№ 115
гр. Свищов, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на десети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20214150100360 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по предявени искове с правно чл.422,ал.1 вр.
чл.415,ал.1 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД.
Ищецът "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД ( с предишно наименование
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД), ЕИК ********* твърди, че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ЕВ. СТ. Т. било образувано
ч.гр.д № 8/2021г. по описа на PC Свищов. Против длъжника била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 370,67лв. (триста и
седемдесет лева и 67ст.), представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за услуги. Във връзка с връчване на
заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 ГПК, ищецът предявява иск за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение в размер на тази сума.
Твърди се, че длъжникът ЕВ. СТ. Т. е абонат на дружеството-
доставчик на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със сключени
договори, както следва: -Договор за мобилни услуги от дата 14.09.2018г. с
предпочетен мобилен номер ***** с избран абонаментен план Тотал 24,99 е
неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, като е уговорен краен
1
срок на действие до 14.09.2020г. Абонатът е сключил и Договор за лизинг от
същата дата 14.09.2018г., по силата на който на абоната е предоставено за
ползване мобилно устройство NOKIA модел 2.1 Dual Blue Copper за период
от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на
2,59лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както
и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу
заплащане на допълнителна сума от 2,59лв. да придобие собствеността върху
лизинговата вещ /чл.1, ал.2 от договора за лизинг. Стандартната цена на
мобилното устройство (в брой, без абонамент) е 319,90 лева, а общата
лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 24,99 е 112,16лв.
Отстъпката, която ответникът е получил възлиза на сума в размер на 207,74
лв. /т.7 от Договора/. -Договор за мобилни услуги от дата 08.10.2018г. за
ползване на мобилен номер ***** с избран абонаментен план Интернет+
16,99, с уговорен краен срок на действие до 08.10.2020г. -Договор за мобилни
услуги от дата 08.10.2018г, за ползван мобилен номер ***** с избран
абонаментен план Тотал 24,99 с неограничени, национални минути и роуминг
в зона ЕС и уговорен срок на действие за 24 месеца, до 08.10.2020г. Абонатът
се е възползвал от предоставената му възможност и е взел мобилно
устройство марка HUAWEI модел Telenor 4G MiFi на преференциална цена,
заплатена на каса, в брой. Стандартната цена на мобилното устройство (в
брой, без абонамент) е 149,99лв., а цената в брой с избраната от абоната
програма Интернет+ е 19,99лв. Отстъпката, която ответника е получил
възлиза на сума в размер на 130,00лв. /т.7 от Договора/. Твърди се, че за
отчетния период на потребление 25.12.2018г. до 24.03.2019г. абонатът не е
изпълнил задължението си да заплати на Теленор България дължимите
месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на
374.25лв., за което са издадени фактури, както следва: - по фактура
№**********/25.01.2019г. за отчетния период на потребление от 25.12.2018-
24.01.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на 91,59лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, от които:
За мобилен номер *****: 20,82лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план
Тотал и потребление разходвано извън месечния пакет в размер на 0,10лв./без
ДДС/; За мобилен номер *****: 14,16лв./без ДДС/ за месечен абонаментен
план Интернет; За мобилен номер *****: 20,82лв./без ДДС/ за месечен
абонаментен план Тотал; 33,32лв./без ДДС/ за Роуминг Roam&Surf;
2
2,59лв./без ДДС/ за месечна лизингова вноска и потребление извън месечния
пакет в размер на 0,80лв./без ДДС/ Дължимата сума била платима в срок
09.02.2018г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер. - по фактура №**********/25.02.2019г. за
отчетния период на потребление от 25.01.2019- 24.02.2019г. с дължима
стойност за плащане в размер на 213,11лв. за месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договора услуги, от които: За мобилен номер
*****: 20,82лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал и потребление
разходвано извън месечния пакет в размер на 0,5 7лв./без ДДС/; За мобилен
номер *****: 14,1 лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план Интернет; За
мобилен номер *****: 20,82лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал;
116,62лв./без ДДС/ за Роуминг Roam&Surf; 2,59лв./без ДДС/ за месечна
лизингова вноска и потребление извън месечния пакет в размер на 0,19лв./без
ДДС/ Дължимата сума била платима в срок 12.03.2019г. Към фактурата била
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. - по
фактура №**********/25.03.2019г. за отчетния период на потребление от
25.02.2019-24.03.2019 с дължима стойност за плащане в размер на 69,55лв. за
месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, от
които: За мобилен номер *****: 20,82лв./без ДДС/ за месечен абонаментен
план Тотал За мобилен номер *****: 14,16лв./без ДДС/ за месечен
абонаментен план Интернет За мобилен номер *****: 20,82лв./без ДДС/ за
месечен абонаментен план Тотал и 2,59лв./без ДДС/ за месечна лизингова
вноска Дължимата сума била платима в срок 09.04.2019г. Към фактурата била
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Неизпълнението на абоната-отвстник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 374,25лв., е ангажирало договорната
отговорност на абоната по т.11 от процесиите договори за услуги, като във
връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните
абонаменти и е издал крайна фактура №**********/25.05.2019г. с начислена
неустойка в размер на 370,67лв. Твърди, че така, абонатът е в неизпълнение
на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на
абонаментите, както следва: -Тотал 24,99 за мобилен номер ***** до
14.09.2020г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 14.09.2018г. -
Интернет+ 16,99 за мобилен номер ***** до дата 08.10.2020г„ съгласно
3
Договор за мобилни услуги от дата 08.10.2018г. -Тотал 24,99 за мобилен
номер ***** до дата 08.10.2020г., съгласно Договор за мобилни услуги от
дата 08.10.2018г. Твърди, че практика на оператора е, при наличие на
неплатени месечни задължения на абоната, да го уведомява по реда на чл. 31а
от Общите условия: След изтичането на срока за плащане, указан във всяка
от издадените месечни фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата
сума, последователно се ограничават първо изходящите обаждания,
впоследствие и входящите обаждания на абоната, като операторът
неколкокоратно праща смс - напомняне за налична незаплатена месечна
фактура. При нерегистрирано плащане, въпреки напомнянията от страна на
Оператора, ползваният телефонен номер е двустранно спрян, за което
абонатът е уведомен с поредно смс-известяване. Предоставен е пореден шанс
за плащане на дължимите месечни суми. Твърди, че сумата става изискуема
след изтичането на този срок. Твърди, че съгласно чл. 49 от Общите Условия,
Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от
потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Съгласно чл.
75 от Общите условия при неспазване на което и да е задължение по част XIII
от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите или при условията на т. 19, буква в) да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него. При това положение за мобилния оператор
е възникнало потестативното право едностранно да прекрати договора за
мобилни услуги, при това без необходимост да волеизявява изрично пред
абоната намерението си за прекратяване, предвид неколкократните
напомняния чрез смсизвестяване до този момент. Датата на деактивация на
процесния абонамент е 20.05.2019г., като същата се генерира автоматично по
вградената електронна система на Оператора. Твърди, че неизпълнението на
ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира
договорната отговорност на абоната - т. 11 от процесните договори за услуги,
като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната
Спогодба между Теленор и Комисия за защита на потребителите относно
начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в
4
размер на 370,67лв. е формирана съобразно новите правила за изчисление,
уговорен в т.11 от процесиите договори за услуги. Съгласно т.11 от
процесиите договори за услуги, в случай на прекратяване на подписан
договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на
Потребителя или по нарушение на задълженията му по договора или
приложения/документи свързани с него, същият е длъжен да заплати за всяка
СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване (1) неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без
ДДС. (2) а в случай, че е предоставяна отстъпка от цената на месечния
абонамент, потребителят дължи и възстановяване на част от стойността на
ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на договора. (3) В
случаите, в които на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване
на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно
подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи такава част
от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без
абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на
договора и заплатената от него ПРИ предоставянето МУ (В брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства
на оставащия СРОК на договора. Уговорената клауза била в унисон с
предписанията на Комисия за защита на потребителите и е уговореното в
постигнатата Спогодба. Неустойката в размер на 370,67лв. се формира, както
следва: -по Договор за мобилни услуги от дата 14.09.2018г. за мобилен номер
***** се дължи неустойка в размер на 185.30лв. (сто осемдесет и пет лв. и 30
ст.), от които: • За абонаментен план Тотал 24,99лв. се дължи неустойка в
размер на 62.46лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 20.82
лв. х 3 = 62.46лв. • Към Абонаментен план Тотал 24,99лв начислена и
неустойка за ползване на устройство в размер на 122,84лв., представляваща
такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой,
без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора
ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора. По договор за мобилни услуги от дата 08.10.2018г. за мобилен
5
номер ***** се дължи неустойка в размер на 62,46лв. (шестдесет и два лв. и
46 ст.), от които: • За абонаментен план Тотал 24,99лв. се дължи неустойка в
размер на 62,46лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 20.82
лв. х 3 = 62,46лв. - по Договор за мобилни услуги от дата 08.10.2018г. за
мобилен номер ***** се дължи неустойка в размер на 122,91 лв.(сто и
двадесет и два лв. и 91 ст.), от които: • За абонаментен план Интернет+
16,99лв. се дължи неустойка в размер на 42.48лв. представляваща стойността
на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е
взета без ДЦС, или 14.16лв. х 3 = 42.48лв. • Към Абонаментен план
Интернет+ начислена и неустойка за ползване на устройство в размер на
80.43лв., представляваща такава част от разликата между стандартната цена
на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента
на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договор .
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
********* сума в размер на 370,67лв. (триста и седемдесет лева и 67ст.),
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за услуги, от които: - 62,46лв. (шестдесет и два лв. и 46 ст.) за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
08.10.2018г. за мобилен номер *****;- 122,91лв. (сто двадесет и два лв. и 91
ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
08.10.2018 г. за мобилен номер *****; - 185,30лв. (сто осемдесет и пет лв. и 30
ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
14.09.2018г. за мобилен номер *****. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът чрез назначения особен
представител адв. Х.Т. от ВТАК е депозирал отговор на исковата молба.
Оспорва предявените искове. Заявява, че представените доказателства от
ищеца не доказват извършвани плащания. Заявява, че претенциите за
неустойка са нищожни, поради накърняване на добрите нрави.
В писмено становище по делото преди съдебното заседание ищецът
поддържа исковата молба и счита иска за основателен.
6
В съдебно заседание ответникът чрез назначения особен представител
поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковете за
заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договорите.
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически
твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 05.01.2021г. ищецът в настоящото производство е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във
връзка с което е образувано ч.гр.д. № 8/21г. по описа на СвРС. Издадена била
заповед № 6/06.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, с която е разпоредено длъжникът ЕВ. СТ. Т. с ЕГН **********, с
настоящ адрес ***** да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД,
ЕИК *********, сумата от 370,67 лева (триста и седемдесет лева и 67
стотинки) – неустойка, ведно със законна лихва от 4.01.2021 година до
изплащане на вземането, както и за сумата 25,00 лева ДТ и 180,00 лева –
адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, като в законоустановения срок заявителя –ищец предявява
настоящия установителен иск по чл. 422 от ГПК в изпълнение на указанията
на съда.
Видно от представения по делото договор за мобилни услуги между
ищеца и ответника, на 14.09.2018г. бил сключен договор за мобилни услуги
със срок на договора 24м. Съгласно цитирания договор дружеството-ищец се
задължава да предоставя на ответника-абонат електронни съобщителни
услуги, при условията на този договор и ОУ на «Теленор България» ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги за мобилен
номер ***** с избран абонаментен план Тотал 24,99 с неограничени
национални минути и роуминг в зона ЕС, стандартен месечен абонамент - 24,
99 лв. на месец, дата на издаване на фактурата - на 25-ти всеки месец, като е
уговорен краен срок на действие до 14.09.2020г. Съгласно т. 11 от договора
потребителят декларира, че е запознат, получил е екземпляр и е съгласен да
спазва Общите условия на «Теленор България» ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Страните по процесния договор
са постигнали и уговорка в случай на прекратяване на договора преди
7
изтичане на срока на договора по вина или инициатива на потребителя, или
при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други
документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последният да дължи за
всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а/ неустойка
в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти; в допълнение на посочената неустойка потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност от отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; б/ в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок
не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му /в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора /т. 11 от
договора/. Абонатът е сключил и Договор за лизинг от същата дата
14.09.2018г., по силата на който ищецът е предоставил за ползване от
ответника мобилен апарат NOKIA, модел 2.1 Dual Blue Copper с обща
лизингова цена от 112,16лв. за програма Тотал 24,99. Съгласно договора
стандартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент) е 319,90
лв. Съгласно чл.5 от договора страните са договорили месечните вноски да се
заплащат съгласно погасителен план. С подписването на договора
лизингополучателят декларирал, че е получил и е запознат с общите условия
на договора. Към договора е приложен погасителен план.
Представен по делото е сключен между страните Договор за мобилни
услуги от дата 08.10.2018г. за ползване на мобилен номер *****с избран
абонаментен план Интернет+ 16,99, с уговорен краен срок на действие до
08.10.2020г., стандартен месечен абонамент - 16,99 лв. на месец, дата на
издаване на фактурата - на 25-ти всеки месец. Страните по договора в т.11
уговорили идентични с първия договор условия, касаещи прекратяване на
договора преди изтичане на срока на договора по вина или инициатива на
потребителя, или при нарушение на задълженията му по настоящия договор
или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ. Абонатът е
8
сключил и Договор за лизинг от същата дата 08.10.2018г., по силата на който
ищецът е предоставил за ползване от ответника мобилен апарат марка
HUAWEI модел Telenor 4G MiFi на преференциална обща лизингова цена от
19,99лв. Стандартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент)
е 149,99 лева.
Видно от приложения договор за мобилни услуги от 08.10.2018г.
ответникът е сключил втори договор за мобилни услуги със срок на договора
24м. за мобилен номер ***** с избран абонаментен план Тотал 24,99 с
неограничени, национални минути и роуминг в зона ЕС и уговорен срок на
действие за 24 м., до 08.10.2020г. Страните по договора в т.11 уговорили
идентични с първия и втория договори условия, касаещи прекратяване на
договора преди изтичане на срока на договора по вина или инициатива на
потребителя, или при нарушение на задълженията му по настоящия договор
или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ.
От приетите писмени доказателства се установява, че ищецът е издал на
ответника фактури за потребените услуги по трите договора на стойност
374,25лв. , както следва:
Приложени са и Общи условия на "Теленор България" ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, в сила
от 10.09.2010 г. Те и описаните по-горе доказателства са приложени по ч.гр.
дело № 8/2021 г. по описа на РС-Свищов.
Представено е по делото препис от Решение №26/14.02.2022г. по гр.д.
№359/2021г. на РС-Свищов, видно от което е, че в Районен съд Свищов е
било образувано посоченото гражданско дело между същите страни с
предмет неплатени мобилни услуги от ответника по процесните договори в
размер на 374,25 лева. С влязлото в сила съдебно решение по отношение на
ответника е прието за установено, че дължи на ищеца сумата от 371,55 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги, като за разликата до претендираните 374,25 лева искът е отхвърлен
като неоснователен, както и сумата 41,44 лева, представляваща неплатени
лизингови вноски, ведно със законна лихва върху главницата. Прието е, че
тази сума се дължи за незаплатени услуги по издадени от ищеца три броя
фактури, както следва: 1.Фактура №********** от 25.01.2019г. за период на
потребление 25.12.2018г. до 24.01.2019г. за сумата 110,61 лева с ДДС. 2.
9
Фактура № ********** от 25.02.2019г. за период на потребление 25.01.2019г.
до 24.02.2019г. на стойност 210,41 лева с ДДС. 3. Фактура № ********** от
25.03.2019г. за период на потребление 25.02.2019г. до 24.03.2019г. за сумата
69,55 лева с ДДС. Всички за месечни абонаментни такси за потребени от
абоната по договора услуги за мобилни номера **********, ********** и
**********.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
От процесуална страна, искът е допустим, същият е предявен в
предвидения едномесечен срок, считано от съобщаването за връчване на
заповедта при условията на чл.47, ал. от ГПК. Налице е идентичност на
страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира
се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в
заповедта за изпълнение. Предвид на това исковете са допустими и следва да
се разгледат по същество.
По първия и втория договори ищецът претендира неустойка за
неизпълнение на процесните договори като сбор от два компонента: първият
от които е равен на три месечни абонаментни такси без включен ДДС, а
вторият представлява разликата между стандартната цена по ценова листа без
абонамент и общата лизингова цена, която посочена в договора за лизинг. По
третия договор неустойката се претендира само като три месечни
абонаментни такси без включен ДДС.
Вземанията за неустойка ищецът основава на обстоятелството, че
ответникът не е заплатил стойността на потребените и фактурирани услуги,
поради което на основание т.75, вр. т.19б, буква „в “ от ОУ, ищецът е
прекратил едностранно договорите с ответника. Неизпълнението на ответника
обусловило правото на ищеца, да му начисли обезщетение за неизпълнение
съгласно т. 11 от индивидуалните договори за мобилни услуги. В тежест на
ищеца е докаже валидно възникналото право да начисли търсената неустойка
по процесните договори. С съгласно чл. 92 от ЗЗД, задължението за
неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната
страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който
евентуално ще бъде начислявана неустойката. Действително, в ОУ се
установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги,
10
доставчикът има право едностранно да прекрати договора. При това
положение съдът намира, че претендираните суми за неустойка и по двата
компонента – за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и
за лизинг са недължими, тъй като прекратяването на договора поради
неизпълнение на договорни задължения се подчинява на общите правила на
чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение
по причина, за която отговаря длъжникът, включително неплащането на
възникнали задължения през предварително определен срок в договора е
основание за развалянето му според разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД.
Следователно, доколкото процесният договор е сключен в писмена форма,
изявлението за прекратяването му същото следва да е в такава форма и с него
следва да се дава подходящ срок за изпълнение. По делото липсват твърдения
и данни дружеството да е отправило покана до ответника за доброволно
изпълнение, в която се предоставя подходящ срок за изпълнение и изявление,
че при липса на изпълнение договорът ще се счита за прекратен, респ. тя да е
получена от абоната. Дружеството не ангажира доказателства в тази насока,
поради което съдът намира, че то не е упражнило надлежно правото си да
прекрати договорите преди изтичане на срока им. Следователно остава
недоказано твърдяното предсрочно прекратяване на договорите, което би
могло да доведе до възникване на уговорената между страните компенсаторна
неустойка. В подкрепа на това е и обстоятелството, че ищецът е подал
заявлението по чл. 410 от ГПК на 05.01.2021 г., след изтичане на срока на
договорите. Заявлението по чл. 410 от ГПК и исковата молба са депозирани
след изтичане на срока на договорите, съответно след съставянето на
процесната фактура, с която е начислена неустойката, т. е. към момента на
начисляването не е имало основание за това. По изложените съображения,
съдът намира, че по отношение на кредитора не е възникнало вземане за
неустойка и при двата компонента. Това е достатъчно основание за
отхвърляне на предявените искове изцяло.
Особеният представител на ответника прави възражение за
неоснователност на претенциите за неустойка, поради накърняване на
добрите нрави. В практиката е прието, че нищожността е налице във всички
случаи, когато неустойката е уговорена от страните извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва към момента на сключване на договора в зависимост
11
от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства. В
съобразителната част на ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на
ВКС е посочено, че добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД са
неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има
същата правна последица като противоречието със закона - нищожност на
договора, поради което при предявен иск за присъждане на неустойка съдът
следи служебно за съответствието на уговорката за неустойка с добрите
нрави като абсолютна предпоставка за нейната действителност. За
нищожността на неустойката съдът следи служебно.
По отношение на първия компонент - за сумите от 62,46 лв. за
абонаментен план от дата 08.10.2018г. за мобилен номер *****, от 122,91 лв.
за абонаментен план от дата 08.10.2018 г. за мобилен номер *****, както и
122,84лв. за абонаментен план от дата 14.09.2018г. за мобилен номер *****,
настоящият съдебен състав намира следното: В трите договора е уговорена
неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя,
в размер на стандартните за съответния план месечни абонаменти до края на
този срок. В случая се претендира неустойка, който не надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти по двата договора, като ищеца се
позовава на съглашение между него и КЗП от 12.01.2018г., което е
приложимо за всички абонати, които сключват договор с оператора, така и
със съществуващи клиенти, чиито договор към посочената дата не е изтекъл.
Безспорно процесните договори са сключени след 12.01.2018г. Както бе
казано обаче преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размера на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение
с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните
особености на договора за услуга и вида на насрещните престации. В случая
мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването
на мобилни услуги срещу абонаментна такса за срок от 24 месеца, а
потребителят - да я заплати. В случая незаплатените от ответника фактури, в
резултат на които се претендира неустойката са в началото на
12
облигационните отношения между страните ( за месеците февруари, март и
април на 2019г, при положение, че договорите са сключени през месец
септември и октомври н2018г.), поради което оператора търпи загуби от
неизпълнението на задълженията на ответника. Уговореният размер на
неустойката, ненадвишаващ 3 пъти размера на очакваните вреди при забавено
изпълнение на задължението не излиза извън присъщите й обезщетителни,
обезпечителни и санкционни функции. Поради това настоящия състав намира
възражението на особения представител за нищожност на неустоечната
клауза по отношение на първия компонент за неоснователно.
По отношение на втория компонент от неустойката, дължима за
разликата между стандартната цена на предоставените мобилни устройства
без отстъпки съгласно актуална ценова листа и дължимата обща
переференциална цена по договорите за лизинг, съответстваща на оставащия
период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни
услуги, практически е за получаване на престация от длъжника,
съответстваща на задължението му по лизинговия договор, като
същевременно за посоченото устройство са заплащани и лизингови вноски, за
които обичайно се калкулира и печалба. Ето защо, настоящият съдебен състав
приема, че процесната неустойка по отношение на втория й компонент за
сумата от 122,84лв. по договора за лизинг от дата 14.09.2018г. за мобилен
номер ***** и сумата от 80,43 лв. по договора за лизинг от дата 08.10.2018 г.
за мобилен номер *****, така, както е уговорена, излиза извън присъщите й
по закон обезпечителна и обезщетителна функции, доколкото с нея още към
момента на уговарянето й, с оглед обстоятелствата, обуславящи дължимостта
й, се цели получаване на имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но без да се предоставя
каквато й да е било услуга на потребителя, което води до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа за справедливост.
Предвид гореизложеното доколкото по делото липсват доказателства,
установяващи спазването на правилата за разваляне на процесните договори,
съдът намира, че договорът не е бил едностранно развален от страна на
ищеца.
При това положение недължими са и трите суми, претендирани като
неустойка по процесните договори.
13
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на
разноски възникват за ответника. По делото обаче не са налице доказателства
за сторени такива, поради което не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК във вр. чл. 92 от ЗЗД, предявени от "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД
(с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД), ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“,
ж.к.“Младост“4, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от Джейсън
Кристос Кинг Марек Слачик и Ян Каданик, за приемане за установено по
отношение на ЕВ. СТ. Т. с ЕГН **********, с настоящ адрес *****, че дължи
на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД( с предишно наименование „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД), ЕИК ********* сумата в размер на 370,67лв. (триста и
седемдесет лева и 67ст.), представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за услуги, от които: - 62,46лв.
(шестдесет и два лв. и 46 ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 08.10.2018г. за мобилен номер *****;- 122,91лв.
(сто двадесет и два лв. и 91 ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 08.10.2018 г. за мобилен номер *****; -
185,30лв. (сто осемдесет и пет лв. и 30 ст.) за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 14.09.2018г. за мобилен номер
*****, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 6/06.01.2021г. по ч. гр. дело № 8/2021г. по описа на Районен
съд град Свищов, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
14