Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260100
гр. ВРАЦА, 02.08.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 08.07.2021г. в състав:
Окръжен съдия:НАДЯ ПЕЛОВСКА
в присъствието на секретар
Христина Цекова,
като разгледа докладваното от съдията Пеловска
търг. дело N 15
по
описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на С.И.П. ***
против „ЕОС Матрикс“ЕООД-гр.София, за признаване за установено, че ищецът не
дължи, поради изтекла погасителна давност, сумата от общо 37236,33 лв.,
представляваща вземане по договор за банков кредит от 19.05.2008г., сключен с
„Банка ДСК“ЕАД, по издаден изп.лист от 13.12.2011г.по ч.гр.дело №5725/2011г.,
на което вземане ответникът е цесионер по договор за цесия от 28.09.2018г.
В исковата молба се твърди, че на 19.05.2008.
ищецът сключил договор за кредит с „Банка ДСК“, който бил обявен за предсрочно
изискуем през 2011г. За вземанията си банката се снабдила със заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 13.12.2011г., издаден по
ч.гр.дело №5725/2011г.по описа на РС-Враца, за следните суми: главница-21499
евро, видно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2011г.,
договорна лихва за периода 30.07.2011г.-11.12.2011г. в размер на 623,50 евро,
санкционираща лихва за периода 07.09.2011г.-11.12.2011г. в размер на 353,51
евро, както и за сумата от 879,19 лв.заплатена държавна такса за заповедното
производство. Поддържа се, че въз основа на издадения изп.лист било образувано
изп.дело №240/2012г.по описа на ЧСИ В.Й., което било прекратено на 15.01.2018г.
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с констатации, че последното валидно
изпълнително действие е от 02.12.2013г. В исковата молба се сочи също, че от
началото на 2020г. ищецът започнал да получава съобщения чрез електронната поща
на работодателя си, с които бил уведомен, че ответникът „ЕОС Матрикс“ЕООД е
новият му кредитор, към който следва да бъдат изпълнявани задълженията. На
ищеца било изпратено уведомление за извършено прехвърляне на вземания с
изх.№МАЗ0012924/09.04.2020г., съдържащо информация за прехвърляне на вземания
по договор от 28.09.2018г. между „ОТП Факторинг“ЕАД и „ЕОС Матрикс“ЕООД. На
ищеца било предложено и сключването на споразумение за изплащане на
задълженията му по кредитния договор с „Банка ДСК“, възлизащо на общо 37236,33
лв.
Ищецът поддържа, че с оглед изложеното има правен
интерес от предявяването на установителен иск за недължимост на посочената
сума, поради погасяване на вземането по давност. Развива доводи, че перемпцията
по изп.дело №240/2012г. е настъпила по право на 02.12.2015г., като по силата на
т.10 от ТР №2/26.06.2015г.по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС новата погасителна
давност е започнала да тече от 02.12.2013г., когато е било извършено последното
валидно изпълнително действие. Поддържа се, че давността е изтекла на
02.12.2018г., поради което претендираната сума не се дължи.
Препис от исковата молба е бил връчен на ответника
„ЕОС Матрикс“ЕООД, от който в срока и по реда на чл.367 от ГПК е постъпил
писмен отговор, че счита предявеният иск за недопустим и неоснователен. С
отговора се признават твърденията на ищеца, че към датата на предявяване на
иска вземането е погасено по давност, в т.ч. твърденията за настъпилата по
изп.дело №240/2012г.перемпция. Поддържа се обаче, че институтът на
погасителната давност преклудира единствено възможността кредитора да търси
удовлетворение по принудителен ред, но не и по пътя на доброволното уреждане на
взаимоотношенията с длъжника. Становището на ответника е, че правото му да кани
длъжника и да търси удовлетворяване на вземането си по доброволен път, не
пораждат правен интерес за ищеца от предявяването на отрицателния установителен
иск по чл.124 от ГПК. Посочва се, че с договор от 02.10.2015г. „Банка ДСК“ЕАД е
цедирала вземането си, произтичащо от договора за кредит с ищеца, на „ОТП
Факторинг България“ЕАД, а от своя страна, с договор от 28.09.2018г., „ОТП
Факторинг България“ЕАД е прехвърлило вземането на „ЕОС Матрикс“ЕООД, чиито
действия са такива по извънсъдебно събиране на иначе съществуващо вземане.
В отговора си ответникът поддържа, че е предложил
на ищеца сключване на споразумение за изплащане само на сумата от 10000 лв.,
като в останалата му част от 27236,33 лв. задължението ще опростено в случай на
сключване на споразумението. Според ответника, и на това основание иска за
сумата над 10000 лв.се явява недопустим.
Препис от отговора на „ЕОД Матрикс“ЕООД е бил
връчен на ищеца, от който в срока и по реда на чл.372 от ГПК е постъпила
допълнителна искова молба. В допълнителната искова молба се развиват подробни
доводи, че правният интерес от установителния иск съществува винаги, когато
ищецът отрича едно претендирано от ответника право, като освен това правната
сфера на ищеца е накърнена и от самото съществуване на изпълнителен титул в
полза на ищеца, с оглед което осуетяването на възможността за иницииране на
ново изпълнително производство е достатъчен интерес, обуславящ допустимостта на
предявения иск. Сочи се също, че интересът от предявяването на иска произтича и
от това вземането да бъде заличено от Централния кредитен регистър при БНБ.
В законоустановения срок ответникът е подал
отговор на допълнителната искова молба, в който се поддържа, че наличието на
изпълнителен титул не накърнява правната сфера на ищеца. Заявява се, че
подадените отговори не следва да се тълкуват като признание на иска.
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК.
С определение от 09.06.2021г. съдът се е
произнесъл по възраженията на ответника за недопустимост на предявения иск, при
което възраженията са приети за неоснователни, а искът за допустим. Така
изложените съображения досежно допустимостта на иска се поддържат от настоящия
съдебен състав и повтарянето им не е необходимо.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, които прецени поотделно и в тяхната пълнота, намира следното:
Между страните не се спори, а това се установява и
от представените по делото копия от заповед №4002/13.12.2011г.за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по л.417 от ГПК, изд.по ч.гр.дело
№5725/2011г. и изпълнителен лист от 13.12.2011г., издаден въз основа на
заповедта, , че по силата на заповедта за изпълнение ищецът С.П. бил осъден да
заплати на „Банка ДСК“ЕАД, следните суми, произтичащи от договор за кредит от
19.05.2008г.: главница-21499,11 евро, ведно със законната лихва, считано от
12.12.2011г.до окончателното й изплащане;
договорна лихва за периода 30.07.2011г.-11.12.2011г.- 623,50 евро;
санкционираща лихва за периода 07.09.2021г.-11.12.2011г.-353,51 евро; държавна
такса в заповедното производство-879,19 лева.
Видно от представеното постановление за
прекратяване на изп.дело №240/2012г.по описа на ЧСИ Й., образуваното въз основа
на издадения изпълнителен лист изпълнително дело, било прекратено на
15.01.2018г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В постановлението за
прекратяване е посочено, че последното валидно изпълнително действие е молба на
взискателя „Банка ДСК“ЕАД от 02.12.2013г.за насрочването на публична продан.
Както това се установява от представения от
ответника договор за покупко-продажба на
вземания от 28.09.2018г., по силата на същия договор „ОТП Факторинг
България“ЕАД продало на ответника „ЕОС Матрикс“ЕООД всички вземания по
просрочени кредити, отпуснати на физически лица от първоначалния кредитор
„БАНКА ДСК“ЕАД, съгласно списък-Приложение №1 към договора. За този договор
ищецът е уведомен с уведомление за извършено прехвърляне на вземания-л.18 от
делото, изпратено на 08.01.2021г. по
електронната поща на ищеца. Със същото електронно писмо от 08.01.2021г. ответникът
„ЕОС Матрикс“ЕООД изпратил на ищеца проект на споразумение за разсрочване на
парично задължение, в който са описани извършените цесии и е посочено, че
произтичащото от договора за банков кредит от 19.05.2008г. задължение на ищеца
възлиза на стойност 37263,33 лв.към 09.04.2020г. В писмото е поискано ищецът да
подпише споразумението, а в самото споразумение е посочено, че с подписването
му задължението се признава и ищецът поема ново задължение за погасяване на
вземането на месечни вноски, съгласно погасителен план.
Между страните не е спорно, че така предложеното
от ответника споразумение за разсрочване на парично задължение не е подписано
от ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира предявеният иск за основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК всеки
може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на идно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. При предявен
отрицателен установителен иск, какъвто е в случая, ищецът отрича вземането на
ответника, поддържайки, че е погасено по давност, като правния му интерес се
извлича от възможността за осуетяване на изпълнително производство при успешно
доказване на установителния иск и от възможността да се освободи от отговорност
за плащане на дълга.
В случая ищецът твърди, че започналата да тече от
датата на изискуемост на вземанията погасителна давност, е била прекъсната с
предприемането на последното валидно изпълнително действие по изп.дел
№240/2012г., а именно с молбата на взискателя „Банка ДСК“ЕАД от 02.12.2013г. за
насрочване на публична продан. Поддържа също, че от посочената дата всички
вземания по издадения изпълнителен лист са погасени с изтичането на общата
петгодишна давност, поради което считано от 02.12.2018г. е отпаднала и
възможността за принудително събиране на тези вземания.
