РЕШЕНИЕ
гр.София, 05.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав в закрито заседание на пети март през две хиляди и двадесетата година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.с. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от младши
съдия Спасенов ч.гр.д. № 2186 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
435 - чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 30.01.2020
г., подадена от името на длъжника Й.Г.К., чрез адв. Д.П.срещу постановление от
16.01.2020 г. на ЧСИ Н.М., рег. № 841 в КЧСИ, район на действие – СГС, с което
е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство по дело №
20168410409112 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че в
конкретния случай взискателят в изпълнителното производство е възложил на
съдебния изпълнител проучване на имущественото състояние на длъжника и
определяне начина на изпълнение на основание чл. 18 ЗЧСИ, но това обстоятелство
само по себе си не означава, че съдебният изпълнител приема задължението да
движи служебно процеса. Поддържа се, че насрочените описи на движими вещи на
длъжника по изпълнението не са били реално извършвани, като в тази връзка се
твърди, че самото насрочване на опис на движимо имущество няма характер на
действие по принудително изпълнение, което да доведе до прекъсване на давността
за вземането, предмет на принудително изпълнение, респективно на срока по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Посочва се, че насрочването на опис и оценка на движимо
имущество не е предвидено като изпълнително действие.
Моли се за отмяна на обжалваното
постановление от 16.01.2020 г. Претендират се разноски.
Взискателят "Т.С." ЕАД не
е депозирал становище по изложеното в жалбата в законоустановения срок по чл.
436, ал. 3 ГПК /а и след изтичането на този срок.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа
се, че с разпореждане от 05.10.2016 г. са наложени запори върху вземания на
длъжника в Банка ДСК ЕАД, УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД. Посочва
се, че с разпореждане от 14.11.2017 г. и разпореждане от 13.02.2019 г.
последователно са насрочени описи на движимите вещи на постоянния и настоящ
адрес на длъжника, както и че с молба вх. № 086978/29.08.2019 г. взискателят Т.С.
ЕАД е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия. Предвид горното,
съдебния изпълнител счита, че по изпълнителното производство няма двугодишен
период, през който да не са поискани действия от страна на взискателя или да не
са извършени действия по инициатива на съдебния изпълнител.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните,
мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира за
установено следното:
Изпълнително дело № 20168410409112
по описа на частен съдебен изпълнител Н.М., с рег. № 841 КЧСИ, е било
образувано по молба от 03.10.2016 г. на взискателя "Т.С. ЕАД", въз
основа на изпълнителен лист от 29.07.2016 г., издаден на основание чл. 410 ГПК
по гр. дело № 57099/2014 г. по описа на СРС, ГО, 113 с-в, срещу длъжника Г.З.К.за
сумата от 1655,58 лв. – главница за доставена в периода м. 12.2011 г. – м.
04.2014 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 309062, ведно със законната
лихва, считано от 21.10.2014 г. до окончателното изплащане и за сумата от 269,75
лв. – лихва за забава за периода 31.01.2012 г. – 24.09.2014 г., дължима върху
главното вземане. С молбата за образуване на изпълнителното производство и на
основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител да
проучи имущественото състояние на длъжника и да определя начина на
изпълнението.
С
разпореждане от 03.10.2016 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимо
имущество на длъжника Г.З.К., който да се състои на 02.12.2016 г. от 13:00 часа
на адрес: гр. София, ул. *********, като същевременно е разпоредено на длъжника
да се връчи покана за доброволно изпълнение, в която да се посочи изрично
датата и часа на насрочения опис на движимо имущество на длъжника.
С
разпореждане от 05.10.2016 г., съдебният изпълнител е разпоредил налагането на
запор върху вземания на длъжника Г.З.К.за суми по банкови сметки, открити в
Банка ДСК ЕАД, Уникредит Булбанк АД и Юробанк България АД. На същата дата са
изпратени запорни съобщения до горепосочените банки, като видно от приложените
към изпълнителното дело отговори, длъжникът Г.К.има открита на свое име банкова
сметка ***.
На
14.10.2016 г. на длъжника Г.З.К.била връчена при отказ покана за доброволно
изпълнение по изпълнително дело 20168410409112 по описа на ЧСИ Н.М..
Въпреки
уведомяването на длъжника за образуваното изпълнително производство и
насрочения на 02.12.2016 г. от 13:00 часа опис на движимо имущество собственост
на длъжника, находящо се на адрес : гр. София, ул. *********, по
делото не се съдържат документи, удостоверяващи извършването на насрочения опис
на движимо имущество.
С
разпореждане от 14.11.2017 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимо
имущество на длъжника Г.З.К., който да се състои на 08.01.2018 г. от 13:00 часа
на адрес: гр. София, ул. *********, като същевременно е разпоредено на длъжника
да се връчи призовка за принудително изпълнение, в която да се посочи изрично
датата и часа на насрочения опис на движимо имущество на длъжника. По делото не се съдържат документи, удостоверяващи извършването на
насрочения опис на движимо имущество.
С
разпореждане от 13.02.2019 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимо
имущество на длъжника Г.З.К., който да се състои на 11.04.2019 г. от 10:00 часа
на адрес: гр. София, ул. *********, като същевременно е разпоредено на длъжника
да се връчи призовка за принудително изпълнение, в която да се посочи изрично
датата и часа на насрочения опис на движимо имущество на длъжника. По делото не се съдържат документи, удостоверяващи извършването на
насрочения опис на движимо имущество.
С
молба от 29.08.2019 г. взискателят в изпълнителното производство Т.С. ЕАД е
поискал извършването на справка в НАП с оглед налагане на запор върху трудово
възнаграждение или пенсия на длъжника, както и да бъде насрочен опис на движими
вещи, собственост на длъжника в изпълнителното производство.
На
25.09.2019 г. е извършена справка в НБД „Население“ за длъжника Г.З.К., като е
установено, че същия е починал. Изискано е удостоверение за наследници на
горепосоченото лице, от което се установило, че същото е починало на 29.08.2019
г. и е оставило за свой единствен наследник дъщеря си Й.Г.К., ЕГН **********.
С
молба от 18.11.2019 г. взискателят Т.С. ЕАД е поискал на основание чл. 429, ал.
2 ГПК изпълнителни действия срещу Й.Г.К. в качеството ѝ на наследник на
длъжника в изпълнителното производство Г.З.К..
С
постановление от 17.12.2019 г. съдебният изпълнител е конституирал Й.Г.К. като
длъжник в производството по изпълнително дело 20168410409112 в качеството
ѝ на наследник на починалия длъжник Г.З.К..
С
молба от 19.12.2019 г. взискателят е поискал към процесното изпълнително дело
да бъде присъединен изпълнителен лист, издаден на 05.12.2019 г. от СРС, ГО, 113
състав въз основа на влязло в сила Решение № III-113-125/30.10.2015 г. по гр. д. № 71779/2014 г. по описа на СРС, ГО,
113 състав срещу лицето Г.З.К..
На 20.12.2019 г. длъжникът Й.Г.К.
е подал молба до частния съдебен изпълнител, с която е поискал прекратяване на
изпълнителното производство поради това, че взискателят не е предприел
извършването на надлежни изпълнителни действия в рамките на двугодишния срок по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С обжалваното постановление на частния съдебен
изпълнител от 16.01.2020 г. искането е било оставено без уважение, като същото
е съобщаванет на длъжника на 20.01.2020 г..
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК
и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Основанията, осуетяващи
реализацията на правото на взискателя, са изрично и изчерпателно уредени в
разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК. Само настъпването на някоя от
законоустановените хипотези освобождава съдебния изпълнител от служебните му
задължения по отношение на взискателя. Без да е констатирал такова основание,
органът по изпълнението няма свободата да го преустанови.
Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години /с изключение
на делата за издръжка/, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство в този
случай настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Според т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането -
чл. 116, б. "в" ЗЗД. Изпълнителният процес съществува само доколкото
чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени
лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
нови изпълнителни способи.
В конкретния случай по делото се
установи, че с разпореждане от 05.10.2016 г., съдебният изпълнител е разпоредил
налагането на запор върху вземания на длъжника Г.З.К.за суми по банкови сметки,
открити в Банка ДСК ЕАД, Уникредит Булбанк АД и Юробанк България АД. На същата
дата са изпратени запорни съобщения до горепосочените банки, като видно от
приложените към изпълнителното дело отговори, длъжникът Г.К.има открита на свое
име банкова сметка ***. Настоящият съдебен състав намира, че налагането на
запор върху банкови сметки на длъжника в Банка ДСК ЕАД, което видно от
документите е станало на 12.10.2016 г. с получаването на запорното съобщение от
банката е изпълнително действие, с което е прекъсната, както погасителната
давност за вземането, предмет на принудителното изпълнение, така и течението на
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Видно от документите по
изпълнителното дело с разпореждания от 05.10.2016 г., 14.11.2017 г. и
13.02.2019 г. съдебният изпълнител е насрочвал извършването на опис на движимо
имущество на длъжника Г.З.К., които да се състоят съответно на дати 02.12.2016 г. от 13:00 часа, на 08.01.2018 г.
от 13:00 часа и на 11.04.2019 г. от 10:00 часа, всички на адрес: гр. София, ул.
*********. Във връзка с насрочените описи на движимо имущество са изпращани
призовки за принудително изпълнение до длъжника, като съобщението за насрочения
опис на 02.12.2016 г. от 13:00 часа е връчено при отказ на длъжника, независимо
от което опис не е извършен и не е съставен протокол, в който да е
обективирано, че съдебният изпълнител е пристъпил към изпълнение чрез този
изпълнителен способ, а по отношение на насрочените на 14.11.2017 г. и 13.02.2019 г. описи,
съобщението не е получено от длъжника.
Извършването на опис на вещ е
валидно изпълнително действие (както е посочено и в мотивите към т. 10 на ТР №
2/2015 г. на ОСГТК на ВКС). То поставя началото на изпълнителния способ
изпълнение върху движими вещи - глава 42 ГПК. Насрочването на опис обаче не
съставлява част от този изпълнителния способ. Насрочването на опис е техническа
дейност от страна на съдебния изпълнител по подготовка на извършване на
същинското изпълнително действие и не е част от фактическия състав по
извършване на описа, поради което не представлява валидно изпълнително
действие.
Доколкото по делото липсват
доказателства насрочените описи да са били действително осъществени /независимо
от редовното уведомяване на длъжника за описа насрочен на 02.12.2016 г./, то
следва да се приеме, че последното валидно изпълнително действие е извършено на
12.10.2016 г. с налагането на запора върху банковите сметки на длъжника,
открито на негово име в Банка ДСК ЕАД. При това положение на 12.10.2018 г.
двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е изтекъл и към този момент
изпълнителното производство е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК.
Осъщественото от взискателя
впоследствие активно поведение, изразяващо се в подаване на молба от 29.08.2019
г. с която е поискал да бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на
длъжника в изпълнителното производство и с молба от 19.12.2019 г. с която е
поискал към процесното изпълнително дело да бъде присъединен изпълнителен лист,
издаден на 05.12.2019 г. от СРС, ГО, 113 състав въз основа на влязло в сила
Решение № III-113-125/30.10.2015 г. по гр. д. № 71779/2014 г. по описа на СРС,
ГО, 113 състав срещу Г.З.К.са без правно значение, доколкото са предприети по
вече прекратено по право изпълнително производство.
Предвид гореизложеното
постановеният отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното
дело на посоченото основание, обективиран в обжалваното постановление от
16.01.2020 г., следва да бъде отменен.
В случая изпълнителното
производство е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като
съдебният изпълнител следва да издаде постановление, с което единствено да
констатира това обстоятелство.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателката следва да се присъдят разноските
в настоящото производството. Същата е направила изрично искане
за присъждането на разноски и е представила доказателства за извършването на
такива, а именно за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение в
производство пред СГС. Предвид горното, ответникът по жалбата Т.С. ЕАД следва
да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя Й.Г.К. направените разноски
по делото в размер на 175,00 лв., представляващи заплатена държавна такса /в
размер на 25 лева/ и адвокатско възнаграждение /в размер на 150 лева/ в
производството пред СГС. Събраните от
ЧСИ такси по администриране на жалбата в размер на 48 лв. не касаят
производството пред съда, поради което не следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ постановление от 16.01.2020 г., постановено по изпълнително дело №
20168410409112 на ЧСИ Н.М. с рег. № 841, район на действие – СГС, с което е
оставено без уважение искането за прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”******да заплати в полза на Й.Г.К., ЕГН **********
със съдебен адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 175,00 лева,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
производството пред СГС.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.