Р
Е Ш Е
Н И Е
№ гр.Царево 20.05.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд, гражданска колегия І-ви
граждански състав, в съдебно заседание на тридесети април през две хиляди и
деветнадесета година в състав :
Председател: Мария Москова
при секретаря Стефка Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Москова
гр. дело № 439/2018г. по
описа на съда, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 ал.1 от ГПК,
образувано по предявени от „***” ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Т. Я. К. чрез
ю.к.А., против А.Е. Х. /понастоящем М./ с ЕГН ********** с адрес: ***, обективно
съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на
25.03.2015г. между „***“ ЕООД като
кредитодател и ответницата А.Е. Х. като кредитополучател бил сключен чрез средствата за комуникация от разстояние
/електронна поща, уеб-сайт/ във формата на електронен документ Договор за
предоставяне на кредит от разстояние с № ***г. Конкретните действия по
отпускането на заема били описани в Общите условия, уреждащи отношенията между
„***“ ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството
потребителски кредити. Твърди се, че съгласно сключения от страните договор,
кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия, посочени в
преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по
смисъла на чл.8 от ЗПФУР, както и тези, посочени в Общите условия. Сочи се, че
със сключването на договора за кредит, кредитополучателят удостоверява, че е
получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на
индивидуалния договор и Тарифа на „***“ ЕООД в случаите, в които същата е
приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия.
Твърди се, че по силата на сключения Договор за
кредит № ***г. на кредитополучателя Х. бил отпуснат кредит в размер на 1000
лева, който следвало да бъде върнат ведно с договорна лихва в размер на 84.70
лева за срок от 120 дни.
Посочва се, че съгласно
чл.16 от ЗПК кредиторът следва да оцени кредитоспособността на
кредитополучателя. От своя страна последния с цел да повиши кредитоспособността
си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от „***“ ЕООД, е
предложил обезпечение от гарант – „***“ ЕООД, което дружество е одобрено от
кредитора и същото фигурира под №*** в Списък на кредитни институции,
лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на
територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния
европейски паспорт, към Регистрите на БНБ.
В тази връзка на
25.03.2015г. между „***“ ЕООД като
гарант и А.Е. Х. като кредитополучател бил сключен Договор за гаранция №***г., съгласно който гарантът се задължил в
полза на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на
кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Съгласно ч.5.8 от
Общите условия, при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя,
дружеството-кредитор имало право да предяви претенциите си директно към
гаранта, без да е необходимо преди това да е поискал удовлетворяването им от
кредитополучателя. Твърди, че съгласно чл.5 от Общите условия, които се
прилагат към Договор за гаранция № ***г.,
сключен между ответницата А. Х. и „***“ ЕООД, кредитополучателят се задължил да
плати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията в размер, определен в
Договора за гаранция, като в конкретния случай таксата за гаранцията била
385.30 лева.
Твърди се, че
ответницата не е изпълнила договорното си задължение да върне отпуснатия кредит
в уговорения срок, поради което кредиторът е поискал изпълнение от солидарно
задълженото дружество-гарант „***“ ЕООД. В следствие на това дружеството-гарант
„***“ ЕООД погасило дължимата сума в пълен размер към ***“ ЕООД, с което
встъпило в правата на кредитор и от този момент за него възникнало правен
интерес за предявяване на съдебната претенция по съдебен ред срещу
кредитополучателя. Посочва се, че датата на последната вноска по кредита е била
на 23.07.2015г. и вземането е изискуемо в пълен размер от тази дата. Твърди се,
че съгласно чл.10 /т.1-т.8/ от Общите
условия, в случай, че кредиторът изпадне в забава и не върне която и да е от
дължимите вноски по кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия
се начислява такса в зависимост от просрочието, която за конкретния случай към
настоящия момент е в размер на 320 лева и представлява административна такса за
събиране на вземането.
Посочва, че на
01.12.2017г. е бил сключен Договор за покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити /цесия/ и Приложение Г от 01.12.2017г. между
„***“ ООД ЕИК *** /цесионер/ и „***“
ЕООД /цедент/ с рег.№***, по силата на който вземането е било прехвърлено в
полза на „***“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
От съда се иска да
признае за установено, че „***“ ООД има вземания срещу ответницата А.Е. Х. по
Договор за кредит № ***г. във връзка с Договор за гаранция № ***г. както
следва: главница в размер на 1000 лева; договорна лихва в размер на 84.70 лева
за периода от 24.04.2015г. до 23.07.2015г.;
административна такса за събиране на вземането в размер на 320 лева;
такса за гаранция в размер на 385.30 лева, мораторна лихва в размер на 44.87
лева върху главницата за периода от 24.07.2015г. до 17.05.2018г., както и
законна лихва от датата на подаването на заявлението в съда – 17.05.2018г. до окончателното
изплащане на дължимите суми. Претендира разноски в размер на 350 лева.