Съгласно разпоредбата на чл.114,ал.1 от ЗЗД
погасителната давност започва да тече от деня в който вземането е станало
изискуемо, а съгласно разпоредбата на чл.116 от ЗЗД давността прекъсва само в
случаите, изрично уредени в посочената разпоредба-1)с признаване на вземането
от длъжника; 2)с предявяване на иск или възражение или на искане за започване
на помирително производство; 3)с предприемане на действия за принудително
изпълнение.
В случая доказателства за признаване на вземането
от длъжника и настоящ ищец, както и за предявяване на иск за установяване на
вземането, не са представени, като съществуването на посочените обстоятелства
не се и твърди от страните, поради което безспорно е, че предпоставки за
прекъсване на давността по смисъла чл.116, б.“а“ и б.“б“ от ЗЗД не са
настъпвали. Съгласно задължителната
съдебна практика, обективирана в т. 14 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, тъй като иск по чл.422 от ГПК не е
бил предявен от първоначалния кредитор „Банка ДСК“ЕАД, то подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е прекъснало давността,
поради което следва да бъде изяснено
прекъсвала ли е давността по смисъла на чл.116, б.“в“ от ЗЗД, т.е. предприемани
ли са валидни действия за принудително изпълнение, които прекъсват
погасителната давност. По аргумент от
разпоредбата на чл.433, ал.5 от ГПК и от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, валидни изпълнителни действия са само
действията, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които
трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания (напр. влязлото в сила постановление за възлагане, от което
купувачът на публична продан на недвижим имот черпи своето право на
собственост), докато останалите изпълнителни действия се обезсилват по право и извършването им няма
да е прекъснало погасителната давност.
В разглеждания случай перемпцията по изп.дело
№240/2012г.по описа на БСИ Б. е настъпила с изтичането на 2 години от
извършване на последното валидно изпълнително действие от 02.12.2013г., а
именно настъпила е на 02.12.2015г. Извършените до този момент изпълнителни
действия не са от категорията на действия, изграждащи изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права /действия, които не се
обезсилват по право/. Поради това настъпилото прекратяване на изпълнителното
производство по право, е обезсилило
с обратна сила и предприетите до момента изпълнителни действия по насрочването
на публична продан. Съответно и тъй като по право са обезсилени предприетите
изпълнителни действия, те не могат да имат нито процесуалноправни, нито
материалноправни последици, включително не са прекъснали погасителната давност
по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД, и се считат за неизвършени. В този
смисъл съдебният състав се позовава както на т.10 от Тълкувателно решение от
26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така и на
Решение №285 от 6.10.2015г. на ВКС по гр.д. №1953/2015г., IV г.о., ГК, Решение
№42 от 26.02.2016г. по гр.д. №1812/2015г., IV г.о. на ВКС и Решение №371 от
29.10.2015г. по гр.д. №1385/2012 г., IV г.о. на ВКС.
Макар да не са представени доказателства на коя
дата вземанията по договора за банков кредит са станали изискуеми, то очевидно
е, че изискуемостта е настъпила
най-късно на 12.12.2011г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение. От
посочената дата до 02.12.2015г., когато е настъпила перемпцията и от когато
изпълнителните действия по изп.дело №240/2012г. са обезсилени, погасителната
давност не се счита прекъсвана, давностния срок е продължил да тече и доколкото
няма доказателства за ново прекъсване на давността, общият 5 годишен давностен
срок е изтекъл най-късно на 12.12.2016г.
По изложените причини следва да се приеме, че
предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен, като се приеме за установено, че поради погасяване на
вземането по давност, ищецът не дължи на ответника сумата от 37236,33 лв.,
представляваща вземане по договор за банков кредит от 19.05.2008г., сключен с
„Банка ДСК“ЕАД, за което са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.дело №5725/2011г.по описа на РС-Враца.
При този изход на делото и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 3710,95
лв., включваща заплатените от ищеца държавна такса и адвокатско възнаграждение
в сключен ДДС.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС
МАТРИКС“ЕООД, със седалище гр.София и ЕИК ***, че поради изтекла погасителна
давност С.И.П. ***, с ЕГН ********** не дължи сумата от 37236,33 лв., представляваща вземане по договор за банков кредит
от 19.05.2008г., обезпечен с договорна ипотека, сключен с „Банка ДСК“ЕАД, за
което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.дело №5725/2011г.по описа на РС-Враца, на което вземане „ЕОС МАТРИКС“ЕООД
е цесионер по договор за цесия от 28.09.2018г.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.***, ЕИК *** да заплати на С.И.П. ***, с ЕГН **********, сумата
от 3710,95 лв. деловодни разноски за производството пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: