Присъда по дело №2383/2023 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ по НОХД №2383/2023г. на РС - Плевен, НК, 9-ти състав

Повдигнато е и е внесено в съда обвинение срещу Т.Л.Л. за това, че за
периода от месец март 2023г. включително до месец октомври 2023г.
включително, в гр. Плевен, като осъден с влязло в сила решение по гр.д. №
20224430106406/2022г. по описа на PC-Плевен, да издържа свои низходящи -
Л.Т.Л., родена през 2017г. и В.Т.Л., роден през 2018г., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 8
/осем/ месечни вноски за Л.Л., всяка по 250 лв. и 8 /осем/ месечни вноски за
В.Л., всяка по 200лв. или вноски на обща стойност 3600лв. за двете деца –
Престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение,
прави разбор на доказателствата и иска налагане на наказание „пробация“ със
задължителните две пробационни мерки за срок от осем месеца.
Служебният защитник на подсъдимия П. - адв.И., пледира за налагане
на наказание към законоустановения минимум.
Подсъдимият Л. признава по реда на чл.371, т.2 НПК фактите, описани
в обстоятелствената част на обвинителният акт и в правото си на последна
дума иска налагане на по-леко наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.372, ал.4 НПК и чл.14 НПК и чл.18
НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият Т.Л.Л. е роден на ****. Български гражданин. Безработен.
Разведен. Неосъждан. ЕГН: **********.
Обв. Т.Л. и св. А.В.Д. сключили граждански брак през 2018г. От
съвместното им съжителство се родили две деца - Л., родена 2017г. и В.,
роден 2018г. През 2022г. двамата се разделили, като сезирали PC, Плевен
относно прекратяване на брака и относно упражняването на родителските
права върху децата и дължимата издръжка. С решение, влязло в законна сила
на 10.03.2023година Районен съд, Плевен одобрил споразумение по гр. д. №
6406/2022г. като предоставил упражняването на родителските права на
майката. Със същото съдебно решение обв.Л. бил осъден да заплаща на
децата си месечна издръжка чрез тяхната майка и законен представител, както
следва - 250лв. за Л.Л. и 200лв. за В.Л., до настъпване на законни причини за
1

нейното изменяване или прекратяване.
След влизане на решението в сила обв. Л. не заплатил нито една вноска
за издръжка на децата си.
По повод на депозирана от А.Д. жалба, като майка и законен
представител на децата, било образувано и проведено настоящото досъдебно
производство.
За периода от месец март 2023г. до месец октомври 2023г. включително,
обвиняемият не заплатил осем месечни вноски за детето В.Л. и осем месечни
вноски за детето Л.Л., в общ размер на 3600лв.

По доказателствата:

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на самопризнанията на подсъдимия Л., направени по реда на
чл.371, т.2 НПК, които съгласно изискванията на чл.372, ал.4 НПК се
подкрепят от всички събрани на досъдебното производство доказателства -
показанията на свидетелите, както и от писмените доказателства и
доказателствени средства, приложени на досъдебното производство и
представени пред съда.
В посочения доказателствен материал липсват каквито и да било
съществени противоречия - направените от подсъдимия Л. пълни
самопризнания се подкрепят изцяло от свидетелските показани, депозирани в
хода на досъдебното производство, както и от събраните писмените
доказателства.
Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята
съвкупност и по отделно, категорично и без съществени противоречия,
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради
което изцяло основа на тях своите фактически изводи. Доказателственият
материал е еднопосочен и в него не се откриват противоречия, които да будят
съмнение в достоверността на отделните източници, като цялостния анализ на
доказателствата води до представа за развилите се събития, изцяло съвпадаща
с описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Видно от
приложеното по делото Решение от 10.03.2023 г. на Районен съд Плевен, V
граждански състав, с което е одобрено Споразумение между Л. и
свидетелката А. Л.а, подсъдимият Л. се е задължил по силата на това
споразумение да заплаща месечна издръжка на 200 лева месечно за детето
В.Л. и на 250 лв. месечно за детето Л.Л.. По делото не са събрани данни,
сочещи че са налице плащания от страна на подсъдимия за процесния период,
свидетелката Л.а твърди, че не е получила никакви пари от подс. във връзка с
издръжката на децата, а подсъдимият също не възразява срещу тези
обстоятелства, напротив, прави самопризнание на описаните в обвинтелния
акт факти.
2

Предвид изложеното и доколкото подс. П. признава фактите, описани в
обвинителния акт, съдът намира, че направеното самопризнание се подкрепя
изцяло от доказателствения материал и фактическата обстановка, изложена
от прокурора в обвинителния акт се доказва по категоричен начин, с оглед на
което и съдът приема идентични фактически положения.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че
подсъдимият Т.Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
От обективна страна:
Обв.Л. бил осъден да заплаща на децата си месечна издръжка чрез
тяхната майка и законен представител, както следва - 250лв. за Л.Л. и 200лв.
за В.Л., по силата на решение, влязло в законна сила на 10.03.2023 година, с
което РС Плевен одобрил споразумение по гр. д. № 6406/2022г. Със същото
съдебно решение обв.Л. бил осъден да заплаща на децата си месечна
издръжка чрез тяхната майка и законен представител, както следва - 250лв. за
Л.Л. и 200лв. за В.Л., до настъпване на законни причини за нейното
изменяване или прекратяване. След влизане на решението в сила, за периода
от месец март 2023г. до месец октомври 2023г. включително, обвиняемият не
заплатил осем месечни вноски за детето В.Л. и осем месечни вноски за детето
Л.Л., в общ размер на 3600лв. С това свое бездействие подс. изпълнил състава
на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК от обективна странна – същият е
бил осъден да издържа свои низходящи роднини и не е изпълнил
задължението си в размер на две или повече месечни вноски – в настоящия
случай е инкриминирано незаплащането на осем месечни вноски.

От субективна страна – подсъдимият Л. е действал при условията на
пряк умисъл – същият съзнателно не е заплатил дължимите суми, въпреки че
е бил запознат с параметрите на споразумението, с което е бил осъден да
плаща издръжка, доколкото е подписал същото лично. Подсъдимият въпреки
това не е заплатил осем месечни вноски, съзнавайки противоправния характер
на деянието си, като следва да се отбележи и че Л. е мъж в трудоспособна
възраст, за който не са налице данни да страда от заболявания, които да го
възпрепятстват да реализира трудови доходи. Всички изложено дотук сочи,
че подс. Л. е извършил престъплението именно с пряк умисъл.

По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 183, ал.1 НК в закона са предвидени
алтернативно наказанията „лишаване от свобода“ до една година и
„пробация“.
3

С оглед на конкретните обстоятелства по настоящия случай съдът
счете, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 НК и
наказанието следва да бъде определено по реда на чл. 54 от НК, като бъдат
отчетени относимите към отговороността обстоятелства.
Съдът не установи по делото отегчаващи вината обстоятелства, а като
смекчаващо взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия. Предвид
липсата на отегчаващи вината обстоятелства и това, че видно от
свидетелството за съдимост деецът не е лице с висока обществена опасност и
трайно изградени престъпни навици, съдът намира, че в настоящия случай
справедливо и съответно на деянието на дееца наказание се явява „пробация“,
като доколкото редукцията по чл. 58а от НК не е приложима по отношение на
наказанието „пробация“, така направеното самопризнание следва да се
третира като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като подсъдимия оказва
съдействие в съдебното производство и е готов да понесе отговорност за
действията си, поради което и съдът е на мнение, че наказанието пробация
следва да включва единствено двете задължителни пробационни мерки по чл.
42, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, всяка от които с продължителност по шест месеца.

По изложените съображения съдът постанови своята присъда.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
4

Номер на акта:	8
Дата:	12 януари 2024 г. (в сила от 29 януари 2024 г.)
Съдия:	Кристиан Димитров Колев

Дело:	20234430202383
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 ноември 2023 г.

Присъда по дело №2383/2023 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите