Присъда по дело №793/2019 на Районен съд - Асеновград

П  Р  И  С Ъ  Д  А

Номер

Година

2021

Град

Асеновград

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Асеновградският районен

съд

Трети  наказателен

състав

 

На

Тринадесети май

Година

2021

 

В публично заседание в следния състав:

Председател:

И. Шейтанов

 

Съдебни заседатели:	Г.А.
	Т.Д.

 

Секретар:

Мария Ацалова

 

Прокурор:

Борис Михов

 

 

като   разгледа    докладваното    от

Съдията

 

Наказателно общ  характер дело номер

793

по описа за

2019

година.

 

 

                   П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия  Г.Н.Т. - роден на *** ***,  българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан,  с адрес ***, ЕГН **********,  за ВИНОВЕН в това, че в периода от 31.01.2017 г.  до края на месец март 2017 г., включително, в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си, имотна облага, е възбудил и поддържал у В.П.Г. заблуждение, че му е необходима парична сума за изготвянето на покана за гостуване на чужденец, за участието й в сдружение за получаване на лихва и за плащането на служител в НСБОП за извършване на проучване на извършени банкови транзакции с нейни лични парични средства, както следва:

-         на 31.01.2017 г. – че му е необходима паричната сума от 1 800 лв. за изготвяне на покана на чужденец и за пребиваването на същия в страната, която сума впоследствие ще върне при поискване от пострадалата;

-         на 02.03.2017 г. – че му е необходима паричната сума от 1 000 лв., която щял да внесе в сдружение от нейно име, която щял да върне ведно с висока лихва върху тази сума, като й причинил имотна вреда в размер на 1 000 лв.;

-         на неустановена дата през месец март 2017 г. – че му е необходима парична сума от 2 000 лв., която щял да внесе в сдружение от нейно име, която щял да върне ведно с висока лихва върху тази сума, като й причинил имотна вреда в размер на 2 000 лв.;

-         на неустановена дата през месец март 2017 г. - че му е необходима парична сума от 200 лв., която щял да внесе в сдружение от нейно име, която щял да върне ведно с висока лихва върху тази сума, като й причинил имотна вреда в размер на 200 лв.;

-         на неустановена дата през месец март 2017 г.  – че му е необходима сумата от 300 лв., която да изплати на служител на НСБОП, за да извърши проучване по извършени банкови транзакции, като й причинил имотна вреда в размер на 300 лв., съответно, като й причинил имотна вреда в размер на общо 5 300 лв.,   поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЕДНА ГОДИНА.

 

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража ПОСТАНОВЯВА така наложеното наказание “лишаване от свобода” подсъдимият да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Г.Н.Т. ДА ЗАПЛАТИ   на гражданската ищца В.П.Г. обща сума от 5 300 лева, или както следва:

- сумата 1 800 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата;

- сумата от 1 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата;

- сумата от 2 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата;

 - сумата от 200 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата;

- сумата от 300 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата,

Всички суми представляващи обезщетение за причинени на гражданската ищца имуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Г.Н.Т. да заплати на гражданската ищца В.П.Г. сумата от 800 лв., представляваща направени от нея разноски по водене на делото.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Г.Н.Т. да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на ОД на МВР - Пловдив, сумата от   184,80 лв., представляваща разноски по водене на делото.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Г.Н.Т. да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на Районен съд – гр. Асеновград, сумата от 906,90 лв., представляваща разноски по водене на делото, както и сумата от 212 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.

  

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – Пловдив в петнадесетдневен срок от днес.

 

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                                       2.

 

                                               

МОТИВИ към присъда №260018/13.05.2021г. по нохд №793/2019г. по описа на АРС ІІІ н.с.

 

Против подсъдимия Г. ***, е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно, за това, че в периода от 31.01.2017 г.  до края на месец март 2017 г. включително, в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си, имотна облага, е възбудил и поддържал у В.П.Г. заблуждение, че му е необходима парична сума за изготвянето на покана за гостуване на чужденец, за участието й в сдружение за получаване на лихва и за плащането на служител в НСБОП за извършване на проучване на извършени банкови транзакции с нейни лични парични средства, както следва:

- на 31.01.2017 г. – че му е необходима паричната сума от 1800 лв. за изготвяне на покана на чужденец и за пребиваването на същия в страната, която сума впоследствие ще върне при поискване от пострадалата;

- на 02.03.2017 г. – че му е необходима паричната сума от 1000 лв., която щял да внесе в сдружение от нейно име, която щял да върне ведно с висока лихва върху тази сума, като й причинил имотна вреда в размер на 1000 лв.;

- на неустановена дата през месец март 2017 г. – че му е необходима парична сума от 2000 лв., която щял да внесе в сдружение от нейно име, която щял да върне ведно с висока лихва върху тази сума, като й причинил имотна вреда в размер на 2000 лв.;

- на неустановена дата през месец март 2017 г. - че му е необходима парична сума от 200 лв., която щял да внесе в сдружение от нейно име, която щял да върне ведно с висока лихва върху тази сума, като й причинил имотна вреда в размер на 200 лв. ;

- на неустановена дата през месец март 2017 г.  – че му е необходима сумата от 300 лв., която да изплати на служител на НСБОП, за да извърши проучване по извършени банкови транзакции, като й причинил имотна вреда в размер на 300 лв., съответно, като й причинил имотна вреда в размер на общо 5300 лв.

Производството по делото протече по общия ред, като преди провеждането на разпоредително заседание, се приеха за съвместно разглеждане в настоящето наказателно производство предявените от страна на пострадалата В.П.Г. граждански искове, на обща сума от 5 300 лева, или както следва:

- за сумата 1 800 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата;

- за сумата от 1 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата;

- за сумата от 2 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата;

 - за сумата от 200 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата;

- за сумата от 300 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, с правно основание чл.45 от ЗЗД, против подсъдимия Г.Н.Т., представляващи обезщетение за претърпени от пострадалата имуществени вреди, в резултат от извършеното спрямо нея престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, предмет на обвинителния акт, както се прие и претенцията на пострадалата В.П.Г. за присъждане на направени по делото разноски. В.П.Г. беше конституирана по делото, в качеството на граждански ищец. Същата се явява лично в съдебно заседание ведно с упълномощената от нея като повереник адв. Т.Л.Д..

В процеса на водено наказателно производство, подс. Г.Н.Т. се явява лично и заедно с упълномощеният от него като защитник адв. И.Е..

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Пловдив, Териториално отделение Асеновград, поддържа обвинението така както е повдигнато, счита същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по делото доказателства, се е установила фактическа обстановка идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия и проточилото се във времето наказателно производство, предлага на подсъдимия да се определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства при условията  на чл.54 от НК , което да бъде „Лишаване от свобода”, в размер на две години. На основание чл.66, ал.1 от НК, е на становище, че изпълнението на така определеното наказание следва да се отложи с изпитателен срок от четири години. По този начин прокурора счита, че ще се изпълнят целите предвидени в чл.36 от НК. По отношение на предявените и приети за съвместно разглеждане граждански искове, прокурора е на становище, че същите са основателни и следва да бъде уважени в пълен размер. По отношение на направените по делото разноски, то представителя на държавното обвинение е на становище, че те следва да възложат на подсъдимия.

Повереника на гражданския ищец -адв. адв. Т.Д. по същество счита делото за изяснено от фактическа и правна страна. Анализирайки в пълна степен събраните по делото доказателства, по отношение на предявените и приети за съвместно разглеждане граждански искове, тя е на становище, че те следва да бъдат уважени в пълен размер. Пледира подс. Т. да бъде осъден да заплати и направените от страна на гражданския ищец разноски. 

Гражданския ищец В.П.Г. не се явява лично в последното проведено по делото заседание и съответно не взема становище.

Защитника на подс. Т., адв. И.Е. по същество счита, че делото е изяснено, но обвинението не е доказано. Като анализира събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и прави съответните изводи в полза на защитната позиция, то защитника е на становище, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка е изцяло опровергана. Той не отрича, че пострадалата В.П.Г. е дала част от инкриминираните суми на подс. Т., но това са били пари получени назаем, които поради затруднение подзащитният му все още не е върнал. Акцентирайки на обстоятелствата и условията при които са получени тези пари от подс. Т., то защитника е на становище, че между страните са възникнали гражданско правни отношения. В този смисъл поради липса на състав на престъпление, той пледира подс.Т. да бъде признат за невинен и оправдан.

Подс. Г.Н.Т. не се признава за виновен и моли де бъде оправдан.

 Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

            Подсъдимият Г.Н.Т. е роден на *** ***,  българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан,  с ЕГН **********.

            Подсъдимия и пострадалата свидетелка В.П.Г. се познавали отдавна, тъй като от много години живеят в съседни апартаменти находящи се трети етаж,  в жилищна кооперация на адрес в гр. Асеновград, ул. „Цар И. Асен II” №15, вх.А. В края на 2016г. подс. Т. живеел на адреса със своите родители, а св. Г., която била вдовица, живеела сама. Свидетелката Г. имала и двама сина, като единия от тях починал през 2012г., а втория- Д.Г.починал през 2017г.  Докато Д.Г.бил жив, той живеел отделно от своята майка и рядко я посещавал. Самотноживеещата Г. имала нужда от помощ в домакинството и намерила същата в лицето на подс. Т.. През 2016г. той започнал да й върши дребни услуги свързани с покупки на стоки от първа необходимост, както и със сваляне филми от интернет на домашният й компютър. С течение на времето подс. Т. все по често посещавал жилището на пострадалата. В резултат на всичко това, пострадалата Г. започнала да има пълно доверие на подс. Т., като в съзнанието й се затвърдило убеждението, че той е коректен и добър човек. Към онзи момент св.Г. ползвала обикновен мобилен телефон с клавиши, с номер **********, като за използване на домашен интернет плащала такса, като абонат на „Еском“ ООД. За кореспонденция имала и регистриран пощенски имейл с адрес ***********@***.**, който много рядко използвала.

През периода от 2015г. до началото на 2017г. подс. Г.Т. имал регистрирани множество банкови сметки в различни банки в страната, като съответно имал регистрирани пощенски имейли с адреси: ********@***.** и  **************@*****.***. От получените справки чрез разкриване на банкова тайна, се установява, че на 29.06.2016г. Т. открил две различни банкови сметки в „УниКредит Булбанк“ АД-едната в лева, а втората в евро, по които му били издадени две отделни дебитни карти. / справки листи от 135 до 139, том І, от съд.дело/. Двете сметки били закрити на 22.07.2019г. От получените справки чрез разкриване на банкова тайна, се установява, че към края на 2016г. подс. Т. имал открити общо четири сметки в банка „ОББ“ АД, две които били закрити съответно на 04.04.2017г. и 06.06.2019г., а другите останали активни и към настоящия момент / справки листи от 141 до 165, том І, от съд.дело/. От получените справки чрез разкриване на банкова тайна, се установява, че към края на 2016г. подс. Т. имал открити две сметки в банка „Юробанк България“ АД, двете активни и към момента / справки листи от 167 до 170, том І, от съд.дело/. От справката от същата банка се установява, че за периода от 30.01.2015г. до 06.01.2016г. подс. Т. имал открити и две банкови сметки в „Банка Пиреус България“ АД, които в последствие били закрити / справки листи от 171 до 174, том І, от съд.дело/. От получените справка чрез разкриване на банкова тайна, се установява, че към края на 2016г. подс. Т. имал открита една сметки в банка „ПИБ“ АД, същата активна и към момента / справки листи от 181 до 182, том І, от съд.дело/. От получените справки чрез разкриване на банкова тайна, се установява, че към края на 2016г. подс. Т. имал открити три банкови  сметки в банка „ЦКБ“ АД, съответно по една в лева, евро и щатски долари, първите две от които  активни и към момента / справки листи от 189 до 232, том І, от съд.дело/.

Посредством своите банкови сметки и сключените за тях договори със съответните банки, подс. Т. бил наясно с начина по който се използвали услугите за „онлайн банкиране“, като за тази цел активно използвал платформите на съответните банки.

От намиращите се на листи от 118 и от 172 до 189 от ДП № 611/2017г. справки  /_{Забележка: съдът в своите мотиви до края, приема за по-голяма прецизност, номерацията на материалите съдържащи се в приложения том от ДП, извършена с черен молив, а не тази със син химикал}/  се установява,че подс. Т. имал разкрита и сметка в „Райфайзенбанк“ АД с IBAN ***. От същите справки се установява, че в цитирания в справката значителен период от време има данни за активно онлайн банкиране от страна на клиента. Въз основа на подадено от подс. Т. заявление посредством  представена, попълнена и подписана от него бланка на искане-договор за издаване на безконтактна дебитна карта, същия заявил и своето желание за получаване възможност да използва  услугата „онлайн банкиране“, чрез съответен акаунт в сайта на банката. В самото искане подс. Т. вписал своите лични данни, включително и имейлът си ********@***.** и мобилен телефонен номер **********. Освен желанието за получаване на дебитна карта, на първа страница на искането, било отбелязано и желанието на подс. Т. да ползва опцията „Райфайзен онлайн“ а именно-„Активни права по всички настоящи и бъдещи сметки и продукти с SMS оторизация“.

През 2016г. пострадалата Г. продала на своя брат св. И.П.Б. апартамент намиращ се в гр. Асеновград, ул. „Цар Освободител“ №11. Сумата по сделката била в размер на 70 000лв. като първоначално на 20.09.2016г. тя била преведена от св. Б. по сметка на пълномощника на св.Г.. /платежно на лист 309, том.ІІ от съд.дело /. В последствие част от тази сума, а именно 25 000 лева били преведени от пълномощника на св. Г. по сметка на пострадалата в Общинска банка. Това се установява от  намиращото се платежно на лист 310, том.ІІ от съд.дело. От същото става видно, че на 12.10.2016г. сумата е постъпила по сметка с IBAN *** В.П.Г.. В последствие, останалата  част от сумата, а именно 45 000 лева били преведи от пълномощника по сметка на св. Г. в Райфайзенбанк АД. Това се установява от  намиращото се платежно на лист 311, том.ІІ от съд.дело, от което става видно, че на 16.12.2016г. сумата е постъпила по сметка IBAN *** В.П.Г.. Междувременно, св.Г. продала и друг свой апартамент за сумата от 70 000лв., като получените за него  пари дала на сина си-Д.Г..

Подс. Т. бил наясно с получените от продажбите на имоти суми от страна св. Г.. Въпреки, че тя нямала необходимите познания и умения за ползване на  платформи за банково онлайн банкиране, по причини известни само на подс. Т., той започнал да я убеждава да си открие акаунт с опция за интернет банкиране. Така под негово давление, тя се съгласила, като на 09.12.2016г., пострадалата и подс. Т., заедно посетили клона на Райфайзенбанк АД в гр. Асеновград. Там те провели разговор със св. Е.Х.А., работеща като служител на банката. При това с помощта на подс. Т., св. Г. заявила, че иска да получи право и възможност за онлайн банкиране във връзка с паричните суми които притежавала по сметка в същата банка. Въз основа на заявеното от св.Г. й била представена за попълване бланка на искане-договор за издаване на безконтактна дебитна карта и предоставяне на банкови услуги за физически лица. Самото искане било попълнено саморъчно от подс.Т., който вписал в него личните данни на св.Г., като посочил и нейните имейл ***********@***.** и мобилен телефонен номер **********. Освен желанието за получаване на дебитна карта, на втора страница на искането, било отбелязано и желанието на св.Г. да ползва опцията „Райфайзен онлайн“ а именно-„Активни права по всички настоящи и бъдещи сметки и продукти с SMS оторизация“. Последното давало възможност на клиента, чрез предоставения му достъп до регистрирания му в системата на банката личен акаунт, да използва услугата чрез сайта на банката, като извършва преводи на пари, чрез тяхната оторизация с потвърждаване на осемцифрен код, получен от  потребителя  чрез съобщение изпратено на посочения в искането мобилен номер.Това означавало, че клиента може да извършва онлайн преводи чрез този акаунт, като за целта първо следва да получи съобщение /SMS/ на регистрирания в банката мобилен номер, съдържащо осемцифрен код, който следвало да се потвърди, чрез неговото ръчно въвеждане в активния прозорец на акаунта на клиента в сайта на банката.  Така попълненото от подс. Т. искане, било подписано от св.Г. и предоставено за обработка на банковия служител- св.А.. / листи 67 и 68, 255 и 256 том.І от съд.дело /. Тъй като на същата дата, по сметката на св.Г. в „Райфайзенбанк“ АД вече имало налични пари, то нямало и причина това й искане да не бъде уважено. Няколко дни по-късно, св. Г. била поканена в клона на Райфайзенбанк АД в гр. Асеновград където й били връчени заявената дебитна карта, както и запечатан хартиен плик съдържащ потребителското име и паролата за ползване на услугата „Райфайзен онлайн“ и съответно за ползване на регистрирания акаунт. Прибирайки се в къщи, св.Г. отворила плика даден й в банката, като видяла неговото съдържание. По същото време в дома й се намирал и подс. Т.. По неговото искане св.Г. му показала съдържанието на плика, като той се също видял потребителското име и паролата за акаунта на пострадалата. В последствие св. Г. прибрала листа с данните, като подс. Т. също видял мястото където тя го оставила на съхранение.

На 26.12.2016г. от личната си сметка  в Райфайзенбанк АД с IBAN ***.В.Г. прехвърлила в сметката си в Общинска банка с IBAN *** лева. /справка листи 360-362, том.ІІ от съд.дело/.

„Биткойн Солюшънс“ ЕООД със седалище в гр. София, е търговско дружество занимаващо се с търговия с криптовалути /справка лист 44 и 45 от ДП/. Една от услугите, които дружеството предоставяло е брокерска, като същата се изразява в посредничество между световните борси за криптовалути и клиенти, които искат да закупят или продадат дадена криптовалута. В края на 2016г. и понастоящем управител на търговското дружество е св. М.Т.М. /справки листи 379, 390-394, 398 -405 том.ІІ от съд.дело/. Дружеството нямало клиентски офис, като кореспонденция с клиентите и информацията относно обработката не техните поръчки се извършвала чрез размяна на съобщения чрез имейл за връзка-  ****@******.**.

На 04.01.2017г. в 15.16 часа /3:16 PM/ на имейла на „Биткойн Солюшънс“ ЕООД,  постъпило запитване от подс.Т. относно възможността за закупуване на биткойни. Същото било изпратено  посредством имейла ********@***.**. На същия било отговорено от консултант на дружеството на 04.01.2017г.  в 16.17 часа /4:17 PM/. С ново съобщение изпратено на 04.01.2017г., в 16.41 часа /4:41 PM/, от имейл ********@***.**, подс. Т. поискал допълнителна информация касаеща закупуването на биткойните. На същия било отговорено, на 04.01.2017г., в 18.01 часа /6:01 PM/, от имейла*****@******.**. С ново съобщение изпратено до имейл*****@******.** на 05.01.2017г., в 14.26 часа /2:26 PM/, от имейла ********@***.**, подс. Т. поискал допълнителна информация за биткойните.  На същия било отговорено, на 05.01.2017г., в 16.04 часа /4:04 PM/, от имейл*****@******.**.  /листи 403 до 405 том ІІ от съд.дело/

В началото на месец Януари 2017г. св.Г. решила да си купи велоергометър. Тъй като нямала необходимите познания относно параметрите на искания продукт и мястото от където да го купи, тя възложила тази задача на подс. Т.. Той от своя страна поел ангажимента да й намерил търсения продукт. На 05.01.2017г. между 15.30-16.00 часа, подс. Т. бил в дома на пострадалата, като на своя смарт телефон, показал на св. Г. няколко интернет оферти с  модели на велоергометри . Тя си харесала продукта “Vitarid-R” продаван от онлайн магазин „ТВ Бутик“ поддържан от „Скайшоп България“ ЕООД. Подс. Т. изкоментирал със св.Г. цената на офертата и продукта, като тя се съгласила той да го поръча за нейна сметка. С оглед поръчката на велоергометъра, св.Г.  му дала мобилния си телефон с номер **********. Неизвестно защо вместо да поръча продукта от дома на пострадалата, подс. Т. излязъл навън и отишъл в дома си. Използвайки от там телефона на пострадалата,  на 05.01.2017г. в 17.15 часа, подс.Т.  се свързал с посочения от „ТВ бутик“  телефонен номер и поръчал продукта “Vitarid-R”. При поръчката, която била с наложен платеж, подс. Т. посочил и данните на получателя, а именно трите  имена и адреса на св. Г.. Така направената от подс.Т. поръчка била изпълнена на 10.10.2017г. като поръчания от подс. Т.  велоергометър бил доставен на св. Г. чрез куриер на Спиди на 14.01.2017г. /справка листи 288, том.ІІ от съд.дело/.

Междувременно, веднага след последното изпратено на 05.01.2017г. в 16.04 часа /4:04 PM/ съобщение до подс.Т. от консултанта на „Биткойн Солюшънс“  ЕООД, по указаните му стъпки и процедура в разменените съобщения, на 05.01.2017г. в 16.06 часа /4:06 PM/, в дружеството била заведена поръчка № 30667886 за закупуване на биткойни. Поръчката била регистрирана от клиент с имейл адрес ***********@***.** /т.е. този на св.Г./. За валидността на поръчката, от  акаунта на св.Г. в Райфайзенбанк АД бил направен и превод на сумата от 9 500лева. Сумата била преведена от сметката на св.Г. с IBAN ***к АД по сметка на „Биткойн Солюшънс“ ЕООД с IBAN *** „ПИБ“ АД . Самият превод бил извършен чрез платформата за онлайн банкиране  от акаунта на св. Г., като превода бил потвърден, чрез оторизация на получен СМС с осемцифрен код на нейния мобилен телефонен номер **********. В момента на превода мобилния телефон на св. Г. не бил в нея, като тя самата била в абсолютно неведение относно извършения превод от нейната сметка и неговото потвърждаване чрез получения СМС на мобилният й номер. В изпратената от името на ***********@***.** до „Биткойн Солюшънс“ ЕООД поръчка бил посочен и съответен адрес на получателя на биткойните, които клиента искал да закупи, а именно:  lNxxELkPo1BufKyc5ve1jMnZw1kRYaKe4P. Преведената сума в размер на 9 500 лева постъпила реално в сметката на „Биткойн Солюшънс“ ЕООД на 06.01.2017г. в 10:12 часа /справки лист 33,46 до 49 от ДП, листи 360 до 362, том ІІ от съд.дело / . Поръчката и извършения превод били потвърдени 06.01.2017г. от страна на дружеството посредством изпратени два имейла / в 10.39 часа и 10.58 часа / от консултанта на дружеството до имейл на адрес ***********@***.**. Така подадената заявка за закупуване на биткойни, заведена като поръчка под номер 3067886, била изпълнена на 06.01.2017, в 16:48 часа, след като от дружеството били закупени от съответната борса биткойни по курса  равняващи се 5.24420 ВТС. Информацията за извършената транзакция и съответно закупеното количество биткойни били изпратени на посочения адрес от клиента използвал имейла на пострадалата ***********@***.** , а именно:  lNxxELkPo1BufKyc5ve1jMnZw1kRYaKe4P. Номера на транзакцията, с която били  изпратени биткойните е: 0de854a2ec84dd2689f99939b5208aa3468fac163d65ad4ce80e85e0dbfe5120. Ползващия имейла на пострадалата св. Г., представяйки се за лицето Vesela Gaidarova  изпратил на имейла на „ Биткойн Солюшънс“ ЕООД съобщение на 06.01.2017г. в 18:23 часа /6:23 PM/, с което потвърдил получаването на закупените биткойни. Както се каза и по-горе, към онзи момент св. Г. нямала никаква представа относно извършените транзакции на парични суми от нейната сметка в Райфайзенбанк, закупените чрез нейните средства биткойни и кореспонденцията която се водело от нейния имейл с консултанта отговарящ на имейла на „ Биткойн Солюшънс“ ЕООД. /листи 398 до 405 том ІІ от съд.дело/.

По описаната схема на 10.01.2017г. в 15.33 часа, в „Биткойн Солюшънс“ ЕООД  била заведена нова поръчка № 21138000 за закупуване на биткойни. Поръчката била отново регистрирана от имейла на св. Г. с адрес ***********@***.** . За нейната валидност бил направен и превод на сумата от 12 500 лева от сметката на св.Г. в Райфайзенбанк АД с IBAN *** „Биткойн Солюшънс“ ЕООД с IBAN *** „ПИБ“ АД . Самият превод отново бил извършен чрез платформата за онлайн банкиране от акаунта на св. Г. в Райфайзенбанк АД, като бил потвърден в системата чрез оторизация на изпратения осемцифрен код с СМС на мобилния й телефонен номер- **********. /справки лист 32, 46 до 49 от ДП, листи 360 до 362, том ІІ от съд.дело/.Самата пострадала, отново била в абсолютно неведение относно извършения превод от нейната сметка и неговото потвърждаване чрез мобилният й номер. В изпратената от името на ***********@***.** поръчка бил посочен и съответен адрес на получателя на биткойните, които клиента искал да закупи, а именно: 1Dx2u6616X9XTXLPc2Xf9jTBNhAnMwCdta. Преведената сума в размер на 12 500 лева постъпила в сметката на „Биткойн Солюшънс“ ЕООД на 11.01.2017г. в 10:20 часа. Така подадената заявка за закупуване на биткойни, заведена като поръчка под номер 2113800, била изпълнена на 11.01.2017, в 10:22 часа, като от страна на  дружеството били закупени по курса от съответната борса биткойни равняващи се 7.16830 ВТС. Същите били изпратени на посочения адрес на лицето използващо имейла на пострадалата /***********@***.**/ , а именно:  1Dx2u6616X9XTXLPc2Xf9jTBNhAnMwCdta. Номера на транзакцията, с която биткойните били изпратени е: 09917e056a7cf925632ce2f98e9d747fedbb848b24be7a83a5e95548cadc4ceb. С тяхното изпращане на посочения от клиента адрес, от страна на дружеството „Биткойн Солюшънс“ ЕООД приели, че поетия ангажимент във връзка с тази поръчка е вече изпълнен. Към онзи момент св. Г. продължавала да  няма никаква представа относно извършените транзакции и закупените чрез нейните средства биткойни от страна на „ Биткойн Солюшънс“ ЕООД.

Във връзка с двата онлайн превода по сметка на „Биткойн Солюшънс“ ЕООД, на 12.01.2017г. св. Г. получила обаждане по телефона от служител на „Райфайзенбанк“ АД. В хода на разговора, се разбрало, че пострадалата няма никаква представа за извършените онлайн транзакции на средства от личната й сметка в същата банка, както и относно това, че на два пъти е бил използван нейния акаунт в „Райфайзенбанк“ за онлайн банкиране. Св. Г. разбрала и това, че двата превода са били потвърдени чрез кодове получени чрез СМС-си на използвания от нея мобилен номер. Св.Г. се разстроила и тъй като чувствала подс. Т. за близък човек, тя му споделила за информацията  от  проведения разговор с служителя от банката. Подс. Т. се изсмял, като казал на пострадалата, че дори и той не бил могъл да измисли по-добра схема. Във връзка с преведените онлайн пари от личната й сметка, на 13.01.2017г. св.Г. придружена от подс. Т., посетила офиса на „Райфайзенбанк“ АД, в гр. Асеновград. На същата дата тя подала две заявления за анулиране на двата превода към „Биткойн Солюшънс“ ЕООД, като поискала сумите по тях да й бъдат възстановени /листи 31 и 35 от ДП/. В същата насока било и подаденото на 20.01.2017г. до Райфайзенбанк АД, искане –възражение от страна св.Г.. / лист 36 от ДП/. С писмо изх.№ 13127/31.01.2017г. от Началник отдел при Райфайзенбанк АД, св. Г. била информирана, че при извършената проверка не са били установени нередности при нареждането и потвърждаването на двата превода от парите по нейната сметка, поради и което постъпилите по сметката на „Биткойн Солюшънс“ ЕООД в „ПИБ“ АД средства нямало как да й бъдат възстановени.

Докато подс. Т. контактувал и общувал със св. Г., той  се убедил, че тя е много доверчива и лесно манипулируема, като освен това му вярвала и безусловно. Въз основа на получената информация, във връзка с двата превода, извършени от сметката на св. Г. в „Райфайзенбанк“ АД, с които били закупени биткойни от страна на „Биткойн Солюшънс“ ЕООД , подс. Т. се убедил и в това, че тя не е особено внимателна и по отношение на управлението на  собствените й парични средства. Това особено се отнасяло до притежаваните от св.Г. суми по сметки  в „Райфайзенбанк“ АД и „Общинска банка“ АД. Въз основа на тези си наблюдения в края на месец януари 2017 г.  подс. Г.Т. решил да поиска от св. В.Г. пари, които после да разходва за залагане в сайтове за онлайн залози. Решил да поиска парите на различни основания, които не кореспондирали с обективната действителност, като целта му била да убеди посочената свидетелка да му ги предостави. Деецът нямал намерение да върне получените по този начин парични средства, като намерението му определено било да ги похарчи за лични нужди. На 31.01.2017 г. подс. Г.Т. пристъпил към реализиране на замисленото, като  отишъл отново в жилището на св. В.Г.. Там той провел разговор с нея, в хода на който й обяснил, че имал приятелка, която живее в Русия. Подсъдимият посочил, че искал да покани приятелката си в България и че за да може да гарантира престоя й в страната трябвало да декларира пред съответните органи, че притежава пари на влог в банка с налични 2000 лв. В тази връзка той поискал от св. В.Г. да му даде назаем сумата от 2000 лв. Св. Г. се съгласила да му услужи, като му обяснила, че може да му даде 1800 лв. Казала му също така, че ще изтегли сумата от банкова си сметка която имала в клона на „Райфайзенбанк“ АД в гр. Асеновград. Двамата се уговорили сумата от 1800 лв. да се върне от подс. Г.Т. на св. Г., в момента в който тя я поиска от него. След постигането на тази уговорка, още същия ден – 31.01.2017 г., двамата отишли в клона на „Райфайзенбанк“ АД в гр. Асеновград. В същия офис след изготвяне на платежно нареждане, попълнено саморъчно от подс. Т. но подписано  от св. В.Г. /лист 22 от ДП/, от сметката й в посочената банка с IBAN ***одс.Т. в същата банка с IBAN ***ума от 1800 лв. /лист 361-362, том ІІ от съд.дело/. Св. В.Г. предоставила тази сума по описания начин на подс. Г.Т., тъй като повярвала на изложената от него версия и искала да помогне приятелката на дееца да пребивава в страната. След извършване на паричния превод св. В.Г. се прибрала в дома си. Още на същия ден-31.01. 2017г., подс. Т. изтеглил в брой преведената му от св.Г. сума /справка лист 174,181,стр.2 и 189 от ДП и листи 360 до 362, том ІІ от съд.дело /. От справката на  лист 208, том  І,  от съд.дело, се установява, че още на 31.01.2017г. чрез закупена касово валута в евро от ЦКБ АД,  по сметката на подс. Т. в същата банка с IBAN ***.31 EUR. Още на същата дата-31.01.2017г. от същата сметка в ЦКБ АД, той е превел по сметка на дружество за онлайн залози BETFAIR/DUBLIN сумата от 918.00 EUR.

 

Към края на 2016г. използвайки интернет  подс. Т. се запознал със св. С.С.М.от гр.Москва, Русия /показания лист 74, том І, от съд.дело/. Двамата основно контактували със съобщения изпращани чрез различни интернет приложения. В един момент, св. М. изразила желание да се срещне на живо с подс. Т., за което пък той от своя страна решил да я покани на гости в България. Едно от условията за валидност на отправената покана, било канещия, в случая подс. Т. да удостовери, че има банков влог с минималната сума от 2000лв. Това именно условие било използвано и като мотив от страна на подс. Т. да поиска от св. Г. сумата, която на 31.01.2017г. тя му превела по личната сметка в „Райфайзенбанк“ АД. В последствие се оказало, че било безсмислено да се изпраща каквато и да е покана до св.М., тъй като нейните родители изобщо не били съгласни тя да пътува до България. 

 Тези обстоятелства, все още не били известни на св. В.Г., като тя продължавала да допуска подс. Т. в дома си, да се среща с него и да му вярва безусловно. На 02.03.2017 г. подс. Г.Т. решил отново да поиска пари назаем от св.Г., като последващите му действия доказали, че той отново  нямал никакво намерение да ги върне. Същият ден той посетил св. В.Г. в жилището й, като й поискал сумата от 1000 лв. За да получи парите от нея, той й обещал, че щял да ги вложи от нейно име в някакво дружество, сдружение, асоциация /като не посочил името и дейността му/, където изплащали годишна лихва но депозитите от 20 %. При тези условия, св. В.Г. се съгласила да даде парите на подс. Г.Т., тъй като решила, че по този начин щяла да получи допълнителни доходи.  Същия ден – на 02.03.2017 г., тя отишла сама в клона на „Общинска банка“ в гр. Асеновград. Там св. В.Г. превела от сметката си в посочената банка с IBAN ***одс.Т. в „Райфайзенбанк“ АД  с IBAN ***. /листи 174,182 и 189 от ДП/. Преди извършването на транзакцията обаче подс. Т. обяснил на св. Г., че всъщност годишната лихва, която щяла да й се изплати за посочената сума не е 20 %, а 12 % . Св. В.Г. превела парите си в сметката на подс. Г.Т., тъй като му повярвала, че те ще бъдат вложени в съответното сдружение или дружество от нейно име и че ще получи висока лихва за това. Впоследствие св. В.Г. се прибрала в дома си. Подс. Т. нямал намерение да връща и тези пари, като изразходвал преведената му сума още 02.03.2017г. за лични цели /справки листи 174,182 и 189 от ДП и  лист 208, том І,  от съд.дело/. От същите се установява, че още същият ден подс. Г.Т. изтеглил от сметката си в „Райфайзенбанк“ АД сумата от 1001 лв. От справката  лист 208 и лист 209, том І,  от съд.дело се установява и това, че на 02.03.2017г.в 15.00 часа, първоначално подс. Т. е закупил и внесъл по своята сметка в ЦКБ с IBAN ***9.65 евро , а на същата дата в 16.51 часа закупил и внесъл по същата сметка сумата от 25.54 евро. От наличните по неговата сметка в ЦКБ АД пари в евро, на 02.03.2017г. по сметка на BETFAIR/DUBLIN от страна на подс. Т. са били преведени чрез два превода 26 евро и 458 евро или общо 484 евро.

Както бе посочено и по-горе, подс. Т. знаел, че св. Г. има парични средства от продажба на недвижими имоти внесени по нейни сметки, както в Райфайзенбанк, а така в „Общинска банка“. Разчитайки на доверчивостта на свидетелката, в един момент той започнал да я уверява, че месечният лихвен процент по депозитите на пари в „Пиреус банк“ е по висок от този даван в „Общинска банка“ и да я мотивира да прехвърли там своите пари. Междувременно подс. Г.Т. поискал от св. В.Г. сумата от 2000 лв., като отново й обяснил, че и тези пари щял да ги вложи от нейно име в горепосоченото дружество, сдружение, асоциация, което изплащало висока лихва. При това тя се съгласила да му даде отново исканите пари. И в този случай подс. Т. нямал намерение да изпълни уговорката си със св. В.Г. и да върне получените от нея пари.  В резултат на неговата настоятелност, на 06.03.2017г. св. В.Г. и подс. Т. посетили клона на „Общинска банка“ в гр. Асеновград. В посочения банков клон св. Г. изтеглила сумата от 28000 лв., като на гишето дала на подс. Т. поисканата от него сума от 2000лв. В последствие още същия ден, подс. Г.Т. и св.Г. отишли в клона на „Пиреус банк“ в гр. Асеновград. Там св. Г. допълнила сумата и внесла в сметка в „Пиреус банк“ в брой сумата от 27 037.01 лева. /лист 37 от ДП/. Самата банкова операция, технически била отработена от св. Ц.М.К.- Д., която тогава била служител в тази банка /лист 61 и 62, том І от съд.дело/.  Дадените от св. Г. пари в размер на 2000 лева, не били вложени от подс. Т. в съответно дружество, а същият ги разходвал за лични нужди.

От справката  лист 209, том І,  от съд.дело се установява, че на 07.03.2017г. чрез закупена чрез операция ПП /покупко продажба/ валута от подс. Т. в ЦКБ АД, по неговата сметка с IBAN ***а сумата от 1001.02 EUR. Още на същата дата-07.03.2017г. от същата сметка в ЦКБ АД, подс. Т. превел по сметка на BETFAIR/DUBLIN сумата от 1000.00 EUR.

Впоследствие, на неустановена дата през месец март 2017 г. подс. Г.Т. поискал от св. В.Г. още 200 лв., като й обяснил, че и тях щял да вложи в горепосоченото дружество, за да получи по-висок доход от лихвата, която щяла да получи. Св. Г. и в този случай повярвала на подс. Г.Т. и му дала на ръка сумата от 200 лв. Това се случило в жилището й в гр. Асеновград.  И тази сума не е била внесена от него в дружество, а я разходвал за лични нужди.

На неустановена дата, в края на месец март 2017 г. подс. Г.Т. отишъл при св. В.Г., като й обяснил, че има приятел, който работи в НСБОП. Подсъдимият й казал също така, че този негов приятел можел да проучи всички обстоятелства, свързани с прехвърлянето на сумите от сметката й в  „Райфайзенбанк“ АД на 05.01.2017 г. и на 10.01.2017 г. , в по сметка на „Биткойнт Солюшън“ ЕООД, срещу сумата от 200 евро /или 400 лв./. Тези твърдения на подсъдимият не кореспондирали с обективната действителност. Съответно към онзи момент той нямал такъв познат или приятел, който да работи в посоченото звено на МВР. Логично – не можел и да представи каквато и да е справка относно това кой е превел парите й в чужда банкова сметка ***. Св. В.Г., обаче, не знаела това и повярвала на подсъдимия. И именно защото му повярвала, дала на подс.Т.  сумата от 300 лв., с която към онзи момент разполагала . Тя се надявала чрез тази сума и по описания от подсъдимия начин, да си върне парите, които й били отнети от сметката й в „Райфайзенбанк“ АД. Подс. Г.Т. взел парите, които впоследствие изразходил за лични нужди. След тази среща се провела нова такава между св. В.Г. и подс. Г.Т.. Тогава посочената свидетелка го попитала, какво се случва с парите, които му била дала да внесе в съответното дружество срещу солидната лихва. Поискала му и документи, които да потвърждават твърденията му, че са внесени от нейно име. Подс. Т. й обяснил, че всъщност бил внесъл парите, но направил това от свое име. Обяснил и също така и че не разполага с документи за тези вложения. Едва тогава св. В.Г. се усъмнила в достоверността на обстоятелствата при които подс. Г.Т. й е поискал горепосочените суми в периода от 31.01.2017 г. до края на март 2017 г, възлизащи на общо 5300 лв. Поради това тя поискала от подс. Т. да й върне парите. Подс. Г.Т. отказал да стори това. Св. Г. му предложила да изготвял писмен документ с нотариална заверка на подписите, в който да е посочен размера на паричните задължения, които подсъдимият е имал към нея. Деецът отказал да подпише такъв документ, като й обещал, че ще и връща ежемесечно по 400 лв., до изплащане на пълния размер на дължимата сума. Въпреки това подс. Т. не изпълнил обещанието си.

Действията на подс.Т. станали причина на 12.06.2017г. св.Г. *** /листи 10 до 40 от ДП/. Въз основа на нейната жалба, първоначално било разпоредено с Постановление от 12.06.2017г. извършване на предварителна проверка възложена на органите на РУ Асеновград. /лист 4 от ДП/. Въз основа на резултатите от проверката с Постановление от 07.08.2017г., на прокурор  в РП Асеновград, било образувано и ДП № 611/2017г. по описа на РУ Асеновград, водено с оглед извършено спрямо св.Г. престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.  /листи 1-2 от ДП/

В хода на воденото досъдебно производство, с постановление на Районна прокуратура – Асеновград от 10.08.2018 г. материалите по делото били разделени, като по компетентност на Окръжна прокуратура – Пловдив, били изпратени тези касаещи налични данни за извършено престъпление по чл.319а, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК /лист от 141 до 144 от ДП/.

От заключението по назначената и извършена от вещото лице д-р Р.Ц.Д. съдебно-психиатрична експертиза /на листи от 207 до 216 от ДП / се установява,че св. В.Г. не страда от психично заболяване и не се води на учет в „Център за психично здраве – Пловдив“ ЕООД гр. Пловдив. Според вещото лице, през инкриминирания период от време, тя е могла правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, които са от значение за делото, и да дава достоверни показания за тях. От заключението се установява и това, че при пострадалата са констатирани оплаквания от тревожност и потиснатост, които имат невротичен характер и са изводими от преживяното . Вещото лице приема, че възрастта на освидетелстваната, както и конкретната обстановка, в която живее понастоящем определят лабилно емоционално състояние, със склонност към повишена доверчивост, приемане на околните като близки, а оттам повишена податливост на изпадане в зависимост и внушаемост. Монотонният и ограничен начин на живот, наред с ниския личностов капацитет и начални когнитивни нарушения /възрастово обусловено/ определят и видимата доверчивост. Това е предпоставка за упражняване на злоупотреба с нейното състояние. Възрастта на освидетелстваната определя и да са налице тревожни усещания, които безусловно повлияват емоционалното й състояние. Покриват се критериите за налично тревожно състояние - социална и междуличностна изолация, отсъствие на разнообразни стимули и интересни събития, загриженост за здравето и личната сигурност, загуба на контрол и независимост, страх от остаряването, изразяващ се в угриженост и очаквани загуби. На този фон се наслагва усещането за ощетеност поради прекомерно доверяване. Видно е, че тя е участвала в събитията, предмет на разследването с ясно съзнание и без наличие на болестна мотивация, като не е била в състояние критично да оцени рисковете и последиците. Още повече, касае се за лице, което отдавна е в кръга на познатите и, и предвид неговата готовност да помага в бита е обект на добри чувства на благодарност и доверие.

От заключението по назначената и извършена от вещите лица д-р М.Г.Г. и психолога А.Я.Д. комплексна   съдебно-психиатрична и психологична експертиза /на листи от 294 до 305, том ІІ от съд.дело/ се установява,че освидетелстването на подс. Т. се е провело в амбулаторни условия на Център за психично здраве - Пловдив на 06.08.2020г. След обсъждане на събраните по делото материали и след беседа проведена с подс. Т., според вещите лица, се установява, че относно интелектуалното функциониране, неговата личност е в нормата за възрастта, образованието и наличния житейски опит. При него няма данни за болестни изяви, за умствена изостаналост или болестни смущения по органичен тип. Паметовите му годности са в норма, изводими от нивото на интелектуален капацитет. Мисловният процес при подс. Т. е граматически правилно структуриран, нормален по скорост и съдържание, с добър аналитичен и асоциативно-логически поток, не се установяват количествени или качествени нарушения, които да определят наличието на актуално психично разстройство. Не се установяват и индикации за минало такова, като не са налице нарушения във възприятно-представната сфера. Вниманието и концентрацията са устойчиви. Емоционално и волево съответен на изживяванията си. В личностов аспект, подс.Т.  се е представил добре адаптиран и приспособен в средата си. При него преобладават особеностите на властно-лидерстващия тип личност, с леки адаптационни смущения - възможности за лесно и бързо взимане на решения, действията и реакциите са по тиха „тук и сега“, основно на база собствено мнение и минимална зависимост от външни фактори, отличава се с висока активност, изразена поведенческа мотивираност, доминантност, повишени претенции, тенденция към спонтанна самореализация и активно въздействие върху околните, стремеж да ги подчинява. Характерно за него е висока спонтанност, импулсивност, упорство при достигане на поставени цели с недостатъчен самоконтрол, с недостатъчна опора върху натрупания опит, особено в състояние на емоционална доминанта и категорична убеденост в собствената си правота. Може лесно да възникне обидчивост, чувство на враждебност и конфликтен заряд при противодействие или критично отношение, които в ситуация на комфорт угасват лесно. Трудно подчиняем и трудно податлив на строга дисциплина. Предпочита да общува с по-слаби от него - които не могат да бъдат равностойна опозиция. Демонстрира общителност и улеснени социални контакти, в рамките на преценено постигнатите близки отношения, едновременно поставя бариери и дистанция с околните. Старае се да се представи в добра светлина и да се хареса на околните. Склонен е към затваряне на проблемите в себе си, дълбоко скриване от външния свят, може да се наблюдава силна емоционална реакция на тема „семейство“. Съобщеното от него емоционално съпричастие може да носи повърхностен характер от декларираното, склонен към прикритост, затвореност, същевременно и ловкост в измъкването от проблемни ситуации като действията му са насочени предимно към предпазване от неуспех, отколкото към постигане на успех. Самооценката е завишена, нестабилна. Според вещите лица при него са налице белези на несъгласие за тестване, недоволство от ситуацията, в която е поставен, нежелание за разкриване. По отношение не неговия психичен статус вещите лица дават следното заключение: Психомоторно спокоен, контактен, всестранно ориентиран. Предпазлив, резервиран, леко дистантен, внимателен, често с уклончиви отговори. Няма данни за нарушения на възприятно-представната дейност. Мисленето му е подредено, правилно по форма, скорост и съдържание. Емоционално и волево лабилен. Памет и интелект - в границите на нормата.

По отношение на поставения въпрос на вещите лица, дали подс. Г.Т. страда от хазартна зависимост, вещите лица най-напред излагат своите познания относно теоретичната постановка за това състояние. Според тях това представлява разстройство, което се характеризира с чести, повтарящи се епизоди на хазартна игра, които доминират в живота на лицето в ущърб на социалните, професионални, материални и семейни ценностни и ангажименти. Тези хора могат да рискуват работата си, затъват в дългове, лъжат или нарушават закона, за да се сдобият с пари или избягват плащането на дълговете. Лицето описва интензивен подтик към хазарт, който трудно контролира като същевременно е погълнато от мисли и представи за акта на хазартна игра и придружаващите я обстоятелства. Тази свръхангажираност на съзнанието и подтиците често се усилва при стресогенни житейски обстоятелства. Най-основен белег при хазартната зависимост е постоянно повтарящите се епизоди на хазартна игра, които продължават и често се засилват, въпреки неблагоприятните социални последици като обедняване, влошени семейни отношения и провал в личния живот. Поведението е свързано предимно с импулси, които не могат да се контролират. Тази характеристика изключва контролираното и приятно харчене на пари. Независимо от данни, които са налични по делото, че подекспертният има действия, свързани със залагания, то те не са в интензивна степен, която да покрива горните критерии за патологично влечение към хазарт. Не страда от хазартна зависимост.Крайното им заключение е, че подс. Г.Н.Т. не страда от психично заболяване и от хазартна зависимост. Същия може да възприема правилно обстоятелствата по делото и да дава обяснения за тях, ако желае.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели В.П.Г., Ц. М.К.-Д., И.П.Б., С.Г.И., С.С.М.и Е.Х.А., частично от обясненията на подс. Г.Н.Т., от приложените по делото писмени доказателства и от експертните заключения.

В случая съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката В.П.Г. депозирани пред съда, както и тези в частта им от ДП производство прочетени при условията на чл. 281, ал.5 вр. ал.1 ,ал.1,т.1 и т.2 от НПК, като отчете, че предвид изминалото време от случилото се до датата на разпита на свидетелката пред съда е изминал период около три години от време, като е нормално тя да забрави някои обстоятелства. В случая съдът отчете и качествата в които св. Г. участва в процеса:  на пострадала и на граждански ищец в наказателното производство. Показанията на св. Г., следваше да бъдат преценени с оглед нейната двояка роля - от една страна като пострадала и настоящ граждански ищец в процеса, а от друга страна - като свидетел и пряк очевидец и основен участник в отношенията и случилото се между нея и подс. Т..  Съдът като прецени нейните показания счете, че няма пречка същите да бъдат кредитирани, като безпротиворечиви, взаимно допълващите се и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, които съдът кредитира. На първо място те си кореспондират с събраните  по делото гласни доказателства,включително и частично от обясненията дадени от страна на подс. Т.. На второ място, нейните показания си кореспондират и със  събраните  по делото писмени доказателства. И на трето място показанията й изцяло кореспондират и със заключенията на извършените по делото две експертизи-СПЕ и КСППЕ  от страна на експертите: д-р Р.Ц.Д., д-р М.Г.Г. и психолога А.Я.Д..

При анализа на всички събрани по делото доказателства, включително и  гласните такива дадени от св.Г., съдът отчете и факта, че спрямо подс. Т. е било повдигнато обвинение за конкретен период от време, което обвинение е свързано с пет извършени от него деяния, всички те квалифицирани като престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В действителност така повдигнатото спрямо него обвинение, текстово и времево, само по себе си няма пряка връзка с начина по който са извършени два онлайн преводи от сметката на св.Г. от „Райфайзенбанк“ АД по сметката  „Биткойн Солюшънс“ ЕООД. Предвид близките отношения съществували между св.Г. и подс. Т., както и наличните множество противоречия между показанията на свидетелката и обясненията на подс.Т., съдът следваше да прецени кои от тях да кредитира като достоверни и кои да отхвърли като недостоверни. Това наложи от своя страна, съдът да извърши по задълбочена проверка на гласните доказателства, като това стане чрез събиране и проверка и на множество други гласни и писмени доказателства, включително и чрез попълване на делото с необходимите данни относно наличните сметки на св. Г. и подс. Т., паричните средства по тези сметки, възможностите за тяхното управление и движение. Анализа на събраните в тази насока писмени и гласни доказателства и тяхното съпоставяне с дадените показания от страна на св. Г. и обясненията на подс. Т.,  даде възможност на съда да заключи, че показанията на пострадалата са достоверни и логични и като такива съдът ги кредитира изцяло.

От показанията на св. Г. се установява, че към края на 2016г. тя е имала значителни суми в банкови сметки в „Райфайзенбанк“ АД и  „Общинска Банка“ ЕАД. Това се потвърждава и от намиращи се на листи от 309 до 311 и от 360 до 362, том ІІ от съд.дело справки. От показанията на св. Г. се установява и това какъв е бил произхода на тези средства, в каквато насока са и показанията на нейния брат-св.И.Б.. От показанията на св. Г. се установява и каква е била причината за подаване на молбата  й до „Райфайзенбанк“ АД с която е поискала да ползва услугата „Онлайн Банкиране“ . От намиращото се на лист 30 от ДП писмено доказателство се установява, че искането е било попълнено от подс. Т., в каквато насока са и неговите обяснения. Събраните по делото писмени доказателства, във връзка с времето на първият, от извършените два онлайн преводи от сметката на св.Г. от„Райфайзенбанк“ АД по сметката  „Биткойн Солюшънс“ ЕООД и времето и начина на закупуване на велоергометъра “Vitarid-R” продаван от онлайн магазин „ТВ Бутик“ поддържан от „Скайшоп България“ ЕООД, дадоха основание на съда да даде вяра изцяло на показанията на пострадалата и да не кредитира обясненията на подс. Т.. Нейните твърдения за това, че продукта е бил поръчан от подс. Т. от личният й мобилен телефон с № **********, изцяло се потвърждават от намираща се на лист 288, том ІІ от съд.дело справка от „Скайшоп България“ ЕООД. Тази именно справка изцяло опровергава и обясненията на подс. Т., в които той твърди, че бил поръчал продукта използвайки стационарния телефон в дома си. След като, показанията на св.Г. се подкрепят и от събраните писмени доказателства, то очевидно е, че по отношение на това обстоятелство достоверни се явяват нейните показания, а не обясненията на подс. Т.. Отговарящо на истината е заявеното от нея, с което тя твърди, че след като е харесала предложения от подс. Т. продукт, тя се съгласила той да го поръча. Подс. Т. е поискал мобилния телефон на св.Г., като след неговото получаване, без никаква причина, той излязъл от дома й. След като мобилния телефон на Г. е бил в ръцете на подс. Т., то е нямало как на  05.01.2017г. в 16.06 часа /4:06 PM/, по времето когато е бил закупен велоергометъра, тя самата или пък сина й-Д.Г., да потвърдят чрез изпратения на телефона й есемес съдържащ осемцифрен код, превода на сумата от 9 500лева /указания т.1.5.2 от ръководство „Райфайзен онлайн“ листи 71 до 91 от ДП/ . Както беше посочено по-горе сумата е била преведена от сметката на св.Г. с IBAN ***к АД по сметка на „Биткойн Солюшънс“ ЕООД с IBAN *** „ПИБ“ АД. Този превод е бил осъществен и това е станало чрез потвърждаване в акаунта на св.Г., чрез оторизация на получения на мобилният й телефон СМС с осем цифрен код. Причината за тази нейна невъзможност, е че телефонът не се е намирал у св. Г.. Онлайн превода на сумата е бил потвърден чрез лицето, в което се намирал телефона в този момент. Именно на това устройство е бил изпратен и получен есемеса с оторизационния код с който е бил потвърдено нареждането с превода. Този код е бил използван, чрез неговото въвеждане в акаунта на пострадалата в Райфайзенбанк АД с цел потвърждаване на превода. Недостовореността на обясненията на подс. Т. по отношение на това изключително важно обстоятелство, бе решаващо за съда, като наред с други констатирани противоречия в неговите обяснения, даде необходимата увереност на съда да игнорира неговите обяснения в тази им и в други части, като се даде вяра изцяло на показанията на св.Г.. Изцяло достоверни се явяват и нейните показания във връзка полученото обаждане от Райфайзенбанк АД и предприетите от нея действия свързани с възстановяване на сумите по двата превода  от личната й сметка в същата банка към сметката на „Биткойн Солюшънс“ ЕООД. В тази насока те се потвърждават и събраните по делото писмени доказателства, а и от обясненията на подс. Т.. От показанията на св.Г. се установява и причината поради която 31.01.2017г. тя е взела решение да даде на подс. Т. сумата от 1800лв. Причината за това са били измамливото поведение на подс.Т. спрямо пострадалата, който с мотива, че имал желание да покани своята приятелка от Русия, той поискал от св. Г. сумата от  2000лв., но тя се съгласила да му даде 1800лв. Това, че подс. Т. е нямал никакво намерение да използва предоставената сума се потвърждава и от неговите действия, които ще бъдат подробно анализирани по долу в мотивите на съда.  Въпреки, че през месец Януари на 2017г. от сметката на св.Г. по един доста необясним за нея начин, са били преведени пари в размер общо на 22 000 лева, тя е продължавала да има доверие на подс. Т., още повече, че той е обещал да върне сумата от 1800лв. при първо поискване от страна на пострадалата. Относно посещението в клона на Райфайзенбанк АД в Асеновград и попълването на платежно нареждане от страна на подс.Т., то показанията на св.Г. изцяло се подкрепят и от обясненията на подс. Т., а и от приложеното на лист 40 от ДП писмено доказателство. По отношение на преведената на подс. Т. на 31.01.2017г. сума в размер на 1800лв., показанията на св. Г. се подкрепят и от обясненията на подсъдимия. От приложените доказателства на  листи 361-362, том ІІ от съд.дело и на листи  174, 181 и 189 от ДП, се установява,че след обработката на попълненото саморъчно от подс. Т., но подписано от св. В.Г., от сметката й в Райфайзенбанк АД с IBAN ***одс.Т. в същата банка с IBAN *** сумата от 1800 лв. Въпреки липсата на гласни доказателства в тази насока, то от писмените такива се установява, че още на същия ден-31.012017г., подс. Т. изтеглил в брой преведената му от св.Г. сума. По неговите думи той похарчил парите за текущи нужди. В действителност от обясненията на подс.Т. не става ясно какви са тези текущи нужди, но пък няма как в тази насока отново да не се вземе предвид получена от съда в хода на съдебното следствие информация от „ЦКБ“ АД. От намиращата се на лист 174 и 189  от ДП справка от Райфайзенбанк, се установява, че още 31.01.2017г. подс. Т. е изтеглил на ръка сумата от 1801 лева. От намиращата се на лист 208, том І,от съд.дело справка от тази банка, се установява, че на 31.01.2017г. чрез закупена от подс. Т. „касово“ валута в евро в „ ЦКБ“ АД, неговата сметка в същата банка с IBAN ***з внесени 919.31 EUR. /по фиксирания курс тази сума се равнява на сумата от 1800лв./ Още на същата дата-31.01.2017г. от същата сметка в ЦКБ АД, подс. Т.  е превел по сметка на дружество за онлайн залози BETFAIR/DUBLIN сумата от 918.00 EUR. Действията на подс. Т. в тази насока показва, че единствената му цел за да получи сумата от св.Г. е била да си осигури парични средства да за залага онлайн, но не и да използва парите за подсигуряване на поканата и евентуалното пътуване на св. М. до България. Междувпрочем пътуването на св.М., както се разбра от дадените от нея пред съда показания, е било осуетено, не поради някаква друга обективна причина, а поради липса на съгласие от страна на нейните родители. След като те не са били съгласни то е било ясно, че е безсмислено да се предприемат и каквито и да е действия от страна на подс. Т. свързани с изпращане на покана и осигуряване на парични средства за това. Историята свързана с поканата на св. М. е била използвана само като претекст от страна на подс. Т. за да получи сумата от 1800лв. от страна на св.Г.. Както се установи по делото неговата убедителност и нейната доверчивост са станали причина от сметката на Г. да бъде преведена по сметка на Т. сумата от 1800лв., като с това той е получил исканите пари. Твърденията на подс. Т., че едва ли не сумата му е била отпусната срещу уговорена лихва, се явяват голословни и неподкрепени от никакви други доказателства.

По отношение на начина на преведената на 02.03.2017г.,  отново по сметката на подс. Т., сума в размер на 1000лв., показанията на св. Г. се подкрепят и от обясненията на подсъдимия. От приложените на  лист от 182 и 189 от ДП, се установява, че след представено от св. В.Г. нареждане, от сметката й в „Общинска банка“ Асеновград с IBAN ***одс.Т. в Райфайзенбанк с IBAN ***ума от 1000 лв. Това, че при този превод подс. Т. не е бил заедно с пострадалата в клона на „Общинска банка“ в гр. Асеновград е безспорно. Тя самата в показанията си заяви, че в пазената от нея бележка за предходно извършения превод на подс.Т. в Райфайзенбанк се съдържал и неговия  IBAN ***. По този начин отивайки сама в Общинска банка, клон Асеновград на 02.03.2017г. е извършила е превода на обещаната от нея сума. В тази насока са достоверни и показанията на  св.Г. и обясненията на подс. Т..

По отношение на причините за извършения превод на сумата от 1000лв. съдът отново даде вяра на показанията на св.Г., като игнорира обясненията на подс.Т.. От нейните показания са установява, че в деня на превода, но преди неговото фактическо извършване, подс. Т. посетил св.Г. в дома й. В хода на проведения разговор с нея той й поискал сумата от 1000 лв., като й казал, че щял да я вложи от нейно име в някакво дружество, сдружение, асоциация /не посочил името и дейността му/, където изплащали годишна лихва но депозитите от 20 %. Свид. В.Г. се съгласила да даде парите на подс. Г.Т., тъй като решила, че по този начин щяла да получи доходи.

В действителност от обясненията на подс.Т. отново не става ясно за какви текущи нужди е похарчил тази сума, но пък няма как в тази насока отново да не се вземе предвид получена от съда в хода на съдебното следствие информация от Райфайзенбанк и „ЦКБ“ АД. От намиращата се на лист 174 и 189  от ДП справка от Райфайзенбанк, се установява, че още 02.03.2017г. подс. Т. е изтеглил на ръка сумата от 1001 лева.  От приложените на лист от 208 и 209 , том І от съд.дело, се установя,че на 02.03.2017г.в 15.00 часа, чрез закупена от подс. Т. „касово“ валута в евро в „ ЦКБ“ АД, неговата сметка в същата банка с IBAN ***.65 евро , а на същата дата в 16.51 часа е закупил и внесъл отново по своята сметка в същата банка сумата от 25.54 евро. От наличните по неговата сметка в ЦКБ АД пари в евро, на 02.03.2017г. по сметка на BETFAIR/DUBLIN от страна на подс. Т. са били преведени  първоначално 26.00 евро , а после още 458.00 евро или общо 484.00 евро.

По отношение дадената от страна на св.Г. и съответно получена от  подс. Т. сума в размер на 2000лв., съдът констатира, че отново показанията на пострадалата се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства. От нейните показания става ясно, че след като е дала на подс. Т. сумата от 1000лв. подс. Т. започнал да я уверявала, че Общинска банка не е толкова благонадеждна, за което я посъветвал да прехвърли паричните си средства в Пиреус банк“ в гр. Асеновград. Едновременно с това, подс. Г.Т. поискал от св. В.Г. сумата от 2000 лв., като отново й обяснил, че и тези пари щял да ги вложи от нейно име в цитираното от него дружество, сдружение, асоциация, което изплащало висока лихва. При това, св. Г. се съгласила, както да прехвърли парите си от едната в другата банка, а така също и да даде на подс. Т. отново исканите от него пари. От показанията на св. Г. става ясно, че тя му е дала поисканите пари, като поради изминалото време не може да посочи точната дата и месец когато е станало това. Както и при предходно получените от страна на подс.Т. от пострадалата суми обаче, това обстоятелство също се установи, безспорно по делото, като това стана от събраните и приложени писмени доказателства. В тази насока, внимателно бяха анализирани показанията на св. Г. пред съда, от които се установи, че тя е дала поискана сума от подс. Т. в размер на 2000лв. и това е станало на гишето на касата в „Общинска банка“ при изтеглянето на сумата от 28 000лв. В последствие още същия ден, отново според показанията на св.Г., тя и подс. Т. са посетили клона на „Пиреус банк“ в гр. Асеновград, където тя е внесла съответна сума по откритата от нея сметка. На коя дата е станало това, се установява от приложеното на лист 37 от ДП писмено доказателство- вносна бележка с дата от 06.03.2017г. От съдържанието на втората част на съдържащата се в тази вносна бележка, декларация за произхода на средствата, / предвид това, че документа е изпълнен явно от различни почерци/ подписана от св.Г. се установява косвено и това, че подс. Т. е бил заедно с пострадалата при внасянето на парите в „Пиреус банк“. В тази им част изцяло достоверни се явяват отново показанията на св. Г., а недостоверни се явяват обясненията на подс.Т.. По отношение на точния размер на изтеглените от страна на пострадалата Г. от сметката й в „Общинска банка“ и размера на  внесените от нея пари в Пиреус банк“ в гр. Асеновград е налице известно разминаване в показанията й , което следва да се обясни с нейната възраст и изминалия период от време. Все пак това противоречене в нейните показния се преодолява от събраните по делото писмени доказателства. Извода, който следва е, че подс. Т. е бил с пострадалата, както и при изтеглянето на съответната сума от нея от сметката й в „Общинска банка“, а така и при нейното внасяне по сметка в Пиреус банк“ в гр. Асеновград, като съответно достоверни се явяват и твърденията на пострадалата, че му е дала и сумата от 2000лв. срещу обещание от страна подс.Т. да бъде внесена от него като „инвестиция“ срещу получаване на висока лихва. Това, че подс. Т. е нямал каквито и да е намерения да изпълни даденото обещание се потвърждава от събраните по делото доказателства. От справката  лист 209, том І, от съд.дело се установи, че на 07.03.2017г. чрез закупена валута в евро, чрез операция ПП /покупко продажба/ валута от подс. Т. в ЦКБ АД, по неговата сметка с IBAN ***и 1001.02 EUR. Още на същата дата-07.03.2017г. от същата сметка в ЦКБ АД, подс. Т. е превел по сметка на BETFAIR/DUBLIN сумата от 1000.00 EUR.

Въпреки липсата на други подкрепящите ги преки гласни и писмени доказателства, съдът намира за достоверни и показанията на св. Г. относно размера на дадените от нея в последствие  на под Т. суми в размер на 200лв. и 300 лв. , мястото където те са били дадени и причините за това, както и обещанията които подс. Т. е дал на пострадалата във връзка с тяхното получаване и условията на връщането им. По отношение на тези обстоятелства, показанията на св. Г. изцяло противоречат на обясненията на подс. Т., който отрича, да е получавал тези суми от нея, както и отрича да е давал каквито и да е обещания за тяхното връщане. Съдът, както посочи по-горе, във връзка и останалите инкриминирани деяния, като прецени всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, отново дава вяра на показанията на св.Г., а не на обясненията на подс.Т.. След като показанията на св. Г. във връзка с начина по който са били извършени двата парични онлайн превода от нейната сметка в Райфайзенбанк по сметка на „Биткойн Солюшънс“ ЕООД, се явяват достоверни и подкрепени от останалите събрани и проверени по делото доказателства, като по същата причина се явяват достоверни и нейните показния по отношение на дадените от нея суми в размер на 1800лв., 1000лв. и 2000лв. на подс.Т., то едва ли пострадалата има причина да си измисля и съчинява каквито и да е сценарии и версии във връзка с дадените от нея парични  средства в размер на 200 и 300лв., които пък подс. Т. отрича да е получил. Във връзка с решението на съда да кредитира изцяло дадените от страна на  св. Г. показания, няма как да не се посочат и намиращите се на листи от 189 до 232, том І от съд.дело писмени доказателства. Същите представляват справки във връзка с поискана от съда от ЦКБ АД информация чрез разкриване на банкова тайна. От тях се установява, че за поискания от съда период от време включително и за целия месец Март 2017г. на името на подс. Т. в ЦКБ АД е имало разкрити три разплащателни сметки-по една в  лева, в евро и в щатски долари. Анализа на движението на паричните средства по отношение на първите две от тях, дава основание да се заключи, че към инкриминирания период, те са били използвани най-вече за захранване на средства и трансфер на суми към сайтове за залагане. В тази насока са и обясненията на подс. Т., който все пак даде доста уклончиви отговори на зададения му въпрос относно размера на сумите, които си позволява да залага.

Съдът изцяло кредитира и показанията на св. И.П.Б., като отчете и факта, че същия е брат на гражданска ищца и като такъв може да се счита за заинтересован от изхода на делото. Все пак като прецени, неговите показания и като ги съпостави с останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства, съдът счете, че няма пречка същите да бъдат кредитирани като пълни, точни и обективни. От тях се установява какви са отношенията му със св. Г. и  причината за преведената от страна на св.Б. сума в размер на 70 000лв., по сметката на пълномощника на пострадалата. В тази насока е приложеното на лист 309, том ІІ от съд.дело писмено доказателства. От същото се установява, че на 20.09.2016г. от сметката на св.Б. в ПроКедит Банк ЕАД по сметка на адв.Т.Д. в „Общинска банка“ е била преведена сумата от 70 000лв. Като основание е посочено, че това е във връзка с  обект с № 000702.513.160.5.1 за В. П. Г. ***. Това, че преведената сума е от продажбата на имот собственост на св.Г. се установява от приложените на листи от 310 311, том ІІ от съд.дело писмени доказателства. От тях се установява и  това, че от страна на адв. Д. цялата сума е била преведена на св.Г.. Съответно на 12.10.2016г. адв. Д. е превела сумата от 25 000лв. по сметка с IBAN ***а, а на 16.12.2016г. е превела сумата от 45 000лв. по сметка с IBAN ***к.

Съдът изцяло кредитира и показанията на С.Г.И. /лист 62, том І от съд.дело/ , като отчете това, че същата не е в близки отношения с която и да е от страните по делото, поради и което тя самата не се явява незаинтересована от изхода на делото. От показанията на св. И. се установява, че тя е служител на Райфайзенбанк, клон Асеновград в което си качество е консултирала св. Г. във връзка с откриването на нейната сметка  в Райфайзенбанк. По отношения на начина на използване на услуга  „Онлайн банкиране“ показанията на св. И. се подкрепят и от намиращото се на листи от 71 до 91 от ДП писмено доказателство – представляващо ръководство на потребителя на канал Интернет банкиране „Райфайзен онлайн“. От неговия прочит безспорно се установява и механизма по който са били потвърдени извършените два онлайн превода от сметката на св. Г..

Съдът изцяло кредитира и показанията на св. С.С.М./лист 74,том І от съд.дело/ , като отчете това, че същата е в близки отношения с подс. Т.. Въпреки това съдът, като прецени нейните показания и ги съпостави с всички останали събрани по делото гласни и писмени доказателства, които кредитира, като счете, че няма пречка да кредитира в пълнота показанията на св. М.. От тях безспорно се установява, че в резултат на интернет запознанството й с подс. Т., между тях е възникнала своеобразна връзка, като в един момент през 2017г.  св. М. е имала намерение да посети България. Установява се и това, че с оглед това й посещение е следвало да бъде изпратена и покана с посочена като „гаранция сметка съдържаща опредЕ.сума пари“. Доколкото от показанията на св.Г. става ясно, че тя е дала на  подс.Т. необходимата му сума в размер на 1800лв., тъй като той й е казал, че иска да покани своята позната в България, то показанията на св.М. са достоверни. В тази насока са и обясненията на подс.Т.. От показанията на св.М. обаче не може да се направи извод, че подс. Т. е имал намерение да използва дадените от св. Г. пари именно, като обезпечение на нейната  визита в България. Както се установи по делото от писмените доказателства, намеренията на подс. Т. са били други, като той е използвал дадените му пари от св.Г. да залага онлайн. Събраните по делото,  опровергаващи обясненията на подс. Т., писмени доказателства, не компрометират дадените от страна на св. М. гласни показания. Съдът ги кредитира изцяло, като от тях се установя и факта, че подс. Т. е имал познания на едно сравнително добро ниво да работи и използва приложения , както на мобилен телефон, а така и на компютър.

 Съдът изцяло кредитира и показанията на Е.Х.А. /лист 262 и 262,том І от съд.дело/ , като отчете това, че същата не е в близки отношения с която и да е от страните по делото, поради и което се явява незаинтересована от изхода на делото. От показанията на св. А. се установява, че за периода от 2010г. до 2018г.  тя е била служител на Райфайзенбанк, клон Асеновград в което си качество е консултирала св. Г. във връзка подаденото от нея на 09.12.2016г. заявление за издаване на безконтактна дебитна карта и ползване на услугата „Онлайн банкиране“. Освен показанията си относно дадените разяснения за начина на използване на тази услуга св. А. си спомня, че при този разговор с пострадалата, то заедно с нея е бил и подс.Т.. По отношение на тези обстоятелства показанията на св.А. се подкрепят и от показанията на св. Г., а така и от обясненията на подс. Т..

Съдът изцяло кредитира и показанията на Ц.М.К.-Д.  /лист 61 и 62,том І от съд.дело/ , като отчете това, че същата не е в близки отношения с която и да е от страните по делото, породи и което се явява незаинтересована от изхода на делото. От показанията на св. К. се установява, че до месец Юни 2017г. тя е работила като специалист банкова обслужване в „Пиреус банк“ клон Асеновград. Св. К. няма ясен спомен да е обслужвала като клиенти св. Г. и подс. Т., но пък същата потвърди, че като служител в банката е обработила намиращото се на лист 57 от ДП платежно нареждане от 03.06.2017г.

Съдът, като прецени обясненията на подс. Т., като взе предвид това, че те от една страна за израз на неговата защитна позиция, а от друга представляват и гласно доказателство, което служи както за установяване на факти от значение за делото, а така и за проверка на други доказателства по делото, не кредитира същите в пълнота. Съдът не кредитира обясненията на подс. Т. по отношение на заявеното от него, че до момента на получаване на сигнала от Райфайзенбанк от пострадалата Г., същия нямал едва ли не никакви интереси относно закупуването на биткойни. Това изцяло се опровергава от съдържанието на намиращата се на листи от 398 до 405, том ІІ от съд.дело писмена информация получена от „Биткойн Солюшънс“ ЕООД. От същата става ясно, безспорно това, че преди извършения на 05.01.2017г. онлайн превод на сумата от 9500лв. от сметката на св. Г. в Райфайзенбанк по сметката „Биткойн Солюшънс“ ЕООД, както и преди закупуването на заявените биткойни по заявка № 3067886, между подс.Т. посредством използвания от него имейл адрес ********@***.** и дружеството занимаващо се с търговия на криптовалути е имало кореспонденция при която на подсъдимия е била разяснена цялата процедура по регистриране на заявката и получаването на закупената криптовалута. Именно по указания на подс.Т. начин, в последствие  на 05.01.2017г. е бил извършен превода на сумата от 9500лв. от сметката на св.Г. по сметка на „Биткойн Солюшънс“ ЕООД, както и по-късно са били закупени съответните биткойни преведени по посочения от „клиента“ адрес. Това, че именно подс.Т. е използвал имейл адрес с инициали ********@***.** се установява от намиращото се на лист 118 от ДП писмено доказателство. От същото се установява, че при попълването на искането до Райфайзенбанк за издаването на безконтактна дебитна карта и ползване на услугата „Онлайн Банкиране“  подс. Т. е посочил именно този имейл адрес. Всякакви оправдания и опити за внушения от негова страна, че е възможно някой друг да е ползвал неговия имейл адрес, както и че едва ли той самия не е знаел за този кореспонденция с „Биткойн Солюшънс“ ЕООД, се явяват меко казано нелепи  и нелогични, като същите не се подкрепят от което и да е друго доказателство по делото. По делото изцяло се опровергаха твърденията на подс. Т., че до момента на извършването на двата превода от сметката на св.Г., той не се бил интересувал от търговията с биткойни. Изцяло се опровергаха и неговите обяснения относно механизма по който Т. е поръчал велоергометъра на св. Г.. По делото безспорно се установи това, че велоергометъра е бил поръчан не от домашния телефон на подс. Т., а това е станало чрез обаждане и заявка от мобилния телефон на св. Г.. Това се установява от както от показанията на пострадалата, а така и от намиращата се на лист 288, том ІІ от съд.дело справка. При съпоставянето на информацията от тази справка и получените такава от  „Биткойн Солюшънс“ ЕООД /лист 399 до 405, том ІІ, от съд.дело и лист 109 от ДП/ се установява, че по времето когато на 05.01.2017г. в 16.06 часа е била създадена поръчка № 3067886 в „Биткойн Солюшънс“ ЕООД  за закупуване на биткойни, което е било и свързано с извършения вече превод на сумата от 9500лв. от сметката на св.Г. в Райфайзенбанк, нейния мобилен телефон на който е бил получен есемеса с потвърждаващия осемцифрен код, с който превода е бил потвърден,се е намирал в подс. Т.. В действителност тези доказателства пряко не уличават подс.Т., като лицето, което е влязло в акаунта на св.Г. в сайта поддържан от  Райфайзенбанк, лицето което е използвало нейния имейл и лицето, явяващо се краен получател на закупените биткойни. Предвид механизма на използване на услугата „Онлайн Банкиране“ предоставена от Райфайзенбанк и по конкретно тази посочена в т.1.5.2 от ръководството / лист 75 от ДП/ което установява, че заявения от клиента онлайн превод се потвърждава чрез осемцифрен код, който преди въвеждането му в съответното поле, се изпраща на заявения от клиента мобилен номер, то предвид факта, че същия този телефон със съответен номер са се намирали в подс. Т., то неговата съпричастност към извършения превод на сумата от 9500лева на 05.01.2017г. е безспорна. В действителност извършените два превода от сметката на св. Г. в Райфайзенбанк към сметките на „Биткойн Солюшънс“ ЕООД  и закупените въз основа на тези поръчки биткойни не се предмет на обвинението на настоящето дело, за което подс. Т. е бил предаден на съд. Чрез обстоятелствата по тези преводи и събраните във връзка с тях доказателства обаче, се извърши проверка на останалите събрани по делото доказателства, включително и гласните такива дадени от подс.Т. и св. Г.. При това се установи недостоверността на обясненията на подс Т. в тази им част, като в следствие на това съдът не кредитира и неговите обяснения във връзка с получените по измамлив начин от негова страна суми от пострадалата, предмет на обвинителния акт. Опровергаха се изцяло неговите твърдения, че получавайки  от св.Г. сумата от 1800лв., той имал намерение да използва същата за да покани на гости св.М.. Опровергаха се изцяло и неговите твърдения, че е получил от св.Г. сумата от 1000лв. като при това той поел единствено задължение да върне срещу поискана му от нея по-висока лихва. Опроверга се и неговото твърдение с което той отрече, че е получил от св.Г. сумата от 2000лв. , както и останалите две суми от 200лв. и 300лв. В тази насока съдът както посочи по-горе изцяло кредитира показанията на св. Г..  Вземайки предвид всички събрани по делото доказателства, от които безспорно се установява и цялостното поведение на подс. Т. спрямо св. Г., съдът не даде вяра на неговите обяснения,в които той заяви пред съда, че едва ли не бил изнудван от пострадалата да й върне сумата от 5300лв., която той никога не бил получавал от нея. В действителност за подс. Т. е налице възможност да даде обяснения по делото такива каквито намери за добре, с оглед реализиране на гарантираното му от закона право на защита. За съдът обаче е налице също възможност да провери тези негови обяснения, като при това използва способите и средствата предвидени в закона. По конкретното дело при реализиране на това правомощие на съда спрямо дадените от подс. Т. обяснения се установиха редица несъответствия, противоречия и непълноти. По посочените по-горе причини съдът счете, че не следва да кредитира обясненията на подс. Т. в съответните им части. Към установените противоречия между неговите обяснения и останалите събрани по делото доказателства, няма как да не се добави и наличната непълнота в твърденията на подс. Т. относно броя на наличните сметки в банките в страната и размера на сумите с които обикновено той участва в онлайн залаганията. В останалата им част съдът кредитира обясненията на подс. Т..

  Съдът кредитира заключението на експерта д-р Р.Ц.Д.   по назначената и изготвена по ДП СПЕ касаеща св. Г. / листи от 207 до 216 от ДП/, като заключението на вещото лице е изготвено с необходимите знания и опит в съответната област на науката, което заключение  се потвърждава от останалия доказателствен материал по делото.

  Съдът кредитира и заключението на д-р М.Г.Г. и психолога А.Я.Д. по назначената от съда и изготвена по отношение на подс. Т. Комплексна СППЕ / листи от 294 до 305 том ІІ от съд.дело/ и изразените от експертите становища в хода на съдебното следствие. Действително от страна на защитата  бе направен опит това заключение да бъда оспорено, но след като двете вещи лица защитиха отразеното от тях в мотивната част и заключението по експертизата то съдът прие същото по делото. Заключението на двете вещи лица е изготвено с необходимите знания и опит в съответната област на науката, което заключение  се потвърждава от останалия доказателствен материал по делото. 

Съдът кредитира и останалите приложени по делото писмени доказателства, тъй като същите си кореспондират със събраните по делото гласни и веществени доказателства, които съдът кредитира.

Съдът не кредитира заключението по назначената в хода на ДП съдебно техническа експертиза изготвено от вещото лице Атанас К.К. /на листи от 98 до 106 от ДП/, тъй като същото още с внасянето на обвинителния акт от представителя на държавното обвинение, той явно е счел, че това заключение няма отношение към обвинението за което подс.Т. е бил предаден на съд. В тази насока съдът се съобрази с факта, че заключението на тази експертиза не е било обект на обсъждане, като то по никакъв начин не е било включено в обстоятелствата по изготвения обвинителния акт. От друга страна името експерта изготвил заключението не фигурира в списъка към обвинителния акт на лицата които следваше да бъдат призовани и разпитани в хода на съдебното следствие.

В хода на съдебното следствие от страна на съда, бяха изпратени искания до редица търговски дружества, включително и до “Team Bitcoin.de” и Сектор „Кибепрестъпност“ при ГДБОП гр.София, за получаване на необходимата информация касаеща използваните от подс. Т. и св. Г. имейли,  IP адресите на устройствата, които са били използвани за извършване на двата онлайн превода на парични средства от сметките на св.Г., както и данни относно идентификация на получателя на закупените биткойни по заведените в „Биткойн Солюшънс“ ЕООД две поръчки съответно на 05.01.2017г. и 10.01.2017г. Въпреки положените усилия, то от страна на “Team Bitcoin.de” и Сектор „Кибепрестъпност“ при ГДБОП гр.София, не се получи информация, която е от значение за делото.

 

 

От правна страна:

Подсъдимия Г.Н.Т. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно, за това, че в периода от 31.01.2017 г. до края на месец март 2017 г. включително, в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си, имотна облага, е възбудил и поддържал у В.П.Г. заблуждение, че му е необходима парична сума за изготвянето на покана за гостуване на чужденец, за участието й в сдружение за получаване на лихва и за плащането на служител в НСБОП за извършване на проучване на извършени банкови транзакции с нейни лични парични средства, както следва:

- на 31.01.2017 г. – че му е необходима паричната сума от 1800 лв. за изготвяне на покана на чужденец и за пребиваването на същия в страната, която сума впоследствие ще върне при поискване от пострадалата;

- на 02.03.2017 г. – че му е необходима паричната сума от 1000 лв., която щял да внесе в сдружение от нейно име, която щял да върне ведно с висока лихва върху тази сума, като й причинил имотна вреда в размер на 1000 лв.;

- на неустановена дата през месец март 2017 г. – че му е необходима парична сума от 2000 лв., която щял да внесе в сдружение от нейно име, която щял да върне ведно с висока лихва върху тази сума, като й причинил имотна вреда в размер на 2000 лв.;

- на неустановена дата през месец март 2017 г. - че му е необходима парична сума от 200 лв., която щял да внесе в сдружение от нейно име, която щял да върне ведно с висока лихва върху тази сума, като й причинил имотна вреда в размер на 200 лв. ;

- на неустановена дата през месец март 2017 г.  – че му е необходима сумата от 300 лв., която да изплати на служител на НСБОП, за да извърши проучване по извършени банкови транзакции, като й причинил имотна вреда в размер на 300 лв., съответно, като й причинил имотна вреда в размер на общо 5300 лв.

По тази права квалификация, съдът го призна за виновен.

От доказателствата по делото безспорно се установи, на 31.01.2017г., на 02.03.2017г. и на три пъти през месец  март 2017 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, или общо на пет пъти, като извършител, с цел да набави имотна облага за себе си, подс. Т. е осъществила състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК. На първо място, безспорно по делото се установи, че на 31.01.2017г. подс. Т. е възбудил заблуждение у св. В.П.Г. като е въздействал върху съзнанието й по начин да формира неправилна представа, че има нужда от паричната сума от 1800лв. необходима му да покани своя позната на гости от Русия в България. Въз основа на така формираните неправилни представи и въз основа на доверието което е имала на подс.Т., св. Г. е взела решение да посети банковия клон на Райфайзенбанк клон Асеновград за извърши превод на поисканата й от подс. Т. сума. При това тя е била придружена от подс. Т. който собственоръчно попълнил платежното за сумата от 1800лв. въз основа на което, след неговото подписване от св.Г., по неговата сметка в същата банка била преведена сумата от 1800лв.  Въз основа на формираните вече у св. Г.  неверни представи, тя е предоставила на подс. Т. сумата от 1800лв., които както се установи от съда, са били изтеглени още същия ден и използвани от него за закупуване на валута в размер на 919.31 евро от ЦКБ АД. Така закупените пари в евро са били внесена по сметката на подс. Т. в същата банка, като от тях още на 31.01.2017г. парите в размер на 918.00 евро са били внесени по сметка на BETFAIR/DUBLIN.

На второ място, безспорно по делото се установи, че и на 02.03.2017г.  подс. Т. е възбудил заблуждение у св. В.П.Г. като е въздействал върху съзнанието й по начин да формира неправилна представа, че срещу предоставена му от нея сума в размер на 1000лв., той ще извърши изгодно за нея вложение от нейно име в някакво дружество, сдружение, асоциация /не посочил името и дейността му/, където изплащали годишна лихва но депозитите от 20 %. Въз основа на така формираните неправилни представи и въз основа на доверието което е имала на подс.Т., св. Г. е взела решение на 02.03.2017г. да посети банковия клон на Райфайзенбанк клон Асеновград за да извърши превод на парите, които подс. Т. обещал да вложи. При това, св. Г. сама посетила офиса на Общинска банка АД, като въз основа на представено от нея платежно за сумата от 1000лв. по сметка на подс. Т. в Райфайзенбанк била преведена сумата от 1000лв.  Въз основа на формираните вече у св. Г. неверни представи, тя е предоставила на подс. Т. сумата от 1000лв., които както се установи от съда, са били изтеглени още същия ден и използвани от него за закупуване на валута в евро общо в размер на 485.19 от ЦКБ АД. От приложените на лист от 182 и 189 от ДП, се установя,че на 02.03.2017г.в 15.00 часа, първоначално подс. Т. е закупил и внесъл по своята сметка в тази банка сумата от 459.65 евро , а на същата дата в 16.51 часа е закупил и внесъл отново по своята сметка в същата банка сумата от 25.54 евро. От наличните по неговата сметка в ЦКБ АД пари в евро, на 02.03.2017г. по сметка на BETFAIR/DUBLIN от страна на подс. Т. са били преведени общо 484 евро.

 На трето място, безспорно по делото се установи, че в началото на месец март 2017г. подс. Т. е възбудил заблуждение у св. В.П.Г. като е въздействала върху съзнанието и по начин да формира неправилна представа, че ще вложи изгодно  паричната сума от 2000лв, която пострадалата следва да му предаде, като в резултат на това ще получи изгодна лихва. В този случай, преди получаване на поисканата сума от 2000лв., подс. Т. провел разговор с пострадалата св. Г., като я убедил, че е по изгодно да прехвърли депозираните от нея пари по сметка в Общинска банка АД в „Пиреус банк“, тъй като лихвата там била по висока. В резултат на нейното съгласие да извърши тази банкова операция, на 06.03.2017г. св.Г. и подс. Т. посетили офиса на Общинска банка АД в гр. Асеновград от който тя изтеглила на ръка съответната сума. При получаването на парите на гишето, подс. Т. отново поискал от св.Г. да му даде сумата от 2000лв., като я уверил, ще ги внесе в същото дружество на висока лихва, като я уверил, че той също има внесени негови 5000лева. Св. Г. отново му се доверила и след като получила обещание, че ще й бъдат върнати от подс. Т., тя му дала сумата от 2000лв. След като дала парите на подс. Т., заедно с него на същата дата- 06.03.2017г. в 16.57 часа,  св. Г. посетила офиса на „Пиреус банк“ в гр. Асеновград където внесла касова сумата от 27 037,01 лева. Както и съдът посочи в своите мотиви по-горе, то безспорно по делото се установи, че при посещенията си в двете банки на 06.03.2017г., това в Общинска банка АД, а така и в „Пиреус банк“, св.Г. е била придружавана от подс. Т.. От приложените на  лист от 182 и 189 от ДП справка, се установя,че на още на другия ден- 07.03.2017г. в 09.47 часа, подс. Т. е закупил от ЦКБ АД  и внесъл по своята сметка в тази банка сумата от 1001.02 евро, От наличните по неговата сметка в ЦКБ АД пари в евро, на 07.03.2017г. по сметка на BETFAIR/DUBLIN от страна на подс. Т. са били преведени 1000 евро. Т.е. и в този случай получените от св.Г. пари не са били използвани от подс.Т. според предназначението им съгласно обещаното от него при разговора му със св. Г.. Както и при предходно дадените му пари, те са били използвани от подс. Т. за залагане в сайт за онлайн залози. В този случай, относно точния момент на реализираните измамливите действия от страна на подс. Т. спрямо св. Г. е нелице известно разминаване между посоченото в обстоятелствената част и диспозитива на обвинението и това което съдът установи при анализа на събраните по делото доказателства. В действителност по делото безспорно се установи, че сумата в размер на 2000лв. е била дадена от страна на св. Г. на подс. Т. на 06.03.2017г. Доколкото по делото обаче стана ясно и това, че мотивирането на пострадалата и предизвиканите в нейното съзнание неверни представи са били създадени няколко дена преди това, то съдът намира, че в така повдигнатото обвинение относно третото деяние не следва де се извършва корекция, като по отношение на него формулировката направена от прокурора е правилна.

На четвърто  място, безспорно по делото се установи, че на неустановена дата през март 2017г. подс. Т. е възбудил заблуждение у св. В.П.Г. като е въздействала върху съзнанието и по начин да формира неправилна представа, че ще вложи изгодно  паричната сума от 200лв, която пострадалата следва да му предаде, като в резултат на това отново ще получи изгодна лихва. Св. Г. и в този случай повярвала на подс. Г.Т. *** му дала 200 лв. И тази сума не е била внесена от него в дружество, а я разходвал за лични нужди

На последно пето  място, безспорно по делото се установи, че на неустановена дата през март 2017г. подс. Т. отново е възбудил заблуждение у св. В.П.Г. като е въздействала върху съзнанието и по начин да формира неправилна представа, че срещу съответната сума той може да получи информация за начина по който са били извършени двата превода от нейната сметка в Райфайзенбанк. В този случай, за да получи парите подс. Т. провел разговор със св.Г. при което й обяснил, че имал приятел, който работил в НСБОП. Подсъдимият й казал също така, че този негов приятел можел да проучи всички обстоятелства, свързани с прехвърлянето на суми от сметката й в  „Райфайзенбанк“ АД на 05.01.2017 г. и на 10.01.2017 г. , в по сметка на „Биткойнт Солюшън“ ЕООД, като това може да стане срещу сумата от 200 евро /или 400 лв./. Така направените от страна на подс. Т. изявления спрямо св.Г., отново не кореспондирали с обективната действителност, тъй като той нито имал познат който да работи в съответното структурно звено на МВР, нито пък имал намерение да й предоставя каквато и да е информация за използваните суми за покупката на биткойни. Св. В.Г. не знаела тази обстоятелства, както и не знаела,че подс.Т. е замесен в извършения превод на 05.01.2017г. от нейната сметка за сумата от 9500лв. Нейното желание било да си върне парите поради което  повярвала на подс. Т. и му дала сумата от 300 лв.

Формирането на неправилните представи у пострадалата при петте описани случая е от съществено значение, за извършването на разпореждането с парични средства от страна на св.Г. и тяхното предаване във фактическата власт на подс. Т.. В резултат на това фактическо разпореждане, поради невярната представа формирана у св.Г., подсъдимият е предприел и съответните действия по своето облагодетелстване. След получаване на сумите по петте описани случая, е последвало разпореждане от страна на подс.Т., като той е получила съответната имотна облага. Това обаче е било свързано с причиняване на имотна вреда за пострадалата общо в размер на 5300 лева

По отношение на тези пет деяния осъществени от подс.Т., в случая се касае за продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като отделните деяния описани по-горе, осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление-измама, извършени са през непродължителни периоди от време – в рамките на около три месеца, при една и съща обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл, при което последващото се явява продължение на предшестващото от обективна и субективна страна.

Общата стойност на причинената имотна вреда е в размер на общо 5300 лв. Същата се установява от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства.

Престъплението е  извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимия е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на неговите общественоопасни последици.

Мотивите на подсъдимия за извършване на престъплението се коренят в желанието на подсъдимия да се облагодетелства по непозволен и престъпен начин .

 

По наказанието:

Съдът, като взе предвид степента на обществената опасност на деянието за което подс.Т. бе признат за виновен–висока,с оглед обществените отношения, които засяга, последиците от същото, разпространеността на този вид престъпления в страната, размера на настъпилите имуществени щети за пострадалата Г., и степента на обществената опасност на дееца – сравнително висока, като отчете отегчаващите отговорността обстоятелства, предвид проявените качества от страна на извършителя: упоритост, изобретателност и комбинативност при осъществяване на механизма на извършване на престъплението, факта, че деянието е извършено в условията на продължавано престъпление, като през периода на пет пъти подс. Т. е осъществил измама, както и наличните смекчаващи обстоятелства, каквито се явяват неговата млада възраст и добрите му характеристични данни и това, че до момента същия не е осъждан, като отчете семейното положение на подс. Т.,  то счете, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание съобразено с предвиденото в чл. 209, ал. 1 от НК. За извършване на това престъпление законодателят е предвидил  на виновното лице да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” от една до шест години. Предвид изложеното по-горе, съдът счете, че на подсъдимия следва да се определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде в размер към минимума на предвиденото в закона наказание. Поради което, при спазване разпоредбата на чл.54 от НК съдът определи наказание в размер на една година „Лишаване от свобода”. В случая по отношение на подс. Т. са налице смекчаващи вината обстоятелства, но те не са явяват нито изключителни нито многобройни, поради и което съдът приложи чл.55,ал.1,т.1 от НК и не определи наказанието под най-ниския предел.

При преценка за начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” наложено по отношение на подс. Г.Н.Т. , съдът взе предвид и текста на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и счете, че не следва неговото изпълнение да се отлага за определен изпитателен срок. В действителност по отношение на подс. Т. са налице някои от  условията посочени в чл.66, ал.1 от НК, за приложението на този текста. По отношение на подс. Т. обаче се установи, че той е осъществил не само престъплението предмет на настоящето дело, но с действията си безспорно и станал и причина за  извършения на 05.01.2017г. онлайн превод от сметката на св. Г. по сметка на Биткойнт Солюшън“ ЕООД, чийто механизъм и  размер от 9500лв. не са нито  за подценяване или омаловажаване. Това обстоятелство, наред с всички други останали е установени по-горе  от съда, включително и проявените от подс. Т. умения, включително и такива за нерегламентирано използване на чужда конфиденциална информация касаеща банкови сметки и акаунти и лични имейли, безспорно го разкриват, като личност с определено по висока степен на обществена опасност, от тази на лицата извършващи обикновени престъпления свързани с осъществяването на състава на чл.209, ал.1 от НК. Съдът като взе предвид всички обстоятелства по делото, както и целите предвидени в чл.36 от НК, с оглед реализиране на генералната и най-вече на индивидуалната превенция постанови, това наказание да се изтърпи от подс. Т. ефективно. Съдът счете, че единствено при ефективното изтърпяване на наложеното наказание то подс. Т. ще има възможност да осмисли извършеното и да коригира за в бъдеще своето поведение.

Предвид решението на съда, то на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража постанови така наложеното наказание “лишаване от свобода” да се изтърпи от подс. Т. при първоначален общ режим.

Предявените от страна на гражданската ищца В.П.Г. пет граждански иска на общата сума от 5300 лева са с правно основание чл. 45 и следващи ЗЗД. Съдът намира същите за основателни изцяло.

Установи се, че в резултат на  извършеното в периода от 31.01.2017 г.  до края на месец март 2017 г., включително, в гр. Асеновград, обл. Пловдивска от подс. Т. престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,  са били причинени имуществени вреди на гражданската ищца В.П.Г. общо в размер на 5300 лева, представляващи сбор от съответните суми които тя е предала на подс. Т.. Размера на тези вреди е установен от свидетелските показания, част от самопризнанията на подсъдимия и писмените доказателства по делото. Поради и което подс. Т. бе осъден да заплати на гражданската ищца В.П.Г.  общата сума от 5300 лева или както следва:

- сумата 1 800 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата;

- сумата от 1 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата;

- сумата от 2 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата;

 - сумата от 200 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата;

- сумата от 300 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата,

С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 от НПК, осъди подсъдимия Г.Н.Т. да заплати на гражданската ищца В.П.Г. сумата от 800 лв., представляваща направени от нея разноски по водене на делото.

С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът осъди подсъдимия Г.Н.Т. да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на ОД на МВР - Пловдив, сумата от   184,80 лв., представляваща разноски по водене на делото.

С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът осъди подсъдимия Г.Н.Т. да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на Районен съд – гр. Асеновград, сумата от 906,90 лв., представляваща разноски по водене на делото, както и сумата от 212 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.

 

По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                           

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: