Р Е Ш Е Н И Е
№ 205
гр. Велико
Търново, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на седемнадесети
септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
при
секретаря Д. С.и в присъствието на прокурора Весела Кърчева, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10207/ 2021 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба
подадена от гл. юрисконсулт Д.Б., като пълномощник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново към Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП /ГДФК/ - гр. София, срещу Решение № 136 от 30.06.2021 г.,
постановено по АНД № 20214120200315/ 2021 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица, с което е отменено Наказателно постановление № 559070-F575948/ 04.02.2021 г., издадено от началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново към ГДФК в ЦУ на НАП. С отмененото от
съда наказателно постановление, на „Централ самър“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Панайот Цвикев“ № 39
за извършено нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г.
на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин и на основание чл.
185, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено
наказание „имуществена санкция”, в размер на 500,00 лева. В касационната жалба
се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се
развиват подробни съображения за процесуална и материалноправна
законосъобразност на отмененото от въззивната инстанция наказателно
постановление. Предвид съдържанието на жалбата, съдът квалифицира изложените в
нея оплаквания като такива за неправилност на обжалваното решение, поради
постановяването му в нарушение на закона - отменително основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК. От настоящата инстанция се иска да отмени решението на
районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди
наказателното постановление, издадено от началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново към ГДФК в ЦУ на НАП. В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не изпраща представител. В писмени бележки, чрез пълномощника
си по делото заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Претендира присъждане на разноски за настоящото производство, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба
„Централ самър“ ЕООД - гр. Горна Оряховица, редовно призован за открито съдебно
заседание, не изпраща представител. В писмено становище, чрез пълномощника си
по делото адв. И.И. от ВТАК, оспорва жалбата. Развива доводи за правилност на
обжалваното съдебно решение и незаконосъобразност на отмененото от въззивната
инстанция наказателно постановление. Моли обжалваното решение да бъде оставено
в сила, не претендира присъждане на разноски за настоящото производство, не взема
становище по искането за такива на касатора.
Представителят на Окръжна прокуратура –
В. Търново заема становище за основателност на касационната жалба, по
съображенията, изложени в нея. Предлага обжалваното решение на ГОРС да бъде
отменено и да бъде потвърдено наказателното постановление, издадено от началник
на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново към ГДФК в ЦУ на НАП.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно
решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими на
основание чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се
установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния
съд. В производството е било установено, че на дата 13.10.2020 г., за времето
от 14:25 до 15:30 часа? е извършена проверка от инспектори по приходите в ГДФК,
на търговски обект - магазин, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. „Панайот
Цвикев“ № 39, стопанисван от „Централ самър“ ЕООД. При проверката е
констатирано монтирано в обекта и функциониращо ЕКАФП с индивидуален номер на
ФУ DT058686 и номер на фискална памет 50120080. От
участник в проверката е била извършена контролна покупка на един чифт чорапи на
стойност 2,30 лв. и една гъбичка за обувки на стойност 1,90 лв., заплатени в
брой. За покупката от фискалното устройство в обекта е бил издаден фискален бон
№ 003670/ 13.10.2020 г., в който е посочено продаден 1 артикул от департамент 4
с код на данъчната група Б и стойност 4,20 лева. За извършената проверка е
съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0071147/ 13.10.2020 г.,
подписан от служителите в ГДФК при ЦУ на НАП и от присъствалите на място П.Б. –
продавач-консултант и В.Д. – управител. На 20.10.2020 г. от участвал в
проверката инспектор по приходите, на „Централ самър“ ЕООД е бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение № F575948/ 20.10.2020
г., за извършено нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006
г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, тъй като издаденият при проверката
фискален бон от ЕКАФП не съдържа задължителни реквизити – наименование на
стоката, количество и стойност по видове закупени стоки. Актът е съставен в
присъствието на управителя на дружеството, и връчен на датата на издаването му,
като в него е вписано, че ще бъдат представени възражения в законоустановения
срок. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
управителят на дружеството е подал писмени възражения, в които е посочил, че
действително е налице неспазване изискванията за съдържанието на касовия бон от
ЕКАФП, което се дължи на непознаване на най-новите промени в законовата уредба
и неуведомяване от страна на фирмата, поддържаща ЕКАФП за тези промени. Заявено
е, че въпросните пропуски са били веднага поправени, за което пред
администрацията са представени доказателства на 15.10.2020 година. Подаването
на цитираните възражения е отбелязано от наказващия орган и без да бъдат
обсъдени, те са приети за неоснователни. Въз основа на установеното в АУАН,
началникът на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново към ГДФК в ЦУ на НАП
е издал НП № 559070-F575948/
04.02.2021 г., с което за извършено от „Централ самър“ ЕООД нарушение на чл.
26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 185,
ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на дружеството е наложено наказание „имуществена
санкция”, в размер на 500,00 лева. Наказателното постановление е било връчено
на санкционираното лице на 12.04.2021 г. и е обжалвано от него пред
компетентния районен съд, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа
обстановка по делото е установена въз основа на събраните от районния съд
писмени доказателства и разпита на свидетелите Д.Ц. /актосъставител/ и С.Н..
Въз основа на така изяснените обстоятелства и след извършване на проверка по
отношение законосъобразността на АУАН и НП, районният съд е формирал краен
извод за основателност на разглежданата от него жалба. Той е преценил, че НП е
издадено в нарушение на закона, доколкото в хода на проверката са констатирани,
а в акта и постановлението отразени две административни нарушения по чл. 26,
ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, за които обаче е наложено
едно наказание, при неспазване разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. С тези мотиви въззивният съд е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление.
Постановеното от Районен съд – Горна
Оряховица отменително решение е правилно.
При
постановяване на същото не са допуснати нарушения на процесуални правила и
съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал, вкл. чрез
събиране на гласни доказателства. Същият е формирал изводите си, след като е
обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените
от страните доводи и възражения. Делото пред въззивната инстанция е било
приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на
вменената му компетентност, като за проведеното открито заседание е съставен
протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била
нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона. В
приложената от АНО санкционна норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е предвидено
налагането на глоба или имуществена
санкция в размер от 3000 лева до 10 000 лева за едноличен търговец или
юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118
от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС. В изречение второ от същата алинея са установени превилегировани
състави на нарушения от този вид, а именно когато те не водят до неотразяване
на приходи се налагат санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС - имуществена санкция
или глоба за едноличен търговец или юридическо лице от 500 лева до 2000 лева.
Посочената в АУАН и НП като нарушена материалноправна норма на чл. 27, ал. 1,
т. 7 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, в приложимата й редакция, въвежда
изисквания фискалната бележка от ФУ да съдържа следните реквизити: 1.
наименование на стоката/услугата, което да позволява най-малко идентифицирането
на вида на същите; 2. код на данъчна група; 3. количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги; 4. в случай че се продават стоки от един и същи вид,
които са с различни цени, поотделно отразяване на всяка стока със съответната
стойност. Видно е, че с нормата са въведени няколко различни като вид
задължителни изисквания към съдържанието на фискалната бележка от ЕКАФП, а
текстовото съдържание на АУАН и НП безспорно сочат, че издадената при
контролната покупка касова бележка не изпълнява две от тези изисквания – да
съдържа наименование на стоката и да съдържа количество и
стойност по видове закупени стоки. При това положение правилни са изводите на
решаващия състав за установени две самостоятелни основания за възникване на
административнонаказателната отговорност на проверения данъчен субект.
Съобразно чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
Следователно, при ангажирането на административнонаказателна отговорност, не се
прилагат разпоредбите на чл. 23 – чл. 26 от НК и затова ако деянието
осъществява състав на няколко административни нарушения, за всяко едно от тях
следва да се наложи отделно административно наказание, а не да се квалифицират като едно деяние и да
се определя едно или общо наказание. В случая при установени с АУАН и посочени
в НП две административни нарушения е определено едно наказание, с което е
нарушена цитираната по-горе разпоредба на ЗАНН. Отделно от това неизяснен
остава въпросът дали определеното в НП наказание е наложено общо за двете
нарушения, а ако не - за кое от тях е санкциониран нарушителят и каква е
съдбата на образуваното административнонаказателно производство за деянието,
което не е било санкционирано. По този начин е допуснато и съществено нарушение
на процесуални правила, тъй като е ограничено правото на защита на
санкционираното лице, а също и възможността на съда да проведе контрол за
законосъобразност на наложеното наказание. Обсъдените пороци
обуславят незаконосъобразност на наказателното постановление, до
какъвто извод е стигнал и решаващия състав на ГОРС.
Отделно от
горното, за пълнота следва да се отбележи и че в АУАН, и НП не е посочено че
констатираното при проверката нарушение не е довело до неотразяване на приходи.
Предвид размера на наложената санкция, при определянето й би следвало да е
приложена разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. второ от ЗДДС, въвеждаща
превилегировани състави на нарушенията по изр. първо от същата норма, когато от
същите не са настъпили вредоносни последици. Поради това обстоятелството дали
дадено нарушение е довело до неотразяване на приходи, е елемент от фактическия
състав на нарушението, и като такъв е следвало да бъде отразено в съдържанието
на акта и наказателното постановление. Липсата му представлява нарушение на
изискванията на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и осуетява
възможността на соченото за нарушител лице, да узнае в административната фаза
на производството изпълнителния състав на деянието, претендиран от административното
обвинение. Този порок също представлява съществено процесуално нарушение и като
такъв – отделно основание за отмяната на обжалваното наказателно постановление.
Както се посочи, последните съображения са единствено за пълнота на настоящото
изложение и съответстват на крайната преценка на въззивния съд за
незаконосъобразност на отмененото от него наказателно постановление.
Обжалваното съдебно решение не страда от
визираните в жалбата на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново към ГДФК в
ЦУ на НАП пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е
правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на делото неоснователно е
искането на касатора за присъждане на разноски. Съобразно това и доколкото от
ответника не се претендира присъждане на разноски, последните следва да останат
за сметка на страните в настоящото производство, така както са сторени.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 136 от
30.06.2021 г., постановено по АНД № 20214120200315 от 2021 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.