О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 02.08.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-А въззивен
състав,
в закрито заседание на втори август през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Мариана
Георгиева ч.гр. дело № 9059 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 435 ГПК.
Образувано
е жалба на длъжника С.Щ.Н. срещу постановление за възлагане на недвижим имот от
10.05.2019г., издадено по изпълнително дело № 20188440403227 по описа на ЧСИ С.Я.,
рег. № 844 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, с което за купувач на
недвижим имот ГАРАЖ № 7, находящ се на адрес гр. София, бул. „******************,
с площ от 15, 50 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.201.79.1.25 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-50/20.06.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, е обявен Г.С.Ц..
Жалбоподателят
поддържа съображения, че публичната продан на имота е извършена в нарушение на
законовите разпоредби, а именно – на необосновано ниска цена. Твърди, че в
изпратеното съобщение за насрочената продан не е бил уведомен за цената и как е
формирана. Сочи, че от първоначалния опис и оценка на имота са изминали повече
от три месеца и неактуализирането на оценката е нарушение на закона, което
уврежда интересите на кредиторите и на длъжниците. На следващо място се
поддържа твърдение за нарушаване на правилата за разгласяване на публичната
продан, в резултат на което се явил само един купувач, което е
довело до липса на конкуренция на наддавателни предложения. В жалбата са
изложени и съображения, че още на 13.12.2018г. е подал възражение срещу
издадените заповеди за незабавно изпълнение на парично задължение, но съдебният
изпълнител необосновано дълго не е придвижил тези възражения до компетентния
съд, като е сторил това едва по време на втората публична продан. Счита, че
след провеждането на проданта, депозираните възражения се обезсмислят. Наведени
са и съображения, че не му е издаден препис от обжалваното постановление за
възлагане, както и че са нарушени правата на ипотекарните длъжници във връзка с
връчването на съобщения за издаденото постановление за възлагане, което им е
попречило да обжалват същото. По тези съображения прави искане за отмяна на издаденото
постановление за възлагане.
В
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят по изпълнителното дело – „П.И.Б.“ АД, е
подал възражение, в което са изложени подробни съображения за неоснователност
на жалбата.
В
мотивите си съдебният изпълнител развива доводи за неоснователност на жалбата.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбите пороци на обжалваното
действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Жалбата е подадена на 21.05.2019г. срещу подлежащ на обжалване
акт по чл. 435, ал. 3 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, отброяващ се от 14.05.2019г., на която дата е
връчено съобщението за издаденото постановление за възлагане, поради което се
явява процесуално допустима.
Настоящият
съдебен състав счита, че с оглед наведените основания за обжалване на
постановлението за възлагане, жалбата е НЕДОПУСТИМА
по следните съображения:
Съгласно
чл. 435, ал. 3 ГПК, постановлението за възлагане може да се обжалва само поради
това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Наддаването е
надлежно, когато са спазени изискванията на чл. 489 и чл. 490 от ГПК. Под
ненадлежно извършено наддаване законът има предвид нарушения на самата наддавателна
процедура, а не нарушения и действия преди осъществяването на тази процедура. За
да е налице втората хипотеза на чл. 435, ал. 3 от ГПК, при наддаването следва
да са постъпили най – малко две предложения и имотът да е възложен не по най –
високата предложена сума.
Съгласно
задължителните разяснения по т. 8 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на
ВКС по тълкувателно дело № 2/2013г., ОСГТК, връчването на поканата за
доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта
подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от
предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Част от
наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни
наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на
страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и
наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с
фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на
проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена
цена. Релевантни за
спора са само твърденията, касаещи реализирането на самата публична продан, а
именно: лицата, участвали в нея, направените от тях наддавателни предложения и
цената, по която е възложен имотът. Следователно, извън обхвата на проверката
остават нередовностите, допуснати преди извършване на възлагането, както и
тези, които нямат пряко отношение към редовността на извършеното наддаване при
провеждането на публичната продан.
В
конкретния случай жалбоподателят излага твърдения, че наддаването не е
извършено надлежно, тъй началната цена, от която е започнало наддаването не била
валидна и актуална и не отразявала действителната пазарна цена към датата на
обявлението на проданта. При това положение съдът намира, че макар в жалбата да
е възпроизведен бланкетно текстът на чл. 435, ал. 3 ГПК, наведените оплаквания
на жалбоподателя са свързани единствено и само с определената от съдебния
изпълнител начална цена на имота при проведената публична продан. Съгласно
гореизложените задължителни указания, действията по оценяване на имота, респ.
определянето на началната му цена, подготвят, но не са част от наддаването,
нито са свързани с възлагането на имота на наддавача, предложил най-висока
цена, поради което не са включени в обема на проверката по реда на чл. 435, ал.
3 ГПК. Същевременно в жалбата не са изложени твърдения за нарушения в
действията на съдебния изпълнител във връзка с подадените наддавателни
предложения или че е бил налице друг наддавач, предложил по-висока цена за
имота от обявеното за купувач лице. Отделно от това, следва да се има предвид,
че с изменението на нормата на чл. 435, обн. ДВ, бр. 86 от 2017г., на длъжника
е предоставена правна възможност при несъгласие с определената начална цена за
извършването на публична продан, да заяви пред съдебния изпълнител искане за
извършване на нова оценка, като на съдебен контрол подлежи отказът на съдебния
изпълнител да извърши такава. В случая жалбоподателят не твърди да е заявил искане
за извършване на нова оценка, респ. – не твърди наличие на отказ за извършване
на такава.
В
допълнение следва да се посочи, че крайната цел на публичната продан е да се
реализира предвиденото в чл. 133 ЗЗД право на кредитора да удовлетвори
вземането си от секвестируемото имущество на длъжника при липса на доброволно
изпълнение. При принудително изпълнение на парични вземания тази цел се
реализира чрез осребряване на имуществото от съдебния изпълнител и предаване на
съответната парична сума на кредитора по уредената в процесуалния закон
процедура. Реализираната при това осребряване цена на съответното имущество е
резултат от публична наддавателна процедура с писмено и устно наддаване, като
законът предвижда гаранции тази процедура да е максимално открита за участие на
всяко лице /с изключение на изрично изброените/ чрез надлежното разгласяване на
проданта. Постигнатата при тази наддавателна процедура цена на имота се приема
за реалната пазарна цена на същия - едно имущество струва толкова, за колкото може
реално да се продаде /т.е. за което се намери купувач, съгласен да заплати тази
цена/. Определянето на началната цена е само ориентир, от който да започне
наддаването, като определя долната граница, под която не може да се пада, но от
началната цена нито зависи крайната цена, нито пък тя е пазарната цена на
имота. В този смисъл за крайната реализирана пазарна цена е без значение каква
е била началната цена - вследствие на наддаването крайната цена може
многократно да надхвърли началната цена, а ако пък не са се явили наддавачи
дори за началната цена, то това само по себе си означава, че определената
начална цена е била нереално висока спрямо актуалната пазарна ситуация. Ето
защо всички доводи, че в конкретния случай определената начална цена е била
занижена спрямо действителната пазарна цена на имота, са без всякакво значение
за надлежното извършване на наддавателната процедура - действителната пазарна
цена се определя от наддаването, а не от началната цена. В същия смисъл са и задължителните разяснения по т. 8
от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г.
на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013г., ОСГТК, касаещи предмета на лимитативно посочените
от законодателя в нормата на чл. 435, ал. 3 от ГПК критерии, при които съдебният
контрол е допустим.
Допустимостта
на наведените в жалбата възражения е обусловена от надлежното излагане на
твърдения за наличието на пороци в изпълнителното производство, чието
установяване би обусловило извод за незаконосъобразност на конкретно
обжалваното изпълнително действие.
При определяне на допустимостта на възраженията
съдът изследва твърденията за фактите, а не предложенията за правна
квалификация, дадени от жалбоподателя. С оглед изложеното по-горе и при
съобразяване на задължителните разяснения по т. 8 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г.
на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013г., ОСГТК,, посочените от жалбоподателя
пороци, обосновани с нарушение на правилата за определяне на оценката на
имуществото и за разгласяване на проданта, не са допустим предмет на проверка,
която съдът дължи в настоящото производство, и поради това не следва да се
обсъждат, доколкото не биха могли да обосноват отмяна на обжалваното
изпълнително действие.
Релевираните
доводи относно необосновано забавеното администриране на подадените възражения
срещу заповедите за незабавно изпълнение са неотносими към предмета на
допустимия съдебен контрол в настоящото производство. Не подлежат на
разглеждане и наведените твърдения за нарушаване на правата на ипотекарните
длъжници, доколкото освен в предвидените от закон случаи никой не може да
предявява от свое име чужди права пред съд – чл. 26, ал. 2 от ГПК.
Предвид
избрания от законодателя подход за лимитативно очертаване на подлежащите на
обжалване действия на съдебния изпълнител и критериите, при които съдебният
контрол е допустим по отношение на постановлението за възлагане, жалбата
основана на гореописаните основания е недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане.
С
оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на ответникът по
жалбата следва да се присъдят своевременно претендираните разноски за
настоящото производство. В разглеждания случай ответникът е представляван от
юрисконсулт, поради което има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 4, вр. ал.
8 от ГПК. Размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда и не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая приложение намира разпоредбата
на чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно която
за получаване на документи и книжа по дела и изготвяне на жалби или възражения
възнаграждението е от 50 до 120 лв. Настоящият съдебен състав счита, че следва
да присъди в полза на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 50 лева, при съобразяване на вида и количеството на
извършената дейност.
Така
мотивиран, Софийският градски съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. 023258/21.05.2019г. на длъжника С.Щ.Н. срещу постановление за възлагане на недвижим имот от
10.05.2019г., издадено по изпълнително дело № 20188440403227 по описа на ЧСИ С.Я.,
рег. № 844 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, с което за купувач на
недвижим имот: ГАРАЖ № 7, находящ се на адрес гр. София, бул. „******************,
с площ от 15, 50 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.201.79.1.25 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-50/20.06.2016г. на Изпълнителния
директор на АГКК, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, е обявен Г.С.Ц..
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело № 9059/2019 год. по описа на СГС, ГО, ІІ-А
въззивен състав.
ОСЪЖДА С.Щ.Н., ЕГН **********,*** да заплати на „П.И.Б.“ АД, с ЕИК 8*******,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „************, на основание чл.
78, ал. 4, вр. ал. 8 от ГПК, сумата от 50 /петдесет/ лева - разноски за
юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.