Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
Гр. Разград, 22 февруари 2022 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
публично заседание на първи февруари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ разгледа
докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело № 213 по описа за 2021
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба против Решение №49/ 14.10.2021г.,
постановено по АНД №102/2021г. по описа на Районен съд – Кубрат, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 17-000739/ 29.04.2021г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ (ДИТ) - Разград, с което на „Маклер - Комерс“ ЕООД, гр.
София на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ) е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 166, ал. 3, т. 2 от Наредба №
7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Наредба
№ 7).
Недоволно от решението е останало наказаното дружество. В жалбата си и по
същество сочи, че това решение е неправилно, като постановено при нарушение на
процесуалните правила и норми и в противоречие с материалния закон, поради
което моли съда да го отмени, ведно с произтичащите от това законни последици. Претендира
и за присъждане на сторените деловодни разноски.
Ответникът по касационната жалба, чрез своя процесуален представител, заявява,
че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на районния съд.
Претендира и за разноски.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави
в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.
Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното решение на основание чл.218, ал.2 от АПК, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен
акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е
основателна по следните фактически и правни изводи:
Събраните в хода на производството доказателства установяват, че по повод сигнал за настъпил инцидент на
12.02.2021г. служители на ДИТ извършили проверка в обект - млекопреработвателно
предприятие, находящо се в село Брестовене, обл. Разград, стопанисван от
жалбоподателя. При нея установили, че около 9:00 часа в Цех за производство на
кисело мляко и млечни продукти, при работа с монтирания там пастьоризатор
лицата Д. С. П. на длъжност „Организатор производство“ и Ю. Д. Ю. на длъжност „Оператор“
получили изгаряния от избила гореща вода, вследствие на разхлабена /не добре затегната/
колекторна връзка. В района на
населеното място не е имало ток, но в проверявания цех е имало електричество,
поради осигуреното резервно енергийно захранване (генератор). Проверяващите
изискали от работодателя да им бъде предоставена документацията, свързана с
издаването и прилагането на писмени инструкции във връзка с използваното
работно оборудване, както и други документи относно спазване на трудовото
законодателство. Представени са Протоколи за проведено обучение на наетите
лица; Ръководство за експлоатация на пастьоризатора за мляко, изготвено от
неговия производител, както и Инструкция за безопасна работа, утвърдена на
26.11.2019г.; Инструкция за експлоатация, утвърдена на 15.01.2019г. и
Инструкция №2 за режим на почистване и дезинфекция на оборудването,
утвърдена на 01.04.2019г.
При преценка на представената документация контролният орган е приел, че на
12.02.2021г. работодателят не е включил в инструкциите за безопасно ползване на
пастьоризатора необходимата информация за действия/работа с работното
оборудване при предвидими ненормални ситуации (примерно при спиране на електрозахранването,
водоподаването и други), с което е извършено нарушение на чл. 166, ал. 3, т. 2
от Наредба № 7 и срещу него е съставен АУАН №17-00739/29.03.2021г. Този АУАН е
надлежно връчен на уличеното дружество, което в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
е депозирало писмени възражения. Същите са формално обсъдени от наказващия
орган и приети за неоснователни без да извърши допълнително разследване на
твърденията в тях. Отразените в АУАН фактически констатации и правна
квалификация на деянието са изцяло възприети от него и с процесното НП за
вмененото нарушение на основание чл. 413, ал. 2 от КТ е наложил на „Маклер -
Комерс“ ЕООД имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
С решението си Кубратският районен съд е потвърдил това НП, като в мотивите
си е приел, че както в АУАН, така НП са издадени при спазване на процесуалните
правила и норми и в съответствие с материалния закон. Изложените от него
съображения не се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбите на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 7 при
използване на работно оборудване, при което съществува риск за безопасността и
здравето на работещите, работодателят осигурява прилагането на писмени инструкции,
които трябва да са разбираеми за работещите, за които се отнасят, и да съдържат
необходимата информация, включително за условията за използване на работното
оборудване; за предвидимите ненормални
ситуации; за изискванията за безопасност и здраве при работа и за извлечените
от опит заключения при използването на работното оборудване.
Волята на законодателя е тези инструкции да са предоставени на работниците преди
въвеждането в експлоатация и започване на работа с това работно оборудване и те
да отговарят на регламентираното съдържание. В казуса има предоставени писмени
инструкции за работа с процесното работно оборудване, утвърдени съответно на
01.04.2019г., 15.01.2019г. и 26.11.2019г.. Вмененото нарушение е във връзка с тяхното
съдържание и се изразява в противоправно бездействие на дружеството, което
според наказващия орган не е включило в тях необходимата информация за предвидимите
ненормални ситуации (спиране на електрозахранването, водоподаването и др.).
Следователно датата на извършване на нарушението е датата, на която тези
инструкции са изготвени и утвърдени. С оглед на това неправилно както
наказващият орган, така и районният съд са приели, че датата на извършване на
нарушението е датата, на която е осъществена проверката и то е констатирано. Съобразявайки
посочените по-горе дати следва да се отбележи, че към датата на съставяне на
АУАН и издаване на НП са изтекли предвидените в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срокове,
в които е можело да се ангажира отговорността на касатора.
Наред с това следва да се отбележи, че нормата на чл. 166, ал. 3, т. 2 от
Наредба № 7 е бланкетна по своя характер. Предвидимите ненормални ситуации при
работа с оборудване зависят от неговите технически характеристики,
технологичния процес и конкретните условия на работа. По делото не е спорно, че
в изпълнение на задължението по чл. 201 от Наредба № 7 в предприятието има
внедрено резервно енергийно захранване, което предполага, че при спиране на
електричеството то ще се задейства автоматично и ще осигури непрекъснат
нормален работен процес. С оглед на това
не става ясно защо според наказващия орган работодателят е трябвало да включи в
инструкциите за работа с пастьоризатора и информация какви действия следва да
се предприемат при спиране на електрозахранването.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира,
че решението на Кубратския районен съд е постановено при неправилно тълкуване и
приложение на закона, поради което следва да се отмени, като се отмени и
потвърденото с него НП.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски. Същите са
своевременно предявени и доказани в размер на 500 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение, което е съответно на фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №49/ 14.10.2021г., постановено по АНД №102/2021г. по описа на
Районен съд – Кубрат и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-000739/ 29.04.2021г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Разград, с което на „Маклер - Комерс“ ЕООД, гр.
София на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 166, ал. 3, т. 2 от Наредба №
7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - Разград да заплати на „Маклер-Комерс“ ЕООД,
гр. София сумата от 500 (петстотин) лева- дължими деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/