Решение по дело №357/2019 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 февруари 2020 г.
Съдия: Нели Генкова Събева
Дело: 20192001000357
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 20 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  12                 18.  02.  2020   година         град    Бургас

 

                   В     И М Е Т О       Н А      НАРОДА

 

          АПЕЛАТИВЕН СЪД  -   БУРГАС,  ТЪРГОВСКО  ОТДЕЛЕНИЕ

На  двадесет и трети януари   две   хиляди  и  двадесета   година

В   публично заседание  при следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ   

                                                ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ СЪБЕВА

                                                            АЛБЕНА ЗЪБОВА-КОЧОВСКА

 

 При участието на секретаря  Станка Ангелова   

И. докладваното от съдия Н. С.

В. търговско дело № 357 / 2019 година по описа на БАС

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „И“Е. гр. Б., представлявано от управителя Ц. В. , против Решение № 257/ 05.07.2019 г., постановено по т.д. № 119/ 2018 г. по описа на Окръжен съд Б. , с което дружеството е осъдено да заплати на „Е“Е. гр. В. следните суми: 140 000 лв., представляваща предоставен от ищеца на ответника и невърнат от последния заем по договор за заем от 11.03.2016 година; 1 400лв., представляваща лихва в размер на 5% върху дадената в заем и претендирана като главница сума, съобразно пар.ІV,чл.9 от договора за заем за периода от 12.03.2016г. до 31.10.2017г.; 3 360лв., представляваща неустойка в размер на 0,1% върху стойността на първата погасителна вноска – 28 000л, съобразно пар.VІ, чл.13 от договора за заем , за периода от 31.10.2017г. до датата на исковата молба; законна лихва върху присъдените размери главница от датата на предявяване на исковете – 01.03.2018г. до тяхното окончателно изплащане; разноски по делото в размер на 10 990,40 лв.

Решението се обжалва като неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Изложени са съображения за това:

Жалбоподателят счита иска за недопустим, тъй като липсва правен интерес от завеждането му - вземането трябва да е изискуемо и ликвидно, което обаче не е установено от приетото в процеса заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Твърди, че „И“Е. е погасявало редовно дължимите вноски по Договора за заем от 11.03.2016 г., като е платена сумата 69 120 лв. В платежните нареждания за превод на суми не е посочено точно кой от двата заема се погасява (този от 11.03.2016 г. или този от 13.06.2016 г.), като е налице разлика в счетоводните записвания при ищеца и ответника, но твърди, че в неговото счетоводство сумите са осчетоводени като платени по договора за заем от 11.03.2016 година. Счита, че в случая следва да се приложи правилото на чл. 76, ал.2 ЗЗД, тъй като дружеството категорично е заявило, че плащането по дълга е именно по процесния заем от 11.03.2016 г.

В жалбата е въведено и второ основание за недопустимост на иска- липсва уведомяване от страна на ищеца за обявяване предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на исковата молба.

Решението се обжалва и като неправилно. Жалбоподателят счита претенцията за неоснователна, тъй като договорът за заем от 11.03.2016 г. е привидна симулативна сделка, която прикрива на практика договор за производство и продажба на етерично масло от същата дата, който договор за продажба не е развален по надлежния ред и съществува в правния мир. Твърди, че всъщност процесния договор за заем е аванс по договора за продажба на етерично масло от бял равнец. Поддържа, че договорът за заем от 11.03.2016 г. е нищожен на основание чл.26 ЗЗД, тъй като представлява привидна симулативна сделка, която прикрива авансово плащане, а действителен е договорът за продажба на етерично масло от бял равнец от тази дата. Твърди, че „Е“Е. е изцяло неизправна страна по Договора за изкупуване на етерично масло от бял равнец, поради отказ да изкупи продукцията, което е нейно основно задължение, като същевременно е изкупувал етерично масло от бял равнец от други доставчици. Настоява, че при отчитане на постигнатите между страните договорености става ясно, че всякакви количества, които не отговарят на стандарта, ще бъдат изкупувани от ищеца на договорена от страните специално за конкретния случай цена, като цената за сезон 2017 г. е уговорена на 1150 лв. за кг масло от бял равнец. Твърди, че с неизпълнението на задължението си за изкупуване са причинени вреди за „И“Е. в размер на реално заплатените разходи по закупуването на дестилационното съоръжение и на направените разходи за аренда на 200 дка земя за срок от 5 години, отглеждане на разсад, прибиране и транспортиране на реколтата, насаждение, обработка, дълбока оран и дестилация .

Поддържа, че развалянето на договора за покупко-продажба на етерично масло от бял равнец е недопустимо да се извършва от неизправната страна по договора, каквато се явява ищеца и то с исковата молба на договор за периодична доставка, без каквото и да е предизвестие и подходящ срок. Развива пространни аргументи за неизпълнението от страна на ищцовото дружество на договора за покупко-продажба на етерично масло – от това неизпълнение за него са настъпили вреди, за възмездяването на които е направил насрещно възражение за прихващане, но съдът не се е произнесъл по него.

Настоява се за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли искът. В случай на уважаване на претенцията се настоява за уважаване направеното възражение за прихващане за сумата от 144 760 лв., претендирана на основание чл.79 ал.1 във вр. с чл.82 от ЗЗД за неизпълнен договор за изкупуване на етерични масла от бял равнец от 11.03.2016 година; евентуално – направени разходи за закупуване на оборудване за дестилация на тревни култури. Претендират се разноски.

 

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Е“ Е. , ЕИК***, чрез адв. Я. , в който се навеждат аргументи за нейната неоснователност, респективно за законосъобразност и правилност на обжалваното с нея решение. Счита, че първоинстанционният съд подробно и пълно е обсъдил всички събрани по делото доказателства, преценил ги е поотделно и в тяхната съвкупност, и е стигнал до обосновани правни изводи, като е уважил предявения иск.

Твърди, че във въззивната жалба не се навеждат нови аргументи, а изложените аргументи в първоинстанционното производство не са били подкрепени от събраните доказателства. Сочи, че в случая безспорно е установено, че е налице валидно сключен Договор за паричен заем от 11.03.2016 г. за предадени от „Е“Е. и получени от ответника „И“Е. суми по договора в размер на 140 000 лв., че е настъпила предпоставката по чл. 13 от Договора за предсрочна изискуемост на цялото вземане, ведно с лихви и неустойки, и накрая – че липсва каквото и да е плащане от заемополучателя по договора. Настоява, че вземането е изискуемо и ликвидно, а ищецът безспорно има правен интерес от предявяването на иска.

Според въззиваемото дружество, твърденията че договорът за заем от 11.03.2016 г. не отразява действителната воля на страните и всъщност прикрива аванс по Договор за покупко-продажба на етерично масло от бял равнец от 11.03.2016 г. са напълно несъстоятелни, въведени в последния момент и неподкрепени от доказателствата по делото. Счита, че няма причина да се прикрива авансово плащане като договор за заем, вместо същото да се отрази в договора, по който е се твърди, че е направено авансовото плащане.

Сочи, че по делото е приложено предизвестие по електронната поща от страна на кредитора, което в хода на цялото първоинстанционно производство не е оспорено от ответната страна и така заемът е обявен за предсрочно изискуем..

Относно оплакванията на въззивника, че „И“Е. е изправна страна по Договор за покупко-продажба на етерично масло от бял равнец от 11.03.2016 г., а неизправна страна е всъщност „Е“Е. , твърди, че те не следва да се обсъждат, защото в случая е доказано първото и главно основание на предявения иск, а именно – неизпълнение от страна на ответника – въззивник на Договора за заем и прилагане на чл.13 от него. Направено е уточнение, че неизпълнението от страна на ответника на задълженията по Договора за покупко-продажба на етерично масло от бял равнец от 11.03.2016 г. е второ и алтернативно основание на предявените искове, с оглед евентуалното прилагане на чл.14 от Договора за заем, ако не се уважи по основното основание по чл.13.

По отношение направеното оплакване за непроизнасяне от страна на окръжния съд по възраженията за прихващане сочи, че първо съдът е обсъдил и се е произнесъл по него в стр.9 от мотивите си, и второ – няма изискуеми и ликвидни вземания на ответника към ищеца, на които да се позове искането за прихващане и с които то да бъде извършено.

Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

 

С определение № 15 от 08.01.2020г. Апелативен съд Б. е приел жалбата за допустима и е насрочил разглеждането й в открито съдебно заседание. В заседанието защитата на въззиваемото дружество оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението. Не се ангажират доказателства.

 

Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. При извършване на задължителната по чл. 269 ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност на постановения съдебен акт.

 

Обжалваният съдебен акт е постановен от Бургаския окръжен съд по предявен иск с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. чл.240 ал.1 и 2 ЗЗД,чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД. Претендираните суми са от неизпълнение на сключен писмен договор за заем.

Видно от представените по делото доказателства, страните са сключили писмен договор за заем на 11.03.2016 година, по който договорената сума от 140 000 лв. е преведена по банков път и въззивникът-ответник е поел задължението да погаси заема в срок от 5 години и седем месеца на вноски, с уговорена лихва и падеж на всяко плащане. Договорени са неустойка при просрочване на плащане, както и възможност за предсрочна изискуемост на заема. Представени са два броя покани по електронната поща на заемателя, с които му е даден срок за плащане на дължими суми. Въззивникът-ответник оспорва дължимостта на сумите. От изложеното следва, че към момента на предявяване на иска пред БОС са съществували всички положителни предпоставки за надлежно предявяване на правото на иск, като при осъдителен иск когато страната претендира извънсъдебно едно свое вземане, а насрещната страна отказва да го удовлетвори, възниква правен спор и всяка страна може да упражни правото си на иск, за да постигне яснота относно действителното правно положение – т.е има право да поиска от съда да реши спорът със силата на пресъдено нещо, с която да се установи дали вземането е ликвидно и изискуемо. Ето защо предявеният осъдителен иск се явява допустим.

 

Бургаският апелативен съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения, и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:

Развитието на отношенията между страните е изяснено от събраните в първоинстанционното производство доказателства и подробно изложено в мотивите на постановеното осъдително решение. Предявен е иск по чл.240 ал. 1 и 2 от ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, като ищецът „Е“Е. е представило писмен договор за заем с ответника „И“Е. и доказателства за реално превеждане по банкова сметка на договорената сума от 140 000 лв., като в банковото бордеро е вписано превеждането на сумата по договор за заем от 11.03.2016г. В текста на договора е вписано задължението на ответното дружество за връщане на сумата при условия и ред с погасителните вноски, ведно с годишна 5% върху тази сума. Изричен текст на договора пояснява, че заемът е целеви – за „финансиране дейността на заемателя по засаждане, отглеждане, коситба на бял равнец и дестилация на етерично масло“.говорени са отговорностите на заемателя при неизпълнение на уговорките за връщане на сумите по вноските, вкл. за превръщане на заема в предсрочно изискуем.

В исковата молба се твърди неизпълнение на договора – неплащане на първата вноска съгласно уговорките за размер и падеж на 31.11.2017 година, неплащането й и след отправеното предизвестие, и изтичане на договорения срок за това плащане, което прави договорът за заем предсрочно изискуем съгласно чл.13 от него и това е първото основание за обявяване на предсрочна изискуемост. Твърди се също неизпълнение на сключения от 11.03.2016 година договор за производство и покупка на етерично масло от бял равнец – недоставяне на договорените по него количества, което е основание за прекратяването му и оттам за предсрочна изискуемост по чл.14 от договора, като изрично е уточнено, че това неизпълнение е въведено като основание само ако не се уважи претенция на първото основание.

Въззивната инстанция счита защитната позиция на ответното дружество в цялото производство за противоречива – първо посочва изпълнение на договора за заем с предсрочно плащане на първата вноска на 07.07.2017г. , след което оспорва действителността на сключения договор за заем като привидна сделка , нищожна на основание чл.26 ЗЗД - твърди, че с него се прикрива сключен договор за производство и доставка на етерично масло от бял равнец, по който договор сумата е предоставена като аванс, поради което не се дължи връщане. Твърди, че ищецът е в пълно неизпълнение на договора за доставка на етерично масло поради неизкупуване на предложени количества през 2017 година и като неизправна страна по него не може да го разваля /както е заявил разваляне с исковата молба/; счита, че това право съществува у ответника и затова той го упражнява в отговора на исковата молба. Твърди още, че с неизпълнението на този договор ищецът му е причинил вреди, които се претендират с възражение за прихващане при условията на евентуалност, като първоначално сумата 144 760лв. /като част от 432 000лв./ представлява разходите за създаване на насажденията от бял равнец, а след указаното от съда уточнение – при условията на евентуалност се претендира като разходи за закупуване на дестилационно съоръжение.

С обжалваното решение искът е уважен на предявеното като първо основание от заемодателя - чл.13 от договора за заем, като съдът не е приел, че договорът за заем е симулативна сделка; не е обсъждано изпълнение и прекратяване на договора за доставка на етерично масло от бял равнец поради уважаване на претенцията на първото самостоятелно основание- неплащане в срок и настъпване на предсрочна изискуемост на заема.

За да бъде уважен иск по чл.240 ЗЗД, предвид реалния характер на договора за заем, е необходимо заемодателят да установи сключването на договор за заем/в случая съществува писмен такъв/, предаването на уговорената сума реално, както и изпадането в забава и неизпълнение на задължението за връщане на предоставените в заем средства от страна на заемополучателя. Обективираното в писмения договор и представеното банково бордеро за превеждане на сумата, които не са оспорени от ответника, представляват достатъчно доказателство, че ищецът е провел пълно главно доказване на факта на реалното й предаване по договор за заем. Ответникът е оспорил основанието, на което му е преведена сумата, като твърди нищожност на договора за заем поради прикриване с него на предоставен аванс по сключен от същата дата договор за производство и покупко-продажба на етерично масло от бял равнец; наред с горното твърди и предсрочно плащане на първата вноска по договора за заем на 07.07.2017година, поради което не са налице основания за твърдяно неизпълнение от негова страна и превръщане на заема в предсрочно изискуем. Първоинстанционният съд в доклада си по чл.146 ГПК е разпределил доказатествената тежест, указвайки на всяка от страните какви факти следва да установи.

 

Основанието, на което е извършено едно плащане, е от съществено значение в отношенията между платеца и получилото плащането лице. При наличие на спор между длъжника и кредитора относно основанието на което е извършено плащането, в тежест на всеки от тях е да установи основанието, което твърди. Събраните по делото писмени доказателства и уточненията в тях са обсъдени в съвкупност от първоинстанционния съд, като е съобразено както съдържанието на писмения договор, конкретно в негови клаузи, така и платежното нареждане за кредитен превод от 12.03.2016 година. Въззивната инстанция изцяло приема мотивите на съда за сключен реален договор за заем, който съществува в писмена форма и по който парите са преведени на заемополучателя. Вярно е , че в текста на р. ІІ т.2 от договора се съдържа целта на сключването му – финансиране на дейността на заемателя по засаждане, отглеждане, коситба на бял равнец и дестилация на етерично масло, но тази цел не може да аргументира съдът да приеме становището на въззивника-ответник, че договорът за заем е симулативна сделка – прикрива отношенията по Договор за производство и покупко-продажба на етерично масло от бял равнец от 11.03.2016 г., като представлява аванс по този договор, който не подлежи на връщане. Налице са два отделни договора между страните, с различен предмет и поети задължения, като съществуването на всеки един е действително в правния мир . Поради това и договорът за заем не е нищожен и подлежи на изпълнение от страните.

Събраните по делото доказателства мотивират настоящият състав да приеме, че е налице неизпълнение на договора за заем от страна на заемополучателя и са възникнали предпоставките за обявяването му за предсрочно изискуем съгласно чл. 13 от него. Безспорно сумата е получена от заемополучателя и е налице фактическият състав на насрещното задължение за връщане . Съгласно р.ІІІ т.5 от договора връщане на заема ще се осъществява на 5 годишни вноски, с начален момент 31.10.2017г. и падеж на всяка вноска на 31.10 или последния работен ден от този месец през съответната календарна година; всяка вноска „представлява 20 % от главницата и натрупаната лихва по заема до момента на съответното плащане“, като е уговорен и „гратисен период“, в който обаче плащане няма да има, но ще се начислява лихва. Плащане на 31.10.2017 година не е извършено, поради което заемодателят е положил усилия да поиска изпълнение на задължението в началото на 2018 година; покана - предизвестие е изпращано чрез куриерска фирма, на действащия адрес на дружеството, но без откриване на адресата там. Това е адресът на дружеството, вписан и в търговския регистър, посочен в р.ІХ на договора и на който са осъществявани контактите. На 06.02.2018 година предизвестието е изпратено по електронната поща на заемателя, като то съдържа искане за издължаване на сумите по първата вноска, дължимата годишна лихва и договорената неустойка от падежа на вноската - 01.11.2017 година. В текста на предизвестието е посочено и привеждане в действие на клаузата за предсрочна изискуемост на целия размер заем при неплащане. По делото не са ангажирани доказателства и липсва твърдение от заемателя да е осъществена връзка с заемодателя - ищец по делото и да е противопоставено възражение за изпълнение на задължението. Възражението е направено след завеждане на делото в отговора на исковата молба. Твърди се предсрочно плащане на първата вноска по договора за заем на 07.07.2017 година в размер на 31 870 лв.

Правилно първоинстанционният съд е изяснил в мотивите си съществуването на предходен договор за заем /съществуването на който не е оспорено , а също е установено от вещото лице/ от 13.06.2016 година с дължима първа вноска от 30 000 лв. с годишна лихва върху заема от 150 000 лв. в размер на 5 % и падеж 30.06.2017 година. По този договор е изпратено напомнително писмо от заемодателя. Налице е плащане от 07.07.2017 година, като по делото се твърди, че то не е по поканата съгласно предходния заем, а по договора от 11.03.2016г., т. е предсрочно. Вещото лице е установило общият размер и датите на разплащане между страните, като общо са платени 69 120 лв. на 6 вноски, от които първите две са от 09.01.2017г. и 31.03.2017 г, с „плащане на лихва по договор за заем“ и 4 бр. са за „плащане по договор за заем, първото от които е на 07.07.2017 година. Нито една от четирите направени вноски не е около падежа 31.10.17г./уговорен в договора от 11.03.2017г./ и няма вписване по кой договор се извършва.

В допълнителния си отговор ответникът се позовава на нормата на чл.76 ал.1 ЗЗД, като твърди, че е заявил плащане на вноски по договора за заем от 11.03.2016 година. Позовава се на записванията си в счетоводството. Вярно е, че вещото лице установява в счетоводството на заемополучателят вноските да се водят платени по договора от 11.03.2017 година, а при заемодателят отчитането е по договора от 13.06.2016 година. Счетоводното отчитане по партидата на заемодателя не представлява изявление по кой договор за заем извършва плащането. При наличието на няколко еднородни задължения длъжникът следва да уточни по кое от тях извършва погасяване. Предвид реалния характер на договора за заем следва да е ясно изразено отбелязването в банковото бордеро или разписката за извършеното плащане по кое съществуващо заемно правоотношение се извършва погасяване. Следователно, необходимо е задълженията, към чието пълно или частично погасяване е насочено плащането, да бъдат индивидуализирани със съществени юридически белези като основание на вземането, титуляр, длъжник, конкретен размер и поредност на погасяването. Когато плащането е чрез издаване на разписка, задължение на кредитора е да впише по кой заем приема плащането; когато плащането е чрез превод по банков документ, задължение на длъжника е да конкретизира по кой договор за заем плаща. В този смисъл съдържащото се в банковите извлечения за преведени суми от ответника на ищеца посочено основание „плащане по договор за заем“ не само не носи белезите на индивидуализация, но и не сочи задължението по избор на заемополучателя, за да се позовава на приложение нормата на чл.76 ал.1 ЗЗД.

Ето защо безспорно е доказано неизпълнение на плащане в срок на първата погасителна вноска, плащане след поканите също не е извършено и съдът е мотивирал обосновано, че договорът за заем е обявен за предсрочно изискуем. Правилно искът е уважен на първото предявено основание – чл. 13 от договора за заем, поради което и не подлежи на обсъждане евентуалното въведено основание по чл.14 от него.

 

По делото е направено възражение за прихващане, при условията на евентуалност, произтичащо от твърдяно неизпълнение от страна на „Е“Е. на сключения между страните договор за производство и покупко-продажба на етерично масло от бял равнец от 11.03.2016 година. Всяка от страните твърди прекратяване на договора поради неизпълнение на другата страна, което прекратяване е заявено в хода на съдебното производство по предявения иск по чл.240 ЗЗД: от ищеца- с исковата молба, от ответника - с отговора на исковата молба, т. е страните приемат, че договорното правоотношение между тях е прекратено, като основният спор е чие е неизпълнението, за да настъпят последиците от прекратяване с „незабавен ефект в рамките на 14 календарни дни“ съгласно чл.19-22 от договора. Първоинстанционният съд приел, че възражението за прихващане е свързано с второто предявено основание за неизпълнение на договора за заем, касае не заема, а друг договор - този за производство и покупко-продажба на етерично масло от бял равнец и не следва да бъде обсъждано, заедно с останалите заявени от ответника възражения.

Настоящият състав счита следното:

В отговора на исковата молба защитната позиция на ответника се осъществява освен с оспорване на претенцията по същество, и с възражение в размер на 144 760 лв., предявено при „условията на евентуалност, в случай че се уважи ищцовата претенция“. Независимо, че не се основава на отношенията между страните по договора за заем, налице е насрещно заявено вземане чрез възражение за прихващане – последното представлява процесуално действие на защита срещу иска, с предмет едно спорно материално право и съдът следва да установи както съществуването на главното, така и на насрещното вземане, компенсируемостта между тях и ако такава съществува, да извърши прихващане, чийто ефект се проявява след влизане в сила на решението.

Предявено при условията на евентуалност, това възражение касае вземането на ищеца независимо дали то е предявено на едно или на повече основания, всяко от които може да го направи основателно и дължимо от ответника. Поради това възражението за прихващане обхваща всички заявени основания за уважаване на главния иск, като формирането на основателност по което и да е от тях води до разглеждане по същество и на възражението за прихващане от ответника.

Възражението за прихващане на ответника е противоречиво, тъй като в отговора произтича от едни заявени вземания, в уточнителната молба по указания на съда - от други, а в съдебно заседание пред първоинстанционния съд управителят на дружеството е направил уточнение при евентуалност на претенциите – разходи за площите, отглеждането и прибирането на белия равнец или разходите за закупуване на дестилационни съоръжения за етеричното масло, като единствено общият размер не е противоречив – претендира сумата от 144 760 лв. като част от 432 000 лв. Във въззивната жалба възражението за прихващане е описано като общо и за двете основания, посочени като евентуални в съдебно заседание.

Направеното възражение за прихващане е за претърпени вреди поради неизпълнение на договора за производство и покупко-продажба на етерично масло от бял равнец от 11.03.2016 година от страна на „Е“ЕАД. Всяка от страните по този договор заявява , че той е развален и въвежда виновно поведение на другата страна. В настоящото производство заявеното прекратяване на договора от страна на ищеца – купувач се съдържа в исковата молба с посочено неизпълнение на договорните задължения от ответника – производител по чл.21 и 22 , конкретизирано в два пункта – недоставяне на уговореното количество етерично масло от бял равнец и непредставяне на застрахователна полица, уговорено в чл.11 от договора. Текстовете за прекратяване на договора съдържат уговорката, че това дружеството „ може да прекрати настоящият договор с незабавен ефект“ при неизпълнение на определени условия от земеделския производител „ в рамките на 14 четиринадесет календарни дни, последващи писмено известие“. Следователно, не е необходимо при това прекратяване да се дава подходящ срок за изпълнение. Няма пречка това прекратяване на да бъде заявено и с исковата молба по предявения иск в настоящето производство.

Уговорката относно застрахователна полица не е била предмет на обсъждане, като страните в тази насока не са ангажирали доказателства. Основният спор обаче касае производството и доставката на масло, по което не е представена спесификация за уговорено количество на производство и доставка по години, и по конкретно за спорната 2017 година. Клаузите на договора се приемат от съда като задължение на производителя да продаде цялото количество произведено етерично масло от бял равнец единствено и само на купувача по договора от 11.03.2016 година. Не са налице убедителни доказателства от производителя относно произведено количество за 2017 година от 63 кг. Твърди се продажба на масло на трима други купувачи поради неизкупуването му от страна на „Е“Е. и са представени 3 фактури за това към външни купувачи – от 08.08.2017 г., от 03.10.2017г. и от 27.03.2018 година за общо количество 44,5 кг. масло от бял равнец. Същевременно в отговора по исковата молба и писмените доказателства по делото се съдържат противоречиви данни : в отговора се твърди, че на 24.07.17г. производителят е имал 11 кг произведено масло, докато в изпратено писмо по електронната поща на 14.07.2017г. той уведомява купувача-ищец за налично 3 кг масло; в отговора се посочва произведено масло от 55 кг, а от фактурите и останалите писмени доказателства количеството е 44, 5 кг. В същото време твърдяното за доставено количество на ищеца е по фактура от м. декември 2016 година, но съдът съобразява същото като доставено на последния с оглед неговото изрично посочване в исковата молба и доказателствата към нея/ т.е спор по тази доставка няма/.

Данни за произведено количество масло от бял равнец през 2017 година не се установяват по никакви документи от счетоводството на производителя - нито експертизата е установявала произведени и заприходявани количества, нито са налице данни за реално изпълнение на доставки от произведено през 2017 година масло, като за представените фактури не е установено да са осчетоводени и да са получени суми по тях. Всички твърдения за произведено и реализирано масло през процесната година са само по заявените от производителя-ответник факти по делото; дори агротехническата експертиза не е изследвала въпроса относно добито етерично масло през таза година. Вещото лице е видяло площите през пролетта на 2019 година, дало е теоретични отговори за отглеждане и добиване на бял равнец, като е остойностило направените разходи по данните на ответника, без да установи заприходяване, наличности и отчитане по счетоводни документи. Св. М. е посетил площи на производителя през пролетта на 2017 година като консултант по възложена от „Е“Е. задача да установи „има ли насаждения, какво е тяхното състояние и може ли да се очаква реколта от тях“. Изрично е заявил, че „констатациите бяха плачевни“, като „ площите не бяха подходящо подготвени за тази култура“, имало е много плевели; препоръчал е на г-н И. / от „И“ЕООД/ да се помисли за прибирането „ ако тази култура изникне и се развие нормално“. Категорично е казал в съдебно заседание, че е „много малко вероятно“ да е изпълнил производителят ангажиментите по договора за тази календарна година. Показанията на св. Д. , живеещ на семейни начала с управителя на ответното дружество, свидетелстват за площи за отглеждане на бял равнец в три местности, като свидетелят твърди добиване на количества, но доказателства за наличност, с която да се реализира доставка към „Е“Е. , не е посочена. Следователно, не са налице доказателства относно добито количество етерично масло от бял равнец, което да бъде реализирано към ищеца по делото.

Наред с горното, в договора е налице изричната уговорка между страните за взимане на проби от суровината и редът за тяхното оспорване /чл.11 от договора/; налице е и изричната възможност на купувача „ да откаже да закупи каквото и да е масло, което не отговаря на стандарта, договорен в П. 2“ /чл. 12 от договора/, което не представлява според настоящият състав основание за разваляне на договора от купувача. Представената по делото кореспонденция не установява нито уведомяване на купувача за произведено количество масло, което да бъде изследвано за качество съгласно чл.11 от договора, нито готовност на определено количество за експедиция , окачествено по реда за това съгласно договора. В разменената електронна кореспонденция се съдържа посочено количество към 14.07.2017г 3 кг. и към 27.07.2017 11 кг., за други предлагани количества доказателства не са налице. Дали са произведени и кога, дали са налични при производителя и с какво качество, доказателства не са налице. Не е проведена и процедурата по окачествяване на произведено количество при участие на двете страни, с възможност за отнасяне към трета страна, като не е налице и такова предложение от страна на производителя. Затова не е доказано и производството на масло по представените 3 броя фактури на външни купувачи, което да е отговаряло на стандарта или да е било предложено за изкупуване след изследване по реда на чл.11 от договора. За да докаже твърденията си, производителят е следвало да ангажира достатъчно доказателства за продукцията, която е добил и уведомяване до купувача за извършване на проби и съответно- доставка според резултатите от нея.

С оглед тези изводи настоящият състав не приема за доказано изпълнение на договора за производство и продажба на етерично масло от бял равнец през 2017 година от „И“Е. , което да го прави изправна страна за разваляне на сключения договор с „Е“ Е. от 11.03.2016 година и за претендиране на вреди от неизпълнението му. Още повече, макар и недоказана, твърди се реализация на произведеното масло от бял равнец на други купувачи; липсват твърдения и доказателства за произведена и непродадена продукция, поради което не е претърпяна вреда. Възражението за прихващане не следва да бъде уважавано, поради което и прихващане с вземането по главния иск не може да бъде извършено.

Ето защо решението следва да бъде потвърдено, като на въззиваемото дружество следва на основание чл.78 ал.3 ГПК да се присъдят направените по делото съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция - адвокатски хонорар в размер на 5 000 лв., за който е представен и списък на разноски с доказателства за извършеното плащане.

 

Мотивиран от изложените съображения, Апелативен съд Б. , Търговски състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №257 от 05.07.2019 година, постановено по т.д. № 119/2018 година по описа на Окръжен съд- Б.

ОСЪЖДА „И“Е. , ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул.“. №*, представлявано от Ц. П. В. , да заплати на „Е“Е. , ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. В., бул.“. №* ет.* , представлявано от М. Т. Р. , чрез процесуалния му пълномощник адв. Я. със съдебен адрес гр. Б., ул.“. №* ет.* сумата от 5 000 / пет хиляди/ лв. , представляваща разноски за въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: