№ 64
гр. Бургас , 08.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Благой Г. Потеров
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
и прокурора Красимира Георгиева Кателиева (ОП-Б.)
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600054 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим К.Д. К., редовно призован, се явява лично и
с адвокат Г.К. от Адвокатска колегия - Б., надлежно упълномощена.
Жалбоподателят подсъдим И.. С. Ц.., редовно призован, се явява лично.
Представлява се от адвокат Р.К. от Адвокатска колегия - Б. и от адвокат А.Т.
от Адвокатска колегия – С., надлежно упълномощени.
От частните обвинители и граждански ищци С... И.. Ат., С.Б. М., Т. Б.
Ал. и Т. М. Ю.., всички редовно призовани, се явяват лично С.А. и С.А..
Останалите не се явяват.
Не се явява и упълномощеният повереник на частните обвинители и
граждански ищци - адвокат П.А..
Апелативна прокуратура – Б., редовно призована, се представлява от
прокурор К.К..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило по делото на 26.05.2021г. писмо от
Министерство на околната среда и водите, РИОСВ-Б., с приложени към него
1
заверено копие от Уведомление във връзка с изискванията на чл.7, ал.3, т.4 от
Наредба №3/31.07.2003г. за строеж „Интегриран проект за воден цикъл на
град С.“ 1 етап, подобект „Водопроводна мрежа в кв. М.“, с техен вх. №
3490/2014 година и заверено копие от Разрешение за строеж №
44/17.03.2014г. на Община С..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило по делото на 28.05.2021 година писмо
от Община С. със заверено копие от същото Уведомление с входирано от
„Агроводинвест“ ЕАД с вх. № 4-26-00-337/22.05.2014г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило по делото на 02.06.2021 година писмо-
отговор от МВР, РДПБЗН - Б. по направено от Апелативен съд запитване във
връзка с изискване на документ.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпил по делото на 04.06.2021 година писмо-
отговор от ДНСК, РДНСК – Б., ведно с копие от екранна справка за
заведеното уведомление, по направено от Апелативен съд запитване във
връзка с изискване на документ.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило по делото на 07.06.2021г. писмо-
отговор от Министерство на здравеопазването, РЗИ-Б., по направено от
Апелативен съд запитване във връзка с изискване на документ.
В залата се явява упълномощеният повереник на частните обвинители и
граждански ищци - адвокат П.А..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВОКАТ А.: Да се даде ход на делото.
АДВОКАТ К.: Да се даде ход на делото.
АДВОКАТ Т.: Да се даде ход на делото.
АДВОКАТ К.: Да се даде ход на делото.
Съдът, като изслуша становищата на страните и като съобрази, че
2
неявяването на част от гражданските ищци и частни обвинители, редовно
призовани за днешното съдебно заседание и непосочили уважителна причина
за неявяването си, не е пречка за разглеждане на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Делото продължава от фазата на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да се приемат постъпилите писмени
доказателства. Няма да соча нови доказателства. Нямам нови
доказателствени искания. Да се приключи събирането на доказателства.
АДВОКАТ А.: Да се приемат доказателствата, които са постъпили по
делото. Няма да соча нови доказателства. Да се приключи събирането на
доказателства.
АДВОКАТ К.: Няма да сочим нови доказателства. По отношение на
постъпилите писмени доказателства, нямам възражения да се приемат.
АДВОКАТ Т.: Молим да бъдат приети новопостъпилите писмени
доказателства. Няма да сочим нови доказателства. Да се приключи
събирането на доказателствата.
АДВОКАТ К.: Нямаме доказателствени искания. Моля да бъдат приети
новопостъпилите писмени доказателства. Моля да се приключи събирането
на доказателствата.
Съдът като изслуша становищата на страните,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА постъпилите и докладвани в днешно съдебно
заседание писмени доказателства.
ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото доказателства,
събрани в хода на досъдебното и първоинстанционното съдебното
производство.
3
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, НОХД № 212/19 г. БсОС
е признал подсъдимите К.К. и И.Ц. за виновни в извършване на престъпление
по чл. 123, ал.4 от НК, като ги е оправдал по обвинението по чл. 123, ал.1 от
НК и е определил и наложил наказание 8 месеца ЛОС – условно, с 3 годишен
изпитателен срок за всеки един от тях.
Срещу присъдата е подадена жалба от подсъдимия К., в която се
твърди, че същата е неправилна и незаконосъобразна.
Срещу присъдата е подадена жалба и от подсъдимия Ц., според която
същата е неправилна и необоснована. По същество се оспорва приетото от
БсОС, че подсъдимият е бил техн. ръководител на обекта, на който е
причинена смъртта на пострадалия Б. А. както и че е осъществявал
фактически тази длъжност.
На второ място се изтъкват аргументи, че предвид влязлото в сила
наказателно постановление, издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ - Б., не следва да носи едновременно административна и
наказателна отговорност и настоящото производство следва да се прекрати.
И в двете жалби се иска отмяна на осъдителната присъда и
постановяване на оправдателна присъда.
Считам изложените съображения и направените искания за
неоснователни. Производството пред Окръжен съд-Б. е протекло по общия
ред, като няма допуснати съществени процесуални нарушения, както на
досъдебната, така и на съдебната фаза. В хода на съдебното следствие, съдът е
събрал всички възможни доказателства и е изяснил напълно фактическата
обстановка по случая. В съдебно заседание от 20.11.2019 г., на осн. чл. 287
НПК, прокурорът е изменил предявените обвинения срещу всеки един от
двамата подсъдими, предвид събраните допълнителни доказателства на
съдебното следствие.
Постановената присъда е правилна и обоснована. В мотивите към
4
същата, фактическата обстановка е изложена подробно, като е описано кои
факти от кои доказателства са изведени.
Следва да бъдат напълно споделени изводите на БсОС, относно
обстоятелството, че подсъдимият Ц. е бил определен с нарочна Заповед №
053Б/15.05.2014г. на управителя на „Евробилдинг Инженеринг“ ООД за
технически ръководител на обект „Интегриран проект за воден цикъл на гр.
С., подобект „Водопроводна мрежа в кв. М.“.
Представеното писмено доказателство пред настоящия съдебен състав,
а именно Уведомлението по чл.7 ,ал.3, т.4 от Наредба № 3/2003 г., по никакъв
начин не заличава съществуването в правния мир посочената заповед, нито
променя обстоятелството, че подсъдимият Ц. фактически е изпълнявал
функциите на техн. ръководител на строителния обект, тъй като от събраните
доказателства е установено, че именно той е лицето давало основните задачи
на работниците, които е трябвало да изпълняват за деня, организирал е
работата по прокопаването, необходимо за изграждане на канализацията и е
отчитал изпълнението им пред ръководството на дружеството. Следователно,
подсъдимият Ц. е бил определен за технически ръководител на обекта, а и
фактически е изпълнявал тази длъжност.
На следващо място, доказана е причинно-следствената връзка между
бездействието на подсъдимият Ц. и настъпилата смърт на пострадалия А.,
изразило се в неконтролиране правилното подреждане и съхранение на
строителната площадка на изкопаната от траншеята и сипвана на „отвал“
пръст, с което не е изпълнил задълженията си по чл. 26, т.8, б. „в“ от Наредба
№ 2/22.03.2004 г.; в неорганизиране на своевременното извозване на
изкопаните земни маси, с което позволил натрупването им в близост до
изкопа и по този начин не осигурил спазване на минимално допустимото
разстояние от долния ръб на откоса до ходовите колела на багер „Катерпилар
324 DNL“, с който били извършвани изкопните работи, в размер от минимум
от 4,5 метра, съобразно т.1.27 от Приложение № 1 към чл. 2, ал.2 от Наредба
№ 2/22.03.2004 г.; не изпълнил и задължението си по чл. 26, т.10, б. „А“ от
Наредбата и по т.1.10 от същото Приложение. Подсъдимият не извършил и
проверка на устойчивостта на откосите на дълбокия 6,80 метра изкоп, в
нарушение на задължението си по чл. 48 от Наредба № 2/22.03.2004 г., както
5
и на т.1.13 към чл.2,ал.2 от същото Приложение.
По отношение на подсъдимият К. – правилни са фактическите и
правните изводи на БсОС, че същият, като управляващ багер „Катерпилар 324
DNL“, назначен в „Евробилдинг Инженеринг“ ООД, е извършвал
правнорегламентирана дейност по смисъла на чл. 123 от НК. Той е следвал да
спазва Наредба № 2/22.03.2004г., в това число разпоредбата на чл. 28, ал.1 от
същата и т.1.27 от Приложение № 1 към чл.2, ал.2 от Наредбата, изискващо
спазване на минимум 4,5 метра отстояние от долния ръб на откоса до
ходовите колела. На процесната дата, той не се е съобразил с това и е
придвижвал управлявания от него багер успоредно на изкопа на разстояние
1,5 метра от горния ръб, с което е предизвикал срутване на откоса и попадане
на земна маса върху намиращия се в изкопа пострадал, причинявайки му
телесни увреждания с летален край.
Следователно, двамата подсъдими, независимо един от друг, поради
немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, източник на
повишена опасност, са нарушили съответните разпоредби относно
здравословни и безопасни условия на труд и по непредпазливост са
причинили смъртта на Б. А.. Предвид оказаната помощ след инцидента,
правилно деянието им е квалифицирано от съда, като такова по чл. 123, ал.4
от НК.
По отношение на изложеното в жалбата на подсъдимия Ц., че
наказателното производство следва да се прекрати, поради обстоятелството,
че за същото деяние е реализирана административнонаказателна отговорност,
то в кориците на делото се съдържат решения на Административен съд - Б. по
КНАХД № 576/20г. и № 954/20г., с които издадените наказателни
постановления срещу двамата подсъдими са били отменени, а
административнонаказателни производства по издаването им - прекратени.
Следователно, по отношение на подсъдимите няма влезли в сила наказателни
постановления и няма пречка да носят наказателна отговорност за
извършеното деяние.
По отношение на наложените наказания от 8 месеца ЛОС условно, с 3
години изпитателен срок, намирам същите за адекватни и справедливи.
6
В този смисъл присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна и
предлагам да я потвърдите изцяло, включително и в гражданската й част.
АДВОКАТ А.: Уважаеми апелативни съдии, Уважаеми господин
Председател, считаме че присъдата на първостепенния съд е правилна,
законосъобразна и обоснована, поради което Ви молим да я потвърдите
изцяло. Не са налице цитираните в жалбата пороци. С проведеното съдебно
следствие пред настоящата инстанции, въпреки представените доказателства,
считаме че не се разколеба, нито опроверга фактическата обстановка,
установено от първостепенния съд. Считаме присъдата в гражданската й част
също за справедлива, поради което Ви молим да я потвърдите.
АДВОКАТ К.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло
въззивната жалба от името на моя подзащитен К.К., като след запознаване с
мотивите на първоинстанционния съдебен акт, ще си позволя да изложа
накратко аргументите си в допълнение на всичко, което съм изложила пред
първата инстанция в заключителната си реч, където подробно съм
анализирала всички събрани гласни и писмени доказателства и не е
необходимо да ги приповтарям.
Това, на което искам да акцентирам днес е възприетото в мотивите на
БсОС по отношение на субективната страна на деянието, извършено от К..
В своите мотиви, на стр. 31, Окръжният съд е приел, че подсъдимият К.
е съзнавал, че не са спазени посочените правила, и по техническа безопасност
на труда, при извършените СМР и въпреки това е допуснал изпълнението й
по описания от съда начин, надявайки се че може би няма да настъпила
злополука. Именно на тези аргументи на съда, ще се спра малко по-подробно,
като изразявам несъгласието си с тях.
Съдът приема, че К. е проявил небрежност, която се изразява в това, че
при извършване на деянието, субектът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Отрицателният момент в определението за „небрежност“ по смисъла на чл.11,
ал.3 от НК изразява, че при извършването на деянието, субектът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, като се касае за
отсъствие на тази интелектуална дейност, която би довела до познанието за
7
свойството на деянието, престъпните последици от причинната връзка между
тях. Именно заради отсъствието на посочените предпоставки, в теорията и
практиката, „небрежността“ се нарича още „несъзнаване на предпазливост“.
Положителният момент в това определение отразява, че в конкретния случай
дееца е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици.
Законът изисква едновременната наличност, както на правно
задължение на дееца да предвиди тези последици, така и на реална
възможност за предвидимост на тези последици. Възможността за
предвиждане е конкретен фактически въпрос и на практика предполага два
вида възможности - обективна и субективна. Обективната възможност за
предвиждане на последиците съществува при такава фактическа обстановка,
която позволява на дееца реално да възприеме всички факти и обстоятелства,
необходими за предвиждането на тези последици. Освен това трябва да
разполага и с необходимото време, за да осмисли тези процеси, които биха
довели до предвиждане на резултата.
Субективната възможност е свързана с личните качества на субекта, за
да предвиди именно такъв резултат.
Насложени върху доказателствата по делото, горепосочените
особености на „небрежността“, в която е обвинен подсъдимият К., защитата
намира за несъставомерни. Безспорно е установено по делото, че К. е бил
работник, изпълняващ определена му работа, възложена от работодателя.
Безспорен е видът и характера на управляваните от него техники. В
конкретната ситуация, К. не е бил сам на мястото на произшествието. Той е
бил изцяло ръководен от свидетеля И. – инженер на обекта. Последният му е
давал направления, той е обезопасявал изкопа, той му е казвал кога и откъде
да носи подпорни съоръжения и съответно къде да ги спуска.
В мотивите си, Окръжният съд от една страна приема, че К. по време на
злополуката е изпълнявал разпорежданията на проявилия небрежност
свидетел И. /това е на стр.32 от мотивите/, но отчита този факт единствено
като смекчаващо вината обстоятелства. Обаче, защитата счита, че именно
това обстоятелство сочи, че К. не е имал обективна или субективна
възможност да предвиди смъртта на пострадалия Б. А., тъй като при
8
извършване на всяка една от маневрите около и до изкопа, той е бил
направляван и уверен от свидетелят И., че изкопът е празен, че всички хора са
навън и стриктно е изпълнявал разпорежданията.
Приемайки, че е виновен съдът игнорира всички тези факти, а именно,
че е липсвала реалната възможност от страна на К.К. да предвиди настъпилия
вредоносен резултат.
В мотивите си, на стр. 31, първоинстанционния съд приема, че
причината за настъпилия съставомерен резултат се корени в същественото
виновно поведение на самия пострадал. Той казва, че при отсъствие на
неговия каузален принос, инцидентът би се ограничил до произшествие с
багера. Това именно се опитахме да изложим, както пред първата инстанция,
така и пред Вас излагаме, че няма как при тези събрани доказателства и
обективни факти за това, че е имало човек, който е отговарял за
обезопасяване движението на багера, управляван от К.; който е ръководил
маневрите на този багер, К. да може да предвиди настъпването на какъвто и
да било вредоносен резултат с участието на пострадалия. За него въобще не е
имало съзнанието, че там има човек и дори да беше настъпил инцидента,
както се е случило с пропадането на багера, този вредоносен резултат не би
настъпил, защото би се стигнало само до увреждане, евентуално, на
техниката на дружеството.
Както посочихме и пред първата инстанция, подробно в пледоарията си,
самият пострадал също е бил надлежно инструктиран, бил е разпределен да
работи в шахта 28, която отстои на 20 метра от местопроизшествието и в
случая ние намираме неговото поведение до такава степен виновно, че се
касае за изключително проявена немарливост от негова страна, която касае
собственото му здраве и живот. Ако той се беше съобразил с
разпорежданията на инж. И., който е отговарял за обезопасяването на обекта,
инцидента не би настъпил. Не би имало причинна връзка между пропадането
на багера и неговата смърт.
При тези разсъждения на защитата, ние считаме, че подсъдимият К.
следва да бъде оправдан изцяло, а гражданските искове респективно
отхвърлени.
9
Ако все пак приемете, че първоинстанционния съд правилно е приел, че
подсъдимият К. е бил небрежен в работата си, аз считам че неговото
наказание следва да се определени при изключителен превес на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства и при приложението на чл. 55 от НК.
Наложеното от съда наказание осем месеца ЛОС с три години изпитателен
срок, намирам за несъразмерно тежко във връзка с установени по безспорен
начин изключително смекчаващи отговорността обстоятелства. В този смисъл
го намирам за несправедливо.
По отношение на размера на уважените граждански искове, за да
определи такива размери на исковата претенция, съдът приема, че с
поведението си пострадалият и подсъдимите равностойно отговарят за
настъпилия вредоносен резултат, като не дава превес на който и да е от тях
при решаване на този въпрос.
Съдът не е възприел нашата теза, която подробно изложихме пред
първата инстанция досежно евентуално уважен размер на гражданските
искове, като е посочил, че наследниците на пострадалия са се съгласили да
бъдат обезщетени от дружеството-изпълнител с общо 20 000 лева, но това
тяхно поведение не може да се обвърже с наказателната индивидуална
отговорност на настоящите подсъдими. Считаме обаче, че от безспорно
установената фактология по делото и събраните доказателства няма никакъв
спор, че допуснатите нарушения в хода на извършените СМР, в голяма
степен се дължат на неправилната организация от страна на самия изпълнител
и е напълно логично дружеството да поеме по-голямата тежест при
изплащане на обезщетението.
Разбира се, наказателната отговорност е лична, но отново считам, че
деликтната отговорност на К. не е по-голяма от тази на дружеството.
Напротив, тук следва да се вземат предвид нашите подробни аргументи за
съвината на самия пострадал.
Ето защо, ако все пак прецените, че К. е виновен, то Ви моля да
намалите размерите на присъдените обезщетения, като се съобразите с
нашето искане пред първата инстанция и искането на самата прокуратура,
която изложи аргументи защо смята, че 2000 лева биха били достатъчни за
покриване на вредите на пострадалите лица. Единствено ще допълня, че така
10
определените размери на исковете са непосилни за моя клиент, с оглед
представените пред първата инстанция доказателства за получаваните от него
възнаграждения, наличието на онкологично болно, малко, малолетно дете на
три години, което се нуждае от непрекъснати финансови грижи и специална
храна, което съответно би довело до една патова ситуация за моя клиент, в
която той трябва да избира кой точно да осигури финансово. Ето защо, моля
за присъда в този смисъл.
Съдът ДАВА ПРАВО на лична защита на подсъдимия К.К.:
ПОДСЪДИМИЯТ К.: Присъединявам се към всичко, което каза моя
адвокат. Искам само да добавя, че въпросното лице С., който ме командваше,
наистина се водеше ВиК експерт и точно той отговаряше за хората, които му
бяха подчинени. Не мога да кажа, дали той го е накарал да бъде там или не, но
на строителната площадка, на която аз извършвах изкопната дейност бях
убеден, че няма никой, понеже не беше обезопасена с въпросните съоръжения
и никой нямаше право да влиза там, преди да бъде обезопасена. И също, не
съм си вършил работата небрежно, просто обстоятелствата бяха такива, за
което съжалявам.
АДВОКАТ Т.: Уважаеми апелативни съдии, строителният обект в кв.
М. е от висока категория - втора. По-висока категория са само магистралите и
елементите на техническата инфраструктура с национално значение. Такива
обекти, от такава висока категория е недопустимо и немислимо, и в
практиката няма случай, да се извършват без правоспособен технически
ръководител. Обектът в кв. М. е имал такъв – правоспособен технически
ръководител, но по някакви причина той не е явил поне първите няколко
седмици на обекта. За да докажем, че подсъдимият И.Ц. не е бил технически
ръководител, при наличието на известни доказателства в обратна насока,
единствено беше възможно да докажем, кой е бил реално техническия
ръководител, назначен за обекта. Към момента има две такива доказателства
по делото, изходящи от различни лица - Заповедта на Ф.Г., представляваща
Строителния консорциум за назначаване на инж.Р.В. на длъжност
„технически ръководител“ и второто доказателство, това е Уведомлението от
Строителния надзор по чл. 7, ал.3, т. 4 от Наредба №3/от 31.07.2003 година на
11
МРРБ, в която ясно е посочено, че лицето Р.В. е определена и назначена като
техн. ръководител на обекта.
Строителният надзор, при тази категория обекти, е длъжен и това се
съблюдава при всички по-големи строителни обекти, да уведоми възложителя
и посочените в чл.7 от Наредбата компетентни органи, кои са ключовите
експерти на всеки строителен обект. Защо този назначен технически
ръководител не се е явил на обекта, ние не знаем. Само можем да
предполагаме, с оглед практиката на строителните фирми - с цел спестяване
на заплата и средства, като по документи да се води назначено едно лице, но
за да му се плати по-малко той на практика не присъства на обекта и не
изпълнява своите задължения. И.Ц., нямайки компетентност и
правоспособност да бъде техн. ръководител, не е вземал и заплата на такъв.
Нещо повече, в чл. 12, ал.2 от Договора за СМР, от страна на Консорциума на
обекта изрично е записано, че замяната на ключови експерти е недопустима,
без предварителното писмено съгласие на инвеститора, т.е. възложителя на
обществената поръчка. Няма никакви данни, инвеститора Общината или
който и да било, да се е съгласявал ключовите експерти, които са посочени в
техническата част на офертата на спечелилия обществената поръчка
строител, да бъдат заменяни. Това е изискване на Закона за обществените
поръчки именно с цел да не спестяват изпълнителите на обществени поръчки
средства от това, че декларират на възложителя на обществената поръчка
един екип от компетентни и правоспособни лица, които ще строят, а на
практика след това да използват други, не толкова квалифицирани кадри,
които му струват по-малко. Нещо повече, освен изискването на Закона за
обществените поръчки и договорът за Консорциума, такова изискване за
назначаване на правоспособен технически ръководител се съдържа и в чл.
163а от ЗУТ, където изрично е записано, че строителят е длъжен да назначи
по трудов договор технически ръководител.
И сега какво би станало, ако се потвърди присъдата на БсОС. Според
мен ще се наруши древния принцип в правото – „комуто ползите, нему и
тежестите“, защото ще излезе, че ползите са за строителя и работодател на И.,
който е спечелил обществена поръчка за няколко милиона, декларирал е как
ще я изпълнява, с какви лица, които са назначени документално и всичко е
оформено перфектно, но на практика назначения технически ръководител не
12
се явява на обекта, защото е по-евтино за работодателя там да няма такъв и
отделни дейности, които са присъщи на техническия ръководител да бъдат
изпълнявани ту от един, ту от друг работник, като има данни по делото, че
отделни дейности на техническия ръководител са извършвани и от И.Ц., и от
С.И., т.е. ползите ще бъдат за работодателя, а тежестите ще бъдат за
подсъдимия, ако И. бъде осъден.
На второ място, бих искал да обърна внимание, че заповедта за
назначаване на И.Ц. като технически ръководител, най-вероятно е съставена и
му е връчена след инцидента именно защото, тогава работодателят е тръгнал
да урежда документално въпроса с липсващия технически ръководител и
затова заповедта е със странната номерация „53 с буква“, за да бъде между 53
и 54. Затова е и вписана във вътрешния регистър на заповедите на
работодателя между редовете, а отделно от това няма нито едно
доказателство на коя дата тази заповед е била връчена на подсъдимия И.Ц.,
което е много важно обстоятелство.
На следващо място, като косвено доказателство, затова че заповедта е
била антидатирана и му е връчена след инцидента е факта, че в няколко
протокола за проведени инструктажи, И.Ц. е записан като „геодезист“, а не
като технически ръководител. Тук, обаче, е и грешката на И., че в желанието
си да угоди на работодателя си е подписал няколко документи, които са му
казали да подпише, които го изобличават, че уж бил технически ръководител.
Следва да се вземе предвид, че към тази дата И. е бил млад служител,
неопитен и с присъщото за младия работник желание да направи добро
впечатление на работодателя си, да не се противопоставя, да не го дразни с
поведението си, защото работодателят е бил една мощна строителна
компания, в която той предполагам е искал да продължава да работи и за
вбъдеще. При това положение, би било странно, ако той възразява, когато му
се обади управителя М.Д. и му каже „...Идват два камиона с чакъл, моля
приеми ги и се подпиши.“ И. приема камионите, подписва се на бланка на
фирмата, която доставя чакъла, на която бланка предварително си има място
за технически ръководител и той се подписва там, където са му казали. Той не
твърди, че е технически ръководител, но са му казали да се подпише там на
това място и той се подписва, защото преди да стане инцидента, той не е
могъл да мисли какви последици ще има за него това, че той е подписал една
13
предварително изготвена бланка за доставка на два камиона чакъл.
По делото има един протокол за приемане на два камиона с чакъл,
подписан от И. като техн.ръководител и три бланки на фирми -
подизпълнители, които са работили с багер на обекта, които той е подписал
като доказателство за тях, че те са свършили определена изкопна работа.
Това са му казали, това е подписал.
Следващата му грешка е, че е подписал наказателното постановление и
го е платил, защото работодателят му е казал „.. подпиши, за да не стане по-
лошо и че ще се разминеш само с 1000 лева глоба и работата ще се потули…“
и И. подписва, а това сега е срещу него, но извън тези доказателства, смятам
че се събраха доста други, които опровергават това, че той е бил технически
ръководител. Доказателствата за това са следните:
На първо място, самият свидетел М.Д. изрично посочва, че на обекта
ръководството се е извършвало от двама човека - И.Ц. и С.И.. Това е записано
в протокола от съдебно заседание от 11.09.2019г.
Второ - свидетелят В., при разпита в съдебно заседание на 28.06.2019
година, също заявява, че техниците на обекта били две момчета.
Свидетелката Д., също първоначално твърди, че ръководството на
обекта се е осъществяло от Ц. и И., а при повторния си разпит уклончиво
избягва въпроса на съда, геодезист ли е бил Ц. или техн. ръководител и каква
е била разликата между него и И. като технически ръководители, като тогава
казва, че И. не бил точно технически ръководител, а ръководил само част,
една група от работниците на обекта.
На следващо място, има данни И.Ц. да е осъществявал две дейности,
които са присъщи на техн. ръководител – първата е воденето на инструктаж
по Закона за безопасни условия на труд, като това са го накарали да го прави,
защото е бил интелигентен човек, с висше образование и защото не е имало
друг образован човек на обекта, който да върши това. И съответно той го е
правил, защото е можел и защото е знаел.
Второто, което е направил е приемането на двата камиона с чакъл,
защото така му е било наредено по телефона от Д. и се е подписал. Направил
14
го е, защото така му е било наредено и защото е нямало друг на обекта, който
да приеме тези камиони. Същото важи и за въпросните три бланки на
фирмите подизпълнители, които споменах и които е подписал, които
доказват, че те са работили на обекта с въпросните багери. Няма
доказателства И. да е извършвал някакви други действия като технически
ръководител.
Ако погледнем в закона, чл. 163, ал.2 вр. 163а, ал.4, задълженията на
техническия ръководител са много повече и много по отговорни, като на
първо място е изпълнението на строежа в съответствие с издадените
строителни книжа, като И. и да иска няма как да изпълнява тази дейност,
защото не е строителен инженер. Второ - изпълнение на СМР с материали,
изделия и продукти в съответствие с основните изисквания към строежа както
и за спазване на технологичните изисквания при влагането им. Няма данни И.
да е извършвал такава дейност.
Сега да видим, какви данни има за С.И., за дейности извършвани от
него като технически ръководител, т.е. присъщи на техническия ръководител:
Първо/1./, тук не се спори, че И. е разпределял работниците по
работните им места и е давал съответни задачи за изпълнение, но не за
багеристите и на ВиК строители, може би не за всички;
2. Следене на проектните нива за дълбочината на изкопите и даване на
ниво с нивелир на багериста, за да знае той колко дълбоко да копае;
3. Преки заповеди на багериста за изкопаване и укрепване на изкопа с
предпазни модули;
4. Заявките за материали и техника, които да бъдат доставени до обекта,
са издадени и подписани от С.И.;
5. Останалите доставки на материали и техника, извън споменатите два
камиона с чакъл и три банки на фирми подизпълнители, са подписвани и
приети от Св. И.;
и 6-то - Той е писал нарядите за извършената работа на ВиК майсторите
в обекта и съответно за изплащането на техните възнаграждения.
15
От този анализ на доказателствата, считам че не се установява
безспорно, че подсъдимият Ц. фактически е изпълнявал дейността на техн.
ръководител на обекта, първо защото той самият не е смятал, че е такъв. Не е
бил длъжен нито по трудов договор, нито по длъжностна характеристика да
изпълнява тази длъжност. Заповедта твърдим, че му е връчена след
инцидента, защото няма доказателства за обратното. Има данни, че и друго
лице е извършвало дейности, присъщи на техническия ръководител. Не е
вземал заплата за техн.ръководител.
Единствено е сбъркал в това, че се е подписал на няколко документа,
които са му казали да подпише и считам за ноторно и ненуждаещо се за
доказване, че по принцип работниците, по-младите работници изпълняват
това, което им каже работодателят, освен ако те не изискват от него
извършването на очевидно за служителя престъпление, но не и когато му
кажат: “..подпише се на този протокол или на това постановление, или
приеми чакъла на обекта..“ За съжаление тези подписи сега се тълкуват в
ущърб на И.Ц..
Никой от работещите там работници, които са били свидетели на
работата на И.Ц. в дните преди инцидента, не казва изрично „това ни беше
техническия ръководител на обекта“, а е нормално работниците да знаят кой
им е началника. Двама от свидетелите казват, че имало две момчета, които им
давали указания, задачи, но не са много сигурни какви са били. Единствените
хора, които директно казват „И.Ц. беше техническия ръководител“ - това са
заинтересованите лица - работодателят М.Д. и Д., която е отговорник по
безопасни условия на труд, като тя е тази, която му е връчила и заповедта за
назначаването му като технически ръководител на обекта. Това са хората,
които директно заявяват, че той е бил технически ръководител на обекта,
очевидно защото имат интерес от това, защото в противен случай ще излезе,
че някой друг не си е свършил работата или не си е изпълнил задълженията
по чл. 163а от ЗУТ.
С оглед на това, моля да приемете, че подс. И.Ц. не е бил фактически
лице, осъществяващо правнорегламентираната дейност „технически
ръководител на обекта“, тъй като извършването на посочените две действия
не могат да обосноват, че той реално ги е изпълнявал със съзнанието, че е
16
техн. ръководител, поради което моля да бъде оправдан.
По отношение на гражданските искове срещу И.Ц., моля същите да
бъдат отхвърлени, дори и да се приеме, че гражданския ответник Ц. е виновен
в съответното престъпление, защото липсват два елемента от фактическия
състав на деликта по чл. 45 от ЗЗД - противоправност и причинно-
следствената връзка. Противоправност липсва, защото Ц. не е поемал
задължението да се грижи за безопасността на работниците на строежа.
Такова задължение по гражданското право, може да възникни само от закон
или от договор. Законът не само, че не му вменява такова задължение, а той
дори му забранява, защото няма компетентност и квалификацията да бъде
техн.ръководител и да осигурява безопасността на работниците.
Договорът пък, който има със строителя също не му вменява такива
задължения - нито длъжностната му характеристиката, нито заплатата, която е
получавал. Отникъде не се поражда в задълженията на И. да отговаря за
безопасността на работниците му.
Що се касае до заповедта на М.Д. за назначаването на И. като техн.
ръководител, от гледна точка на гражданското право, където липсва
фактическия състав „обществена опасност“, такова задължение не може да
бъде вменено едностранно от една от страните по договора на другата страна.
Задължение, или възниква от закона, или възниква от договора. От договора
не е възникнало, а работодателят може да издаде каквито заповеди желае, но
доколкото те не са приети от другата страна по договора, не може
едностранно да измени съществена част от гражданското или трудовото
правоотношение без съгласието на другата страна и за да няма съмнение, че
това съгласие би могло да бъде устно изразено или чрез конклудентни
действия, при сериозната реформа на КТ от 1996 година, се предвиди
писмена форма на трудовите договори, като условия за действителност.
Чл. 163а от ЗУТ също изрично посочва, че техническия ръководител се
назначава с договор, а не с едностранна заповед, каквато работодателят може
след инцидента и много такива да издаде, да си ги впише в книгата и да
прехвърли вината на някой друг. Доколкото не е възникнало задължение
правновалидно за И.Ц. да се грижи за безопасността на работниците, то не е
налице този елемент „противоправността“ на фактическия състав на деликта.
17
Второ, липсва и причинно-следствена връзка между поведението на И. и
трагичния инцидент, който се е случил, защото /тук мисля, че няма спор
между страните по делото/ е налице известна вина и у пострадалия, като не
може категорично да се каже, че ако И.Ц. е бил точно на мястото, където е
станал инцидента, то със сигурност инцидент не би станал, тъй като има
много фактори, които са допринесли за този вредоносен резултат.
В този смисъл, Ви моля, независимо от присъдата относно
повдигнатото обвинение, да отхвърлите гражданските искове като
неоснователни, поради липсата на всички предпоставки по чл. 45 от ЗЗД за
носене на деликтна отговорност.
АДВОКАТ К.: Уважаеми апелативни съдии, аз изцяло се
присъединявам към изложените подробни аргументи и съображения от
преждеговорящите колеги - защитници на подсъдимите.
Изцяло поддържам въззивната жалба, с която е сезиран настоящия
състав на съда, с изложените в нея аргументи и съображения. Изцяло
поддържам и моят самостоятелен анализ на доказателствата, който сторих в
съдебно заседание на 18.02.2020 година.
Ще си позволя съвсем накратко да спра Вашето внимание на няколко
аспекта, които имат отношение към съдебния акт, който Вие ще постановите.
На първо място, аз считам че мотивите на първоинстанционния съд,
макар и на пръв поглед подробни и със значителен обем, не съответстват на
изискванията на закона. В протокола от съдебното заседание, което цитирах
по-горе, аз изложих един подробен анализ на разпоредбите на чл.163 от ЗУТ,
обосновавайки тезата си, че моят подзащитен няма правната квалификация и
не отговаря на изискванията на цитираната законова разпоредба.
Внимателният прочит на мотивите, обаче, обосновава по категоричен
начин и извода, че съдът на практика не е изложил аргументи, тази теза
възприема ли я или ако не я възприема, защо?
Втората насока, която считам, че мотивите на съда не издържат критика
е свързана със следното обстоятелство: тогава, когато съдът е извадил своите
аргументи и съображения по отношение на обстоятелствата, които са били
18
заявени от страна на моя подзащитен в съдебното заседание, съдът на стр. 25
от мотивите си, в абзац 4 е заявил, цитирам: “Регистрирането на същата
заповед между заповеди 053 и 054 не води до заключение за нейното
антидатиране /и обръщам внимание/, защото е възможно да се дължи на
множество други причини“.
Абсолютно процесуално недопустимо е в постановения съдебен акт –
диспозитив или негови мотиви, да почиват на предположения, а това което
цитирах е по същество „предположение“.
В допълнение, което беше казано и от колегата, искам да обърна
внимание на следното:
Възниква един много съществен въпрос, след като на този обект, по
данни, е имало назначен технически ръководител, то съдът не е изложил
аргументи, защо възприема или не тази позиция на защитата от една страна и
от друга страна, ако приемем, че с приетите в днешно съдебно заседание
писмени доказателства, следва да приемем този факт за доказан по несъмнен
начин, то тогава възниква въпросът, защо след като на управителя на
търговското дружество това обстоятелство е било известно, а именно, че е
имало назначен технически ръководител, кое е наложило с инкриминираната
заповед, по същество, да назначи втори път такъв. Известно е, че по всяка
една заповед, в допълнение към анализа, който направи колегата, правата и
задълженията възникват от момента, в който тази заповед е връчена на
лицето, в чиято правна сфера възникват тези права и задължения. Да,
действително негов подпис стои на тази инкриминирана заповед, но
неколкократно защитата обръщаше внимание, че не е посочено кога тази
заповед му е била връчена.
На следващо място, има още едно обстоятелство, което е много
съществено – по делото са приложени като доказателства изготвени типови
длъжностни характеристики на съответните длъжностни лица в търговското
дружество, в това число и дл.характеристика, от една страна за „геодезист“, а
от друга страна за „технически ръководител“. След като нашият подзащитен е
бил назначен на трудов договор в качеството му на геодезист, такава му е
била връчена и той е запознат срещу подпис именно с тази длъжностна
характеристика за геодезист. Възниква въпросът: „Защо, ако и да приемем, че
19
е спазен закона - обстоятелство, което ние отричаме, по отношение на
издадената заповед досежно назначаването му като технически ръководител,
то защо той не е бил запознат с изискванията на длъжностната
характеристика. Нещо повече, той би следвало в това си качество да бъде и
инструктиран по Правилата по безопасност на труда именно от лицето Е. Д.,
която към този момент е била „координатор по безопасност и здраве“.
Доказателства в тази насока не се съдържат.
Впрочем, по делото остава неизяснен въпроса: „Защо лицето Е. Д. не е
изпълнила своите задължения и не следваше ли въз основа на този анализ,
при установяване на съответните задължения, спрямо нея също да бъде
реализирана съответната, следваща по закон отговорност“.
Изхождайки от изложеното от мен и заявявайки, че се присъединявам
към анализа, който беше сторен от колегите, ще Ви моля да уважите
въззивната жалба и да отмените първоинстанционния съдебен акт, като
постановите нов, по силата на който признаете нашия подзащитен за
невиновен и го оправдаете по така повдигнатото обвинение.
Присъединявам се към анализа на колегите и досежно реализацията и на
гражданската отговорност, като нямам какво да добавя и ще Ви моля да се
произнесете в този смисъл.
Съдът ДАВА ПРАВО на лична защита на подсъдимия И.Ц.:
ПОДСЪДИМИЯТ Ц.: Присъединявам се към всичко казано от моите
защитници. Държа да допълня, че не съм участвал в никакви организационни
дейности при изпълнението на обекта, нито по тяхното изпълнение, като
ръководене на хора, ръководене на багери, даване на ниво на багери – това не
съм го осъществявал аз. Всички разписани документи от мен - заповедта,
акта, както и товарителниците за двата камиона и багерите, са разписани
много след случая. Няма нищо разписано от мен преди случая. Заповедта
действително я разписах, но реално наистина ми беше връчена след случая -
на 11.06.2014г. от Е. Д., но тя не го потвърди. С.И. също беше до мен тогава
като писахме обясненията за ДИТ и той беше свидетел на цялото това деяние,
но и той си замълча и не го потвърди.
20
Много съжалявам за случилото се, но не смятам, че имам някаква вина и
моля да бъда оправдан.
Моля само да допълня, че от задълженията на технически ръководител
съм изпълнявал единствено инструктажите, защото бях минал курс при Е. Д.
на предходния обект, заедно с техническите ръководители на обектите, но
само за водене на инструктаж. Даже имам издаден документ, който е
приложен към делото, че съм минал такъв курс, но само за това да правя
инструктажи. Когато започнаха да събират доказателства за прокуратурата, аз
все още нямах и до момента нямам разписана длъжностна характеристика за
технически ръководител. М.Д. ми звънна тогава и искаше от мен да разпиша
тази длъжностна характеристика за технически ръководител на много по-
късен етап, за да могат да си подготвят документите и да ги представят на
прокуратурата. Това е, което мога да кажа.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения и ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА
на подсъдимите:
ПОДСЪДИМИЯТ К.: Моля да бъда оправдан от съда, чувствам се
невинен по случая. Много съжалявам за човека, който си отиде, но смятам, че
нямам абсолютно никакви вина за това и не трябва да бъда съден за това
деяние.
ПОДСЪДИМИЯТ Ц.: Моля да отмените присъдата на първоначалната
инстанция и да бъде оправдан.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе със съдебният си акт в предвидения от закона срок, за което
съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
21
Заседанието приключи в 10.20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
22