РЕШЕНИЕ
гр. София, 08.05.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, първи
въззивен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети април през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Даниела Ангелова, като разгледа
докладваното от съдията Михайлова в. гр. дело № 82 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от
Р. Д. Ф.С. срещу решение №
307/20.11.2019 г., постановено по гр. д.
№ 635/2018 г. по описа на РС – гр. Костинброд, с което е уважена молбата на П.А.П., баща на пострадалите
малолетни Й. П. С. – П. и А. П. П., за издаване на заповед за защита на
основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Р. Д. Ф.С. за извършено домашно насилие, а
молбата на Р. Д. Ф.С., действаща като майка и законен представител на Й. П. С.П.
и А. П. П., за издаване на заповед за защита на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН
срещу П.А.П. е отхвърлена.
Във въззивната жалба се излагат съображения за
необоснованост на крайния съдебен акт, постановен от районния съд. Поддържа се, че първоинстанционният
съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, тъй като в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК е приел за установени правнорелевантни обстоятелства без да е обсъдил и ценил
всички събрани по делото доказателства. Твърди, че не е доказано майката да е извършила
каквото и да е психическо или емоционално насилие по отношение на малолетните
си деца, чиито лични права били засегнати от действията на техния баща по препятстване
осъществяването на режима на лични отношения с тяхната майка, определен към
датата на извършване на насилието с влязъл в сила съдебен акт. Искането е за
отмяна на обжалваното решение и за постановяване на нов акт по същество, с
който молбата на Р. Д. Ф.С., действаща като майка и законен представител на Й.
П. С.П. и А. П. П., за издаване на заповед за защита на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу П.А.П., да бъде уважена, а молбата на техния баща за издаване на заповед за защита на основание
чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Р. Д. Ф.С. за извършено на 14.07.2018 г. домашно
насилие - отхвърлена.
Въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН и е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
В молбата на П.А.
П., баща на малолетните Й. П. С.П. и А. П. П., от 18.07.2018 г. се
твърди, че актът на домашно насилие, извършен от въззивника,
е осъществен на 14.07.2018 г. за времето от 11.10 ч. до 17. 30 часа. Описани са
индивидуализиращи белези на акта на домашно насилие, изразяващо се в разполагане на маса и столове пред
портата на къщата на П.А. П. в с. М. във
време, определено за осъществяване на режим на лични отношения на децата с
майката Р. Д. Ф.С., създаване на шум, хвърляне на балони в двора на къщата,
запалване на огън за барбекю пред оградата на къщата.
В молбата на Р. Д. Ф.С., действаща като майка и
законен представител на Й. П. С. – П. и А. П. П., за издаване на заповед за
защита на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу П.А.П., от 17.07.2018 г. се
твърди, че актът на домашно насилие, извършен от бащата П.А.П., е осъществен на
16.06.2018 г. и 17.06.2018 година. Описани са индивидуализиращи
белези на акта на домашно насилие, изразяващо се в умишлено препятстване осъществяването на режима на
лични отношения между децата и тяхната майка, което води до отчуждаване помежду
им. С молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Съгласно дефинитивната разпоредба, уредена в чл. 2,
ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират
в родствена връзка. За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и
всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие съгласно ал. 2 на чл. 2 ЗЗДН.
Безспорно е, че П.А.
П. и Р. Д. Ф.С. са бивши съпрузи и родители на малолетните Й. П. С.П.,
роден на *** г., и А. П. П., родена на ***
година. В този смисъл са и представените по делото удостоверения за раждане –
дубликати, издадени въз основа на акт за раждане № № 287/25.03.2010 г. и
205/05.04.2012 г. на район „Средец“ при СО.
С определение, постановено по гр. д. № 5 348/2013 г.
по описа на СГС, е одобрена спогодба между родителите, с която е постигнато
съгласие упражняването на родителските права по отношение на родените от брака
им деца да се предостави на майката, като е определен режим на лични отношения
с бащата. С влязло в сила решение по в. гр. д.
№ 117/2018 г. по описа на СОС, е отхвърлен предявен от П.А.П. против Р. Д. Ф.С.
иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на мерките за
упражняване на родителските права на децата А. П. П. и Й. П. С.П., определени с
влязло в сила определение от 19.02.2015 г., с което е одобрена спогодбата по
гр. д. № 5 348/2013 г. на Софийски градски съд.
Преди производството по в. гр. д. № 117/2018 г. по
описа на СОС, образувано по въззивна жалба срещу решение
№ 225 от 03.11.2017 г. по гр. д. № 372/2016 г. на Районен съд – гр. Костинброд,
да приключи с влязъл в сила съдебен акт районният съд е постановил определение
от 06.02.2017 г., с което са определени привременни мерки - упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака деца съдът е предоставил на бащата, при когото е
определено да живеят те на адрес – гр. Г., ул. „П.“ № 2, като е определен режим
на лични отношения с майката – всяка първа и трета събота и неделя, от 09.00 ч.
в събота до 20.00 ч. в неделя, както и 30 дни през лятото.
От показанията на свидетеля Р. М., А.П. и Д. Й. се
установява, че на 14.07.2018 г., събота, Р. Д. Ф.С. и свидетелят Р. М. предприели
пътуване до дома на П.А. П. в с. М., за
да бъде осъществена срещата между Р. Д. Ф.С. и двете й деца. Заедно с тях с кемпер пътували и двама приятели на Р. Д. Ф.С., за да може
срещата между децата и майката да бъде осъществена при необходимост и за
удобство в кемпера, където било прохладно. Кемперът бил паркиран в непосредствена близост до дома на П.А. П., в който овен П.А.П. били децата,
родителите на П.А. П., социалният
работник Д. П., която трябвало да подготви децата за среща с майка им, както и
свидетелят Д. Й.. Р. Д. Ф.С. отказала да влезе в дома на бившия си съпруг, тъй
като изпитвала страх от физическа саморазправа. Преговорите между бившите
съпрузи с помощта на социалния работник Д. П. за това как точно да протече
срещата между майката и децата продължили няколко часа. Тъй като децата не
напуснали двора на къщата, Р. Д. Ф.С. хвърлила няколко балона през оградата, за
да започне по този начин игра с децата, качвайки се върху гума, за да преодолее
по-лесно височината на оградата. Междувременно приятелите й запалили огън около
кампера и направили обяд. Бившият й съпруг се
противопоставил на това и телефонирал на полицията. На място пристигнал
полицейски патрул, но полицаите не констатирали каквото и да е нарушение.
Съдът приема за достоверни
показанията на свидетелите (с изключение на оценъчните съждения
на свидетелите), тъй като
те са последователни и житейски логични. Тези субективни възприятия по
отношение на правнорелевантните факти са формирани
пряко и непосредствено. Същите факти са обективирани и в протокол от проведена среща от 14.07.2018
г., съставен от социалния работник Д. П. и подписан от бившите съпрузи Р. Д. Ф.С.
и П.А.П..
Останалите доказателства като неотносими
към спора съдът не обсъжда.
При така изяснените правнорелевантни
факти настоящата съдебна инстанция приема, че Р. Д. Ф.С. не е извършила акт на
домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, съобразно твърденията
на молителя – нещо повече, дори изложените в молбата му за защита от 18.07.2018
г. фактически твърдения не очертават признаците на акт на домашно насилие. За
да се приложат мерките за защита, визирани в закона, ответникът по молбата трябва
да е извършител на домашното насилие- целенасочен волеви акт, акт, насочен към пострадалото лице, към неговата телесна
неприкосновеност и физическа цялост или към неговата психическа и емоционална
стабилност, и то по начин, който да представяла опасност за живота и здравето
му.
Безспорно установеният факт, че на 14.07.2018 г. Р.С.
е хвърляла балони в двора на къщата не разкрива признаци на „насилие“ по
смисъла на цитираната норма. Обсъжданото действие не е било нито предшествано,
нито съпроводено с вербална или друг вид агресия, съобразно твърденията на
молителя, а е извършено от майката с цел да привлече вниманието на децата и да
започне игра с тях.
Прeценявайки доказателствената
стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, съставена от Р.С. в качеството й
на законен представител на малолетните деца, в която са описани са индивидуализиращи белези на акта на домашно насилие, извършено от П.А.П., изразяващо се в
препятстване осъществяването на режима на лични отношения между децата и
тяхната майка, настоящата съдебна инстанция приема, че бащата П.А.П. е извършил
акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, изразяващ се в принудителното
ограничаване на личния живот и личните права на малолетните деца А. П. П. и Й.
П. С.П. по време на престоя им при него на 16.06.2018 г. и 17.06.2018 г., когато
те и тяхната са били възпрепятствани да общуват, да се срещнат, съобразно
режима, постановен с определение от 06.02.2017 г. по гр. д. № 372/2016 г. на
Районен съд – гр. Костинброд. По този начин бащата е създал емоционални
неудобства на децата, като е застрашил техните и на тяхната майка лични права и
лична свобода. Подобно ограничение в общуването е довело до психическа
нестабилност както на майката, така и на децата.
Нещо повече - влошените отношения между родителите са
довели децата до състояния на конфликт на лоялност спрямо родителите - предпоставка
за неблагоприятни последици на психоемоционалното
състояние на всяко от децата, застрашени от родителско отчуждение спрямо майката,
което е отразено в направления за ползване на социални услуги от 27.09.2018
година. С оглед доказване извършването на твърдяното домашно насилие настоящият
съдебен състав счита, че на представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН, изхождаща от Р. Д. Ф.С., действаща като майка и законен представител
на Й. П. С.П. и А. П. П., следва да бъде придадена силата на доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3
от ЗЗДН- декларацията индивидуализира акта на насилие по начина, по който същият
е описани в редовната молба за защита (арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН) - описание на акта, дата, място и
начин на извършване. В случая молителят в декларацията е посочил всяко едно от
тези обстоятелства и на основание само на нея съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за защита в полза на пострадалите лица.
При определяне мярката за защита съдът не е обвързан
от искането на молителя - жалбоподател, а преценява вида й с оглед степента на
извършения акт на домашно насилие. В конкретния случай с оглед характера и
интензитета на акта на насилие подходяща мярка за защита е тази по чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗЗДН - П.А.П. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Й. П. С.П. и А. П. П.. Тази мярка ще осигури защита в достатъчна
степен на пострадалите а от друга - ще има превантивен ефект спрямо извършителя
на насилието. Отделно мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, която е безсрочна, на
ответника следва да бъде наложена и глоба в размер на 300 лева на основание чл.
5, ал. 4 ЗЗДН. Наложената мярка за защита от домашно насилие и определеният
размер на глобата са съответни на интензитета на противоправното
деяние, като нейното прилагане би спомогнало за предотвратяване извършването на
нов акт на домашно насилие.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат
с тези на районния съд в обжалваното решение, то следва да бъде отменено изцяло и вместо него следва
да се постанови нов акт по същество, с който молбата за защита от домашно
насилие, депозирана от Р. Д. Ф.С.,
действаща като майка и законен представител на Й. П. С.П. и А. П. П., за
издаване на заповед за защита на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу П.А.П. да
бъде уважена съобразно изложеното по – горе, а молбата на П.А.П. - отхвърлена.
С оглед изхода на въззивното
дело П.А.П., ЕГН: **********, с адрес:
***, следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата
от 25. 00 лева- държавна такса за производството пред районния съд, а на Р. Д.
Ф.С., ЕГН: **********,***, ж. к. „М.“ – 1, бл. 25, вх. А, ап. 16, сумата от
1 225.00 лева – разноски за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 307/20.11.2019 г., постановено по гр. д. № 635/2018 г. по
описа на РС – гр. Костинброд, като
вместо това ПОСТАНОВЯВЯ:
ОХВЪРЛЯ изцяло
молбата на П.А.П., ЕГН: **********, действащ като баща на малолетните Й. П. С.П.,
ЕГН: **********, и А. П. П., ЕГН: **********, за издаване на заповед за защита
на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу Р. Д. Ф.С., ЕГН: **********.
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН срещу П.А.П.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, в полза на Й. П. С.П., ЕГН: **********, и А. П.
П., ЕГН: **********, и двамата с адрес: ***.
ЗАДЪЛЖАВА П.А.П., ЕГН: **********, с адрес:
***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Й. П. С.П.,
ЕГН: **********, и А. П. П., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА П.А.П., ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН да заплати глоба в размер на 300 (триста) лева по сметка на Софийски
окръжен съд.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН П.А.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, че при констатиране от страна на
полицейски орган неизпълнение на заповедта за защита полицейският орган е
длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
Препис от
заповедта за защита да се изпрати на страните и на компетентното районно
управление по настоящия адрес на П.А.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, за
изпълнение.
ОСЪЖДА П.А.П., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 25. 00 лева
- държавна такса за производството пред районния съд.
ОСЪЖДА П.А.П., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на Р. Д. Ф.С., ЕГН: **********,***, ж. к. „М.“ – 1, бл.
25, вх. А, ап. 16, сумата от 1 225.00 лева – разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.