Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 257 16.06.2022г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на първи юни през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова и с участието
на прокурор като разгледа
докладваното от съдия Р.
ТОДОРОВА административно дело № 151 по описа за 2022г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във вр. с чл.43 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/.
Образувано е по жалба на Д.М.Д., ЕГН **********,***,
подадена чрез пълномощника му адв. Я.Т. ***, срещу Уведомително писмо с изх. №
02-240-6500/ 8639 от 05.08.2021г. за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по Схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2019г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие”, в частта му за извършените намаления на субсидията в размер на
6 788.04лв., от общо заявеното финансово подпомагане в размер на
7 562.09лв.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването
му при неспазване на императивните изисквания по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за
съдържание на акта; в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че постановеният
отказ за оторизиране и изплащане на заявеното финансово подпомагане в пълен
размер, е фактически и правно необоснован, тъй като от една страна липсва
посочване на каквито и да е било фактически обстоятелства за мотивиране на
упражненото административно правомощие, съотв. не се съдържат фактически
констатации, обуславящи издаването на оспорения акт, а от друга страна не е
посочено материалноправното основание за извършените намаления на заявената
субсидия със сумата от 6 788.04лв. По тези съображения счита, че
съдържанието на оспореното уведомително писмо не съответства на изискването по
чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивировка на акта като единство на фактически и
правни основания, даващи възможност на адресата на акта да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Твърди,
че липсата на мотиви на акта не може да бъде санирана с изложението, съдържащо
се в представеното по делото във връзка с подадената жалба Становище от Зам.
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, още повече че не са представени
доказателства в подкрепа на соченото в това становище основание за извършените
намаления на субсидията. Направено е искане за отмяна на Уведомително писмо изх.
№ 02-240-6500/ 8639 от 05.08.2021г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” в оспорената му част и за връщане на преписката за ново произнасяне
по подаденото от Д.Д. Заявление за подпомагане за кампания 2019г. с УИН
24/110619/14266, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
Ответникът по жалбата – Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие”, в представеното по делото писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че извършените оторизации по
схемите и мерките за подпомагане, базирани на площ, по линия на директни
плащания в заявлението на кандидата Д.М. Д. с УИН 24/110619/14266, са коректни
и в съответствие с разпоредбите на чл.43 от ЗПЗП.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Жалбоподателят
в настоящото производство - Д.М.Д. ***, е земеделски стопанин по смисъла на §1,
т.23 от ДР на ЗПЗП във вр. с чл.4, параграф 1, б. ”а” от Регламент (ЕС) №1307/
2013, регистриран с УРН 386354. На 25.04.2019г. Д.Д. е подал общо Заявление за
подпомагане за кампания 2019г. с УИН 24/110619/14266, с искане за финансово
подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП); по Схемата за преразпределително
плащане (СПП); по Схемата за плащане на селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП); по
Схемата за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), по
Мярка 11 „Биологично земеделие“ и по
Подмярка 13.1/НР1 Компенсаторни плащания в планински райони. В приложена Таблица на използваните парцели
2019г. са отразени заявените за подпомагане площи, с които Д. Д. кандидатства по
СЕПП, ЗДП, ПНДП, Подмярка 13.1/НР1 и по Мярка 11 „Биологично земеделие“, с
посочване на номер на БЗС и номер на парцел от ИСАК, код на културата, площ в
ха и землището, в което се намират парцелите. Заявени за подпомагане са 7 БЗС с
номера от ИСАК 73451-97-1, 73451-97-2, 73451-97-3, 73451-97-4, 73451-97-5, 73451-336-4
и 73451-336-5 в землището на с. Турия, при общо заявена площ за подпомагане по
СЕПП, ЗДП, ПНДП и Подмярка 13.1/НР1 – 10. 67ха.
С оспореното в настоящото съдебно производство
Уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/ 8639 от 05.08.2021г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по Схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2019г., издадено от Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, жалбоподателят Д.Д. е
уведомен, че оторизираната субсидия по отношение на заявените схеми/мерки,
базирани на площ в подаденото Заявление за подпомагане за кампания 2019г. с УИН
24/110619/14266, е в размер на 774.05 лева по Схемата за плащане на
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда –
зелени директни плащания (ЗДП), като е отказано финансово подпомагане, както
следва: по СЕПП - в размер на 2 076.17 лева; по СПП - в размер на 1 464.14
лева; по Подмярка 13.1/НР1 - 2 712.89 лева и по ЗДП в размер на 534.84
лева. Посочено е, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни
административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл.37 от
ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са
сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри
на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП. В табличен вид са посочени
заявените за подпомагане схеми/мерки; исканата от подпомаганото лице сума по
съответната схема/мярка; намаленията /в лв./ и размера на оторизираната сума. Посочени
са и ставките за всяка схема/ мярка (лв./ха) за кампания 2019г.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаването на оспореното Уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/
8639 от 05.08.2021г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен
интерес, в законово установения срок /уведомителното писмо е изтеглено от
СЕУ на 08.02.2022г., а жалбата е подадена чрез
пощенски оператор на 22.02.2022 – л.72 по делото/, против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. В чл. 11 и чл.
11а от ЗПЗП е предвидено, че Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за
единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл. 20а, ал.1 и ал.2,
т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, е Изпълнителен
директор на Разплащателната агенция и я представлява. По силата на чл.20а, ал.4
от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕСИФ и по
подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и
на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. По делото е представена и приета като доказателство Заповед №
03-РД/ 2891≠2
от 16.06.2021г., с която Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” е
делегирал на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” П.Д.С., правомощията
да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни
плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до
кандидатите за финансово подпомагане. В случая оспореният акт за отказ на
финансово подпомагане по СЕПП, по СПП, по Подмярка 13.1 и по ЗДП за кампания
2019г., е подписан от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие” Петя Славчева. Следователно обжалваното Уведомително писмо изх. №
02-240-6500/8639 от 05.08.2021г. е издадено от материално компетентен орган, при
упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със Заповед № 03-РД/ 2891≠2 от 16.06.2021г. на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие” правомощия.
Обжалваният административен акт е постановен в предвидената от закона
писмена форма, но при неспазване на нормативно установените изисквания за
съдържание на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, административният акт трябва да съдържа фактическите
и правни основания за неговото издаване, формулирани по начин, даващи
възможност на адресата на акта да разбере волята на органа и да защити правата
и интересите си, ако счита че са нарушени.
Фактическите основания за издаването
на акта по см. на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК, са конкретните факти,
въз основа на които административният орган приема, че са налице нормативно
предвидените материалноправни предпоставки за упражняване на предоставена му от
закона компетентност. В случая в оспорения административен акт не са изложени
каквито и да е било мотиви, въз основа на какви фактически констатации и обстоятелства органът е приел, че по отношение на
заявените от Д.Д. за подпомагане площи за кампания 2019г., е налице основание
да бъде отказано извършване
на оторизация и изплащане на финансово подпомагане /респ. намаляване на
субсидията/ по Схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ. В
обстоятелствената част на уведомителното писмо в табличен вид са посочени
единствено заявените за подпомагане схеми/мерки (колона 1); исканата от
подпомаганото лице сума по съответната схема/мярка (колона 2); намаленията /в
лв./ (колона 3) и размера на оторизираната сума (колона 6). Действително, съобразно
утвърдената съдебна практика, поясненията към тези колони представляват
мотивите на административния акт. Но в случая, в пояснението към колона 3 „Намаления“,
са посочени пет хипотези, при които се отчитат намаления на субсидията, а
именно: 1. След извършени административни проверки, при които са установени
всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за
площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани
проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни
от МЗХГ и МОСВ; 2. В случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или
редакция на заявлението, съгласно Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и
реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; 3. Наложена ставка на корекция (финансова
дисциплина), определена съгласно чл.26 от Регламент (ЕС) № 1306/ 2013 и чл.8,
пар.1 от Регламент (ЕС) № 1307/ 2013; 4. Линейно намаление съгласно чл. 51,
параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/ 2013, налагано съгласно чл.6, параграф 2,
буква е), т. i)
от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/
2014 на Комисията и 5. Линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в)
от Регламент (ЕС) № 1307/ 2013, налагано съгласно чл.6, параграф 2, буква е),
т. iii) от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 809/ 2014 на Комисията. Липсва обаче каквото и да е посочване, още по-малко фактическо
обосноваване, на коя точно от тези пет хипотези, при които се отчитат намаления
на заявената финансова субсидия, се основава възприетото административно
решение, обективирано в обжалваното Уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/
8639 от 05.08.2021г. Не са посочени фактическите констатации, обуславящите постановения
отказ за финансово подпомагане по Схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2019г., вкл. от гл.т на неспазените условия /изисквания/ за
допустимост на подпомагането на земеделските площи. Не са
индивидуализирани кои са приетите като
недопустими за подпомагане парцели /площи/, вкл. чрез посочване на номер на
парцел от ИСАК, допустима и недопустима площ в ха. Не представлява изложение на
фактическите основания по см. на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК за издаването
на административния акт, съдържащото се в оспорения акт бланкетно посочване, че
общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни
административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл.37 от
ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са
сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри
на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП. По делото липсват каквито и да
е било данни дори и като индиция за извършване на такива проверки; за съставен
контролен лист от извършена проверка на място с посочване на конкретните
изисквания, които не са били спазени и за уведомяване на жалбоподателя за
констатираните като неспазени изисквания; за резултатите /констатациите/ от
извършените административни проверки и т.н. Ето защо фактическите основания за
издаването на оспорения акт не могат да бъдат извлечени и от съдържащи се в
административната преписка документи, още повече че липсва каквото и да е позоваване или препращане към друг
документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа релевантни
фактически установявания. На
практика „мотивирането“ на постановения отказ за финансово подпомагане по
подаденото от Д.Д. Заявление за подпомагане за кампания 2019г. с УИН
24/110619/14266, се свежда до бланкетно изброяване на възможните хипотези за
отказ или частично намаляване на плащанията, като липсва посочване и
обосноваване на конкретни и относими фактически констатации, субсумиращи се в
някоя от хипотезите за отчитане на намаления, отразени в пояснението към колона
3 „Намаления“ на стр. втора от уведомителното писмо.
Посочването на фактическите обстоятелства, обуславящи
издаването на административния акт, е абсолютно условие за неговата законосъобразност.
В случая неизпълнението на това законово изискване, предвид установената липса на ясно и
точно посочени фактически основания и съответните на тях изводи, обуславя
немотивираността на упражненото административно правомощие.
На следващо място
в обжалваното уведомително писмо не е посочено и правното основание за неговото
издаване, от гл.т на възприетото материалноправно основание за постановяване на
отказ за плащане или за намаляване размера на финансовата помощ по схемите и
мерките за директни плащания, базирани на площ. Противно на твърдяното от
ответника, бланкетното посочване на разпоредби от
източници на правото на ЕС и на националното право в пояснението към колана 3
„Намаления“, без постановения отказ за оторизация и за изплащане на финансово
подпомагане да е конкретно обвързан с някоя от тези разпоредби, не изпълнява
изискването по чл.59, ал.2, т.4, предл. второ от АПК за мотивиране на оспорения
акт от правна страна. При липсата на посочени конкретни фактически съображения,
релевиращи наличието на някоя от хипотезите за отчитане на намаления, отразени
в пояснението към колона 3 „Намаления“, материалноправното
основание за упражненото административно правомощие, не може да бъде извлечено
и от обстоятелствената част на уведомителното писмо.
Във връзка с
представеното по делото становище на Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ, „относно
жалба вх. № 02-240-6500/ 8639 от 23.02.2022г. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по Схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2019г. с изх. № 02-240-6500/ 8639 от 05.08.2021г.“ /л.23/, следва да се
отбележи следното: Съгласно ТР № 16 от
31.03.1975г. на ОСГК, мотивите за издаване на административния акт могат да
бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу
акта на по-горния административен орган в препроводителното писмо или в друг
документ към изпратената преписка, или в съобщението до страните за издаването
на акта, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Прието
е, че в тези случаи се постигат целите, които законодателят е преследвал с
изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите
за издаване на такива. При прилагането на разрешението, дадено с ТР № 16 от
31.03.1975г. на ОСГК, следва извода, че за да се счита спазено изискването за
посочване на фактическите и правните основания за издаването на акта, е
необходимо документът, съдържащ изложените допълнително /след издаването на
административния акт/ мотиви за постановяването на акта, да е съставен
/изготвен/ преди наличието на инициирано съдебно оспорване на този акт. Ето
защо представеното по делото Становище изх. № 02-240-6500/ 8639≠4 от
01.03.2022г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, относно подадената
до АС – Стара Загора от Д.Д. жалба срещу Уведомително
писмо с изх. № 02-240-6500/ 8639 от 05.08.2021г., за „информиране“ за фактическите
и правните основания за издаването на обжалвания акт, не може да се приеме нито
като изпълняващо изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, нито може да санира
липсата на надлежно формулирани и обективирани фактически и правни основания,
като елемент от задължителното съдържание на административния акт. Както вече
беше посочено, целта на императивното изискване по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за
мотивиране на акта от фактическа и от правна страна, е адресатът на акта да
може да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита
че са нарушени, която цел, изготвеното становище след издаването на
Уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/ 8639 от 05.08.2021г. и след подаването
на жалбата за оспорването на акта по съдебен ред, очевидно не изпълнява. В този
смисъл представеното Становището изх. № 02-240-6500/ 8639≠4 от 01.03.2022г. на Зам.
изпълнителния директор на ДФЗ, формулирано като
такова „относно жалба вх. № 02-240-6500/ 8639 от 23.02.2022г. срещу Уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/ 8639 от 05.08.2021г.“, следва да
бъде разглеждано с характер на писмен отговор по чл.163, ал.2 от АПК на
ответника по подадената от Д.Д. *** жалба против административния акт.
Мотивите на
административния акт представляват единство от фактическите и правните основания
за неговото издаване. В случая липсата на конкретно посочени
фактически и правни основания за упражненото административно правомощие, не
позволява формиране на еднозначен правен извод по фактите и по приложението на
закона, от гл. т на това кое конкретно изискване административният орган е
приел, че не е било спазено от земеделския стопанин; въз основа на какви
фактически констатации е направен извода и по коя точно хипотеза на нормативно
предвидените основания за отказ за изплащане на финансово подпомагане/ за
намаляване размера на плащането, се субсумират приетите за установени
факти. Нарушаването на императивното
изискване за съдържание на акта по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, е основание за
неговата отмяна, съгласно разпоредбата на чл.146, т.2 от АПК.
Обжалваното Уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/ 8639 от 05.08.2021г. в
оспорената му част, е издадено и при недоказано наличие на материалноправно
основание за постановения отказ за финансово подпомагане по подаденото от Д.Д.
Заявление с УИН 24/110619/14266 за кампания 2019г. Дори да се приеме, както се
твърди в постъпилото становище от Зам. изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, че отказът за финансово подпомагане се основана на чл. 16а, ал.6
от Наредба № 105 от 22.08.2006г. във вр. с чл. 43, ал.3, т.6 от ЗПЗП, то по
никакъв начин не е доказано, че заявени от кандидата за подпомагани площи за
кампания 2019г., попадат извън специализирания слой „Площи, допустими за
подпомагане“ за 2019г. Не е спорно, че със Заповед
№ РД 46-485 от 27.11.2019г. на Министъра на земеделието, храните и горите, е
одобрен проект на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за
кампания 2019г., като част от СИЗП, като
със Заповед №РД 09-228 от 28.02.2020 год. на Министъра на земеделието, храните
и горите, е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане“ за кампания 2019г. /и двете заповеди достъпни на сайта на
Министерство на земеделието/. Съответно няма
данни, нито се твърди от жалбоподателя Д.Д., да е подавал възражение срещу
одобрения със Заповед № РД 46-485 от 27.11.2019г. на Министъра на земеделието,
храните и горите проект на специализирания слой „Площи, допустими за
подпомагане“ за кампания 2019г., респ. да е обжалвал по съдебен ред Заповед № РД
09-228 от 28.02.2020г. на Министъра на земеделието, храните и горите за одобряването
на окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за
кампания 2019г. Но по делото липсват каквито и да е било доказателства, че
декларирани от Д. Д. парцели за финансово подпомагане по СЕПП, СПП,
Подмярка 13.1/НР1 и ЗДП, респ. заявени
за подпомагане за кампания 2019г. площи,
попадат извън одобрения със Заповед №РД 09-228 от 28.02.2020г. на
Министъра на земеделието, храните и горите окончателен специализиран слой
„Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2019г. Въпреки дадените с
разпореждането за насрочването на делото указания за разпределението на
доказателствената тежест и изричните указания към ответника с протоколно
определение от 20.04.2022г. /че не сочи доказателства относно твърдяното в
постъпилото по делото писмено становище основание за извършените намаления на
субсидията-поради заявяване на площи, попадащи извън специализирания слой
„Площи, допустими за подпомагане“ за 2019г./, от страна на ДФ „Земеделие“ не бяха ангажирани каквито и да е било
надлежни доказателства, за установяване и доказване на релевантните факти и
обстоятелства, субсумиращи се в материалноправното основание по чл. 16а, ал.6
от Наредба № 105 от 22.08.2006г. във вр. с чл. 43, ал.3, т.6 от ЗПЗП, за
постановяване на отказ за финансово подпомагане по подаденото от Д.Д. Заявление
с УИН 24/110619/14266 за кампания 2019г. Не представлява такова доказателство
представената от ответника „справка от СЕУ“ /Система за електронни услуги – ДФ
„Земеделие“/, доколкото посочената справка удостоверява единствено и само, че
от страна на Д. Д. са декларирани два парцела, с посочване на землището, в
което се намират, идентификаторите и площта на декларираните парцели, без обаче
да има каквото и да е било отразяване че тези парцели /респ. площи от заявените
за подпомагане парцели/, попадат извън одобрения окончателен специализиран слой
„Площи, допустими за подпомагане“ за 2019г. Твърдените от ответника фактически
обстоятелства не могат да бъдат установени и от приложените по
административната преписка карти на блокове на земеделски стопанства – Директни
плащания (2019) – л.59 и сл. по делото, представени в черно-бял формат - от
същите не може да се извлече информация нито кои от заявените парцели /части от
парцели/ попадат извън одобрения със Заповед №РД 09-228 от 28.02.2020г. на
Министъра на земеделието, храните и горите окончателен специализиран слой
„Площи, допустими за подпомагане“ за 2019г., нито за недопустимата
/наддекларирана/ площ, съотв. не може да се определи процента на наддекларирана
и санкционираната площ. В съдебното производство в тежест на административния
орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието
на нормативно регламентираните предпоставки и всички релевантни факти и
обстоятелства, субсумиращи се във възприетото материалноправно основание за
издаването на оспорения акт и разпоредените с акта правни последици. В
процесния случай предметът на това доказване включва и доказване на декларирани
и заявени от Д. Д. за подпомагане площи с констатирани несъответствия по схеми
и мерки за директни плащания за кампания 2019г., в т.ч кои площи са извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2019г., какъв е
размера на наддекларираната площ и съотв. санкционираната площ и т.н.
Непредставянето и неангажирането на доказателства от страната в процеса, в
чиято доказателствена тежест е да установи посочените по-горе факти и
обстоятелства, има за последица недоказаност наличието на основание за
постановения отказ за финансово подпомагане по подаденото от Д.Д. Заявление с
УИН 24/110619/14266 за кампания 2019г.
Фактическата,
правна и доказателствена необоснованост на обжалвания
отказ за извършване на оторизация и изплащане на финансово подпомагане по отношение на
заявени схеми и мерки, базирани на площ, по подаденото от Д.Д. Заявление за подпомагане за кампания 2019г. с УИН 24/110619/14266, обуславя извод
за неговата незаконосъобразност. С оглед
на което съдът приема, оспореното Уведомително писмо изх.
№ 02-240-6500/ 8639/ 05.08.2021г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” в обжалваната му част, като постановено при неспазване на
императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за съдържание на акта и при
неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменено. На
основание чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на
компетентния административен орган, за ново разглеждане и произнасяне с
издаването на мотивиран административен акт по подаденото от Д.Д. Заявление УИН 24/110619/14266 за кампания 2019г.
Предвид изхода на делото искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на
основание чл.143, ал.1 от АПК, Държавен фонд „Земеделие“ следва да бъде осъден
да заплати на Д.Д. сумата от 660 лева, представляваща 10 лева внесена държавна
такса и 650 лева – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предл. второ и чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, Уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/ 8639 от
05.08.2021г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Схеми
и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г., издадено от
Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта му, с която на Д.М.Д. е
отказано извършване на оторизация и
изплащане на финансово подпомагане по Заявление за
подпомагане за кампания 2019г. с УИН 24/110619/14266, както следва: по СЕПП - в размер на 2076.17 лева; по СПП - в размер на 1464.14 лева; по Подмярка 13.1/НР1 - в размер на 2 712.89 лева и по ЗДП - в размер на 534.84 лева, като незаконосъобразно.
ИЗПРАЩА преписката на Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, за ново разглеждане и
произнасяне с мотивиран
административен акт по подаденото от Д.М.Д. Заявление
за подпомагане за кампания 2019г. с УИН 24/110619/14266, при спазване на
дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” гр. София,
да заплати на Д.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 660.00 лв. /шестстотин и шестдесет
лева/ – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.