Р Е Ш Е Н И Е
№2724/26.6.2020г.
гр.Варна 26.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІ състав в открито съдебно заседание проведено на 26.06.2020г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
,като разгледа докладваното от съдията гр.д.№5443/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 от ГПК.
Производството е образувано по молба на Р.Й. за допълване на постановеното по делото решение №4835/11.11.2019г. постановено по делото чрез произнасяне и по предявеният иск за присъждане на лихва за забава в размер на 1 459.90лв. за времето от 20.05.2016г. до 5.04.2019г. начислена върху претендираната главница от 6 134.79лв.
Ответната страна не е изразила становище по основателността на искането, като в отговора си е посочила само, че действително има пропуск на съда да се произнесе по претендираната лихва.
Решаващия състав намира молбата за допълване за основателна. Видно е, че съдът в исковата молба е сезиран с искане за присъждане и на сумата от 1 459.90лв. лихва върху претендираните 4 674.89лв. главница начислена за времето от 20.05.2016г. до 5.04.2019г., като липсва обсъждане на тази претенция и произнасяне по нея с постановените по същество на спора актове.
Претенцията за лихва се явява обусловена-акцесорна на главния иск, като същият в настоящото производство е уважен до посочения размер на главница върху която е определена лихвата и това води на извода за доказаност по основание на претенцията. Що се отнася до дължимата се конкретна сума следва да се има предвид следното-главната претенция е по реда на чл.208 от КЗ отм. като застрахователното събитие е настъпило на 23.04.2016г. от която датата за ответника е възникнало задължението да заплати на ищеца дължимото се застрахователно обезщетение. От друга страна началната датата от която се претендира лихвата е почти месец след датата на настъпване на застрахователното събитие поради което следва да се приеме, че застрахователят действително е изпаднал в забава от тази дата. От друга страна крайната датата е преди завеждане на исковата молба и предвид възприетото от съда наличие на неизпълнение от страна на застрахователя за плащане на дължимото се застрахователно обезщетение се явява надлежно определена поради което съдът счита, че искът е доказан и по период. По отношение на размера на претенцията при липсата на други извършени процесуални действия съдът приема, че той следва да бъде определен служебно при което размера на задължението се установява на 1 364.86лв. и претенцията следва да бъде уважена до този размер като се отхвърли за разликата над него до търсените 1 459.90лв.
о за основателно.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ДОПУСКА допълване на постановеното по гр.д.№5445/2019г. на ВРС решение №4835/11.11.2019г. като:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“, ЕИК121265177, със седалище гр.София и адрес на управление ***, представлявано от Александър Петров Личев и Румен К.Д. да заплати на Р.И.Й. ЕГН**********,*** сумата от 1 364.86лв. лихва за забава за времето от 20.05.2016г. до 5.04.2019г. начислена върху претендираните и присъдени 4 674.89лв., като отхвърля претенцията за разликата над присъдената сума до търсените 1 459.90лв., на осн. чл.86 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: