Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Лом, 16.03.2020 г.
В
И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Районен съд гр.Лом, IV – ти съдебен състав в публично съдебно заседание на двадесети
януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Йорданов
при секретаря Анетка Рангелова, като
разгледа докладваното от съдията Йорданов гр. дело № 1777 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание - чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД.
Предявен е осъдителен иск от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, управител Р.В., съдебен
адрес:***, чрез пълномощника адв. Н.Ш.
срещу Е.В.С.,
с адрес: ***, п.к. 3649, ул. „***“ № 8, за неизпълнени задължения по договор за
кредит.
В
исковата молба се твърди, че на 05.08.2016 г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови
услуги под търговската си марка „Вивус“ и Е.В.С. е сключен Договор за кредит №
**********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Е.В.С. се задължава да върне на
кредитодателя сума в размер на 945,77 лв., от които: главница в
общ размер на 750,00 лв., договорна лихва в
размер на 22,78 лв., дължима за периода от 05.08.2016 г.
(датата на отпускане на кредита) до 04.09.2016 г. (падежната дата по кредита) и
такса за експресно разглеждане - 172,99 лв.
С
настъпване на падежа по договора - 04.09.2016 г., кредитополучателят не
погасява остатъка от задължението и изпада в забава. На 23.11.2018 г. „4финанс“
ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „Кредитреформ България“ ЕООД, в
качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF- 2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера
вземанията по Договор № **********.
Иска се: да бъде осъден длъжника да изплати на ищеца сума в общ
размер на 922,99 лв., от които: 750,00 лв. главница по Договор за кредит №
********** и 172,99 лв. такса за експресно разглеждане. Претендира се и
законната лихва върху главницата, от подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски – общо 460,00 лв., от тях 100,00 лв. държавни
такси и 360.00 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно списък по чл. 80 ГПК.
В подкрепа на иска са ангажирани писмени доказателства
– Договор за кредит № ********** от 05.08.2016 г.; Договор за кредит № **********
от 09.08.2016 г.; Разписка за извършено плащане № 2000000108470207 от
05.08.2016 г.; Разписка за извършено плащане № 2000000108659413 от 09.08.2016 г.;
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018 г. и Приложение
№ 1 към него; Потвърждение за прехвърляне на вземания, издадено от „4финанс“
ЕООД; Приложение № 4 - Пълномощно за уведомяване за цесия; Уведомление за цесия
и върнатата писмовна пратка от „Български пощи“ ЕАД.
Писмен отговор от ответника не е постъпил в срока по чл.131, ал.1 от ГПК.
Страните са редовно призовани за
първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът не се явява в съдебното
заседание, депозирал е становище, в което поддържа иска по основание. По
отношение на размера, в подаденото становище е заявено, че след след подаването
на исковата молба, майката на ответника е извършила две плащания в размер на по
20,00 лв., които покриват общо 40 лв. от заявената претенция от 172,99 лв.
такса за експресно разглеждане, т.е. претендират се 132,00 лв. вместо
първоначалните 172,99 лв. С оглед процесуалното поведение на ответника при
неявяване в съдебно заседание, се иска постановяване на неприсъствено решение
на основание чл. 238 ГПК. Представя
Списък на разноските, съгл. чл. 80 ГПК.
Ответникът Е.В.С., редовно
известен, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по иска, не
прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискал
събирането на такива. Редовно призован за участие в съдебно заседание, не се
явява и не се представлява.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК,
ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал. 1 ГПК предвижда,
че съдът постановява неприсъствено решение, когато: на първо място: на страните
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание; на второ място искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и
материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника по предявения иск – Е.В.С. е получил
съобщение по чл. 131 ГПК и не е представил в срок отговор на исковата молба,
същият е редовно призован, но не се е явил в съдебното заседание и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени
никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка. С връчените
на ответника препис от исковата молба /чл.131 ГПК/, получен на 15.10.2019 г. чрез
майка му – Красимира Василева и призовка за страна за открито съдебно заседание
/чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 02.12.2019 г. по чл. 140 ГПК, получени на
16.12.2019 г. чрез дядо му – Илия Горанов, изрично са му указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание.
С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
ангажираните писмени доказателства, предявеният иск се явява вероятно основателен. От ищеца са
представени договори за кредит и договори за цесия, от които е видно, че
ответникът е сключил договор, по който не е изпълнил задълженията си за връщане
на парични суми. Доказателства в обратна насока не са ангажирани, макар че
ответникът е получил съответните съобщения и е бил известен за последиците.
Освен това от майка му са извършени плащания, които покриват една, макар и
малка част от посочените в исковата молба задължения. Това е още една
индикация, че съответните задължения съществуват, че са ликвидни и изискуеми и
следователно предявения от „Кредитреформ България“ ЕООД осъдителен иск е вероятно
основателен.
На основание горното, съдът намира, че с оглед
наличието на предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки,
следва да се постанови неприсъствено решение, като предявеният осъдителен иск
следва да се уважи като основателен. С оглед на заявеното от ищеца в подаденото
преди откритото съдебно заседание становище, искането за заплащане сумата от
172,99 лв. като такса за експресно разглеждане следва да се уважи в размер на
132,99 лв., тъй като 40,00 лв. са заплатени от майката на ищеца впоследствие.
Предвид уважаването на главният иск, акцесорният иск
по чл. 86 от ЗЗД се явява основателен, като следва да се уважи така, както е
предявен и се присъди законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба - 07.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
На
осн. чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него
разноски по делото за тази инстанция съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, в размер на общо 460,00 лв., от тях 100,00 лв. държавни такси и 360.00 лв.
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горните съображения и на осн. чл. 239 ГПК
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.В.С., с адрес: ***,
п.к. 3649, ул. „***“ № 8 ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к.
1606, управител Р.В., сумата от общо 882,99
лв. /осемстотин осемдесет и два
лева и деветдесет и девет стотинки/,
от които - 750,00 лв.
главница по Договор за кредит № ********** и 132,99 лв.
такса за експресно разглеждане, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 07.10.2019 год. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Е.В.С., с адрес: ***, обл. Монтана, п.к. 3649, ул. „***“ №
8 ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к.
1606, управител Р.В.,
направените във връзка с делото разноски
за тази инстанция в размер на общо 460,00 лв., от тях 100,00 лв. държавни такси
и 360.00 лв. адвокатско възнаграждение, както и 5,00 лв. в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване, съгл. чл. 239, ал.
4 ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на
страните, като ответникът при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК,
има право да иска неговата отмяна.
Районен
съдия: