Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 17.07.2017
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на четвърти
юли
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 14298 по описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Н.И.В.-С., А.И.П. и П.Н.В.
срещу „ДЗИ- О. З.” ЕАД, с която са предявени активно, субективно и обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 08.11.2010
г. около 16,30 часа в гр. София на автомагистрала „Тракия“ в района на 11 км е
настъпило ПТП, при което л.а.м. „Крайслер Гранд Вояджер“ с рег. № ********управляван
от К. А. Г. се движел по автомагистралата в посока от гр. София към гр. Пловдив
и в района на 11 км удря навлезлия на пътното платно и пресичащ пешеходец И.М.В.,
който пресякъл в посока отдясно наляво на посоката на движение на автомобила,
като в резултат на удара В.починал. Поддържа се, че починалият е баща на
първите две ищци и съпруг на третата. Твърди се, че л.а.м. „Крайслер Гранд
Вояджер“ с рег. № ********към датата на ПТП е бил застрахован в ответното
дружество със застрахователна полица за гражданска отговорност № 065100303011
от 06.10.2010 г., със срок на застрахователно покритие от 07.10.2010 г. до
06.10.2011 г.
Поддържа се, че във връзка с
процесното ПТП ответното дружество е предявило срещу първата ищца искове с правно
основание чл.213 КЗ /отм./, въз основа на което е образувано гр.д. № 30352/2013
г. по описа на СРС, 41 състав. Твърди се, че по делото е постановено решение,
което не е влязло в сила и с което са отхвърлени като неоснователни исковете на
ответното дружество. Прието е, че процесното ПТП е настъпило в резултат на
виновните действия както на водача на МПС, така и на пешеходеца, като е
определен процент съпричиняване в размер на 50%, уважено е възражението за
прихващане на ищцата. Поддържа се, че смъртта на бащата и съпруга на ищците е
тежък удар, непрежалима загуба.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата Н.И.В.-С. сумата от
45 104,46 лв.-неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от причинената смърт на баща й И.М.В., като тази сума е получена след като от
сумата от 100 000 лв. е намалена с 50 000 лв., представляваща 50%
съпричиняване на вредоносния резултат от починалия И.М.В., а сумата от
50 000 лв. е намалена със сумата от 4895,54 лв., погасена чрез прихващане
съобразно Решение постановено по гр.д. № 30352/2013 г. по описа на СРС, 41
състав,
На ищцата А.И.П. и П.Н.В. да
заплати суми от по 50 000 лв. за всяка една от двете ищци, които са пряка
и непосредствена последица от причинената смърт на бащата и съпруга на ищците -
И.М.В., като тази сума е получена след като от сумата от 100 000 лв. е
намалена с 50 000 лв., представляваща 50% съпричиняване на вредоносния
резултат от починалия И.М.В., ведно със законните лихви върху главниците,
считано от датата на увреждане-08.11.2010 г. до окончателното им изплащане.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт
Кантарджиев, надлежно упълномощен с пълномощно, приложено към отговора на
исковата молба.
Оспорва предявените искове по
основание и размер като неоснователни. Заявява възражение за давност на
основание чл.197 от КЗ по отношение на главницата, а по отношение на лихвите на
основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Възразява срещу искането за спиране на делото
до приключване на спора по гр.д. № 30352/13 г. на СРС, 41 състав, поради липса
на преюдициалност. Твърди, че неправилно СРС е приел за разглеждане направеното
пред него възражение, тъй като същото е било за сума над 25 000 лв.
Оспорва изцяло наличието на виновно поведение от страна на застрахования при
ответното дружество водач К.А.Г., като твърди, че същият се е движел с
разрешената скорост за движение, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и
предотврати настъпването на общественоопасните последици. Твърди се виновно и
противоправно поведение само от страна на пострадалия, което се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Оспорва исковете
по размер като завишени. Евентуално завява възражение за намаляване на
отговорността на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД с твърдението, че приносът на
пострадалия е минимум 80%.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищците депозират допълнителна искова молба, с която изцяло оспорват отговора на
ответника и възраженията направени с него като неоснователни.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът не е депозирал допълнителен отговор.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител по
съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки.
Претендира разноски, съгласно представен списък, включително и адвокатско
възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявените искове.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Поддържа
недопустимост на иска на една от ищците.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С констативен
протокол за ПТП № К-104 от 08.11.2010 г., протокол за оглед на местопроизшествие
от 08.11.2010 г. и фотоалбум и скица към него, както и от свидетелските
показания на К.А.Г. и от приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ се
установява, че на 08.11.2010 г. около 16,30 часа на автомагистрала „Тракия“ в
средната пътна лента на платното за движение в посока към гр. Пловдив се движел
л.а.м. „Крайслер Гранд Вояджер“ с рег. № *******, със скорост от порядъка на
110-130 км/ч. В района на километър 10+500 в същото време И.М.В. в качеството
си на пешеходец, предприема пресичане на платното на АМ „Тракия“ предназначено
за движение в посока към гр. Пловдив, в посока от дясно на ляво, като преди
това е преминал над дясната предпазна мантинела. Водачът на автомобила е имал
възможност да види и възприеме пешеходеца от момента, в който той преминава над
мантинелата. Установява се, че водачът на автомобила е имал възможност да види
и да предприеме аварийно спиране своевременно и спрямо момента, в който
пешеходецът стъпва на лентата за аварийно спиране, той е имал възможност да
спре преди мястото на удара и да не допусне ПТП. Установява се още, че при
забелязване на опасността от достатъчно разстояние, посредством престрояване в
съседната лента /лявата/, водачът е могъл да заобиколи пешеходеца, имайки
предвид мястото на удара върху пътното платно и върху автомобила.
Между страните е прието за
безспорно, че по отношение на увреждащото МПС е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица № 065100303011 от 06.10.2010 г., със срок на застрахователно
покритие от 07.10.2010 г. до 06.10.2011 г. при ответното дружество.
От изслушаната и неоспорена от
страните СМЕ се установява, че причината са смъртта на И.М.В. е съчетана травма
с водеща гръдно-коремната травма. Описаните травматични увреждания добре
отговарят да бъдат получени при ПТП на 08.11.2010 г. Между уврежданията
получени при ПТП и причината за смъртта съществува пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка. Приживе на пострадалия М. са поставени диагнози:
хронична исхемична болест на сърцето, начална коксартроза, гонартроза, които
заболявания и с оглед възрастта-80 години, обуславят ниска скорост на движение
на пешеходеца.
От удостоверение за наследници №
АИОЗ-1198 от 26.10.2015 г. на СО, район И.се установява, че наследници по закон
на починалия на 08.11.2010 г. И.М.В. са ищците по делото-първите две, негови
дъщеря, третата-съпруга.
По искове с правно основание
чл.213, ал.1 КЗ /отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД и иск с правно основание чл.86, ал.1
от ЗЗД, предявени от „ДЗИ-О. З.“ ЕАД против Н.И.В.-С. за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 7969,92 лв. и мораторна лихва в размер
на 1802,81 лв. е било образувано гр.дело № 30352/2013 г. по описа на СРС, 41 състав.
По делото е постановено Решение № І-41-152 от 26.02.2015 г., поправено с
Решение от 21.07.2015 г., което не е влязло в сила и с което исковете са
отхвърлени за разликата над 3992,46 лв. с включени 15 лв. ликвидационни
разноски до пълния претендиран размер от 7969,92 лв. за главница и за разликата
над 903,08 лв. до пълния претендиран размер от 1802,81 лв. на основание чл.51,
ал.2 от ЗЗД, поради прието съпричиняване в размер на 50%, а исковете за сумите
от 3992,46 лв. с включени 15 лв. ликвидационни разноски и 903,08 лв.-мораторна
лихва, или сума в общ размер 4 895,54 лв., дължими от Н.И.В.-С. на
основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на
„ДЗИ-О. З.“ ЕАД, са отхвърлени като погасени чрез прихващане с дължимата от „ДЗИ-О. З.“ ЕАД на Н.И.В.-С. на
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, във връзка с чл.45 от ЗЗД сума от
50 000 лв.-застрахователно обезщетение, до размера на по-малката измежду
двете суми, т.е. до сумата от 4 895,54 лв.
След извършена служебна справка
съдът констатира, че горното решение е потвърдено изцяло с влязло в сила на 28.06.2017
г. Решение № 3434/18.05.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 9119/2016 г. по описа
на СГС, ІІІ-в състав.
Пред настоящата инстанция са
разпитани свидетелите И.В.С.и И.Й.Л..
Свидетелката С. установява, че познава
ищците повече от десет години, тъй като са съседи в бл. 345. Установява, че
пострадалият дядо И. е помагал на целия вход. Като роднина винаги е събирал
децата си на тържества, на Нова година, И.овден, правел страхотни купони.
Помагал винаги на децата си, на съседите.Той обединявал семейство, вход, блок.
Бил много добър човек. След смъртта му ищците изживели голям шок. Пострадалият
гледал съпругата си, която е почти неподвижна. Сега това вършат дъщерите му Н.
и А.. И. вършел абсолютно всичко, бил много работлив и отзивчив. Винаги се
отнасял с уважение към деца, внуци, съпруга. Не се карали. И. живеел само със
съпругата си, а дъщерите им живеели отделно. На всеки празник той ги събирал,
той ги сплотявал.
Свидетеля Л. установява, че познава
И. от 1992 г. Били колеги, работели в строителството. Познава и дъщеря му Н.,
тъй като били и с нея колеги известно време. Познава и съпругата му, защото
станали и семейни приятели. Бай И. бил много принципен човек, авторитет.
Последните години И. се движел малко трудничко, имал пейсмейкър. И. бил стожер
за семейството. Загубата за ищците е огромна.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във
връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата
и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
По отношение
допустимостта на иска на ищцата Н.И.В.. Безспорно е, че предмет на исковата
претенция на тази ищца е вземането
й над сумата над компенсацията по гр.дело № 30352/2013 г. по
описа на СРС, 41 състав в размер на 4 895,54 лв. и до пълния размер на вземането.
Настоящият съдебен
състав намира, че искът за тази разлика е допустим, като споделя виждането в
съдебната практика, че когато ответникът е предявил насрещно вземане с
възражение за прихващане, чийто размер е по-голям от вземането по първоначалния
иск, то предмет на възражението за прихващане и на делото става само тази част
от вземането, която е предявена за прихващане. Горницата над този размер не
става предмет на възражението за прихващане и делото, както е при частичния иск,
т.е. силата на пресъдено нещо, формирана с решението по предходното дело,
обхваща само прихванатата част от вземането.
В този смисъл
Определение № 665/30.07.2015 г. на ВКС, І т.о., с което не е допуснато касационно обжалване на Решение №
1071 от 09.06.2014 год. по гр.д.№ 1229/2014 год. на Пловдивския окръжен съд, с
което последният се е произнесъл по същество именно за вземане над прихваната
част по предходен процес.
По съществото на
спора.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 08.11.2010
г. между прекия причинител водачът на л.а.м. „Крайслер Гранд Вояджер“ с рег. № ********и
ответното дружество.
Безспорно със
заключенията на СМЕ и САТЕ се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинена
смърт на И.М.В., баща на първите две ищци и съпруга на третата ищца.
Безспорно се установява виновно
поведение от страна на водача К. А. Г.. Установява се, че същият е имал
възможност да предотврати настъпването на произшествието, както и че е нарушил
нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, съобразно която всеки водач трябва да управлява
автомобила си така, че при възникване на опасност да може да я предотврати.
Неоснователно е твърдението на
ответника, че водачът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и предотврати
настъпването на общественоопасните последици.
В правната теория и съдебна практика е
изяснено, че деянието е случайно, когато водачът на МПС не е могъл, нито е бил
длъжен да предвиди настъпването на обществено-опасните последици и обективно
каквото и да направи да не е в състояние да ги предотврати. Но тази
невъзможност да предвиди и предотврати престъпните последици не следва да се
дължи на предходното му собствено виновно неспазване на правилата за движение.
Само когато липсват всички елементи на непредпазливата вина, ще е налице
"случайно събитие" по см. на чл. 15 НК.
Предвид горното и предвид
безспорно установеното, че водачът на автомобила е имал възможност да види и
възприеме пешеходеца от момента, в който той преминава над мантинелата и да
предприеме аварийно спиране своевременно и спрямо момента, в който пешеходецът
стъпва на лентата за аварийно спиране, съответно е имал възможност да спре
преди мястото на удара и да не допусне ПТП, което от своя страна сочи на
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, то не е налице хипотезата на „случайно
събитие“.
Безспорно
пострадалият И.М.В. също е бил в нарушение на нормата на чл.55, ал.1 от ЗДвП /
На път,
обозначен като автомагистрала или скоростен път със съответния пътен знак, е
разрешено движението само на автомобили и мотоциклети, чиято конструктивна
максимална скорост надвишава 50 km/h. Движението на други пътни превозни
средства, както и движението на
пешеходци, воденето на животни и навлизането на автомобили, теглещи пътни
превозни средства с гъвкава връзка, е
забранено/.
В този смисъл с поведението си
същият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Извършеното от пострадалия нарушение на правилата за
движение по пътищата е в пряка причинна връзка
с резултата. С оглед
поведението и на двамата участници в произшествието, съдът намира, че
съпричиняването от страна на пострадалия е в размер на 50%.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
От събраните и приети по делото
писмени доказателства, безспорно се установява настъпилото на 08.11.2010 г. произшествие, както и вината на застрахования
водач за настъпването му.
Предвид горното
исковете са доказани по своето основание.
По възражението на
ответника, че вземанията на ищците са погасени по давност.
Съобразно
нормата на чл. 197 от КЗ /отм./, правата по застрахователния договор се погасяват с
тригодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното
събитие, а при застраховки "Живот" и "Злополука" и при
застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II,
буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на
настъпване на събитието.
Т.е., правата по договора за застраховка
"гражданска отговорност" се погасяват с изтичането на петгодишна
давност от настъпването на застрахователното събитие, т.е. от 08.11.2010 г. За разлика от общата разпоредба на чл.
114 ЗЗД, при застраховките законодателят не свързва началото на давностния срок
с изискуемостта на вземането, а със застрахователното събитие. В тази връзка
посочената специална нормативна уредба на давността при застраховките, приета в
чл. 197 КЗ /отм./, изключва приложението на общите
разпоредби на ЗЗД.
Вземането за лихви
при упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската
отговорност на делинквента се погасява с кратката тригодишна давност по чл.
111, б. "в" ЗЗД, считано от деня на настъпилото увреждане, от когато
е изискуемо вземането за обезщетение от непозволено увреждане, т.е. от
08.11.2010 г. В този смисъл Решение
№ 95 от 26.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3060/2013 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК и в този смисъл съставляващо задължителна за съда практика.
При това положение
вземанията на ищците за главница не са се погасили по давност, тъй като
застрахователното събитие е настъпило на 08.11.2010 г., а исковата молба е
предявена в съда на 06.11.2015 г., т.е. в рамките на петгодишния срок.
С оглед на горното
вземанията за лихви са се погасили по давност за периода от 08.11.2010 г. до
05.11.2012 г., поради което и за този период исковете за лихви ще следва да
бъдат отхвърлени като погасени по давност, съответно ще следва да бъдат уважени
за периода от 06.11.2012 г. до окончателното изплащане.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за
да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на
непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното З. лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно,
като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до
700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева -
при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са
приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително
по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, като в конкретния случай тези
суми са съответно 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв. Конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което е причинена
смъртта на съпруга и
баща на ищците/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищците Н.И.В.-С. и А.И.П. след смъртта на баща им
болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от тях отрицателни емоции, и близката връзка, привързаността между дъщерите и бащата. Болките
и страданията, които ищците
ще продължат да изпитват
от загубата на баща
си, трябва да бъдат отчетени
при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Предвид изложените съображения настоящият
съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на
по 80 000
лв. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент,
то тези обезщетения се явяват справедливи по смисъла на чл. 52 ЗЗД. При определяне на размера съдът
съобразява, че ищците и баща им не са споделяли общ дом и домакинство, за
разликата от третата ищца. Като съобразява последното обстоятелство, както и
обстоятелството, че починалият И.М.В. е полагал грижи и гледал третата ищца,
негова съпруга, която е почти неподвижна /установява се от показанията на
свидетелката С./, съдът намира, че обезщетението за тази ищца следва да е в
размер на 100 000 лв. Последната е останала сама, загубвайки подкрепата и
помощта на своя съпруг.
Като се отчете приетия от съда
процент съпричиняване в размер на 50%, признат изрично от ищците в исковата им
молба, то претенциите се явяват основателни съответно за сумите от по
40 000 лв. за първите две ищци и 50 000 лв. за третата ищца, в който
размер следва да бъдат уважени исковите претенции. Така определеното
обезщетение за първата ищца Н.В. следва да бъде намалено със сумата от
4 895,54 лв., с която сума е погасено задължението й към ответника в
предходния процес, поради което искът на тази ищца се явява основателен за
сумата от 35 104,46 лв.
Съдът намира, че не е обвързан от
формираната СПН в предходното дело по отношение на приетия от съда размер на
дължимото застрахователно обезщетение по отношение на първата ищца. Съгласно
чл. 298, ал. 4 от ГПК, решението влиза в сила по отношение на разрешените
с него искания и възражения за право на задържане и прихващане. Действително
при извършване на прихващане със сума, в случая съставляваща стойност на застрахователно
обезщетение, съдът на практика се произнася по стойността на това обезщетение,
но за тази стойност не се създава сила на присъдено нещо. С признаване на
прихващане се погасява вземането до размера на претендираното с иска вземане,
но със сила на присъдено нещо се признава, че това вземане е погасено до
определен размер поради прихващане. Не се създава сила на пресъдено нещо за
по-високия размер над сумата, с която е възможно прихващане.
Не е спорно и се установява от приобщените по делото не влезли в сила
съдебни актове, че претенцията на ищцата Н.И. за главница е била предмет на
гр.д. № 30352 по описа за 2013 г. на Софийски районен съд, 41 състав, като
вземането е било заявено под формата на възражение за прихващане.
Безспорно на основание чл. 298, ал.4 ГПК се формира сила на пресъдено нещо
по отношение на уваженото възражение за прихващане до размера на предявения
първоначален иск, който е отхвърлен именно поради извършеното прихващане. В
тази си част възражението е обективирано и вземането индивидуализирано в
диспозитива на съдебното решение, поради което и се обхваща от силата на
пресъдено нещо.
Следователно СПН трябва да бъде зачетена при разглеждане на иска за
горницата, тъй като формираната сила на пресъдено нещо е обхванала правопораждащия
юридически факт на вземането, т.е. налице е сила на присъдено нещо досежно
основанието на предявения иск, но не и относно размера, надхвърлящ
обективирания в диспозитива на съдебното решение.
Предвид основателността и доказаността на главните претенции, основателни и
доказани са акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на законна лихва, считано от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не
е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Основателно е възражението обаче,
че вземането на ищците за лихва за периода от 08.11.2010 г. до 05.11.2012 г. са
се погасили по давност, поради което исковете и за този период ще следва да
бъдат отхвърлени като погасени по давност. Следва да бъде присъдена лихва върху
главниците, считано от 06.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумите.
По разноските в процеса:
Предвид изхода на делото разноски
се дължат на страните по делото съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете.
Ищцата Н.В. и съобразно
предявения от нея иск в размер на 45 104,46 лв. е направила разноски О. в
размер на 1 928,22 лв., от която сума държавна такса в размер на
1 804,18 лв. и 124,04 лв.-депозити вещи лица, съответни на размера на
предявения от нея иск. От тази сума и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сумата от 1 500,72 лв.,
която е съответна на уважената част от иска /35 104,46 лв./
Ищцата А.И. и съобразно предявения
от нея иск в размер на 50 000 лв. е направила разноски О. в размер на 2 137,50
лв., от която сума държавна такса в размер на 2 000 лв. и 137,50 лв.-депозити
вещи лица, съответни на размера на предявения от нея иск. От тази сума и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати
сумата от 1 710 лв., която е съответна на уважената част от иска /40 000
лв./
Ищцата П.В. и съобразно
предявения от нея иск в размер на 50 000 лв. е направила разноски О. в размер
на 2 137,50 лв., от която сума държавна такса в размер на 2 000 лв. и
137,50 лв.-депозити вещи лица, съответни на размера на предявения от нея иск.
Предвид, че искът на тази ищца се уважава в пълен размер, то и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи разноските на тази ищца в пълен размер.
Видно от представените три броя
договори за правна помощ от 23.01.2017 г. адвокат Ч. е осъществявал безплатна
правна помощ на трите ищци, поради което и на основание чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата ответникът ще следва да заплати на адвокат Ч. и дължимото му се
адвокатско възнаграждение.
При материален интерес в размер
на 45 104,46 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение,
изчислен на основание чл.7, ал.2, т.4 (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от
2014 г., бр. 84 от 2016 г. 25.10.2016 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 1 883,13 лв. От тази сума ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на адвокат Ч. съответно сумата от 1 465,61 лв.,
която е съответна на уважената част от иска /35 104,46 лв./
При материален интерес от
50 000 лв. изчислено по горния начин минималното адвокатско възнаграждение
възлиза на сумата от 2 030 лв. От тази сума ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати 1 624 лв. за представителство на ищцата А.И., съобразно
уважената част от иска й /40 000 лв./ и пълния размер от 2 030 лв. за
представителство на ищцата П.В., чийто иск е уважен в пълен размер. Или О.
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Ч. адвокатско
възнаграждение в размер на 5 119,61 лв.
Ответникът е направил разноски в
размер на 265 лв.-депозит вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на
450 лв., определено на основание на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от
24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
От общата сума от 715 лв. и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците Н.В. и А.И. ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
сумата от 98,40 лв., която е съответна на отхвърлената част от исковете /20000
лв./ или по 49,20 лв. всяка една от тях, като след извършена компенсация до
размера на по-малката сума ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
ищцата Н.В. разноски в размер на 1 451,52 лв., а на ищцата А.И. разноски в
размер на 1 660,80 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ-О. З.” ЕАД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД да заплати на Н.И.В.-С., ЕГН **********,***
сумата от 35 104,46 лв. /тридесет и пет хиляди сто и четири и 0,46 лв./,
на А.И.П., ЕГН **********,*** да заплати сумата от 40 000 лв. /четиридесет
хиляди лв./, а на П.Н.В., ЕГН **********,*** сумата от 50 000 лв.
/петдесет хиляди лв./, застрахователно обезщетение за претърпените от ищците
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния
наследодател И.М.В., настъпила в пряка причинно-следствена връзка от ПТП
осъществено на 08.11.2010 г. на автомагистрала „Тракия“, в района на километър
10+500, виновно причинено от водача на л.а.м. „Крайслер Гранд Вояджер“ с рег. №
********с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № 065100303011
от 06.10.2010 г., със срок на застрахователно покритие от 07.10.2010 г. до
06.10.2011 г. при „ДЗИ-О. З.” ЕАД, ведно със законната лихва върху горните
главници, считано от 06.11.2012 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от Н.И.В.-С. иск за неимуществени вреди за
разликата над сумата от 35 104,46 лв. до пълния претендиран размер от
45 104,46 лв., а искът за неимуществени вреди на А.И.П. за разликата над
сумата от 40 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв.,
както и исковете на трите ищци за присъждане на законна лихва върху главниците
за периода от 08.11.2010 г. до 05.11.2012 г. като погасени по давност.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О. З.” ЕАД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК да
заплати на Н.И.В.-С., ЕГН **********,*** сумата от 1 451,52 лв. /хиляда
четиристотин петдесет и един и 0,52 лв./, на А.И.П., ЕГН **********,*** да
заплати сумата 1 660,80 лв. /хиляда шестстотин и шестдесет и 0,80 лв./, а
на П.Н.В., ЕГН **********,*** сумата от 2 137,50 лв. /две хиляди сто
тридесет и седем и 0,50 лв./ разноски направени от ищците пред настоящата
инстанция, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2
във връзка с ал.1 от Закона за адвокатурата „ДЗИ-О. З.” ЕАД, дружество вписано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат А. Вячеславов Ч., ЕГН **********,***
адвокатско възнаграждение в размер на 5 119,61 лв. /пет хиляди сто и
деветнадесет и 0,61 лв./
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: