Р E Ш Е
Н И Е
.../06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 14 състав в публично
заседание на шести юли две хиляди двадесет и
първа година в състав
Районен съдия: Даниела
Павлова
при участието на секретаря Кичка И. като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 14256
по опис за 2020 г. за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с пр.осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от С.А.Д.,
ЕГН **********,*** срещу „У.Б." АД, с ЕИК ****
със седалище и адрес на управление ***, пл. „ ****" № 7 за осъждане
на ответника да й заплати сумата 4815.96 евро, представляваща получена без основание лихва по договор за банков
кредит № ****от 30.04.2008 г. за
периода от 01.12.2017г. до подаване
на исковата молба – 04.11.2020 г. /след
допуснато изменение
на иск по реда на чл.214 ГПК/, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, както и направените съдебни
и деловодни разноски.
Твърдения
в молбата и обстоятелства от които ищцата черпи права:
На
основание договор за банков кредит № ****от 30.04.2008 г.,
сключен в гр. Варна между нея
като физическо лице в качеството й на Кредитополучател и „ У.Б." АД - Кредитор, тя е
усвоила предоставен от банката ипотечен
кредит в размер на 42700 евро със срок на погасяване до 20.05.2043 г. чрез
анюитетни месечни вноски.
Съгласно
условието на чл.4 от Договора размерът на ГЛП за съответния период на
олихвяване се формира от сбора на два компонента, а именно:
1. базисен лихвен процент
(БЛП) явяващ се променлима величина и съгласно подписания договор
представляващ: едномесечен **** в размер на 4.359 % към момента на сключване на
договора помежду ни;
2. фиксирана надбавка в размер на 2.341 %, която
е постоянна величина отчитаща оценката на финансовото състояние на клиента,
вида, срока на кредита, обезпеченията и други обстоятелства, отчитащи
кредитоспособността на кредитоискателя и произтичащия от нея кредитен риск.
Съгласно чл. 11.1 от подписания договор: „За ползвания кредит
Кредитополучателят заплаща на Кредитора лихви, изчислявани при годишна база -
365/360 дни- за кредити, издължавани чрез намаляващи погасителни вноски и
360/360 дни - за кредити, издължавани чрез анюитетни погасителни вноски,
съответно дългът по заемната сметка се олихвява с годишен лихвен процент,
формиран от базисен лихвен процент плюс надбавка, определени в размер по т.4 за
съответния период на олихвяване". Съгласно т. 11.1.1: Приложимия към
съответния период на олихвяване от действието на този договор базисен лихвен
процент по смисъла на т.11.1 по-горе за различните валути и различните кредитни
продукти се определя от Управителния съвет на банката или от оторизирани от
него органи и/или лица въз основа на конкретно посочения индекс в т. 10.3 и
10.4 от Условията на Булбанк АД по кредитите на физически лица, неразделна част
от този договор с който кредитополучателя е запознат. Т.е. съгласно
горецитираното ГЛП % = БЛП % + надбавка % и това е договореното помежду
страните правило за определяне на годишния лихвен процент за съответния период
на олихвяване.
В т.10.3 е
предвидено, че за базисен лихвен процент за съответния период на олихвяване се
прилага утвърдения от Управителния съвет на банката или оторизиран от него да
го определи орган и/или служители на банката лихвен процент за кредити в
съответната валута, като за кредити в евро това е едномесечният ****- равен на
индекса, закръглен до третия десетичен знак, публикуван на страницата „****"
на REUTERS в 11.00 часа централноевропейско време два работни дни преди първия
работен ден от всеки месец, и се прилага от първия работен ден на месеца до
деня, предхождащ първия работен ден на следващия месец
включително. При кредити, изплащани чрез анюитетни вноски, годишния лихвен
процент за съответния лихвен период се фиксира в размер към датата на договора
за кредит и остава такъв до нарастването с +/- 1.00 % съответно до поредната
аналогична промяна спрямо предходно извършената/т. 10.5/.
В договора
между страните клаузата на т.11.1.3 от
Условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по
договора за банков кредит гласи „При кредити, изплащани чрез анюитетни вноски,
общия лихвен процент за съответния период от лихвения план се фиксира в размера
по т.4.1а и не се променя освен, когато пазарните условия водят до необходимост
от увеличаването му най-малко с 1/един/ пункт." е неравноправна, тъй като
води до неравнопоставеност и до значително неравновесие между правата и
задълженията на двете страни по договора. Клаузата на т.
11.1. 3 от условията на договора, според която ГЛП
може да бъде само увеличаван, но не и намаляван, е изцяло неравноправна -
същата нарушава изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните. Предвид факта, че Банката променя лихвата по договора при промяна
на Базовия лихвен процент, изразяваща се в промяна на съответния индекс, и този
индекс е променлива величина, е недопустимо тази промяна да касае само неговото
увеличаване. Базовия лихвен процент или се променя при
промяна на индекса-увеличава/намалява или не се променя, но промяна само в
посока на увеличение е недобросъвестно от страна на Банката и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на двете страни по
договора. В тази връзка т. 11.1.3 от договора е
предварително изготвена и заложена от банката в съдържанието му и
кредитополучателя не е имал възможност да влияя върху съдържанието и при
сключване на договора. В допълнение понятието „пазарни
условия" е толкова широко по своето съдържание, че на практика е
невъзможно да се прецени кога се е осъществил определен фактически състав,
който да обуславя правото на банката едностранно да увеличи лихвения процент по
договора за кредит. Законът обявява за неравноправна всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, като примерно изброява редица типични случаи, измежду които и
клауза, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание или клауза,
която дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителя да има право
в тези случаи да се откаже от договора. Разпоредбата на чл.
146, т.1 от ЗЗП от своя страна предвижда, че неравноправните
клаузи са нищожни.
В договора следва да е предвидена възможността да бъдат
съобразявани всички изменения на пазара и на съответния пазарен индекс, а не
както е в случая те да се отчитат само, когато ползват една от страните по
сделката и то по силната икономически каквато е банката. Ето защо и липсата на възможност да бъде изменен годишният лихвен
процент, когато съответния пазарен индекс се понижи, поставя кредитополучателя
в неравнопоставено положение спрямо търговеца. Освен това в отношенията
му с банката, кредитополучателят е в положение на по-слаба страна и от гледна
точка на степента му на информираност и на възможностите, които му се
предоставят да преговаря, поради което в случаите, в които търговецът използва
това и се стига до приемането от потребителя на предварително установени
условия, които в негова вреда създават неравновесие между правата и
задълженията на страните, безспорно се нарушават изискванията за
добросъвестност при сключване на договорите. Спазване на
принципа на добросъвестност изисква в облигационните отношения да бъде
осигурена защитата на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на
индивидуалния такъв на някоя от договарящите страни.
В тази връзка Комисията за защита на потребителите се е произнесла
с протокол № 27/21.06.2010 г. относно съществуващи в Общи условия на банката
неравноправни клаузи по предоставени от нея ипотечни кредити на физически лица.
От края на 2008 г. равнището на индекса **** бележи драстичен спад,
като банката не намалява годишния лихвен процент съгласно договореното по
договора. За да компенсира понижението с протокол № 38/14.10.2008 г.
Управителния съвет на банката взема следното решение: „Цената на всеки банков
кредит се определя като сбор от променлив базов лихвен процент формиран от
приложимия към периода на олихвяването договорен лихвен процент/ в случая ****/
или друг договорен лихвен индекс и премия определяна по размер от ГОД от нула
базови пункта до плюс 200 базови пункта според стойността на кредитния ресурс
на кредитните пазари, към който БЛП се прибавя фиксирана договорена надбавка,
отчитаща оценката на финансовото състояние на клиента, вида, срока на кредита,
обезпеченията и други обстоятелства, отчитащи кредитоспособността на
кредитоискателя и произтичащия от нея кредитен риск. ", т.е. включва се
допълнителен компонент при определяне на ГЛП.
С последващи решения на УС на
Банката размера на премията е последователно увеличаван от 1 до 4%. Видно от
т.6 на решението, взето по цитирания по-горе протокол Банката следва да уведоми
клиентите за новите условия за формиране на базовия лихвен процент и тези
промени следва да намерят приложение само след проведени с кредитополучателите
преговори или постигнато съгласие. Няма провеждани
преговори между страните в тази насока или пък постигнато помежду им съгласие.
По този начин се е стигнало до едностранна промяна на
договора, която е в противоречие с постигнатото между страните съгласие при
сключването на договора за банков кредит и действащите ОУ валидни към момента
на сключването му. С извършените действия са променени правилата за
определяне на лихвения процент с включване на нов компонент-премия, наред с
първоначалните, което променя реда, начина, формулата за изчисляване на БЛП и
съответно на ГЛП, за каквато страните не са се договорили, нито ищеца е дал
предварително съгласие. Тази промяна нарушава принципа на
равнопоставеност на страните, противоречи на закона и поради това не обвързва
ищеца. Поради това обявения БЛП, изменен едностранно,
не следва да се взема под внимание.
Ищцата счита, че действията на
Кредитора са в пълен разрез на договореното помежду им и съставляват съществено
закононарушение. В
договора и в предоставените на клиента при сключването му Условия по кредити
на физически лица няма клауза в която банката да може едностранно да изменя
начина на формиране на ГЛП. В Условия по кредити на физически
лица на банката изрично е посочено, че същите са изготвени в съответствие с чл.
58 от Закона за кредитните институции и на основание чл.
298 от Търговския закон. При
подписването на договора ми бяха предоставени Условия по кредити на физически
лица при условията на които е подписала този договор и дори и да има
несъответствие между уговореното от страните и общите условия, има сила
уговореното. Т.е. дори и да са последвали изменения в ОУ след
подписването на договора и банката да твърди, че тези ОУ са в сила и относно
нея, при наличието на някакво несъответствие в конкретния случай относно
определянето на ГЛП, обвързващи за страните би следвало да са постигнатите
договорености при подписването на договора.
По тази причина предприетите от банката увеличения на
размера на лихвата по кредита са абсолютно неоснователни. Банката би могла да променя едностранно единствено БЛП на основание
промяна в едномесечния ****, но не може едностранно да изменя модела на
формиране на ГЛП, който модел е заложен в сключения между страните договор за
ипотечен кредит.
Добавянето
на допълнителен компонент „премия" при изчисляване стойността на ГЛП,
приложим за съответния период на олихвяване е в нарушение на предвидения в
договора начин за определяне на БЛП, поради което начислената и заплатена за
процесния период възнаградителна лихва в резултат на едностранно приетия от
банката нов механизъм за изчисляване на ГЛП, се явява заплатена без основание
поради неправомерно увеличение на дължимата възнаградителна лихва, която следва
да се начисли при договорения съгласно т.4.1а механизъм при съобразяване
понижаването на индекса „****" и с оглед твърденията за неравноправност на
клаузата в т. 11.1.3 от договора.
Ищцата
заявява, че до момента редовно и в срок внася
дължимите от нея вноски. При проверка движението на **** се
установява, че не само не е бил увеличен, но и бележи чувствителен спад от
началото на 2009 година до сега. Така
в нарушение на договореното помежду им банката е изменила формулата по
която се образува ГЛП, а именно едностранно без да уведоми кредитополучателя е добавена
нова трета компонента - премия която към настоящия момент е в размер на 4%. На
15.06.2012 г. е завела
дело срещу настоящия ответник с предмет идентичен на настоящия,
но за предходен период от време. Състав на ВРС с решение №
4356 от 11.10.2013 г. е осъдил ответника да й заплати сумата представляваща
неправомерно начислена и платена без основание от мен лихва по същия този
договор. ВОС с решение от 26.03.2014г. по в.т.дело № 2378/2013г. потвърди
изцяло първоинстанционното решение, което е влязло в сила. В последствие е завела и
второ дело за следващ период от 16.06.2012 г. до 30.11.2014 г. Състав на ВРС с
решение №3395 от 29.07.2015г. по гр.дело № 15407 отново е уважил иска й
в цялост, като ВОС с решение от 05.02.2016 г. по в.търг.дело №1531/2015 г.
изцяло е потвърдил решението на първоинстанционния съд, което е влязло в сила. Трето поред дело е завела за следващ период от 01.12.2014 г. до
30.11.2017 г. Състав на ВРС с решение №3135 от 03.07.2018г. по
гр.дело № 18163/2017 г. отново е уважил иска
в цялост, като ВОС с решение № 914/28.11.2018г. по
в.търг.дело №1526/2018г. изцяло е потвърди решението
на първоинстанционния съд, което е влязло в сила. Банката обаче и до този
момент продължава да й начислява лихва в размери далеч над дължимото. Претендираната сума се получава от банката при липса на основание,
поради което счита, че същата й дължи връщането. Сумата
се претендира за периода от 01.12.2017 г. до датата на завеждане на настоящата
искова молба.
Счита, че „У.Б." АД незаконно се е обогатила за
нейна сметка със сумата от 1000 евро,
която е сума е получена въз основа на
едностранното изменение на лихвения процент, предприето от една страна поради
едностранно въвеждане на нов компонент при определяне на ГЛП, т.нар."премия" и от друга по силата на нищожната клауза на т.
11.1.3 от условията на договора за кредит. Предявявам
настоящия иск и след изготвяне на експертиза относно точната сума ще се
възползвам от правото си да конкретизирам същия по размер.
На осн.чл.127, ал.4 ГПК ищцата е посочила банкова
сметка *** ответника в УниКредит
Булбанк: ****
В срока по чл.131 ГПК
ответникът по иска ТБ „У.Б.“ АД, ЕИК **** със седалище
и адрес на управление:***00, пл. "****" № 7,
представлявано от главния изпълнителен директор ****и изпълнителния директор ****,
чрез ****, директор на Управление „Правно", надлежно упълномощен с
пълномощно с нотариална заверка на подписите per. № 6648/2019 г. и на съдържанието
per № 6649/2019 г. на Нотариус ****, per. № 056 в РНК е представила писмен отговор с който оспорва изцяло
предявения иск и моли за отхвърлянето му.
I. СТАНОВИЩЕ ПО
ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКОВЕТЕ И ПО ФАКТИЧЕСКИТЕ И ПРАВНИ ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА
МОЛБА.
1. На 30.04.2008 г. е сключен Договор за банков кредит
№ ****за закупуване на недвижим имот, в изпълнение на който банката е
предоставила на ищеца кредит в размер на 42700 евро, с погасителен срок до
20.05.2043 г. В сключения договор са подробно уредени условията за предоставяне
и погасяване на съответния кредит, включително как се определя и заплаща
дължимата от ищеца договорна лихва в рамките на погасителния период.
В договора за банков кредит изрично е посочено, че договорната
лихва по кредита се формира от сбора на два компонента. Първият е базисен лихвен процент (БЛП), който е променлива величина
и фиксирана надбавка, която е постоянна величина. БЛП, който включва на
практика разходите на самата банка по осигуряване на кредитния ресурс към даден
текущ период, е обусловена от пазарните условия и се влияе съответно от
промените в тях, поради което в процесния договор е предвидено, че банката може
да променя едностранно лихвата само в тази й част и точно с оглед промените в пазарните
условия, тоест на външни, обективни фактори. Ищецът се е
съгласил с подписването на договора за кредит както с изменението на този
компонент, така и с условията, при които това изменение ще се осъществява.
С оглед
изложеното оспорва
твърдението, че сумите са платени без основание (за което
подробни мотиви са изложени по-долу). Напротив, промяната в
размера на договорната лихва по кредитите, а оттук и в размера на вноските,
които е плащал ищецът, е изрично уговорена от страните индивидуално в процесния
договор, подписан между ищеца и банката. Клаузите на
договора са напълно действителни, така че плащанията на договорните лихви в
променените им размери съобразно тези договорни клаузи са плащания, извършени
на валидно правно основание.
Оспорва като неверни следните твърдения в исковата
молба:
2. Изцяло неоснователни са правните твърдения в
исковата молба за неравноправност на посочената клауза т.11.1.3 от Договора за
банков кредит.
2.1. Първо,
предвидената в Договора възможност за увеличаване на ГЛП без да е предвидено
реципрочна възможност в противоположната посока не обуславя неравноправност.
Това е така, понеже
първоначалният лихвен процент по т. 4.1.а. от Договора е минимален и не подлежи
на намаляване, за което страните по договора са постигнали съгласие за това със
сключването му. Волята на страните е била да фиксират минимален праг на лихвата за
срока на договора. В ЗЗП не се съдържа забрана една от
страните да гарантира правата си, особено по дългосрочни договори, като
предвиди инфлационни клаузи или минимални размери на дължимата договорна лихва.
За това и когато значителна сума се усвоява от
кредитополучателя за негови цели, не е недобросъвестно кредиторът да гарантира
интересите си, като предвиди минимална лихва.
В този смисъл не може да бъде възприета
тезата на ищеца, че при намаляване на индекса **** банката е била задължена да
намали годишния лихвен процент, при положение, че е уговорен минимален праг на
лихвата.
2.2. Неоснователно
е твърдението на ищеца, че банката може да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание.
2.2.1. Договорната клауза може да бъде обявена за
нищожна в хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП при
кумулативното наличие на две предпоставки - първо, търговецът да има възможност
да изменя едностранно договора и, второ, това да се извършва на основание,
което не е предвидено в договора. Нито една от двете
предпоставки не е налице. В случая банката не променя
едностранно условия по договора, а единствено отразява на база на обективен и
независим и от двете страни показател - промяната ****, изменението на
договорната лихва по процедурата и критериите, залегнали в самия договор, по
които страните са постигнали съгласие. Втората
предпоставка също не е налице в процесното производство. Договорът предвижда банката да отразява количествените параметри на
изменението на договорната лихва въз основа на независимия показател ****, т.е.
базовия лихвен процент. Уговорено е това да се
извършва от Управителния съвет на банката или от оторизирани от него органи при
промяна в пазарните условия. Следователно има валидно
правно основание за извършване на промени в лихвения процент. Като съгласно т. 11.1.3. изречение
II от Договора кредитополучателят е дал съгласието си кредитодателят да променя
едностранно размера на годишния лихвен процент по т. 4.1.а, от което следва че
не е налице самоволно определяне и неравнопоставеност между страните по
договора за кредит. Напротив, както процедурата за
изменението, така и критериите, при наличието на които то да се осъществява, са
подробно уговорени в индивидуалния договор с клиента (а не например в общи
условия на банката или нейни вътрешни правила).
2.2.2. С
оглед изложеното, твърдението на ищеца за промяна на условията по договора на
непредвидено основание е неоснователно. Това е така, защото
чл. 143, ал.2, т. 11 ЗЗП визира като неравноправна
клауза, позволяваща на търговеца да променя едностранно условията на договора
на непредвидено в него основание. В процесиите клаузи - напротив -
предвидена е конкретната компонента, формираща лихвения процент, която подлежи
на промяна, а именно промени в пазарните условия, които повлияват именно на
стойността, по която банката на практика си набавя ресурс за отпуснатия на
ищеца кредит през даден период.
Пазарните условия към даден
момент и промените в тях нито са нещо несъществуващо, нито неопределяемо, нито
пък са отражение на волята на банката. Напротив, цената на финансовия
ресурс, какъвто е кредитът, е обусловена от тези условия. Банките не функционират в някаква идеална среда, независима от
пазарните условия и промените в тях. Поради което и в процесния договор
за кредит банката не се е съгласила да осигури дългосрочно на кредитополучателя
финансов ресурс срещу цена /договорната лихва/, която остава непроменлива,
независимо от това дали за самата банка този ресурс се променя по време на
действие на договора. Затова и процесният договор за кредит
реферира към промяна в пазарните условия не въобще, а към такава, която води до
промяна на конкретен индекс ****, който се определя по ясни и конкретни
правила.
2.2.3. Невярно е и твърдението на ищеца за
неопределеност на понятието „пазарни условия", което било твърде широко.
Понятието „пазарни
условия" може да е широко по съдържание, само ако се разглежда само за себе
си, доколкото има различни пазари, напр. на недвижими имоти, на зърно, на ценни книжа и т.н.
Но това понятие ни най-малко не е широко по съдържание, нито е необективно,
като се съобрази вида на услугата, предмет на процесния договор и факта, че
цената й е обусловена от лихвените нива във валутата на кредита, при които
самата банка се снабдява с ресурс през различните периоди на договорното
правоотношение, за да осигури ползването му на кредитополучателя.
ВКС е имал възможността да се
произнесе относно понятието „пазарни условия", в което се приема, че
доколкото се отнася до договори за ипотечен кредит, клаузата „пазарни
условия", която може да послужи като основание за промяна на договорната
лихва, не може да се приеме за широко понятие, което да обуслови нейната
недействителност като неравноправна клауза. Така Решение № 77 от 22.04.2015 г.
по гр. д. № 4452/2014 г., г. к., III г. о. на
ВКС: „Понятието "пазарниусловия" само по себе си е твърде общо, както
посочва касаторът. Това понятие обаче се съдържа в клауза на
договор за ипотечен банков кредит, поради което следва да се тълкува съобразно
чл. 145, ал. 1 от ЗПП във
връзка с условията, при които търговските банки отпускат такъв вид кредити.
Пазарните условия, при които се извършва кредитната дейност
на търговските банки се регулират от Българската народна банка /чл. 2, ал. б от ЗБНБ/. Регулирането се извършва посредством наредба, в която се определят
задължителните минимални резерви, които банките са длъжни да поддържат,
методите на изчисляването им и условията на заплащане на лихви върху тях, както
и на наказателни лихви /чл. 41 от ЗБНБ/. Съгласно чл.
35 от ЗБНБ Българската народна банка обявява основния лихвен
процент и го обнародва в "Държавен вестник". Този лихвен процент отразява и размера на инфлацията.
Следователно клаузата на т. 5.3 от договора съдържа достатъчно ясна и
разбираема за касатора информация за условията и начина на изменение на размера
на лихвения процент по договора за ипотечен кредит... По тези
съображения настоящата инстанция приема, че в т. 5.3 от договора между страните
се съдържат достатъчно ясни и разбираеми условия за промяната на размера на
лихвения процент по договора. Тези условия са външни и
независещи от търговската банка, а са предизвикани от въздействието на
свободния пазар и регулатора на банковата дейност. Ето
защо спрямо клаузата на пи 5.3 се прилага изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗПП, поради което тази
клауза не е нищожна. Следователно исковете за прогласяване на нейната
нищожност и за връщане на платените в резултат от тази клауза лихви (...)са неоснователни"
Това означава, че
кредитополучателят по това производство не е заплащал необосновано висока лихва
и че увеличената лихва при условията на договора вследствие изменение на
„пазарните условия" е заплатена на валидно правно основание при
осъществяване на предвидените в договорната клауза условия. Щом при
изпълнение на предвидените в договора условия ищецът в крайна сметка е заплащал
така изменената лихва през целия процесен период, не може да се говори нито за недобросъвестност
от страна на банката, нито за дисбаланс в положението на страните по договора в
ущърб на ищеца. До такъв дисбаланс, този път в ущърб
на банката, би се стигнало, ако тя не бе предвидила защитната клауза на т.
11.1.3. от Договора и бе допуснала да получава
по-ниска лихва, която не е съобразена с изискванията на новите пазарни условия.
Това е така, тъй като тя щеше да е принудена да се снабдява с
по-скъп ресурс, за да осигури на кредитополучателя ползване на отпуснатата
сума.
3. Изрично заявява,
че чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП е
неприложим по настоящия казус, тъй като процесния договор попада в изключението
на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП е
неприложима, когато сделката е свързана с предоставяне на услуги, чиято цена е
свързана с размера на лихвените проценти на финансовия пазар, които са извън
контрола на банката. Безспорно договорът за банков кредит е
свързан с предоставянето от банката на кредитополучателя на финансов ресурс.
С този финансов ресурс банките се снабдяват на световните
финансови пазари. С оглед на горното, цената на
кредита, т.е. размерът на договорната лихва, при всички положения е свързана с
промените на финансовия пазар. Тези промени, които в
случая представляват съществени фактори при формирането на размера на лихвата
по процесния кредит, са извън контрола на всяка банка, дори и на най-стабилната
банка в която и да е правна система. От това следва,
че разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП е изключена, тоест не се прилага, поради наличието на
предпоставките, визирани в чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. На това основание, съответната договорна клауза
не е неравноправна, дори да се приеме, че същата дава право на банката
едностранно да променя договорната лихва (което с оглед аргументите по-горе в
настоящия отговор, определено не е така) и дори клаузата да не беше
индивидуално уговорена (а тя е, понеже се намира в индивидуалния договор за
кредит, сключен с ищеца, а не в общи условия или вътрешни правила на банката).
Разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП във връзка с чл. 58, ал.
1, т. 2 ЗКИ урежда задълженията на банката за уведомяване на
клиентите, в случай на промяна на лихвения процент точно в хипотезите, в които
банката упражнява едностранно правомощието си да изменя лихвения процент.
След като законодателят е предвидил такова правомощие в
материята на устройствения закон на банките като основен вид кредитни
институции, то очевидна и логична е връзката на чл. 144,
ал. 3, т. 1 ЗЗП с работата на банките и особеностите
при уговаряне и изменение на възнаграждението на банките по договорите за
кредит. Предвиденото изключение от режима на чл.
143, ал. 2, т. 11 ЗЗП в хипотезата на банкови услуги,
където цената на услугата зависи от колебанията на лихвените проценти на
световните финансови пазари, извън всяка възможност за контрол на която и да
било конкретна банка, е резонно и поради това -законоустановено. Клаузата на договора, даваща право за едностранна промяна на
лихвения процент, не може да бъде нищожна в сочената хипотеза на чл. 143 ЗЗП.
От изложеното следва, че когато доставчик на
финансова услуга, който не е в състояние да влияе върху цените на финансовите
пазари, уговаря в договор за кредит клауза за едностранно изменение на лихвения
процент, в случай на обективно изменение на „пазарните условия", клаузата
в договора не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.
2, т. 11 ЗЗП, поради приложимостта на изключението на чл.
144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
В този смисъл твърдението,
на ищеца, че банката е добавила нов компонент „премия", също е неоснователно.
Това не е нов компонент, а финансов механизъм, поддържащ
съответствието между цената на кредитния ресурс и стойността, на която банката
го пласира под формата на цена на индивидуалните кредите. Но дори и да се приеме, че е нов, то същият е въведен на основание
уговореното между страните по договора за банков кредит право на банката да
изменя ГЛП съобразно изменените пазарни условия, за което кредитополучателят
изрично е дал съгласие.
4. Оспорва и твърдението, че т.11.1.3. от Договора е предварително изготвена и че ищецът не е имал
възможност да влияе върху съдържанието на договора.
4.1 Независимо от изложените
доводи, че оспорваната от ищеца клауза не е неравноправна, то даже и да беше
неравноправна /какъвто не е случаят/, тази клауза е индивидуално уговорени в
сключения с ищеца договор за кредит и не е нищожна съгласно чл. 146, ал.
1 ЗЗП.
Оспорва фактическото твърдение, че ищецът не е имал възможност да
влияе върху съдържанието на договора.
4.2. За да може ищецът да твърди, че договорът е бил
предварително изготвен и че не е имал възможността да направи промени в
клаузите му, е необходимо да е имало изрично изявление от последния, изразяващо
се в искане за промяна на условията по договора. Конкретно, с
оглед твърденията на ищеца за неравноправност на т.11.1.3. от Договора, той следва да е изразил пред кредитора воля за
изменение именно на тази договорна клауза. Нито в периода преди сключването на
процесния договор, нито по време на сключването му и усвояването на сумата на
кредита, нито през целия процесен период и на още по-голямо основание, през
целия период на действие на договора за кредит, ищецът нито веднъж не е
отправил искане за промяна на условията по договора. Ако
такова бе направено и същото бе отказано от страна на банката само и единствено
в този случай ищецът може да твърди, че не е имал възможност да внесе промени и
да влияе на съдържанието на договора. Няма никакви
твърдения в исковата молба ищецът да е отправил искане в този смисъл и то да му
е било отказано. Няма и твърдения при сключването на
договора служител на банката да му е казал, че няма право да прави предложения
за изменение в договорни клаузи. Без наличие на
предложение за изменение на договора от страна на потребителя, неоснователно е
твърдението му, че не можел да влияе върху договорното съдържанието.
Оспорвам и твърдението, че посочената клауза от договора не била
индивидуално договорена.
4.3. Според чл. 146, ал. 2 ЗЗП клаузите не са индивидуално уговорени, когато са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Разграничението между общи и индивидуално уговорени клаузи на
договорите се прави и в чл. 298 ТЗ, и чл. 16, ал. 2 ЗЗД. От
тези разпоредби се извежда и разликата между двата вида условия. Противно на развитите в исковата молба доводи, че банката
предварително подготвяла договорите си, разликата между общи и индивидуално
уговорени условия не е в това коя страна е подготвила проекта за договор.
Страните не само при договорите за кредит, но и при всички
други договори, не пишат едновременно клаузите на проекта за договора.
Нормално и обичайно в практиката доставчикът на съответните стоки или услуги да
разполага с подготвени проекти за договори, които да предложи на клиента, но от
това не следва, че клиентът е длъжен да приеме предлагания проект в този му вид
и не може да преговаря по предлаганите клаузи. От това, че
търговецът разполага с проекти на договори за стоките или услугите, които
предлага, не следва извод, че всички договори в оборота се сключват при общи
условия, на които потребителят не може да влияе. Чл.
298, ал. 1 ТЗ е посочил какво представляват общите
условия на търговеца, откъдето се извежда и разликата между тях и
индивидуалните договори.
Общите условия са отнапред
установени от търговеца условия за сключваните от него сделки, които са
задължителни за другата страна, и конкретно за потребителя, от момента, когато
той е заявил писмено, че ги приема. Върху съдържанието на тези именно
условия потребителят не може да влияе, защото това не са условия, които се
уговарят конкретно с него, в неговия договор с търговеца и не касаят специално
неговата сделка. Това са условия, чието съдържание е
вече формулирано едностранно от търговеца и които са стандартни и приложими по
принцип за всички сключвани от търговеца договори от съответния вид. Затова чл. 298, ал. 1 ТЗ не говори за условия, които се договарят между търговеца и
клиента, а предвижда, че тези условия са отнапред установени от търговеца и
стават задължителни за потребителя, когато потребителят е заявил писмено, че ги
приема. Ако потребителят не е заявил такова писмено
приемане, той не е обвързан от така установените едностранно от търговеца
условия и те няма да са приложими конкретно към неговото договорно правоотношение.
Именно понеже тези общи условия са установени отнапред и едностранно по
съдържание от търговеца, дори и потребителят да е заявил, че ги приема, при
несъответствие между така установените едностранно от търговеца общи условия и
индивидуално уговорените в договора с потребителя условия, законът дава
приоритет на последните. На което именно се позовава и ищецът
в своята искова молба.
4.4. С оглед изложеното, относно разликата между общи
и индивидуално уговорени условия, не можем да се съгласим с правното твърдение
на ищеца, че клаузата на т. 11.1.3 не била индивидуално уговорена. При подписването на договора за банков кредит ищецът се е съгласил
с действащите към момента на сключването му общи условия на банката.
Процесната клауза, която ищецът твърди, че била неравноправна обаче, не се
съдържа в общи условия на банката, чието съдържание банката е установила за
всички сключвани от нея сделки, а са уговорени в индивидуалния договор,
подписан с ищеца, и касаещ конкретно неговия кредит. В ОУ на банката е
предвидено, че банката може, както да увеличава, така и да намалява лихвата по
договора („+/-") Напротив, атакуваната клауза, предвижда нещо различно от
предвиденото в ОУ, видно от формулировката й. Така става ясно, че клаузата,
която ищецът атакува като неравноправна, не е клауза от общите условия на
банката с установено от последната съдържание, върху което ищецът не може да
влияе, а е индивидуално уговорена с него, за неговия кредит. Ирелевантни
са доводите кой е подготвил проекта за договора, доколкото съдържанието на този
договор и на всяка клауза в него не е отнапред установено от банката.
Банката предлага различни кредитни продукти с
характеристики на съответния продукт, като минимален и максимален погасителен
срок за съответния кредит, минимален и максимален размер на кредита и на всяка
вноска, изисква ли се обезпечение или не, какви обезпечения се приемат и т.н.
Но конкретните условия, при които се отпуска всеки един кредит от банката на
клиент, било потребител или търговец, не могат да са и не са стандартни,
идентични и отнапред установени, а винаги са индивидуално уговорени с клиента в
конкретния подписан с него договор за кредит. Това следва и
от самите общи условия, които кредитополучателят е приел. Така т. 4 от Условията по кредити на физически лица - Ипотечни
кредити (ОУ), представен от ищеца с исковата молба, изрично е посочено, че
„Размерът на ипотечен кредит се определя съобразно целта на кредита,
кредитоспособността на кредитополучателя, качеството на взаимоотношенията му с
Банката и вида на обезпечението по кредита". От
така цитираната разпоредба следва, че всеки път, конкретно, със съответния
кредитоискател се уговаря какъв да бъде размерът по кредита и вида на
обезпечението. Колкото до погасителните вноски, изрично в ОУ т. 7.5 е
предвидено, че размерът на месечните задължения по кредита не могат да
надвишават определен за съответния кредитополучател размер от нетния му месечен
доход и на съпруг(а), ако е семеен. Не може да се приеме в
тази хипотеза, че договорът за банков кредит сключен между банката и
кредитополучателя не бил индивидуално уговорен. Самите
ОУ предвиждат задължение на банката, при сключване на договор за кредит
индивидуално да изчисли какъв да бъде максималният размер на месечната вноска
по кредита, на база нетните приходи на кредитоискателя. Съответно, нито
банката може без кредитополучателя предварително и едностранно да определи
месечната му вноска, нито да предвиди дали той ще поиска тази месечна вноска да
е в максимално допустимия размер или по-ниска, съответно за какъв срок с оглед
размерите на целия кредит и на месечната вноска ще поиска той да бъде отпуснат
кредитът. Всички тези елементи са включени в процесната
клауза и определянето на това дали лихвеният процент да е фиксиран или плаващ,
съответно с каква надбавка. И неоснователно е твърдението, че клаузата
не била индивидуално уговорена, при положение, че тя отразява съгласието на
страните по размера на лихвата и начина на изменението й именно с оглед
кредитоспособността на ищеца спрямо общата сума, която той е поискал да му бъде
предоставена, и срокът, в който е поискал да я върне.
Накрая т.8 от ОУ,
предвижда че кредитите се договарят при взаимноприемливи условия, спазвайки
принципите на доверителност и недопускане конфликт на интереси.
Причината ищецът да не посочва съдържанието на тези
разпоредби от ОУ, е че те показват, че в действителност оспорените клаузи от
сключения с него договор за кредит са индивидуално уговорени, което не е в
негов интерес.
4.5.
Клаузите на договора са индивидуално уговорени и съобразени с профила на ищеца
като клиент. Конкретният риск е обезпечен с ипотека върху
конкретен недвижим имот (апартамент № 5, ет. 3, ул. Синчец
№ 1, гр. Варна). Финансирането на ищеца е
извършено при конкретни условия, които се различават от условията, предлагани
на останалите клиенти по отношение на съществените елементи на договора -
размер на дълга, обезпечения, срокове за погасяване, лихвени условия, в това
число условия за изменение на лихвените проценти. Цената на
кредита е определена индивидуално, съобразно с финансовото и кредитно състояние
на ищеца (т. 7.5 ОУ). Предпоставките за изменение на
кредита също са уговорени индивидуално. По отношение на ищеца
индивидуално е било преценено, че лихвеният процент може да бъде променен, само
при такова изменение на пазарните условия, което води до увеличаване на цената
на ресурса на банката и съответна необходимост от увеличаване на лихвеното ниво
най-малко с един пункт, понеже с него е бил уговорен възможно най-ниският
лихвен размер към момента на подписването на дългосрочният договор за кредит. Този праг на значимост не присъства стандартно в условията,
предлагани на други клиенти, тъй като по настоящия договор е предвиден
минимален праг на лихвата, за който страните са постигнали съгласие с
подписването на договора.
От всичко изложено, следва че банката не може да даде
на ищеца предварително изготвен договор, който не подлежи на договаряне и
обсъждане. Не е възможно банката едностранно да определи точно какъв ще е
размерът на кредита, погасителният му срок, от какви източници на доходи и по
какъв начин ще се обслужват задълженията по кредита, на какви погасителни
вноски, дали ще има гратисен период или не, откъдето пък зависи и надбавката в
лихвения процент и т.н., които клаузи като основен предмет на договора,
обуславят и другите уговорки в него, вкл. за
неизпълнение на дадени клаузи. Нито едно от тези условия в
индивидуалния договор за кредит не е и не може да бъде едностранно установено
от банката общо условие, включително конкретната клауза (т. 11.1.3).
5.
Според разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП,
преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на
основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението,
от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в
замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми. В случая ищецът оспорва като неравноправна клауза
(т. 11.1.3), която несъмнено определя основния предмет на договора за кредит,
защото в нея е уговорено как се определя договорната лихва по кредита,
включително правото на банката да променя лихвата при промени в пазарните
условия. Безспорно основният предмет на договора за
кредит, като възмезден двустранен договор, се определя от насрещните имуществени
престации на страните. Това са престацията на банката
да предостави и осигури ползването от кредитополучателя на определен финансов
ресурс /кредит/ за определен договорен период и съответно насрещната престация
на кредитополучателя да заплаща на банката цената на този ресурс в срока на
ползването му - договорната лихва върху съответната неиздължена част от
главницата по кредита. Оспорваната като неравноправна
клауза определя именно основната престация на ищеца по сключения между него и
банката договор за кредит - договорната лихва, която дължи в срока на договора,
а съответно и основния му предмет. Клаузите относно
договорната лихва са ясни и разбираеми. От т. 4 от
договора за кредит, която следва да бъде съобразена с оглед правилото на чл.
20 от Закона за задълженията и договорите, че отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, е ясно, че посоченият лихвен процент не е
постоянен, неподлежащ на промяна за определен период или за целия срок на
договора. В т. 4 е ясно посочено от какви компоненти се
формира договорната лихва. Също така ясно и изрично е
предвидена възможността на банката да променя договорната лихва само в частта с
БЛП в срока на действие на договора при промяна в пазарните условия.
Предвид факта, че това са ясни и разбираеми клаузи, които определят
основната престация на ищеца по договора - договорната лихва и съответно
основния предмет на договора, съгласно чл. 145, ал.
2 ЗЗП не може да се твърди, че клаузата т. 11.1.3 не била
равноправна. Още повече пък, след като ищецът е усвоил
престацията на банката и ползва осигурения финансов ресурс. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП е съобразена с основни принципни положения в договорното
право, които ЗЗП не може да игнорира. А това е свободата на договаряне,
при която единствено страните по един договор могат да определят с
волеизявленията си основните си насрещни престации по договора, съставляващи
предмета му, и само те преценяват, и то към момента на сключване на договора,
еквивалентността на уговорените насрещни престации. Чл. 145,
ал. 2 ЗЗП не предвижда възможност съдът да преценява
дали е равноправна и съответно да се произнася по действителността на клауза, с
която потребителят се е съгласил, лихвата му по договора да подлежи на промяна
в срока на договора. Защото това би означавало на
практика съдът да се намеси и да промени основния предмет на договора, по който
страните са постигнали съгласие. Ако банката се е съгласила да
предостави на ищеца кредит в уговорения размер и за уговорения дългосрочен
период по договора, то тя се съгласява на тази престация за този дълъг срок
срещу основната насрещна такава, която й дължи кредитополучателят, така, както
е уговорена в договора с него. Банката не се е съгласила тази насрещна
престация, която й се дължи периодично за годините на ползване на финансовия
ресурс от кредитополучателя да е непроменяем в нито една от компонентите си
процент, независимо колко ще й струва на банката през целия период на договора
стойността на финансовия ресурс (който за период от 35 години е напълно
вероятно да се изменя както в посока на повишение, така и на намаление).
Това, което се иска на практика, е съдът да промени уговорената от
страните цена на кредита, дължима от ищеца по време на договорния период.
Именно до това ще се стигне, ако клаузата т. 11.1.3 от
Договора, в която е посочено как се определя договорната лихва през процесния
период, бъде обявена от съда за неравноправна. Точно
това чл. 145, ал. 2 ЗЗП не допуска, защото това
би означавало да се иска от съда въпреки постигнатото от страните съгласие по
основните им престации, предмет на договора, съдът да измени основния му
предмет, като застави едната страна да приеме по него престация, различна от
уговорената, срещу която тази страна съответно е поела насрещното си
задължение.
Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за
производството.
Съдът след като се запозна с материалите по делото, изложените от страните твърдения и събраните доказателства намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото
няма спор, а и се установява от представените
писмени доказателства, че на 30.04.2008 г. те са сключили договор за банков кредит ****с който ответникът
„У.Б." АД в качеството на кредитор е предоставил на ищцата С.А.Д.
- кредитополучател банков заем в размер
на 42700 евро. Договорени са условията на договора
съгласно които кредитополучателят се е
задължил да усвои и върне кредита при посочените условия ведно с начислените върху него лихви и
комисионни, в срок до 20.05.2043 г. В т.4 от договора е предвидено, че
годишният лихвен процент за съответния период на олихвяване е равен на базисен
лихвен процент по т.10.3. и 10.4. от условията по кредит на физически
лица, определен съгласно т.11.1.1. при подписване на настоящия договор и
надбавка. С т.4.1.а от договора страните са се съгласили, че периода на
лихвения план е от 30.04.2008 г. до 20.05.2043 г., базисният лихвен процент е
4,359 %, надбавката е 2,341 % и годишният лихвен процент е определен на 6,70 %.
В
т.11.1. от раздел II от договора, наименувани условия за усвояване, обслужване
на кредита и изпълнение на задълженията по договора за банков кредит ****е
предвидено, че кредитополучателят заплаща на кредитора лихви, изчислявани при
годишна база - 365/360 дни- за кредити, издължавани чрез анюитетни
погасителни вноски, съответно дългът по заемната сметка се олихвява с годишен
лихвен процент, формиран от базисен лихвен процент плюс надбавка, определени в
размер по т.4 за съответния период на олихвяване. Приложимият
към съответния период на олихвяване от действието на този договор базисен
лихвен процент за различните валути се определя от Управителния съвет на
банката или оторизиран от него орган и/или лица въз основа на конкретно
посочения индекс, установен в т.10.3. и т.10.4. от общите условия на „У.Б."
АД по кредити на физически лица, неразделна част от този договор. Съгласно т.11.1.2. с промяната на действащия към съответния период
на олихвяване базисен лихвен процент, лихвените условия по раздел I, т.4.1. до
4.5. от договора се считат автоматично променени в съответствие с приетите
изменения, които са задължителни за страните по договора, като кредиторът
уведомява кредитополучателят за настъпилите изменения. В т.11.1.3. е посочено, че при
кредити, издължавани чрез анюитетни вноски годишният лихвен процент по кредита
за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1а. и
не се променя освен, когато пазарните условия водят до необходимост от
увеличаването му най - малко с един пункт. В същата
договорна клауза е записано, че кредитополучателят дава съгласието си
кредиторът да променя едностранно размерът на годишния лихвен процент за
дадения лихвен период по лихвения план по т.4.1а., определен съгласно
предходната точка, съответно размера на анюитетната вноска, без за това да е
необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при
нарастване на базисния лихвен процент с повече от един пункт от размера,
определен от кредитора в деня на сключване на настоящия договор или от размера
му, формиран след промяна по реда на настоящата точка.
Съгласно чл.10 от условията по ипотечни
кредити на физически лица на „У.Б." АД, действащи към датата на сключване
на процесния договор за кредит, кредитополучателят заплаща във връзка със
сключения договор за кредит и ползването на кредита разходи, включително лихви, такси и комисионни, или
други разходи. Конкретният размер на дължимите лихви и комисионни се определя и
издължава в размера, съгласно
и при условията, уговорени в договора за кредит и приложимите от банката към
датата на начисляването и изискуемостта им лихвени условия. В чл.10.3. е
предвидено, че за базисен лихвен процент за съответния период на олихвяване се
прилага утвърдения от Управителния съвет на банката или оторизиран от него да
го определи орган и/или служители на банката лихвен процент за кредити в съответната валута, като за кредити в евро това е
едномесечният **** - равен на индекса, закръглен до третия десетичен знак,
публикуван на страница „****=" на REUTERS в 11.00 часа централноевропейско
време два работни дни преди първия работен ден от всеки месец, и се прилага от
първия работен ден на месеца до деня, предхождащ
първия работен ден на следващия месец включително. При кредити, изплащани чрез анюитетни
вноски, годишният лихвен процент за съответния лихвен период се фиксира в
размер към датата на договора за кредит и остава такъв до нарастване с +/- 1,
00 %, съответно до поредна аналогична промяна спрямо
предходно извършената /т.10.5./.
По делото е представен протокол № 38 от 14.10.2008
г.на Управителния съвет на банката - кредитор и от
същия се установява, че са взети решения за промяна на БЛП по кредити в чуждестранна
валута по който БЛП да се формира като
сбор от съответния пазарен лихвен индекс, определен в зависимост от валутата на
кредита и периода на олихвяване и премия.
С протокол № 27 от 21.6.2010
г. на Комисия за защита на потребителите се установява, че е извършена проверка
във връзка с постъпили множество жалби за начина на формиране на лихвения
процент от банката по договори на потребители и този, посочен в общите условия.
В резултат на извършените анализи и констатации и предвид броя на постъпилите
жалби на потребители в сравнително кратък срок, касаещи един и същ проблем е
взето решение Комисията да предяви колективен иск за
защита правата на потребителите по отношение констатираните неравноправни
клаузи.
От заключението на допуснатата ССЕ,
което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се
установява, че размера на изплатената от ищцата лихва за периода от 01.12.2017
г. до подаване на исковата молба – 04.11.2020 г. е в размер на 7438.84 лева от
които премия 4416.79 евро, 1 м.**** 437.13 евро, надбавка 2584.92 евро. Размера на
дължимата лихва по кредита, изчислена с приложен ГПР, формиран съгласно т.4 от
договора за кредит като сбор от базовия лихвен процент /в случая едномесечния ****/, спазвайки
съответния плаг на промяна на индекса и съобразно механизма, предвиден в
т.10.3.2 на Общите условия и договорената фиксирана надбавка за периода
01.12.2017 г. – 04.11.2020 г. / датата на подаване на исковата молба/ е
2622.88 евро. Разликата между реално платените по договора от ищцата лихви и
действително дължимите по договора суми е
в размер на 4815.96 евро. След
запознаване с доказателствата по делото и извършени справки при ответника вещото лице е констатирало, че с решение от 28.11.2008 г. на УС на «У.Б. АД, допълнително,
извън стойностите на референтния лихвен процент /1 м.****/ по кредита е
завишена текущата стойност на БЛП с 1%, като това завишение се прилага от
02.02.2009 г. Считано от 09.03.2009 г. е направено второ завишение с още 1%
пункт, но е влязло в сила с третото завишение на 02.04.2009 г. На 15.06.2009 г.
е завишена текущата стойност на ГЛП с 1% пункт, която влиза в сила от м.май 2011 г.
Ответникът
е изготвил писмо до ищцата, с което я
уведомява, че има промяна на размера
на дължимата месечна нетна погасителна вноска. Същото е представено от
процесуалния й представител в с.з., но от писмото не се
установява от кой момент влиза в сила
промяната. Страните са заявили в с.з., че промяната има действие след подаване на исковата молба и не се
отнася за процесния период.
Съгласно
параграф 13, т.12 от ДР на ЗЗП, във връзка с т. нар."тълкувателна
приложимост" на Директива 93/13/Е /в случая чл.
2, т. „б" / кредитополучателите - физически лица по кредит, който не е
предназначен за търговска или професионална дейност са потребители на финансови
услуги. Според нормата на директивата националният съдия трябва да тълкува
вътрешното право в съответствие с директивите дори те да нямат директен ефект -
в този смисъл е постановено решение на
ЕС CJCE от 10 avril 1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. p. 1891.
В
настоящия случай безспорно е установено, че
сключеният договор за банков
кредит от 30.04.2008 г. представлява финансова
услуга и клаузите на същия попадат в приложното поле на чл. 143 ЗЗП.
Съгласно
чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези,
регламентирани в цитираната правна норма. Неравноправните
клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално по чл. 146, ал.1 ЗЗП,
като според ал.2 от същата разпоредба, не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия.
Разпоредбата
на чл. 144 ЗЗП сочи изключенията, при
които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители по чл. 143 ЗЗП са неприложими. Разпоредбата на чл. 143, т.10 ЗЗП не се прилага за клаузи
когато доставчикът на финансови услуги
си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без
предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или стойността на всички
други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие, че доставчикът на
финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата страна
по договора в седмодневен срок и другата страна по договора
има правото незабавно да прекрати договора, а според чл. 144, ал.3 ЗЗП нормите
на чл. 143, т.7, т.10, т.12 ЗЗП не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа,
финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/ измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Основен критерий за приложимост на изключението
на чл. 144, ал.3, т.1 ЗЗП е изменението на цената да се дължи на външни
причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са
породени от въздействието на свободния пазар и/ или
държавен регулатор. Само в тази хипотеза търговецът/ доставчик на финансови
услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143 ЗЗП, тъй
като увеличението на престацията не зависи от неговата воля. За да се прецени
дали клаузите отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те
трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин и потребителят
предварително да получи достатъчно конкретна
информация как търговеца може едностранно да промени цената. Следва да е спазен
принципът за информираност на потребителя - потребителят да има достатъчно
информация, така че да може да предвиди всички разходи, които има да направи по
погасяването на кредита до
неговия краен падеж.
От
изложеното следва, че за се приеме неравноправна
клауза в договор с потребител за нищожна,
тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите
състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно да не попада в
изключенията на чл. 144 ЗЗП.
С
исковата молба се твърди, че клаузата по т.11.1.3 от Общите условия е неравноправна. Видно от клаузата на чл.11.1.3. страните са
се споразумели относно наличието на основателна причина, при която банката има
право да променя лихвения процент чрез увеличението му, а именно промяна на
пазарните условия, като в процесния случай е достатъчно наличието на уговорката.
Независимо, че увеличението на лихвения процент е обвързано с лихвения
индекс, който сам по себе си е обективен фактор, то е предвидена възможност
само за повишаване на лихвата, но не и реципрочна възможност за намаляване на
БЛП и оттам на ГЛП при промяна на ****. По този начин потребителят е поставен в неравностойно
положение, в нарушение на изискванията за добросъвестност при сключването на договорите. Според чл. 143, ал.1 ЗЗП не отговаря на изискването за добросъвестност
клауза която води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Клауза, при която е предвидено
единствено възможност за нарастване на цената на финансовата услуга при
увеличаване на лихвения процент, без да включва възможността за намаляване на
същата в случай на спадане на лихвения процент /при същата методика, по която
се извършва увеличението на цената/, би могла да доведе до значително неравновесие
между правата на потребителя и тези на търговеца. В
случая неравноправността на клаузата произтича от липсата на реципрочност за
намаляване на цената на услугата. За потребителя няма никаква
възможност да иска намаляване на ГЛП при промяна на пазарните условия и понижаване на стойността на лихвения индекс ****.
По този начин се нарушават изискванията
за добросъвестност при сключването на договорите и се създава значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което е в
изключителна вреда на потребителя.
Същият като икономически
по - слаба страна по договора е поставен в
положение на липса на избор и липсата на каквато и възможност да
договаря предварително условията на договора. По този начин икономически
по-силната страна - кредиторът е нарушил изискването за добросъвестност, тъй
като формираното по този начин увеличение
на ГЛП, което зависи единствено
от волята на банката, действаща чрез нейните
управителни органи е във вреда на
потребителя. Изложеното води до извод, че клаузата на т.11.1.3 от договора за кредит е
нищожна. Липсата на възможност за реципрочна
автоматична промяна на годишния лихвен процент при намаляване на базовия лихвен
индекс води до неравноправност по
смисъла на чл. 143, т. 10 и 12 от Закона
за защита на потребителите. В този смисъл е е становището на ВКС
в мотивите на решение № 236 от
20.12.2016 г., по т. д. № 3082/ 2015 г. на ВКС, ІІ т.о., на определение №
257/25.05.2018 г. по гр.д. № 2/2018 г. по описа на ВКС, Първо т.о. и други, също
така решение № 225 от 16.10.2017 год. по т.д.№ 186/2017 год. на
Великотърновския апелативен съд и други.
От заключението на ССЕ се установи, че банката е променила механизма
на определяне на ГЛП като е включила нов допълнителен компонент
"премия". С решение на УС на банката, обективирано
в протокол № 38/14.10.2008 г., е прието, че цената на всеки банков кредит се
определя като сбор от променлив БЛП, формиран от приложимия към периода на
олихвяването договорен лихвен индекс /***, ****, ***/
или друг договорен лихвен индекс и премия, към който БЛП се прибавя фиксирана
договорена надбавка. Този нов механизъм на определяне на БЛП не
съответства на посочения в договора на потребителя и на посочения в общите
условия на банката, както се установи от протокол № 27 от 21.6.2010 г. на Комисия за
защита на потребителите. Доколкото банката едностранно е
изменила начина на определяне на базовия лихвен процент, като освен обявения
при сключването на договора **** е добавила и още един компонент - премия,
какъвто не е бил договарян и по отношение на който страните не са постигнали
съгласие, съдът намира, че за кредитополучателя не е възникнало задължение в
същия смисъл. Едностранно кредиторът е променил редът и начина за изчисляване на БЛП без
проведено договаряне и постигнато насрещно. Методиката за изчисляване на БЛП противоречи на добрите
нрави, защото е в нарушение на принципа
на равнопоставеност на страните, както и общият принцип на договорното начало по смисъла на чл.9 ЗЗД. Ето защо съдът намира същата клауза
за нищожна, следователно за страните не
са възникнали права и задължения по нея.
При тълкуване на договорните
клаузи и тези на общите условия към договора, се установява, че между страните
не е договорен фиксиран размер на ГЛП от 6.70 %, тъй като такава договорка не е
изрично постигната между страните и както е посочено по-горе клаузата на т.11.1.3 е неравноправна по
смисъла на чл.143 ЗЗП. В т.4.1а на договора страните са договорили ГЛП да е променлива
величина, тъй като същият се формира като сбор от два компонента - БЛП и
фиксирана надбавка от 2,341 %, като компонентът БЛП е променлив, съгласно
посоченото в договора, с препращане към т.10.3 и т.10.4 от Общите условия и
т.11.1.1 от договора. От изложеното следва да се приеме, че за периода на исковата претенция 01.12.2017 г. – 04.11.2020 г. дължимата лихва
по договора за кредит от 30.04.2008 г. между страните по делото С.Д. и «У.Б. АД
е 2622.88 евро, а заплатената сума от Д. за същия период на това основание е в
размер на 7438.84 лева. Разликата между двете суми в размер на 4815.96 евро е получена от
ответника без основание на осн.чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД и същата подлежи на връщане. Предявения иск е
основателен и следва да се уважи.
По въпроса за разноските:
При този изход на спора,
представени доказателства и списък по чл.78 ГПК искането на ищцата на осн.чл.78, ал.1 ГПК е основателно и
ответникът следва да й заплати разноските за производството в размер на 1576.77
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, ЕИК ****
със седалище и адрес на управление:***, пл. „****“ № 7 да заплати на С.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата в
размер на 4815.96 /четири хиляди
осемстотин и петнадесет евро и 96 евроцента/ евро, представляваща получена от ответника без основание лихва по
договор за банков кредит № И-1936/TNR71724000 от 30.04.2008 г. за периода от
01.12.2017 до 04.11.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на
исковата молба – 04.11.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.55, ал.1 и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, ЕИК ****
със седалище и адрес на управление:***, пл. „****“ № 7 да заплати на С.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** разноски за производството в размер на 1576.77 /хиляда петстотин седемдесет и
шест лева и 77 ст./ лева, на осн.чл. 78 ГПК.
Сумата може да се
заплати от осъденото лице по посочената
банкова сметка ***, открита при ответника „У.Б.“ АД, ЕИК ****.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: