Р Е Ш Е Н И Е
№………… 26.09.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,
на
четвърти септември
две хиляди и деветнадесета
година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
МЛ.С.СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
Секретар: АЛЕКСАНДРА СЕРГЕВА
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 503 по описа за 2019 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение
№833/09.05.2019 г., Плевенски районен съд по гр. дело № 832/2019 г. по описа на
същия съд е отхвърлил предявения иск от „********, ********, гр. ************,представлявано
от ************против Р.В.И. ЕГН ********** *** , с правно основание чл. 220,
ал.1 от КТ ,с петитум да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 570лв.,
представляваща обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ за неспазено предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Постъпила е въззивна жалба от „********, **********,
гр. Плевен ,чрез пълномощника адв. Н. от
Пл.АК против горепосоченото решение на Пл.РС, като в жалбата се излагат доводи
за неправилност и незаконосъобразност на същото. В жалбата се посочва, че
решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния
закон, като неправилно съдът е приел,че работодателят е избрал възможността да
прекрати трудовия договор с Р.И. на осн.чл.326,ал.1 от КТ.Неправилно РС е
тълкувал волята на ответницата в качеството й на работник при ищеца в
отправената молба до работодателя, да бъде прекратено трудовото правоотношение
по взаимно съгласие,т.е. по реда на
чл.325,ал.1,т.1 от КТ,в който случай не се дължи предизвестие от страната,която
иска прекратяването му.В самата молба от 31.10.2018г., подадена от Р.И. до
управителя на дружеството-работодател, няма изявление за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие.С уведомление от 01.11.2018г.,изпратено
до въззиваемата с препоръчана поща,работодателят я е уведомил,че ще прекрати
трудовото правоотношение на осн.чл.326 от КТ,с вписване на задължението по
чл.220,ал.1 от КТ в заповедта за прекратяване на трудовия договор. Заповедта
за прекратяване на трудовия договор е
връчена на Р.И. на 05.11.2018г.,с изрично отбелязване,че същата е отказала да подпише
заповедта.Тази заповед е влязла в сила.Страните са прекратили трудовото правоотношение
на осн.чл.326 от КТ, поради факта,че работникът, подавайки молбата си за
прекратяване на трудовия договор,е прекратил упражняването на задълженията си
по същия и в който договор от 03.01.2017г. е уговорено едномесечно предизвестие
и от двете страни по него-чл.4 от договора.Моли окръжният съд да отмени
обжалваното решение като неправилно и по съществото на спора да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл.220,ал.1 от КТ като
основателен,със законните от това последици.
Не е постъпил писмен отговор по
подадената въззивна жалба от въззиваемата страна.В съдебно заседание
въззиваемата Р.И. е посочила,че жалбата е неоснователна и следва да бъде
потвърдено решението на Пл.РС.Причините за подаване на молбата за прекратяване
на трудовия договор с ищцовото дружество е влошеното здравословно състояние на работника
и желанието да се разберат с управителя на дружеството ,без да възникват
спорове .
Окръжният съд, като прецени доводите,
изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното
от фактическа страна:
Въззивната
жалба е неоснователна.
Решението на Плевенски районен съд е правилно и
законосъобразно.
Не
се спори по делото,че по силата на трудов договор №048/03.01.2017г. и Допълнително споразумение №019 от
03.01.2017г., сключени между ищеца „********,гр. Плевен от една страна като „работодател“ и от друга- Р.В.И.
като „работник“, последната е работила
на длъжност „продавач-консултант“ с основно месечно трудово възнаграждение 570
лв. Уговорено е допълнително възнаграждение 0,6 % за всяка година трудов стаж,
както и че трудовия договор е сключен
със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя. В т. VI- от
договора страните са уговорили, че след изтичане срока за изпитване срокът на
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение е 30 дни.
Видно от приложената на л.7 от делото пред РС
молба като заверено копие,изписана ръкописно,с дата-31.10.2018г. и адресирана
до управителя на „/*****,гр. Плевен ,ответницата Р.И. е изразила желание за „прекратяване на
трудовото й правоотношение от заеманата длъжност във фирмата,считано от
…/празно поле/ 2018г.“
По делото е приложено като писмено
доказателство и Уведомление от работодателя,адресирано до Р.И. изх.№ 2 от
01.11.2018г.,в което работодателят е посочил,че е получил молбата за напускане
от 31.10.2018г.,съгласно чл.325,ал.1,т.1 от КТ и спазвайки едноседмичния срок
за отговор уведомява ответницата, че дължи
1 месечно предизвестие за напускане.В уведомлението е посочено също така,че
поради неспазване на срока за предизвестие
трудовото правоотношение на ответницата ще бъде прекратено на осн. чл.
326 ал.2 от КТ, като в заповедта за прекратяване ще бъде вписано задължението
по чл. 220 ал.1 от КТ за заплащане на
обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение.От представената по
делото обратна разписка с получател Р.И. от 02.11.2018г.,е видно ,че пратката е
върната като непотърсена,т.е. няма данни уведомлението е достигнало до ответницата.
