№ 4391
гр. София, 21.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева
и прокурора Л. Ст. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно
наказателно дело № 20221100202494 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:47 часа се явиха:
На именното повикване в 15:47 часа /поради продължилото
разглеждане на други производства по описа на СГС, НО, 4 състав и 15
състав, насрочени за разглеждане преди настоящото/, се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ И. Т. К. – редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява
лично и с адв.С. И. – от САК – надлежно упълномощен защитник, с
представено по делото пълномощно.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА–гр.София – редовно призован,
изпраща процесуален представител – М.М. – Инспектор IV степен
„Режимна дейност“ при Затвора – гр.София, с представено по делото
пълномощно.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и наличието на
законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
1
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София М.М.: Представям изисканите от Съда писмени доказателства,
както и актуална справка относно остатъка от неизтърпяната част от
наказанието на осъденото лице, които моля да приемете.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ така представените от процесуалния представител
на Затвора – гр. София писмени доказателства, на останалите страни – за
запознаване и становище.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат.
СЪДЪТ, с оглед относимостта на представените в днешното с.з. от
процесуалния представител на Затвора – гр. София писмени доказателства –
към предмета на делото, СЧИТА, че същите следва да бъдат приобщени към
доказателствения материал по воденото производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмени доказателства представените такива от
процесуалния представител на Затвора – гр. София – докладна записка от
18.11.2022 г. от ИСДВР ЗО „Казичене“, с приложени към нея копия от
протокол за отказ от полагане на труд от осъдения И. Т. К. – от 16.10.2020
г. и декларация от осъденото лице за отказ да продължи да работи във
фирма „М.д.“ – от 08.01.2021 г., както и актуална справка от Затвора – гр.
София – рег.№ 187/21.11.2022 г., касателно изтърпяната и неизтърпяна част от
наложеното по отношение на осъдения И. Т. К. наказание „Лишаване от
свобода“.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства, нямам доказателствени
искания.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София М.М.: Няма да соча доказателства, нямам доказателствени
искания.
Адв.И.: Ще посоча, но нямам копие, което да предоставя на Съда –
епикриза за моя подзащитен относно това, че има заболявания, които са
предполагали назначаване на терапията, която му е била иззета като
медикамент, за което изземване същият е бил наказан. Също така, разполагам
с рецепта за изписването на това лекарство и за това, че той го е приемал
легално, а не го е внесъл като неразрешена вещ. Разполагаме с амбулаторен
лист, в който се удостоверява състоянието на К., което е свързано с високото
артериално налягане, хипертоничната болест от която страда и понастоящем.
2
Представям документите като доказателства, след това ще изискаме
оригиналите.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ на останалите страни така представените от
защитата документи – за запознаване и становище.
ПРОКУРОРЪТ: Представените документи не са относими към
предмета на делото и не следва да бъдат приемани.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София М.М.: На същото становище съм.
Адв.И. /реплика/: Относими са, тъй като касаят здравословното
състояние на моя подзащитен. Когато се е налагало да напусне работа от
фирма „М.д.“, то е било по здравословни причини. Преди да бъде назначен
във ВиК през 2021 г., той е бил принуден да напусне работа, тъй като е бил в
състояние след инсулт.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че в днешното с.з. адв.И. представя заверено
копие от епикриза, издадена на 10.06.2020 г. от МИ–МВР по отношение на
осъдения И. Т. К., както и оригинали от рецепта от 30.10.2021 г. и от фиш от
СМП от 30.11.2021 г., като СЧИТА, че към материалите по делото следва да
бъде приобщена единствено епикризата, издадена на осъденото лице от МИ–
МВР, който документ отразява здравословно състояние на К. към датата на
издаването му, на който факт защитата се позовава с оглед необходимостта
осъдения К. да се лекува, а другите документи СЪДЪТ прие, че следва да
бъдат върнати на защитата поради отсъствие на данни в тях, които да са
релевантни към предмета на настоящото производство, с оглед на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото представената от
защитата епикриза, издадена от МИ–МВР на 10.06.2020 г. по отношение на
осъдения И. Т. К..
ВРЪЩА на адв. И. оригинали от рецепта от 30.10.2021 г., както и от
фиш от Спешна медицинска помощ, филиал Своге – от 30.11.2021 г.
СТРАНИТЕ / поотделно/: Няма да сочим други доказателства, нямаме
доказателствени искания.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
3
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени
доказателства.
След като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови
доказателства, нямат доказателствени искания, както и, че делото е изяснено
от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата за УПО е неоснователна. Видно
от доказателствата, в случай е налице само формалната предпоставка, а
именно – осъденият да е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание.
Що се отнася до данните за поправянето му – такива не са налични по делото,
напротив – изрично е отразено, че през последната 1 година се наблюдава
регрес по отношение поведението на осъдения; същият е многократно
наказван; не е награждаван, а рискът от рецидив е завишен, въпреки, че
плавно и последователно е спадал от 90 точки на 67 точки, в последната
година е завишен с 2 пункта, като изрично са посочени зоните, в които е
настъпило влошаване.
По тези съображения считам, че целите на наказанието не са изпълнени
и молбата за УПО следва да бъде оставена без уважение.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София М.М.: Становището на Началника на СЦЗ е идентично с
изказването на прокурора, като за процесуална икономия ще спомена, че е
основано на същите мотиви, с оглед на което моля да не уважите молбата за
УПО.
Адв.И.: Поддържам молбата от името на моя подзащитен за УПО.
Моля да приемете същата за основателна, тъй като за него са налице
предпоставките в чл.70 НК. Изтърпени са 2/3 от наказанието, което
обосновава наличието на първата предпоставка за УПО.
За наличието на втората предпоставка са налице данни в
затворническото досие, а именно, че в моя подзащитен са налице изградени
трудови навици и е полагал труд почти през цялото време в затвора, в
резултат на което има зачетени от работа 2 години и 2 месеца. Има професия,
която е упражнявал преди постъпването си в Затвора и завършено
образование и квалификация „четвърти разряд“ ВиК техник, което е
предпоставка за ресоциализация за в бъдеще. Работил е по професията си в
4
Затвора през по–голямата част. Единственият път, когато се е наложило да
поиска да не полага труд, е било поради премръзване на ръцете при работа
във фирма „М.д.“. Тази причина не е отразена в затворническата
документация, но тя има съществено значение, за да бъде преценен мотивът, с
който той е пожелал да не работи на това място. Това не е станало при
условията на чл.170 ППЗИНС, а напротив – имал е обективна причина –
премръзнали ръце, което не е било еднократно, а през цялото време на
упражняване на тази дейност. По тази причина той е имал изписани лекарства
от лекарката в ЗООТ и едно от тях е лечебен крем, който му е бил иззет като
неразрешена вещ, въпреки, че е имал рецепта, дори е бил наказан, като също
така му е било иззето и лекарството за хипертония от която той страда. Това е
видно от медицинските документи в затворническото досие и в резултат на
високите стойности на артериално налягане, той е получил инсулт, поради
което се е наложило да спре работа, но месец след това той отново започва да
работи. Видно от Заповед № 158 от 15.09.2020 г., той е бил назначен в служба
„Миграция“, като 4 дни преди това е помолил да бъде освободен от
предходното работно място като работник ВиК, след което е работил в
служба „Миграция“, но е декларирал, че желае да прекъсне работа, за да
може да постъпи отново като работник ВиК на платен щат, тъй като той няма
близки, които да могат да го поддържат и следва да разчита само на себе си.
Впоследствие е назначен във фирма „М.д.“, където се случва премръзване на
ръцете и е поискал освобождаване от работа на 08.01.2021 г. и след 7 дни той
е назначен със Заповед № 12 от 15.01.2021 г. като ВиК работник. Освободен е
бил на 30.07.2021 г. и 40 дни след това постъпва отново като ВиК работник, за
да може да се издържа. В този период той получава и споменатия инсулт.
Позволих си подробно да Ви запозная с начина, по който К. е постъпвал
и е бил освобождаван от работа, за да се обоснова за това, че видно от
малките периоди, в който той е оставал без работа, но веднага след това е
постъпвал, не може да се направи отрицателен извод за неговото отношение
към трудовия процес, напротив – много съвестно и отговорно е неговото
отношение и това е твърдение и на ИСДВР, който в докладите си споменава,
че неговото отношение към работата е изключително отговорно.
Следва да посоча, че всички награди, които е получавал К., са били за
съвестно отношение към трудовия процес, като заповедта от 06.11.2019 г. е за
заличаване на наказанието, което се счита за награда. Следва да се посочат и
сертификатите, които сме представили пред Съда, които имат стойност като
награди. Именно отношението към труда е указано като решаващ критерий в
Постановление № 7/07.06.1975 г. на Пленума на ВКС за постигнат
превъзпитателен ефект при УПО, каквото за К. е налице и никой не оспори
това обстоятелство, а напротив. Това е видно от доклада на ИСДВР, поради
което твърдя, че за превъзпитателния процес на К. е налице неоспорено
съществено доказателство по смисъла на постановлението. Положително е и
отношението на К. към служителите на Затвора, към които се отнася с
необходимото уважение; отговорен е; с подобрени умения да организира
финансите си и няма данни за нерегламентирани доходи. Подобрени са
данните за общуване; разпознава проблемите си; съобразява се и с останалите
5
– това са подобрени показатели на уменията за мислене и тези за общуване.
Оценките на риск от рецидив са 67, снижени от 71, а рискът от сериозни
вреди има средна оценка. Посочен е срив в поведението, поради което са
наложени няколко наказания, които са обжалвани пред Съда и в момента са
процесни, поради което позоваването на тях не би следвало да е правно
валидно. Сривът, въпреки обжалванията пред Съда, е довел до завишаване на
рисковите точки с 2 пункта и аз категорично ще помоля да не правите своите
изводи относно това завишаване във вреда на молбата за УПО, предвид
липсата на съдебни актове, влезли в сила. Действително, при ниски стойности
на оценките на риск и при положителни характеристики на поведението му в
текущите доклади, не може да се нарече обоснован или доказан
отрицателният извод за липсата на възможности за уважаване на молба за
УПО. Обективно са отчетени възможностите за ресоциализация поради
изградени трудови навици и запазени отношения с близките. В доклада не са
отразени участията на К. в общи и индивидуални мероприятия и обучения,
т.е., че същият се е включвал в социално–превъзпитателната дейност с
желание и съзнание за постигане на прогрес в превъзпитателния процес.
Именно поради доказателствата, сочещи осъзнато и положително отношение
към труда и липсата на агресивни прояви, очевидно е налице качествен
напредък в осъществяване целите на наказанието, поради което той следва да
бъде оценен и поощрен.
ОСЪДЕНИЯТ И. Т. К. /в своя защита/: Поддържам казаното от моя
защитник.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения И. Т. К.:
Моля да бъде уважена молбата ми за УПО и да ме пуснете с МН „Пробация“.
СЪДЪТ след съвещание и след като съобрази доводите и
възраженията на страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и
доказателствените материали по делото, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 и следващите от НПК, във вр.
чл.70, ал.1 и следващите от НК.
Образувано е по повод депозирана молба от осъдения И. Т. К., с правно
основание чл.70, ал.1 НК, за постановяване на условно предсрочно
освобождаване по отношение на конкретния осъден, от изтърпяване на
остатъка от наложеното спрямо него наказание „лишаване от свобода“.
В така депозираната молба осъденият И. Т. К. сочи, че от общо
определеното му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 20 години, е
изтърпял 13 години и 7 месеца, поради което са налице предпоставките за
УПО. Излага, че признава и осъзнава престъплението, което е извършил,
искрено съжалява и се покайва за стореното от него, както и, че изпитва срам
от себе си.
В днешното съдебно заседание, както представителят на СГП, така и на
6
СЦЗ изтъкват съображения, че независимо от наличието на първата
материално – правна предпоставка за условно предсрочно освобождаване на
К., с оглед изтърпяната част от наложеното спрямо него наказание „Лишаване
от свобода“, не са налице доказателства за настъпил поправителен ефект у
същия, предвид данните, съдържащи се към приложеното по делото досие.
В тази връзка прокурорът излага, че не са налице данни за поправянето
на осъдения К., а напротив – такива за влошаване на зоните от риск от
рецидив и вреди. В тази връзка обосновава, че през последната 1 година се
наблюдава регрес в поведението на осъдения К., който многократно е
наказван и не е награждаван, а рискът от рецидив е завишен с 2 пункта, от
които факти следва, че осъденият не се е поправил, обуславящи отсъствието
на задължително условие за условно предсрочно освобождаване на К., поради
което молбата му за УПО следва да бъде оставена без уважение.
В обстойно изложение защитата приема, че са налице всички
предпоставки за прилагане института на УПО и моли молбата на осъдения К.
да бъде уважена. Подробно излага периодите на постъпването му и
освобождаването му от работа по време на изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“, както и причините, които са предпоставяли това
освобождаване, свързани основно с влошено здравословно състояние на
конкретния осъден, поради които пледира, че не следва да се прави
отрицателен извод за неговото отношение към трудовия процес, а напротив,
че отношението на К. към труда е съвестно и отговорно. Обосновава, че
именно отношението към труда е решаващ критерий, съгласно константната
практика на ВКС, за постигнат превъзпитателен ефект и за прилагане
института на УПО, каквото за К. е налице и което обстоятелство според
защитата е неоспоримо. Изтъква положително отношение на К. и към
служителите на затворническата администрация, към които се отнася с
необходимото уважение, както и, че същия е с подобрени данни за общуване;
разпознава проблемите си; съобразява се и с останалите – все одобрителни
показатели за умения за мислене и за общуване. Пледира, че независимо от
настъпилия срив в поведението на осъдения К., поради което са му наложени
няколко наказания, същите са обжалвани пред Съда, с оглед на което
позоваването на тях не се явява правно валидно, а Съда не следва да прави
своите изводи във вреда на осъденото лице с оглед молбата му за УПО.
Посочва добри възможности за ресоциализация на К. поради изградени
трудови навици и запазени отношения с близките, предвид което, както и
факта, че същият се включвал с желание в социално–превъзпитателната
дейност и има съзнание за постигане на прогрес в превъзпитателния процес,
осъзнато и положително отношение към труда и липсата на агресивни
прояви, защитата пледира осъдения К. да бъде положително оценен и
поощрен, в който смисъл да бъде уважена депозираната от него молба за
УПО.
В своя защита и в последната си дума осъденият осъдения И. Т. К.
поддържа казаното от неговия защитник и моли спрямо него да бъде
постановено УПО.
Въз основа на събраните по делото доказателствени материали,
7
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че И. Т. К. е постъпил в Затвора – град София на
01.07.2009 г., когато по отношение на лицето е приведено в изпълнение, с
начало – 01.10.2009 г., наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 6 месеца, определено му въз основа присъда, постановена по НОХД
№ 4197/2009 г. по описа на СРС, с която К. е бил признат за виновен и осъден
за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, с определен
първоначален „общ“ режим за изтърпяване на така наложеното наказание,
което наказание осъдения е изтърпял към дата 01.04.2010 г. От последно
цитираната дата К. изтърпява определеното му по НОХД № 248/09 г. по описа
на СОС, на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК, едно общо най-тежко
наказание измежду наложените му по НОХД № 13073/10 г. по описа на СРС и
по НОХД № 248/09 г. по описа на СОС, а именно – общо наказание в размер
на 20 години „Лишаване от свобода“, което е било наложено на К. по НОХД
№ 248/09 г. по описа на СОС, за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, и т.12, вр.
чл.115, вр. чл.29, ал.1, б. „а“, вр. чл.20, ал.2 НК – извършено при условията на
опасен рецидив, което общо най-тежко наказание в размер на 20 години
„Лишаване от свобода“, е определено да бъде изтърпяно при първоначален
„Строг“ режим.
От доказателствените материали по делото и в конкретност въз основа
на приетата в днешното съдебно заседание актуална справка от Затвора – град
София се установява, че от така определеното му наказание в размер на 20
години „Лишаване от свобода“, И. Т. К. е изтърпял фактически – 13 години и
14 дни; от работа – 2 години, 2 месеца и 10 дни, или всичко 16 години и 24
дни, който срок на фактически изтърпяно наказание, с оглед разпоредбата на
чл.70, ал.1, т.2 от НК, приложима в конкретния случай, предвид
квалификацията на извършеното от К. престъпление, за което той е бил
осъден по НОХД № 248/09 г. по описа на СОС – престъпление, извършено
при условията на опасен рецидив, следва да се счете като относим досежно
наличието на първата формална предпоставка за постановяване на условно
предсрочно освобождаване, доколкото К. е изтърпял и фактически, и реално,
действително една голяма част от наложеното му наказание в размер на 20
години, която представлява повече от две трети от размера на това наказание,
като остатъкът, който следва да търпи към момента се равнява на 3 години, 11
месеца и 06 дни.
Същевременно СЪДЪТ НАМИРА, че от доказателствата по делото не
се установява по нужния убедителен и категоричен начин наличието на
втората предпоставка за приложение института на условно предсрочно
освобождаване, а именно доказателства, че така изтърпяната от К. част от
наказанието, е оказала необходимото за изпълнението целите на това
наказание, визирани в нормата на чл.36, ал.1 от НК, поправително
въздействие.
В процесуалните норми на чл.439а, ал.1 и ал.2 от НПК, са посочени
доказателствата, които могат да обосноват извод за поправяне на осъдения,
които се свеждат до прояви да добро поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви, като
8
доказателствата за поправяне на осъдения следва да се установят и от
оценката на същия по реда на чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния
план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, както и от всички
други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
Въз основа на приложените по делото доказателствени източници, с
оглед именно дължимата преценка за наличието на останалата материално –
правна предпоставка за постановяване на условно предсрочно освобождаване,
а именно – дали изтърпяната част от наказанието е оказала необходимото за
изпълнение целите на това наказание поправително въздействие по
отношение на конкретното осъдено лице, настоящият съдебен състав черпи
изводи за наличие на известни, но съвсем минимални данни за позитивна
промяна в личностния и поведенчески статус на конкретния осъден по време
на престоя му в местата за лишаване от свобода. Така, в доклада на ИСДВР се
посочва, че от началният момент на постъпването на осъдения К. в тези
места, същият е демонстрирал самостоятелност и самоутвърдителност;
спрямо служителите от администрацията се е отнасял с необходимия респект;
принципен и отговор е, като е бил устройван за полагане на труд на различни
трудови обекти, на които е изпълнявал отговорно трудовите му задължения и
за което е бил награждаван. Към 2020 г., първоначално определеният спрямо
К. „Строг“ режим за изтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване от
свобода“, е бил заменен на „Общ“, като впоследствие осъденият е бил
преведен в ЗООТ „Казичене“, на територията на което общежитие е работил
последователно на няколко обекта, включително и на външен трудов обект.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че всъщност всички останали фактически
данни и съображения, изложени от длъжностните лица при затворническата
администрация в приложената по делото документация, оформят една
негативна характеристика за личностната и поведенческа такава на
конкретният осъден.
От приложените по делото множество доказателства, включително и
допълнително изисканите такива, СЪДЪТ УСТАНОВЯВА една
изключително колеблива характеристика и убедително неблагоприятна
проявна позиция и активност от К. по време на престоя му в пенитенциарните
заведения, като следва да се отчете, че делото изобилства от категорично
негативни данни за поведенческото му проявление особено в последните
години на пребиваването му в Затвора. Независимо, че в началния момент
при постъпване на К. в местата за лишаване от свобода – през 2009 г.,
длъжностите лица са констатирали положителна нагласа за изпълнение от
осъдения на плана на присъдата си, като са отчели, че същият се е адаптирал
нормално в тези условия, впоследствие СЪДЪТ ОТЧИТА един изцяло
настъпил регрес в поведението на осъдения и в неговата личностна изява,
който бележи деструктивност на неговите нагласи, продължаваща до
момента. В тази връзка СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че К. е бил преразпределян в
няколко групи по време на престоя му в местата за лишаване от свобода,
поради конфликтни взаимоотношения с другите лишени от свобода, като въз
основа на приложените в досието доклади от ИСДВР се установява, че още
9
през 2012 г. осъдения не е демонстрирал дължимото поведение към
затворническата администрация; не е спазвал режимните изисквания и
многократно е допускал нарушения на ЗИНЗС и на правилата в Затвора,
предвид които отрицателни поведенчески проявления и е бил наказван не
един път в периода 2011–2013 г. Посочва се, че в този период К. не се е
включвал в провежданите образователни и квалификационни курсове, а са
констатирани само епизодични посещения в такива от негова страна, както
през ноември 2013 година е бил изключен от професионален курс по
„автотенекеджийство“ по молба на ръководителя на курса, тъй като осъдения
е нарушавал работния процес и е влизал в пререкания с останалите курсисти –
факти обстойно изложени в актуалния доклад на ИСДВ от 21.09.2022 г.,
приобщен като писмено доказателство по делото. В така изготвения доклад се
изтъква, че К. е бил преведен в ЗООТ „Кремиковци“ поради нарушаване на
реда, и най-вече оказване на системен физически и психически тормоз спрямо
другите лишени от свобода, в което общежитие е бил настанен в 4-та група, а
впоследствие е бил преразпределен в 5-та група, в които групи иначе се е
адаптирал нормално в средата и в специфичните условия, като е учавствал в
спортни мероприятия, и предвид заявено от него желание да полага
доброволен неплатен труд, е хигиенизирал района на 4-та група, а по-късно е
бил устроен на работа като „поддръжка ВиК“, считано от 25.05.2017 г., на
която позиция е бил назначен и по щат. В доклада се сочи, че по време на
престоя си в ЗООТ „Кремиковци“, К. е изпълнявал отговорно така
възложените му трудови дейности, като действително е бил наказван, но и
награждаван за поведението си, предвид които отчетени от затворническата
администрация положителни резултати и по предложение на ИСДВР,
определения спрямо него „Строг“ режим за изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“, е било заменен на „Общ“ и осъденият е бил приведен
в ЗООТ „Казичане“, през м.07, 2020 г. След преместването на К. в последно
посоченото затворническо общежитие, същият е бил назначен първоначално
като общ работник в сградата на Дирекция „Миграция“, но поради
деклариран отказ от него за полагане на доброволен труд по чл.80 ЗИНЗС, е
бил освободен от тази работа и назначен на външен работен обект във „ВиК“
– за периода от 22.10.2020 – 23.10.2020 г., а след това във фирма „М.д.“
ЕООД, като общ работник, от където е освободен съгласно протокол за отказ
от полагане на труд, считано от 09.01.2021 г. Последното работно място на
осъдения К. в ЗООТ „Казичане“ е на длъжност строителен работник –
„поддръжка и ремонт на ВиК“.
В цитирания доклад на ИСДВР се посочва, се с оглед сериозно
настъпилия регрес в поведението на осъдения К., започнал през 2021 г.,
същият е наказван многократно, с различни заповеди, приложени към
досието, като СЪДЪТ ОТЧИТА, че наложените му наказания са за
нарушения, извършени последователно в кратък времеви период.
Съображението, изложено от защитата, че същите не могат да имат правно
валидно значение поради обжалването им, в никакъв случай не следва да се
приема като състоятелно, доколкото наложените на осъдения наказания за
дисциплинарно извършени нарушения по време на престоя на К. в местата за
10
лишаване от свобода, са породили своето действие и към момента няма данни
актовете, с които тези наказания са наложени, да са отменени, съответно на
какво основание, а същевременно тези актове не са бланкетни, същите
аргументирано и последователно излагат характера на извършените
нарушения от страна на К., които са довели до преоценка в негативна
светлина на неговото поведенческото проявление.
СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, въз основа на приложените по делото доклади
и становища, дадени от длъжностните лица при затворническата
администрация, че през настоящата 2022 година, осъдения К. не само, че не е
дал доказателства за своето поправяне, но системно и грубо е нарушавал
установения ред в ЗООТ „Казичане“, с което поведение е влияел отрицателно
върху останалите лишени от свобода, на което основание и е бил преведен в
общежитие с по-строги режимни условия – в ЗООТ „Кремиковци“.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА едно незадоволително и напълно колебливо
поведение при осъдения К., като отчита, че първоначално дадената оценка за
риск от рецидив е била определена във високи стойности – 90 т.,
последователно снижени вследствие на провежданата спрямо него
корекционна дейност до 67 точки, но продължават да са налице ясно изразени
дефицити в следните проблемни зони, а именно – в зона „Умения за
мислене“, като е отчетено непристойно поведение на К. и обидно отношение
към служителите; невъзможност същия да формира умение за правилно
дефиниране на проблемни ситуации и да търси адекватни варианти за
справянето с тях, като не е преодоляна и импулсивността в действията му;
при осъдения липсва дългосрочно целеполагане, а нарушаването от негова
страна на приетите правила и норми индикира за дефицити в способността му
да осъзнава собствения си принос за възникване на проблеми и за тяхното
правомерно разрешаване; не осъзнава в пълна степен последствията от
действията си. Същевременно, в зона „Начин на живот и обкръжение“ се
отчита, че К. е с безразсъдно и рисково поведение; със слаб самоконтрол, а
обичайните му действия го подтикват към извършване на правонарушения.
Вследствие на настъпилия упадък в нагласите и поведението на осъдения К.,
стойностите на риск от рецидив за тези две зони са завишени към актуалните
към момента 69 точки, от предходните 67 точки; респективно риска от вреди
остава среден за обществото, но не е непосредствен в условията на засилен
надзор и охрана, а стойностите на риск за персонала в затвора и за другите
лишени от свобода са ниски.
Съгласно оценката, дадена от длъжностните лица при затворническата
администрация, К. е лесно дразним и избухлив; добър манипулатор, с висока
самооценка, гневен в реакциите си. Дадената към м. 09, 2022 г. експертна
оценка на актуалното му психично и емоционално състояние сочи, че
осъдения действа приповдигнато и самоуверено без основателни постижения,
като се открояват нарцистичната и хистрионна скала; с ясно изразено
чувство на себеуважение е, а механизмите със справяне са нездрави и
прозрачни; демонстрира бързо променящи се и плитки емоции; налични
дефицити при създаване на задълбочени взаимоотношения и връзки. Изтъква
се, че осъденото лице се стреми да се покаже в по-добра социално желателна
11
светлина като по-компетентен и по-способен, отколкото е в действителност;
при него са налице средни стойности на агресивна готовност. Във всички
приложени по делото документи се застъпва становището, че К. е склонен да
нарушава правилата в затвора, поради което е наказван многократно – факт,
който безусловно се установява от Съда въз основа на приложените към
затворническото досие множество заповеди за налагане на различни по вид
наказания.
СЪДЪТ НЕ КОНСТАТИРА позитивни данни, които да обусловят, че
провежданата спрямо К. корекционна дейност до момента, е дала и е
постигнала целения положителен, утвърдителен резултат, напротив – и към
момента се отчита, че К. не се отнася с дължимото поведение към
затворническата администрация, като е наказван многократно все във връзка
с нарушения на правилата за строгия вътрешен ред в пенитенциарните
заведения, от което се отчита, че осъденият е трайно деструктивно насочен
към негативни изяви, демонстрирайки твърдо и устойчиво неспазване на
регламентираните за пребиваване в местата за лишаване от свобода
изисквания и към законовите норми. Впрочем, СЪДЪТ ОТЧИТА, че
последните наложени на К. наказания са в рамките на 1 година за период по–
малък от 8 месеца и те сочат на една сериозно нестабилна отрицателна
характеристика на осъдения. Именно предвид тези наказания и множеството
неправомерни постъпки и проявления на осъдения К. в затвора през
последните години, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че е било направено
предложение от Началника на СЦЗ за преместване на К. за доизтърпяване на
наложеното му наказание „Лишаването от свобода“ в размер на 20 години, от
ЗООТ от открит тип в затвор или в затворническо общежитие от „закрит“
тип, което предложение е прието за правилно и основателно, като с
определение на СГС, НО, 3 състав, постановено по НЧД № 1260/22 г.,
осъденият е бил преместен да доизтърпи така наложеното му наказание в
затвор, предвид грубото, деструктивно негово поведение през последните
години от престоя му в местата за лишаване от свобода, насочено към
неспазване на установения ред и напълно негативно влияние върху
останалите лица, както и предвид липсата на доказателства за позитивна
тенденция в поведението му.
СЪДЪТ ОТЧИТА, че няма одобрителни данни, които да сочат, че К. е
осъзнал своите грешки и е изградил нагласи към положително поправяне за в
бъдеще. Всички доклади и становища на длъжностните лица при
затворническата администрация извеждат на стабилен извод, че провежданата
до момента спрямо него корекционна дейност, не е дала желания коригиращ
ефект към положително развитие на осъдения. Същият очевидно не е осъзнал
проблемите и извършените от него криминални деяния в миналото, за които
пребивава в затвора; отчетливо е манифестирал активност към неспазване и
незачитане на утвърдените строги правила за пребиваване в пенитенциарните
заведения и независимо, че е реализирал трудова дейност в сравнително
малък период от време на престоя му в тези заведения, а не така, както твърди
защитата – през целия период от изтърпяване на наказанието, доколкото от
справката се установява, че периодът на работа на същия е само 2 години, 2
12
месеца и 10 дни, СЪДЪТ безспорно ОТЧИТА, че осъденият не един път е
отказвал работа, заявявайки, че не желае да работи на конкретно определен
обект, без да е налице отказ за работа по здравословни причини, в която
насока доказателства категорично не са налице. Дори и това да е така,
здравословното състояние на осъдения не е обстоятелство, което да
рефлектира върху извода на Съда за необходимост от УПО на К., още по-
малко – за оказан положителен ефект върху съзнанието на същия за
поправяне. Установява се всъщност, че затворническата администрация е
съобразявала трудовата дейност, предлагана на К. с недоброто му
здравословно състояние, което обаче не намира за сериозно влошено,
доколкото доказателства в тази насока по делото не са приложени, като дори
и при получен инсулт, декларираният отказ от осъдения да полага труд, не се
основава на здравословното му състояние, в която насока СЪДЪТ цени
приложените в днешното с.з. писмени доказателства, представени от Затвора
– София. СЪДЪТ НАМИРА изцяло солидни отрицателни данни за
личностната позиция, структура, волева неустойчивост, емоционална
нестабилност и поведенческа активност на осъдения, с оглед на което
ПРИЕМА, че целите на наложеното наказание, генералната и специална
превенция на това наказание, следва да окажат необходимото
предупредително и превъзпитателно въздействие върху него, в насока на
което следва да бъде продължена корекционната дейност по отношение на
осъдения.
Според настоящият състав, негатив за осъденото лице се явява и факта
на тежко съдебно минало на К., извеждащ се въз основа на приложените към
досието свидетелства за съдимост, от които се установява, че всъщност в
предходен момент същият е бил осъждан многократно, като всички присъди
са постановени във връзка с престъпни деяния, насочени срещу защитимите
от НК на РБ обществени отношения, свързани както със собствеността и
личността на различни граждани, така и със здравето на обществото. Въз
основа на справките за съдимост, СЪДЪТ ОТЧИТА, че при осъдения
всъщност е налице една изключително утвърдена криминална нагласа – факт,
изцяло укорим и неодобрителен за личностната и поведенческа
характеристика на конкретния осъден.
С оглед на всички тези съображения, СЪДЪТ НАМИРА, че К. не е
демонстрирал изрядно, а напротив – трайно негативно поведение в местата за
лишаване от свобода по време на престоя му в тези места, като в известен
времеви период 2015–2017 г., е доказал възможност за поправянето си, но
впоследствие деструкцията на неговото поведение определено е довела до
множеството дисциплинарни наказания, обосноваващи мнението на
затворническата администрация за неизпълнение цели на наложеното му
наказание по смисъла на чл.36 НК. Видно е, че за всички нарушения К. е бил
наказван, като независимо от първоначално предоставените му награди, не
може да се отчете предпоставка, обуславяща отпадането на основанието,
изискващо ефективно изтърпяване на наказанието.
Обстоятелството, че осъденият изразява съжаление за извършеното
от него престъпление, което е изключително тежко престъпление, за което е
13
бил наказан, по никакъв начин не рефлектира върху извода на съда, че са
налице данни за настъпил поправителен ефект по отношение на конкретния
осъден и готовност за бъдещ обществено-приемлив начин на живот.
СЪДЪТ НАМИРА, че с оглед изпълнение целите на наложеното
спрямо К. наказание, генералната и специална превенция на това наказание,
следва и занапред спрямо осъдения да бъде изпълнявана рестрикцията на така
наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“ в контролирана
среда, каквато се явяват местата за лишаване от свобода, за да бъде
продължена корекционната дейност по отношение на конкретния осъден и
през останалия почти 4 – годишен период, който е достатъчен, за да бъде
оказано едно по-сериозно възпитателно въздействие по отношение на К. и
един по-сериозен контрол за стабилизиране на неговата поведенческа
характеристика, с оглед съобразяване и осъзнаване на необходимата поука за
бъдещо непротивоправно поведение от страна на този осъден, в който смисъл
молбата на същия за условно предсрочно освобождаване следва да бъде
оставена без уважение, доколкото не са налице сериозни, категорични и
безспорни доказателства за реалното поправяне на осъдения като цялост към
настоящия момент, а съображенията на защитата в обратен смисъл следва да
бъдат възприети като напълно несъстоятелни.
Предвид тези съображения и необходимостта от продължаване на
корекционният процес в оставащият период от време, с цел осмисляне на
необходимостта от бъдещо законосъобразно, обществено – приемливо
поведение, СЪДЪТ НАМИРА, че следва да бъде реализирана корекционната
работа в условията на местата за лишаване от свобода по отношение на
осъдения К. и занапред, за да бъде изпълнен плана в цялост и за да бъде
указано необходимото последователно целеполагане на определеното му
наказание, с оглед на достигане на нужният поправителен ефект по
отношение на конкретният осъден.
Воден от гореизложените съображения, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И. Т. К. – роден на
**** г. в гр.Бяла Слатина, обл. Враца, ЕГН – **********, българин, българско
гражданство, разведен, осъждан, със средно образование, месторабота преди
задържането – майстор ВиК, жител и живущ в гр.София, ул.“***** – за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 20
години, наложено му по НОХД № 248/2009 г. по описа на СОС, който
остатък към настоящият момент на равнява на 3 години, 11 месеца и 06 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест в 7 – дневен
срок от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в
14
16.50 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
15