Определение по дело №365/2019 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 ноември 2019 г. (в сила от 7 ноември 2019 г.)
Съдия: Светла Желязкова Стоянова
Дело: 20191300500365
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е-251

 

Видински  окръжен  съд         гражданско                          отделение

 В закрито    заседание   на седми ноември

  Две хиляди и деветнадесета  година     в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М.

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1. С. С.

                                                                         2. Г. Й.

 

При секретаря                                                                 и с участието

На                             прокурора                      изслуша докладваното

От   съдия  С. С.    гр .  дело № 365  по описа

За  2019  година,за да се произнесе съобрази следното:

 

Делото е образувано по жалба на В.Г.П. *** против действията на ЧСИ В.Т. изразяващи се в отказ да прекрати изпълнителното производство при условията на чл.433,ал.1,т.8 ГПК  .Твърди,че е налице период в изпълнителното производство,в който повече от две години  взискателят не е предприел изпълнителни действия,поради което е поискала от ЧСИ  производството да бъде прекратено.Моли съда да отмени обжалваните ДСИ.

Взискателят не е  подал възражение срещу жалбата.

ЧСИ В.Т. е изложила мотиви по обжалваните действия на основание чл.436,ал.3 ГПК .Счита същата за допустима, но неоснователна.Сочи,че няма период от две години,в които да не са предприемани изпълнителни действия .

От данните по делото във връзка с направените оплаквания по ч.жалба  съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело №20107240400645 е образувано по молба на ЦКБ  АД от 28.11.2010г. срещу О. Д. М. въз основа на изп.лист,издаден от КРС по ч.гр.д. №227/2010г. за сума от 5 000лв. главница ,887,78лв. лихви и 117,76лв. разноски.Предприети са изп. действия-изпращане на покана за доброволно  изпълнение от 13.12.2010г.,съобщение от 23.03.2011г.На 16.05.2012г. като взискател е конституиранФинанс И. А.ЕООД по силата на цесия с първоначалния взискател ЦКБ АД,следва молба за опис на движимо имущество на длъжника  от 15.10.13г.Междувременно длъжникът е починал и е конституирана неговата сестра Т. Д. П. като наследник в качеството й на длъжник с постановление от 04.05.15г. и са предприети изпълнителни действия върху пенсията й. Т. Д. П. е починала на 28.08.2015г. и в качеството им на длъжници са конституирани децата й В.Г.П. и И. Г. П. с постановение от 19.04.2016г.Те двамата са приели наследство,останало от О. Д. М. по опис по гр.д. №208/2015г. на КРС.По молба на взискателя изпълнението е насочено срещу трудовите доходи на жалбоподателката.

При тези данни ВОС достигна до следните изводи:

Жалбата е допустима предвид изчерпателно изброените действия на СИ,които могат да бъдат обжалвани от дължика-чл.435,ал.2,т.6 ГПК.

 По същество същата е неоснователна.Налице е принудително изпълнение за събиране на вземането,инициирано от взискателя и  в хода на изпълнителното производство няма период от две календарни години,в които да не са предприемани изпълнителни действия,следователно не е налице посочената в чл.433,ал.1,т.8 ГПК хипотеза за двугодишно бездействие на взискателя.Взискателят е направил искане по изп. производство да бъдат предприети изпълнителни действия, включващи опис на движими вещи в дома му,налагане на запор върху тр. възнаграждение на длъжника,които  са действия прекъсващи давността предвид т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.д. №№2/2013г. на ОСГТК.

Извън изложеното дори при наличие на  двугодишен период ,в който  не се предприемани изп. действия  и производството по изп. дело не е прекратено при условията на чл. 433,ал.1,т.8 ГПК и след това по молба на взискателя съдия изпълнителят  предприеме изпълнителни действоия по събиране на вземането,то  този двугодишен период се санира и длъжникът не може да се позовава на него. В противен случай би се стигнало до обезсилване на напълно законосъобразни действия на съдия изпълнителя.

В настоящият случая  не е налици период от две години,в които да не са предприемани изп. действия и взискателят да е бездействал ,поради което правилно ЧСИ е отказал да прекрати производството на това основание.

Предвид изложеното съдът

 

Р   Е    Ш     И :

 

Потвърждава действията на ЧСИ В.Т.,изразяващи се в отказ да прекрати изпълнителното производство при условията на чл.433,ал.1,.8 ГПК  по изп.д. №20107240400645 като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                     2.