Р Е Ш Е Н И Е
№260090 01.07.2021 година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско
отделение, четвърти
състав
на ……....седми юни.…………две хиляди двадесет и
първа…………… година
в публично
съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
С
участието на секретаря…………П*Д*…………….………….……..….
И
прокурора ………………………………………………………………..…...……
като
разгледа докладваното от съдия
Петкова….…………….….………………..
търговско
дело ……….№ 222 по описа за 2020 година…….......……………..…,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от ЗК
„ЛЕВ ИНС” АД – София, представлявано от
изпълнителни директори М* М*-Г* и П* В* Д*, чрез упълномощен юрисконсулт С* Л*,
с която се предявява срещу Г.Г.Т. с ЕГН ********** ***, осъдителен иск за
сумата 415 722,17 лева, представляваща изплатени суми за репариране на
претърпените неимуществени вреди от Г* И* Т* и Х*М* Т*, настъпили вследствие
смъртта на сина им М* Х** Т*. Искът е съединен с претенцията за законна
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба и деловодни
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът – ЗК „Лев Инс” АД - София твърди, че на 06.08.2012
година ответникът – Г.Г.Т., управлявайки мотоциклет марка С*, модел *, с рег. №
* без свидетелство за правоуправление на процесното МПС, виновно причинил
пътнотранспортно произшествие /ПТП/, като самокатастрофирал в резултат на
движение с несъобразена скорост. Вследствие на удара била причинена смъртта на
М* Х* Т* – пътник на седалката зад водача на мотоциклета. Вината на водача била
безспорно установена с влязла в законна сила присъда по НОХд № 334/2013 година
по описа на ОС-Хасково и тази присъда, съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК
била задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновност на дееца. Застрахователят-ищец бил сключил
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
по полица № *** с период на валидност 22.03.2012 година – 21.03.2013 година.
Поради това, по иск на наследниците на загиналия М* Х* Т* – неговите родители Г*
И* Т* и Х* М* Т*, дружеството-ответник било привлечено като ответник по т.д. №
15112/2013 година по описа на СГС, а след това като въззиваем по в.гр.д. №
3085/2015 година по описа на САС. Като краен резултат от исковото производство,
застрахователната компания била осъдена да заплати на Г* и Х* Т* общо сумата
300 000 лева (по 150 000 лева на всеки от тях) – обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на причинената при ПТП смърт
на сина им, както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на
деликта – 06.08.2012 година до окончателното изплащане на сумите. След влизане
на решението в сила бил издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително
дело № 2016782040003 при ЧСИ Д*А*. След покана за доброволно изпълнение на
28.01.2016 година дружеството-ищец превело по сметката на ЧСИ сумата
415 722,17 лева – изплатеното обезщетение за главница 300 000 лева,
законната лихва 106314, 17 лева и разноски за исковото производство 9408 лева.
С тези фактически доводи ищецът твърди, че за него е
възникнало регресно вземане срещу ответника Г.Т. на основание чл. 274 ал. 2 КЗ
в размер на исковата сума.
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът Г.Г.Т., чрез
упълномощен адв. М* Р., подава писмен отговор, с който изразява становище за
допустимост и частична основателност на предявения иск. Не оспорва фактическите твърдения по исковата
молба, свързани с установяване на вината му за причиняване по непредпазливост
смъртта на М* Х* Т*, както и факта, че е осъден за това с влязла в законна сила
присъда по НОХд № 334/2013 година по описа на Окръжен съд – Хасково. Не оспорва
наличието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между дружеството-ищец и собственика на управлявания от него в момента на
процесното ПТП мотоциклет, както и че ПТП-то е настъпило в периода на
застрахователното покритие. Не оспорва посоченото основание за плащане на
застрахователното обезщетение на увредените лица, както и че ищецът е превел на
пострадалите чрез ЧСИ исковата сума така, както се твърди в исковата молба. В
същото време, ответникът въвежда възражение за зле и неоснователно платено на
пострадалите на част от тези суми. Счита, че обхватът на регресното право на
застрахователя, съгласно нормата на чл. 213 ал. 1 от КЗ от 2005 година (отм.) е
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. В случая размерът на платеното обезщетение възлизал на
сумата 300 000 лева и искът бил основателен само до този размер. Лихвите в
размер на 106 314,17 лева били недължимо платени, тъй като те не били в обхвата
на нормата на чл. 213 ал. 1 от КЗ (отм.), а от друга страна – защото те били
изчислени неправилно до момента на извършеното плащане на 28.01.2016 година,
което било в разрез с нормата на чл. 227 т. 2 от КТ (отм.), фиксираща като
крайния срок на начисляване датата на предявяване на прекия иск по чл. 226 ал.
1 от КЗ (отм.) Тази сума била недължима и поради обстоятелството, че
застрахователят разполагал с възражение за изтекла в негова полза погасителна
давност, но не го въвел. Недължимо и без основание били заплатени и разноските
в размер на 9408 лева: те били извън обхвата на нормата на чл. 213 ал. 1 от КЗ
(отм.), а също застрахователят е бил длъжен, но не е изпълнил задължението си
доброволно, като така поставил пострадалите пред необходимост от съдебна защита
и от там – натрупване на тези разноски. С тези доводи ответникът моли съда да
отхвърли иска досежно двете суми извън главницата по платеното обезщетение за
неимуществени вреди.
В срока по чл. 372 ал. 1 от ГПК ищецът подава
допълнителна искова молба, с която поддържа всички въведени твърдения и
искания. Оспорват доводите на ответника за недължимост на изплатените на
пострадалите лихви за забава. Настояват, че съгласно чл. 227 от КЗ (отм.)
застрахователят разполага с иск срещу застрахования за всичко платено на
увредения. Отговорността на застрахователя покривала изцяло отговорността на
прекия причинител на увреждането, който изпадал в забава от момента на
причиняване на увреждането (деликтна отговорност). Според практиката на ВКС,
платените лихви за забава се явявали последица от неизпълнение на задължението
на застрахования за уведомяване на застрахователя за обстоятелства, водещи до
възникване на гражданската му отговорност и при упражняване правото му на
регрес по чл. 274 ал. 2 от КЗ застрахователят можел да претендира платените на
трети лица обезщетения за забава от увреждането до плащането. Акцентуват на
обстоятелството, че ответникът е бил привлечен от застрахователя като трето
лице-помагач и в тази връзка считат, че той дължи и направените в исковото
производство разноски.
В срока по чл. 373 ал. 1 от ГПК ответникът подава
отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа заетото по делото
становище. Настоява, че приложимият закон с оглед датата на деликта е
отмененият Кодекс на застраховането, чл. 274 ал. 2 от същия. Според тази норма,
обхватът на регресното право зависел от размера на застрахователното
обезщетение, изплатено от застрахователя по договора за застраховка „ГО“ на
увреденото лице. А чл. 213 от същия кодекс регламентирал правото на
застрахователя да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Следователно, обхватът на регресното право включвал само платеното обезщетение,
но не и останалите суми, включени от ищеца в претендираната главница. Иска
присъждане на деловодни разноски съобразно отхвърлената част от претенцията.
В
първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответника
заявява частична промяна в процесуалната позиция по спора, а именно – не
поддържат възражението си за зле платеното над сумата 300 000 лева в
размер на сумата 106 314,17 лева (за лихви върху изплатеното обезщетение),
но само на основанието, че ищецът-застраховател не се е позовал на изтекла в
негова полза погасителна давност.
След като анализира събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от материалите на приложеното НОХд №
334/2013 година по описа на Окръжен съд – Хасково, Г.Г.Т. е признат за виновен
в това, че на 06.08.2012 година в град Х*, при управление на моторно превозно
средство - мотоциклет „*" рег. № Х ** В, в нарушение правилата за движение
- чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на
М* Х* Т*, като макар и непълнолетен, разбирал свойството и значението на
извършеното, и могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 343, ал.
1, б."в" (редакцията ДВ, бр. 75 от 2006 г.) вр. чл. 342, ал. 1
вр. чл. 343г вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. В мотивите към присъдата е приета
следната фактическа обстановка: На 06.08.2012година вечерта Г.Т. управлявал собствения
си мотоциклетмарка „С*" * с рег. *, с обем на двигателя 1 000 куб/см по бул.„О*“ в гр. Х* в посока гр. К*. Т. имал СУМПС № ****, категория М даващо му право да управлява
до 50 куб/смна двигателя, но не и за въпросния мотоциклет за който се
изисква
категория „А". На задната
седалка на мотора пътувал М* Х* Т**.
Въпреки ограничената скорост за движение от 50 км/ч в населено място, Г.Т. управлявал мотоциклета
със скорост около 94,43 км/ч.
Достигайки края на града, водачът Т. забелязал разделителния остров и
Предприел аварийно спиране. Това довело до
загуба на контрол върху управляваното МПС, при което мотоциклетът се ударил в бордюра на
разделителния остров, преминал през него, последвал втори удар, след което мотоциклетът преминал през лентите за движение на „кръговото" и се ударил в бетонната мантинела на кръстовището. При произшествието, возещият се назадната седалка Младен
Топалов получил съчетана травма
– счупване основата
на черепа, травматиченкръвоизлив, разкъсване и контузия на ствола на мозъка, счупване и контузии с кръвоизлив в белите дробове и други увреждания,
довели до смъртта му за секунди.
Присъдата е влязла в законна сила
на 28.06.2013 година и съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца.
Няма спор по делото относно това, че към датата на
инцидента застрахователят-ищец е бил обвързан
с договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по полица № ***, с период на валидност 22.03.2012 година –
21.03.2013 година. Поради това, по иск на наследниците на загиналия М* Х* Т** –
неговите родители Г*И* Т* и Х* М* Т*, дружеството-ответник е било осъдено с Решение № 1520/05.03.2015 година,
постановено по гр.д. № 15112/2013 година по описа на СГС и Решение №
2389/03.12.2015 година, постановено по в.гр.д. № 3085/2015 година по описа на
САС, да заплати на наследниците на починалия сумите от по 150 000 лева или
общо 300 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, както и законната
лихва върху тази сума, считано от датата на деликта – 06.08.2012 година до
окончателното изплащане на сумите.
Няма спор по делото и относно това, че след влизане на
решението в сила е бил издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело
№ 2016782040003 при ЧСИ Д** А*. Видно от представените с исковата молба писмени
доказателства, неоспорени от ответната страна, след покана за доброволно
изпълнение, на 28.01.2016 година дружеството-ищец е превело по сметката на ЧСИ
сумата 415 722,17 лева – изплатеното обезщетение за главница 300 000
лева, законната лихва 106314, 17 лева и разноски за исковото производство 9408
лева.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Претенцията на ищеца сочи на осъдителен регресен иск на застраховател
срещу прекия причинител на вредата с правно основание чл. 274 ал. 2 от КЗ
(отм.). Искът е съединен с претенцията за законна лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба и деловодни разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед изразените от страните позиции по
спора, с доклада по чл. 146 от ГПК съдът прие за безспорни обстоятелствата,
свързани с установяване на извършеното
деяние, неговата противоправност и вината на ответника за причиняване по
непредпазливост смъртта на М* Х* ** както и факта, че е осъден за това с влязла
в законна сила присъда по НОХд № 334/2013 година по описа на Окръжен съд –
Хасково; наличието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между дружеството-ищец и собственика на управлявания от ответника
в момента на процесното ПТП мотоциклет, както и че ПТП-то е настъпило в периода
на застрахователното покритие; посоченото от ищеца основание за плащане на
застрахователното обезщетение на увредените лица, както и че ищецът е превел на
пострадалите чрез ЧСИ, по изпълнително дело № 2016782040003, исковата сума
така, както се твърди в исковата молба.
Не спори ответникът и досежно съществуване на
регресното право на ищеца да му бъде възстановено платеното обезщетение за
неимуществени вреди в размер на общо 300 000 лева.
Възражението на ответника е за зле платено
и поради това недължимо за възстановяване, на сумите 106314,17 лева – законни
лихви върху главниците по обезщетенията и 9408 лева – разноски, направени в исковото
производство.
С изплащането на застрахователните
обезщетения на пострадалите лица, е възникнало регресното право на
застрахователя по чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.), съгласно който закон застрахователят
има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното
превозно средство без свидетелство за управление. В
този смисъл, искът в частта на претенцията за възстановяване на платеното
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер 300 000 лева се явява
основателен, доказан по размер и следва да се уважи.
Приложимият към момента на възникване на регресното
право на застрахователя чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.) предвижда, че с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определена в договора сума отговорността на застрахования за причинени от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя е договорна и функционално обусловена от деликтната отговорност
на причинителя на вредата, съгласно чл. 45 и сл. от ЗЗД. Следователно, застрахователят ще отговаря за онези вреди, за
които би отговарял делинквентът и при условията при които би отговарял същият.
Това правило се отнася и за забавата в
издължаването, но само за тази, която се намира в пряка причинна връзка с
поведението на делинквента и само до уведомяване на застрахователя.
Уведомяването в случая се счита извършено с предявяване на прекия иск на
увреденото лице срещу застрахователя за присъждане на застрахователно
обезщетение. Забавата в издължаването на застрахователя след този момент, независимо
от това дали застрахователят добросъвестно счита, че са налице основания за
недължимост на застрахователното обезщетение или упражнява процесуалното си право за оспорване на
претенцията (в случаите, когато основанието за това оспорване е отречено от
съда), е резултат от поведението на застрахователя, а не на делинквента.
Отговорността за вредите от забава в издължаване на застрахователното
обезщетение, която е в пряка причинна връзка с поведението на самия
застраховател и за периода от завеждането на прекия иск на увреденото лице
срещу застрахователя (в случаите, когато липсва предхождащо уведомление на
застрахователя от страна на застрахования), се явява основание за ангажиране на
отговорността за забава на застрахователя, но не и на делинквента.
Съгласно законодателното разрешение при
действието на отменения Кодекс на застраховането - чл. 267 ал. 4 КЗ
(отм.); вр. с чл. 227 т. 2 КЗ
(отм.), присъдените срещу застрахователя лихви за забава и за съдебни разноски
не се ограничават от размера на застрахователната сума, а застрахователят има
право на регресен иск за платените лихви за забава, съответстващи на периода от
датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на
обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 от застрахованото лице или до датата на
предявяване на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ,
освен ако застрахованото лице не е изпълнило задълженията си по причини, които
не могат да му се вменят във вина. Последното изключение в случая не се твърди
и не се установява по делото. Ето защо, в размера на застрахователната сума,
подлежаща на възстановяване на ищеца-застраховател по предявения регресен иск,
следва да бъдат включени изплатени лихви за забава върху главниците само за
периода до уведомяването на застрахователя, респ. завеждането на прекия иск.
Видно от поставения печат върху исковата молба от Г* И* Т* и Х* М* Т* срещу
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, по която е било постановено осъдителното
решение за присъждане на застрахователните обезщетения, това е датата
06.11.2013 година.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че
лихвите за забава след тази дата, като обусловени от забавата на самия
застраховател, не следва да бъдат включени в застрахователната сума, подлежаща
на плащане от деликвента в хипотезата на чл. 274 ал. 1 т. 1
от КЗ (отм.).
Съдът при използване на електронния
продукт calculator. bg, изчисли размера на лихвата за забава върху присъдените
и изплатени обезщетения, за периода 06.08.2012 година – 06.11.2013 година,
които възлизат на сумата 38430,75 лева.
Ищецът претендира включване на сумата 9408
лева, представляваща присъдени по в.гр.д. № 3085/2015 година на САС и изплатени
на пострадалите деловодни разноски, в
общата застрахователна сума, подлежаща на възстановяване от делинквента.
Обосновава искането си с довода че виновният водач, управлявал МПС без
свидетелство за правоуправление, по регресен иск с правно основание чл. 274, ал. 2 КЗ/отм/
във вр. с чл. 227 КЗ
/отм/ следва да възстанови на застрахователя всичко платено на увредения. Това
правило, обаче, е предвидено само в една от хипотезите – чл. 227, т. 1 КЗ
/отм/, касаеща случаите, когато застрахователят отговаря спрямо пострадал,
който е бил увреден умишлено от водача на МПС. Процесният случай не е такъв –
по делото с влязъл в законна сила съдебен акт е прието, а не е спорно и в
настоящия процес, че процесните вреди са причинени от ответника Г.Т. по
непредпазливост. Ето защо, при липса на изричен текст, предвиждащ, че в
случаите на чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм/ регресната
отговорност обхваща и възстановяване на заплатените от застрахователя съдебни разноски и при положение, че не е налице
умишлено увреждане, пораждащо право на регрес
за "всичко платено на увредения", искът по отношение на сумата от 9408
лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
общият размер на платеното от застрахователя, но дължимо за възстановяване от
ответника Г.Т., по реда на чл. 274, ал. 1, т.
1 от КЗ (отм.), обезщетение е 338430,75 лева (300 000 лева
платени обезщетения и 38430,75 лева -законни лихви върху тях за периода
06.08.2012 година – 06.11.2013 година), поради което искът следва да бъде
уважен до този размер, а в останалата част, като неоснователен – отхвърлен.
Основателна е и
претенцията за законна лихва върху общата сума, както се претендира – от датата
на завеждане на процесната искова молба 02.12.2020 година до окончателното
изплащане.
На основание чл. 78 ГПК
направените от страните разноски следва да се разпределят съобразно уважената и
отхвърлената част от иска: ищецът има искане за разноски размер на 16629 лева, за заплатена държавна
такса и представя списък по чл. 80 ГПК. С оглед изводите за основателност на
исковата претенция, ответникът следва да възстанови на ищеца деловодни разноски
пропорционално на уважената част от иска, а именно сумата 13 537,67 лева.
Дружеството-ищец е представлявано в настоящото исково производство от
юрисконсулт и има искане по чл. 78 ал. 8 от ГПК. С оглед фактическата и правна сложност на
делото, както и по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25 ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева.
От своя страна, ответникът
е представляван от процесуален представител – адв. Р. и е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 9000 лева, за което се представя договор за правна
помощ с обективираната в него разписка за заплащането на сумите. Предвид
частичното отхвърляне на иска и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищецът следва да
възстанови частично направените разноски на ответника, в размер на 1673,1 лева.
Ответникът прави искане за присъждане на разноски по правилото за компенсация,
а ищецът не прави възражения в тази насока. Поради това и по компенсация,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата 12064,57
лева.
Мотивиран така, съдът
Р е ш и:
ОСЪЖДА Г.Г.Т. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД – София, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град С*, бул. „С* **“ № *А, представлявано от изпълнителни директори М* М*-Г*
и П* В* Д*, сумата 338430,75 лева, формирана както следва: 1) 300 000
лева – изплатено от ищеца на Г* И* Т* и Х* М* Т* обезщетение за неимуществени
вреди от реализирано на 06.08.2012 година ПТП,
при което е починал М* Х* Т*; 2) сумата 38430,75 лева – обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение по т. 1 за периода 06.08.2012 година –
06.11.2013 година; ведно със законната лихва върху сумата 338 430,75 лева от
датата на завеждане на исковата молба 02.12.2020 година до окончателното
разплащане, като в останалата част до пълния предявен размер на исковата главница 415 722,17 лева – ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Г.Т. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД – София, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град С*, бул. „С* ш*“ № **, представлявано от изпълнителни директори М* М*-Г*
и П* В* Д*, сумата 12064,57 лева - деловодни разноски за
настоящото производство, съобразно уважената част от иска и по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: