Р Е Ш Е Н И Е
№
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІІ-В въззивен състав, в публично заседание на тринадесети декември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева, разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в. гр. д. № 7358 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 303670 от 29.12.2017 г., постановено по гр. д. № 75562/2015 г., по описа на СРС, 142 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният
от П.Г.П. и Г.И.П. срещу А.Й.Л. иск
за установяване, че ищците са собственици на 1/6 идеална част от недвижим имот
ап. 3, находящ се в гр. София, ул. „***, 1-ви надпартерен
етаж, с идентификатор 68134.401.181.1.7, разположен в сграда 1 в поземлен имот
с идентификатор 68134.401.18, която идеална част представлява западна стая от ап.
3. находящ се в гр. София, ул. „***, 1-ви надпартерен
етаж.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците П.Г.П. и Г.И.П., в която същото се счита за неправилно. Излагат се съображения,
че изводите на съда не съответстват на закона и на доказателствата, тъй като
чрез владение на реална част може да се придобие собственост върху идеална
такава. Сочи се, че проведената делба е порочна, тъй като е
извършена без участието на всички съсобственици, но на нищожността на делбата
могат да се позоват и техни частни правоприемници. Счита се, че с извода за
извършване на делба между действителните към онзи момент собственици не се
държи сметка за настъпилите промени и правоприемства. Намира се, че не е
съобразено, че първоначалните праводатели на имота го притежават и владеят по
силата на действителни и валидни правни сделки, поради което процесната 1/6
идеална част не е следвало да подлежи на реституция. Излага се, че имотът е
владян в неизменен вид от 1961 г. и фактическото положение на владение не е
променяно от праводателите и впоследствие от ищците. Сочи се, че владението е
осъществявано върху целия ап. 3 и ответницата никога не се е противопоставяла.
Излага доводи, че се касае за добросъвестно владение, а различието в описанието
на имота по документи не променя наличието на владение. Претендира разноски.
В отговор на въззивната
жалба ответницата А.Й.Л. излага съображения за нейната неоснователност, като счита,
че се прави недопустимо изменение на иска, тъй като с исковата молба се е
твърдяло изтичането на десет годишната давност. Сочи, че правото да се позоват
на нищожност на делбата имат само участвалите в нея. Излага, че е налице
разпоредителна сделка с имота в периода на претендираното давностно владение.
Твърди, че ищците са купили имот от 78,55 кв. м., а праводателят им се е
легитимирал с н. а., а който квадратурата му е била 92,54 кв. м. Сочи, че
неразделна част от решението по втората фаза на делбата е планът за
присъединяване на третата стая към апартамента на ответницата. Излага и че
жалбоподателите не са декларирали данъчно процесната част.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени и
императивни материални норми.
СРС, 142 състав, е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че ищците не могат да се позоват на нищожност на проведената делба, тъй като нямат качеството на съсобственици на делбения имот. Съдът е счел, че не е налице изтекъл период от време, по-дълъг от 10 години, през който да е осъществявано необезпокоявано и непрекъснато давностно владение.
От н. а. № 112 от 14.06.2012 г., н. д. № 100/2012 г. на нотариус З.Т.се установява, че П.Г.П. е закупил от Д.К.К.и В.Г.К.ап. 3, находящ се в гр. София, ул. „***, 1-ви надпартерен етаж /втори етаж/, с площ 78,55 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл, баня и клозет, две антрета.
От удостоверение за граждански брак се установява, че П.Г.П. е сключил граждански брак на 14.06.1981 г. с Г.И.П., който не е прекратен.
С договор за продажба от 01.01.1961 г. ИК на СГНС продава на К.Т.К.и Н.Д.К.имот в гр. София, ул. „******, с площ 90,54 кв. м., представляващ три стаи вестибюл, кухня, баня, клозет, две антрета.
С н. а. № 152 от 21.12.1976 г., н. д. № 4015/1976 г. на нотариус Е.М.К.Т.К.и Н.Д.К.прехвърлят на сина си Д.К.К.жилищен имот в гр. София, ул. „******, с площ 90,54 кв. м.
От удостоверение за граждански брак се установява, че Д.К.К.е сключил граждански брак на 25.08.1962 г. с В.Г.К., който не е прекратен.
С решение № 796 от 01.08.2003 г. по гр. д. № 2872/2002 г. на ВКС е отхвърлил предявения от Й.Ч. и А.Л. срещу Д.К.иск по чл. 108 ЗС за отстъпване на собствеността и предаване на владението на 5/6 идеални части от имот, представляващ ап. 3 в гр. София, ул. „***, първи надпартерен етаж, като е приел, че на възстановяване на ищците по чл. 7 ЗВСОНИ подлежи 1/6 идеална част от одържавения имот.
С решение № 100 от 15.08.2006 г. по гр. д. № 12968/2005 г. на СРС е допусната делба на ап. 3, находящ се в гр. София, ул. „***, 1 надпартерен етаж, с площ 90 кв. м., между А.Л. (1/24 идеална част), Й.Ч. (1/8 идеална част) и Д.К.( 5/6 идеални части).
С решение от 01.07.2008 г. по гр. д. № 12968/2005 г. на СРС, е извършена делба между А.Л. и Д.К.чрез преустройство на апартамента, като стаята, посочена в скицата, неразделна част от решението, се присъедини към съседния ап. 4, находящ се в гр. София, ул. „***, етаж 1, притежаван от А.Л.. В мотивите на решението съдът е констатирал, че с договор за дарение във формата на н. а. № 45 по н. д. № 35/2008 г. на нотариус В.А., на 22.05.2008 г. Й.Ч. е прехвърлила безвъзмездно на сестра си А.Л. притежаваната от нея 1/8 идеална част от правото на собственост върху делбения имот.
Приетата по делото СТЕ е установила, че „западната стая“ е с площ 14,98 кв. м., представлява 10/63 идеални части от действителната площ на целия апартамент от 94,54 кв. м. и не може да бъде определена като самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ.
От приетите във въззивното производство решение № 1305 от 01.03.2017 г. по адм. д. № 12530/2016 г. на Административен съд – София – град, потвърдено с решение № 14961 от 06.12.2017 г. по адм. д. № 4775/2017 г. на ВАС се установява, че е отхвърлена жалбата на П.Г.П. срещу заповед от 01.08.2016 г., с която е отхвърлена жалба на лицето срещу разрешение за строеж от 20.05.2016 г. за присъединяване на стая от ап. 3 към съседен ап. 4 на 1-ви етаж в жилищна сграда в гр. София, ул. „Веслец“ № 40, на основание решение на СРС по гр. д. № 12968/2005 г., в сила от 23.01.2008 г., с възложител А.Л..
Основният довод в жалбата е за нищожност на делбата, извършена с решение от 01.07.2008 г. на СРС, 72 състав, поради неучастие на всички съсобственици. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН делба, извършена без участието на някой от съделителите, е изцяло нищожна. Но както е прието в решение № 472 от 21.01.2013 г. по гр. д. № 231/2011 г. на ВКС, I г. о., всеки от съсобствениците може да се позове на нищожността на делбата поради своето или на друг съсобственик неучастие в нея и да поиска да се извърши нова делба с участието на всички съсобственици. Приобретателят по сделката не е съсобственик и няма качеството на съделител в делбеното дело. Същият извод е направен и в решение № 60 от 17.07.2017 г. по гр. д. № 3431/2016 на ВКС, I г. о., според което всеки от съсобствениците може да се позове на нищожността на делбата по чл. 75 ал. 2 ЗН и да предяви нов иск за делба. Базирайки се на практиката на ВКС настоящият състав приема, че ищците, като правоприемници на съделител, не са материално процесуално легитимирани да се позовават на евентуална нищожност на извършена делба, в която нямат качеството на съделители и нямат правото да участват, дори и същата да е нищожна и да е извършена без участието на лице, което е следвало да участва. Нищожност на делба могат да искат само лица, имащи качеството на съсобственици в определената делбена маса, но не и такива, имащи качеството на последващи приобретатели на имота, предмет на делбата.
При този извод следва да се счита, че извършената делба е валидна и същата е произвела правните си последици. Неоснователно е твърдението на въззивниците, че срокът на придобивната давност не е бил прекъснат с постановяването на решение за извършване на делбата, тъй като подаването на искова молба с искане за извършване на делба от ответницата представлява акт на разпореждане по отношение на идеалната част от съсобствения недвижим имот. Този акт има характер на действие, с което се прекъсва давността, а именно предявяване на иск по смисъла на чл. 116, , б. „б“ ЗЗД, поради което от влизане в сила на решението, с което се извършва делбата – 23.07.2008 г., е започнала да тече нова придобивна давност, която към момента на подаване на исковата молба – 07.12.2015 г., не е изтекла.
При заявен положителен установителен иск за собственост, основан на придобиване по давност, основателността на претенцията на владеещият имота несобственик се обуславя от прякото и пълно установяване на фактите на явно, необезпокоявано и непрекъснато владение с намерения за своене в продължение на повече от 10 години. След изтичане на определения от закона срок по давност е налице възможността за придобиване на собствеността по отношения на вещта, обект на владението. За да произведе ефект придобивната давност е необходимо намерението за своене на имота да е демонстрирано по отношение на действителния собственик, както и да е налице позоваване на придобиването. Претендиращият несобственик следва да е упражнявал фактическата власт по отношение на имота, без противопоставяне от страна на собственика, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик поведение, което сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем и това поведение е известно на собственика. В този смисъл е решение № 3 от 20.04.2012. гр. д. № 724/2011 г. на ВКС, II г. о.
В настоящия случай приемaйки, че позоваването на изтекла в полза на ищците придобивна давност е с дата 07.12.2015 г., то за да се зачете ефекта на придобивната давност като оригинерно придобивно основание за правото на собственост, следва владението да е протекло спокойно и необезпокоявано последните 10 години, без да е губено за срок по-дълъг от 6 месеца, т.е. считано най-късно от 07.12.2005 г.
Съсобствеността между страните по делото е възникнала с възстановяване на 1/6 идеална част от процесния апартамент на ответницата по реда на чл. 7 ЗВСОНИ с решението на ВКС на 01.08.2003 г., поради което придобивната давност на праводателя на ищците, на която се позовават последните, е започнала да тече от този момент. Същата е била прекъсната с влизане в сила на решението за извършване на делба между съсобствениците, влязло в сила на 23.07.2008 г.
Следва да се изтъкне, че твърдения за добросъвестно владение на
процесната реална част се навеждат едва с въззивната жалба, което е недопустимо
въвеждане на нов факт в процеса, тъй като в исковата молба, а и в цялото
първоинстанционно производство, ищците са твърдели в тяхна полза да е изтекла дългата
10 годишна придобивна давност.
Съгласно № ТР 1/2012 от 06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
За да се приеме, че съсобственикът е променил намерението си и е започнал да владее вещта само за себе си, необходимо е да се установи, че той е извършил такива действия, които недвусмислено сочат, че счита вещта за своя и ако другите съсобственици опитат да установят фактическа власт върху нея, ще бъдат отблъснати. Това се отнася и до владението върху реална част от недвижим имот – така решение № 183 от 01.08.2013 г. по гр. д. № 847/2012 г. на ВКС, I г. о.
Не е достатъчно собственикът да не се противопоставя на факта на владението на реална част от неговия имот от друго лице. Необходимо е това лице изрично да манифестира пред него, че владее тази част като своя, като същевременно отблъсне собственическите претенции на собственика спрямо тази част. Ищците по делото не са установили да са осъществявали такива действия, насочени към владение за себе си на процесната реална част и демонстриране на права, изключващи правата на ответницата по отношение на процесната реална част.
Владението на реална част от недвижим имот не дава основание да се приеме, че владелецът е придобил собствеността върху съответните идеални части по давност. За да се придобият по давност идеални части, необходимо е съвладението да е упражнявано със съзнанието за съответната идеална част. За да се признае на едно физическо лице правото на собственост по отношение на един отчасти чужд недвижим имот, разпоредбите на закона (чл. 79, ал. 1 и сл. ЗС) постановяват, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик (аnimus), т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице и то ги установи с пълно доказване, изтичането на придобивна давност в полза на това лице за конкретния недвижим имот може да бъде признато. Това свое намерение обаче той следва да е манифестирал спрямо собственика, да отблъсне неговото владение и това да стане известно. Иначе всяко скрито неопределено поведение, което може да се тълкува и по други начини, не сочи на такава промяна.
В конкретната хипотеза с оглед изброеното по-горе съдът намира, че не е установено по реда на пълното и главно доказване, че ищците, както и техният правоприемник, по един категоричен начин са упражнявали фактическа власт върху имота, явно и необезпокоявано, с намерение да своят същият. Следва да се подчертае, че този който се позовава на придобивна давност трябва да докаже не само ползването на имота, но и промяната на намерението си и завладяване му. Тази промяна трябва да бъде демонстрирана в отношенията със собственика /съсобствениците/, а не спрямо трети лица, тъй като правнозначимо е именно това противопоставяне.
Липсата на намерение за своене на процесната реална част от праводателя на ищците се установява от свидетелските показания. Св. Л.заявява, че е имало срещи със стария собственик Д.К., на които се водели преговори за закупуване от негова страна на процесната стая. Св. Памукчиев също твърди, че Д.К.е искал да закупи процесната стая, същото предложение е било отправяно и от новия собственик на апартамент № 3. Свидетелят знае, че апартаментът е продаден без стаята.
Следва да се отбележи, че имотът, по който е допуснат до делба, е с площ 90 кв. м. и се състои от три стаи вестибюл, кухня, баня, клозет, две антрета, а този, закупен от ищците е с площ 78,55 кв. м. и се състои от две стаи вестибюл, кухня, баня, клозет, две антрета, т. е. ищците са били със съзнанието, че придобиват ап. 3 без процесната стая. В заключението си вещото лице е определило размерите ѝ на 14,98 кв. м.
При така изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба оставена без уважение.
При този изход на спора право на разноски имат въззиваемата страна. Пред въззивната инстанция е представен списък по чл. 80 ГПК, както и договор за правна помощ и съдействие, в който е договорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, което е посочено, че е заплатено, без да е уточнено в брой или по банков път. С оглед приетото в т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на А.Л. не следва да се присъждат разноски, тъй като в договора не е посочено, че сумата е платена в брой, а не са представени доказателства за заплащането ѝ по банков път.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението подлежи на касационно обжалване при спазване изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІІ-В въззивен
състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 303670 от 29.12.2017 г.,
постановено по гр. д. № 75562/2015 г., по описа на СРС, 142 състав.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.