Р Е Ш Е Н И Е
№ 2365 04.10.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на пети септември през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 1 516 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „С.Б.М.Д“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Несебър, 8230, к.к. „Слънчев бряг“ , х-л „Кубан“, област Бургас, представлявано от управителя Александр Юрьевич Бухольц, против „ЮНИ ТРЕЙД БГ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Присад, община Созопол, представлявано от Михаил Димитров Михайлов, за осъждане на ответника да плати на ищеца по договор за наем от 01.05.2017 година сумата 4 631, 08 лева, от която сумата 4500 лева, представляваща наемна цена и сумата 131, 08 лева, представляваща неплатена цена за ел. енергия, за които задължения са издадени посочените в исковата молба фактури, както и мораторна лихва за забава върху двете суми в размер 725, 42 лева, от която върху сумата 1 500 лева, представляваща наемна цена, която е следвало да бъде платена до 30.06.2017 година лихва за периода от 30.06.2017 година до 20.02.2019 година в размер на 250,43 лева и върху сумата 3000 лева, представляваща наемна цена, която е следвало да бъде платена до 30.07.2017 година лихва за периода от 31.07.2017 година до 20.02.2019 година в размер на 474, 99 лева. Ищецът претендира присъждане на разноските, направените по водене на делото разноски.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
В исковата молба и молба за уточнение от 05.03.2019 година ищецът посочва, че между ищеца от една страна, като наемодател, и ответника – от друга, като наемател, е бил сключен договор за наем от 01.05.2017 година на недвижим имот, представляващ магазин №11, находящ се на партерния етаж на блок „Б“ в хотелски комплекс „Кубан“ к.к. „Слънчев бряг“ с площ от 26,75 кв.м.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответната страна не е дал писмен отговор на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител - адвокат С., поддържа предявения иск. Уточнява, че договора за наем е прекратен с изтичане на срока, уговорен в него. Отправя искане за постановяване на неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител, не е дал становище по предявените искове.
Предявените искове са с правно основание 232, ал.1 от ЗЗД за заплащане на наемната цена, чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на консумативи и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихва.
Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл. 239 е посочено, че съдът постановява неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай с разпореждането по чл. 131 от ГПК на ответника е указана възможността ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение в случай, че непредстави в срок писмен отговор и не изпрати представител в съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените към исковата молба писмени доказателства и по – конкретно договор за наем на индивидуализирания в исковата молба и уточнението към нея имот, сключен на 01.05.2017 година, за срок от 01.05.2016 година до 30.10.2017 година с уговорена наемна цена от 4 500 лева, платима на вноски /първа вноска от 1500 лева, платима до 30.06.2017 година и втора вноска от 3 000 лева, платима в срок до 31.07.2017 година/ се установява вероятна основателност на иска за заплащане на наемна цена.
Вероятната основателност на иска за присъждане на лихви за забава се установява съобразно чл.86 от ЗЗД, уговорените в договора падежи за заплащане на наемната цена и справките, представени от ищеца за изчисление на това задължение.
За тези задължения са издадени следните фактури: Фактура № ********** от 08.07.2017 година и фактура № ********** от 25.07.2017 година. За консумативи са издадени следните приложени към исковата молба фактури: фактура № ********** от 08.07.2017 година за консумирана ел. енергия на стойност с ДДС 19,30 лева; фактура № ********** от 07.08.2017 година за консумирана ел. енергия на стойност 45, 96 лева без ДДС и за префактуриране на вода на стойност 2,06 лева, или общо задължение по тази фактура в размер от 48,02 лева, върху което задължение е начислен ДДС в размер 9,60 лева и с него общо дължимата сума е в размер от 57,62 лева; фактура № ********** от 05.09.2017 година за консумирана ел. енергия в размер на 43,07 лева без ДДС, префактуриране на вода 2,06 лева без ДДС, или общо задължение по тази фактура в размер на 45,13 лева, върху което е начислено ДДС в размер на 9,03 лева или общо дължима сума с ДДС 54,16 лева. От тези счетоводни документи се установява и вероятна основателност на иска с основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД. Следва да бъде посочено, че в исковата молба не е отправено искане за присъждане на сумите за префактуриране на вода, но тъй като в исковата молба са индивидуализирани фактурите, с които тези задължения са начислени съдът е сезиран и с иск за присъждането им.
По претенцията с правно основание чл. 78 от ГПК и предвид изхода от спора е основателно претенцията за присъждане на разноските, направени по водене на делото. Към исковата молба е приложено доказателство за внесена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер 280 лева, която следва да бъде присъдена на посоченото основание. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие платеният адвокатски хонорар е в размер на 855 лева. На основание Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 година, по тълкувателно дело №6 от 2012 година, ОСГТК, ВКС, т.5, следва да бъдат присъдени разноските, направени в обезпечителното производство, които видно от приложената по делото фактури по изпълнително дело № 20198040400188 на ЧСИ Делян Николов, рег. № 804 на КЧСИ с район на действие района на Бургаски окръжен съд, са в общ размер от 68 лева. При това положение в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в общ размер от 1 203 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 238 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЮНИ ТРЕЙД БГ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Присад, община Созопол, представлявано от Михаил Димитров Михайлов, да плати на „С.Б.М.Д“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Несебър, 8230, к.к. „Слънчев бряг“ , х-л „Кубан“, област Бургас, представлявано от управителя Александр Юрьевич Бухольц, по договор за наем от 01.05.2017 година сумата 4 631, 08 лева /четири хиляди шестстотин тридесет и един лева и осем стотинки/, от която сумата 4500 лева /четири хиляди и петстотин лева/, представляваща наемна цена и сумата 131, 08 лева /сто тридесет и един лева и осем стотинки/, представляваща неплатена цена за консумативи, за които са издадени следните фактури: фактура № ********** от 08.07.2017 година, фактура № ********** от 07.08.2017 година и фактура № ********** от 05.09.2017 година, сумата 725, 42 лева, представляваща лихва за забава, от която върху главница в размер 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща наемна цена, която е следвало да бъде платена до 30.06.2017 година лихва за периода от 30.06.2017 година до 20.02.2019 година в размер на 250,43 лева /двеста и петдесет лева, четиридесет и три стотинки/ и върху главница в размер на 3000 лева /три хиляди лева/, представляваща наемна цена, която е следвало да бъде платена до 30.07.2017 година лихва за периода от 31.07.2017 година до 20.02.2019 година в размер на 474, 99 лева /четиристотин седемдесет и четири лева, деветдесет и девет стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата от 4 631, 08 лева /четири хиляди шестстотин тридесет и един лева и осем стотинки/, считано от датата на подаване на исковата молба на 20.02.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата 1 203 лева /хиляда двеста и три лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Защитата срещу неприсъственото решение се осъществява по реда на чл.240 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.