№ 90
гр. Момчилград, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20215150200212 по описа за 2021 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на
„*******” ООД- с.Фотиново, общ.Кирково, ЕИК; **********,
представлявано от управителя ЮМ. М.. М.., против Наказателно
постановление № 09-002 675 от 09.09.2021г. на Изп.Директор на ИА “Главна
инспекция по труда”- София, с което на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от
Кодекса на труда, на дружеството е било наложено административно
наказание- “имуществена санкция” в размер на 1 500 лева, за допуснато
нарушение на чл.272 ал.1 от КТ.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят,
поради което го обжалва в срок. Същият го счита за незаконосъобразно и
необосновано, като заявява, че не допуснал посоченото административно
нарушение. Иска от съда да отмени изцяло НП,и претендира разноски. В
съдебно заседание се представлява от адв.М.С.С. от АК- КърджА., която
поддържа искането, и намира, че са нА.це и предпоставките за приложението
на чл.415 „в“ от КТ, като подробни съображения излага в тази насока в
писмена защита.
Ответникът по жалбата – Дирекция "Инспекция по труда"-град
КърджА., чрез процесуалният си представител- юк.К., изразява становище за
1
законосъобразност на наказателното постановление. При извършената
проверка в обекта се установило, че работодателят е допуснал визираното
нарушение, като съответно е направил удръжки и не е изплатил дължимото
му за съответният месец трудово възнаграждение, и за това не е имало
съгласието на работника. Иска от съда да потвърди изцяло НП, като правилно
и законосъобразно, и претендира ю.к.възнаграждение, както и прави
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 04.06.2021г. свидетелите Е.Ю., Л.И. /актосъставител/ и И.С. са
извършили проверка на обект „Заведение за бързо хранене“, находящ се в
с.Фотиново, общ.Кирково, и стопанисван от дружеството- жалбоподател, и по
представени в ДИТ- КърджА. документи на 07.06.2021г., при което се
установило, че дружеството- жалбоподател, в качеството си на работодател
по смисъла на §1т.1 от ДР на КТ, е прекратил тр.договор № 2/ 30.06.2016г. с
лицето Ф. М. А. със Заповед № 4/ 05.05.2021г. С платежно нареждане от
14.06.2021г. на това лице е била изплатена сумата от 1 801,48 лева,
представляващо обезщетение по чл.222 от КТ и по чл.224 от КТ.
Проверяващите установили, че ведно с платежното нареждане е била
представена и подписана от управителя на дружеството справка за
начисления и удръжки на Ф. А.- като за обезщетения по чл.222 ал.3 КТ са й
били начислени 2 бр.раб.заплати- 1 300 лева; за обезщетения по чл.224 ал.1
от Кт /за неизползван платен годишен отпуск за 2020г. и 2021г./- начислени
887,85 лева. Приложено било данъчно облекчение- 660 лева, и е бил удържан
данък в размер на 152 лева, или общо са били начислени 2 035 лева , от
които са били начислени и удържани 233,58 лева, която не е била
изплатената сума за липса на стоки, без съгласието на работника , извън
случаите на чл.210 от КТ.
Според проверяващите това съставлява нарушение на чл.272 ал.1 КТ,
като самото нарушението е било извършено на 14.06.2021г.
Проверката е приключила с Протокол за извършена проверка от
04.06.2021г., с който на дружеството са дадени задължителни предписания по
смисъла на чл.404 ал.1 т.12. Едно от предписанията е било това по т.18, а
именно, дружеството- жалбоподател в качеството си на работодател ЗА
2
ИЗПЛАТИ начислената и удържана сума в размер на 233,58 лева на
работника Ф. М. А., чийто тр.договор е бил прекратен с Заповед №
4/05.05.2021г., съгласно изискването на чл.272 ал.1 вр.чл.210 ал.1 от КТ.
Даден е срок за изпълнение на това предписание на контролните органи– а
именно до 09.07.2021г. Протоколът е бил връчен на управителя на
дружеството.
На 29.06.2021г. в гр.КърджА., Е.Ю.- гл.инспектор в Дирекция
“Инспекция по труда” гр.КърджА., в присъствието на св. Л.И. и И.С.
