№ 33
гр. Свищов, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на пети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Административно
наказателно дело № 20224150200020 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. ЗДР. Д. , ЕГН: **********, с. *******,
общ. Свищов, ул. „******; срещу Наказателно постановление (НП) № 21-
0352-000899/06.01.2022 г. на Началника на РУ – гр. Свищов М.З.И. , с
което на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 месеца за това, че е отказал проверка с техническо средство за
установяване на употреба на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписания за
изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химично лабораторно изследване за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта му – нарушение чл. 174,
ал. 3, пр. 1 ЗДвП. Със същото НП на Д.Д. е наложено и административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 ЗДвП за това, че не
е контролирал ППС, което управлява – нарушение по 20, ал. 1 ЗДвП.
Бланкетно в жалбата си жалбоподателят твърди, че не бил извършил
вменените му нарушения, поради което счита, че НП е незаконосъобразно. В
о. с. з. на 05.04.2022 г. защитникът на Д.Д. – адв. С.Г. – релевира доводи за
съществени процесуални нарушения, които били допуснати при издаването
на АУАН и НП, довели до ограничаване на процесуалните му права:
От една страна, съгласно чл. 43, ал. 5, изр. 2 ЗАНН (новела от ДВ №
109/2020 г., в сила от 23.12.2022 г.) при съставяне на АУАН нарушителят
следвало да се уведоми писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи
предложение до наказващия орган (НО) за сключване на споразумение, с
което да приключи производството. В настоящия случай това не било
спазено, при което било допуснато съществено процесуално нарушение,
ограничаващо процесуалните права на Д..
От друга страна, в обстоятелствената част на НП било записано, че
водачът отказва да му бъде извършена проба и проверка с техническо
1
средство „Дрегер Алкотест“ 7510 за установяване употребата на алкохол в
кръвта от количеството издишан въздух. Това описание обаче не
кореспондирало напълно с вмененото му в т. 1 от диспозитива на НП
нарушение: в него било добавено, че водачът не бил изпълнил и предписание
за изследване с доказателствен анализатор, за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на алкохол в кръвта. По този начин НП бил нарушил чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, пропускайки да даде пълно и точно описание на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Всичко това отново
било съществено процесуално нарушение, което било ограничило правото на
защита на жалбоподателя.
С оглед на изложеното защитникът на жалбоподателя моли Свищовския
районен съд (СвРС) да отмени НП като незаконосъобразно.
При предоставената му последна дума Д. ЗДР. Д. моли съдът да отмени
НП. Заявява, че за това ще му бъде благодарен не само лично, но и цялото с.
*******.
Наказващият орган – Началника на РУ – гр. Свищов – не взема
становище по жалбата и не изпраща представител в процеса.
СвРС намира, че така подадена жалба подадена от легитимирана за
това страна, и то в срок, а освен това е редовна и допустима. Разглеждана
по същество, жалбата е неоснователна.
По фактите:
На 23.12.2021 г. около 22:30 ч. в общ. Свищов на път 111 405, км. 6
9+000 в посока на движение с. Козловец към с. Царевец жалбоподателят Д.
ЗДР. Д. е управлявал т. а. „*****“ ***, рег. № ****, собственост на ******“.
При навлизане в десен завой той не е контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС, в следствие на което е загубил контрол над
автомобила и излязъл от пътя в ляво по посока на движението му.
След подаден сигнал на тел. № 112 от неустановени по делото лица на
място се отзовали служители на РУ – гр. Свищов: св. М. Анг. Б. и св. Д. АНТ.
Б.. Водачът Д. отказал да му бъде направен тест, за установяване на алкохол в
кръвта и в количеството издишан въздух с „Дрегер Алкотест 7510“, фаб. №
ARDM, № 0239. Водачът е бил във видимо „неадекватно състояние“. След
това на Д. бил издаден талон за изследване с № 085404 (л. 9), но той отказал
да даде и кръвна проба за установяване на алкохол. Отказът му е отразен е
протокол от 24.12.2021 г. (л. 8), който Д. е подписал лично.
Прочее бил издаден АУАН № 302849/24.12.2021 г. от мл.
автоконтрольор М.Б., подписан от св. Д.Б., както и лично от нарушителя Д.Д.,
и то без възражения (л. 6). Въз основа на установителния акт било издадено
НП № 21-0352-000899/06.01.2022 г. на Началника на РУ – гр. Свищов М.И. (л.
5), с което за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП – отказ на проверка с
техническо средство за установяване на алкохол в кръвта и не е изпълнил
предписания за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химично лабораторно
изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му – му
било наложено наказание на основание същ. разпоредба на закона „глоба“ в
размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС в срок от 24
2
месеца; а за нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП – неконтролиране на МПС, което
управлява, – му е наложена глоба от 20 лв. на основание чл. 185 ЗДвП.
Така възприетата фактическа обстановка се установява от
съвкупния анализ на всички доказателства и доказателствени средства
по делото: АУАН № 302849/24.12.2021 г. от мл. автоконтрольор М.Б.; НП №
21-0352-000899/06.01.2022 г. на Началника на РУ – гр. Свищов М.И.; Заповед
за прилагане на ПАМ № 210352-000154/24.12.2021 г., талон за изследване,
Докладна записка от мл. инспектор И.И.; обяснение от Д. ЗДР. Д.; обяснение
от Д. АНТ. Б.; докладна записка от мл. инспектор И.И.; писмо на РУ – гр.
Свищов изх. № 352р21863/30.12.2021 г. до Директора на ОДМВР – гр. В.
Търново; Искане с изх. УРИ № 366р26050/31.12.2021 г. до ОД на МВР – гр. В.
Търново до Директора на Дирекция Вътрешна сигурност; писмо рег. №
7855р-117/07.01.2022 г. на Дирекция Вътрешна сигурност до Директора на
ОДМВР – гр. В. Търново; писмо рег. № 7855р-548/20.01.2022 г. на Дирекция
Вътрешна сигурност до Директора на ОДМВР – гр. В. Търново; справка за
нарушител/водач Д.Д.; Заповед рег. № 8121з515/14.05.2018 г.; разпит на св.
М.Б., св. Г.Г., св. Д.Б. и обясненията на Д.Д., с които признава извършените
от него деяния.
Доказателствената съвкупност е еднопосочна и непротиворечива,
поради което по арг. от чл. 305, ал. 3 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН, не е
необходимо съдът да излага подробен анализ на отделните доказателства и
доказателствени средства, освен относно едно обстоятелство – в обясненията
си Д. твърди, че причината за ПТП е било заслепяването му от друг
автомобил в насрещното движение. В тази му част обясненията на
нарушителя представляват средство за защита, с което той упражнява
функцията по защита в процеса; а не доказателствено средство: това
твърдение не се потвърждава от нито едно друго доказателствено средство.
Ето защо СвРС не гради фактическите си констатации на обясненията на Д. в
тази им част.
По правото:
При разглеждане на дело по оспорено НП районният съд е инстанция по
същество (чл. 63 ЗАНН). Затова той следи служебно за законосъобразността
на обжалвания акт: дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закон от АНО, и то не в рамките на подадената жалба, а по
повод на същата (чл. 315, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН). В изпълнение на
тези си правомощия съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК,
във вр. с ч. 84 ЗАНН) установи, че процесните АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание
(чл. 42 и чл. 57 ЗАНН). Налице е и редовна процедура по връчването на
АУАН на жалбоподателя; НП също му е връчено надлежно. И в АУАН, и в
НП се съдържат описания на всички обстоятелства относно съставомерните
признаци на вменените на жалбоподателя нарушения. Прочее СвРС намира,
че не са допуснати нарушения на процесуалния закон при издаването на
АУАН и НП. НП е законосъобразно и от материално-правна гл. т.
Оплакванията на защитникът на жалбоподателя, че бил нарушен чл. 43,
ал. 5, изр. 2 ЗАНН (новела от ДВ № 109/2020 г., в сила от 23.12.2022 г.) при
3
съставяне на АУАН, тъй като на нарушителят не бил писмено уведомен за
правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до НО за сключване на
споразумение, с което да приключи производството, е основателно. Това е
така, защото, действително, в процесния АУАН липсва подобен реквизит.
Това нарушение на процедурните правила обаче не е съществено, защото не
е ограничило (преклудирало) възможността на нарушителя да предложи на
НО сключването на споразумение. Съгласно чл. 58г, ал. 1, изр. 2 in fine ЗАНН
той може да направи предложение за това в 14-дневен срок от връчването на
АУАН. Само че този срок е инструктивен, а не фатален[1].
Затова споразумението може да се сключи до изтичане на преклузивния
срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН (по арг. от чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗАНН), но не по-късно
от изтичането на давностния срок по чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5
НК, считано от датата на извършване на нарушението[2]. В този смисъл
липсата на реквизита по чл. 43, ал. 5, изр. 2 ЗАНН не е ограничава
правото на жалбоподателя да сключи споразумение[3]. (Срвн. и чл. 58г,
ал. 15 ЗАНН: „Издаването на наказателно постановление, без да е
направено предложение по ал. 1, изречение второ [за сключване на
споразумение до нарушителя], не съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила.“)
Следващото оплакване на жалбоподателя за допуснато съществено
процесуално нарушение при издаването на НП е също несъстоятелно.
Несъмнено в обстоятелствената част на НП е записано, че водачът отказва
да му бъде извършена проба и проверка с техническо средство „Дрегер
Алкотест“ 7510 за установяване употребата на алкохол в кръвта от
количеството издишан въздух. Докато в заключителната част на НП е
изтъканото, че Д.Д. – освен че е отказал проверка с техническо средство за
установяване на употреба на алкохол в кръвта – не бил изпълнил и
предписание за изследване с доказателствен анализатор, за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на алкохол в кръвта.
Това обаче не е нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, а именно –
както твърди защитникът – отсъствие на пълно и точно описание на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Всичко това отново
било съществено процесуално нарушение, което било ограничило правото на
защита на жалбоподателя. Затова, защото НО е посочил целият текст на
разпоредбата, в който е описаното нарушението, което държавният орган е
счел, че Д. е нарушил.
[1] Вж. Мотивите към ЗИД на ЗАНН, обн. в ДВ № 109/2020 г., с. 17; които са достъпни на
интернет страницата на НС, сигнатура 002-01-30 от 23.07.2020 г.
[2] Така и Р. Илкова. П. Тянкова. Новите положения в административното наказание:
Коментар на измененията и допълненията в ЗАН от 2020 г. С.: „Сиела“, 2021 г., с. 321.
[3] Така и Р. Илкова. П. Тянкова. Цит. съч., с. 186-187.
Вж. чл. 173, ал. 3 ЗДвП: „Водач на МПС […], който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта или […] не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
4
концентрацията на алкохол в кръвта му […].“
По нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП:
На 23.12.2021 г. около 22:30 ч. в общ. Свищов на път 111 405, км. 6
9+000 в посока на движение с. Козловец към с. Царевец жалбоподателят Д.
ЗДР. Д. е управлявал т. а. „*****“ ***, рег. № ****, собственост на ******“.
При навлизане в десен завой той не е контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС, в следствие на което е загубил контрол над
автомобила и излязъл от пътя в ляво по посока на движението му.
По този начин Д. е осъществил от обективна страна съставът на чл. 20,
ал. 1 ЗДвП. Това нарушение е формално: за да е довършено то, е без
значението настъпването на някакви обществено опасни последици.
От субективна страна поведението на Д. ЗДР. Д. е виновно – извършено
е при форма на вината несъзнавана непредпазливост (чл. 11, ал. 3 НК). Той
е не предвиждал, че излизайки в ляво от пътя по посоката на движението, ще
изгуби на контрол над МПС, но е могъл и е бил длъжен да направи това по
арг. от чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
За нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП законодателят е установил
административно наказание „глоба“ в абсолютен размер от 20 лв. – чл. 185
ЗДвП. Съдът намира, че това е справедливото наказание, което трябва да се
наложи на нарушителя.
По нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП:
На 23.12.2021 г. около 22:30 ч. в общ. Свищов на път 111 405, км. 6
9+000 Д. ЗДР. Д. е отказал на мл. автоконтрольор М. Анг. Б. да му бъде
направен тест, за установяване на алкохол в кръвта и в количеството
издишан въздух с „Дрегер Алкотест 7510“, фаб. № ARDM, № 0239. След
като му бил издаден талон за изследване с № 085404, Д. отказал и да даде и
кръвна проба за установяване на алкохол на 24.12.2021 г. в 00:45 ч. в гр.
Свищов, ЦСМП – ф-л Свищов.
По този начин Д.З. е осъществил от обективна страна съставът на чл.
174, ал. 3 ЗДвП. Това нарушение е формално. При това, от една страна,
обстоятелството дали нарушителят е бил – или не – употребил алкохол е без
правно значение. От друга страна, ангажирането на отговорността на Д. не е
обвързано от настъпването на (някакви) отрицателни последици.
От субективна страна поведението на Д. ЗДР. Д. е виновно – извършено
е при форма на вината пряк умисъл (чл. 11, ал. 2 НК). Същият е знаел, всеки
водач на МПС е длъжен да позволи да бъде установено наличието на алкохол
у него, а отказът за това е самостоятелно административно нарушение. Но
въпреки това Д. е отказал това и така е нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
За нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП законодателят е установил две
кумулативни санкции: „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от
24 месеца и „глоба“ от 2 000 лв. Първото наказание следва да се определи
към минимума с оглед на самопризнанието на Д. – лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца. Второто наказание е абсолютно
определено и няма място за дискреция на съда – глоба в размер на 2 000 лв.
С оглед на съвпадащите крайни извод на СвРС и НО издаденото
5
НП се явява законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено, а подадената жалба – оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 9 ЗАНН,
Свищовският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 21-0352-000899/06.01.2022 г. на
Началника на РУ – гр. Свищов М.З.И., с което на жалбоподателя Д. ЗДР.
Д., ЕГН: **********, с. *******, общ. Свищов, ул. „******, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за това, че е отказал
проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол в
кръвта и не е изпълнил предписания за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химично лабораторно изследване за установяване на концентрация на
алкохол в кръвта му – нарушение чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП; и
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185
ЗДвП за това, че жалбоподателят не е контролирал ППС, което управлява –
нарушение по 20, ал. 1 ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено, за което да им се връчи препис от него.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
6