РЕШЕНИЕ
№ 584
гр. Пловдив, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502212 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Обжалвано е Решение № 260221/10.06.2021 г., постановено по гр. д.№ 858/2020 г. на
АсРС, с което Община Асеновград е осъдена да заплати на Л. А. А., следните суми: 10 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили на
07.02.2020 г. за следното телесно увреждане: „множество счупвания на костите на дясната
предмишница – закрито/счупване на горния край на дясната лакътна кост и счупване на
тялото /диафиза/ на дясна лакътна кост, закрито“, в следствие на неполагането на
дължимата грижа от ответника Община Асеновград, за вещи общинска собственост:
тротоарна настилка, които вреди се изразяват във физически и психически болки и
страдания, претърпени от ищцата Л.А., (уплаха, емоционален дискомфорт, затруднено
самообслужване и придвижване, стрес), като причина за счупването е спъване и падане в
стърчаща на тротоара метална тръба с височина около 10 см. и разместена тротоарна плоча,
на тротоара на ул.“Цар Иван Асен ІІ“ в град Асеновград, пред сградата на „ЕВН“, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на увредата 07.02.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, като е ОТХВЪРЛЕН иска до пълния предявен размер от 20 000
лева, или за разликата от 10 000 лева; 5 634 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, от които: 360 лева за закупен комплект „остосинтеза на
1
Вебер“, за което е фактура № **********/07.02.2020 г. и касова бележка; 3405 лева за
закупена циментна модулна протеза за главичката на радиалната кост, комплект с винтове,
за което е издадена фактура № **********/14.02.2020 г. и касова бележка и 1869 лева за
закупуване за заключваща плака, за което е издадена фактура № **********/17.02.2020 г. и
касова бележка, ведно със законната лихва върху главницата от 14.02.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2394 лева направени разноски
в производството.
Жалбоподателят ищец Л.А. обжалва същото в частта, в която е отхвърлен искът за
неимуществени вреди за разликата от присъдения до пълния предявен размер от 20 000 лв.
Развива доводи във въззивната жалба, че предявеният иск е основателен и доказан до пълния
си размер и неоснователно съдът е намалил претендирания размер с 50 % при липса на
данни за съпричиняване от страна на пострадалата. Развива съображения, че съдът
неправилно не е кредитирал изцяло приети съдебно-медицински експертизи, от които се
установява, че увреждането се изразява в множествено счупване на костите, което е
квалифицирано като „тежко множествено счупване“, наложило извършването на две
операции. Излага съображения, че тази травма не може да се третира като обикновено
счупване на лакътната става с нормален срок за възстановяване, като счита, че освен
счупването са нанесени и претърпени няколко леки телесни повреди като охлузване на
кожата на дясната част на тялото и травма на носа. Излага доводите си за настъпване на
остра стресова реакция, която се установява от СПсЕ, както и че от събраните доказателства
по делото се установява, че тя никога няма да се възстанови в цялост и да бъде здрава, както
преди инцидента. Развива съображение, че въпросният инцидент е попречил за период от
най-малко година да упражнява професията си зъболекар, която изисква прецизност и
динамични движения с двете ръце. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново такова, с което се присъди пълният размер на неимуществените
вреди. Претендира разноски за двете инстанции.
Жалбоподателят ответник Община Асеновград, в която е обжалвано решението в
частта, в която са уважени предявените искове. Развити са съображения, че ищцата не е
доказала да е реализирала доходи от твърдяната от нея професия. Освен това счита, че не
следва да носи отговорност за изборите на ищцата, свързани с избор на медицински екип и
избор на медицински консумативи, като счита, че извършеното плащане е доброволно
такова от страна на самия ищец. Развива доводи и за безплатна медицинска помощ съгласно
Рамковия договор между лечебните заведения и НЗОК, както и че в случая се касаело за
нецелесъобразно разходване на бюджетни средства от УМБАЛСМ „Пирогов“, които освен
че са взели пари от клиничните пътеки, са начислявали и допълнително плащане на
пациента. Развива съображения, че съдебно-медицинската експертиза е непълна и неточна,
още повече, че е изготвена от вещото лице, което не е рентгенолог и не може да разчете
образно изследването. Навежда доводи, че състоянието на ищцата не е било такова, че да
има нужда от спешна и неотложна помощ. Отделно от това черпи доводи от епикризите на
ищцата, в които се заявява, че тя се изписва в добро състояние. Счита, че определеният
2
размер за неимуществени вреди не отговаря на степента на емоционалния дискомфорт на
ищцата, който бил породен единствено и само от неосъществено посещение на Малдивите.
Счита, че не следва да носи отговорност за психичното състояние на ищцата поради
неизживени положителни емоции. Моли за постановяване на решение, с което да се намали
размерът на обезщетението за неимуществени вреди съобразно доказателствата и
практиката на съдилищата и изцяло да бъде отменено решението в частта, в която се
уважава иска за имуществени вреди за заплатения комплект „остосинтез на Вебер“,
циментна модулна протеза на главичката на радиалната кост и за заключваща плака.
Постъпил е и отговор от Община Асеновград на въззивната жалба на жалбоподателя
ищец, като същата се оспорва. Излагат се съображения, че А. е с прекратени права да
извършва дентална дейност и изложените твърдения за невъзможност да упражнява
професията си са неверни. На следващо място развива съображения, свързани с
възможностите на УМБАЛ „Свети Георги“ да оказва медицинска помощ. Отделно от това
посочва, че във въззивната жалба не се съдържат данни и твърдения за неправилността на
решението на първостепенния съд и счита, че тази жалба е подадена единствено с цел
генериране на разноски. Моли въззивната жалба на А. да бъде оставена без разглеждане.
Третото лице-помагач на страната на жалбоподателя-ответник УМБАЛ „Св.Георги“,
Пловдив не е взело становище.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 от ГПК, изхождат от легитимирани лица –
страни, останали недоволни от различни части на обжалвания съдебен акт, откъм
съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по искове, които са
му подсъдни, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически
твърдения и е дал търсената защита.
От фактическа страна по делото се установява от приложените копия на епикризи ,
изд. от УМБАЛ „Св. Георги“ и УМБАЛСМ „Пирогов“, че Л.А. е била лекувана в първата
болница в периода 07-10.02.2020г. при диагноза –„множество счупвания на костите на
предмишницата, закрито Фрактура антебрахии декстра ин п.прокс. ком.“, като е извършено
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна. Във второто болнично
заведение е приета с диагноза „счупване на тялото/диафиза/ на лакътната кост – закрито
вдясно; счупване на горния край на лъчевата кост –закрит дясно“. Извършена е операция за
фиксация и поставяне на изкуствена става .
3
Приложени са фактури за заплащане на комплект „остосинтеза на Вебер“ в размер на
360лв.; за протеза на главичката на радиалната кост, комплект с винтове – 3405лв.; за
заключваща плака комплект с винтове – 1869лв.
По делото са събирани гласни доказателства – разпитвани са свидетелите В.Х., И.Н. и
И.А..
Свидетелите Х. и Н. твърдят, че са станали свидетели на инцидента с А. , станал пред
2020г. Те пътували с автомобил, когато видели, че на тротоара до ЕВН в гр. Асеновград,
една жена се спъва и пада. Свидетелите спрели автомобила и й помогнали да стане. Тя си
държала лакътя, ударила си и лицето. Свидетелите видели, че на земята имало остатък от
метален стълб, който бил изрязан, но в основата си стърчал над земята с около 10см. , а
освен това имало и една плочка, която стояла накриво. Свидетелите предложили да я
закарат и тя ги помолила да я оставят в дома й. Тя имала много силни болки в дясната ръка.
Свидетелят А. е син на ищцата. Твърди, че на 07.02.2020г. около 15,00ч. му се
обадили, за да му кажат, че майка му е паднала и се е ударила лошо. Свидетелят заварил
майка си в дома й, имала кръв по лицето, защото си била ударила и главата. Той я завел в
УМБАЛ „Св. Георги“ в спешния кабинет. При прегледа се установило, че има счупване в
областта на лакътя и се налага спешна операция с цел стабилизиране на фрагментите, за да
се предотвратят усложнения. Операцията била извършена. Лекарите препоръчали смяна на
ставата и майка му била насочена към болница „Пирогов“. Втората операция била
извършена след няколко дни. Оказало се, че счупването е много тежко. Сложили й
изкуствена става. Вторият престой в болницата бил пет дни. Свидетелят твърди, че майка
му се възстановявала шест месеца, в които баща му я обслужвал изцяло. Била в гипс два
месеца. След това започнала физиотерапия. Твърди че и към момента не е възстановено
напълно движението на ръката. Твърди, че към датата на инцидента майка му е помагала в
неговия кабинет, т.к. и двамата са зъболекари. Заявява, че А. е зъболекар и се е
пенсионирала, но е работила в неговия кабинет по около 4 часа дневно.
По делото е разпитван и Началникът на клиниката по „Ортопедия“ в УМБАЛ „Св.
Георги“ – проф. д-р В. С., който установява, че ръководената от него клиника е с трето ниво
на компетентност , т.е. има сключени договори по всички възможни ортопедични клинични
пътеки. Твърди, че лично е посъветвал пациентката за извършването на втората операция в
друга болница, която разполага със съответния инструментариум , специалисти и опит.
Твърди, че ако не е проведена втората операция, то би бил наличен дефицит в движенията
на лакътната става. Втората операция - в Пирогов, е била възстановителна и по правилата
на добрата медицинска практика може да се извърши от специалист хирург, който работи
само в тази област. Към онзи момент в Пловдив не разполагали с подобен специалист.
Свидетелят твърди, че независимо от факта, че до идването на пациента в болничното
заведение са изминали около 5 часа, то състоянието е спешно, т.к. при изчакване над 12 часа
се получават сериозни усложнения.
Изготвена и приета по делото е СМЕ с в.л. д-р Св. С.., която се възприема от съда
като компетентна и обективна. Същата установява, че от представените епикризи се
4
установява закрито счупване на лакътната кост в частта й към лакътя, раздробяващо
счупване на дясната лъчева кост в същата област. По свидетелски показания установяла
охлузвания и травма на носа. Според експерта посочените травми са причинени от удар
върху тъп предмет и съответстват на описания механизъм на причиняването им – падане
върху твърда настилка от височината на ръста. Експертизата заключава, че посочените
травми съставляват множествено счупване на костите на дясната предмишница, в областта
на дясната лакътна става, като са наложили продължително лечение, съпроводено със
значителни болки и страдания , както по време на операцията, така и при имобилизацията.
За периода на лечение, според експертизата пострадалата не е могла да се справя дори и с
елементарни житейски действия. Експертизата установява, че първата операция е била
извършена в условията на спешност и е целяла фиксиране на фрагмените, като е била
изписана предсрочно и насочена веднага към продължаващо лечение в гр. София – болница
„Пирогов“. В случая не е налице некачествено лечение, а планова колаборация за
извършване на съвместна лечебна дейност. Извършените диагностично-лечебни действия
при първото постъпване в болницата са били правилни и извършени по спешност. В София
е извършено дефинитивно лечение с алопластика на лъчевата кост. По отношение на
възстановяването , експертизата заключава, че по принцип при заместване на естествени
структури с изкуствени, функцията не се възстановява напълно, но в значителна степен се
възвръща способността на ръката да извършва действията в областта на ставата. Налице са
болкови усещания при натоварване и свръхмерни движения, което налага щадете на ръката.
Болкови усещания ще са налице и при промяна на климата. В съдебно заседания съдебният
медик е пояснил, че в случая се е касаело за тежко счупване на сложна става.
По делото е изготвена и приета СПсЕ с в.л. д-р Д. К., която се възприема от съда като
компетентна и обективна. Същата установява, че Л. А. е претърпяла в следствие на
инцидента на 07.02.2020г. остра стресова реакция с последващо разстройство на
адаптацията. Последващите оперативни интервенции също са били свързани с травматични
преживявания, свързани с ограничаване на елементарния бил, промяна в плановете и
перспективите. Към момента на експертизата е налице емоционално възстановяване и не е
налице задълбочаване на тревожността.
За установяване на твърдението на Община Асеновград, че ищцата А. няма практика
като дентален лекар по делото са представени молба от нея до общината за прекратяване на
договора за наем на стоматологичен кабинет от 2019г., писмо от Община Асеновград до д-р
А., че договорът за наем на кабинет се прекратява считано от 15.04.2019г., заповед №А-
556/26.03.2019г. в същия смисъл, Заповед за назначаване на комисия и приемо-предамателен
протокол за предаване на наетото помещение.
Удостоверение от РЗОК установява, че последният договор за извършване на
дентална помощ по НРД е за 2018-2019г. и е прекратен на 01.08.2019г. по взаимно съгласие.
Справката от НАП установява, че дейността на ищцата чрез денталната й практика е
прекратена през 2019г.
5
Съгласно удостоверение от РК на БЗС д-р Л. А. е редовен член на съюза и към
момента.
По делото е постъпило удостоверение от НОИ, от което се установява, че от 2016г. Л.
А. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 2016г.
Приложена е и преписката на Медицински надзор по заличаване на практиката на д-р
Л. А., като самото заличаване е станало със заповед от 14.02.2020г.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че безспорно се установява от
доказателствата по делото, че на 07.02.2020г. Л. А. е претърпяла инцидент на тротоара на
ненаименована улица в гр. Асеновград, пред сградата на ЕВН. Няма спор, че тротоарът е
публична общинска собственост. От показанията на свидетелите Х. и Н. се установява, че на
тротоара имало препятствие – остатък от метален стълб, стърчащ над 10см. от нивото на
тротоара, както и разместена плочка.
Ищцата А. претендира обезщетение за понесени имуществени и неимуществени
вреди от Община Асеновград, в качеството й на собственик на процесния тротоар, на който
е настъпил инцидента, отговорен за поддържането на вещта в състояние, годно за
експлоатация, респ. преминаване на пешеходци .
Предявените искове са с правна квалификация чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, при което
за уважаване на исковата претенция е необходимо да се установят следните елементи от
фактическия състав на посочените норми: деяние, противоправност на същото, вина ,
настъпване на вреди и причинна връзка между тях, като в случая се ангажира отговорността
на възложителя на работа, от която са произтекли вредите.
Изпълнителното деяние, в настоящия случай е бездействие или лошо изпълнение на
работата от страна на лицата, на които общината е възложила да поддържат тротоарите в
състояние годно за безопасната им експлоатация от гражданите. В качеството си на
юридическо лице, общината не извършва тази дейност сама, а чрез свои служители или чрез
възлагане на съответна работа. По делото не се установява кой е поставил, съответно
изрязъл съответния метален стълб, но общината като собственик и възложител на работата
носи отговорност за състоянието на тротоарите. Съдът намира, че в конкретния случай
Община Асеновград отговаря за настъпилия инцидент с Л. А., т.к. причината за
настъпването му е наличието на неравности – стърчащ остатък от матален стълб и
разместена тротоарна плочка, а общината като собственик на имота е възложила
поддържането на другиго. За да направи този извод, съдът кредитира показанията на
свидетелите Н. и Х., като взаимосвързани, непротиворечиви и допълващи се, които от една
страна лично и непосредствено са възприели настъпването на инцидента , възприели са
обстановката и средата, при която е станал. И двамата свидетели установяват, че тротоарът
е бил с неравности – имало е разместена плоча и стърчащ метален остатък от стълб.
Това налага извода, че следва да се ангажира гаранционно обезпечителната
отговорност на общината по чл.49 от ЗЗД , т.к. е налице неизпълнение или лошо изпълнение
на работата по поддържане в изправност на тротоара, собственост на общината.
6
Съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като по
настоящото дело не е оборена тази законова презумпция.
По отношение на вредите съдът намира, че от приетата по делото и неоспорена СМЕ
се установява категорично, че в резултат на падането Л. А. е получила счупване на горен
десен крайник – „множество счупвания на костите на предмишницата, закрито Фрактура
антебрахии декстра ин п.прокс. ком.“. Посредством посочената епикриза се доказва и
механизмът на причиняване на вредата – падане върху път предмет от височината на ръста.
Пострадалата е претърпяла две операции в рамките на 10 дни, като при първата са
фискирани фрагментите. Същата е извършена в условията на спешност, т.к. от показанията
на свидетеля проф. д-р С. при изчакване над 12 часа се получават сериозни усложнения на
здравословното състояние. Втората операция, при която е извършена алопластика е имала
за цел да възстанови в максемална степен движенията и функциите на засегнатата лакътна
става. При неизвършването й, пострадалата със сигурност е щяла за загуби значителен обем
от движението на ръката в тази област. Експертизата установява, че търпените болки били
особено силни към момента на счупването и след оперативния период, като постепенно
отшумявали. Оздравителният период по свидетелски показания на свид. А. е продължил
около 6 месеца. За същия пострадалата се е нуждаела от помощта на своите близки в своя
бит и обслужване.
Изводите на СМЕ са в унисон със свидетелските показания, поради което и съдът ги
кредитира изцяло.
По отношение на имуществените вреди, съдът кредитира представените фактури за
закупени консумативи, необходими за извършените оперативни интервенции, т.к. СМЕ
установява, че същите са необходими за провеждане на правилното лечение.
Така описаните неимуществени вреди са резултат на падането на Л. А., поради
наличие на неравности на тротоара, които са резултат от неизпълнението на задължението
на служителите на които е възложено от общината поддържането му в изправно състояние.
Установява се причинната връзка между вредите и деянието – противоправното бездействие
на служителите на ответника.
На обезщетение подлежат всички преки и непосредствени вреди, като при
неимуществените, съгл. чл.52 от ЗЗД, съдът определя размера на обезщетението по
справедливост. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените страдания
и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед вида,
характера и степента на уврежданията, интензивността на причинените страдания,
продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо
състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Следва да се
посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието справедливост по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства са възможността на адаптация , срока за връщане към
7
нормален живот, възможността лицето да изпълнява трудовата си дейност, конкретния
психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и
отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на
лицето/.
За посочените в исковата молба страдания бяха ангажирани гласни доказателствени
средства, като изводи във връзка с конкретните увреди и оздравителния процес се правят и
въз основа на заключението на СМЕ. Касае се за жена на пенсионна възраст. Същата твърди
да е продължавала да упражнява зъболекарската си професия, но от събраните по делото
писмени доказателства може да се направи извод, че това не е така. Личната й пректика е
закрита / както заповедта за това, така и прекратяването на договора за наем на кабинет/.
Липсват данни в НАП за декларирани доходи от тази практика. Данни в подкрепа на
твърдението й се черпят от показанията на свид. А., който твърди че майка му е помагала в
неговия кабинет, но доколко и в какво се е изразявала тази помощ по делото не се
установява. При това положение не може да се приеме, че дари и да е осъществявана тази
помощ, същата е имала постоянен характер и е носела доходи на лицето. Независимо от
това случилото се е довело А. за период от около 6 месеца да не води нормалния си живот,
дори да е принудена да ползва помощта на близките си в елементарния си бит и живот. Така
СПсЕ установява, че този инцидент е довел до остра стресова реакция с последващо
разстройство на адаптацията. Така, на първо място стоят негативните изживявания,
свързани с процеса на лечение – болничен престой и две операции, като се е наложила
втората да бъде извършена в столицата поради сложността на интервенцията. На следващо
място следва да се отчете и засягането на качеството на живот на лицето - неудобство от
необходимостта да бъде обслужвана от друг човек за ежедневните си нужди и тоалет за
период от около шест месеца. Поради тези съображения съдът приема, че ищцата е
претърпяла страдания за продължителен период от време, които към момента са
преодолени. Следва да се отчете, че поради извършената замяна с изкуствена става, ищцата
ще търпи болки до края на живота си при натоварване или промяна на времето. Поради това
и съдът стига до извод, че справедливото обезщетение следва да бъде съобразено с фактите,
сочещи на различни негативни преживявания, които са били особено интензивни в началото
, след инцидента и в последствие са отшумели, както и факта, че болковият синдром ще се
проявява периодично. Ето защо и при съобразяване на всички факти, имащи значение за
делото, съдът счита, че дължимото от ответника обезщетение следва да бъде определено на
15 000лв..
Постановеното решение по този иск е при правилно установена фактическа
обстановка , но при неправилно приложение на принципа на справедливостта, поради което
следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен иска за сумата над 10 000лв. до
15 000лв. и вместо него да бъде постановено ново, с което се завиши размерът на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. В останалата част като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията за имуществени вреди:
8
Съдът намира, че от медицинската документация, приложена по делото, както и от
представените платежни документи – фактури за закупени консумативи, се установява, че за
правилното и ефективно провеждане на лечение на травмата същите са действително
вложени и необходими. Този извод се прави и въз основа на констатациите на СМЕ, както и
при кредитиране на показанията на свидетеля проф. д-р С.. Така общата стойност на
закупените медицински изделия, необходими за проведените оперативни интервенции е на
стойност 5634лв.
Предпоставките за репариране на имуществените вреди по реда на чл.49 от ЗЗД са
аналогични на тези на неимуществени, като разликата е единствено в начина на
установяване размера на същите. Вече бе установено, че следва да се ангажира
отговорността на общината за неизпълнение на възложената от нея работа по поддържане на
тротоара и кръстовището във вид, безопасен за преминаване на пешеходците. Стойността на
медицинските изделия се установява от представените фактури за закупуването им. СМЕ
твърди, че същите са били необходими и адекватни за провежданото лечение..
С оглед изложеното, съдът намира, че искът за репариране на претърпените
имуществени вреди се доказва изцяло по основание и размер и следва да бъде уважен. До
същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което и
решението в тази му част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разноски пред настоящата инстанция
На осн. чл.78 Община Асеновград ще следва да заплати на А. направените по делото
разноски определени по съразмерност с уважената част от жалбата. По представения от Л.
А. списък с разноски се установява, че се претендират 1500лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение и 200лв. ДТ. Община Асеновград е направила възражение за прекомерност.
Минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение с оглед материалния
интерес по делото е 1300лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
конкретното дело претендираното възнаграждение не следва да бъде намалявано, т.к.
договореното и изплатено такова превишава минимума само с около 10%. Така, следва да
бъде присъдена сумата от 1225лв. определена по съразмерност / по жалбата на А. за
неимуществени вреди се уважава иска за размер от ¼ , жалбата на общината за
присъдените неимуществени вреди в размер на ½ от претендирания размер се отхъврля/.
Л. А. следва да заплати на Община Асеновград юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50лв., определено по съразмерност с оглед отхърлената ¼ част от иска за
неимуществени вреди.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Решение № 260221/10.06.2021 г., постановено по гр. д.№ 858/2020 г. на
АсРС, в частта, в която е отхвърлен предявеният Л. А. А., ЕГН **********, против Община
Асеновград, за заплащане на сумата над присъдените 10 000лв. до 15 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили на 07.02.2020
г. за следното телесно увреждане: „множество счупвания на костите на дясната
предмишница – закрито/счупване на горния край на дясната лакътна кост и счупване на
тялото /диафиза/ на дясна лакътна кост, закрито“, в следствие на неполагането на
дължимата грижа от ответника Община Асеновград, за вещи общинска собственост:
тротоарна настилка, които вреди се изразяват във физически и психически болки и
страдания, претърпени от ищцата Л.А., (уплаха, емоционален дискомфорт, затруднено
самообслужване и придвижване, стрес), като причина за счупването е спъване и падане в
стърчаща на тротоара метална тръба с височина около 10 см. и разместена тротоарна плоча,
на тротоара на ул.“Цар Иван Асен ІІ“ в град Асеновград, пред сградата на „ЕВН“, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на увредата 07.02.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Асеновград, гр. Асеновград, пл. Н. Хайтов №9, да заплати на Л.
А. А., ЕГН **********, сумата над присъдените 10 000лв. до 15 000лв. /още 5 000лв. над
вече присъдените присъдените 10 000 или общо 15 000лв./, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили на 07.02.2020 г. за следното телесно
увреждане: „множество счупвания на костите на дясната предмишница – закрито/счупване
на горния край на дясната лакътна кост и счупване на тялото /диафиза/ на дясна лакътна
кост, закрито“, в следствие на неполагането на дължимата грижа от ответника Община
Асеновград, за вещи общинска собственост: тротоарна настилка, които вреди се изразяват
във физически и психически болки и страдания, претърпени от ищцата Л.А., (уплаха,
емоционален дискомфорт, затруднено самообслужване и придвижване, стрес), като причина
за счупването е спъване и падане в стърчаща на тротоара метална тръба с височина около 10
см. и разместена тротоарна плоча, на тротоара на ул.“Цар Иван Асен ІІ“ в град Асеновград,
пред сградата на „ЕВН“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увредата
07.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260221/10.06.2021 г., постановено по гр. д.№ 858/2020
г. на АсРС в останалата му част.
ОСЪЖДА Община Асеновград, гр. Асеновград, пл. Н. Хайтов №9, да заплати на Л. А.
А., ЕГН **********, сумата от 1225лв. разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Л. А. А., ЕГН ********** , да заплати на Община Асеновград, гр.
Асеновград, пл. Н. Хайтов №9, сумата от 50лв., разноски за въззивното производство по
съразмерност.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
жалбоподателя-ответник МБАЛ Св. Георги, Пловдив.
10
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11