Присъда по дело №301/2015 на Окръжен съд - Враца

МОТИВИ към присъда № 28/20.10.15 г. по НОХД № 301/2015г. по описа на Врачански окръжен съд

 

 

Подсъдимият Н.П.Н. е предаден на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.12, предл.1, вр.чл.115, вр. чл.29, ал.1, б.”а” НК за това, че за времето от 07.15ч. до 07.25ч. на 16.09.2014 г. в с.****, общ.Хайредин, обл. Враца, в дворно място, находящо се на **** умишлено е умъртвил лицето Ц. П.Б. с ЕГН **********, б.ж. на с. ****, като използвал за това връзка от изкуствена материя, представляваща оплетен сезал с дължина около 70см и държейки я с двете ръце за двата свободни края, притиснал същата до гушата на жертвата, причинявайки механична асфикция и убийството представлява опасен рецидив, извършено е след като Н.П.Н. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, а именно на 10 години лишаване от свобода, с влязла в законна сила на 31.05.2002год. присъда по НОХД №500/2001год. по описа на ВрОС.

В съдебно заседание представителят на Врачанска окръжна прокуратура /ВрОП/ поддържа така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия за осъществен състав на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 12, предл. І, вр. чл. 115, вр. чл.29, ал.1, б.”а” НК, след като вече същият е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление по чл.116, ал.1, т.1 вр. чл.18, ал.1 НК – опит за убийство на същото лице- Ц. Б., която присъда от 10 години лишаван от свобода подсъдимия е изтърпял при първоначален строг режим. Счита, че от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и от заключенията на назначените и приети по делото експертизи, същото е доказано по нужния несъмнен и категоричен начин. Намира за установена фактическата обстановка, отразена в обвинителния акт, като подробно отбелязва основните моменти от нея. Отбелязва, че изводите за обективната и субективната страна на деянието и по-точно за авторството и вината под формата на пряк умисъл се установяват от събраните безспорни данни, че подсъдимия е въздействал върху личността на пострадалия, което въздействие е причина за смъртта му, като това обстоятелство е потвърдено и от резултатите на изготвените СМЕ. Поддържа, че квалифициращия признак на деянието се извежда от влязлата в сила присъда на ВрОС по НОХД №500/2001год.

Поради изложените от него съображения, представителят на държавното обвинение предлага на съда да признае подсъдимият за виновен в извършването на престъплението, за което е внесен обвинителния акт, като с оглед високата обществена опасност на деянието да му бъде наложено наказание „доживотен затвор”.

Защитникът на подсъдимия Н.Н.- адвокат Е.О. от ВрАК, изразява становище за недоказаност на повдигнатото обвинение, на първо място поради липса на очевидци на деянието, наличие единствено на косвени данни, наличие на несъответствие между самопризнанията на подсъдимия на ДП и установеното по отношение на дължината на въжето, с което е извършено деянието, липса на експертиза на това въже за наличие на биологичен материал. На следващо място защитата навежда довод за невменяемост на подсъдимия към момента на извършване на деянието и към момента на провеждане на наказателното производство срещу него. Твърди липса на висока обществена опасност на деянието поради липса на извършени други неправомерни действия срещу други лица.

Счита, че обвинението по отношение на подзащитния й не е доказано по несъмнен начин и почива на предположения, поради което на основание чл.304 НПК, моли съда да го признае за невиновен и го оправдае по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият Н.Н. в хода на съдебните прения, разказва част от живота си, като по отношение на повдигнатото му обвинение заявява, че от страна на полицията единствено е питан за начина, по който би могло да бъде извършено деянието, а той от своя страна изказал предположение, което по късно било оформено като самопризнание. Твърди, че не е извършил убийството на Ц. Б., а е изказал свое мнение как е било извършено.

В предоставената му последна дума подсъдимият Н. моли да бъде оправдан, тъй като не е извършил деянието.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, преценен след внимателен анализ поотделно и в съвкупност, и съобразно вътрешното си убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна следното:

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:  

Подсъдимият Н.П.Н. е осъждан с присъда №23/06.11.2001год., влязла в законна сила на 31.05.2002год. по НОХД №500/2001год. по описа на Врачанският окръжен съд за извършено престъпление от общ характер по чл.116, ал.1, т.1, вр. чл.18, ал.1 НК за това, че на 12.01.2001год. около 11.50часа в с. **** е направил опит умишлено да умъртви длъжностно лице- **** на с. **** Ц. П.Б. на 61год. от с.с. по повод изпълнение на службата му, като му е нанесъл множество порезни рани в областта на гърба, гърдите, лява предмишница, които наранявания са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота и му е причинил счупване на лява ръка, довело до трайно затруднение движението на горен ляв крайник, които наранявания е причинил с нож и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.

С посочената присъда на Н. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 години, при първоначален строг режим. С определение по чл.70 от НК, в сила от 07.01.2008год. по отношение на Н. е допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от така наложеното наказание, в размер на остатъка от 2 години и 10 месеца и двадесет и един дни и на основание чл.70, ал.6 от НК са му определени пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК за срок от 2 години, 10месеца и 21 дни и по чл.42а, ал.2, т.3 НК за срок от една година и шест месеца.

Настоящето деяние подс. Н. е осъществил при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” НК, тъй като деецът е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на наказание лишаване от свобода за срок не по- малък от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и от изтърпяване на наказанието по предишната присъда, включително от деня, в който е изтекъл изпитателният срок по чл.70, ал.6 НК не са изминали 5 години, съгласно чл.30 НК.

Подс. Н.П.Н. към датата на деянието- **** бил на 45 години от с.****, общ. Хайредин, обл. Враца, с постоянен адрес ***, живеел сам в дома си- масивна едноетажна къща на посочения адрес, в мизерни условия. Родителите му се изнесли от години да живеят в друго населено място. Бил трайно безработен, отглеждал крава и от време на време се занимавал с различни селскостопанска дейност, колкото да изкарва някакви средства за препитание. По характер сред съселяните си бил известен с това, че е необщителен, лесно избухлив и заядлив при общуване, и сякаш бил способен да извърши тежко престъпление. Прякорът му бил „****”. През 1997година бил хоспитализиран в Психиатричен диспансер Враца и диагностициран с Психопатия- тежка степен, асоциално поведение.

Той имал стара вражда с бившия дългогодишен **** на селото- пострадалия Ц. П.Б.. Тази вражда, макар и без логично обяснение, основано на конкретни факти, била породена от увереността у подсъдимия, че пострадалия е виновен за това, че му измират животните, че му пречи да си намери работа и първоначалното й проявление намерило изява в опита за убийство на пострадалия през 2001год., за което подсъдимия е осъден с посочената по-горе присъда.

След изтърпяване на наказанието по тази присъда, желанието за мъст на подсъдимия се засилило още повече. Той смятал, че пострадалия му прави мизерии, че не му позволил да направи рибарник, обвинявал го за всичките си несгоди и да е изградил „фашизъм”, поради което решил, че заслужава смърт.

Първите години след излизането си от затвора не споделял недоволството си, но в последно време, малко преди инкриминираното деяние, то започнало да се проявява отново, като подс. Н., включително и пред своите съселяни–св.Б., се заканвал, че ще ликвидира Б.. Св. Б., споделил със св.И.Б., а в последствие и с пострадалия за заканите, но същите не били възприети сериозно от последния. Напоследък, към датата на инкриминираното деяние, подсъдимия Н. без видима причина прекарвал продължително време в близост до къщата на Б., бил забелязан от съседите да излиза от двора на същата, което послужило като основание за подаване на жалба от пострадалия във връзка, с която била образувана полицейска преписка №9765/08.09.2014год. по описа на РУП Козлодуй.

Пострадалият Ц. П.Б. на 75години бил бивш **** на селото няколко мандата. Живеел в с. **** на ул. „****”, №** със съпругата си св. К. Н. Б. на 71години, която на 08.09.2014год. заминала на посещение при сина си П.Ц.Б. в САЩ.

Жилищният имот на пострадалия представлява масивна двуетажна къща, с двор, в който имало засадени асми. Към двора и къщата се влизало през метална входна врата с размери 180см. височина, която се заключвала. Двора бил ограден с ограда от тухли в основата и метални пръчки над нея, с по- ниска височина от вратата, поради което по-лесно би могла да бъде прескочена. В югозападната част на двора била ситуирана къща, към входната бяла дървена врата, на която се подхождало от вратата на двора, по излятата циментова пътека между стената на къщата и насажденията от асми, завивало се наляво и пътека преминавала в циментова площадка.

Вратата на къщата била на по- високо ниво от това на площадката и поради това до нея водели няколко циментови стъпала, прилепени към стената. Стъпалата към вратата били оградени с метален парапет, а след вратата и още две стъпала, се преминавало в тясна площадка тип тераса. Под плочата на терасата се оформяла ниша със стълби, водещи към избеното помещение на къщата с две врати, които били заключени. В тази част от двора, където била излята площадката, малко преди началото на стъпалата, водещи към вратата на къщата, се намирала външна чешма с корито.

Сутринта на 16.09.2014год., подс. Н. се събудил, обул анцуг с кантове отстрани, облякъл яке от изкуствена материя с преобладаващ зелен цвят и със синьо-зелени и жълти ивици и малко преди 07.00часа излязъл навън.

В джоба на якето си бил оставил връзка от изкуствена материя „сезал” с дължина около 70см, вързана на възел на три места- два възела в двата му края и един по средата, за да не се разплитат четирите нишки, от които било сплетено и прибрана там от него, след като се откъснала от връзка, с която кравата му била завързана. След като излязъл се отправил към сградата на кметството в центъра на селото, за да провери дали е записан на трудовата борса, но след като видял, че сградата не е отворена продължил през така нареченото кръгово, а след това по ул.”****”. Минавайки покрай къщата на пострадалия Б., прескочил оградата на двора непосредствено до входната врата, която била заключена, промушил се под асмите и се скрил в нишата, водеща към мазето. Подсъдимият Н. знаел, че пострадалият Б. е сам, тъй като съпругата му била в чужбина.

По това време, пострадалият също бил станал, тъй като около 7 часа на домашния му телефон № **** се обадила да го чуе как е, сестрата на съпругата му, св. Т.И.. Казал й, че го е събудила, обсъдили въпрос с получаване на рента и в края на разговора, който продължил някъде около 3 минути й казал, че ще иде да нахрани и напои животните, които отглеждал в двора. След това се облякъл. Бил облечен с риза със светлосин цвят, син панталон, синя връхна дреха тип куртка. Обул обувки, тъмен цвят и излязъл, като слязъл по стълбите и се отправил към чешмата. Не забелязал подсъдимият, който се спотайвал на стълбите към мазето, под входната врата и започнал да налива вода в жълт пластмасов съд.

В този момент и при шума от пуснатата вода, подсъдимият Н. излязъл от укритието си и се приближил в гръб към пострадалия Б., а в двете си ръце държал в двата й края връзката сезал, която държал в джоба на якето си. Прехвърлил я бързо над главата на пострадалия Б. и я притиснал към шията му. Започнал да я дърпа силно, преплитайки я под формата на буквата Х, зад врата му и я дърпал, както и докато пострадалият Б., който се опитвал да се извърти, но безуспешно, накрая залитнал и се строполил по очи на площадката, така и след това, докато тялото на пострадалия започнало да конвулсира.

След това подсъдимият Н. изтеглил сезаловата връзка, прибрал я отново в джоба на якето си, спрял течащата чешма, не влязъл в къщата, прескочил оградата на двора от същото място, откъдето бил влязъл и бързо се отправил към дома си. По пътя бил забелязан от свидетелите Й.М. и неговия брат И.М., тогава ученици в осми и пети клас, съседи на подс. Н., на които направило впечатление, че за пръв път виждат подсъдимия по това време и на това място, т.е. около 7.30часа и идвайки в посока от центъра на селото към махалата им, вървейки по така наречения „Бароновски мост”. Забелязали, че подсъдимият бил облечен с шарено яке с преобладаващ зелен цвят, поздравили го, но подсъдимият, който обикновено им отговарял, този път ги отминал.

По това време и на това място, подсъдимият бил видян и от св. Т.Б. /Жабешки/. Подсъдимият даже го спрял и попитал дали ще разреши да влезе в двора на съседката му В. Н., за да реже от там царевичак за кравата си. На свидетелят направило впечатление, че подсъдимият бил брадясал, а обикновено го виждал избръснат, бил с разрошена коса и с разкопчана връхна дреха, а също така се учудил, че го вижда за първи път по това време в този район на селото.

След като подсъдимият се прибрал в дома си, прибрал връзката сезал в дървен скрин с четири чекмеджета, намиращ се в стаята, в която спял и извел кравата си на паша. После се върнал преоблякъл се и отишъл в с. Хайредин по работа.

След като се прибрал около 12.10часа, отишъл отново в близост до къщата на пострадалия Б., очевидно за да провери какво е станало след деянието му, но за да не предизвика съмнение влязъл в намиращият се наблизо магазин, в който продавач била св. Д.С. и си закупил продукти.

По-късно, около 17.30часа на 16.09.2014год., в магазина на св. Д.С. влязла св. В.М. и след като двете се разприказвали, М. я попитала дали съседа им Б. е идвал да пазарува днес. Понеже им се сторил странен факта, че още не се е появил, двете решили да отидат до дома му и проверят какво се е случило. След като отишли установили, че вратата на оградата е заключена, но св. М. знаела, че в ниша в стената към улицата има резервен ключ, намерила го и отключила. Двете свидетелки влезли в двора и след като стигнали до лицевата страна на къщата, т.е. тази, на която била входната врата, видели в близост до стълбището трупа на пострадалия по лице върху земята. По трупа не забелязали рани или кръв. Веднага се обадили по телефон 112. По-късно там била извикана и св. Д.Д., която била личен лекар на пострадалия, която също видяла трупа да лежи по лице.

Съставени били Протоколи за оглед на местопроизшествие, Протокол за оглед на труп, фотоалбуми към тях и други ПСД, в това число и съставен Протокол за освидетелстване /оглед/ на лице с писмено съгласие на същото.

На 19.09.2014год., на Н.Н. е повдигнато обвинение и същия е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.115 НК. При разпита, в това си качество обвиняем Н.Н. в присъствието на адвоката си прави самопризнания. Разказва, че сутринта на 16.09.2014год. се събудил, облякъл се и към 07.00часа излязъл навън. Отправил към сградата на кметството в центъра на селото, за да попита **** дали е записан на трудовата борса, но след като видял, че сградата не е отворена продължил през така нареченото кръгово към дома си. Минавайки покрай къщата на пострадалия Б., прескочил оградата на двора непосредствено до входната врата. Уточнява подробно как е позиционирана къщата на пострадалия спрямо входната врата на двора. Разказва, че се скрил по стълбите, водещи към мазето и намиращи се под стълбите за входната врата на къщата. Изчакал там докато Б. излязъл и се отправил към външната чешма, като започнал да пълни вода в леген. Уточнява, че в джоба на якето си имал връзка от изкуствена материя „оплетен сезал” с дължина около 40см, която бил прибрал, след като се откъснала от връзка, с която кравата му била завързана. Описва начина по-който е изненадал пострадалия, нападайки го в гръб, държейки двата свободни края на връзката, прехвърлил въжето над главата на Б. на гушата му и започнал да стиска въжето 5-6минути, когато Б. се извърнал, за да падне, но тъй като подсъдимия го задържал, залитнал и паднал. Уточнява, че през това време не са разговаряли с пострадалия, а той продължил да стиска въжето около шията на пострадалия, докато последния започнал да конвулсира. Уточнява, че минавайки покрай къщата на Б. решил да влезе в двора му „за да накаже фашизма”, които пострадалия сам изградил за себе си, че не е имал намерение да краде имал намерение да „осъществи наказанието на Б., което е смърт”. Разказва, че 2001год. извършил „атентат” на пострадалия, който тогава бил **** на с. ****, тъй като подсъдимия отишъл при него за да му намери работа, а пострадалия не му намерил. Излежал от присъдените му 10години, 6-7 години и го пуснали „за добро поведение”. Като излязъл от затвора, не се разправял с Б., но започнали да му изчезват кокошки, една коза, строителни материали, и тогава той решил че Б. има нещо общо с тези кражби и е „подстрекател” и че трябва да му отмъсти. Уточнява, че „естествено, че е обмислил предварително това”, а в същото време уточнява, че не е наблюдавал Б. или къщата му, но знае, че съпругата на Б.  по време на деянието не е била в къщи, а заминала при сина си. След това подсъдимият Н. разказва, че си тръгнал по същия път по който влязъл и се отправил към дома си. По пътя видял деца, които отиват на училище, както и св. Т.Ж., с когото също разговарял за царевичак „на баба В. в двора”. След като подсъдимият се прибрал в дома си, прибрал връзката сезал в дървен скрин, намиращ се в стаята, в която спял и извел кравата си на паша. После се върнал и отишъл в с. Хайредин по работа, а връщайки се от там отишъл да пазарува в магазина намиращ се в близост до къщата на пострадалия Б. и на около 1 км. От дома на подсъдимия. Заявява, че съжалява „само за себе си” тъй като не могъл да се ожени.

Въз основа на тези самопризнания, на същия ден е извършено ПСД- следствени експерименти, за които са съставени протоколи и фотоалбуми към тях.

По време на освидетелстването /оглед на лице/ на подс. Н.Н. е иззето веществено доказателство- поднокътно съдържимо, въз основа на което е изготвена СМЕ №138/19.09.2014год. От заключението по същата се установява, че по парчетата от нокти, от дясната ръка на Н.Н. има следи от кръв, като същите сравнени с кръвногруповата принадлежност на кръвта, иззета при аутопсията на трупа на пострадалия Ц. Б., установяват наличие на А и В аглутиногени, който се съдържа в кръвта на лица с кръвна група АВ /нула/, тоест кръвта от поднокътното съдържимо произхожда от Ц. П.Б..

На 19.09.2014год. с Протокол за вземане на образци за сравнително изследване от главата на Н.Н. са иззети сравнителни образци косми, отскубнати саморъчно от него. От друга страна, с Протокола за оглед на труп на 17.09.2014год. с фотоалбум са иззети веществени доказателства в т.ч. обект №6- дрехи: 1 бр. риза светло синя, 1бр.връхна дреха дочена, тъмно синя, 1 чифт обувки №44, тъмнокафяви на цвят с един чифт чорапи в тях и 1 бр. скъсан дочен панталон син на цвят с черен колан. По така иззетите дрехи от трупа на Ц. Б. е установено наличие на биологичен материал- косми.

Назначена е експертиза №137/2014год., която да извърши сравнително морфологично изследване на намереното по дрехите на пострадалия с иззетите от подсъдимия косми. Установено е, че върху дочената куртка, синя на цвят са намерени два броя човешки косъма, които при сравнението им с предоставените от подсъдимия Н. такива се установява съвпадение, респективно намерените върху куртката на пострадалия Б. човешки косми, произхождат от подсъдимия Н..

От съдебно медицинската експертиза на труп №97/2014год. на пострадалият Ц. Б. се установява механична асфикция- загърляне: напречна, отпред- назад, единична странгулационна бразда на на шията с кръвоизлив в подлежащите меки тъкани, счупване на ляво рогче на подезичната кост и кръвонасядания на езика, екзофталм, цианоза на лицето и шията. Мозъчен оток с вклиняване. Белодробен оток. Точковидни кръвоизливи по лигавицата на бъбречните легенчета и органата плевра на белите дробове. Остър венозен застой. Охлузване и кръвонасядане в областта на лява вежда, кръвонасядане на лява скула. Генерализирана атеросклероза и хипертрофия на миокарда. Трупна картина на бързо настъпила смърт, ръст 172см. Уточнено е, че причината за смъртта на Б. е механичната асфикция- загърляне, довела до остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност като смъртта е в пряка причинна връзка с установената механична асфикция, настъпила е бързо и загърлянето е причинено приживе с еднокатна примка. Уточнено е, че загърлянето е притискане на шията от примка, която се затяга не от тежестта на тялото, а от друга външна сила, като браздата е разположена най-често на нивото на щитовидния хрущял или малко под него, хоризонтално по дължината на шията. Уврежданията в областта на лицето вляво са повърхностни и не са във връзка с настъпването на смъртта и отговарят да са получени от действието на твърди, тъпи предмети, като по време на аутопсията- 17.09.2014год. трупната картина отговаря на смърт от първо- второ денонощие.

Назначените по делото съдебно- медицинска експертиза по писмени данни №76/2015год. установява, че причинените увреждания довели до смъртта на Ц. П.Б., а именно механична асфикция-  загърляне, макар и за кратък период от време /от 30 секунди до 3-4минути/ са довели до болка и страдание, съответстващи на този вид травми. Уточнено е, че смъртта е настъпила за около 2-4 минути. Относно механизма за причинените травматични увреждания, вещото лице заключава, че имайки предвид разположението на странгулационната бразда, а именно по предната повърхност на шията, то силата, с която е извършена механичната асфикция- загърляне и действала отпред- назад спрямо Б. може да бъде получена по начин и време посочен в досъдебното производство.

В с.з. вещото лице поддържа двете СМЕ като уточнява, че причината за смъртта на Б. е механична асфикция довела до остра дихателна и сърдечно- съдова недостатъчност. Относно механизма на причиняване поддържа, че асфикцията е причинена от притискане в областта на шията, което притискане не е от обесване, тъй като не от тежестта на тялото, а от друга сила- механична с ръце или от валове, но в случая задължително от човешка намеса. Уточнява, че странгулационната бразда се появява почти веднага, като с течение на времето променя цвета си. Уточнява, че тази бразда в случая е прижизнена, т.е. лицето е било живо когато е настъпила механичната асфикция- загърляне. Ваещото лице уточнява, че е възможно под ноктите на подсъдимия да са попаднали кръвни телца от жертвата. Уточнява, че е възможно при този вид смърт да се появи кръвотечение и от носа на пострадалия и от ухото, като в конкретния случай има охлузвания по лицето, от които е възможно да са попаднали кръвни телца под ноктите на подсъдимия.

В кръвта на пострадалият Ц. Б. не е установено наличието на етилов алкохол след направен физикохимичен анализ.

От назначената в ДП съдебно-психиатрично-психологична експертиза (л.35-39, т.3) е видно, че подсъдимия Н.Н. не страда от душевно заболяване, както и не се е намирал в болезнено състояние в момента на извършване на престъплението, които да не биха могли да му позволят да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Установено е, че подс. Н. има запазена психическа годност и може да участва в наказателното производство, съответно в досъдебната фаза, в качеството му на обвиняем и в съдебната- като подсъдим. Установено е, че същият не е душевно болен и не се нуждае от принудителни медицински мерки, може правилно да възприема, запаметява и да възпроизвежда факти, които имат значение по делото, има физическа зрялост съответстваща на възрастта му, нивото на личната зрялост също съответства на неговата действителна възраст и 45 годишния възрастов период съответства на неговото интелектуално развитие. Същата експертиза заключава, че се касае за личност, която страда от Диссоциално личностово разстройство, с намалени адаптивни възможности, склонен е да прехвърля вината за неуспеха си върху обстоятелствата, други хора, случайности, съдба. Отличава се с понижена търпимост към другите, с повишена агресивност, лесно пламваща враждебност, склонност за снемане на отговорност от себе си. Характерна е повишена импулсивност, грубост, мрачност, склонност към конфликти, ниска контактност при общуване, непохватност в действията. Повишена импулсивност и възникваща реакция на възбуда се гасят трудно и могат да бъдат опасни за околните.

В с.з. вещите лица по СППЕ поддържат изготвената такава на ДП като уточняват, че са проследили психичното развитие на подс. Н. от 1997год. до сега. Уточняват, че 1997год. подсъдимия е бил освидетелстван по повод агресивно поведение и закани от негова страна и дали е необходимо прилагането на чл.36 от ЗНЗдр. Към онзи момент не е настанен за принудително лечение, но е диагностициран с диагноза „личностово разстройство”. През 1999год. подсъдимия отново посещава психиатрия, когато му е поставена диагноза „ендогенна психоза”, наблюдавана с психотична симптоматика, с халюцинаторно параноиден синдром, тоест към онзи момент е имало съмнение за душевно заболяване. Вещите лица уточняват, че към този момент от 1999год. до сега това е бил един единствен пристъп, като за поставяне на диагноза е необходимо такива пристъпи да се наблюдават поне една година. След това 2001год. подсъдимия извършва друго престъпление- опита за убийство на Б., когато отново е изследван, но не е открита у него заболяване, което да изключва вменяемостта. По време на изтърпяване на 10- годишното наказание в затвора, подсъдимия е бил под медицинско наблюдение, като по никакъв начин не е отчетено неадекватно поведение от негова страна, не е вземал поддържащи лекарства през този дълъг период от време, поради и което вещите лица приемат, че не са налице индикации за наличие на психоза у подсъдимия. Вещите лица отчитат и обстоятелството, че след освобождаването му от затвора подсъдимия Н. отново не е посещавал психиатър, не е взимал лекарства и не се е нуждаел от лечение. Вещите лица са категорични, че подс. Н. няма душевно психотично заболяване, а се касае за диссоциално личностово разстройство- психопатия. Вещите лица уточняват, че по време на проведеното изследване подс. Н. е заявявал че не е виновен нито по това обвинение, нито за предишното си осъждане, дори е отправил заплахи по отношение „съдийката, която го е осъдила”. Уточняват, че подсъдимия непрекъснато се оневинява, търси вина в някой друг, смята неудачите в живота си за причинени от Б., тъй като имал планове в живота си, но Б. му попречил да ги осъществи. Вещите лица уточняват, че личностовото разстройство е трайно психично заболяване, при което има промяна на характера и емоциите, но не и на личността. Категорични са, че подсъдимият е разбирал свойството и значението и е могъл да ръководи постъпките си както към момента на извършване на инкриминираното деяние, така и към провеждане на наказателното производство.

Горната фактическа обстановка се установява от събрания на досъдебното и в съдебното производство доказателствен материал, установяващ по несъмнен начин механизма на осъществяване на деянието и авторството му, а именно: обясненията, дадени от подсъдимия Н. на ДП (л.85-88, т.1 ДП), приобщени по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 НПК, показанията на свидетелите К.Б. (л.22-23, т.1 от ДП), Д.С. (л.60 и л.61-62, т.3 от ДП), В.М. (л.64, т.3 от ДП), Т.Б. (л.54-55 и л.65-66, т.3 от ДП), Й.М. (л.52-53, т.3 от ДП), И.М. (л.56-57, т.3 от ДП), В.К. (л.59, т.3 от ДП), Г.М. (л.58, т.3 от ДП), Т.М. (л.51, т.3 от ДП), З.Б. (л.22-24, т.3 от ДП), приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.3 НПК, И.Б. (л.25, т.3 от ДП), Н. Р. Н. (л.44-46, т.1 от ДП), Д.Д. (л.63, т.3 от ДП), приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.4 НПК; от приложените в ДП протокол за оглед на местопроизшествие (л.3-6, т.1 ДП), фотоалбум (л.36-38, т.2 от ДП), протокол за оглед на местопроизшествие (л.7-12, т.1 ДП), фотоалбум (л.51-54, т.2 ДП), протокол за оглед на местопроизшествие (л.13-18, т.1 ДП), фотоалбум (л.46-48, т.2 ДП), протокол за оглед на труп (л.19-20, т.1 и л.67, т.3 ДП), фиш за спешна медицинска помощ (л.46, т.3 ДП) протокол за вземане на сравнителни образци (л.72, т.1 ДП), протокол за освидетелстване на лице (л.73-74, т.1 ДП), справка за съдимост на подс.Н. Н. (л.76-77, т.1 ДП), характеристична справка (л.78, т.1 ДП), протокол за следствен експеримент (л.89-92, т.1 ДП), фотоалбум (л.66-67, т.2 от ДП), протокол за следствен експеримент (л.93-96, т.1 ДП), фотоалбум (л.69-71, т.2 от ДП), препис–извлечение от акт за смърт (л.31, т.3 ДП), удостоверение за наследници (л.32, т.3 ДП), заключенията на назначените в досъдебното производство и коментирани по-горе съдебни експертизи- химическа експертиза (л.8-10, т.3 от ДП), СМЕ на труп №97/2014г. (л.44-45, т.3 от ДП), СМЕ по писмени данни №76/2015год. (л.78-79, т.3 от ДП), СМЕ на веществени доказателства (л.63, т.2 от ДП), СМЕ на веществени доказателства (л.57-59, т.2 от ДП), съдебно психолого- психиатрична експертиза (л.76-80, т.2 и л.76-80, т.3 от ДП), иззетите веществени доказателства (л.8, л.9 и л.10, т.2 от ДП), писмените доказателства, приети по реда на чл.283 НПК и веществените доказателства- приложени към съдебното дело и предявени на страните по реда на чл.284 НПК.

Горе изброените доказателства установяват несъмнено и безпротиворечиво датата и мястото на случилото се, факта на осъщественото от подсъдимия спрямо пострадалия посегателство и естеството на същото, причинените в резултат на последното увреждания и отражението им върху организма на пострадалия, както и причинно- следствената връзка между причинените травматични увреждания от деянието и настъпилата в следствие смърт на пострадалия.

За установяване събитията, предхождащи инкриминираното деяние, съдът възприе обясненията на подсъдимият на ДП и в съдебното производство, както и показанията на свидетелите. Безпротиворечиво е установено, че пострадалият Б. е бивш жител ***, дългогодишен ****- четири мандата до 2014год. Установено е, че подсъдимия Н. е осъждан с влязла в сила присъда от 2002год. за престъпление по чл.116, ал.1, т.1, вр. чл.18, ал.1 НК - опит умишлено да умъртви Ц. П. Б. на 10 години лишаване от свобода, като от 07.01.2008год. Н. е условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от така наложеното наказание. Това обстоятелство се установява не само от представената справка за съдимост на подсъдимия Н., от характеристичната справка, но и от обясненията на подсъдимия на ДП и в съдебното следствие, както и от показанията на свидетелите по делото, които характеризират случилото се като „стара вражда” между тях.

По отношение събитията на инкриминираната дата и на непосредственото осъществяване на деянието, единственият пряк доказателствен източник съставляват обясненията на подсъдимия Н., депозирани в хода на досъдебното производство на 19.09.2014г., протокола, за които е приложен на л.85-88, т.1 от ДП и приобщени чрез прочитането им на основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК. Този разпит е валидно извършен при спазване на установените в НПК правила, с участие на защитник, поради което не могат да бъдат налице съмнения за това, че тези обяснения са дадени доброволно и свободно.

В своите обяснения в съдебно заседание подсъдимият отрича да е извършил инкриминираното деяние, като поддържа, че единствено е направил предположение пред разследващите органи как е осъществено деянието.

Съдът след анализ на обясненията на подсъдимия дадени в ДП и в съдебното следствие намира същите от съдебно заседание за нелогични, непоследователни и съдържащи вътрешни противоречия При наличие на индикации за недостоверност на обясненията депозирани в съдебната фаза съдът ги отхвърля изцяло и ползва като основа за фактическите си изводи за авторството и механизма на извършване на деянието самопризнанията на подсъдимия в досъдебната фаза. Съдът дава вяра на тази част от обясненията на подсъдимия, която се подкрепя от фактическите данни, установени чрез други доказателствени способи.

При съобразяване със забраната на чл.279, ал.4 НПК за постановяване на осъдителна присъда само на основата на обяснения, прочетени по реда на чл.279, ал.2 НПК съдът дължи допълнителни аргументи за доказаност на обвинението. В тази насока по делото няма преки доказателства За сметка на това самопризнанията на подсъдимия се подкрепят безпротиворечиво от косвените доказателства и от тези, с производен характер.

Косвено доказателство в подкрепа на обвинението се съдържа в показанията на свидетелите Й.М., И.М. и Т.Б., които потвърждават да са видели в деня на инкриминираното деяние подс. Н. рано сутринта- около 07.30ч. да се движи по т. нар. „Бароновски мост” в посока от центъра на селото, където се намира дома на пострадалия към собствения си дом. И тримата свидетели отбелязват, че това обстоятелство им е направило впечатление, тъй като е необичайно. Съдът кредитира с доверие тези показания, като логични, последователни и безпротиворечащи.

Косвени данни се съдържат и в показанията на св.К.Б., Д.С., Г. М., З. Б. и И.Б., които еднопосочно заявяват, че са виждали и  знаят, че преди инкриминираната дата подсъдимия е обикалял около дома на Б., влизал е в двора му докато няма никой там през съседният неизползваем двор. Благодарение на тези им наблюдения това обстоятелство в последствие е станало известно и на пострадалия Б. и е дало основание на същия да подаде жалба във връзка, с която била образувана полицейска преписка №9765/08.09.2014год. по описа на РУП Козлодуй.

С производен характер са показанията на свидетеля Н.Р.Н.- началник участък „Полиция” с. Хайредин, който пресъздава самопризнанията на подсъдимия, обстоятелствата, при които е извършил деянието, това че е казал и показал въжето, с което е извършено убийството, как е завел разследващите първо до дома си, а след това и до дома на пострадалия и подробно е обяснил механизма на извършване на деянието, въз основа на които обстоятелства са извършени следствените експерименти.

Съдът прие за достоверно и постави в основата на доказателствените си изводи всичко съобщено в събраните гласни доказателства с обективен характер, като счете, че показанията на свидетелите са взаимно непротиворечиви, логични и кореспондиращи си. От показанията на св. К. Б. се установи, че пострадалият е бил в добро здравословно състояние вечерта преди инцидента, а така и до 07.00ч., видно от показанията на св. Т. М., разговаряла по телефона с него на 16.09.2014г. сутринта. Безпротиворечиви и подкрепени от установеното в Протокол за оглед на труп и от СМЕ на труп са и показанията на св. В.М. и Д.С., относно информация за времето, мястото и описание на състоянието, в което е намерен пострадалия, местонахождението му и видимите наранявания по него. От показанията на св. Д.С. се извеждат данни, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия Н. от ДП по отношение последващите му действия, а именно, че той, който не пазарува в магазина, находящ се до дома на Б., на инкриминираната дата около обяд е пазарувал продукти. Ето защо съдът кредитира изцяло всички събрани по делото свидетелски показания.

Съдът възприема изцяло заключението на съдебно медицинските експертизи- тази на труп, относно причината за смъртта и тази по писмени данни относно механизмът, по които са нанесени уврежданията на пострадалия.

За състоянието и обстановката в жилището на пострадалия и това на подсъдимия към инкриминирания период, за местонахождението в дървен скрин с четири чекмеджета в стаята, в която спи подсъдимия на средството, с което е извършено загърлянето, съдът изгради част от фактическата си обстановка от съставените протоколи за оглед на местопроизшествие, следствени експерименти, тъй като същите са съставени от компетентен орган по предвидения за това процесуален ред и вярно отразяват описаните в тях обстоятелства.

Съдът възприе изцяло заключението на съдебно психолого- психиатричната експертиза като обективна и компетентно изготвена. Установи се, че подсъдимия е с диссоциално личностово разстройство, или т.н. психопатия. Вещите лица обясняват, че личностовото разстройство е трайно психично заболяване, при което всъщност има промяна на характера и на емоциите, но в никакъв случай не и на личността. Категорични са, че подсъдимият е разбирал е свойството  и значението, и е могъл да ръководи постъпките си, както към момента на извършване на деянието, така и към настоящият момент.

По изложените съображения, съдът отхвърли лансираната от подсъдимия в съдебната фаза версия за липса на участие от негова страна в инкриминираното деяние, като недостоверна и явно породена от защитно заета позиция по обвинението. Обективно установените данни, изведени чрез анализа на коментираните по-горе доказателствени източници /протокола за освидетелстване на лице и иззетите при извършването му веществени доказателства- поднокътно съдържимо на подсъдимия, протокола за следствен експеримент, при който подсъдимия е показал въжето с което е извършено деянието, заключенията на СМЕ на трупа на пострадалия и СМЕ на веществените доказателства на намерените косми по трупа/, дават основание на съда да направи единствения възможен извод, че тъкмо подсъдимият е автор на убийството.

При така безспорно установената фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи:

За съставомерността на деянието по този текст е необходимо да се установи, на първо място обективната и субективна съставомерност на деянието по основния състав на умишленото убийство, визиран в разпоредбата на чл.115 НК.

Основен признак от обективна страна на престъплението по този законов текст, това е неговото изпълнително деяние, изразяващо се в умъртвяване на другиго - такова въздействие върху организма на пострадалия), което е от естество да предизвика неговата биологична смърт. То може да бъде от различно естество – физическо, химическо или биологично (вж. П 2-57-Пл., т. 8 и други). Убийството е типично резултатно увреждащо престъпление, като то бива довършено с настъпването на биологичната смърт на жертвата.

Субект на умишленото убийство е всяко наказателноотговорно лице.

Формата на вината при убийството по чл. 115 НК е умисъл, който може да бъде както пряк, така и евентуален, като деецът съзнава, че деянието му е общественоопасно, предвижда настъпването на смъртта на жертвата и иска или допуска този резултат.

Елемент от състава на престъплението по чл.115 НК е и наличието на причинно следствена връзка между извършените от субекта действия или бездействия и настъпилата смърт.

Отговорността на подсъдимия в настоящото производство е ангажирана за осъществен един квалифициран състав на умишленото убийство, сред уредените в чл. 116, ал. 1 НК, сочещи на завишена степен на обществена опасност на деянието и обуславящи утежнена наказателна отговорност, в сравнение с тази за умишлено убийство по основния състав- по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1 НК, а именно – да е извършил настоящето деяние при условията на опасен рецидив.

При така установената и изложена по-горе фактическа обстановка по делото, съдът намира за безспорно установено, че с деянието си, подсъдимият Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав по чл. 116, ал. 1, т.12, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. а НК, като съображенията в тази връзка са следните:

В конкретния по делото случай е безспорно установено, че за времето от 07.15ч. до 07.25ч. на 16.09.2014 г. в с.****, общ.Хайредин, обл. Враца, в дворно място, находящо се на ул.„****“ № ** умишлено е умъртвил лицето Ц. П.Б. с ЕГН **********, б.ж. на с. ****, като използвал за това връзка от изкуствена материя, представляваща оплетен сезал с дължина около 70см и държейки я с двете ръце за двата свободни края, притиснал същата до гушата на жертвата, причинявайки механична асфикция и убийството представлява опасен рецидив, извършено е след като Н.П.Н. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, а именно на 10 години лишаване от свобода, с влязла в законна сила на 31.05.2002год. присъда по НОХД №500/2001год. по описа на ВрОС.

Извършител на убийството е именно подсъдимият. От значение са конкретното място на откриване на биологичен материал- под ноктите на подсъдимия и от него по дрехите на пострадалия. Фактът, че е открит биологичен материал върху дрехите на пострадалия само от един човек, генетичните характеристики на този биологичен материал, които съвпадат напълно със съответните характеристики на подсъдимия налагат извода, че именно подсъдимия е извършител на деянието.

Неоснователни са доводите на защитата и същите бяха оборени от вещото лице в с.з., че е възможно намереното съдържимо  поднокътно вещество у подсъдимия да не е от пострадалия. Неустановяването на други, от какъвто и да е произход следи от подсъдимия на местопрестъплението или върху оръдието на престъплението- връзка сезал, в случая е без значение, тъй като смисълът на горепосочената доказателствена съвкупност, обвързва несъмнено подсъдимия с извършване на деянието.

Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено, чрез удушаване, като за целта подсъдимият Н. е използвал връзка от изкуствена материя, представляваща оплетен сезал с дължина около 70см и държейки я с двете ръце за двата свободни края, притиснал същата до гушата на жертвата, причинявайки му механична асфикция- загърляне, довела до смъртта на жертвата.

Налице е пряка причинно следствена връзка между травматичните увреждания, причинени от подсъдимия и смъртта на жертвата , която е настъпила бързо и е била неизбежна.

Налице е квалифициращият признак по чл.116, ал.1, т.12, пр.1 НК. Деянието е извършено при условията на опасен рецидив в хипотезата на чл.29, ал.1, б.”а” от НК. В обстоятелствената част на обвинителният акт прокуратурата е извела елементите на квалифициращия признак от осъждането на Н. с влязла в законна сила на 31.05.2002год. присъда по НОХД №500/2001год. по описа на ВрОС. С посочената присъда на Н. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 години, при първоначален строг режим. С определение по чл.70 от НК, в сила от 07.01.2008год. по отношение на Н. е допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от така наложеното наказание, в размер на остатъка от 2 години и 10 месеца и двадесет и един дни и на основание чл.70, ал.6 от НК са му определени пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК за срок от 2 години, 10месеца и 21 дни и по чл.42а, ал.2, т.3 НК за срок от една година и шест месеца.

Подсъдимият Н. е извършил настоящето деяние, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на наказание лишаване от свобода за срок не по- малък от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и от изтърпяване на наказанието по предишната присъда, включително от деня, в който е изтекъл изпитателният срок по чл.70, ал.6 НК не са изминали 5 години, съгласно чл.30 НК. Ето защо настоящият състав намира, че в случая е налице квалифициращия признак на деянието по чл.116, ал.1, т.12, пр.1 НК, а именно, че деянието е извършено при условията на опасен рецидив в хипотезата на чл.29, ал.1, б.”а” от НК.

По време на извършване на деянието подсъдимият Н. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по смисъла на чл.31 ал.1 НК.

Неоснователни са наведените от страна на защитата доводи, че тъй като подсъдимият не изразява никакво съжаление „че Б. е мъртъв, тъй като той изгради фашизма в себе си”, то са налице индикации относно наказателна неотговорност у подсъдимия. Тези доводи напълно се оборват от заключението на СППЕ, в която е обяснено, че лицето страда от личностово разстройство- психопатия, което не го прави невменяем и че същият не страда от психично заболяване.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. За преследваната цел и пряк умисъл настоящият съдебен състав изхожда от времето, мястото и механизма на изпълнителното деяние. Същото е осъществено рано сутринта, в ден , в който пострадалият е бил сам в дома си, подсъдимият скрит на стълбите за мазето, така, че слизайки по тях жертвата да не го забележи, го е нападнал в гръб. Мястото и времето не са избрани случайно, а са предварително обмислени и напълно адекватни на преследваната цел.

Съдът прие, че при душенето, което по естеството си е съзнателна дейност, изискваща определена и целенасочена координация в действията на дееца, подсъдимият Н. е съзнавал обществено опасният характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопосни последици и е целял настъпването им. Естеството на всички предприети от него действия преди, по време  и след инцидента сочи, че Н. е искал причиняването на смъртта на Б., като е съзнавал, че при душенето му би се стигнало до постигнатия резултат- смъртта на пострадалия.

Така изложените съображения дадоха на съда основание да приеме, че в случая са налице обективните и субективните признаци на престъплението по чл.116, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.115, вр. чл.29, ал.1, б.а НК, поради и което съдът го призна за виновен по така повдигната му обвинение.

За извършеното от подсъдимия Н. престъпление по чл. 116, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.115, вр. чл.29, ал.1, б.а от НК се предвиждат в условията на алтернативност наказания лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

При избора на вида на наказанието, настоящият съд обсъди дали извършеното от подсъдимия се явява изключително тежко престъпление по смисъла на чл.38а, ал.2 от НК, тоест- извън свързаните със санкцията белези по чл.93, т.7 от НК, налице ли са допълнителни факти, които да придават изключителност на деянието, надхвърляща значително тази на обикновените случаи за същото престъпление. На тази плоскост съдът взе предвид, че деянието е осъществено по предварително замислен от подсъдимият план, свързан с нападение на жертвата, във време в което същият е сам в дома си, рано сутринта, познавайки дома на пострадалия, скрит на подходящо място; подсъдимият Н. нападнал в гръб пострадалия Б., и с двете си ръце държейки в двата й края връзката сезал, която държал в джоба на якето си притиснал същата към шията му и я дърпа силно, преплитайки я под формата на буквата Х, зад врата му, както и докато пострадалият Б., който се опитвал да се извърти, но безуспешно, накрая залитнал и се строполил по очи на площадката, така и след това, докато тялото на пострадалия започнало да конвулсира. В случая като отегчаващо обстоятелство, тъй като не е възведено като квалифициращ признак на деянието, следва да се вземе предвид начина, по който е извършено деянието- хладнокръвно и обмислено с предварителен умисъл. Това се извежда несъмнено от доказателствата сочещи по безспорен начин, че подсъдимият многократно е обикалял около дома на пострадалия, влизал е в двора му, докато няма никого и прочие. Изложеното очертава деянието като такова с изключително висока степен на обществена опасност.

Високата степен на обществена опасност на деянието  и на личността на дееца се извежда и от наличното предходно осъждане за опит за убийство не на друго, а на същото лице- пострадалия Б., за което подсъдимият е изтърпял наложеното му наказание и извършването след това на настоящето убийство. Това обстоятелство, разкрива изключителната висока степен на обществена опасност на личността на дееца- формирани трайни престъпни нагласи у него и липса на поправимост. От друга страна, съдът отчита и характеристичните данни на подсъдимия съдържащи се в обстоятелствената част на СППЕ, а именно личност със „свръхценни” мисли, която непрекъснато се оневинява, смятайки, че е прав, а другите около него винаги са несправедливи. Деянието е проявление на абсолютно незачитане от страна на подсъдимия на правовия ред и защитените от него човешки ценности и най- вече на човешкият живот, като най- висша ценност, защитена и гарантирана от закона, срещу която подсъдимият вече е бил извършил посегателство и не се е поправил.

Съобразявайки всички тези обстоятелства, с оглед тяхното многообразие, тежест и значение, съдът приема, че са налице условията на чл.38а, ал.2 от НК, а именно извършеното престъпление е изключително тежко и се отличава с изключително висока степен на обществена опасност на конкретното деяние и дееца му, поради което определи за най-подходяща по отношение и на подсъдимия Н. именно втората алтернативна санкция доживотен затвор, което наказание да изтърпи при първоначален специален режим, съгласно чл.61, вр. чл.60 от ЗИНЗС, в затвор.

На основание чл.59 ал.1, т.1 от НК съдът приспадна при изпълнение на наказанието времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража” по настоящото дело, считано от 23.09.2014г. до влизане на присъдата в законна сила.

Съдът постанови вещите, иззети като веществени доказателства веществени доказателства на л.13 от обвинителния акт по съдебното дело - 1бр. кафяв хартиен плик, съдържащ 1бр. яке от изкуствена материя на зелени, жълти и сини ивици; 1бр. кафяв хартиен плик, съдържащ два броя кафяви мъжки обувки; 1бр. кафяв хартиен плик, съдържащ 1бр. черен панталон с бели кантове отстрани на крачолите и 1бр. син панталон с джобове; 1бр. кафяв хартиен плик, съдържащ 1бр. яке синьо на цвят в горната си част и сиво на цвят в долната част да се върнат на подсъдимия Н.П.Н., след влизане на присъдата в законна сила. Веществените доказателства, описани на същия лист по съдебното дело - 2бр. кафяви хартиени плика, съдържащи 1бр. риза светло сива на цвят, скъсана, 1бр. връхна дреха дочена, тъмно синя на цвят, 1 чифт обувки № 44, тъмно кафяви, с поставени в тях един чифт чорапи, 1бр. скъсан дочен панталон, тъмно син на цвят, с поставен черен колан в гайките на същият да се върнат на наследниците на Ц. П.Б., след влизане на присъдата в законна сила.

Съдът на основание чл.53 ал.1 б."а" НК отне в полза на държавата вещественото доказателство - връзка сезал, приложено на л.10 том ІІ от д.п. и приложените веществени доказателства в том ІІ л.8 и 9 - изрезки от нокти, косми, марля с обтривки и пръстови отпечатъци, които да бъдат унищожени чрез изгаряне, след влизане на присъдата в законна сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимият направените по делото разноски в размер на по 687.18лева, които следва да заплатят в полза на държавата.

 

При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

  ЧЛЕН: