Р Е Ш Е
Н И Е №
гр. Нова Загора, 06.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря: Радка Чолакова, като разгледа
докладваното от съдия ЙОРДАНОВ гр. дело № 1856 по описа за 2019 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр. София, бул.„Д-р П. Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис № 4,
чрез пълномощник юрисконсулт И.Н.Н.
срещу С.Г. Д., с ЕГН ********** и П.Г.Д., с ЕГН:
**********, като длъжници в размер на 3239.98 лв., представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 2218341/04.04.2016 г.
В исковата молба
ищецът твърди, че на 19.11.2018 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016
г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, по силата на
което вземането на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД срещу С.Г.
Д. и П.Г.Д., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 2218341, одобрен на
31.03.2016 г и подписан на 04.04.2016 г., било прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски
на дружеството-кредитор.
Посочва,
че Общите условия на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД съдържали изрична клауза, която уреждала правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Сочи също, че съгласно чл.4.3 от
рамковия договора за цесия, „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството
на цесионер се задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия, за което имала изрично пълномощно от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД. Твърди, че в изпълнение на договорните задължения и
изискванията на закона на кредитополучателя и поръчителя били изпратени по реда
на чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, ведно с уведомление за
предсрочната изискуемост с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2218341 от
04.06.2019 г. до С.Г. Д. и с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ-СД/2218341 от
04.06.2019 г. до П.Г.Д. чрез ЧСИ Р.М., peг. №
868, с район на действие - Окръжен съд Стара Загора и видно от приложените
документи, уведомителните писма били връчени на ответника П.Д..
Ицецът посочва, че прилага и моли да
бъде връчено на ответниците, ведно с исковата молба и приложенията към нея, в
случай че последните оспорят действията във връзка с уведомяването им за
станалата продажба на вземания, както и за настъпилата предсрочна изискуемост,
копие от уведомлението за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост
от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД чрез „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с изх.№ УПЦ/УПИ-С-УКФ/2218341 от
04.06.2019 г. и УПЦ/УПИ-С-УКФ-СД/2218341 от 04.06.2019 г.
Позовава се на постановените от ВКС на
основание чл.290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. №
1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на
II т.о., съгласно които ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД и същото следвало да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
В случай, че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес и съобщението бъде надлежно връчено по реда на
чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящото производство безспорно се установи, че
задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не
е погасено, моли съдът да приеме, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Сочи, че уведомлението по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД било предвидено в полза на
длъжника, с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение и
длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия, само
ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на
посоченото счита, че фактът кога и на кого било връчено уведомлението за прехвърленото вземане
не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се
установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока било Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011 г., IV г.о. и Решение № 173/15.04.2004 г. на ВКС по гр.дело
788/2013 г., ТК.
Ищецът подробно е разяснил, че в случай че ответниците не бъдат намерени на установените по делото
адреси и исковата молба бъде надлежно връчена на назначените на ответниците на
основание чл.47, ал.6 от ГПК особени представители и последните възразят
относно редовността на уведомяването за извършената цесия и за предсрочната
изискуемост на процесния Договор с връчването на препис от исковата молба, моли
съдът да има предвид следното: установената фикция в чл.47, ал.1 и ал.5 от ГПК
била приложима, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по
делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В
този случай законът приемал връчването за редовно и с изтичане на срока за
получаване на книжата, съдът приемал, че длъжникът е получил изходящото от
цедента чрез пълномощника уведомление за цесиите, а с назначаването на особен
представител на ответника по реда на чл.47, ал.6 от ГПК възниквало
представителство по закон, не договорно представителство за назначения адвокат
и до назначаването му се стига, след като съдът приеме, че връчването на книжата
е станало редовно, т.е. връчването на исковата молба и книжата към нея
предхождали назначаването на особения представител и последващото получаване на
исковата молба и книжата към нея от особения представител не засягали
редовността на връчването на ответника. В подкрепа на гореизложеното били Решение № 2887 от
30.10.2018 г. по гр.д. № 1708/2017 г. на Pайонен съд - Сандански и Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018
на Pайонен съд - Варна.
Посочва, че с оглед гореизложеното съдът
приемал, че с факта на редовното връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, включващи и договора за цесия, и пълномощното, и
уведомления за извършената цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник,
както и уведомление за предсрочна изискуемост, на основание чл.47, ал.5 от ГПК,
с изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът е получил
уведомленията. Получаването на уведомленията било факт, настъпил в хода на
процеса, който е от значение за спорното право и поради това следвало да бъде
съобразен при решаването на делото на основание чл.235, ал.3 от ГПК. Проверката
за редовност на връчването по реда на чл.47, ал.5 от ГПК се правела с оглед
залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на ответника -
физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на срока по ал.2 и
предхождала назначаването на особен представител на ответника, съобразно ал.6
на чл.47, поради което и получаването на книжата от особения представител било
ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и доказателствата
към нея. В този смисъл било Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. №
5274/2018 г. на Районен съд - Варна.
Сочи също, че на основание чл.47, ал.6
от ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 от ГПК с оглед охрана
интересите на ответника на последния се назначава особен представител.
Връчването на всички книжа по делото на ответника било надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждали свързаните с
факта на връчване правни последици. Предвид изложеното се налагал цялостен
извод, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за
кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на кредитора, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем,
поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки,
връчването на особения представител представлявало надлежно уведомяване на
длъжника-ответник. Горното становище било залегнало в мотивите на постановеното
по реда на чл.290 от ГПК Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. №
193/2018 г., I т.о., ТН на ВНС.
Твърди се, че процесното вземане
произтича от одобрен на 31.03.2016 г. и подписан на 04.04.2016 г. Договор за
потребителски паричен кредит № 2218341 между С.Г. Д. в
качеството й на кредитополучател и П.Г.Д. в качеството му на поръчител с
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Общите условия, при които „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД предоставяло потребителски кредити. Цитираните Общи условия
били неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването на Договора
Кредитополучателят удостоверявал, че му е предоставен целият обем преддоговорна
и договорна информация от страна на банката, получил е екземпляр от Общите й
условия, запознат е с тях и безусловно ги приема.
Ищецът твърди, че съгласно условията на сключения договор Кредиторът е предоставил на
Кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 3000.00 лева, която
сума била преведена по посочената от Кредитополучателя банкова сметка, ***.04.2016
г. и страните били постигнали съгласие, че главницата или общия размер на
кредита е 3114.00 лв., който представлявал сборът от чистата стойност на
кредита 3000.00 лв. и такса за разглеждане на кредита 114.00 лв., като последната
Кредитополучателят се задължил да заплати на Кредитора на 120 броя равни части,
които били включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Сочи
се, че страните постигнали съгласие Кредитополучателят да бъде включен в
Групова застраховка, по която била договорена застрахователна премия в размер
на 379.20 лв., за което Кредитополучателят подписал декларация.
Застрахователната премия също била разделена на 120 броя месечни плащания,
дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски, а съгласно
условията на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна
застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска, се
предоставял едномесечен гратисен период, в който ако не бъде извършено плащане
по застрахователната премия застрахователното покритие се прекратявало
автоматично, предвид което за периода считано от 1.11.2018 г. по задължението
не били начислявани месечни застрахователни премии.
Посочва се също, че подписвайки договора
за кредит, Кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредита сума
и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи били посочени в
погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит. Разяснява
се, че размера на всяка месечна погасителна вноска включвал съответна част от
главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне
на кредита, комисионната /таксата/ и съответна част от застрахователна премия.
В погасителния план били посочени и падежът на изискуемост и погасяване на
всяка една от вноските.
