М О Т
И В И
по НОХД
№1215/2020год. на ПРС, ХІV н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против
подсъдимия С.В.Б., в това че на 14.11.2019г. в гр.Пловдив се е
заканил с убийство на Й.К.Н., ЕГН:********** *** и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатото на подсъдимия обвинение.
Предлага на същия да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” в размер на
една година, което при условията на чл.66,
ал.1 от НК да се отложи с минимален изпитателен срок.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от
пострадалия Й.К.Н. срещу подс. С.В.Б. за сумата от
1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
в резултат на престъплението по чл.144, ал.3, вр.
ал.1 от НК, за което последния е предаден на съд по настоящото дело.
Пострадалия Н. е конституиран и като частен обвинител по делото. Същият намира
обвинението за доказано и се солидаризира с прокурора по отношение на
наказанието, а гражданския иск счита за доказан по основание и размер.
Подсъдимият С.Б. дава обяснения, като намира обвинението за
недоказано и твърди, че не е извършил вмененото му престъпление. Лично и чрез
своя защитник моли да бъде оправдан.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият С.В.Б. е роден на ***г***. Той е б., б.г., с ** образование, работещ, разведен, неосъждан, с ЕГН **********.
На 14.11.2019г. сутринта свид.Н.
пътувал с личния си автомобил „Фолксваген Пасат с рег.№ **от гр.Куклен към
гр.Пловдив. До него на предна дясна седалка се возела неговата ** – свид.В.Н.. Малко след 08.00ч преминали през кръговото
кръстовище на околовръстното шосе и се насочили към кръстовището в близост до
Митница Пловдив на бул.“Кукленско шосе“. Свидетелят Н. водел автомобила в лява
лента като предприел изпреварване на лека кола „Пежо“, след което отново се
престроил в лява лента. В този момент забелязал сиво „Мицубиши“,
което изпреварило Пежото, но тъй като пътя бил
натоварен започнал да „слаломира“ между колите с цел
да се придвижи по-бързо. На посоченото по-горе кръстовище светнал червен
светофар като подс.Б., който управлявал посоченото Мицубиши спрял първа кола в най-лява лента, а зад него
спрял свид.Н.. Последният решил да направи забележка
на подсъдимия за начина по който шофира, тъй като сметнал че така представлява
опасност за движението. Ето защо слязъл от автомобила си и се насочил към този
на подс.Б.. В този момент обаче светнал зелен сигнал
на светофара и последния потеглил като всъщност направил обратен завой.
Забелязал обаче свид.Н. като започнал да се заяжда с
него приканвайки го да го следва. Така на няколко пъти местил автомобила с по
няколко метра напред тръгвайки и спирайки. Свид.Н.
все пак настигнал Мицубишито като дори се блъснал в
задния капак. В този момент подс.Б. слезнал от колата си и се насочил към багажника на колата
си, от където извадил малка брадвичка. Това стъписало свид.Н.,
който застинал на мястото си. Междувременно подс.Б.
се обърнал към пострадалия с думите, че ще го убие и дори замахнал
с брадвичката над главата си заканително няколко пъти. Упрекнал свид.Н., че пречел на хората сутрин с бавното си шофиране,
както и го напсувал на майка. В този момент свид.Н.
изпитал силен страх за живота си и единствено успял с думи да се обърне към
нападателя си като го посъветвал да си взема лекарствата. Тъй като движението
вече отново тръгнало по булеварда, подс. Б. все пак
се върнал в колата си и потеглил. От своя страна постр.Н.
също се върнал в своя и също потеглил към работното си място. Все още под
влияние на случилото се едва в движение споделил със ** си за отправената му
закана с убийство. Пристигайки на работа обаче също бил с понижен тонус, което
направило впечатление на колегата му – свид.Х.У..
След като подпитал пострадалия, последният му споделил за инцидента
включително, че бил заплашен с брадва от непознат младеж на пътя. На селдващия ден подал жалба и в І РУ при ОДМВР Пловдив. В
резултата на преживяното свид.Н. станал по-изнервен
като избягвал да шофира месеци наред.
От своя
страна подс.Б. също преживявал станалото като една
вечер след работа в компания с негови приятели, сред които свидетелите А.Б. и Д.Б.също
им разказал за случая, но твърдял, че той бил нападнат от друг водач на пътя,
който удрял по колата му. Споделил, че все пак само словесно бил приключен конфилкта.
Горната
фактическа обстановка, Съдът приема за установена отчасти от обясненията на
подсъдимия С.Б., дадени в хода на съдебното производство, а изцяло от
показанията на разпитаните в хода на същото производство свидетели Й.К.Н., В.Б.Н.,
Х.Д.У., А.А.Б. и Д.П.Б., а досежно
показанията и на свид.Н. депозирани в хода на
досъдебното производство вчастта за споделеното и от **
и веднага след инцидента, прочетени по реда на чл.281 ал.1, т.2, вр ал.5 и 7 НПК. Горното е видно и от приложените писмени
документи и протоколи: Протокол за оглед на ВД /л.16 д.пр./, самото ВД – диск със
запис от камера на кръстовището приложен по делото /л.28/, справка собственост
за л.а. мицубиши /л.35 д.пр./, справка съдимост и
характеристична справка за подсъдимия,.
На първо място не кредитират обясненията на подсъдимия, че
не е вадил брадва срещу пострадалия и не е замахвал с нея. Прави впечатление ,
че в обясненията си подс.Б. твърди че няма точен
спомен за станалото като допуска, че все пак може да се е заканил с физическа
разправа спрямо пострадалия, но отрича да е имало закана с убийство. Допуеска и че може да е извадил някакъв предмет , но отрича
да е именно брадва. Пострадалият обаче е категоричен, че добре е възприел този
предмет, който бил брадва. Дори само това вече е основателно да се възприеме
като заплаха с убийство, а още повече при вдигането и със заканителен жест над
главата на дееца. При положение, че според обясненията на подсъдимия той
няма съвсем точен спомен за станалото, то настоящата инстанция кредитира с
доверие показанията на пострадалия, който твърди че добре е възприел станалото.
Частично случилото се подкрепя от показанията на свид.Н., която веднага след
слубчилото се научила от ** си за това, че бил заплашен с брадва от подсъдимия.
За разлика от това подсъдимия в доста по-късен момент споделил с приятели за
инцидента, но свид.Б. и Б. са възприели единствено това, което подсъдимия е
сметнал за нужно да им каже като не са присъствали на самия случай. Ето защо
техните показания макар да индикират все пак на преживяванията на подсъдимия,
за който случая също оставил отпечатък в съзнанието, макар пред настоящия
състав уклончиво да опитваше отклоняване на въпросите за неговото собствено
поведение. Ето защо насдтоящата инстанция все пак приема не само, че на
посоченото време и място е имало словесна разправия между подс.Б. и пострадалия
Н., но и както твръди последния е бил заплашен с брадва, замахване с нея и думи
в този смисъл от страна на първия.
При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от
правна страна, че с действията си подсъдимият С.Б. е осъществил обективните и
субективните признаци от състава на престъплението по чл.144, ал.3, вр с ал.1 НК за това че на 14.11.2019г. в гр.Пловдив се е
заканил с убийство на Й.К.Н., ЕГН:********** *** и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за
осъществяването му.
От
обективна страна налице е закана с действия и ползване на предмет годен да
причини смърт – брадвичка с дължина на сапа около 50-60см, която издигнал на
2-3 пъти над главата си, а за да няма съмнение и изрично се заканил с думи, че
ще убие пострадалия. Разбира се поради факта, че все пак се спрял да нанесе
удар не е налице опит за убийство, а за състава на вмененото престъпление е
достатъчно само да е било възможно обективно от тези действия пострадалия да
изпита страх. Това очевидно е така, а и последния изпитал уплах
за живота си. Последното е видно и от неговите действия, които дори и да са
били агресивни и той нарочно да е ударил по капака на колата на подсъдимия,
както твърди последния, то след това не сторил нищо увреждащо и на колата и на
самия подсъдим.
От
субективна страна е налице пряк умисъл с целени и желани обществено опасни
последици от подс.Б.. Налице е последователност в
действията му, които изключват възможността да е целял нещо различно от
сплашване на пострадалия. В случая обаче е използвал твърде агресивен похват,
който не е бил на равнището на ситуацията. Дори да
се приеме, че е счел че има нападение върху автомобила му, той сам посочва в
обясненията си, че след излизането му от колата другия участник не е бил
физически агресивен , а твърди само за вербално отправени обиди. Последното
изключва необходимост от това да вади какъвто и да било предмет от багажника
си, а още по-малко брадва, с която да смири свид.Н..
Съобразявайки се
с нормата на чл.54 от НК го съда намира , че наказние от шест месеца лишаване
от свобода напълно е в състояние дза постигне целите по чл.36 НК спрямо подс.Б..
Това наказание отчита чистото съдебно минало и иначе добрата
характеристика на дееца. Липсват отегчаващи вината обстоятелства. Селдва да се има предвид, че освен факта, че пострадалия Н.
не познава дееца и основателно е изпитал страх от поведението му, то и подс.Б. не познава свид.Н.. След
като последния излезнал от колата си и се насочил към
първия, то основателно е подозрението му, че може да се стигне до физическа
саморазправа. В този смисъл поведението на пострадалия настоящата инстанция
отчита също като неправилно в настоящата ситуация, която е могла да ескалира,
тъй като именно по подобен начин започват всички конфликти на пътя. Още повече автомобила
като движима вещ също се ползва със специална защита и дори проникването в чужд
такъв е престъпление по чл.346а НК. Вместо водачите да си търсят сметка едни на
друг, при претенции за опасно шофиране следва сигнал да се подаде до органите
на МВР, които да проведат проверка по случая и при наличие на нарушение да
санкционират виновния водач. Ето защо настоящата инстанция намира, че
наказанието от шест месеца лишаване от свобода в случая е съответно на
извършеното и дееца. Същото следва да се отложи по реда на чл.66, ал.1 НК с
тригодишен изпитател срок, който е напълно в състояние да постигне поправителен
ефект спрямо дееца. Наложеното му наказание е под три години лишаване от
свобода, той е неосъждан, а и спрямо него с оглед иначе добрата му
характеристика целта на наказанието ще се постигне и по този начин. Не са налице
обаче нито многобройни, нито изключинелно смекчаващо вината обстоятелство, което да доведе
до извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се
явило несъразмерно тежко.
С оглед
възпритето по-горе съда намира за доказан предявения граждански иск, а подсъдимия
С.В.Б. следва да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Й.К.Н., ЕГН:**********
сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. Налице е деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, което се установи от показанията
освен на пострадалия, но по отношение на последиците от деянието и от тези на
свид.Н. и У.. С оглед претърпения дискомфорт, страх и напрежение в резулатат
няколко месеца, то обезщетението и като размер от 1000 лева е напълно адекватно
и в състояние да репарира вредите като е съобразено и с нормата на чл.52 ЗЗД.
Вещественото доказателство - 1бр.
магнитен носител с бяло покритие с надпис „Verbatin“, находящо се в кориците на
делото следва да остане по същото до унищожаване на последното.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва подс. С.В.Б. да
заплати по сметка на ПРС сумата от 50 /петдесет/ лева ДТ върху уважения размер
на гражданския иск.
По
изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.