№ 767
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511679 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20169080/09.08.2021 г. по гр. д. № 64785/2019 г. по описа на СРС,
25 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца –
„Б.Б.“ ООД, е признато за установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Д. Д. К. дължи на
дружеството сумата от 3393,28 лева, представляваща доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 – 30.04.2018 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. *******
ет. *******, аб. № 0******* и сумата от 52,68 лева, представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумите от 09.05.2019 г. до изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 25500/2019 г. по
описа на СРС, 25 състав, като искът е отхвърлен за претенцията за установяване на
дължимост на главницата над сумата от 3393,28 лева до пълния предявен размер от
4301,66 лева, претенцията за установяване на дължимост на мораторна лихва в размер
на 473,73 лева за периода от 14.09.2017 – 15.04.2019 г. и претенцията за установяване
на дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на услуга дялово
разпределение в размер на 9,65 лева за периода от 30.06.2016-15.04.2019 г.
Против решението в частта, с която е уважен предявения иск, е подадена
въззивна жалба вх. № 25132828/25.08.2021 г. (пощенско клеймо от 21.08.2021 г.) от Д.
1
Д. К., в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното
решение. Въззивницата поддържа, че „Т.С.“ ЕАД не посочила в хода на
производството отделните основания, въз основа на които се претендира общата сума
от 4837,72 лева още повече, че съдът бил констатирал правилно, че нито една от
фактурите не е публикувана на сайта на дружеството и поради това и на основание чл.
33, ал. 2 от Общите условия клиентите не са били длъжни да заплащат стойността им.
Посочва, че издаването на фактурите не води автоматично до възникване на
задължение за Д.К. да заплаща стойността им. Непубликуването на фактурите водело
до това, че задължението не е изискуемо. Посочва, че задълженията не са
индивидуализирани, поради което са калкулирани и натрупвани от ищеца в пълно
нарушение на чл. 13 от Директивата на ЕС относно ефективността при крайно
потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, където се изисква в
сметките да се включва само реално потребление на отчетеното количество енергия.
Не бил посочен и технологичния разход в абонатната станция, който се приспада от
измереното показание на топломера и които са за сметка на топлопреносното
предприятие. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. №
25139507/16.09.32021 г., подаден от „Т.С.“ ЕАД, с който се излагат доводи за
неоснователност на въззивната жалба. Моли решението да бъде потвърдено в
обжалваната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 64785/2019г. по описа на СРС, 25 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против Д. Д. К., с която е
предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично
задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по гр.д. № 25500/2019 г. по описа на СРС, 25 състав.
В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственик на топлоснабден
имот в гр. София, ж.к. ******* ет. *******, абонатен № *******. Поддържа, че
съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови
нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
2
нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите
условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна
енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на
задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от
Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него.
Твърди, че ответникът е имал задължение да заплати дължимите от него суми в 30-
дневен срок от датата на публикуването на общата фактура като с приетите общи
условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности
през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в
забава, т.е. след изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване на общата
фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че сградата, в която се намира
топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Б.Б.“ ООД суми за доставена топлинна
енергия до адрес в гр. София, ж.к. ******* ет. *******, абонатен № *******. В
исковата молба се сочи също, че за периода от м. 05.2016-м. 04.2018 г., ищцовото
дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответникът не е
заплатил дължимата за това цена в общ размер на 4301,66 лева - главница за топлинна
енергия, както и сумата от 53,68 лева – сума за дялово разпределение, за което били
издадени и фактури. Поддържа, че за периода от 14.09.2017 г. ответникът е изпаднал в
забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължал обезщетение в
размер на 473,73 лева и 9,65 лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за
дялово разпределение за периода от 30.06.2016-15.04.2019 г. Твърди, че по гр.д. №
25500/2019 г. по описа на СРС, 25 състав е издадена заповед за изпълнение. Моли да
бъде признато за установено съществуването на задълженията, за които е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира направените в
заповедното и в исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Д. Д. К., с който
заявява, че оспорва предявения иск. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение с „Т.С.“ ЕАД в процесния период. Поддържа, че в исковата молба не
са посочени отделните основания, въз основа на които се претендира сума от 4837,72
лева., като част от претендираните суми били периодични месечни плащания, а друга
част вземания по изравнителни сметки на база реален отчет. Двата вида вземания били
различни по своя характер и следвало да бъдат индивидуализирани по основание и
размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираната главница и лихва. Оспорва, че ответницата е клиент на топлинна
енергия. Оспорва твърдението, че до имота е доставяна топлинна енергия. Моли
предявения иск да бъде отхвърлен.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 25500/2019 г. по
3
описа на СРС, 25 състав. По заявление от 09.05.2019 г., подадено от “Т.С.” АД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на Д. Д.
К. да заплати на кредитора 4301,66 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва от 09.05.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 473,73 лева за периода от 14.09.2017-15.04.2019 г., сумата от 52,68 лева,
представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение на вземането,
мораторна лихва в размер на 7,32 лева за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. и
направените по делото разноски. В изпълнение на указанията по чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК заявителят е предявил иск в законоустановения срок.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, както
и заключение на съдебно-техническа експертиза от които се установява следното:
Като доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по т. 1 от
Протокол № 53/28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени с
Решение ОУ – 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 31, ал. 1 от тях клиентите
заплащат топлинната енергия по един от следните начини: на 11 равни месечни вноски
и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация
за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация. В случаите,
когато дължимите суми са определени по прогнозна консумация, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стоиността на издадените фактури за
прогнозните стойностти и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3). В чл. 33,
ал. 1 е предвидено, че Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия (за реално потребление или по прогнозно потребление) в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за които се отнасят, като срокът за плащане на сумите
след издаване на изравнителни сметки също е 45-дневен след изтичане на периода, за
който се отнасят (ал. 2). Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за месечните
задължения, ако не са заплатени в срока по ал. 2 (след издаване на изравнителните
сметки), като ал. 5 посочва, че обезщетение за забава се начислява и върху сумите,
които са дължими след издаване на изравнителните сметки.
Установява се от представените по делото Нотариален акт № 197, т. VІІІ, рег. №
15270, д. № 1417/2011 г. на Нотариус И.Н., Нотариален акт № 150, т. ІІ, рег. № 05388,
д. № 324/2001 г. на нотариус М.В. при СРС и Удостоверение за наследници на Д. К.Н.,
починал на 10.11.2009 г., че Д. Д. К. е придобила правото на собственост върху
недвижим имот в гр. София, ж.к. ******* ет. *******, както и че за този имот е открита
4
партида на абонатен № *******, по заявление на ответницата.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства е изготвено
заключение на съдебно -техническа експертиза, от което се установява, ежемесечните
отчети на общия топломер за доставена топлинна енергия в абонатната станция са
приспаднати технологични разходи и останалото количеството топлинна енергия е
разпределено между етажните собственици. Установява се, че по документи за дялово
разпределение за процесния период от ФДР Б. ООД по отчетни периоди, за периода от
01.05.2016 0 30.04.2017 г. не е осигурен достъп до имота за отчет като в имота е имало
4-ри радиатора с монтирани топлоразпределители, за които служебно е начислявана
стойност на топлинна енергия, а за периода от 01.05.2017 – 30.04.2018 г.
разпределението е направено въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение.
Вещото лице установява, че разпределението е направено в изпълнение на Методика за
дялово разпределение на топлинна енергия в СЕС към Наредба 16-334/2007 г. Вещото
лице, обаче установяв, че няма основание да бъде начислена топлинна енергия за
подгряване на вода на база 2 лица, тъй като в процесния период е имало монтиран
водомер, поради което и дължимата сума била 311,39 лева, а не начислената 908,33
лева. Вещото лице посочва, че сумата дължима за топлинна енергия е в размер на
3393,28 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка с чл. 149 от
Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим -
предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването
и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за
предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. №
25500/2019 г. по описа на СРС, 25 състав е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, поради което следва да бъде подаден в указания от съда срок и
да има за предмет само сумите, за които е издадена заповедта, както и претенцията да
5
се основава на същото основание.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи
при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиенти на топлинна
енергия могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали реално
ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното
дружество.
Следователно и доколкото по делото се установява, че ответницата е придобила
правото на собственост върху недвижим имот, за който е имало открита партида с
абонатен № ******* и доколкото не се установява (не са въведени и твърдения), че се е
разпоредила с него в исковия период, то за нея е възникнало и задължението в
качеството й на собственик да заплати доставената до имота топлинна енергия.
От приетите по делото писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза
се установява, че в процесния период до имота, собствен на ответницата е доставена
топлинна енергия, която е отчетена съобразно предвидените в приложимите
подзаконови нормативни актове правила, като е отчетено, че в имота има четири
отоплителни тяла с разпределител и топлинната енергия, отчетена за подгряване на
вода.
Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, че не били
отразени в издадените фактури месечните задължения за заплащане на топлинна
енергия, поради което и не било възникнало задължение за заплащането им.
Обстоятелството дали месечните фактури са били публикувани не се отразява върху
възникване на задължението за плащане на стойността на доставената топлинна
енергия, а единствено по отношение на изискуемостта и изпадането в забава на
длъжника. По тези съображения и правилно първоинстанционният съд е приел, че
6
задължение за плащане е възникнало, но че ответницата не е била поставена в забава,
поради което е отхвърлил предявените искове за заплащане на обезщетение за забавено
плащане.
Неоснователен е и доводът, че не били отразени технологичните разходи на
абонатната станция в етажната собственост, тъй като тези стойности са отразени в
индивидуалните сметки, изготвени от дружеството, извършващо дяловото
разпределение.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд, 25 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на въззиваемия следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, както и въззивникът
следва да бъде осъден да заплати сумата от 215,13 лева – направени разноски за
адвокатско възнаграждение на особения представител.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените
искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20169080/09.08.2021 г. по гр. д. № 64785/2019 г.
по описа на СРС, 25 състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. Д. К., ЕГН-**********, гр.
София, ж.к. ******* ет. *******, абонатен № ******* да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
– *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******* сумата от
215,13 лева, представляващи направени във въззивната инстанция разноски, както и
сумата от 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение във въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на Б.Б. ООД -трето лице помагач
на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8