Съгласно клаузите на сключения договор,
усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявал
с възнаградителна лихва, месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на
договора и която се начислявала от датата на отпускане на кредита и подписвайки
договора за кредит, като страните били постигнали съгласие възнаградителната
лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 3189.60 лв. Общата сума,
която Кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за
кредит била в размер на 6682.80 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит
била платима на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер
на 55.69 лева, като първата погасителна вноска била дължима на 1.05.2016 г., а
последната била с падеж на 1.04.2026 г., съгласно погасителен план, неразделна
част от Договора за кредит, в който бил посочен падежът на всяка отделна
погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил
01.04.2026 г. /датата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен
план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал
задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем, на основание чл.13, ал.2, б.„а” от Общите
условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който кредиторът имал
право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч. изтекли и
непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси
и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихва/. От страна на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД до кредитополучателят било изпратено уведомително
писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/ 2218341, с което му било съобщено, че поради
допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички
вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 18.06.2019 г.
/датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/.
Уведомителното писмо било връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Р.Б.М., на
когото „Агенция за събиране на вземания" ЕАД била възложила правомощията
по чл.18, ал.5 от Закона за частните съдебни изпълнители. Уведомлението за
обявяване на предсрочната изискуемост било получено от длъжника на 18.06.2019
г.
Твърди се, че съгласно чл.13 от Общите
условия, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД предоставял
потребителски кредити, с подписването на договора за кредит П.Г.Д., в
качеството на Поръчител поел задължението към „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД да бъде солидарно отговорен за изпълнението на всички настоящи и бъдещи,
условни и безусловни задължения на потребителя, които възникват по силата на Общите
условия, като Поръчителят декларирал, че е запознат с Общите условия и поема
задължение, в качеството си на поръчител да осигури пълно и точно изпълнение на
всички задължения на потребителя произтичащи от Общите условия и от договора за
потребителски кредит.
Посочва се, че съгласно разпоредбите на
Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми,
същият дължал на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни
суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на
360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница,
на което основание му било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми
в общ размер на 142.52 лв. за периода от 01.03.2018 г. до датата на входиране
на задължението в съда.
Твърди се, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем
към Дружеството, а сумата, която била погасена до момента била в размер на
1357.40 лв., с която били погасени, както следва: възнаградителна лихва -
961.72 лв., главница - 299.54 лв., застрахователна премия – 94.80 лв. и лихва
за забава - 1.34 лв.
Във връзка с гореизложеното ищецът счита, че съда следва
да приложи разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК , като вземе под внимание всички падежирали вноски до приключване
на съдебното дирене, настъпването на които падежи се явяват нововъзникнали
факти от значение за спорното право, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК и моли съдът да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че С.Г. Д., в качеството й на кредитополучател и П.Г.Д. в качеството
му на поръчител по Договор за потребителски кредит № 2218341, одобрен на
31.03.2016 г. и подписан на 04.04.2016 г., солидарно дължат на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, сумите обективирани в издадената
срещу тях Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1565/2019 г.
по описа на Районен съд - Нова Загора, а именно: 2814.46 лв. - главница по 98 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 01.03.2018 г. до 01.04.2026 г., по
отношение на които на основание чл.13, ал.2, б."а" от Общите условия
към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от 18.06.2019
г.; 284.34 лв. - възнаградителна лихва за периода от
01.03.2018 г. до 19.11.2018 г.; 141.18 лв. - обезщетение за забава за периода от
01.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга.
В условията на
евентуалност, в случай, че съдът не уважи изцяло или частично
кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове,
моли съдът да постанови съдебен акт, по силата на който да осъди С.Г. Д., в качеството й на кредитополучател и П.Г.Д. в качеството му
на поръчител по горепосочения Договор за потребителски кредит, солидарно да
заплатят на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ********* следните
неизплатени по процесния договор суми: 2814.46 лева - главница по 98 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 01.03.2018 г. до 01.04.2026 г.; 284.34
лв. - възнаградителна лихва за периода от
01.03.2018 г. до 19.11.2018 г.; 236.01 лв. - обезщетение за забава за периода от
01.03.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда; законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
погасяване на дълга.
Моли да им бъдат присъдени разноските,
направени в хода на настоящото и заповедното производства.
Ищецът моли в случай, че представител на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД не се яви на първото по делото съдебно
заседание, то да бъде разгледано в тяхно отсъствие, а също и ако са налице
необходимите предпоставки за неприсъствено решение, съдът да постанови такова.
Отправил е към съда доказателствени искания:
Моли да бъде приложено към настоящото
дело горепосоченото ч.гр.д. 1565/2019 г. по
описа на Районен съд - Нова Загора, а в случай, че ответникът по настоящото
дело оспори обстоятелствата, въз основа на които претендират вземането си, моли
съда да назначи съдебно-счетоводна експертиза.
Ответниците в срока по чл.131 от ГПК не са представили писмен отговор
по предявения срещу тях иск.
Ответникът Д. е заявил, че възразява срещу иска и заради
това, че ответницата е взела заема и той бил само поръчител, а тя освен това
имала възможност да плаща понеже работела, докато той плащал издръжка на две
деца и кредит.
На 01.06.2020 г. е постъпила молба с вх. № 1778 от
ищцовото дружество, с която се поддържа иска и се претендират разноски.
Съдът е назначил изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по която е депозирано на 06.07.2020 г. с вх. № 2366.
На откритото съдебно
заседание проведено на 15.07.2020 г. в Районен съд – Нова Загора е постъпило
писмено становище от ответника П.Г.Д., чрез процесуалния му представител адв. Г.М.
от АК – Сливен.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е
представил като писмени доказателства:
Договор за потребителски кредит № 2218341, одобрен на 31.03.2016 г. и подписан
на 04.04.2016 г., ведно с общи условия и погасителен план и сертификат за
застраховка № 2218341, ведно с общи условия; Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г.; Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 19.11.2018 г.; Потвърждение за извършена цесия; Извлечение
от Приложение № 1 към индивидуалния договор за цесия,; Пълномощно от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД - 2 бр.; Уведомително писмо с изх. №
УПЦ/УПИ-С-УКФ/2218341 от 04.06.2019 г.; Уведомително писмо с изх. №
УПЦ/УПИ-С-УКФ-СД/2218341 от 04.06.2019 г.; Заверено копие от пълномощно в полза
на юрисконсулт И.Н.Н.; Платежен документ за внесена по сметка на съда държавна
такса.
Видно от приетите доказателства по делото, между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на кредитор и С.Г. В. с ЕГН **********,
с фамилия преди развода Д., в качеството й на кредитополучател и П.Г.Д. с ЕГН **********, в качеството му на поръчител, е сключен Договор за потребителски кредит № 2218341, одобрен на
31.03.2016 г. и подписан на 04.04.2016 г., с който на същата дата кредиторът е
отпуснал на ответницата сума в размер на 3000.00 лв. Въз основа на сключения
Договор за паричен заем на ответницата в настоящото производство С.Г.
В. й е преведена посочената сума, с което кредиторът изпълнил
задължението си да предостави на кредитополучателя сумата, предмет на договора.
Съгласно
условията на сключения договор страните
постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита е 3114.00 лв. и
представлява сбор от чистата стойност на кредита 3000.00 лв. и такса за
разглеждане на кредита 114.00 лв., като последната Кредитополучателят се
задължава да заплати на кредитора на 120 броя равни части, които са включени в
размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Страните постигнали
съгласие също кредитополучателят да бъде включен в Групова застраховка, по
която била договорена застрахователна премия в размер на 379.20 лв., за което
Кредитополучателят подписал декларация. Застрахователната премия също била
разделена на 120 броя месечни плащания, дължими на падежните дати на
съответните месечни погасителни вноски, а съгласно условията на сключената
застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на
съответния падеж на погасителната вноска, се предоставял едномесечен гратисен
период, в който ако не бъде извършено плащане по застрахователната премия
застрахователното покритие се прекратява автоматично, поради което за периода
считано от 1.11.2018 г. по задължението не били начислявани месечни
застрахователни премии. Ответниците се задължили да върнат посочената сума при
договорените условия, като подписването на договора удостверявало, че те са
получили договорената сума.
На 19.11.2018 г. е подписан Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ********* по силата на които вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № 2218341 е прехвърлено на цесионера
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
По силата на рамковия договор вземането
на третото лице е прехвърлено в собственост на ищеца, като последният уведомил
ответниците за това обстоятелство.
Тъй като ответниците не изпълнили
задълженията си по договора, ищцовото дружество потърсило правата си в
заповедно производство, подавайки заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК в Районен съд – Нова Загора, който образувал ч.гр.д. № 1565/2019
г. по описа на съда и е издадена исканата заповед. Срещу нея е подадено
възражение от ответника Д. в настоящото производство, което обуславя правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.
Съдът уважи
направеното искане и назначи изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза,
заключението по която е депозирано на 06.07.2020 г. с вх. № 2366 и според него:
l. Ha основание чл.12, ал.2, б.„а” от Общите условия за отпускане на потребителски кредит „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД има право да обяви всичките си вземания за предсрочно изискуеми
при просрочие и или неплащане на две погасителни вноски по Кредита /главница
и лихви/ при условие, че допуснатите нарушения не бъдат отстранени в двуседмичен
срок. С внесените суми по кредита е погасена главница до 01.03.2018 г.
Условието за обявяване на кредита за предсрочно изискуем настъпва към
01.05.2018 г. В исковата молба по процесното
дело „Агенцията за събиране на вземания” ЕАД
сочи, че е настъпила пълна изискуемост по кредита към 18.06.2019 г. - датата на
получаване на уведомлението от кредитополучателя Д., чрез ЧСИ Р.Б.М..
2. Размерът на непогасената
главница по процесния договор за периода от 01.03.2018 г. до 01.04.2026 г. е в
размер на 2 814.46 лв.
3. Размерът на непогасената
възнаградителна лихва по процесния договор за периода от 01.03.2018 г. до
19.11.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/ е в размер на 284.34 лв.
4. Лихвата за забава, вследствие на
забавено плащане по процесния Договор до датата на входиране на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и Изпълнителен лист е в размер на 141.18 лв.,
а до датата на подаване на Исковата молба в Pайонен
съд - Нова Загора е в размер на 236.01 лв.
5. Сумата предмет на процесния Договор
за заем в размер на 3000.00 лв. е преведена на кредитополучателя С.Г. Д. на
04.04.2016 г.
В с.з.вещото лице С.К. заяви,че поддържа представеното заключение
по съдебно-счетоводната експертиза, която съдът кредитира. В откритото съдебно заседание е постъпило
писмено становище от ответника П.Г.Д., чрез процесуалния му представител адв. Г.М.
от АК – Сливен, с което се сочат уважителни причини за неявяването на адв. М..
Последният сочи, че приема заключението
на вещото лице, поддържа възражението по иска, счита го за допустим, но
неоснователен и недоказан.
Навежда, че клаузата на договорена лихва в Договора за
потребителски паричен кредит № 2218341 е нищожна.
Счита, че посочения ГЛП
-15,99 % и ГПрР - 20,23 %, не са неравноправни и прекомерни съгласно
договорната практика на този вид договори.
Твърди, че изключително неправилно и
подвеждащо е вписаната в този договор: „ЛИХВА: Плаваща”, т.е. няма долна и горна граница на същата, което не
позволява да се осъществи съдебен контрол за законосъобразност на същата.
Сочи, че така крайния размер на
общата дължима сума от потребителя е 6682.44 лв. и на практика е сформирано задължение,
представляващо повече от двойния размер на Общия размер на кредита - 3 114.00
лв.
Твърди, че според разпоредбите на
чл.19, ал.З, т.З, ал.4 и ал.5 от ЗПК, нищожни са клаузите в договор за потребителски кредит, в резултат на
които годишния лихвен процент на разходите би надвишавал пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, за каквито
счита договорените за плащания
суми по договора.
На следващо място твърди също, че в материалите по делото няма представен валидно
сключен договор за застраховка, по който застрахователната премия, да е в
размер на 316.00 лева.
Няма и доказателства, че
застрахователната премия, в размер на 316.00лева, е платена от кредитодателя „УниКредит кънсювър Файненсинг” ЕАД на застрахователя „Уникредит”.
Счита извършеното
плащане на претендираната сума към ответниците за недоказано, тъй като липсва
пряко доказателство за изплатена сума на кредитополучателя или гаранта по този
договор за потребителски кредит.
Твърди, че липсва доказателство за превод
на договорената сума, от 2814.46 лв., както на кредитополучателя С.Г. Д., така
и на гаранта на кредита - ответника П.Г.Д..
Посочва, че в заключението е
посочено, че датата на усвояване на кредита е 04.04.2016 г., но не е упоменато
по какъв начин е преведена договорената сума и не е индивидуализиран
кредитополучателя на сумата.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковата
молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съдът
намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Иска се
да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на неизплатени суми
по Договор за паричен заем с № 2218341, одобрен на 31.03.2016 г. и подписан на
04.04.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, в качеството му на кредитор и С.Г.
В., с фамилия преди развода Д., в качеството й на кредитополучател и П.Г.Д., в качеството му на поръчител,
вземанията по който са били прехвърлени с договор за цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Видно
от приетите доказателства по делото,
При
възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищеца бе да докаже обстоятелствата на които се основава претенцията му, в това
число за размера на дължимите от ответниците суми и уведомяването им, че има
смяна на кредитора.
В
тежест на ответната страна бе да докаже изплатила ли е задължението си изцяло
или частично за посочения период.
С оглед
така разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от
съвкупният анализ, на които остана безспорно, че
между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на кредитор и С.Г.
В. с ЕГН **********, с фамилия преди развода Д., в качеството й на
кредитополучател и П.Г.Д. с ЕГН **********, в качеството му
на поръчител, е сключен Договор за потребителски кредит № 2218341, одобрен на
31.03.2016 г. и подписан на 04.04.2016 г., с който на същата
дата Кредиторът е отпуснал на ответницата сума в размер на 3000.00 лв. Въз
основа на сключения Договор за паричен заем на ответницата в настоящото производство С.Г. В. й е преведена посочената сума, с което Кредиторът изпълнил
задължението си да предостави на кредитополучателя сумата, предмет на договора.
Претендираните от
ищецът права произтичат от обстоятелствата, че с трето лице - кредитор са
сключили рамков договор за прехвърляне на вземанията, с който ищцовото
дружество е встъпило в правата на неудовлетворения кредитор. Видно от приетите
доказателства третото лице и ответниците са сключили договор за кредит, който
последните не са изпълнявали и са влезли в просрочие, ведно с всички
произтичащи от това последици. Ищцовото дружество е било коректно в
задълженията си и е уведомило ответниците за настъпилата цесия.
Безспорно установено
е, че са налице договорни отношения между третото лице и ответниците, заради
сключения договор. Ищцовото дружество е потърсило реализация на правата си в
заповедното производство по ч.гр.д. 1565/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
По
същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
Възраженията за нищожност на клаузи от договора като
неравноправни са неоснователни. Процесният договор за паричен заем е сключен в
съгласие с изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК (в редакцията, обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.) – в писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи е
съобразено със специалната уредба на този вид договори. Правата и задълженията
на страните по договора са изложени по ясен и разбираем начин и по своето
съдържание договорът отговаря на изискванията на закона, въведени с нормата на чл.11, ал.1 от ЗПК. Ответницата, в качеството си на кредитополучател, е получила
в заем сумата в размер на 3000.00 лв. и солидарно с ответника в качеството му
на поръчител са поели задължение за връщането й, уговорено като разсрочено на
120 месечни вноски, включващи главница и договорна /възнаградителна/ лихва,
такси и застраховка. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът
не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение,
заедно с обезщетение за забавата. Това право принадлежи само за изправната
страна по договора.
Предвид наведеното от адв. М., че крайния размер на общата дължима
сума от потребителя е 6682.44 лв. и по този начин годишния лихвен процент на
разходите надвишава пет пъти
размера на законната лихва, съдът счита за неправилно, тъй като периода за
който е посочена общо дължимата сума е 120
месеца, респ. за период от 5 години или средно по 1336.49 лв. на година, а за
съответния период петкратния размер на законната лихва на годишна база за
конкретната сума на главницата би бил 1500.00 лв., което очевидно не надвишава пет пъти размера на законната
лихва.
Относно твърдението на процесуалния представител на ответника П.Д., че в материалите по делото няма представен валидно
сключен договор за застраховка, по който застрахователната премия, да е в
размер на 316.00 лева, съдът също счита за неоснователно по следните
съображения:
На л.11 по делото е видно, че е
отпечатан Сертификат за застраховка, сключена с ответницата, а на л.8 е
посочено, че застрахователната премия е 3.16 лв. и е месечна, което е посочено
и в последната колона на погасителния план за всеки от 120 месечни вноски или
379.20 лв. общо, но съгласно условията
на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна
премия на съответния падеж на погасителната вноска, се предоставя едномесечен
гратисен период, в който ако не бъде извършено плащане по застрахователната
премия застрахователното покритие се прекратява автоматично, предвид което за
периода считано от 1.11.2018 г. по задължението не са начислявани месечни
застрахователни премии, поради което и дължимата по нея сума е редуцирана.
На последно място съдът счита
за абсолютно неоснователни твърденията във становището на адв. М., че липсва пряко доказателство за
изплатена сума на кредитополучателя или гаранта по този договор за
потребителски кредит, което е видно от приложеното авизо местен превод на л.5
от приложенията към заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Предвид гореизложеното предявеният установителен иск по
отношение на главницата следва да бъде уважен изцяло.
С оглед
уважаването на първоначалния иск съдът не следва да се произнася по евентуалния
осъдителен такъв.
Относно
разноските:
При
този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с
оглед на представените доказателства за реално извършени такива и при спазване
на правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в
размер на 664.80 лв. общо, от които 64.80 лв. държавна такса, възнаграждение за
вещо лице 300.00 лв. и юрисконсулстско възнаграждение 300.00 лв.
Съгласно
съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в
зависимост от резултата на спора
/Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т.
О., ТК/. Ето защо, ответниците, съобразно изхода от спорното исково
производство, дължат на ищеца направените в заповедното производство разноски в
размер общо на 115.80 лв., от които 65.80 лв. държавна такса и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Нова Загора
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК, по
отношение на С.Г. В. /с фамилия преди развода Д./, с
ЕГН **********, с постоянен адрес и настоящ адрес:*** -
кредитополучател и П.Г.Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес и настоящ адрес:***
Загора - поръчител, ЧЕ ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО НА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р П. Дертлиев" №
25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника юрисконсулт И.Н.Н., СУМАТА
от 3239.98 лв. /три хиляди двеста
тридесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/, от които: 2814.46
лв. /две хиляди осемстотин и четиринадесет лева и четиридесет и
шест стотинки/ - главница, 284.34 лв. /двеста осемдесет и
четири лева и тридесет и четири стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 01.03.2018 г. до 19.11.2018 г.,
141.18 лв. /сто четиридесет и един лева и осемнадесет стотинки/ - обезщетение
за забава за периода от 01.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда – 01.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.08.2019 г. - датата на подаване на Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно изплащане на
задължението, за която сума е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1064/15.10.2019 г. по ч.гр.дело № 1565/2019 г. по описа на Районен съд - Нова
Загора.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.Г. В. с ЕГН ********** и П.Г.Д., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО
НА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, СУМАТА от
664.80 лв. /шестстотин
шестдесет и четири лева и осемдесет стотинки/, разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА С.Г. В. с ЕГН ********** и П.Г.Д., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО
НА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, СУМАТА от 115.80 лв. /сто и петнадесет лева и осемдесет
стотинки/, представляващи направените разноски по ч.гр.д. № 1565/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Сливен в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: