№ 117
гр. София , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20201000503350 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 69 от 17.06.2020 г. по т. д. № 143/2019 г. Врачански окръжен съд /ВрОС/ е
осъдил „Бул Инс” АД да заплати на Ц. И. К. сумата от 200 000 лв., предявени частично от
сума в размер на 300 000 лв. и на Д. И. К. сумата от 150 000 лв., предявени частично от сума
в размер на 250 000 лв. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, представляващи обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди, причинени в резултат от ПТП, настъпило на
13.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2019 г. до окончателното
изплащане на обезщетението. В съответствие с изхода на делото, страните са осъдени да
заплатят и съответните съдебно-деловодни разноски в първата инстанция, както и
възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/ в полза на процесуалния
представител на ищците адв. Т. от АК-Кюстендил.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответника „Бул Инс“ АД, които го
обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. В жалбата на застрахователя се твърди, че решението, в осъдителната му
част е неправилно поради нарушение разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като изтъква доводи за
отхвърляне на претенциите изцяло или намаляване поради прекомерност на размера на
присъденото обезщетение. Излага съображения, че причинените вреди не са в резултат на
деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, а в резултат на случайно деяние според дадената в чл. 15
НК дефиниция. Претендира съпричиняване от страна на пострадалия, като излага, че с
1
поведението си, той сам се е поставил в риск. Моли съдът да отмени решението в
обжалваните части изцяло или да намали размера на присъдените обезщетения за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното плащане. Претендира
присъждането на разноски и адвокатски хонорар пред двете съдебни инстанции.
С писмен отговор по чл. 263 ГПК, въззивната жалба се оспорва от ищците като
неоснователна. Претендира се възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за втората инстанция.
Софийски апелативен съд, след като обсъди становищата на страните във връзка с
атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е срещу
подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Не са събирани нови
доказателства пред апелативния съд.
Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ - претендират се обезщетения за
неимуществени вреди от ПТП, причинени от смъртта на И. Д. К. пряко от застрахователя по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” на участвалия в произшествието водач
на превозното средство – л. а. „Фолксваген“, модел „Джета” с рег. номер ********, ведно
със съответни обезщетения за забава по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За да уважи исковете в
посочените по-горе размери, първоинстанционният съд, след анализ на събраните по делото
доказателства, е приел за установени предпоставките за ангажиране отговорността на
застрахователя – противоправно поведение на делинквента, както и че управляваното от
последния моторно-превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска
„Гражданска отговорност”. Приел е, че справедливият размер на обезщетение възлиза на
200 000 лв. за Ц. И. К., предявени частично от сума в размер на 300 000 лв. и 150 000 лв. за
Д. И. К., предявени частично от сума в размер на 250 000 лв. За достигане до тези суми е
намерено, че не е налице съпричиняване.
Оплакванията във въззивната жалба са, че причинените вреди не са в резултат на деликт по
смисъла на чл. 45 ЗЗД, а в резултат на случайно деяние според дадената в чл. 15 НК
дефиниция, по размерите на определените обезщетения за неимуществени вреди, както и
относно това има ли принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и ако има - в какъв обем следва
2
да се определи той.
На първо място САС намира, че от събрания по делото в хода на първоинстанционното
производство доказателствен материал категорично се установяват елементите от
фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ, а именно: наличие на нанесени неимуществени
вреди от управляващ застрахован при ответното дружество автомобил, противоправното
поведение и вината, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените
на ищците неимуществени вреди.
По първоинстанционното дело и до произнасянето в настоящото производство не е
представена влязла в сила присъда, касателно процесното ПТП.
От представените по първоинстанционното дело доказателства – констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие,
заключението по САТЕ и свидетелските показания на св. П. Я. и Н. Х., се установява, че на
13.04.2019 г, около 22.34 ч, лекият автомобил „Форксваген Джета“ с per. № ******** след
излизане от двора на дом в с. Горно Пещене, ул. „Кирил и Методи“ № 27 е спрял на около 5
- 6 м. със задната част на автомобила от линията на ориентира /от портата/ с насоченост на
челната му част в посока пътя и надлъжна ос перпендикулярна на портата. В един момент от
спряло положение водача на лекия автомобил е включил на задна скорост на движение,
автомобила тръгва назад и със задната челна част на лекия автомобил в областта на ляв
калник в задната му челна част е достигнал до затварящото се крило на портата, зад което се
е намирал пострадалият И. К., удря се в крилото, което придобива скоростта на движение на
автомобила, като същото с тази скорост се повръща назад и удря тялото на пострадалия,
вероятно в начално съприкосновение в главата, челно. След навлизане на автомобила със
заден мост на около 2,5 м. в двора спира, след което водача включва на предна предавка и
излиза от двора.
Пострадалият човек, след излизане на лекия автомобил от двора, предприема действие на
затваряне на портата, като първо хваща дясното крило на портата и започва придвижването
му със спокоен ход на затваряне. В момент на достигане на края на крилото до положение
на затваряне, с оставащи около 0,5 - 0,8 м., пострадалият се е намирал с тялото си зад края
на крилото и в този момент същото е ударено от лекият автомобил с придобиване на
скорост в обратна на затварянето от около 23,58 км/ч, с която скорост удря тялото на
пострадалия.
Включването от предна на задна предавка, се е осъществило след спиране на автомобила.
След излизане от двора с движение на предна предавка, водача му е спрял автомобила,
изключил предна предавка, без изключване на двигателя и след това е включил задна
предавка.
3
От намиращите се по делото данни не се установяват данни за напускане на пострадалия на
имота, през портата от момента на напускане на автомобила от имота до настъпване на
произшествието, т.е. пострадалия не се е приближавал в този период до автомобила.
Заключението, прието в първата инстанция, изготвено от вещо лице-автоексперт е, че от
техническа гледна точка причини за настъпилото ПТП е неправомерно действие на водача
на лекият автомобил с лоста за превключване на скоростите - включване на задна скорост от
водача на лекият автомобил и тръгване назад с рязко подадена газ в момент, в който
пострадалият е затварял крилото на портата зад него на имот, находящ се в с. Горно
Пещене, общ. гр. Враца, на ул. „Кирил и Методи“ № 27.Заключението се приема и от САС
като обективно и компетентно.
Според заключението по приетата пред първоинстанционния съд съдебномедицинска
експертиза /СМЕ/ съществува пряка причинно-следствена връзка между настъпилата смърт
на И. К. и процесното ПТП. Смъртта е настъпила на 20.04.2019 г. вследствие на открита
черепномозъчна травма множествени счупвания на черепния свод, счупване на черепната
основа, импресионно счупване на тилната кост вдясно, надлежаща рана вляво челно,
мозъчна контузия, двустранни кръвоизливи над твърдата и под меките мозъчни обвивки,
довела до състояние несъвместимо с живота – мозъчна смърт.
Настоящия съдебен състав не споделя възражението в подадената жалба, че причинените
вреди не са в резултат на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, а в резултат на „случайно
деяние“ според дадената в чл. 15 НК дефиниция. Доказателствата по делото ценени
поотделно и в тяхната съвкупност сочат, че делинквента е бил длъжен и е могъл да
предвиди общественоопасните последици от конкретно предприетото му поведение, като
водач на МПС, по повод реакцията му с лоста за превключване на скоростите - включване
на задна скорост от водача на лекият автомобил и тръгване назад с рязко подадена газ в
момент в който пострадалият е затварял крилото на портата зад него. С предприетата
маневра е нарушил правилата за движение от ЗДвП, а именно чл. 40 от този нормативен акт,
сочещ, че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, както и че по време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Тази
разпоредба се явява нарушена от делинквента. Поради тези аргументи настоящата
инстанция намира, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 15 НК.
По отношение справедливостта на присъдените обезщетения за неимуществени вреди и
оплакванията за това в жалбата:
Жалбата на застрахователя в тази й част е частично основателна.
Според САС справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди
4
за ищеца Ц. И. К., възлиза на 160 000 лева, на Д. И. К. на 130 000 лв. За да стигне до този
извод, САС отчита събраните пред ВрОС гласни доказателства относно интензитета на
болките и страданията при ищците. Нужно е още да се вземат предвид лимитите на
застрахователните обезщетения по застраховка „ГО на автомобилистите” за 2019 г., както и
данните за икономическата обстановка в страната, която също се е променяла предвид
данните за минималната работна заплата в България. Тя е била 560 лева към 13.04.2019 г.
В първата инстанция са разпитани свидетелите Л. В. К. и С. Д. К. относно търпените от
ищците неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на И. К..
Свидетеля К. сочи, че познава пострадалия от около 30 години, като особено добър колега,
лекар, служител и професионалист. Амбициозен, широкоскроен с добри познания и опит,
добър човек – „ларж“. Пострадалият е говорил пред свидетеля за своя баща и син, разказвал
е само добри неща за тях.
Свидетелят К. сочи, че животът на ищците се е променил драстично, след смъртта на И. К. –
баща на Ц. К. и син на Д. К.. Познавал е и тримата от повече от 20 години. Много са
преживели заедно. Пострадалият е живеел със своя баща в с. Горно Пещене. И. К. е имал от
предишен брак и друг по-голям син, който е починал и цялото му внимание и бащина обич
са били насочени към синът му Ц. К.. Желаел е той също да завърши медицина и да може да
му помага, като баща със съвети. Синът Ц. е студент по медицина пети курс в гр. София и
му е трудно без неговия баща. Без неговите напътствия и морална и финансова помощ.
Свидетелят сочи, че не е познавал по отговорен човек от И. К.. Той е бил за сина си, като
баща и майка. Пострадалият е имал над средното ниво на доходи и винаги се е грижил
добре за сина си и своя баща. Винаги пострадалия е бил със своя баща и се е грижил за него.
Всяка вечер е бил при него. Пострадалия е ремонтирал къщата в с. Горно Пещене за да
могат там да се събират с баща си и своите близки. След инцидента свидетелят се е виждал
със бащата на И. К.. Същият е бил съкрушен, не е виждал смисъл да живее. Видно от
приетата по делото съдебно психиатрична експертиза Ц. К. и Д. К. след процесното ПТП и
загубата на И. К. са преживели остра стресова реакция, която се изразява в тревожност,
подтиснатост, разстройство на съня, плач и тъга. Острата стресова реакция е преминала в
разстройство на адаптацията, изразяващо се в невъзможност за изпълнение на обичайните
им задължения. Това разстройство към настоящия момент е отзвучало.
Настоящата инстанция намира, че обезщетенията, присъдени от ВрОС са завишени.
Правилно е намерено, че болките и страданията на преживелия баща и тези на сина на
пострадалия трябва да бъдат обезщетени с различни суми. Това е така, тъй като от
свидетелските показания, дадени разпитаните в първата инстанция свидетели /колега и
приятел на И. К./ много по-подробни и даващи информация са тези относно ищеца Ц. К..
Смъртта на И. К. е понесена тежко от неговия син. Той остава без баща, на една възраст, в
която е поел по стъпките на своя баща да следва медицина и да стане като него лекар.
5
Предстои му да се дооформи като личности и да се реализира, като професионалист в
начинанието с което се е заел, но за това дооформяне и реализиране, не може да намери друг
човек, който по-добре да се погрижи за това от неговия баща. Доказана е силната връзка
между син и баща, като трябва да се отчете и неговата възраст – 23 г. към датата на
инцидента.
Бащата на пострадалия, който към момента на смъртта на своя син е бил на 91 г. и въпреки,
че също е изпитвал и продължава да изпитва болки и страдания от загубата на сина си,
следва да се посочи, че гласните доказателства сочат наличие на страдания с по-нисък
интензитет, обуславящ присъждане на по-ниско обезщетение за неимуществени вреди.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 ЗЗД, както това изрично е прието и от
Върховния съд в ППВС № 4/1968 г., означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите. Ето защо и като съобрази всички обективни обстоятелства, които са от
значение за определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди, а именно
характерът, тежестта, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
възрастта на пострадалите към датата на инцидента, както и стадия на
общественоикономическо развитие на страната.
В аспекта на нормативно-определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите“, съобразявайки се с принципа на справедливост и събраните по делото
свидетелски показания, въззивният съд счита, че справедливи да обезщетят болките и
страданията се явяват сумата от 160 000 лв. за Ц. И. К. и 130 000 лв. за Д. И. К..
Преценените от окръжния съд суми са прекомерни, не изпълняват обезщетителната си
функция, като немотивирано предявените искове са уважени в пълно предявените им
размери, без да се отчетат особеностите в казуса.
При така изяснената фактическа обстановка САС следва да вземе отношение и досежно
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД с оглед оплакванията за това в жалбата.
Решаващият въззивен състав не само приема за доказани фактите, които пораждат вземането
на пострадалите срещу застрахователя на делинквeнта за обезщетяване на причинените им
неимуществени вреди при квалификацията на чл. 432 КЗ, но и напълно споделя направения
извод на първостепенния съд за липса на съпричиняване. Съображенията за това са
следните:
По приетата по делото СМЕ не се установява К. да е бил употребил алкохол или да се е
намирал в състояние на алкохолно опиване. По възражението на пълномощника на
ответника „Бул Инс“ АД, направени в жалбата пред настоящата инстанция за наличие на
6
съпричиняване, настоящият състав намира за неоснователни доводите за наличие на принос
на починалия в каузалитета на настъпилите вредоносни последици, обоснован с
поведението на пострадалия К.. За наличието на съпричиняване от значение е дали и
доколко пострадалият със собственото си поведение обективно е допринесъл за настъпване
на вредите и то така, че спрямо тях то да се явява пряка причина, а последните – негово
следствие.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки за настъпване на увреждането. Приносът трябва да е конкретен и да се
изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В случая,
поведението на починалия К., изразяващо се в затваряне портите на къщата му от
вътрешната страна на имота, не се е намира в никаква причинно-следствена връзка с
вредите, настъпили вследствие внезапното и неочаквано тръгване на процесния автомобил
назад.
Видно от приетата пред окръжния съд САТЕ, И. К. не е имал техническа възможност в
момента на възникване на опасността – тръгване на лекия автомобил назад - да предотврати
настъпилото произшествие, чрез изместване на тялото си в ляво, дясно или назад.
Установено е, че пострадалия не е попадал в опасна зона за спиране на автомобила.
Настоящия състав приема, че пострадалия не е оказал влияние върху процесното ПТП,
предвид което и не приема наличието на причинна връзка между поведението на починалия,
настъпване на произшествието и вредоносния резултат.
По изложените съображения САС приема, че на ищеца Ц. И. К. следва да се присъди
обезщетение от 160 000 лв. и сумата от 130 000 лв. на Д. И. К.. Поради всичко изложено,
въззивната жалба на ответника се явява частично основателна. Решението на СГС ще следва
да се отмени в частта, в която са уважени исковите претенции за сумите от 40 000 лв. /над
160 000 лв. до 200 000 лв./ за Ц. И. К. и от 20 000 лв. /над 130 000 лв. до 150 000 лв./ за Д. И.
К.. В останалата обжалвана част решението на първоинстанционния съд е правилно и ще
следва да се потвърди.
Разноски:
Въз основа на уважения и отхвърлен материален интерес по жалбата на ищците /уважен 290
000 лв., неуважен 350 000 лв./ следва да се изчислят и разноските за втората инстанция. САС
намира, че възнаграждението за един адвокат, за процесуално представителство по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗАдв на въззиваемите, следва да е в размер на 6 083,90 лв. съобразена с
минимумите по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и величината на обжалваемите материални интереси. Пред настоящата
7
инстанция е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от страна на „Бул инс“ АД, но същото следва да се остави без уважение
предвид фактическата сложност на казуса и реално свършената работа от съответния
адвокат като обем и качество.
Останалите разноски се вземат и се изчисляват съобразно представените от страните в двете
инстанции списъци по чл. 80 ГПК.
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 69 от 17.06.2020 г., постановено по т. д. № 143 г. по описа за 2019 г.
на Врачанския окръжен съд, в частта, в която са уважени исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ,
предявени против „Бул инс”, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 от Ц.
И. К., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, ул. „***“, № **, вх. * за сумата от 40 000 лв.
/разликата над 160 000 лв. до 200 000 лв./ и от Д. И. К., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, ул.
„***“, № **, вх. * за сумата от 20 000 лв. /разликата над 130 000 лв. до 150 000 лв./ ведно с
лихвите от 02.09.2019 г., както и в частта, в която „Бул инс” АД е осъден да заплати
държавна такса в полза на окръжния съд за сумата от 2 400 лв. /разликата между
действително дължимите 11 600 лв. и 14 000 лв./, за един адвокат за сумата от 1710,20 лв.
/разликата между действително дължимите 8349,80 лв. и 10060 лв./, както и за деловодни
разноски за сумата над 585,15 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на
неимуществени вреди, предявени от Ц. И. К. и Д. И. К. против „Бул инс” АД за следните
суми: за Ц. И. К. - за сумата от 40 000 лв. /разликата над 160 000 лв. до 200 000 лв./ и за Д. И.
К. - за сумата от 20 000 лв. /разликата над 130 000 лв. до 150 000 лв./ ведно със законните
лихви върху главниците, считано от 02.09.2019 г. и във връзка с ПТП, реализирано на
13.04.2019 г. в с. Горно Пещене, общ. Враца, ул. „Кирил и Методи“ № 27 по вина на
застрахования при акционерното дружество водач на лек автомобил Н. Ц. Х..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 69 от 17.06.2020 г., постановено по т. д. № 143 г. по описа за
2019 г. на Врачанския окръжен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Ц. И. К., ЕГН: ********** и Д. И. К., ЕГН: ********** и двамата с адрес гр. ***,
ул. „***“, № **, вх. * да заплатят солидарно на „Бул инс” АД, ЕИК: *********, гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 512,21 лв. /петстотин и
дванадесет лева и двадесет и една стотинки/ съдебно-деловодни разноски за първата
инстанция.
8
ОСЪЖДА „Бул инс” АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да
заплати на адв. Ж. Т. от КАК на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от
6083,90 лв. /шест хиляди и осемдесет и три лева и деветдесет стотинки/ адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Ц. И. К., ЕГН: ********** и Д. И. К., ЕГН: ********** и двамата с адрес гр. ***,
ул. „***“, № **, вх. * да заплатят солидарно на „Бул инс” АД, ЕИК: *********, гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1200 /хиляда и двеста/
лв. от платената държавна такса и сумата от 856,80 лв. /осемстотин петдесет и шест лева и
осемдесет стотинки/ възнаграждение за един адвокат, представляващи направени разноски
за въззивната инстанция според уважената част от обжалваемия материален интерес.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9