Р Е Ш Е Н И Е
№ 341
04.03.2021
г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2.
МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: Г. Д.
Прокурор: Андрей Червеняков
сложи за разглеждане докладваното от съдия
М.Николова КАНД номер 196 по описа за 2021 година.
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на „Хрикол“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Златен рог“ №31,
вх.В, ет.1, ап.33, представлявано от Х.К.К.- управител, чрез процесуалния си
представител - адв. М.П. ***, със съдебен адрес:*** против Решение №
260042/23.11.2020 г., постановено по НАХД № 391/2020 г. по описа на Районен съд
- Царево, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 408003-F397136/17.01.2019 г., издадено от началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на НАП, с което на осн. чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18) във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева. В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното решение
е незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. В издадения
АУАН не са посочени ЕГН на свидетелите, неправилно е определена правната
квалификация, НП е антидатирано, като отразената в
него фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. Предвид
изложеното, се прави извод, че състава на описаното в НП администаративно
нарушение не е осъществен. Отделно от това се сочи, че се претендира наличието на
чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и на НП, както и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, се представлява от процесуален
представител – адв. П., който поддържа
жалбата на сочените в нея основания и претендира разноски, за което представя
списък.
Ответникът по касацията редовно
и своевременно призован, не изпраща процесуален представител.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за правилност и законосъобразност
на първоинстанционното решение.
Административен съд -
Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна,
имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и
в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав
намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателното постановление
отговорността на касаторът е ангажирана за това, че при
осъществена на 27.07.2018 г. в 16:25 часа проверка на търговски обект - магазин
за промишлени стоки, намиращ се в гр.Приморско, ул.”Трети март” №73,
стопанисван от „Хрикол“ ЕООД, при извършване на контрола покупка на един брой клечки за
почистване на уши, на стойност 1.50 лева и извършено плащане в брой, заплатени
от инспектор по приходите с пари в брой – 1 монета от 1 лев и 1 монета от 50
стотинки, не е издадена фискална касова бележка от регистрираното и работещо
към момента на проверката в обекта ФУ.
За установеното е
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на
който е издадено и процесното НП.
За да постанови
оспореното съдебно решение РС – Царево е приел, че АУАН и
атакуваното НП са издадени в съответствие с разпоредбите на чл.37 и чл.47 от ЗАНН. Същите са постановени от оправомощени лица, в
кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на
изискванията за форма и съдържание Съдът е намерил възраженията за допуснати
процесуални нарушения за неоснователни, а по същество е приел, че извършеното
нарушение е безспорно установено и доказано и тъй като нарушението е формално,
следователно, с факта на неиздаване на фискален касов бон към момента на
закупуване на стоката или извършване на услугата, нарушението е довършено,
поради което и правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството. Посочил е също така, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима, тъй като нарушението е формално.
Така постановеното
съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата
пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Настоящият съдебен
състав намира, че приетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и
обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването
на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в
съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е
постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения
му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства,
степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на
наложеното административно наказание, поради което възражението за
необоснованост на съдебното решение се явява неоснователно.
Касационната инстанция намира, че при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия
орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на касатора. Действително в АУАН не са вписани единните
граждански номера на свидетелите, но същите са индивидуализирани в достатъчна
степен с посочване на трите им имена и адрес, от който
при нужда да бъдат призовани,
поради което това нарушение не е съществено, тъй като
допускането му не се е отразило на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Що се касае до
възражението за антидатиране на
наказателното постановление, то съдът намира, че същото не е доказано. В
касационната жалба касаторът е изказал предположения,
че има вероятност наказателното постановление да е издадено много по-късно в
сравнение с датата, която е посочена в него, но за да може съдът да възприеме
подобен извод, е нужно тези предположения да бъдат доказани, а по делото
липсват каквито и да е доказателства, както и доказателствени
искания от страна на касатора в тази насока.
По същество, от
анализа на доказателствата по делото, в това число и от
показанията на инспектора по приходите в проведеното съдебно заседание
безспорно се установява, че плащането е било прието от
продавач-консултанта в обекта, а касов бон за същото не е бил издаден – факт, който не се
опровергава от свидетелските показания на свид. Нася
Колева, която е пристигнала в обекта в хода на извършващата се проверка, не е
присъствала по време на покупката и не е очевидец на извършеното
административно нарушение. Фактическата обстановка е правилно установена от
районния съд в съответствие с приобщените писмени и събраните гласни
доказателства и настоящата инстанция я възприема изцяло, като намира, че
изложените в касационната жалба възражения, касаещи недоказаност на извършеното
административно нарушение, се явяват неоснователни, тъй като факта, че по време
на извършване на проверката е бил издаден фискален бон, не променя извода, че
административното нарушение е осъществено, тъй като съгласно разпоредбите чл.118 ал.1 ЗДДС и чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006 год. на МФ, независимо
от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на
лицата по чл.3 ал.1 и чл.3 ал.2 ЗДДС, като ФКБ се издава при извършване на
плащането и търговеца е длъжен едновременно с получаване на плащането да
предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя освен че финализира продажбата е доказателство за извършено плащане.
В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на
плащането не е издадена ФКБ въпреки, че в търговския обект е наличен
регистриран, включен и технически изправен ЕКАФП, са безспорно установени и
факта, че такъв касов бон е издаден впоследствие, в хода на извършената
проверка, не променят този извод. В този смисъл настоящата инстанция приема, че
факта на осъществяване на състава на административното нарушение по чл.25, ал.1,
т.1 Наредба № Н-18/2006 г. е доказан и законосъобразно административнонаказателната
отговорност на търговеца е ангажирана по чл.185, ал.1 ЗДДС, съгласно който на
лице което не издаде документ по чл.118, ал.1 ЗДДС се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци и имуществена санкция за юридическите лица
и едноличните търговци като последната е от 500 лева от 2000 лева.
Настоящият съдебен
състав също не констатира наличието на основания и предпоставки за определянето
на случая за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не са налице данни за
по-ниската степен на обществена опасност на процесното
деяние в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
С оглед изложеното,
настоящият касационен състав приема, че изложените в касационната жалба
възражения се явяват неоснователни, а оспореното решение, като постановено при
правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският
административен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260042/23.11.2020 г., постановено по НАХД № 391/2020 г. по описа на Районен съд
- Царево.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.