Решение по дело №3102/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 439
Дата: 6 април 2022 г. (в сила от 6 април 2022 г.)
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20213100503102
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 439
гр. Варна, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100503102 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба депозирана от М. Т. П.
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Бдин“, № 21а, ет. 1, офис 4, чрез адв.
С.К., против решение № 262664/22.10.2021г. по гр.д. № 15665/2020г. на 42 състав на ВРС, с
което е прието за установено в отношенията между страните: ищцата М. ИЛК. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Суходол, улица „Първа“ 24, община Главиница, област
Силистра, и ответницата М. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к.
„Младост“, блок 117, вх. 6, ет. 4, ап. 12, че съществува парично вземане в размер на 1000.00
лева, дължимо от ответницата М. Т. П., ЕГН ********** в полза на ищцата М. ИЛК. Н.,
ЕГН **********, на основание подписано между страните Споразумение от 03.07.2020 г.,
към предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, ведно със законната
лихва върху сумата от 1000,00 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК във Варненски районен съд, а именно 28.08.2020 г., за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4621/1.09.2020 г. по
частно гражданско дело № 10591/2020 г. по описа на ВРС, 42-ри състав, до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и
М. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост“, блок 117, вх. 6, ет.
4, ап. 12 е осъдена да заплати на М. ИЛК. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
Суходол, улица „Първа“ 24, община Главиница, област Силистра, сумата от общо 250,00
лв., представляваща съдебно деловодни разноски, сторени по ч.гр.дело №10591/2020 г. по
1
описа на ВРС, ХLII състав, както и сумата от общо 325,00 лв., представляваща сторените
пред първата инстанция съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК .
Счита първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно.
Поддържа, че не е била запозната предварително с клаузата на чл. 4 от подписаното
споразумение, т.к. е било изготвено от адвоката на ищцата и й е било представено в деня на
подписването му, без възможност да бъдат нанесени корекции. Дори и да се приеме, че
клаузата на чл. 4 е действителна и валидно обвързва страните, недоказано остава, че ищцата
е направила разходи в претендирания размер. Уговорено е заплащането на обезщетение, а
не неустойка. Присъди ли се претендираната сума в пълен размер, би се стигнало до
неоснователно обогатяване на М. ИЛК. Н..
Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
исковата претенция срещу нея да бъде отхвърлена.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от М. ИЛК. Н., ЕГН
********** от с. Суходол, ул. „Първа“, № 24, община Главиница, област Силистра ,чрез адв.
Константина Янакиева-Костадинова, с който оспорва въззивната жалба, като неоснователна.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
Срещата за подписване на споразумението се е осъществила в кантората на посочената от
ответницата адв. Ганка Трендафилова, която се е запознала със съдържанието и подробно е
запознала довереницата си с него. Първоинстанционното решение е правилно,
законосъобразно и обосновано, постановено при обсъждане на всички факти и
обстоятелства, писмени и гласни доказателства.
Съдът съобрази следното:

В исковата си молба М. ИЛК. Н., ЕГН ********** от с. Суходол, ул. „Първа“, № 24,
община Главиница, област Силистра ,чрез адв. Константина Янакиева-Костадинова излага,
че на 28.05.2020г. сключила с М. Т. П. предварителен договор за продажба на собствения на
последната апартамент, находящ се в гр. Варна, жк „Младост“, бл. 117, вх. 6, ет. 4, ап. 12 за
сумата от 80 155.00лв. Уговорено е заплащане на сумата, както следва: сума в размер на
4000.00лв., имаща ролята на капаро-при подписването на предварителния договор, а
остатъкът от цената в размер на 76 155.00лв.-в срок до три работни дни след сключване на
окончателния договор. Срокът за сключване на окончателния договор е уговорен до
01.07.2020г. Договорът е бил сключен след консултация на продавачката с адвоката й. На
22.06.2020г. продавачката й изпратила известие по Телепоща, с която поискала да измени
съществено предварителния договор. М. ИЛК. Н. й изпратила също известие с Телепоща, в
което я поканила да се яви в кантората на нотариус М.Попова на 01.07.2020г. в 14.00ч. за
сключване на окончателен договор. Продавачката М. Т. П. не се явила. При посещение при
нотариуса М. ИЛК. Н. представила проект за нотариален акт и зависещите от нея документи
за сключване на окончателния договор. На следващия ден се свързала по телефона с
продавачката, като й предложила различни варианти за разрешаване на правоотношенията
между тях. След многократни разговори М. Т. П. се съгласила да върне капарото в размер на
4000.00лв., както и да подпише споразумение. В уречения ден и час-14.00ч. М. ИЛК. Н. се
явила в кантората на адвоката на М. Т. П. с адвоката си и свой близък, но М. Т. П. я нямало.
Дошла чак в 15.30ч. В това време адвокатът на М. Т. П. се запознал със съдържанието на
2
споразумението. След като дошла продавачката, адвокатът й започнал да обсъжда клаузите
на споразумението с нея и искането за заплащане на сумата от 1000.00лв., платима в
рамките на 40 дни. Адвокатът й прочел споразумението на глас в присъствието на
купувачката и всички съпътстващи я лица. На въпроса дали е разбрала всички уговорки П.
отговорила утвърдително и запитала дали да преведе сумата от 1000.00лв. по банков път
или да плати на ръка. След отговор от страна на Н., че е без значение, страните подписали
споразумението.
М. ИЛК. Н. уведомила М. Т. П., че срокът за плащане на сумата от 1000.00лв. е
изтекъл. М.П. отговорила, че няма намерение да плаща.
М. ИЛК. Н. се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
Моли да бъде прието за установено по отношение на М. Т. П., че съществува парично
вземане на М. ИЛК. Н. в размер на 1000.00лв., на основание подписаното между тях
споразумение от 03.07.2020г. към предварителния договор за покупко-продажба на
недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда-28.08.2020г. Претендира присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор на осн. чл. 131 от ГПК М. Т. П., чрез особени й представител адв.
Св.К. оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Ищцата не сочи и не обосновава
вредите, за които претендира обезщетение. Оспорва това, че М. ИЛК. Н. е претърпяла вреди
във връзка със сключения предварителен договор от 28.05.2020г. Предварителният договор е
прекратен по взаимно съгласие на страните, с оглед на което не би могло да се претендира
обезщетение за вреди, произтичащи от неизпълнението му. Моли се да бъдат разгледани
направените от М. Т. П. възражения по чл. 414, ал. 1 от ГПК. Основното възражение е, че е
била подведена да подпише споразумението и по-специално уговорката в т. 4 от
споразумението, по силата на която се е задължила да плати обезщетение от 1000.00лв.
Моли се да бъде отхвърлена исковата претенция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

По заявление от М. ИЛК. Н., ЕГН ********** от с. Суходол, ул. „Първа“, № 24,
община Главиница, област Силистра ,чрез адв. Константина Янакиева-Костадинова е
издадена заповед № 4621/01.09.2020г. по ч.гр.д. № 10591/2020г. на 42-ри състав на ВРС, с
която е разпоредено М. Т. П. ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 117, вх. 6,
ет. 4, ап. 12 да й плати сумата от 1000.00лв., представляваща дължимо, съгласно
споразумение от 03.07.2020г. към предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 28.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда-28.08.2020 до изплащане на задължението и
сумата от 250.00лв. разноски в производството.
3
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК М. Т. П. е подала възражение.
М. ИЛК. Н. се е принудила да заведе настоящия иск.
Видно от предварителен договор от 28.05.2020г. продавачката М. Т. П. се е
задължила да продаде на купувачката М. ИЛК. Н. собствения си апартамент № 12, находящ
се в гр. Варна ,жк „Младост“, бл. 117, вх. 6, ет. 4 за цена от 80 155.00лв., като при
подписване на предварителния договор ще бъде платена по банков път капаро в размер на
сумата от 4000.00лв. /чл. 4.1/, а остатъкът от цената в размер на 76 155.00лв. –при
подписване на окончателния договор /чл. 4.3/. Уговорен е краен срок на действие на
договора до 01.07.2020г. В чл. 8, ал. 1 от договора е уговорено, че при отказ от страна на
продавача от сделката, той дължи в полза на купувача тройния размер на платеното по чл.
4.1 от настоящия договор капаро. Договорът е двустранно подписан.
На 28.05.2020г., видно от представеното преводно нареждане за кредитен превод М.
ИЛК. Н. е платила на М. Т. П. капаро от 4000.00лв. по предварителен договор от 28.05. за
имота в ж.к. „Младост“, бл. 117, ет. 4, ап. 12.
С телепоща от 22.06.2020г. М.П. е уведомила М.Н., че при подписване на
предварителния договор е била без очила и е подписала без да е запозната подробно със
съдържанието. Констатирала, че в договора има права и задължения, които не е уговаряла и
са несправедливи. Освен това уговорката е била за продажна цена от 51 000 евро в
български лева, а сумата от 76 155.00 лв. не е равна на 51 000 евро, а е с 23 000.00 лв. по-
малко. Уговорката за неустойка в 3-кратен размер на капарото, което дължи, ако се откаже
от договора, а ако се откаже купувачката, тя дължи двукратния размер е несправедлива, а и
не са се уговаряли така. Поискала е промяна на несправедливите уговорки или в противен
случай, няма да прехвърли собствеността.
С телепоща от 26.06.2020г. М.Н. е поканила М.П. да се яви на 01.07.2020г. при
нотариус М. Попова в 14.00ч. за сключване на окончателния договор. Сочи, че договорът е
бил прочетен от нея и след консултация с адвоката й и в негово присъствие е бил подписан.
Изказва готовност да заплати дължимия след заплащане на капарото остатък от продажната
цена, като моли продавачката да предостави всички необходими документи за сключване на
договора за покупко-продажба. Напомня, че ако се откаже от договора, дължи договорената
неустойка.
Видно от констативен протокол от 01.07.2020г., акт № 55, т. 1, рег. № 974 от
01.07.2020г. на нотариус М. Попова, поканената от М. ИЛК. Н. М. Т. П. не се е явила. М.
ИЛК. Н. представила молба до нотариуса за изповядване на сделка, проект за нотариален
акт, проекти на декларации по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и чл. 25, ал. 8 от ЗННД. Присъствало е
лицето Толга Хасан Исмаил с посочени идентификационни данни.
Според споразумение от 03.07.2020г. към предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, подписано от М. Т. П. и М. ИЛК. Н., предварителният договор
е прекратен по взаимно съгласие. М.П. връща на М.Н. капарото от 4000.00лв. и
споразумението представлява разписка за това, като в т. 4 е посочено, че за обезщетение за
извършените от купувачката разходи във връзка с договора, продавачката се задължава да
заплати на купувачката в срок до 40 дни от датата на подписване на настоящото
споразумение сумата от 1000.00лв.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и има за
предмет установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
4
Предвид характера на иска, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване твърдението си, че на 03.07.2020г. с ответницата са сключили
споразумение, по силата на което ответницата е приела да заплати на ищцата сумата от
1000.00лв., като уговорено обезщетение за прекратяване на сключения между тях
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.05.2020г., за която
суми е издадена заповед за изпълнение. Ищцата следва да докаже още, че споразумението е
действително, валидно, доброволно подписано от страните, при ясна воля и желание от
ответницата и урежда отношенията им по повод предходния сключен между тях, но
прекратен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. В тежест на
ответната страна в случай, че ищцата докаже горните факти и обстоятелства е да докаже, че
е заплатила претендираната сума от 1000 лв. при настъпване на падежа, респ. че въобще не е
била налице валидна облигационна връзка между нея и ищцата.
Правилно съдът е квалифицирал предявения иск, с оглед данните по делото, че между
страните е постигнато споразумение, по силата на което ответницата се е задължила да
плати на ищцата сумата от 1000.00 лв., като обезщетение за прекратяване на сключения
между тях предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.05.2020г.
Това задължение ответницата не изпълнила в уговорения срок.
Преценката на ВРС, че със сключване на споразумението, страните са уредили
отношенията си във връзка с прекратяване на сключения между тях предварителен договор,
се подкрепя от събраните по делото доказателства. Споразумението от 03.07.2020 г. е
действително и затова правилно съдът е зачел материалноправните последици на същото
като юридически факт релевантен за спорното право. Установено е възникване на нов
правно валиден паричен дълг: обезщетение за прекратяване на сключения между страните
договор, вместо задължението на ответницата при отказ за прехвърляне на собствеността, да
заплати трикратния размер на платеното от ищцата капаро.
Настоящият състав приема, за неоснователно възражението на ответницата, сега
въззивница, че не била запозната предварително с клаузите на подписаното споразумение и
в частност на тази по чл. 4, защото било изготвено от адвокат на ищцата и било
представено в деня на подписването му без възможност да бъдат нанесени корекции. Точно
обратното, по безспорен начин е установено, както от свидетелските показания, така и от
ръкописно написаната от въззивницата жалба и допълнения към нея, че срещата между
страните с оглед подписването на процесното споразумение се е провела в кантората на адв.
Трендафилова, която е посочила за свой адвокат. След като адвокатът й се запознал със
съдържанието на процесното споразумението, я е запознал с текста, М.П. сама го прочела и
собственоръчно подписала. Действително следва да бъде ценен в смисъл, че тя е възприела и
разбрала уговорката за дължимостта на сумата от 1000.00лв. отправения към М.Н. въпрос
дали да плати по банков път или на ръка.
Съдът счита за неоснователно и наведеното оплакване за недоказаност на
претърпяната от купувачката по предварителния договор вреда, за което претендира
5
обезщетение в размер на 1000.00лв. След като е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение, с което ответницата се е задължила да заплати обезщетение за
извършените от ищцата разходи, то същото се дължи без да е необходимо размера им да
бъде доказван.
Не се твърди, че дължимата сума от 1000.00лв., предмет на споразумението от
03.07.2020г. представлява неустойка. Тя е уговорена в конкретен размер сума, за което е
постигнато споразумението и се дължи с изтичане на дадения срок от 40 дни, считано от
датата на подписване на споразумението, изтекъл още на 13.08.2020г.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение, последното
следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за разноските по заповедното и
първоинстанционното производства в общ размер на 575.00 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

С оглед изхода на спора, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемата страна разноски в размер на 300.00лв., представляващи заплатено от нея
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съдът приема за неоснователно
направеното възражение за прекомерност, доколкото същото е уговорено в минималния
съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262664/22.10.2021г. по гр.д. № 15665/2020г. на 42
състав на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между страните М. ИЛК. Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Суходол, улица „Първа“ 24, община Главиница,
област Силистра и М. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост“,
блок 117, вх. 6, ет. 4, ап. 12, че съществува парично вземане в размер на 1000.00 лева,
дължимо от М. Т. П., ЕГН ********** в полза на М. ИЛК. Н., ЕГН **********, на
основание подписано от тях на 03.07.2020г. споразумение към предварителен договор за
покупко – продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата от 1000,00
лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК във ВаРС, а именно
28.08.2020 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 4621/1.09.2020 г. по частно гражданско дело № 10591/2020г. по описа на
ВРС, 42-ри състав, до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 415, ал.
1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и М. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к.
„Младост“, блок 117, вх. 6, ет. 4, ап. 12 е осъдена да заплати на М. ИЛК. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Суходол, улица „Първа“ 24, община Главиница, област
Силистра, сумата от 250,00 лв., представляваща съдебно деловодни разноски, направени в
заповедното производство по ч.гр.дело №10591/2020 г. на ВРС, 42-ри състав, както и сумата
от 325,00 лв., представляваща сторените пред първата инстанция съдебно – деловодни
6
разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост“,
блок 117, вх. 6, ет. 4, ап. 12, да заплати на М. ИЛК. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:
с. Суходол, улица „Първа“ 24, община Главиница, област Силистра разноски за въззивната
инстанция в размер на 300.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7