Номер 52329.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 26.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20203100502632 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:38 часа се явиха:
Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА , редовно призовани, не
се представляват.
Въззиваемата страна Р. Д. К. , редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. С. Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
СЪДЪТ служебно докладва постъпила молба с вх. № 22069/13.10.2020г., с която
юрисконсулт Б. Й. като процесуален представител на Областна дирекция на МВР - Варна
настоява производството по делото да бъде спряно поради наличието на преюдициално
запитване пред Съда на Европейския съюз в Люксембург, както и поради наличието на
тълкувателно дело във Върховния касационен съд.
СЪДЪТ служебно докладва постъпило писмено становище с вх. № 22629/22.10.2020г., с
което юрисконсулт Б. Й. като процесуален представител на Областна дирекция на МВР -
Варна заявява, че поради служебна ангажираност няма възможност да се яви на съдебното
заседание. Не възразява да се даде ход на делото. Поддържа въззивната жалба и оспорва
писмения отговор. Няма доказателствени искания. Представя списък с разноски по чл. 80 от
ГПК в размер на 300 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. Моли по същество първоинстанционното
решение да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.
АДВ. Т.: Искането за спиране е неоснователно. Считам, че така поставените въпроси
пред Съда на Европейската общност не касаят правния спор, предмет на настоящото
производство, поради което моля молбата да бъде оставена без уважение. По отношение
спирането на делото компетентен е ВКС съгласно тълкувателно решение.
1
С молба с вх. № 22069/13.10.2020г.г. по рег. на ОС – Варна въззивникът, чрез
процесуалния си представител, е ангажирал доказателства, че РС – Луковит е отправил
преюдициално запитване до съда на Европейските общности относно тълкуването на
разпоредби от правото на Европейския съюз, а именно: на чл. 12, б. „а“ от Директива
2003/88/ЕО; на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС и пар. 8 от Преамбюла
на Директива 2003/88/ЕО, по което запитване е образувано преюдициално дело С-262/2020
на съда на ЕО, като е отправил искане за спиране, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК,
респ. на основание чл. 633, вр. чл. 631 ГПК, на настоящото производство до приключване
на производството по преюдициално дело № С - 262/20 на съда на ЕО. Счита, че решението
на съда на ЕО по преюдициалното запитване има значение за правилното решаване на
настоящия правен спор.
Настоящият състав счита, че искането за спиране е неоснователно.
Въпросите в отправеното от РС-Луковит преюдициално запитване до съда на ЕО
относно тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, а именно: на чл. 12, б.
„а“ от Директива 2003/88/ЕО; на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС и на
пар. 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО, нямат отношение към настоящия спор и не
са обуславящи, доколкото спорът по настоящото дело е относно начина на отчитане и
заплащане на нощния труд, положен от държавните служители в МВР.
Отделно от горното, съдът намира, че не е налице и второто посочено основание за
спиране, а именно наличието на тълкувателно дело във ВКС, тъй като съобразно
Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 8/2013 г., ОСГТК, докладчик
съдията В. Й., е възприето становището, че подобно правомощие съществува единствено в
прерогативите на ВКС, а не на други инстанции.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивната страна Областна дирекция на
МВР – Варна за спиране на производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
2
Образувано е по повод въззивна жалба на ОД на МВР, гр. Варна, представлявана от
Директора Д.С.П. срещу Решение № 2903 от 07.07.2020г. по гр.д. № 18061/2019г. по описа
на ВРС, 51-ви състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от
ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на Р. Д. К. с ЕГН **********
сумата от 1540.54 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 219 часа за периода 31.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в
резултат на преизчисление на положения нощен труд от ищеца в дневен с коефицент 1.143,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 31.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
206.06 лева, представляваща мораторна лихва начислена за периода от 01.01.2017г. до
30.10.2019г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради допуснато нарушение на
процесуални правила във връзка с призоваването и неправилно приложение на материалния
закон. Съдържа доводи, че в конкретния случай не е била налице хипотезата на чл. 44, ал. 2
от ГПК, поради което призоваването по телефон било нередовно. Вследствие на последното
страната била лишена от възможност да изрази становище в съдебното заседание, както и по
предприетото изменение на иска. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение, а
делото бъде върнато за ново разглеждане.
Евентуално излага доводи по същество, че в относимия период страните са били
обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове по приложението му. В ЗМВР липсва препращаща норма, която да даде
основание за субсидиарно приложение, както на разпоредбите на КТ и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредбата за структурата и
организацията на работното време, така и на ЗДСл, по отношение на работното време и
неговото отчитане и заплащане на възнагражденията. Първоинстанционният съд не е
съобразил, че ищецът е държавен служител – полицейски орган и неговите служебни
правоотношения се уреждат единствено от ЗМВР. Препращането в специалния закон към
КТ и ЗДСл е изрично, като за процесните отношения общата уредба не намира субсидиарно
приложение. Законодателят прави ясно разграничение между статута на държавните
служители с полицейски правомощия по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и статута на
държавните служители по т. 2 и лицата работещи по ТПО по т. 3, който се урежда със ЗДСл,
съответно статутът на лицата работещи по ТПО, който се урежда при условията на КТ. С
оглед специалния характер на ЗМВР, размерът на допълнителните възнаграждения следва да
се определи съобразно специалните правила посочени в него и в издадените Наредби и
заповеди на министъра на ВР, въз основа на призната от закона делегация. По отношение на
служителите на МВР в процесния период е действала наредба, в която липсва изрична
норма допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен
коефициент. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР, поради което общите норми на КТ и НСОРЗ не могат
3
да намерят приложение. ВРС не е отчел също спецификата на служебните правоотношения
на служителите в МВР, обусловени от вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР функции и
предвидените в закона редица компенсаторни механизми. Нормативно основание за
заплащане на нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ. Евентуално
поддържа довод, че в конкретния случай не са налице предпоставките за преобразуване на
нощния труд в извънреден по КТ и НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното и нощно работно
време са с еднаква продължителност и не е налице работа по трудови норми. Моли в
заключение да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което
предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни. Евентуално моли исковете да се
отхвърлят частично за периода от 01.01.2018г. до 16.07.2018г. поради липсата на действаща
нормативна уредба.
В отговор на жалбата от Р. Д. К. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които
обосновава правилност законосъобразност на решението на ВРС, което моли да се
потвърди.
АДВ. Т.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам депозирания отговор. Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци на разноски, придружени с доказателства за извършени такива.
Предвид липсата на доказателствени искания СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Т.: Моля да постановите решение, с което да потвърдите изцяло
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Подробности съм
изложил в писмен отговор. Моля за решение в тази насока. Моля да ни бъдат присъдени
направените по делото разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:40 часа.
Председател: _______________________
4
Секретар: _______________________
5