Решение по дело №330/2016 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

 

№            / 12.08.2016 г., гр. П.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийският районен съд                             II състав

На трети август                                                    две хиляди и шестнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                             

Районен съдия:  Елена Стоилова

при секретар Н.С.

Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова

гражданско дело № 330 по описа на съда за 2016 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава „Двадесет и шеста” от ГПК.

Производството по делото е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от М. В.Ч., ЕГН **********,***, срещу Ф.Ш., роден на *** г, гражданин на Б., адрес *** с искане за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на сключения между страните граждански брак на 14.01.2014г. без произнасяне по въпроса за вината и иск за предоставяне ползването на семейното жилище на ищцата.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че страните са съпрузи по силата на сключен на 14.01.2014г., граждански брак, видно от приложеното Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 0003 / 14.01.2014 г, съставен от Община П.. Твърди се, че обвързването им в брачен съюз се оказало прибързано решение и за двама им. Още в самото начало на съпружеският им живот възникнали неразбирателство и спорове по между им, породени от незначителни поводи. В резултат на установилото се в отношенията им напрежение няколко дни след като сключили брак те се разделили. В началото поддържали контакт, но вече повече от 18 месеца нямат контакт по между си. Бракът им съществува формално. Поради това моли да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство, без произнасяне по въпроса за вината. Моли семейното жилище, което било общинска собственост и в което ищцата живеела под наем, находящо се в гр.П., кв. С. да бъде предоставено за ползване на ищцата.

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба.

В проведените по делото открито съдебно заседание ищеца чрез упълномощения от нея процесуален представител адв.Г.Г. поддържа предявения иск. Ответникът редовно призоваван не се е явил и не е взел становище.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от  фактическа страна следното:

От писмените доказателства - Удостоверение за сключен граждански брак, изд. въз основа на акт за сключен граждански брак № 0003/14.01.2014г. се установява, че М. В.Ч. и Ф.Ш. са съпрузи по силата на сключен по между им граждански брак на 14.01.2014г. в гр.П.. Съпругата М. Ч. при сключване на бракът е запазила фамилното си име Ч..

От гласните доказателства –  показанията на водения от ищеца свидетел М. М. се установява, че ищцата и ответникът през 2014 г. сключили граждански брак и малко след това се разделили, поради несходство в характерите си, след което не поддържали никакви отношения. Бракът си страните сключили прибързано - запознали се някъде и решили да сключат брак. Ф. често си сменял местата за живеене, бил в Германия или някъде другаде извън България. След като се разделили с ищцата ответникът поискал съдействие от св.М., за да се разведе, последно ответникът е бил в България през 2015г..

От обясненията на ищцата дадени в съдебно заседание на 03.08.2016г. се установява, че последно се е чула по телефона с ответника през 2015г. по повод процедурата по прекратяване на бракът им.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл.49, ал.1, и чл.56, ал.1 от СК.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49 АЛ. 1 ОТ СК:

Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, за което липсва спор по делото. Помежду съпрузите е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения. Установи се, че съпрузите са сключили прибързано бракът си и са живели заедно едва няколко дни, след което са се разделили поради несходство в характерите. След раздялата им не са поддържали никакви отношения. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като той е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен.

На основание чл. 49 ал. 3 от СК и предвид липсата на искане за произнасяне относно вината за разстройстовто на брака, съдът не следва да обсъжда този въпрос.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.  56 ОТ СК

Съдът намира иска за основателен.

Ищцата е изразила желание ползването на семейното жилище, находящо се е в гр.П., кв.“Север“, № 4, ет. 1, aп. 1 да бъде предоставено на нея, с оглед обстоятелството, че то е общинска собственост и се ползва от нея като наемател. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че ответникът не живее в България, често си сменя местожителството и няма никакви отношения с ищцата, нито ползва по какъвто и да е начин семейното жилище, в което са живели само няколко дни. Поради гореизложеното съдът намира искането на ищцата за основателно и че ползването на семейното жилище следва да се предостави на нея.

 От бракът между страните няма родените деца, поради което и съдът не дължи произнасяне по императивно съединените искове по чл. 59 и чл. 143 СК.

 Предвид неизследване на въпроса относно вината за развода и липсата на искания за присъждане на издръжка между съпрузите, съдът счита, че не следва да се произнася в тази насока.

Предвид обстоятелството, че съпругата е запазила фамилното си име Ч. при сключване на бракът съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Предвид липсата на искания за присъждане на разноски или списъци по чл. 80 ГПК, съдът не дължи произнасяне в тази насока. На основание чл. 329 ал. 1 ГПК и чл. 6 т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., от която ответникът следва да довнесе по сметка на съда сумата от 25 лв.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА  на основание чл. 49 ал. 1 от СК брака между М. В.Ч., ЕГН **********,***, срещу Ф.Ш., роден на *** г, гражданин на Б., адрес: ***, сключен помежду им на 14.01.2014г.в гр.П., за който е издадено удостоверение за сключен граждански брак, съставено въз основа на акт за граждански брак № 0003/14.01.2014г. на община П..

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.П., кв.“Север“, № 4, ет. 1, aп. 1 на съпругата М. В.Ч. с ЕГН **********.

ОСЪЖДА на основание чл. 329 ал.1 изр. 2 от ГПК вр. чл. 6 т.2 от ТДТСГПК Ф.Ш., роден на *** г, гражданин на Б., адрес *** да заплати в полза на Държавата, по сметка на ПРС дължимата държавна такса в размер на 25 лева по иска за развод. 

При неизпълнение в едноседмичен срок, считано от изтичане на срока за обжалване на решението да се издаде изпълнителен лист, включващ и дължимата държавна такса за издаването му.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………..