На същата дата,на която е изготвено
и уведомлението до ответницата и
въззиваема,работодателят е издал и Заповед №16/01.11.2018г. за прекратяване на
трудовия договор с Р.В.И. на осн.чл.326,ал.1 от КТ/прекратяване на трудовия договор
от работника с предизвестие/,като в
причини за прекратяване на трудовия договор е отразено:“По инициатива на
работника.Има молба за напускане по взаимно съгласие,която не е приета от работодателя.“Заповедта не е
подписана от работника,а на известието за доставяне е отбелязано,че пратката е върната като непотърсена. Въззиваемата е
получила трудовата си книжка на 05.11.2018г.,като на заповедта за прекратяване
на трудовия договор е отбелязано и изписано ръкописно от Р.И. :„Отказвам да
подпиша заповедта“.
С
оглед горепосочените обстоятелства и факти,установени по делото, окръжният съд
намира правните изводи на Пл.РС за правилни и законосъобразни.
Претенцията на работодателя, с която е сезиран
съда е за заплащане от страна на работника на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ
размер на 1 брутна работна заплата от 570 лв. за неспазено предизвестие,със
законните от това последици.Съгласно чл.220,ал.1 от КТ страната, която има
право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати
и преди да изтече срока на предизвестието,при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестие. Съгласно
разпоредбата на чл.326, ал.2 от КТ срокът на предизвестието при прекратяване на
безсрочен трудов договор е 30 дни, като е предвидена възможност страните да
уговорят и по-дълъг срок, но не повече от три месеца.В процесния трудов договор
изрично е посочено,че срокът на предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение е 30 дни.
Въззивната инстанция намира за
неоснователно възражението в жалбата,че неправилно
РС е тълкувал волята на ответницата в качеството й на работник в отправената молба до работодателя, да бъде
прекратено трудовото й правоотношение по
взаимно съгласие,т.е. по реда на
чл.325,ал.1,т.1 от КТ,в който случай не се дължи предизвестие от страната,която
иска прекратяването му.На първо място в изпратеното до Р.И. Уведомление,както и
в самата Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с Р.И. е посочено
изрично,че е подадена молба за напускане от работника по взаимно съгласие,по
реда на чл.325,ал.1,т.1 от КТ,която не е приета от работодателя.Следователно работодателят е възприел молбата на Р.И.
именно като такава за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие по чл. 325 ал.1,т.1 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 325 ал.1 от КТ
страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по
него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не
направи това, смята се, че предложението не е прието. В случая работодателят е
изпратил уведомление до ответника, че не приема предложението за прекратяване
на трудовия договор по взаимно съгласие. Следователно трудовият договор не се счита за прекратен на
това основание,като за работодателя е останала възможността да прекрати трудовия договор на някое от другите
основания, предвидени в КТ .В случая
работодателят е избрал възможността да прекрати трудовия договор на основание
чл. 326 ал.1 от КТ. Съгласно чл.335,ал.2
от КТ трудовият договор се прекратява :при прекратяване с предизвестие-с
изтичане срока на предизвестието ,при неспазване срока на предизвестието-с
изтичане на съответната част от срока на същото и при прекратяване без
предизвестие –от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване
на договора.“Предизвестието по съществото си представлява уведомление, отправено
от едната страна в трудовото правоотношение към другата, съдържащо решението на
първата да упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение,като
то съдържа и посочване на срок-датата, от която започва да тече предизвестието
или срокът, след изтичането на който трудовият договор ще бъде прекратен“. “Неспазването
на срока на предизвестието означава,че някоя от страните по трудовото
правоотношение решава да не изчака неговото изтичане,а то да бъде прекратено преди
този момент ..В случай,че предизвестие по силата на закона се дължи,но
страната заяви,че не желае срокът да бъде спазен изобщо,то трудовото
правоотношение се прекратява в момента на достигане на изявлението до другата
страна,или в момента,който страната е определила като дата на прекратяване на
трудовото правоотношение и страната дължи обезщетение по чл.22 КТ.Неспазване
срока на предизвестие има значение единствено относно дължимостта на обезщетението
за неспазен срок за предизвестие“/Решение №873/ 18.01.2011г. на ВКС, гр.д.№1757/2009г.,четвърто
г.о.,ГК/.
В настоящия случай няма такова изрично изявление от страна на
работника да бъде прекратен трудовия договор без спазване на срока за
предизвестие .В хипотезата на прекратяване на трудовия договор по чл. 326 ал.1
от КТ е необходимо изрично искане от страна на работника/ служителя за
прекратяване на трудовия договор, като в КТ е предвидена изрична възможност в
случай че предизвестието не бъде отработено, то страната, която прекрати
трудовия договор без предизвестие да заплати обезщетение за неспазен срок на
предизвестие.
На следващо място със заповед №16 от 01.11.2018г. на работодателя трудовото правоотношение с ответницата и въззиваема е
прекратено от деня на получаване на молбата от работодателя,считано от
01.11.2018г.,като Р.И. е била в обективна невъзможност да отработи
предизвестието.
Предвид изложеното не са налице
предпоставките на чл.220,ал.1 от КТ за заплащане
на обезщетение от страна на Р.В.И. за неспазено предизвестие в размер на 570лв.
и правилно предявеният иск е отхвърлен от първоинстанционния съд като неоснователен
.
Обжалваното решение на Пл.РС като
правилно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК Решение № 833/09.05.2019г. на Плевенски районен съд,
постановено по гр. дело № 832/2019 г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване на основание
чл.280,ал.3,,т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: