Р Е
Ш Е Н
И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
София,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
IV –ти въззивен състав, в публично заседание, проведено на осми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Евелина
Папазян
ЧЛЕНОВЕ:Атанас Н.Атанасов
Мл.съдия:Ива Нешева
При участието на секретаря Татяна
Асенова и прокурор Дойчо Траев, разгледа
докладваното от съдия Папазян ВНОХД 4443 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и
сл. от НПК
Образувано е по жалба на адв. М.Г., в
качеството й на служебен защитник на подсъдимия М.Н.Д. срещу присъда на СРС,
НО, 94 състав, постановена на 06.06.2018 година по НОХД № 3343/2018 година, с която подсъдимият е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е
отложено за изпитателен срок от три години, и наказание „глоба“ в размер на
1 000 лв. С присъдата на подсъдимия
е наложено наказание „лишаване от правоуправление“ за срок от една
година, като са му възложени направените по делото разноски. В жалбата се
отправя искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с
която подсъдимият Д. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. С присъдата подсъдимият е оправдан за това да е управлявал моторно
превозно средство след употреба на висикорисково наркотично вещество – кокаин.
Въззивният съд, по реда на чл.327 от НПК, с определение е счел, че не се налага разпит на свидетели, вещи лица и
подсъдим.
В открито съдебно заседание, проведено
на 08.03.2019 год., представителят на държавното обвинение моли жалбата да бъде
оставена без уважение, а присъдата на СРС да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия, в лицето на
адв .Ч. моли жалбата да бъде уважена, като подсъдимия бъде признат за невиновен
и оправдан изцяло. Алтернативно моли присъдата да бъде отменена, а делото да
бъде върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав.
Подсъдимият дава обяснения пред
въззивната инстанция, в своя защита моли за справедливост.
В последната си дума, подсъдимият счита,
че делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите изложени във въззивните жалби,
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, за да се произнесе взе предвид следното:
Първостепенният съд е извършил
задълбочен, прецизен и внимателен анализ на доказателствената съвкупност по
делото и правилно е установил фактическата обстановка. Без да променя съществено
изводите на районния съд, СГС приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият М.Н.Д. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование,
безработен, живущ *** с ЕГН **********.
Полицейските служители при ОСПС- ОВОР-
СДВР Д.Д. и П.К.за времето от 20:30 ч. на 05.12.2017 год. до 08:30 ч. на
06.12.2017 год.били назначени като АП 904, като обслужвали района на автомагистрала
„Люлин“ до 9,6 км. на територията на СДВР. Свидетелите Д. иК.провеждали на
територията на гр. София акция, свързана с установяване на водачи, управляващи
моторни превозни средства след употреба на наркотични вещества. В тази връзка,
около 00:50 ч. на 06.12.2017 год., в района на 7- ми километър, преди първи
тунел по автомагистрала „Люлин“, спрели за проверка управлявания от подсъдимия М.Д.
лек автомобил, марка „Ауди“, модел „S8“ , с рег. № *******който се движел с посока на
движение от гр. София към гр. Перник. При извършване на проверката,
полицейските служители усетили миризма на марихуана в купето, след което
попитали подсъдимия за къде пътува, на което той отговорил, че пътува за гр.
Ботевград. Тъй като Ботевград е в друга посока, а не в посоката, в която се
намирал в това време подсъдимият, свидетелите Д. иК.попитали подсъдимия дали
знае къде се намира гр. Ботевград, при което той им отговорил, че не знае, а
просто шофира. Поведението на подсъдимия било видимо превъзбудено и еуфорично.
Свидетелите поискали от подсъдимия да представи документ за самоличност, както
и документи, свързани с автомобила, което Д. направил. При извършване на оглед
на автомобила, свидетелите възприели в пепелника саморъчно свита цигара, поради което поискали
съдействие от 06 РУ – СДВР, както и от екип на ОПП- СДВР. На място пристигнала
огледна група от 06 РУ- СДВР, като при извършеното претърсване и изземване в
управлявания от подсъдимия лек автомобил в пепелника била иззета 1 брой
саморъчно направена цигара с тегло 0,31 грама, растителната маса, която наподобявала коноп, както и един брой
газов пистолет. Подсъдимият бил откаран в 06 РУ – СДВР, където на място
пристигнал екип на ОПП- СДВР. Подсъдимият бил изпробван за употреба на
наркотични вещества с техническо средство – дрегер „DrugTest 5000 STK6“, проба № 0162, който
отчел положителен резултат за употреба на канабис. На подсъдимия бил съставен
АУАН, бл. № 492908/06.12.2017 год. за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Също така бил издаден и талон за изследване бл. № 0006705, който бил предаден
на Д. в 04:35 ч. на същата дата – 06.12.2017 год., с указания, че следва да се
яви във ВМА до 05:20 ч. на 06.12.2017 год. Отказал да подпише талона за
медицинско изследване, като отказът му бил удостоверен с подписа на един
свидетел. След това, полицейските служители транспортирали подс. Д. до ВМА,
където същият дал кръв и урина за токсилогично изследване.
От назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство съдебно- химическа /токсикологична/ експертиза, у подсъдимия
Д. се установила комбинирана употреба на тетрахидроканабинол и кокаин, като към
момента на медицинското изследване с водещо значение бил тетрахидроканабинолът.
Съгласно експертното заключение, в предоставените за изследване кръвни проби,
били установени метаболити на тетрахидроканабинол, а метаболите на кокаин били
установени само в урината, като такива липсвали в кръвта и оралната течност.
Горната фактическа обстановка,
въззивният съд прие въз основа на събраните и проверени доказателства и
доказателствени средства: обясненията на подсъдимия Д., показанията на
свидетелите Д. Д. и П.К./приобщени на осн. чл. 281, ал.5 вр. ал. 1от НПК/,
протокол за претърсване и изземване, протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества, експертна справка, АУАН, ЗПАМ,
талон за изследване, справка – картона на водача, протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и /или
наркотични вещества или техни аналози, справка за съдимост, заключението на
съдебно- химическа /токсикологична експертиза.
Софийски градски съд намира, че събраните
от първоинстанционния съд гласни и писмени доказателства са достатъчни и
взаимосвързани, за да бъдат направени правни изводи, които настоящият съд смята
за правилни, задълбочени и детайлно обсъдени.
Анализирайки доказателствата по делото,
въззивният съд, подобно на РС, даде вяра на показанията на свидетелите Д. и К..
Двамата полицейски служители, в показанията си заявяват, че при изпълнение на служебните си задължения са
спрели за проверка автомобила, управляван от подсъдимия, при което усетили
миризма на марихуана, като същият бил със силно зачервени очи и разширени
зеници, в приповдигнато настроение. Това накарало служителите да извършат
претърсване на автомобила, при което установили наличието на един брой
саморъчно свита цигара с бяла хартия от тревиста маса. Направен бил и тест с „ Drug Test 5000 STK 6“, проба № 0162,
който отчел положителен резултат за употреба на канабис. В тази част, показанията
на свидетелите Д. иК.са последователни, логични и непротиворечиви, като кореспондират
и на останалия събран по делото
доказателствен материал. Липсата на спомен у свидетелите досежно датата и часа на
инкриминираното събитие, правилно е преодоляна от СРС чрез прочитане и
приобщаване на показанията им от досъдебното производство по реда на чл. 281,
ал.5 вр. ал. 1 от НПК. Все така правилно, контролираният съд е констатирал и разминаване
в показанията на свидетелите Д. иК.в частта, в която заявяват, че резултатът от
проверката с теста показал наличието на два вида наркотични вещества –
марихуана и кокаин. Това обстоятелство се опровергава на първо място от
съставения АУАН, според който отчетения
резултат с техничското средство- „Drug Test 5000 STK 6“ е само за наличието на канабис, а на следващо
място и от заключението на вещите лица,
според което метаболит на кокаин не е установен в кръвта и оралната течност.
Въззивният съд намира обясненията на
подсъдимия за хаотични, непоследователни
и вътрешно противоречиви. Разпитан в хода на съдебното производство пред първия
съд, подсъдимият Д. първоначално заявява, че не е употребявал наркотични
вещества, но „за да не излезе, че не съм нищо употребявал, казвам – консумирал
съм марихуана, но мисля че преди един ден“, след това, в разпита си посочва, че
е употребил марихуана, но смята, че това не може да се улови от апарата. Същият
както сам признава е мислел, че обстоятелството, че е приел наркотичното
вещество преди известен период от време няма да отчете положителен резултат и
поради това се е съгласил да даде проба
за изследване с тест и чрез даване на кръв и урина, поради което при отчитане
на резултатите бил много изненадан. Противоречия се наблюдават и в заявеното от
подсъдимия относно периода на употреба на това наркотично вещество. В началото
на разпита си пред първоинстанционния съд подсъдимият посочваче е употребил
марихуана един ден преди инкриминираната дата. Няколко изречение по-надолу
твърди, че не е употребявал марихуана в близките дни преди инцидента. Набляга
на това, че полицейските служители са допуснали ред нарушения, свързани с правото му
на защита, извършването на претърсване и изземване в автомобила му, при което
била открита ръчно направена цигара с тревиста маса и газов пистолет и т.н. Пред
въззивния съд, подсъдимият заявява, че е употребил марихуана, но доста по-рано
във времето, преди процесната случка, като не е активен консуматор, а по- скоро
седял до хора, които са били употребили марихуана. По отношение на кокаина,
подс. Д. заявява, че никога не е употребявал, тъй като е спортист, а пък
цигарата, която била открита в пепелника на автомобила му била на негов
приятел, а не негова.
Анализирайки обясненията на подсъдимия Д.,
настоящият съдебен състав намира, че същите се опровергават от останалия доказателствен
материал, най –напред от показанията на свидетелите Д. и К., които установили миризма
на марихуана в автомобила, управляван от подсъдимия, а след това възприели и неадекватното му поведение, както и от
изготвената по делото съдебно –химическата експертиза на проби от кръв и урина,
което експертно заключение, съдът намира за изготвено от компетентни лица,
притежаващи необходимите научни знания в областта и даващи пълен, обоснован,
компетентен и обективен отговор на поставените въпроси и което заключение, съдът
напълно кредитира. Всичко това дава
основание на съда да достигне до извод,
че подсъдимият е управлявал моторно превозно средство след употреба на
наркотично вещество – марихуана. В този смисъл, Софийски градски съд намира, че
подсъдимият Д. цели изграждането на защитна версия, насочена към разколебаване
на обвинителната теза. Въззивният съд намира, че обясненията на подсъдимия са
както важен източник на доказателства, така и основно средство за защита,
упражняването на което не води до задължение за поведение, насочено към
разкриване на обективната истина. В този смисъл, твърденията на подсъдимия, че
е употребявал марихуана доста преди процесната случка, като стоял до лица,
които са употребявали, се явява своеобразна защитна реакция в резултат на
собственото си неправомерно поведение, поради което и съдът не кредитира. Тези
обяснения са изолирани и противоречат изцяло на събрания по делото
доказателствен материал.
По отношение на довода, изтъкнат от
защитата в допълнението към въззивната
жалба, че подсъдимият в отговор на шега е посочил, че пътува към гр. Ботевград,
съдът счита за несъстоятелен и не може да се съгласи с него. Както вече се
посочи по- горе, от показанията на полицейските служители, кредитирани от съда,
е видно, че подс. Д. е имал неадекватно поведение и същият не е знаел за къде
пътува, а от друга страна това обстоятелство не е в пряка връзка с релевантните
по делото факти, доколкото за съставомерността на деянието по чл.343б ал.3 НК
не е необходимо да се установи дали и в каква степен субектът на престъплението
е бил повлиян от употребеното наркотично вещество.
Също така, в отговор на защитата, че
поведението на подсъдимия се оборва от протокола за медицинско изследване,
изготвен от д-р Й.А., лекар токсиколог при ВМА, в който е отразено обратното, а
именно, че поведението на подс. Д. е било адекватно, то следва да се отбележи,
че часът на полицейската проверка е бил около 00:50 ч. на 06.12.2017 год., а
протоколът е съставен в 03:30 часа на същата дата, т.е. почти три часа, след
извършването на проверката от органите на реда. От тези факти се извежда
изводът, че поведението на подсъдимия би могло наистина да търпи промяна в този
времеви отрязък, но касателно привличане на подсъдимия към наказателна
отговорност имащо значение в случая е фактът на управление на моторно превозно
средство след употреба на наркотично вещество - марихуана, която употреба е
безспорно доказана.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От обективна страна, на 06.12.2017 год.,
около 00:50 часа в гр. София, в района на 7- ми километър /първи тунел/ по
автомагистрала „Люлин“ с посока на движение от град София към град Перник,
подсъдимият М.Д. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка
„Ауди“, модел „S8“,
с рег. № *******след употреба на наркотични вещества – коноп, което е
високорисково наркотично вещество, съгласно Приложение 1 към чл. 3, т.1 от Наредба за реда и
класификацията на растенията и веществата като наркотични, в сила от 10.11.2011
год., издадена въз основа на чл.3, ал.2 ЗКНВП, установено по надлежния ред – с
протокол за съдебно химическа експертиза с изх. № 110/05.01.2018 год. на ВМА-
София.
От субективна страна, деянието е
осъществено при форма на вина- пряк умисъл, съгласно чл. 11, ал. 2 от НК, като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, а именно че
управлява МПС след употреба на наркотични вещества.
Безспорно по делото се установи, че
именно подсъдимият е управлявал лекия автомобил, спрян за проверка на
инкриминираните дата и място, като също така се установи и че същият е
употребил наркотично вещество – марихуана. От експертното заключение се
установява, че марихуаната е употребена в период от 12-24 часа преди вземане на
биологичните проби, а употребата на кокаин, предвид обстоятелството, че
метаболити на веществото са установени само в урината, но не и в кръвта и
оралната течност, експертите сочат употреба на преди повече от 24-36 часа. Така
изготвено, заключението дава отговор на въпроса дали подс. Д. е употребил
наркотични вещества, като отговорът е положителен. В случая, за да има
обусловена съставомерност на посоченото в обвинителния акт деяние е достатъчно
да бъде установено именно този факт - употребата, а не дали и до колко е
повлиян от нея.В този смисъл, в разпоредбата на чл. 343 б, ал.3 от НК,
законодателят не е предвидил употребата на наркотичното вещество в организма да
бъде установена в определено количество, както е например при употребата на
алкохол /предишните алинеи 1 и 2 на същия член/. Също така, както вече се
посочи, не се изисква подсъдимият, при управление на МПС да е бил повлиян от
употребеното наркотично вещество, като достатъчно е било и резултатът от
направения полеви тест с „ Drug test
500 STK6“
дрегер. Въпреки това обаче, полицейските служители Д. иК.съставили талон за изследване
с указания подсъдимият да се яви във ВМА – гр. София, където същия дал проби от кръв
и урина, а в ДП е била назначена и изготвена СХЕ, на базата на която СРС е направил правилни и задълбочени правни
изводи. Настоящият съд е длъжен да
отбележи, че са положени максимални усилия за установяване наличието на
наркотични вещества в организма на подсъдимия, като такива безспорно са
установени. Ето защо, въззивният съд изразява несъгласие със защитника на
подсъдимия по отношение на довода, че липсата на законоустановен количествен
критерий за сравнение, обуславя извода, че разглежданото престъпление ще бъде
осъществено само в случаите, когато субекта не само управлява МПС след употреба
на наркотично вещество, но следва и да е под въздействие на така употребените
вещества. Аналогично се явяват несъстоятелни и доводите на подсъдимия по
отношение на това, че не е бил повлиян от наркотичното вещество при управлението
на автомобила.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че първостепенният съд аргументирано е направил извод за липса на
съзнание у подсъдимия, че управлява моторно превозно средство след употреба на
наркотичното вещество кокаин, базирайки се на експертното мнение, че употребата
е била за период повече от 24-36 часа преди вземане на биологичните проби.
При индивидуализацията на наказанието, първостепенният
съд е взел предвид всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства.
Правилно СРС е констатирал, че към датата на извършване на деянието, институтът
на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание /чл.78 а от НК/ е бил неприложим по отношение на възведеното с
обвинителния акт престъпление. Настоящият съд намира, че така наложените
наказания от една година „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено на
основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години, лишаването му от
право да управлява МПС за срок от една година, както и наложената глоба в
размер на 1000 лв. са законосъобразно и
чрез тях ще бъдат постигнати целите, визирани в чл. 36 от НК. Така определените наказания са в справедлив
размер , като в конкретния случай не са
налице предпоставките на чл. 55 от НК, тъй като не се открояват нито многобройни,
нито изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, при което и най-
лекото, предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко. В тази
връзка, исканията на подс. Д. за налагане на „по-малка“ присъда в случая не
могат да бъдат споделени от въззивния съд.
При този изход на делото, правилно са възложени
в тежест на подсъдимия и направените по делото разноски.
При така изложените съображения,
Софийски градски съд намира, че при извършване на цялостната служебна проверка
на присъдата извън оплакванията на подсъдимия и неговата защита, не се откриха
други основания за неговата отмяна.
Предвид изложеното и на основание чл.
334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 06.06.2018 г. на СРС, 94 – ти
състав, НО, постановена по НОХД № 3343/ 2018 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.