РЕШЕНИЕ
гр. София, 07.09.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен
състав, в публичното заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СТОЙЧО ПОПОВ
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стойчо Попов ГД
№ 7749 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 74283 от 21.04.2020 г., постановено по ГД
№ 85470 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд (СРС), ГО, 143 с-в, с което
по предявените от „З. „Б.И.“ АД срещу С.М.С. кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 274, ал. 2, вр.
с ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД С.М.С. е осъден да заплати на „З. „Б.И.“
АД сумата от 802,91 лева, представляваща изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски в за настъпило на 19.08.2013 година в гр.
Нова Загора по ул. „Цар Освободител“ пътно- транспортно произшествие, за което
е била регистрирана щета - № 13964848000107, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 06.12.2017
година до окончателното й изплащане, ведно с мораторна
лихва за забава за периода от 04.12.2014 година до 04.12.2017 година в размер
на 240,54 лева, платими по посочената от ищеца банкова сметка.
*** и по дължимостта на
разноските на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от иска.
Решението на СРС е обжалвано от ответника С.М.С., чрез
назначения му особен представител адв. Д.З., в
частта, с която е присъдена мораторна лихва за забава
от деня на плащането от ищеца – 04.12.2014 г., до дата 04.12.2017 г. в размер
на 240,54 лв. Въззивникът поддържа, че още с отговора
на исковата молба е релевирал възражение за изтекла
погасителна давност по отношение претендираната от
ищеца мораторна лихва. Ищецът е извършил плащането на
04.12.2014 г. и от тази дата е започнал да тече срокът по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, а исковата молба е депозирана в съда на 06.12.2017 г. Ето защо счита, че
вземането за мораторна лихва е погасено по давност. В
тази връзка отправя искане до СГС като въззивна
инстанция за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част, като претенцията за мораторна лихва
да бъде отхвърлена със съответно намаляван присъдените от първата инстанция
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор
на въззивната жалба от въззиваемата страна „З. „Б.И.“
АД.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния
спор в рамките на доводите, изложени във въззивна-та
жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
При произнасянето си по правилността на решението в
обжалваните части, съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
на страните оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, както
обаче и трябва да провери правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване.
В този смисъл настоящата съдебна инстанция трябва да
се произнесе само по релеви-раните във въззивната жалба оплаквания, като в останалата част
препраща към мотивите на първоинстанционното решение
по реда на чл. 272 от ГПК.
Депозираната въззивна жалба
е допустима. Същата е подадена в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния
съд, от процесуално леги-тимирано лице и при
наличието на правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна,
респективно обжалваното решение е неправилно в обжалваната част, по следните
съображения:
По правилността на решението в обжалваната част:
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта касателно
исковата претенция по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ
(отм.).
Спорен във въззивното
производство е единствено въпросът за дължимостта на
обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД се обосновава с куму-лативното наличие на
следните предпоставки (юридически факти): наличие на главно задъл-жение;
ответникът да е изпаднал в забава; периода на забавата. В тежест на ищеца е да
уста-нови при условията на пълно и главно доказване наличието на тези
предпоставки. Ответни-кът разполага с възможност да проведе насрещно доказване
по тези факти. При своевременно въведено от ответника възражение за изтекла
погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на юридически
факти, имащи за последица спиране или прекъсване на срока на погасителната
давност.
Наличието на първата предпоставка – главен дълг, е
безспорно доколкото в частта касателно исковата претенция по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ (отм.) първоинстанционното
решение е влязло в сила като необжалвано.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно
правилата на чл. 84 от ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение
длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без
срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора, респ. с
изтичането на определения в поканата от кредитора срок. В случаите на чл. 274 от КЗ (отм.) вземането е изискуемо от деня на заплащане на застрахователното обезщетение
(така Тълкувателно решение № 55 от 28.V.1970 г. по гр. д. № 43/70 г., ОСГК).
Предвид липсата на установен срок за изпълнение на задължението на ответника
(т. е. същото е безсрочно), за да изпадне същият в забава е необходимо да му бъде
отправена покана от страна на ищеца. Задължението
на застрахователя е вторично – произтича от задължението на застрахования да
обезщети вредите, причинени на третото лице. При предявен срещу застрахователя
пряк иск, отговорността на застрахователя покрива изцяло отговорността на
прекия причинител на увреждането, който изпада в забава от непозволеното
увреждане. Следователно, застрахователят дължи плащане и на обезщетение за
забава съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. При регресния иск
правата на суброгиралия се са обусловени от
направеното плащане, поради което за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана за изпълнение (в този смисъл
е константната практика на ВКС, напр. Решение № 18 от 22.03.2017 г. по т. д. №
1935 / 2015 г. на ВКС, 2 ТО).
В действителност в отговора на исковата молба
ответникът чрез назначения му особен представител своевременно и изрично е направил
възражение както за недължимост на обезщетението за
забава поради липса на регресна покана, така и за
изтекла погасителна давност по отношение на същото.
По делото е приложена писмено доказателство регресна покана от ищеца до ответника, но липсват
доказателства, от които да се установява дали действително същата е получена от
ответника и на коя дата. В тежест на ищеца по делото е било да докаже при
условията на пълно и главно доказване да установи, че е поставил длъжника в
забава, като за това е безусловно необходимо да го покани да изпълни. Вземането
на застрахователя не е такова за непозволено увреждане, с оглед на което
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. При това положение ответникът не е бил
поставен в забава, респ. втората предпоставка, обуславяща основателността на
иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД не се е осъществила.
Ето защо в обжалваната част решението на първата
инстанция е неправилно и следва да бъде отменено, като исковата претенция по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД бъде отхвърлена със съответно намаляване на разноските,
присъдени на ищеца в производството пред първата инстанция.
По отношение
на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК право на разноски във въззивното производство има единствено въззиваемият и ответник в производството пред първата
инстанция, но същият не е сторил такива.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо от
ГПК, тъй като цената на иска е под 5000,00 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 74283 от 21.04.2020 г., постановено по ГД №
85470 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, ГО, 143 с-в, в частта, с която на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД С.М.С., ЕГН **********, с адрес: гр. Търговище, кв. „Запад“, бл. ******е
осъден да заплати на „З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
сумата от 240,54 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
04.12.2014 година до 04.12.2017 година върху сумата от 802,91 лева –
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в за
настъпило на 19.08.2013 година в гр. Нова Загора по ул. „Цар Освободител“
пътно-транспортно произшествие, за което е била регистрирана щета №
13964848000107, както и за разликата
над 861,81 лв. до пълния присъден размер от 1120,00 лв., представляваща сторени
от ищеца разноски в производството пред първата инстанция, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „З. „Б.И.“ АД, ЕИК ****** срещу С.М.С.,
ЕГН ********** иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 240,54 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 04.12.2014 година до
04.12.2017 година върху сумата от 802,91 лева – изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в за настъпило на
19.08.2013 година в гр. Нова Загора по ул. „Цар Освободител“ пътно-транспортно
произшествие, за което е била регистрирана щета № 13964848000107.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.