Ответницата А.Е.М. оспорва
така предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва изложената
фактическа обстановка, като оспорва наличието на договорно правоотношение между
страните. Оспорва да е подписвала договор за кредит, както и договор за
гаранция. Заявява, че посоченият в електронната справка /л. 7/, за връзка с
кредитополучателя имейл адрес „***“ и GSM
„***“ са на бившият й съпруг С.Г.Х. с ЕГН **********
***, като твърди, че тя не е страна по
договора и исковете са процесуално недопустими, неоснователни и недоказани, прави
искане бившият й съпруг да бъде
конституиран като трето лице –помагач на страната на ответника. По изложените съображения настоява за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С протоколно определение
от 07.01.2019г. съдът е конституирал като трето лице –помагач на страната на
ответника С.Г.Х. с ЕГН ********** ***, който редовно
призован не се явява и не взема становище по исковете.
Съдът, въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено
следното:
По
допустимостта: По приложеното към настоящото дело ч. гр. д. № 217/2018г. по
описа на РС-Царево в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК против ответницата
за сумите, предмет на настоящия иск, срещу която последната е възразила.
Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на иск за
установяване на вземането му. Същият е предявен в срока по чл.415 ал.1 от ГПК и
се явява допустим.
Исковете са
предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл. 79 от ЗЗД
вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл.6 от Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, вр. чл.
240 от ЗЗД, чл. 79 от ЗЗД, чл. 92
от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
По същество: Вземането
на ответника се основава на представения по делото договор за предоставяне на кредит от
разстояние №241269, сключен на 25.03.2015 г./л.102-104 от делото/ и договор за
гаранция №241269 от 25.03.2015г./л.116-118 от делото/ и Общите условия към тях,
които договори ответницата оспорва да са
подписани от нея.
В чл. 6 ал.1
ЗПФУР е дадена легална дефиниция на този вид договори, съгласно която всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или
повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В чл. 18
ЗПФУР са посочените подлежащите на доказване обстоятелства от страна на
доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от
разстояние между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на
информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на
договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на
изявления, отправени съгласно този закон, се прилага ЗЕДЕП. Съгласно чл. 3 от
Закона за електронния документ и електронния подпис електронен документ е
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който
дава възможност да бъде възпроизвеждано – ал. 1, и писмената форма се смята за
спазена, ако е съставен електронен документ – ал. 2. Същият се счита за подписан при условията на чл. 13,
ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.
13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си
да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
По делото като
писмени доказателства са приети договор за кредит и общи условия към него,
както и договор за гаранция и общи условия към него които не носят подписа на
ответницата. Не се установява от събраните по делото доказателства, че
между ответницата и посоченото дружество
е постигнато съгласие със съдържанието, посочено в исковата молба. Не се
установява също така, че кредиторът е изпълнил задълженията си по Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние за предоставяне на информация на
потребителя; че е спазил сроковете по чл.12 ал.1 или 2; че е получил съгласието
на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор, както и че електронните съобщения, разменени между страните,
са отговаряли на изискванията на ЗЕПЕД.
В настоящото
производство не се събраха доказателства за съставянето на подписан електронен
документ, установяващ договорно правоотношение между страните, основано на
сключен помежду им договор за предоставяне на кредит от разстояние. Вярно е, че
възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, той е представен по делото именно върху такъв
носител, като препис, заверен от страната, но с оглед изричното оспорване от
страна на ответницата договорът да е подписан от нея, като посочва, че
електронния адрес и телефона, посочени в договора от една страна за връзка с
кредитополучателя, а от друга страна – сочещи на автора, от когото изхождат, са
на бившият й съпруг, то представеният
заверен препис не може да бъде е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание. Не се събраха доказателства -
липсват платежни нареждания с наредител „***“ ЕООД , които да удостоверяват извършването на
банков превод на ***г. на сумата от 1000
лева по банковата сметката на ответница, поради което остана недоказано
твърдението, че тази сума е била предоставена като кредит на ответницата по
договора за предоставяне на кредит.
Предвид на изложеното
ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване наличието на сключен
между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние с описания в
исковата молба предмет. При това
положение не би могло да се приеме за установено наличието на
вземане в полза на ищеца, основано на коментирания договор за кредит от
разстояние и сключеният във връзка с него договор за гаранция.
При това положение не
следва да бъде преценявано наличието на другите кумулативни предпоставки за
уважаване на иска, сред които в конкретния случай са договорите за цесия и надлежното
уведомяване на ответницата за сключването им. Ето защо така предявеният иск като
неоснователен следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
делото, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се дължат направените по
делото разноски в размер на 400 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „***”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Т. Я.
К. чрез ю.к.А., иск за признаване за установено, че има вземания срещу А.Е.
Х. /понастоящем с фамилия М./ с ЕГН ********** с адрес: ***, по Договор за
кредит № ***г. във връзка с Договор за гаранция № ***г. както следва: главница
в размер на 1000 лева; договорна лихва в размер на 84.70 лева за периода от
24.04.2015г. до 23.07.2015г.;
административна такса за събиране на вземането в размер на 320 лева;
такса за гаранция в размер на 385.30 лева, мораторна лихва в размер на 44.87
лева върху главницата за периода от 24.07.2015г. до 17.05.2018г., както и
законна лихва от датата на подаването на заявлението в съда – 17.05.2018г. до окончателното изплащане
на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №217/2018г. по описа на РС-Царево.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Т. Я. К., ДА ЗАПЛАТИ на А.Е. Х. /понастоящем с
фамилия М./ с ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 400лв., представляваща
разноски за настоящото производство
Решението е
постановено при участието на С.Г.Х. с ЕГН ********** *** качеството му на трето
лице –помагач на страната на ответницата.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: