Решение по дело №1839/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП. Образувано е по жалба на Д.И.В. *** срещу Заповед за ПАМ № 23-0436-000132 на Началник 02 РУ към МВР Варна. С оспорената заповед е наложена ПАМ, на осн. чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, а имено прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 (шест) месеца, тъй като на 26.06.23г. в 17:25часа в гр.Варна по ***, В. управлява собствения си ЛА“Тойота РАВ 4“ рег.№***, без да притежава валидно СУМПС, установено след направена проверка в информационните системи „Административно-наказателна дейност“ и „Български документи за самоличност“-МВР, а именно не е придобил правоспособност и не му е издавано СУМПС.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед относно срока на действието й. Заявява, че автомобилът се ползва от семейството му като липсата на автомобил им създава трудности.

Ответната страна, чрез юр.к. Г. оспорва жалбата. Заявява, че наложената ПАМ е в минимален размер от 6мес. Претендира за присъждане на юр.к. възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 26.06.23г. в 17:25часа в гр.Варна по ***, В. управлява собствения си ЛА“Тойота РАВ 4“ рег.№***, без да притежава валидно СУМПС /неправоспособен/. Автомобилът е негова собственост. На В. е съставен АУАН № 836334/ 26.06.23г.

На 26.06.23г. Началникът на Второ РУ към ОДМВР Варна, издава оспорената Заповед за ПАМ № 23-0436-000132, с която на основание чл.171, т.2а, буква а) от ЗДвП налага на Д.В. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС- лек автомобил ЛА“Тойота РАВ 4“ рег.№***, за срок от 6 месеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК поради което съдът приема, че е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.

Със Заповед № 365з-8226/30.12.21г., в изпълнение на заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на Министъра на вътрешните работи, директорът на ОДМВР – Варна е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, между които и тези по т.1.6 – началниците на РУ при ОД МВР за цялата територия обслужвана от ОДМВР-Варна, поради което оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Обжалваната заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.

По преписката е представен АУАН № 836334/ 26.06.23г. – съставен срещу Д.В. за нарушение на чл.150, от ЗДвП.

Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Според чл.171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, една от които е тази по т.2а, буква а) – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

При изпълнение на посочените в закона условия за налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като в случая предвид установените факти – управление на МПС за което се изисква категория В, каквато водачът не притежава, правилно е прието, че са налице основания за налагане на процесната ПАМ спрямо собственика на автомобила – Д.В..

В обжалваната заповед са изложени подробно обстоятелствата, обосновали прилагането на процесната ПАМ, фактическите и правни основания за издаване на заповедта, поради което съдът приема, че същата е постановена при спазване на изискванията за форма по чл.59 от АПК. Действително в заповедта не са изложени мотиви досежно срока на действие на принудителната административна мярка, но в случая това не е особено съществено нарушение налагащо отмяна на заповедта, т.к. срокът на действие на ПАМ е определен в предвидения от закона минимум – 6 месеца. Жалбоподателят прилага доказателства за влошено здравословно състояние- злокачествен меланом, с решение на обща онкологична комисия от 27.09.23г. Тези смекчаващи обстоятелства са относими към възможността съдът да измени размера на ПАМ към минималния. В случая обаче административният орган е наложил ПАМ в минималния размер от 6мес., поради което съдът не разполага с възможността да редуцира мярката под този минимум.

Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се преустанови едно противоправно поведение. В случая оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, визирана в чл. 22 от ЗАНН, връзка с чл. 171, ал. 1 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се попречи на извършването от водача на други нарушения на ЗДвП, още повече, че в случая са налице данни за повторност относно извършеното нарушение по чл.150 от ЗДвП- НП№ 22-0436-000734/11.01.23г. на 02 РУ МВР Варна, влязъл в сила на 09.02.23г.

С оглед изложеното, жалбата се явява неоснователна, а оспореният административен акт - законосъобразен, като не са налице основанията по чл. 146, т. 1-5 АПК за неговата отмяна.

При този резултат на спора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената защита от юрисконсулт в размер на 100лева.

Водим от горното, Варненския административен съд, 23-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.В. *** срещу Заповед за ПАМ № 23-0436-000132 на Началник 02 РУ към МВР Варна, с която е наложена ПАМ на осн. чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, а имено прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 (шест) месеца.

ОСЪЖДА Д.И.В. с ЕГН ********** *** да заплати на ОДМВР Варна сумата от 100/сто/лева, представляващи разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн. чл. 172 ал. 5 от ЗДвП.

	Съдия: