Мотиви към решение № 753 от
23.10.2019 г. по анд № 01325/2019 г. по описа на
Районен съд Перник:
Районна прокуратура Перник, по реда на чл. 375 от НПК е
направила предложение с постановление от 09.08.2019 г. за освобождаване на
обвиняемия Г.М.Н. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК за извършено от него престъпление по чл.343в, ал. 3,
вр. ал.1 от НК, тъй като на 20.06.2019 г. в град
Перник, по ул. Петко Каравелов и по ул. Струма, управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел “Q5“, с рег. № ********,
в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане свидетелство за управление на моторно превозно средство (приложена със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
**-****-******/**.**.**** г. на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Перник).
Съдебното производство е разгледано в отсъствието на
прокурор, с оглед хипотезата на чл. 378 ал.1 от НПК, тъй като Районна прокуратура
Перник - редовно призована, не изпраща представител за насроченото съдебно
заседание.
Обвиняемият Г.М.Н. в хода на съдебното следствие дава
обяснения по предявеното му обвинение, по което не се признава за виновен.
Твърди, че не е управлявал лек автомобил „Ауди“ с рег. № ********. Заявява, че
полицейските служители са извършили проверка на неговите документи, когато той
се е намирал на около десет метра от процесното моторно превозно средство, което е било
паркирано от неговия баща в района на Руския битак в гр. Перник
Защитникът на обвиняемия Н. - адв.
Г.Б. от ПАК, пледира за недоказаност на предявеното обвинение по несъмнен начин
и предлага подзащитния му да бъде оправдан.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК,
прие за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият Г.М.Н. е роден на *** *** където и живее. Той
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел
ІV-ти на глава VІІІ-ма от НК. Правоспособен водач на моторно превозно средство
е от 2010 г. и като такъв е санкциониран многократно за допуснати от него
нарушение на установените правила за движение по пътищата.
Със заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-1158-000113 от 14.02.2019 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Перник по чл. 171, т.1, б. „б” от Закона за движение по
пътищата, свидетелството за управление на моторно превозно средство на Н. било
временно отнето до решаване на въпроса
за отговорността му, но за не повече от 18 месеца във връзка със съставения му
акт за установяване на административно
нарушение серия АА № 168819 от 14.02.2019 г., с който било постановено началото
на административнонаказателното производство срещу него за нарушение на чл. 174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП, тъй като на 14.02.2019 г., около 03:10 часа като водач на пътно превозно
средство отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества и/или техните аналози. Заповедта била връчена
лично на обвиняемия на 20.02.2019 г., когато той предал свидетелството си за
управление на моторно превозно средство.
Въпреки
посоченото обстоятелство и факта, че не притежавал свидетелство за управление
на МПС, на 20.06.2019 г. в гр. Перник по ул. Г. Сава Раковски в посока от
магазин Кауфланд към Изчислителния център обвиняемият
управлявал лек автомобил
марка „Ауди“, модел “Q5“,
с рег. № ********. Това обстоятелство
било възприето от полицейски автопатрул, в чийто състав били свидетелите Я.Г.С.
– старши полицай към група „Охрана на обществения ред” към Първо РУ Перник и Д.С.С. - мл. автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР Перник, които
пътували със служебния автомобил по същата улица, но в обратна посока.
Двамата свидетели непосредствено визуално видяли
лицето, което управлявало Аудито. С. разпознал в него обвиняемия Г.Н., за който
служебно му бил известен факта, че същият не притежава свидетелство за
управление на МПС, което споделил с Я.С.. Последният, като водач на патрулния
автомобил нямал възможност да спре
колата, поради което предприел ляв завой
и навлязъл по ул. Стримон в посока към хотел Струма.
Полицейския автомобил спрял на кръстовището с ул. Петко Каравелов, поради
червена светлина на светофарната уредба. В този момент Я.С. и Д.С. ***
Каравелов в посока от изчислителния център към ул. Струма, през кръстовището
преминал управлявания от Г.Н. лек автомобил„Ауди“, модел “Q5“, с рег. № ********, който
последвали. Последният навлязъл в района на Руския битак и спрял непосредствено
до ул. Струма, където обвиняемият паркирал автомобила. Тъй като свидетелите Я.С.
и Д.С. спрели непосредствено пред него, те възприели спирането на управлявания
от подсъдимия автомобил и факта, че от шофьорското място слязъл именно Г.Н..
Полицейските служители се приближили до обвиняемия и поискали за проверка
неговите документи. Първоначално Н. отказал да представи такива, но
впоследствие предал личната си карта. Полицейските служители констатирали, че
свидетелството за управление на МПС на обвиняемия е било отнето, поради което и
за установеното нарушение, на обвиняемия бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия АА, № 446227 от 20.06.2019 г. Обвиняемият се
свързал по телефона със своя баща – свидетеля М.Г.Н., който след около
петнадесет минути пристигнал на мястото на проверката. Заявил на полицейските
служители, че той е управлявал автомобила. С. и С. му обяснили, че са
наблюдавали непосредствено движението на Аудито преди да бъде паркирано и са възприели,
че същото се управлява от обвиняемия.
По доказателствата:
Не е спорно по
делото, че спрямо обвиняемия Г.Н. е била
издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1158-000113 от 14.02.2019 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Перник по чл. 171, т.1, б. „б” от Закона за движение по пътищата, с
която свидетелството за управление на моторно превозно средство на нарушителя е
било временно отнето до решаване на въпроса за отговорността му. Не е спорен и
факта, че същата е била връчена лично на дееца на 20.02.2019 г., с оглед
подробните, логични и последователни показания на свидетелката И. С.Б., която изпълнявайки служебните си
задължения като системен оператор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Перник
е приела и предаденото от обвиняемия свидетелство за управление на моторно
превозно средство, което му е било иззето във връзка с тази заповед. Съдът
кредитира нейните показания като достоверни, тъй като същите се намират в корелативно
единство с приложения по делото препис на процесната
заповед и с изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-почеркова
експертиза, по която вещото лице е дало обективното си и компетентно
заключение, че подписът положен в нейния десен ъгъл, т.е. на лицето на което е
бил връчен препис от заповедта е изпълнен от обвиняемия. Съдът не кредитира
дадените обясненията в хода на съдебното следствие от обвиняемия в частта, в
която първоначално твърди, че не му е била връчена заповедта за прилагане на
принудителна административна мярка, предвид категоричното им отричане при
извършеното предявяването на този документ в съдебно заседание на 09.09.2019 г.
лично на обвиняемия, при което Г.Н. е заявил, че е негов положения подпис и е
знаел, че по силата на тази заповед няма право да управлява моторно превозно
средство.
Във
връзка с обстоятелствата, при които е била извършена проверката на обвиняемия в
района на Руския битак в гр. Перник, както и тези предхождащи я, съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите Я.С. и Д.С., тъй като същите са
подробни, обективни, последователни логични и напълно кореспондиращи помежду
си. Полицейските служители пряко са възприели поведението на обвиняемия като
водач на лек автомобил марка „Ауди” с рег. № ******** последователно по ул. Г. ***
Каравелов и ул. Струма, като и двамата категорично заявяват, че ясно са видели
водача, разпознали са го и са убедени, че това е именно Г.Н.. Показанията на С.
и С. са логични и житейски оправдани относно мястото на което за първи път са
възприели, че Аудито се управлява от обвиняемия и причината, поради която не са
спрели автомобила за проверка още на ул. Г. Сава Раковски. Категорични са, че
видимостта, която са имали към лицето, което е седяло на шофьорското място е
била добра, както и че свидетелят Д.С. е разпознал в него служебно известния му
факта, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС, което е
споделил със своя колега А.С.. Последователни и в логическа връзка помежду си
са показанията на двамата свидетели и в частта, в която са обяснили, че
автомобилът е бил управляван от обвиняемия и по улица Петко Каравелов в посока
от изчислителния център към улица Струма, тъй като са възприели това в района на кръстовището пред хотел Струма. В
същото време Я.С. и Д.С. убедително заявяват, че са имали пряка видимост към
автомобила и в момента в който същият е паркирал в района на Руския битак, като
ясно са видели, че обвиняемият е слязъл от шофьорското място. Съдът напълно
кредитира показанията на тези свидетели, доколкото и двамата са възприели
непосредствено поведението на Г.Н., поради което и показанията им почиват на
техни лични впечатления, като същевременно напълно кореспондират помежду си,
което мотивира съдът да ги кредитира с
доверие като достоверни. Под каквото и да е съмнение не могат да се поставят
показанията на тези полицейски служители като годен източник на доказателства,
тъй като те не са участвали в наказателното производство в друго процесуално
качество и не попадат в ограничението на чл. 118 от НПК, като същевременно са
имали непосредствен досег с факти и обстоятелства, касаещи управлението на
лекия автомобил от страна на обвиняемия. Установеното от свидетелите Я.С. и Д.С.
е материализирано и в редовно съставения АУАН с бланков № 884730/14.02.2017 г.,
който е кредитиран по делото като писмено доказателство.
Съдът
не прие изложеното становище от защитата на обвиняемия, че двамата свидетели са
в личен конфликт с обвиняемия, в резултат на който „непрекъснато където и да го
видят…без никакъв повод” му извършват проверки, тъй като обективният прочит на
кредитираната като писмено доказателство по делото справка-картон на лицето
като водач на моторно превозно средство от „Пътна полиция”, сочеща допуснати от
страна на обвиняемия нарушения на установените правила за движение, за които е
многобройно санкциониран с влязъл в сила акт, би следвало да насочи адв. Б. към категоричната неоснователност на неговото
възражение. Още повече, че свидетелят Д.С. изпълнява длъжността мл. автоконтрольор в „Пътна полиция”, поради което и разполага
с необходимите професионални умения да възприема значимите факти при
установяване на нарушения свързани с правила за движение по пътищата, да ги
констатира и впоследствие възпроизведе в съставените от него документи и
показания. За разлика от обикновените граждани, той би трябвало да има
възприятия, лишени от емоция и пристрастие, както и способност максимално бързо
да се ориентира в обстановката по установяване на нарушения, свързани с
безопасността на движението и да констатира такива.
Самият
подсъдим не отрича, че при извършване на проверката се е намирал в района на
Руския битак, където е бил паркиран лекия автомобил „Ауди“, модел “Q5“, с рег. № ********,
който е собственост на неговия баща, поради което и съдът кредитира като
достоверни тези му обяснения, доколкото в тази им част те кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал. Настоящият състав прие
обаче, че обясненията на Г.Н., в частта, в която твърди, че той не е управлявал
автомобила, са израз на неговата защитна версия, тъй като в тази им част те
безспорно се опровергават от показанията на свидетели Я.С. и Д.С., които са
категорични, че са спрели полицейския автомобил непосредствено след като Аудито
е било паркирано в района на Руския битак, като в автомобила е бил само
обвиняемият, който е и слязъл от вратата на мястото на водача. Тази защитна теза на Г.Н. е изолирана, тъй
като не се подкрепя с други надеждни доказателства. Единствено свидетеля М.Г.Н.
твърди в показанията си, че не синът му – обвиняемият Г.Н., а той е управлявал
лекия автомобил и го е паркирал в района на Руския битак, но съдът отхвърли за
достоверен този доказателствен източник по следните съображения:
От
една страна, свидетелят М.Н. се явява заинтересован от изхода на делото, с
оглед близката си родствена връзка с обвиняемия, поради което и чрез
показанията си цели да прикрие противоправното поведение на сина си, за да може
той да избегне следващата му се административнонаказателна отговорност за
извършеното деяние. От друга страна, в тази им част показанията на М.Н. очевидно се разминават с показанията на
очевидците Я.С. и Д.С., които дават последователни и безпротиворечиви
показания относно детайлите по установяване на констатираното нарушение.
Същевременно твърденията на М.Н., според които той е дал ключовете от колата на
сина си и е отишъл до намиращия се в непосредствена близост офис на куриерска
фирма, очевидно не могат да се приемат за логични, предвид факта, че се е
появил на мястото на проверката в значително по-късен момент и то след
телефонно обаждане от неговия син.
Съдът
кредитира като писмени доказателства по делото справка за съдимост на
обвиняемия, доказваща неговото чисто съдебно минало и че той не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на глава
VІІІ-ма от НК, и справка-картон на лицето като водач на моторно превозно
средство, доказваща неговите многобройните санкции, налагани му за извършени
нарушения на правилата за движението по пътищата, включително и за такива със
завишена обществена опасност, каквото е и това по чл. 174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП, във връзка с което е издадена процесната
заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.
„б” от ЗДвП.
От
правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира, че обвиняемият Г.М.Н. е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на чл. 343в, ал.3, вр. с ал.1 от
НК, тъй като на на 20.06.2019 г. в град Перник, по
ул. Петко Каравелов и по ул. Струма, управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Ауди“, модел “Q5“,
с рег. № ********, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка
за временно отнемане свидетелство за управление на моторно превозно средство
(приложена със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
**-****-******/**.**.**** г. на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Перник).
От обективна
страна деянието е осъществено чрез действие – управление на МПС от страна на
обвиняемия в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане не свидетелство за управление на моторно превозно средство,
наложена му със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
**-****-******/**.**.**** г. на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Перник. Процесната заповед е била връчена на обвиняемия лично,
срещу подпис на 20.02.2019 г., поради което и Г.Н. е бил запознат с
ограниченията, които тя му налага, като именно от тази дата той е следвало да
съобразява поведението си с нея. За пълното съдът отбелязва и че влизането в сила на заповедта за прилагане на
принудителна административна мярка, като юридически факт не е относим към съставомерността на
деянието по чл. 343в, ал.3 от НК, предвид разпоредбата на чл. 172, ал.6 от ЗДвП.
От субективна
страна деянието е осъществено при пряк умисъл като форма и вид на вината, тъй
като обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните последици от него и ги е искал. Процесната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка е била лично връчена на 20.02.2018 г. на Г.Н., на която
дата той е предал и свидетелството си за
управление на моторно превозно средство, тъй като по силата на тази заповед
същото му е временно отнето, предвид
наложената му принудителна административна мярка, но със своите действия,
привеждайки в движение автомобила на 20.06.2019 г., той е демонстрирал, че иска
да управлява моторното превозно средство именно в срока на наложената му
горепосочена забрана.
Съдът счита,
че не са налице обстоятелства, изключващи вината на обвиняемия по смисъла на
чл. 14 от НК, тъй като Г.Н. е бил наясно относно фактическите обстоятелства,
принадлежащи към състава на престъплението по чл. 343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК, предвид връчената му лично заповед за
прилагане на принудителна административна мярка, като той е знаел, че след като
му е иззето свидетелството за управление на МПС няма право да управлява такова.
Фактическата грешка касае незнание само на фактически обстоятелства, поради
което незнанието на правната уредба не е извинително за дееца.
Същевременно
съдът не намира, че деянието е малозначително по
смисъла на чл.9, ал.2 от НК. За да се приложи тази разпоредба, е необходимо
осъщественото от Г.Н. деяние да не е общественоопасно въобще или неговата
обществена опасност да е явно незначителна. При преценката за обществената
опасност на конкретното деяние, съдът съобрази, че обвиняемият е санкциониран
многократно по административен ред за извършени от него нарушения по Закона за
движение по пътищата, което се доказва от приложената по досъдебното
производство негова справка-картон като водач на моторно превозно средство,
което налага извода, че същият не е деец с ниска степен на обществена опасност,
тъй като системно нарушава установените правила за движение по пътищата. Ето
защо и процесното инкриминирано деяние не е инцидента
проява за Г.Н.. Още повече, че
принудителната административна мярка е била свързана с временното отнемане на
свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство на обвиняемия
заради извършено нарушение което се отличава със завишената степен на
обществена опасност, както и предвид факта, че Г.Н. в изключително кратък
период от време от връчването му на 20.02.2019 г. на заповедта за прилагане
на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
е извършил гореописаното деяние, управлявайки такова на 20.06.2019 г.,
проявявайки пълно пренебрежение и незачитане на установения правов ред.
Изложеното мотивира съда да приеме, че извършеното от обвиняемия деяние се
отличава със завишена степен на обществена опасност и не може да се квалифицира
като малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК.
Причини за
извършване на деянието са заниженото правно съзнание на обвиняемия и
пренебрежителното му отношение към установените правила за движение.
По вида и размера на наказанието:
Предвид гореизложените правни изводи, съдът призна Г.М.Н.
за виновен в това, че е извършил престъпление по чл.343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК, като намери, че са налице едновременно
условията на чл.78а, ал.1 от НК, тъй като за това умишлено престъпление се
предвиждат наказания лишаване от свобода до три години и глоба, обвиняемият е
пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на глава VІІІ-ма от НК, както и
от престъплението не са причинени имуществени вреди, поради което и на
основание чл.78а, ал.1 от НПК освободи обвиняемия от наказателна отговорност за
престъпление по чл.343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК, като
на същото основание му наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лв (хиляда лева). При индивидуализация на размера на
наказанието, съдът съобрази обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН и прецени
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства отчете многобройните санкции
налагани на обвиняемия и то за различни
нарушения на правилата за движението по пътищата, а като смекчаващи
отговорността обстоятелства прие добрите характеристични данни за личността на Г.Н.,
който е трудово ангажиран и младата му възраст. Настоящият състав счита, че
така определеното наказание ще постигне целите на индивидуалната и генералната
превенция по чл.36 от НК.
По разноските:
С оглед
изхода на делото съдът намери, че е налице основанието на чл. 189, ал.3 от НПК
и осъди обвиняемият Г.М.Н. да заплати по сметка на ОД на МВР - Перник сумата от
108,64 лв. (сто и осем лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща
направени разноски в хода на досъдебното производство във връзка с изготвената
и приета по делото съдебно-почеркова експертиза.
Същата се доказва от приложената сметка на л.41 в досъдебното производство.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл съдът постанови диспозитива на решението.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