№ 438
гр. Варна, 20.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20223100900667 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба от И. К. Т. от гр.Варна, чрез адв.К.Т., за изменение на
постановеното определение №184/31.01.23г. чрез присъждане на разноски в негова полза в
размер на 5500лв. и присъждане на разноски по ч.гр.д.№9020/22г. на ВРС в размер на
1500лв.
Насрещната страна Н. Б. Д., чрез адв.В.Б., в дадения й срок за отговор е
депозирала писмен отговор, с който прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски и оспорва същите поради непредставяне в срок на списък по чл.80 ГПК и договор
за правна помощ.
Съдът след като се запозна с така постъпилата молба, установи следното от
фактическа страна:
С определение №184/31.01.23г. по т.д.№667/22г. на ВОС е
прекратено производството по делото поради отказ от иска на осн.
чл.233 ГПК и са обезсилени издадените в полза на Н. Д. заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №9020/2022г. на ВРС.
Безспорно е, че с прекратяване на производството по делото се слага край на
същото, поради което и предвид нормата на чл.81 от ГПК съдът дължи произнасяне по
исканията на страните за присъждане на разноски.
С молбата молителят е представил договор за правна защита и съдействие от
06.12.22г., сключен с адв.К.Т., за процесуално представителство и защита по т.д.№667/22г.
на ВОС, в който е договорено възнаграждение в размер на 5500лв, като е отразено
плащането им в брой. Насрещната страна от своя страна е релевирала възражение за
прекомерност на претендираното адв.възнаграждение.
В настоящия случай, предоставената от адв.К.Т. правна помощ и съдействие,
се изразява в депозиране на отговор на исковата и допълн.искова молба, без да се е
1
наложило в производството предоставяне на процесуално представителство, предвид
прекратяване на делото след приключила размяна на книжа. Ето защо на основание чл.9,
ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения / в редакцията й към датата на упълномощаването съгласно
пълномощно, приложено към отговора на исковата молба, депозиран на 06.12.22г. и
договора за правна защита от 06.12.22г./, и предвид защитимия интерес, в полза на молителя
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер
на 4088лв. За разликата над 4088лв до претендираната от молителя сума от 5500лв искането
следва да се отхвърли.
Що се касае до искането за присъждане на разноски за заповедното
производство съдът съобрази следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№9020/2022г. на РС-Варна длъжникът И. К. Т.,
действаща чрез пълномощник адв.М.М., е депозирала в срок възражение по чл.414 от ГПК.
Към възражението е представен договор за правна защита, сключен с адв.М.Маринов, в
който изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ от адвоката по реда на чл.38,
ал.1, т.2 ЗА. Доколкото по реда на чл.38 от ЗАдв. разноски се следват на представителя,
осъществил безплатната помощ, който в случая е адв.М.М., то искането, отправено от И.Т.,
чрез адв.К.Т., се явява неоснователно, след като доказателства за осъществяването на
безплатна правна помощ от адв.К.Т. в заповедното производство не са ангажирани. От своя
страна адв.М.М. не е отправил в срок искане по чл.248 ГПК за присъждане на
адв.възнаграждение по чл.38 ЗАдв. за заповедното производство. Предвид това искането за
присъждане на разноски за адв.хонорар в заповедното производство следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал.3 от ГПК , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение №184/31.01.23г. по т.д.№667/2022г. на ВОС, като го
допълва в следния смисъл:
ОСЪЖДА Н. Б. Д., ЕГН **********, с адрес Г.В ***, ДА ЗАПЛАТИ на И. К.
Т., ЕГН **********, с адрес Г.В.****, СУМАТА от 4088лв /четири хиляди осемдесет и осем
лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на осн.
чл.78, ал.4 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ молбата на И. К. Т., ЕГН **********, чрез адв.К.Т., за
изменение на определение №184/31.01.23г. по т.д.№667/2022г. на ВОС чрез присъждане на
разноски за адв.хонорар за сумата над 4088лв до 5500лв., както и за присъждане на разноски
по ч.гр.д.№9020/22г. по описа на ВРС в размер на 1500лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му, на осн. чл.248, ал.3 ГПК.
2
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3