Решение по дело №905/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по подадена частна жалба от М. Л. Т. и А. О. Т. против определение № 1630/27.2.2013 г., постановено по гр.д. № 176 по описа за 2013 г. на БРС.

Сочи се в жалбата, че определението е незаконосъобразно. РС не е съоразил фазата, в която се намира производството, обезпечителнана нужда и доказателствените искания, част от който са с цел установяване исковата претенция, които искания са напълно достатъчни за да обезпечат вероятната основателност на иска и наличието на обезпечителна нужда. Съдът е следвало да отчете и данните за поведението на ответника, с оглед опасността за ищците да стане невъзможно или да бъде затруднено осъществяването на правата им по решение, евентуално в тяхна полза.

Жалбата е допустима. За преценка на основателността й настоящият състав съобрази следното:

Предявен е иск от ищците Тодорови за прогласяване нищожността на покупко-продажбата, материализирана в нотариален акт № 182/2010 г., поради липса на тяхно съгласие, както и да се признае за установено спрямо ответника И. Е., че са собственици на процесния имот, който последния владее без правно основание и се осъди да им предаде владението. При условията на евентуалност е предявен и иск за прогласяване унищожаемостта на сделката, поради измама – умишленото им въвеждане в заблуда от страна на бащата на ответника да сключат покупко-продажба със сина му. Районният съд е приел исковете за допустими, но с оглед етапа на делото и представените доказателства е счел, че същите са вероятно неоснователни, поради което е е отхвърлил искането на ищците за допускане на обезпечение на предявените искове, чрез налагане на възбрана върху имота, предмет на сделката.

Ищците твърдят в исковата молба, че се занимават с отглеждането на животни в с. Делвино и поради нужда от финансови средства са се обърнали към бащата на ответника – Любомир Е. за помощ. Той им е отпуснал сумата от 10 000 лв. и за да обезпечи вземането си е поискал да ипотекират имотите си в с. Делвино до момента, в който му върнат парите. В кантората на нотариуса им е било обяснено, че подписват договор за учредяване на договорна ипотека като нотариалният акт не им е бил четен, а само предоставен за подпис. По време на подписването му са дошли Любомир Е. със сина му и незнаят кой е подписал документа, тъй като са изчакали пред кабинета на нотариуса. След подписването на акта им е била предоставена сумата, която са върнали, така като са се договорили. През цялото време на погасяване на вноските Любомир Е. им е внушавал, че всичко е наред, идвал е на домашни празненства сам и със семейството си и не е давал никакъв повод, че има нередност в отношенията им, или че те ищците не живеят в собствено жилище. Не им е издавал разписки за плащанията по връщане на сумите с думите ”.. на цигани ли ще се правим, ние ядем от една паница…, така че няма да се лъжим…”. След изплащане на сумата и след като са поискали да се отмени ипотеката Е. се е разкрещял и ги е изгонил от офиса си. Впоследствие опитите за разговори с него са останали безрезултатни. Получили са нотариална покана, че имота си в с. Делвино са продали на ответника И. Е. и в едногодишен срок от продажбата е следвало да го освободят. Не са изпълнили поканата, тъй като не са знаели, че са продали имота. Това са разбрали от въвода във владение на ЧСИ, поради което сега са на улицата. Затова сочат, че са собственици на имота, а продажбата на същия е нищожна, тъй като не е налице тяхно съгласие за продаването му, съотв. при условията на евентуалност – сделката е унищожаема, поради измама.

РС за да отхвърли искането за обезпечаване е приел, че представените доказателства не сочат вероятна основателност на исковете, наличието на която е необходима предпоставка наред с допустимостта им и наличие на обезпечителна нужда от конкретно сочената обезпечителна мярка, за да се допусне обезпечаване. Настоящият състав не споделя категоричното становище на РС, че исковете са вероятно неоснователни, тъй като то не държи сметка за тезата на ищците за поведението на бащата на ответника по повод дадения им от него заем и това, че се оказва,че имотът вместо да са го ипотекирали са го продали на неговия син. В контекста на тези твърдения и етапа на делото /размяна на книжата/ според окръжния съд за исковете, предявени от ищците не са достатъчни представените писмени доказателства, за да се направи обоснован извод за вероятната им основателност. Но поради твърденията в исковата молба, не може да се приеме категоричния извод на РС, че исковете са вероятно неоснователни. Когато ищецът не разполага с такива документи, доказващи факта, пораждащ претендираното право законът му позволява да може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи гаранция и съотв. се допусне обезпечение по т. 2 на чл. 391, ал. 1 от ГПК. По този начин при недостатъчно доказателства за извода за вероятната основателност на иска се балансират интересите и на двете страни по делото – от една страна ищецът да може да обезпечи изпълнението на евентуално решение в негова полза, а от друга - ответникът предвид интеревенцията в правната му сфера– да обезпечи евентуална претенция за обезщетение за причинени вреди от евентуално неоснователно интервениране в правната му сфера. Затова и допускането на обезпечението следва да стане при условията на гаранция. С оглед данъчната оценка на имота съдът определя тази гаранция като 10% от нея или размерът на гаранцията възлиза на 215 лв. Исканата обезпечителна мярка „възбрана” е адекватна като се съобрази характера на исковете. Ето защо атакуваният акт като незаконосъобразен следва да се отмени и се постанови уважаване на молбата за обезпечаване на предявените искове при условията на парична гаранция.

По изложените съображения съдът

О п р е д е л и:

Отменя определение № 1630/27.2.2013 г., постановено по гр.д. № 176 по описа за 2013 г. на БРС и вместо него постановява:

ДОПУСКА обезпечение на предявените от М. Л. Т., ЕГН *, и А. О. Т., ЕГН *, двамата жители на гр.Б., съдебен адрес гр.Б., ул.”Т. А.”, № 41, .2, кантора на адвокат Гергана Юруков срещу И. Л. Е., ЕГН *, адрес гр.Б., ул. „А. К.”, № 8, искове с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, предл.2 от ЗЗДог, чл.29 от ЗЗДог и чл.108 от ЗС, чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху недвижимия имот, представляващ 1/2 идеална част от имот пл.№ 45 по кадастралния план на с.Делвино, общ.Б., одобрен със заповед № 300-4-67/08.10.2002 г., с площ на целия имот 1272 кв.м., при граници на имота - от две страни улици, имот пл.№ 328 и имот пл.№ 5003, ведно с източния близнак от построената в южната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 48 кв.м., записан на името на ответника.

ОПРЕДЕЛЯ парична гаранция в размер на 215 лв., вносима от М. Л. Т. и А. О. Т. като след представяне на доказателства за внасянето й ще се издаде обезпечителна заповед.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителите тече от връчването му, а за ответника – от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от службата при вписвания, пред ВКС.

Председател: Членове: