№ 54
гр. Стара Загора, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Христо А.
при участието на секретаря Светла Хр. Иванова
като разгледа докладваното от Христо А. Административно наказателно дело
№ 20235530203860 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №8430 от 13.11.2023г. на В.Б.А. - началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, оправомощена със
Заповед № РД-11-246/31.03.2022г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“, с което на М. Д. Д. с ЕГН **********, на основание чл.53, ал.1,
т.2, предл.2 от Закона за пътищата /ЗП/ му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева – за извършено нарушение по чл.26, ал.2, т.1,
б.“а“, пред.2 от ЗП, във вр. чл.7, ал.1, т.5, б.“в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Жалбоподателят в жалбата си и в с.з – чрез пълномощник, излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на издаденото Наказателно постановление и моли
същото да бъде отменено. Претендира разноски.
Въззиваемата страна в с.з. – чрез пълномощник изразява становище, че НП е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Районна прокуратура-гр.Стара Загора, редовно уведомена, не е изпратила представител
и не е взела становище по жалбата.
По делото бяха събрани писмени доказателства: АУАН с № 0009743/17.10.2023г.; НП
№8430 от 13.11.2023г., разпечатка от извършено измерване с мобилна везна
№...../17.10.2023г.; кантарна бележка № ..../17.10.2023г.,копие на документ за самоличност
на М.Д.; свидетелство за регистрация на МПС №********* на М.Д.; пътен лист
№.../17.10.2023г.; управомощителни заповеди; Сертификат за одобрение на джобна ролетка;
Сертификат за съответствие на джобна ролетка DIN 50049-2.1; заявление за периодична
проверка на мобилна везна № ...../24.04.23г. и приложение към него.
Бяха разпитани в качеството на свидетели А. М. А. и Е. Л. С..
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен
1
материал, доводите и становищата на страните, РС – Стара Загора намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ е установено, че на
17.10.2023г. в 12:30 часа на път II-66, км. 54, в посока от гр.Нова Загора – гр.Стара Загора,
М. Д. Д. с ЕГН ********** е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси
с две управляеми оси - марка "Скания", с рег. № ......, като в процеса на извършената
проверка е установено, че водачът извършва превоз на фракция без разрешение за дейности
в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/ съгласно изискванията на
чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, като при измерено с техническо средство електронна мобилна везна за
измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № ..... и ролетка №
1302/18 (5м.) е констатирано, че при измерено разстояние между осите 1,40 метра, сумата от
натоварването на ос /на двойната задвижваща ос/ на МПС е 28,085т. при максимално
допустимо натоварване на тройната ос от 19т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. "в" от Наредбата.
В съставения на 17.10.2023г., АУАН с № 0009743 нарушението на водача М. Д. Д. с
ЕГН ********** било квалифицирано като такова по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, пред.2 от ЗП.
АУАН е предявен и връчен по надлежния ред на жалбоподателя М.Д., който го е подписал
без възражения. Жалбоподателят М.Д. и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е подал писмено
възражение срещу съставения АУАН. Въз основа на АУАН с № 0009743 / 17.10.2023г. е
издадено и обжалваното Наказателно постановление № 8430 от 13.11.2023г. на В.Б.А. -
началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, оправомощена със
Заповед № РД-11-246/31.03.2022г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“, в обстоятелствената част, на което административно наказващият
орган /АНО/ е възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка. АНО е приел, че
М. Д. Д. с ЕГН ********** като водач на тежко ППС по смисъла на чл. 3, т 2 от Наредба №
11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е извършил
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, пред.2 от ЗП, във вр. чл.7, ал.1, т.5, б.“в“, чл.8, ал.1 и
чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за
пътищата му е определил и наложил административно наказание „глоба” в размер 3500 /три
хиляди и петстотин/ лева
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите, както и от приетите по делото писмени доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност.
Показанията на свидетелите-очевидци А. М. А. и Е. Л. С. са еднозначни и
безпротиворечиви по отношение на факта, че на 17.10.2023г. в 12:30 часа на път II-66, км.
54, в посока от гр.Нова Загора – гр.Стара Загора управлявал и извършвал превоз на товари
МПС с четири оси с две управляеми оси марка "Скания", с рег. № ......, като в процеса на
извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на фракция без
разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/
съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС, като при измерено с техническо средство електронна
мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № ..... и
ролетка № 1302/18 (5м.) е констатирано, че при измерено разстояние между осите 1,40
метра, сумата от натоварването на ос /на двойната задвижваща ос/ на МПС е 28,085т. при
максимално допустимо натоварване на тройната ос 19,000т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. "в" от
Наредбата.
2
Следва да бъде отбелязано, че не бяха събрани никакви доказателства, които да
опровергават или да внасят съмнение в установената фактическа обстановка. Не са налице
факти и обстоятелства да изключват достоверността и да поставят под съмнение верността
на показанията на свидетелите-очевидци на нарушението, които не са предубедени и от тях
по несъмнен начин се установява начинът на извършване на нарушението и участието на М.
Д. Д. с ЕГН ********** в него.
От правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му
и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни
изводи.
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП.
Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По
изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен
интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН № 0009743 от 17.10.2023г.,
жалбоподателят М.Д. е санкциониран на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата –
ЗП ("Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление,
физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2,
ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършват или наредят да бъдат извършени следните
дейности:“... движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя") за нарушение на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. "а" от същия закон ("За дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства"), във връзка с чл. 8, ал. 2
("Извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по
пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща
пътя. След издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС
или лицата, които извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при
Министерството на вътрешните работи (МВР) движението на извънгабаритното или
тежкото пътно превозно средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното"),
във връзка с ал. 1 ("Движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на
специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат
разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата"), във
връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средство ("Във вътрешността на страната
съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и
проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна
техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация
и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи,
че: движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по
чл. 14, ал. 3"), наричана за краткост по-долу Наредбата, изразяващо се в това, че на
17.10.2023г. в 12:30 часа на път II-66, км. 54, в посока от гр.Нова Загора – гр.Стара Загора
3
управлявал и извършвал превоз на товари МПС с четири оси с две управляеми оси марка
"Скания", с рег. № ......, като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът
извършва превоз на фракция без разрешение за дейности в рамките на специалното
ползване на пътищата /Разрешително/ съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като при
измерено с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово
натоварване на ППС, модел DFW-KR № ..... и ролетка № 1302/18 (5м) е констатирано, че
при измерено разстояние между осите 1,40 метра, сумата от натоварването на ос /на
двойната задвижваща ос/ на МПС е 28,085т. при максимално допустимо натоварване на
тройната ос 19т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредбата ("Допустимото максимално
натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за
обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за
обществено ползване пътища, е за: сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa
моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е от 1, 3 включително до 1, 8
m – 18 t /19 t/"), като превишаването е с 9,085т. и респективно – управлявал тежко ППС по
смисъла на чл. 3, т 2 от Наредбата ("Тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат:
натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7"), без разрешение (разрешително) за
превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата, издадено от
администрацията, управляваща пътя (т. е. АПИ), за дейности от специалното ползване на
пътищата.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се
потвърждават от показанията на свидетелите, кореспондиращи помежду си и със събраните
по делото писмени доказателства, в частност – пътния лист за извършвания превоз и
кантарната бележка, като не се събраха доказателства, които да ги оборват, поради което
съдът прецени, че описаното в НП нарушение и извършването му от жалбоподателя за
доказани по несъмнен и безспорен начин.
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира
съществени (ограничаващи правото на защита) нарушения на процесуалните правила,
допуснати при съставяне на АУАН и/или издаване на НП, обуславящи отмяната на
последното като незаконосъобразно.
Наложената от наказващия орган санкция на М.Д. се основава на нормата на чл.53, ал.
1, т. 2 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не
представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал.
1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат
извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и
товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. От тази
нормативна регламентация следва извод, че субект на нарушението и респ. субект на
административно наказателна отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП може да бъде всяко
физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от
ЗП за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно
разрешение. Следователно, жалбоподателят- като шофьор на тежкотоварен автомобил,
въпреки че е извън кръга на лицата, които могат да искат издаване на разрешение за
движение по пътищата, в качеството на фактически извършител на дейността е
административно наказателноотговорно лице. Съобразно постоянната практика на
Административен съд - Стара Загора, приложимостта на чл.177, ал. 3 от ЗП касае
хипотезата, когато движението на извънгабаритно ППС се извършва без заплатената такса
по чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001г., а настоящият случай не е такъв.
По смисъла на приложимото законодателство движението на извънгабаритните и/или
4
тежките ППС е разрешено да се извършва с разрешително, издадено от администрацията,
управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на
вътрешните работи /чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11/03.07.2001г./ или след заплащане само на
дължимата такса /чл. 14, ал. 3 от Наредбата/.
Съгласно чл.37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001г., във вътрешността на страната
съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и
съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че
габаритните размери, общата маса или натоварването на ос са по-големи от описаните в
разрешителното по чл. 14, ал. 1 или посочени в документа за платена такса в случаите по чл.
14, ал. 3. Настоящият съдебен състав споделя извода за формална и материална
законосъобразност на обжалваното пред районния съд НП. При ангажиране отговорността
на М.Д. не са допуснати съществени нарушения на закона. От правна страна повдигнатото
му обвинение е обосновано с допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
"а" от ЗП, а от фактическа страна се основава на това, че е управлявал ППС с измерено
максимално натоварване на ос от 28,085т. при максимално допустимо натоварване 19,000т.,
съгласно чл.7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, с което е осъществил движение на тежко ППС по
смисъла на чл.3, т.2 от същата Наредба, без издадено разрешение /Разрешително/, от
администрацията, управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.
Управляваното от санкционираното лице пътно превозно средство има максимално
натоварване на ос, което надвишава посоченото максимално допустимо такова в чл.7, ал. 1,
т. 5, б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001г., като установеното натоварване не сочи на
изключението по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от същата Наредба /доколкото
установеното в случая натоварване на ос надвишава с повече от 30% допустимото
максимално натоварване на ос/. Следователно движението му може да бъде квалифицирано
като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. "а", предл.2 от ЗП, защото тази норма въвежда забрана
за движение на тежки и извънгабаритни и тежки ППС без разрешение.
Що се отнася до наложената на жалбоподателя глоба от 3 500 лева съдът намира, че
същата е необосновано завишена по размер, тъй като АНО се е позовал в НП на отегчаващи
отговорността обстоятелства, които не са приложими за конкретния случай и не са годни да
обуславят определянето на санкцията над предвидения в закона минимум. Изложените
съображения, че се налага наказание над минимума предвиден за нарушението - заради
предотвратяване на повторно и системно извършване на едни и същи нарушение не могат да
бъдат приети като отегчаващи обстоятелства. Следва да се отбележи, че отговорността по
чл. 53 от ЗП има за предмет защита на обществени отношения, свързани с опазване и
съхраняване изправността на пътната инфраструктура. В този смисъл неправилно в
наказателното постановление наказващият орган е приел в какво се състои обществената
опасност на нарушението – да се предотврати повторно и системно извършване на едни
същи нарушения предвид трайната тенденция, свързана с причиняване смъртни
пътнотранспортни произшествия. Обществените отношения, свързани с безопасността на
движението по пътищата се охраняват от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. В ЗДвП
също е предвидена отговорност на водачите по чл.177 от ЗДвП, но тази отговорност не
изключва отговорността по чл. 53 от Закона за пътищата. Движението на извънгабаритни и
тежки ППС представлява дейност от специалното ползване на пътищата, поради което е и
необходимо предвиденото в закона разрешение и се отличава от движението на ППС в
нарушение правилата по ЗДвП, с който се охраняват отношенията, свързани с безопасното
движение по пътищата. По изложените съображения съдът намира за правилни дадената от
наказващия орган правна квалификация на нарушението и приложената от него санкционна
норма, а неправилната преценка за обществената опасност на нарушението следва да намери
отражение единствено при определяне на размера на наложеното наказание.
5
При проверка относно справедливостта на наложеното наказание съдът прие, че
същото не е определено при съобразяване на правилата за определяне на наказанието,
предвидени в чл. 27 от ЗАНН. На жалбоподателя е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 3 500 лв. Неправилно е определена обществената опасност на деянието,
като както се отбеляза вече оценката на обществената опасност на деянието е относима към
друг вид нарушения по ЗДвП, а не по ЗП, за което нарушение по ЗП е санкциониран
жалбоподателят. В наказателното постановление липсват конкретно посочени от
наказващия орган обстоятелства, които да отегчават отговорността на нарушителя и да
обуславят налагане на глоба в по-висок размер от минималния. Правилно наказващият
орган в наказателното постановление е посочил, че дейността по определяне на наказанието
принадлежи на наказващия орган, който в този случай действа в рамките на оперативна
самостоятелност. Действайки обаче в рамките на тази оперативна самостоятелност,
наказващият орган следва да изложи конкретни обстоятелства, свързани с нарушението и
нарушителя, обуславящи по-висок размер наказание. В обжалваното наказателното
постановление неправилно е определена обществената опасност на нарушението от една
страна, като съображения вече се изложиха по-горе, както и липсват посочени от
наказващия орган отегчаващи отговорността на водача обстоятелства. При това положение
невъзможно е, съдът, действайки като въззивна инстанция, да замести волята на наказващия
орган при преценка на отегчаващите отговорността на нарушителя обстоятелства, когато
такава воля въобще липсва, а единствено възможно е съдът да провери правилността на
преценката на наказващия орган относно отчетените отегчаващи обстоятелства при наличие
на отчетени такива. При липса на конкретно изложени отегчаващи обстоятелства от
наказващия орган размерът на наложеното наказание се явява необоснован, поради което и
същият следва да бъде намален до минимума, предвиден в закона, а именно 1000 лв.
Относно разноските:
Въззиваемата страна беше защитавана в настоящото съдебно производство от
юрисконсулт. Ето защо и с оглед изхода на делото, жалбоподателят следва бъде осъден да й
заплати юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на въззиваемата страна е направено своевременно. В
настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е
участвал лично в с.з. Предвид направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63д,
ал. 4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
вр. чл. 27е /Нов - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в
сила от 01.10.2021г./ от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и
цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по
административно наказателни дела в размер от 80 до 150 лв., съдът намира, че следва да
бъде присъдено такова в близък до минималния размер, тъй като липсва каквато и да било
фактическа и правна сложност на случая, а и е налице участие в само едно съдебно
заседание. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №8430 от 13.11.2023г. на В.Б.А. - началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, оправомощена със Заповед №
6
РД-11-246/31.03.2022г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на М. Д. Д. с ЕГН **********, на основание чл.53, ал.1, т.2,
предл.2 от Закона за пътищата /ЗП/ му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева – за извършено нарушение по чл.26, ал.2, т.1,
б.“а“, пред.2 от ЗП, във вр. чл.7, ал.1, т.5, б.“в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
като НАМАЛЯВА размера на наказанието "глоба" от 3500 /три хиляди и петстотин/
лева на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА М. Д. Д. с ЕГН ********** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“
– гр.София сумата в размер на 100 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването
му пред Aдминистративен Съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7