Решение по дело №109/2023 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: 139
Дата: 13 ноември 2023 г.
Съдия: Даниела Иванчева Гишина
Дело: 20237090700109
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юли 2023 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

136    

 

гр. Габрово, 13.11.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДГАБРОВО в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

                                                                                        ДАНИЕЛА ГИШИНА

при секретаря РАДИНА ЦЕРОВСКА и с участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 109 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

             Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Е.М.Г. *** против Решение № 103 от 16.06.2023 година по АНД № 34/2023 година по описа на Районен съд – Габрово. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № ********** от 29.04.2022 година на Зам.-директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Велико Търново, с което на Е.М.Г. *** за нарушение на чл. 14б, ал. 8 във връзка с чл. 14б, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е наложена глоба по чл. 270 от ЗГ в размер на 100 /сто/ лева.

В касационната жалба се твърди, че постановеното от въззивния съд решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, като се развиват съображения, че проверката е осъществена 2 месеца след транспортиране на дървесината, поради което не може да става въпрос за достъп „в реално време“; Г. не може да бъде субект на отговорността по чл. 14б, ал. 3, т. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, тъй като не е собственик или ползвател на товарния автомобил, а е само държател – управлявал го е; задължението по чл. 14б, ал. 3, т. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии се отнася за транспортирането на обла дървесина или дърва за огрев, като в процесния случай не е установено да е превозвана такъв вид дървесина. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде отменено процесното НП.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател Е.М.Г. се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, претендира се присъждане на разноски.

Ответната по жалбата страна Зам.-директор на РДГ – Велико Търново не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. Депозиран е отговор на касационната жалба и писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, в които се заявява становище за неоснователност на жалбата, а по същество се прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение. В отговора се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

             Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

             Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.       

             Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна.

            Административнонаказателната отговорност на Е.М.Г. е ангажирана за това, че за периода от 03.08.2021 до 04.08.2021 година транспортира 10 пространствени куб. метра дървесина от дървесен вид бук, придружена с посочен превозен билет, и 5 пространствени куб. метра дървесина от дървесен вид бук, придружена с посочен превозен билет, с товарен автомобил с посочен регистрационен номер, в нарушение на чл. 14б, ал. 3, т. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, а именно – чрез предоставените потребителско име и парола от удостоверението, издадено от фирмата, монтирала GPS устройствата и доставяща услугата, не може да се осъществи достъп в реално време до информацията  от GPS устройството на товарния автомобил – „паролата или потребителското име са некоректни/неправилни“, като нарушението е извършено на територията на РДГ - Велико Търново, в подробно описан имот, представляващ частна горска територия. Според наказващия орган, с това деяние Г. е нарушил чл. 14б, ал. 8 във връзка с чл. 14б, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и с процесното НП му е наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл. 270 от ЗГ.

За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел, че наказаното лице не е собственик/ползвател на процесното ППС, но то е било управлявано именно от него, поради което се явява адресат на установените в чл. 14б, ал. 1-4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии изисквания. Предвид липсата на процесуални нарушения и основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, въззивният съд е потвърдил процесното НП.

            Според разпоредбата на чл. 148, ал. 12 от ЗГ товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им /GPS/. Редът за предоставяне на достъп до информацията за движението на превозните средства се определя с наредбата по ал. 11.

            В изпълнение на законовата делегация по чл. 148, ал. 11 от ЗГ е приета Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, според чл. 14б, ал. 1 от която товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 от ЗГ, трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им /GPS устройства/. Разпоредбата на чл. 14б, ал. 8 от същата Наредба въвежда забрана за транспортирането на дървесина и недървесни горски продукти с товарни превозни средства, за които не са изпълнени изискванията на чл. 14б, ал. 1 – 4, като според другата посочена като нарушена разпоредба на чл. 14б, ал. 3, т. 3 собствениците/ползвателите на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл. 206 ЗГ са длъжни да осигуряват непрекъснато функциониране на GPS устройството и да предоставят в съответната РДГ удостоверение, издадено от фирмата, монтирала GPS устройствата и доставяща услугата, съдържащо потребителско име и парола за достъп в реално време до информацията от GPS устройствата – важи за собственици/ползватели на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл. 206 ЗГ, които транспортират обла дървесина и дърва за огрев.

От прегледа на посочената по-горе нормативна уредба следва, че субектът на задължението за снабдяване с GPS устройства на превозните средства и мобилните обекти, и поддържане в изправност на устройството се извежда от ал. 3 на чл. 14б от посочената Наредба, според която собствениците/ползвателите на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл. 206 от ЗГ са длъжни да осигуряват непрекъснато функциониране на GPS устройството, както и достъп до информацията от него.

Посочената в НП норма на чл. 270 от ЗГ е обща и предвижда, че за други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба от 50 до 500 лева, съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание. За да бъде приложена посочената разпоредба, следва да е налице нарушение на разпоредба, вменяваща задължение/забрана за привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

В процесния случай доказателствата по делото сочат, че Г. не е собственик на ППС-то, нито е негов ползвател, тъй като не е вписан в свидетелството за регистрация съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а притежава само качеството водач на  ППС-то.

След като Г. не притежава качество, което да вменява в негово задължение снабдяването на ППС с GPS устройство и поддържане в изправност на устройството, то деянието не е съставомерно по чл. 14б, ал. 8 във връзка с чл. 14б, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, посочени като нарушени в АУАН и НП, респ. на Г. не следва да бъде налагано административно наказание по чл. 270 от ЗГ. 

Предвид гореизложеното настоящият състав на Административен съд –  Габрово намира обжалваното решение на Районен съд – Габрово за постановено в нарушение на материалния закон, което налага отмяната му, както и отмяна на обжалваното пред Районен съд – Габрово НП с ново решение по същество.

Искането на касационния жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228 от АПК и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като  в полза на касатора бъде присъдена сумата от 900 /деветстотин/ лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно представени Договори за правна защита и съдействие пред двете съдебни инстанции /л. 81 от първоинст. дело и л. 26 от настоящото дело/, който размер не е прекомерен предвид чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 103 от 16.06.2023 година, постановено по АНД № 34/2023 година по описа на Районен съд – Габрово, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********** от 29.04.2022 година на Зам.-директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на Е.М.Г. *** за нарушение на чл. 14б, ал. 8 във връзка с чл. 14б, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е наложена глоба по чл. 270 от ЗГ в размер на 100 лева.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново да заплати на Е.М.Г. *** с ЕГН ********** сумата от 900 /деветстотин/ лева разноски за двете съдебни инстанции.

 

Решението е окончателно.

 

 

                                                                                   

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

 

 

                                                                                            2.