/служители в ДИТ- КърджА./, е съставила Акт № 09-002 675 за установяване
на административно нарушение, на дружеството- жалбоподател, в който е
описана горната фактическа обстановка, и за което посочили, че съставлява
нарушение на изискванията на чл.272 ал.1 от КТ.
При съставянето на акта са били взети предвид представените като
доказателства- Протокол за извършена проверка /съдържащ констатираните
нарушения по време на извършената проверка и дадените предписания/;
Платежно нареждане; Справка с начисления и удръжки; Вътрешни правила за
тр.заплата и справка от ТР; трудов договор на работника; Заповед за
прекратяване на тр.договор, от които е видно, че на работника общо са били
начислени 2 035 лева, от които са били начислени и удържани 233,58 лева,
която сума не е била изплатената- за липса на стоки, без съгласието на
работника, извън случаите на чл.210 от КТ.
АУАН е бил връчен на управителя на дружеството, на 29.06.2021г. Не
се установява да са депозирани възражения в законоустановеният срок.
Въз основа на посочения по-горе акт, Изпълнителният директор на
„Главна Инспекция по труда”-София е издал Наказателно постановление №
09-002 675 от 09.09.2021г. на Изпълнителният директора на ИА „Главна
Инспекция по труда”, в което е описана горната фактическа обстановка, и с
което на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, на дружеството е
било наложено административно наказание- “имуществена санкция” в размер
на 1 500 лева, за допуснато нарушение на чл.272 ал.1 от КТ. Постановлението
е било връчено на 20.09.2021г.- което се установява с известие за доставка /в
което са посочени като връчени и други нак.постановления/.
В качеството на свидетели по делото са разпитани актосъставителят
Ел.Ю., и свидетелите по съставянето на акта- Л.И. и Ир.С., които в своите
3
показания потвърждават горните обстоятелства- била удържана посочената
сума за липса на стоки, но за това не е имало съгласие на работника.
Актосъставителката сочи, че след приключване на проверката тази сума не
била изплатена, и не знаели дА. към датата на изпълнение на дадените
предписания същите са били изпълнени, и това се установило при
последваща проверка през м.септември- тази сума била изплатена на
работника, но по-късно. В тази насока са и показанията на свидетелите- че за
удържането на тази сума не е имало съгласие от страна на рабоотника.
В хода на съдебното производство са представени копия на Акт за
резултати от проверката на Стоково-материални ценности на 05.05.2021г., в
която участвА. гл.счетоводител на дружеството и МОЛ- работникът Ф. А.,
при която се установило, че липсват стоки за 233,58 лева, като актът е
подписан и от двете лица /т.е. и от работника/.
Като доказателство е приложено копие на РКО № 191/05.07.2021г., с
който се установява, че дружеството- жалбоподател е изплатила удържаната
за липсите сума от 233,58 лева на работника Ф. А..- сиреч, начислената и
удържана сума за липси е заплатена на лицето, с което дадените предписания
с протокола за проверка са изпълнени в срок, и по този начин нарушението е
отстранено. Представено е копие на ПКО № 258/05.07.2021г., с който
работникът пък е внесъл сума от 233,58 лева в касата на дружеството, и
основанието за това са установени липси на стоки.
Приложени копие на жалба на работника за удържани парични суми и
отговор от ДИТ- КърджА., които съдът не обсъжда, поради неотносимост към
предмета на спора.
От приложените към делото доказателства се установява, че
действително при извършената в обекта проверка било констатирано, че при
изплащането на заплати и обезщетения на работника при прекратяването на
трудовият договор са били направени удръжки на парична сума в горният
размер, за установени липси, като в по-късен етап- удържаната сума от 233,58
лева е била заплатена на работника Ф. А..- сиреч, начислената и удържана
сума за липси е заплатена на лицето, с което дадените предписания с
протокола за проверка са изпълнени в срок, и по този начин нарушението е
отстранено. а именно до 09.07.2021г.
Предвид изложеното съдът приема, че е нА.це допуснато нарушение
4
на изискванията на чл.272 ал.1 от КТ, което е наказано по чл.416 ал.5 вр. с
чл.414 ал.1 от КТ.
Съдът приема, че чрез описаните в акта и в НП факти от обективната
действителност е допуснато, което е извършено с действие, тъй като
работодателят е извършил удръжка от трудовото възнаграждение на
работника- посочен по-горе на съответната сума, за установени липси. Със
събраните доказателства се установява, че фактите не сочат на бездействие и
в частност на неизпълнение на задължението на работодателя да заплати в
пълен размер трудовото възнаграждение на работника/служителя. Въз основа
на това, съдът приема, че нарушението е извършено на 14.06.2021г., с
издаването на платежното нареждане, с което е направена удръжката на
процесната сума.
Предвид изложеното съдът приема, че наказаното дружество, в
качеството си на работодател, е допуснало нарушение на въведената забрана
в чл.272 ал.1 от КТ, според която удръжки от трудовото възнаграждение на
работник/служител не може да стават без негово съгласие, освен в посочените
в закона изключения. Няма спор, че процесната удръжка не попада след
изключенията, които се визират в т.1-6 от чл.272 ал.1 от КТ.
В същото време, съдът приема, че посочените по- горе писмени и
гласни доказателства водят до извода, че дадените препоръки за начисляване
и изплащане на дължимото и удържано възнаграждение от 233,58 лева, са
били изпълнени и по този начин, макар и с закъснение, работодателят е
изпълнил своето основно задължение да заплати престацията за положеният
труд. И тъй като дружеството- жалбоподател, като работодател е допуснало
нарушение на чл.272 ал.1 от КТ- да не прави удръжки от възнагражденията на
работника, без негово съгласие, освен в предвидените от закона случаи, е
допуснало извършването на административно нарушение- а именно
нарушение на трудовото законодателство, е било санкционирано със
налагането на административно наказание- „имуществена санкция“ в размер
на 1 500 лева по чл.414 ал.1 от КТ.
Сиреч, съдът приема, че наказващият орган, съобразявайки се
нА.чните доказателства е намерил, че нарушението е извършено, и на
основание чл.414 ал.1 от КТ е издал атакуваното НП- като нарушение на
трудовото законодателство- на изискването на чл.272 ал.1 от КТ- в
5
посоченият по-горе смисъл.
Съдът приема, че АУАН, въз основа на който е издадено процесното
НП, е редовно издаден, притежава всички необходими реквизити и негов
автор е компетентен административен орган. В него нарушението е описано
така, както това е сторено в последствие в оспореното пред съда НП, без
описанието да създава съмнения за естеството на обвинението. Правилно
АНО е определил нарушената законова норма, както и съдържанието на
същата, и с това и допуснатото нарушение.
Правната квА.фикация на деянието е по чл.414 ал.1 от КТ, според
която нормативна разпоредба "Работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, а
виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба
в размер от 1000 до 10 000 лева. ". В същото време неправилно АНО, не е
съобразил събраните по делото доказателства за извършено плащане по
сметка на работника, и при определяне на вида и размера на наложената
санкция не е приложена разпоредбата на чл.415 „в“ ал.1 от КТ. Съдът счита,
че при налагането на санкцията на дружеството- работодател не е извършена
преценка на събраните по делото и административната преписка
доказателства, че са нА.це предпоставките за приложението й. Според
процесното НП изпълнителното деяние се изразява в това, че дружеството-
жалбоподател в качеството си на работодател по смисъла на § 1 т.1 от ДР на
КТ, е допуснал нарушение на въведената забрана в чл.272 ал.1 от КТ, според
която удръжки от трудовото възнаграждение на работник/служител не може
да стават без негово съгласие, освен в посочените в закона изключения. Няма
спор, че процесната удръжка не попада след изключенията, които се визират
в т.1-6 от чл.272 ал.1 от КТ.
Деянието е извършено на 14.06.2021г. и е установено на 04.06.2021г.
при проверка на обекта на дружеството и по документи на 07.06.2021г. на
дружеството, представени в Инспекцията по труда.
Нарушението е отстранено до изтичане на срока на дадените
предписания / за изплащане на удържаната сума на работника/, видно от РКО
за извършено плащане- посочено по-горе. Посочената фактическа обстановка
6
не се оспорва от страните и същата се установява от доказателствата по
делото- показанията на свидетелите и от приложените по делото документи–
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка изводът на съда е че е
нА.це осъществен състав на административно нарушение, с което е
санкционирано Дружеството. С действието си жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му нарушение на чл. 414 ал.1 от КТ, за което нарушение
е както съставения срещу него акт за установяване на административно
нарушение, така и издаденото срещу него наказателно постановление. Съдът
счита, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила при
издаването на АУАН и НП. НА.це са данни за активната легитимация на
наказващия орган.
В изпълнение на задълженията си за цялостен контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно-
наказателното производство, съдът установи, че актът за установяване на
нарушението и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
издадени при спазване разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН от
компетентните длъжностни лица. Няма допуснати съществени процесуални
нарушения.
В същото време съдът намира, че в случая може да се наложи
санкция съобразно нормата на чл.415 „в“ от КТ, т.к. са нА.це относимите
факти, обуславящи приложението на посочената законова разпоредба.
Предвид горното съдът приема, че е допуснато нарушение на нормата
на чл.272 ал.1 от КТ, като в същото време се установи, че към настоящият
момент това нарушение е отстранено, т.к. работодателят е изпълнил дадените
му препоръки да изплати неправомерно удържаната сума на работника.
Сиреч, допуснатото нарушение е отстранено.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
жалбодателя, като работодател по смисъла на § 1 т.1 от Допълнителните
разпоредби към КТ, е нарушил разпоредбата на чл.272 ал.1 от КТ, и следва
да носи съответна имуществена отговорност, но така наложеното наказание-
“имуществена санкция” в размер на 1 500 лева е в несъразмерно завишен
размер, и следва да се приеме, че е нА.це маловажен случай, и да се наложи
наказание на основание чл.415 „в” от КТ. И това така, защото е наложено
7
наказание, което не е съобразено със обстоятелството, че липсват данни
жалбоподателя да е допуснал друг път подобно нарушение на трудовото
законодателство, като факта, че това е установено по отношение на всички
работещи в дружеството, не променя този извод. Както и по-горе се посочи,
нарушението е отстранено, и не са настъпили вредни последици за работника.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че дружеството- жалбоподател е осъществил състава на нарушението
по чл.272 ал.1 от КТ, като работодател по смисъла на § 1 т.1 от
Допълнителните разпоредби към КТ, като от доказателствата по делото се
установи, че нарушението е било отстранено и от него не са произтекли
вредни последици за работници и служители, и по конкретно за работника, от
когото са направени съответни удръжки. Ето и защо съдът приема, че е нА.це
маловажен случай на нарушение на чл.272 ал.1 от КТ, поради и което следва
да се наложи и наказание по чл.415 „в” ал.1 от КТ.
Санкционната норма на чл.415 „в” ал.1 от КТ предвижда имуществена
санкция от 100 до 300 лева. Съдът приема, че при определяне размера на
наказанието при маловажност на случай на нарушение, следва да съобрази, че
нарушението е за първи път и при липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, следва да наложи наказание в предвидения минимален размер.
Ето защо наказателното постановление следва да се измени, като се намА.
размера на наложената имуществена санкция от 1 500 лева, на 100 лева, като
маловажен случай по смисъла на чл.415 „в” от КТ. Съобразно това съдът
намира, че следва да се измени обжалваното Наказателно постановление, с
което на дружеството е било наложено административно наказание-
“имуществена санкция” в размер на 1 500 лева, за допуснато нарушение на
чл.272 ал.1 от КТ, като се намА. размера на имуществената санкция от 1 500
лева на 100 лева на основание чл.415 „в” ал.1 от КТ.
При този изход на делото на страните не се следват разноски, т.к.,
безспорно е установено нарушението, но поради настъпили последващи
действия от дружеството- жалбоподател, са възникнА. основания за
определяне на случая като маловажен по смисъла на чл.414 „в“ от КТ, поради
и което както на дружеството-жалбоподател, така и на АНО, не следва да се
присъдят адвокатско и/или юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
8
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 09-002 675 от 09.09.2021г.
на Изпълнителният директор ИА „Главна инспекция по труда”-КърджА., с
което на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, на „*******”
ООД- с.Фотиново, общ.Кирково, ЕИК; **********, представлявано от
управителя ЮМ. М.. М.., е било наложено административно наказание-
“имуществена санкция” в размер на 1 500 лева, за допуснато нарушение на
чл.272 ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 1
500 лева на 100 лева на основание чл.415 „в” ал.1 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
КърджА., в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
9