№ 1193
гр. Пловдив, 10.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20225300501256 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.577 от ГПК.
Постъпила е жалба с вх.№ 11941 /05.05.2022г. от нотариус С.И.Й. против
Определение отказ №241/21.04.2022г. на съдия по вписванията при РС, Пловдив,
постановено по молба вх.№ 13195/21.04.2022г. на жалбоподателя, с което е постановен
отказ за вписване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот№ 113,
т.II, н.д.313 от 2022г..
Жалбоподателят излага съображения, че постановеният отказ е неправилен и
незаконосъобразен. Поддържа, че сочената в мотивите на обжалвания акт декларация
по чл.264, ал.1 от ДОПК е нотариално заверена от чуждестранен нотариус и има
апостил, което удостоверение по правилата на КМЧП и Хагската конвенция за
премахване на изискванията за легализация на чуждестранни публични документи от
1961г. е достатъчно за да се приеме за редовен документът от външна страна. Позовава
се на чл.2 от Конвенцията, съгласно който наличието на апостил задължава всички
органи в съответната държава да приемат, че съответната нотариална заверка е
извършена надлежно и че тя удовлетворява изискванията за аналогична заверка и по
българския процесуален ред. Претендира се отмяна на обжалваното определение и
задължаване на съдията по вписвания да извърши исканото вписване.
Съдът , като разгледа постъпилата частна жалба, намира, че същата е подадена в
срок, от лице, имащо право на жалба и е допустима.
С Определение отказ №241/21.04.2022г. на съдия по вписванията при РС,
Пловдив, постановено по молба вх.№ 13195/21.04.2022г. на жалбоподателя, с което е
постановен отказ за вписване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
1
имот№ 113, т.II, н.д.313 от 2022г.. Изложени са съображения, че една от представените
декларации на продавачите по чл.264 от ДОПК, макар и да има щемпел на нотариус в
щата Джорджия, САЩ, не съставлява заверка на подпис съобразно българското право,
т.к. удостоверява единствено, че е представен екземпляр от декларацията на нотариуса
за заверка. Липсвало и удостоверително изявление за извършените от нотариуса или
пред него действия. Освен това представеното удостоверение апостил не е поставено
върху самия документ, поради което и не може да се установи за кой документ се
отнася.
Съдът намира, че изложените доводи в обжалвания акт са неправилни.
Към молбата за вписване е представено заверено от нотариуса копие на
Декларация по чл.264 от ДОПК на една от продавачките – Л.Г.В., заверена от
нотариус на щата Джорджия , САЩ, с апостил и превод на апостила от заклет
преводач.
Съгл. чл.2 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на
чуждестранни публични актове /Хагската конвенция от 1961г./ всяка договаряща
държава освобождава от легализация документите, по отношение на които се прилага
тази конвенция и които трябва да се представят на нейна територия. А съгл. чл.3
единствената формална процедура, която може да се изисква за удостоверяване
истинността на подписа, на качеството, в което е действало лицето, подписало
документа и при необходимост достоверността на печата или марката, поставени върху
документа, е прилагането на описаното в чл. 4 удостоверение от компетентния за това
орган на държавата, от която произхожда документът. Това удостоверяване следва да е
извършено върху самият документ.
Предвид тази нормативна уредба, която е от по-висок ранг от вътрешното право,
при наличие на нотариална заверка в друга държава – страна по Конвенцията, и
заверка „ APOSTILLE“, следва да се приеме, че извършената заверка има същото
действие , каквото има и заверката по българските процесуални закони. Не е
необходимо да е налице съответствие в процедурите по нотариално удостоверяване в
двете държави, за да се признае от едната страна действието на извършеното във
втората от тях удостоверяване. В този смисъл не е необходимо изрично записване дали
се заверява подпис, съдържание и т.н., от страна на нотариуса в чуждата държава, за да
се приеме за надлежно извършена тази заверка според българските закони.
По отношение доводът, че заверката „ APOSTILLE“ не е положена върху самия
документ следва да се отбележи, че представените документи не са оригинали, а
заверени от нотариуса копия, поради което и такъв извод не може да бъде направен въз
основа на тези копия.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалвания отказ е неправилен и следва
да бъде отменен и на съдията по вписванията указано да извърши исканото вписване.
2
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение отказ №241/21.04.2022г. на съдия по вписванията при
РС, Пловдив, постановено по молба вх.№ 13195/21.04.2022г. на нотариус С.Й. с рег.
№131, с което е постановен отказ за вписване на нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот№ 113, т.II, н.д.313 от 2022г..
УКАЗВА на съдията по вписвания да извърши исканото вписване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3