№ 1287
гр. Пазарджик, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220102315 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 от КТ.
Ищцата Р. Д. Т., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „****** чрез
пълномощника си адвокат М. твърди, че от 19.02.2019 г. работи при
ответника „Агро органик 2“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „****** на длъжност „технически секретар“
въз основа на трудов договор № 4 от 18.02.2019 г. От 22.05.2023 г. до
04.07.2023 г., включително ползвала отпуск за временна неработоспособност,
за което били издадени болничен лист № Е20231591083 и болничен лист №
Е20231840075. На 02.06.2023 г. й било връчено искане за представяне на
писмени обяснения по реда на чл. 193 от КТ и нотариална покана за
заплащане на сумата от 500 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени загуби и пропуснати ползи. Още на 02.06.2023 г. представила
исканите й писмени обяснения, а на 05.06.2023 г. подала молба за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 от КТ
с едномесечно предизвестие. При направена справка в НАП установила, че
считано от 05.06.2023 г. трудовото й правоотношение било прекратено с
дисциплинарно уволнение, без да й бъде връчена заповед за уволнение.
Счита, че уволнението й е незаконно поради допуснати процесуални
нарушения с оглед обстоятелството, че ползва надлежно разрешен отпуск за
временна неработоспособност и искането за даване на обяснения не съдържа
конкретни деяния и дати на извършване, а по същество липсват основания за
дисциплинарно уволнение. Моли уволнението да бъде признато за незаконно
1
и отменено и да й бъде заплатено обезщетение за оставане без работа за
период от шест месеца след датата на уволнението в размер на 4 792,32 лв.
(след допуснатото изменение на иска), ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира
разноските по делото. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Агро органик 2“ ООД чрез
пълномощника адвокат И. е подал отговор на исковата молба, но с
Определение № 2227 от 05.09.2023 г. съдът е констатирал, че същото е
нередовно, тъй като е подадено от пълномощник, който не е надлежно
упълномощен, поради което му е указано до датата на първото по делото
съдебно заседание да отстрани констатираните нередовности в отговора на
исковата молба. Дадените от съда указания не са изпълнени от ответника в
посочения срок, поради което съдът приема, че отговор на исковата молба не
е подаден.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
По силата на трудов договор № 4 от 18.02.2019 г. ищцата Р. Д. Т. е
работила при ответника „Агро органик 2“ ООД на длъжността „технически
секретар“ с място на работа гр. Пазарджик, при пълно работно време.
Със Заповед № 01 от 05.06.2023 г., издадена от управителя К. Н. и
връчена на същата дата при отказ, трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ с налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т.
7, 8 и 10 от КТ, изразяващи се в увреждане на имущество, собственост на
работодателя; изтриване на документи и информация, собственост на „Агро
органик 2“ ООД; разгласяване на информация за дейността на „Агро органик
2“ ООД в областта на земеделието на конкурентни дружества и земеделски
производители; неизпълнение на задължения съгласно длъжностната
характеристика за администриране на обработени документи, подадени
заявления, входящи номера от заявления, изплатени суми; извършване на
действия извън правомощията й, с които е увредила репутацията и доброто
име на „Агро органик 2“ ООД пред Общинска служба – Земеделие, Държавен
фонд „Земеделие“ – ОД Пазарджик, общини и техните администрации и
кметове.
След прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка на
ищцата липсва вписване на последващ трудов договор.
Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза и
уточненията на вещото лице в съдебно заседание за период от 6 месеца след
уволнението обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е в размер на 4 792,32 лв.,
а до датата на приемане на заключението – 20.11.2023 г. – 4 393.01 лв.
Според вписванията в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Агро органик 2“
ООД, считано от 15.03.2023 г. дружеството се представлява само заедно от
двамата управители К. Н. и К. Т..
2
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за заплащане на
обезщетение за времето, през което работникът или служителят е останал без
работа поради незаконното уволнение. По иска за незаконно уволнение в
тежест на ответника-работодател е да установи по делото при пълно и главно
доказване законосъобразността на дисциплинарното уволнение, в т.ч.
спазване на закрилата при уволнение и на процедурата по изискване на
обяснения от работника или служителя, както и извършване от ищцата на
вменените й дисциплинарни нарушения, за които й е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“. По иска за заплащане на обезщетение
за оставане без работа в тежест на ищцата е да установи при пълно и главно
доказване оставането си без работа след уволнението.
Съгласно чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат от
работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни
функции или от друг орган, оправомощен със закон. Преценката за
компетентността на работодателя да налага дисциплинарно наказание
уволнение е относима към законността на уволнението. С оглед
доказателствата по делото, че заповедта за уволнение е подписана само от
единия представител на работодателя – К. Н., който е един от двамата
управители, които според актуалния дружествен договор представляват
дружеството само заедно, следва да се приеме, че същата е незаконна. Вярно
е, че законодателят е дал възможност за делегиране на правомощия от
работодателя по силата на изрично упълномощаване за налагане на
дисциплинарни наказания, но настоящият случай не попада в тази хипотеза,
тъй като упълномощаване от името на работодателя само единият управител
да упражнява дисциплинарна власт не може да бъде извършено от единия
управител на другия. В този смисъл е практиката на ВКС, намерила израз в
Решение № 137 от 25.03.2011 г. по гр.д. № 1112/2010 г., IV г.о. В случая
управителят Н. не е имал представителна власт да действа сам от името на
работодателя, а само заедно с другия управител Т., поради което уволнението
следва да се признае за незаконно и да се отмени.
На следващо мяст работодателят не е доказал, въпреки разпределената
му доказателствена тежест, че действително са налице условията, на които е
основал уволнението, а именно че ищцата е извършила вменените й
нарушения на трудовата дисциплина, в която насока не са ангажирани
никакви доказателства от ответника. Заповедта за уволнение, освен това, не е
мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като не съдържа пълно и
точно описание на всяко едно от трудовите нарушения с обективните и
субективни му признаци – кога е извършено (с оглед преценката за спазване
на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194, ал. 1 от КТ),
при какви условия е извършено и в какво точно се изразява всяко
3
дисциплинарно нарушение. Неспазването на предписаната от закона форма и
съдържание на заповедта води до незаконосъобразност на уволнението. Съдът
следи служебно за спазването на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като разпоредбата е
императивна.
Предвид изложеното дисциплинарното уволнение на ищцата се явява
незаконно, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да се уважи,
като уволнението бъде признато за незаконно и отменено.
С оглед незаконността на уволнението следва да бъде уважен и искът по
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ
за оставане без работа от датата на уволнението до датата на приключване на
устните състезания пред първата инстанция в размера, установен от вещото
лице – 4 393.01 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане. За разликата над тази сума до
претендирания размер от 4 792,32 лв., искът като неоснователен следва да
бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., а на основание чл.
78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ответникът следва да заплати в
полза на съда дължимата държавна такса по двата кумулативно предявени
иска и платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза, съразмерно на уважената част от иска по
чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.
В полза на ответника разноски не се присъждат, макар и акцесорният
иск да е частично отхвърлен, тъй като ответникът не претендира такива, а и
липсват данни да е сторил разноски по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ уволнението на Р. Д. Т., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул.
„******, извършено със Заповед № 01 от 05.06.2023 г., издадена от „Агро
органик 2“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. „******, чрез управителя К. Н..
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от
КТ „Агро органик 2“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Пазарджик, ул. „****** да заплати на Р. Д. Т., ЕГН ********** от гр.
Пазарджик, ул. „****** обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода от 05.06.2023 г. до 20.11.2023 г. в размер
на 4 393.01 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба – 23.06.2023 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 4 393.01 лв. до предявения размер от 4 792,32 лв.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Агро органик 2“ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „******
да заплати на Р. Д. Т., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „******
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 от
ГПК „Агро органик 2“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „****** да заплати в полза на Районен съд –
Пазарджик държавна такса в размер на 255,72 лв. и възнаграждение за вещо
лице в размер на 150,15 лв.
На основание чл. 315, ал. 2 от ГПК решението може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок, считано от
04.12.2023 г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5