№ 4530
гр. Варна, 22.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20213100502832 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЕТ „ТЕРРА-ЛЕКС-ГАЛИНА
СТЕФАНОВА“, ЕИК *********, със седалище гр.Варна срещу разпореждане
за издаване на изпълнителен лист № 263915/15.07.2021 год., постановено по
гр.д. № 14262/2019 год. на ВРС – 19 състав.
Твърди се от частния жалбоподател, че постановеното разпореждане е
неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Сочи се, че неправилно съдът е преценил наличието
на предпоставките за издаване на изпълнителен лист поради обстоятелството,
че както в постановеното първоинстанционно решение по гр.д. №
014262/2019 год. на ВРС, така и в въззивното такова по в.гр.д. № 3117/2020
год. по описа на ВОС е постановени в нарушение на разпоредбата на чл.236,
ал.1 т.7 ГПК, тъй като не съдържат банкова сметка, по която да се приведат
присъдените суми или друг начин на плащане. Твърдят се и пороци на
съдебния акт с оглед неотграничаване на имуществото на едноличния
търговец от това на физическото лице и респективно определяне на пасивно
легитимираното по иска лице, като се твърди, че ЕТ няма качеството на
потребител и постановеното в обратния смисъл решение противоречи на
практиката на ВКС.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
1
След запознаване с писмените доказателства по делото и като
съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен
съд намира частната жалба за частично основателна, поради следните
съображения:
Производството пред Районен съд – Варна е било образувано по искова
молба на „В и К – Варна“ ООД срещу ЕТ „Терра-Лекс-Галина Стефанова“, с
която съдът е сезиран с установителен иск за признаване на установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 3115.86 лева – главница за ползвани и
незаплатени ВиК услуги за периода 12.06.2018-18.08.2019 год., сумата от
28.87 лева – лихва за забава върху тази сума за периода 27.08.2018 год. –
15.06.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда -17.06.2019 год. до оканчателното
заплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 4688/18.06.2019 год. по ЧГР № 9358/2019 год.
по описа на ВРС – 24 състав.
С решение № 3194/16.07.2020 год., постановено по делото, исковият съд
е уважил предявения установителен исккато е осъдил ответника да заплати
сторените в исковото и заповедното производство разноски, което решение е
потвърдено от ВОС с решение № 166/27.01.2021 год. по в.гр.д. №-3117/2020
год.
След влизане в сила на съдебното решение за установяване на
вземането, ищецът е депозирал молба вх.№ 293787/09.07.2021 год., с която е
сезирал съда с искане за издаване на изпълнителен лист за вземането по
заповедта за изпълнение и разноските в исковото и заповедно производство,
по повод която молба исковият съд е постановил разпореждане №
27662/12.07.2021 год. за издаване на изпълнителен лист, който е издаден на
15.07.2021 год. с № 263915.
Така постановеното разпореждане е частично недопустимо, поради
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.404 т. 1 ГПК, на принудително изпълнение
подлежат влезлите в сила решения и определения на съдилищата,
осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение,
съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение,
които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно
изпълнение, както и решенията и определенията на арбитражните съдилища и
сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, като чл.405, ал.2 ГПК
определя и компетентния да издаде изпълнителния лист съд -
първоинстанционния съд, който е разглеждал делото, когато се касае за
влязло в сила съдебно решение или определение или съда, който е издал
заповедта за изпълнение, а когато актът подлежи на незабавно изпълнение -
съда, който е постановил решението или заповедта за изпълнение.
В конкретния случай, видно от данните по първоинстанционното дело,
исковият съд е издал изпълнителен лист не само по отношение на
2
присъдените с първоинстанционното и въззивното решение разноски, по
отношение на които е компетентен да издаде изпълнителен лист в хипотезата
на чл.404 т.1 предложение първо, но и по отношение на присъдените със
заповедта за изпълнение суми, въпреки че постановеното от него решение по
установителния иск не се ползва с изпълнителна сила.
За последните, както изрично разпоредбите на чл.404 т.1 и чл.416 ГПК
предвиждат, компетентен е съда, който е издал заповедта за изпълнение. При
влязло в сила решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение
влиза в сила и има годен за принудително изпълнение предмет като именно
на съда, разгледал заявлението и постановил заповедта, е преценката за
влизането й в сила - изцяло или по отношение на отделни вземания /така и
разясненията по т.12 от ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС/. Както е
посочено в т.14 от цитираното ТР, действието на съдебното решение за
уважаване на иска по чл.415, ал.1, респ. чл.422 ГПК за установяване на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е идентично по
последици с осъдителното решение за същото вземане - създаване на
изпълнително основание за принудително събиране на вземането -
заповедта за изпълнение. Само то обаче не съставлява такова и този извод
не се следва по аналогия от компетентността на исковия съд за издаване на
изпълнителен лист за разноските в заповедното и исковото производства и
при издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска или
прекратяване на производството. Първият случай попада в общата
компетентност на съда, постановил влязлото в сила определение, какъвто
характер има решението в частта за разноските, а вторите – е изключение от
общото правило, което като уредена с процесуална норма, която по правило е
императивна, не може да бъде тълкувано разширително.
Като е излязъл извън правомощията си, съдът, разгледал исковото
производство, е постановил недопустим акт, който в частта относно
присъдените със заповедта суми /3115.86 лева – главница за ползвани и
незаплатени ВиК услуги за периода 12.06.2018-18.08.2019 год., сумата от
28.87 лева – лихва за забава върху тази сума за периода 27.08.2018 год. –
15.06.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда -17.06.2019 год. до окончателното
заплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 4688/18.06.2019 год. по ЧГР № 9358/2019 год.
по описа на ВРС – 24 състав/ следва да се обезсили, като молба вх.№
293787/09.07.2021 год. бъде изпратена за произнасяне в тази й част на съда,
издал заповедта за изпълнение.
В частта относно присъдените със съдебните решения разноски в
исковите и заповедно производства /за сумите от 331.73 лева, 87.90 лева и 100
лева/, разпореждането е правилно. Оплакванията на частния жалбоподател за
незаконосъобразност на акта в тази част са неоснователни. Изискване за
посочване на банкова сметка законът поставя при предявяване на осъдителен
иск, а не на установителен такъв или при постановяване на определения,
3
какъвто характер има решението на съда в частта за разноските. Останалите
оплаквания, свързани с производствата пред ВРС и ВОС по повод проведения
установителен иск, са недопустими и релевантни в преценка наличието или
липсата на предпоставки за издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното, СЪДЪТ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА разпореждане № 27662/12.07.2021 год. за издаване на
изпълнителен лист № 263915/15.07.2021 год. В ЧАСТТА относно
присъдените със заповедта суми /3115.86 лева – главница за ползвани и
незаплатени ВиК услуги за периода 12.06.2018-18.08.2019 год., сумата от
28.87 лева – лихва за забава върху тази сума за периода 27.08.2018 год. –
15.06.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда -17.06.2019 год. до окончателното
заплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 4688/18.06.2019 год. по ЧГР № 9358/2019 год.
по описа на ВРС – 24 състав/ КАТО ПРЕПРАЩА молба вх.№
293787/09.07.2021 год. на ВРС, в тази й част, за произнасяне от компетентния
съд – съда, издал заповед бъде изпратена за произнасяне в тази й част на
съда, издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
4688/18.06.2019 год. по ЧГР № 9358/2019 год. по описа на ВРС – 24 състав
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 27662/12.07.2021 год. за издаване на
изпълнителен лист № 263915/15.07.2021 год. В ЧАСТТА присъдените със
съдебните решения разноски в исковите и заповедно производства /за сумите
от 331.73 лева, 87.90 лева и 100 лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4