Р
Е Ш Е Н И Е
№ 511 гр. Пловдив 11.03.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на четиринадесети февруари, през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
Секретар: Добринка Трънгалова
Прокурор: ЙОРДАНКА ТИЛОВА
като разгледа докладваното от Председателя КАНД № 79
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от М. Х. М., с постоянен адрес *** чрез пълномощник адв. Т.Ж.Ч. против
Решение № 2094/07.12.2018 г. ,
постановено по АНД № 3939/2018 г. ІІІ н.с. по описа на Районен съд – град Пловдив,
, с което е потвърдено НП № 18-1030-002851/30.04.2018 г., издадено от Началник
Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Пловдив, за наложено на жалбоподателя
административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца - за нарушение на чл.
174, ал. 3 ЗДвП.
В
жалбата са изложени касационни основания за отмяна на решението като се иска
отмяна на НП. Твърди, че не е извършил нарушението. Прави възражение за
допуснати съществени процесуални нарушения.
Ответникът ОД на МВР-Пловдив,Сектор Пътна
полиция, не дава становище по жалбата.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава
заключение, че фактическият състав на нарушението изпълнен, поради което жалбата
е основателна и следва да бъде отменено първоинстанционното решение като
неправилно.
Като
се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни
основания, Административен съд Пловдив, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК и от
лице, имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за
която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Районният
съд е бил сезиран с жалба от М. Х. М. против НП № 18-1030-002851/30.04.2018 г.,
издадено от Началник Група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, с което му е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца - за нарушение на чл.
174, ал. 3 ЗДвП.
От
фактическа страна е установено, че на 21.04.2018 г. свид. *****посетил
авиобазата, намираща се в с. Крумово по сигнал за извършено нарушение в музея
към авиобазата. При отиването си на място, пред входа на авиобазата бил
пресрещнат от свид. *****/работеща към *****, която съобщила на свид. *****, че
е станала свидетел на това как лице, видимо под влиянието на алкохол, току що е
пристигнало управлявайки автомобил и се кани отново да приведе автомобила в
движение. Свид. ***** установил в
намиращ се в непосредствена близост автомобил две лица, като на шофьорското
място стоял жалбоподателят М., а до него, на предна дясна седалка, неговият
спътник – *****. Тъй като свид. ***** бил уверен от свид. *****, че намиращият
се зад волана водач е под влияние на алкохол, тъй като непосредствено преди
това е възприела, че слизайки от колата същият залита, свид. ***** се насочил,
за да извърши сам проверка. Свид. ***** се приближил, почукал на прозореца на водача, след което разговарял с него, като
при разговорът усетил, че в действителност същият лъха на алкохол. След това
свид. ***** попитал свид. ***** дали е сигурна, че
лицето намиращо се зад волана е управлявало автомобила, на което свидетелката
отговорила с категоричност. Свид. ***** взел ключовете от автомобила от
жалбоподателя, след което извършил проверка на документите му – неговите и на
неговия спътник и повикал патрул на КАТ, за да извършат проверка за алкохол. На
място пристигнал мл.автоконтрольор от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Пловдив – свид. Ангел Ставрев, който поканил жалбоподателят М. да бъде
тестван за употреба на алкохол с дрегер, но последният категорично отказал, в
това число и да даде кръвно изследване.
Въз
основа на отказа бил съставен АУАН и съответно и обжалваното НП.
За да потвърди НП, районният съд е приел,че
нарушение е извършено, същото е квалифицирано правилно и не са налице
съществени процесуални нарушения, които да представляват отменително основание.
Решението
е неправилно:
Несъмнено е установено,че жалбоподателят
е отказал проверка с техническо средство. За да е изпълнен състава на вмененото
нарушение обаче е необходимо субектът на нарушението,към момента на неговото
извършване да е водач по смисъла на ЗДвП, защото според чл. 174, ал. 3 ЗДвП
именно водачът на МПС е административнонаказателно отговорен при отказ да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Единственото доказателство за това, че вероятно жалбоподателят е
управлявал автомобила, са показанията на свидетелката *****. Но включително и
нейните непосредствени възприятия касаят вероятност за управление на автомобила
към един минал момент,а не към момента на констатиране на нарушението. Това,че
някой държи ключовете на МПС не го прави водач. Физическото стоене в МПС,
включително и на шофьорското място, също не превръща лицето във водач. Няма
твърдения от страна на свидетелите да е имало непосредствено потегляне с
автомобила,нито се установява колко време преди това е пристигнал с автомобила
на мястото на твърдяното нарушение. Според Постановление № 1 от
17.01.1983г. по н.д. № 8/1982г. на Пленума на ВС управлението на МПС включва
всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС-та или
машини, независимо дали превозното средство или машина е в покой или движение,
когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни
последици. В
случая, нито свидетелите на извършване на нарушението,нито актосъставителя
непосредствено са възприели такива факти и обстоятелства, които да
представляват „управление” на автомобил, включително и действие по упражняване
на контрол върху същия. Автомобилът нито е бил с работещ двигател, нито е бил
придвижен посредством теглене, нито се установява по някакъв начин жалбоподателят
да е извършвал действия по упражняване на контрол върху превозното средство
така, че да е налице опасност от настъпване на съставомерни последици.
Обратното би означавало, че всеки който е собственик на автомобил,държи
ключовете му и е паркирал автомобилът си, подлежи на наказание за това,че
отказва да се тества с техническо средство или е употребил алкохол,
независимо,че няма данни непосредствено да управлява автомобилът или да има
намерение за това.
Ето защо съдът
намира,че жалбоподателят не е имал качеството на „водач” на МПС поради което и
неправилно е санкциониран.
Поради изложеното
следва да се отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно
постановление .
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2094 от 07.12.2018 г.,
постановено по АНД № 3939/2018 година по описа на Пловдивски районен съд, ІІІ
н.с. и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ
НП № 18-1030-002851/30.04.2018 г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Пловдив, за наложено на жалбоподателя
административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца - за нарушение на чл.
174, ал. 3 ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ ЧЛЕНОВЕ : 1. /п/
2. /п/
Вярно с оригинала!
Секретар:ДТ
МЗ
ЛН
ПК