Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. Кюстендил 13.01.2020 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на седемнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
При секретаря
Галина Кирилова и с участието на прокурора от КнОП КОСТАДИН БОСАЧКИ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВАНД № 402 по описа за 2019 год. и, за да се
произнесе, взе предвид:
по описа за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по глава ХХІ във вр. с глава ХХVІІІ НПК.
Образувано е по ПРОТЕСТ на ДнРП срещу Решение № 245/25.06.2019 г. на ДнРС,
постановено по АНД № 475/2019 г. по описа на този съд , с което обвиняемия К.В.Д.,
ЕГН ********** е признат за невиновен в
извършването на престъпление по чл. 132 ал.1 т.2 в сл. на чл.129 ал.2
предл.ІІІ и VІІ НК и е оправдан по това обвинение. В протеста са релевирани
доводи за незаконосъобразност на решението, по следните съображения: Възприетата
от съда фактическа обстановка е различна от тази в постановлението на ДнРП по
чл.78 а НК и че възпроизведеният от обвиняемия втори изстрел е бил, когато
пострадалият е бягал е и бил с гръб, след като нападението срещу Д. вече е било
прекратено. Моли се отмяна на
оправдателното решение и постановяване на ново решение, с което обвиняемия да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание по чл.78 а НК. Доказателствени искания в протеста не са направени.
В о.с.з. прокурорът поддържа
протеста и моли за уважаването му, като подсъдимия бъде признат за виновен и му
се наложи справедливо наказание.
КнОС, след
преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на
събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл.313 и
сл.НПК правомощия, намери протеста за допустим като подаден в законовия срок и
от надлежна страна и прие от фактическа и правна страна следното:
С атакуваното решение обвиняемия К.В.Д.
– роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование,
работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че на 24.07.2017г. около 15:30 часа в гр.Дупница на ул.
„Саморанска“ пред дом № 74, чрез прострелване с пистолет марка „Макаров“
При прецизен и добросъвестен
анализ на доказателствената съвкупност съгласно изискването на чл.305 ал.2 и 3 НПК районният съд е установил правилната фактическа обстановка, която се подкрепя
от доказателствата по делото и се споделя и от настоящия състав, като ще се
конкретизират в настоящото решение само отделни детайли от нея.
ДнРС е направил вярната констатация, че обвиняемият
има безспорното качество на длъжностно лице, тъй като към момента на деянието –
24.07.2017 г., е заемал длъжността” разузнавач VІ степен” в група”
Противодействие на имуществените престъпления”
на сектор”Криминална полиция” към РУ Кюстендил при ОД МВР Кюстендил със
специфичното наименование”инспектор”, на която е бил преназначен от м. октомври
Безспорно е установено, че на 24.07.2017
г. обв.Д. бил на работа за времето от 8,30 часа до 17,30 часа и че бил изпратен
от прекия си ръководител-св. В. Й., началник група” Противодействие на
имуществените престъпления”, сектор „Криминална полиция”, заедно с корлегите му
свидетелите В. Ч. и Д. Т., да връчат призовка
на лицето В. М., с цел осигуряване на явяването й пред разследващия полицай,
водещ ДП № 281/2017 г., живуща ***, за привличането й в качеството на обвиняема
по посоченото ДП. Задачата била
възложена на тримата, тъй като имало оперативна информация, че на адреса се
събират криминално проявени лица , представляващи интерес за полицията. Затова
по време на пътуването към адреса, което станало около 15,30 часа на посочената
дата, тримата си съставили план и се разпределили кой откъде да застане и къде
да стои в и около къщата, чието местоположение е подробно описано в контолираното
решение и това описание е потвърдено от снимковия материал в ДП. Св.Ч. трябвало
да тръгне по улицата в посока с. Самораново, за да има видимост към лявата
страна на къщата. Св.Т.трябвало да застане на улицата, за да наблюдава дясната
страна на къщата.
Управляваният от обвиняемият служебен
автомобил спрял на улицата пред къщата на посочения адрес, като къщата и двора
се намирали на по-ниско от нивото на пътя място и нямало ограда, а около къщата
мястото било обрасло с трева и храсти, като имало и бокулци и отпадъци от
строителни материали. Съгласно предварителния им план обвиняемият Д. слязъл по
тясната пътека от ул.Саморанска и се насочил към входа на къщата, а свидетелите
Ч..и Т.се установили на предварително угооврените места.
Обвиняемият трябвало да отиде до къщата и
да връчи призовката на лицето В. М.. Когато стигнал на около метър от входа на
къщата, обвиняемият извикал високо и ясно:” Полиция. Ако има някой вътре, да
излезе” и отвътре изскочил св. С.Б.М., с прякор”***”/ починал към настоящия
момент/, който е криминално проявен и добре известен на дупнишката полиция, осъждан
за грабежи, изключително агресивен и незачитащ авторитети. М.познал Д. и Д. също разпознал М.поради работата с него
неколкократно до настоящия момент.
От този момент събитията се развили с изключителна
динамичност. М.изненадващо бързо се насочил към обвиняемия Д., нахвърлил се
върху него, като го хванал с двете си ръце за гушата и започнал да го души с
палците на ръцете си, от което на обвиняемия са причинени следните увреждания: ивицовидни подкожни кръвонасядания и лек оток на меките тъкани в областта на
предната част на шията двустранно .
Обв.Д. успял да се отскубне от нападателя си,
като се движел ходейки назад и с лице към св.М.и блъскайки в гърдите М., за да
се предпази от следващо нападение. За момент обвиняемият се обърнал назад, за
да види къде стъпва, тъй като пътеката била трудно проходима, а той се движел
заднишком. Св. М.обаче след това действие
на обвиняемия с още по-голяма агресия и бруталност се насочил към него, като
извадил нож, с който замахвал към гърдите и врата на обвиняемия. Ножът бил
възприет от обвиняемия като кухненски, с дървена дръжка и острие около
М.не само че не спрял, но и продължил
настъпателно да върви към обвиняемия, който отстъпвал накъм улицата, движейки
се заднишком, тъй като се страхувал, че ако се обърне с гръб към нападателя си,
той може да го намушка с ножа в гърба.
Замахването с ножа и отправените закани от М.към обвиняемия били възприети
и от свидетелите Ч..и Т., които обаче били далече от обвиняемия и по тази
причина не им било възможно да му се притекат на помощ. Затова те разпоредили устно на М.да спре
нападението и да пусне ножа, но М.не изпълнил разпореждането, а продължил
нападението си спрямо обвиняемия, като последният продължил да върви заднишком
по тясната пътека, с лице към св.М..
Тогава с цел преустановяване на
нападението на М.над себе си обвиняемият имал единствената възможност да използва
служебното си оръжие. Затова той извикал силно и ясно на М.:”Спри! Ще стрелям!”
Но това предупреждение не само не респектирало М., както се надявал
обвиняемият, а предизвикало у него още по-голяма ярост и агресия. Двамата били
един срещу друг, на разстояние около
Но М.и след произведения втори изстрел не
спрял, а продължил да тича, като излязъл на улицата и там вече паднал на
зеямта. Тогава след него на улицата излязъл и обвиняемият и с ритник избил ножа
от дясната му ръка, като ножът се плъзнал по асфалта и се установил между
предно и задно ляво колело на служебния автомобил, където е намерен, описан и
заснет при извършване на огледа на местопроизшествието в огледния протокол.
В този момент свидетелите Ч..и М.пристигнали
при обвиняемия и при св.М.и едва тогава обвиняемият видял, че М.лежи на земята
и че е счупен крака му в областта на подбедрицата, като костта се показвала на
около 5-
Известно време след приключване на случая
обвиняемият бил в неадекватон състояние –не чувал какво говорят колегите му,
дошли вече од него и бил стресиран и уплашен.
За случая обвиняемият уведомил прекия си
началник св.Й., който наредил на свидетелите Ч..и Т.да запазят
местопроизшествието до пристигане на спешна помощ и на оперативната група.
М.бил закаран във ФСМП-Дупница, откъдето
бил пренасочен за извършване на оперативна интервенция в болница „Царица
Йоана-ИСУЛ” – София. Обвиняемият доброволно предал служебното си оръжие с
протокол за доброволно предаване.
Св.М.,
видно от справката му за съдимост и от приложената характеристика, е осъждан 15
пъти с влезли в сила присъди предимно за престъпления срещу собствеността, от
които четири са за грабежи и една - за нанесена средна телесна повреда по начин
или със средства, опасни за живота на мнозина или с особена жестокост. Той е
много агресивен, употребява наркотични вещества и алкохол и не е уважаван от никой в кв.”Гиздова
махала”, където живее. Познат е като човек с лабилна психика, който без никаква
причина става агресивен и се нахвърля на бой. Прякорът му”***” се дължи на употребяваното от него насилие
към лицата, с които влиза в спор или конфликти.
Тази
фактическа обстановка е безспорно установена от доказателствата по делото, подробно описани в мотивите на проверяваното
решение- на л.24-гръб от тях и няма да се преповтарят в настоящото решение.
Настоящият състав споделя изложените от
решаващия съд съображения за доказателствената стойност на кредитираните
доказателства, някои от които са кредитирани изцяло, а други са частично кредитирани.
Към тях обаче следва да се изложат
собствените на въззивния съд съображения относно доказателствата, при анализа
на които намери за установена изложената фактическа обстановка.
Въззивният съд кредитира изцяло заключенията
на следните експертизи: съдебно-балистичната експертиза, на двете
химически експертизи - на обвиняемия и на св.М., СМЕ на вещото лице д-р В.Н. за
травматичните увреждания на обвиняемия и заключението на вещото лице Н. В. за
изследваните отривки от ръцете на обвиняемия, Тройната СМЕ на вещите лица д-р
И. К., д-р Д. П.-психиатър и психолог О.М.
на обвиняемия.
Съдебно-балистичната
експертиза на в.л.Й. Х. / на
л.83-86 от том І на ДП/ установява, че предаденото доброволно от обвиняемия
огнестрелно оръжие е годно да произведе изстрели и да порази цел - пистолет”Макаров”,
калибър 9 х
Двете
химически експертизи-на обвиняемия и на св.М.доказват липса на алкохол в
кръвта и на двамата.
СМЕ на
вещото лице д-р В.Н./ нал .93-94 от том І на ДП/ за травматичните
увреждания на обвиняемия Д., изпълнена на база свидетелски показания и
медицинско свидетелство установява, че на 24.07.2017 г. обвиняемият е получил
следните травматични увреждания: ивицовидни подкожни кръвонасядания и лек оток на меките тъкани в областта на
предната част на шията двустранно. Тези увреждания са причинени от действие на
твърд тъп предмет и е възможно да са получени по времето и начина, за които се
съобщава от свидетелите Ч..и Т.– хващане и стискане с ръце за шията от друго
лице. Срокът за пълното възстановяване от уврежданията е 12-15 дни, като те са
причинили болка и страдание.
Заключението на
вещото лице Н.В., обективирано в Протокол за извършена експертиза №
18/ФЗХ-153/ на л.78-79 от том ІV на ДП/ установява,
че в отривките от лявата ръка на обвиняемия са регистрирани 28 капсулни
микрочастици със състав олово, антимон, барий, 3 – със състав олово, калай,
баприй и 2 - със състав олово, калай, антимон. В отривките от дясната ръка
на обвиняемия са регистрирани 28 капсулни микрочастици със състав 89 кампуслни микрочастици
със състав олово, калай, антимон и барий, 1 – със състав олово, калай, барий и
9 – със състав олово, калай, антимон. А това доказва употребата на огнестрелно
оръжие от обвиняемия.
Тройната СМЕ на вещите лица д-р И.К., д-р Д. П.-психиатър
и психолог О. М. / на л. 24-42 от том VІ
на ДП/ приема, че съществуващата хипотеза е за физиологичен афект със
смесен и интерферентен пълнеж от страх, опасения за живота и защита, тъй като
става дума за внезапно нападение срещу обвиняемия по време на изпълнение на
служебните му задължения, като е бил провокиран от пострадалия и че по време на
инцидента обвиняемият Д. е действал в състояние на физиологичен афект/силно
раздразнение или силно душевно вълнение/.
Изцяло се кредитират и писмените доказателства: Протокол
за оглед на местопроизшествие/ на л.4-6 от том І на ДП, Медицинско свидетелство на обвиняемия Д. за констатираните в деня на случая негови
увреждания, издадено на 24.07.2017 г. /на
л.81 от том ІІІ на ДП/, Справка за съдимост на св.С.М./ на л.90 и сл. от
том ІІІ на ДП/, снимков материал в том І на ДП.
Изцяло се кредитират и следните гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите В. Ч., Д. Т., В.
Й., Й. К. и М. Д.. Свидетелите Ч..и Т.са възприели непосредствено целия случай,
тъй като са били на мястото на случая като длъжностни лица-колеги на обвиняемия
и на обозримо разстояние от случващото се и следователно са непосредствени
очевидци. Те са изложили непосредствените си възприятия за действията на
обвиняемия и на св.М.и показанията им са идентични и непротиворечиви, като
изнесените от техните показания факти се подкрепят от кредитираните експертни
заключения и писмени доказателства –медицинското свидетелство на обвиняемия за
уврежданията му в деня на случая, съдебно-балистичната експертиза, физико-химичната
експертиза на Н. В. за микрочастиците по ръцете на обвиняемия след
произведените от него 2 изстрела. Изнесеното от двамата свидетели, че св. М.е
носел нож и е замахвал с него непрекъснато към обвиняемия, който след излизането
на М.на улицата и падането му на земята с ритник го е избил от ръката му, се
потвърждава от описаното на мястото на произшествието веществено доказателство-обект
№ 2 нож, който е заснет и в приложения фотоалбум на мястото, съобщено от
свидетелите. Показанията на свидетелите Й., К. и Д. също се кредитират изцяло,
тъй като те потвърждават установеното с показанията на първите двама свидетели.
Кредитират се като обективни и показанията
на свидетелката Н.А., лекар в ФСМП-Дупница, приела св.С. М.и на св.Д. Ч. - шофьор
на линейката ,транспортирала св.М.до ФСМП-Дупница. .
От така кредитираните изцяло различни
доказателствени средства по непротиворечив и несъмнен начин е установена
горната фактическа обстановка.
Същата е установена и от частично
кредитираните свидетелски показания на свидетелите Б.Х., С. А., В. М..
Показанията на тези свидетели, които живеят в къщата на ул.”*** се възприемат
като тенденциозни и заинтересовани и затова се кредитират само в онези им
части, в които се подкрепят от горепосчените изцяло кредитирани доказателствени
средства, а именно: че е имало стълкновение между обвиняемия и св.М.и че е
имало произведени от обвиняемия изстрели и че св.М.е бил улучен в краката от
тях. Св.Х. в единия от разпитите си е заявил, че „С. и полицаят бяха близо един
до друг…на разстояние 1-
Отделно
следва да се обсъдят показанията на св.С. М., които се кредитират също
само в частите им, в които се подкрепят от посочените кредитирани изцяло
доказателствени средства. Особено значение за процесното обвинение има изнесеното
в неговите показания за разположението на него и на обвиняемия в момента на
произвеждане на изстрелите и на какво разстояние са били един от друг. Тъй като
този свидетел е непосредствен очевидец на това, както и пострадал от двата
изстрела, съдът кредитира с доверие именно неговите показания относно това, че
двамата с обвиняемия са били един срещу друг на разстояние около
Комплексната СППЕ на вещите лица д-р А. П. и
психолог Е. В./ на л.5-13от том
ІІ на ДПХ/ се кредитира частично – само в частта й, че обвиняемият не е действал
в състояние на патологичен афект и че съществуващата хипотеза е за интензивно
афективно преживяване със смесен и интерферентен пълнеж от страх, опасения за
живота, защита и възмездие. Експертното заключение не се кредитира в останалата
му част, че обвиняемият не е действал в състояние на силно
раздразнение/физиологичен афект/. Този си извод съдът обоснова с кредитираната
изцяло тройна СМЕ, изпълнена от двама лекари-психиатри и психолог, даваща точно
противоположен извод за действие именно в състояние на физиологичен афект от
обвиняемия, той като този извод се подкрепя и от кредитираните свидетелски показания,
установяващи състоянието на обвиняемия по време на случая и след него и които
са намерили отражение именно в заключението на тройната СМЕ.
Специално внимание следва да се отдели
и да се обсъдят изрично заключенията на наличните комплексни СМЕ
за причинените на св.С. М.от обвиняемия увреждания и механизма на
причиняването им, което всъщност е пряко относимо към предмета на обвинението. Задължително
следва да се посочи, което е забелязано и обсъдено и от І-инстанционния съд, че
тези експертизи са противоречиви по така посочените основни въпроси на
обвинението. По делото са наличин две комплексни СМЕ: Комплексна СМЕ по писмени
данни на вещите лица доц.д-р М. Г., д-р Р. Х., д-р П. Р. и М. М.-експерт-балистик/ на л.24-42 от том ІІ на ДП/ и Допълнителна комплексна СМЕ по писмени данни на същите
вещи лица/на л.132-142 от том ІІІ на ДП/.
Съдът обаче, съгласно чл. 154 НПК, прие за
незадължително посочения в тези експертизи механизъм на причиняване на увреждането,
който в отделните такива е посочен различно без обосновка за това различие – че
изстрелът бил причинен от далечно разстояние, впоследствие – че е от близко
разстояние или от упор и че пострадалият е бил с гръб към обвиняемия и посоката
на причинилия увреждането изстрел на левия крак е отзад напред.
При това положение и предвид характера на
производството, което е по реда на глава ХVІІІ НПК, заключенията на СМЕ се
преценяват в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Затова, при обсъждането им на фона на
кредитираните писмени и гласни доказателствени средства въззивният съд прие, че
заключенията на СМЕ относно механизма на причинените на св.М.увреждания следва
да се кредитират частично само в частта им, която се подкрепя от кредитираните
доказателствени средства. На първо място, това е СМЕ на обвиняемия за
причинените му от св.М.увреждания от хващането за шията и опит за душене,
наложило неговото отстъпление и предприетите последващи действия от него от
обвиняемия. На второ и централно място това са показанията на самия пострадал
св.С. М., който е заявил, че двамата с обвиняемия в момента, когато го е прострелял
в левия крак, са били „лице в лице”, което подробно бе цитирано по-горе. На
трето място, това е заключението на тройната СМЕ на обвиняемия, установила, че
в момента на деянието той е бил в състояние на физиологичен афект.
По всички тези съображения заключенията на комплексните
СМЕ за уврежданията на св. С. М.се кредитират само в следните им части:
= че Стефан М.е претърпял следните телесни
увреждания:
огнестрелна рана на дясното бедро.огнестрелна рана на
лявата подбедрица.счупване на двата пищяла на лявата подбедрица. Възстановителният
период от огнестрелната рана на дясно бедро е 25-30 дни и това нараняване е
извън предмета на обвинението. Така описаните увреждания са константни във
всички медицински експертизи.
= че първият изстрел е причинил уврежданеот
на десния крак, а вторият изстрел е причинил процесното увреждане на левия
крак;
= че възможността за физическо натоварване
на лявата подбедрица обичайно се възстановява за срок от 7-8 месеца;
= че не
са установени травми на главата.
Не се
кредитира заключението на допълнителната комплексна СМЕ, изготвена на
15.02.2018 г., относно изнесеното с нея, че изстрелът, причинил увреждането на
лявата подбедрица, е произведен отзад напред и от далечно разстояние и че това
отговаря на показанията на свидетелите Б. Н. и В. М., които показания в тази им
част съдът не кредитира за достоверни и че с това внасят корекция в предходното
си заключение. В експертизата е посочено, че на 7.02.2018 г. са заснети с мобилен
телефон измененията на лявата подбедрица на св.М., след свалянето на гипса,
като от първата експертиза става ясно, че свалянето на гипса е закъсняло – М.не
бил здравно осигурен и са отказали свалянето на гипса в Дупница по тази
причина. Това заключение е вътрешно противоречиво, тъй като в него е записано
като отговор на въпрос 2 дословно:”Изстрелът е произведен отдолу-нагоре, от
далечно разстояние, с което приемаме, че М.е бил вече на пътното платно, когато
е прострелян” , а като отговор на въпрос 3:” Намерените травматични увреждания
отговарят на твърденията на разпитаните свидетели Б. Х. и В. М.”. А двамата
свидетели твърдят, че св.М.е бил в храстите при къщата и че е прострелян още в
двора на къщата, а не на улицата, както е прието от вещите лица в дадения от
тях отговор на въпрос 2. Затова и при усл.на чл.154 НПК съдът не кредитира като
обективно и компетентно заключението на допълнителната комплексна СМЕ относно
механизма на причиненото увреждане освен заради посоченото противоречие, но и
защото гипсът е свален доста по-късно от необходимото време и едва тогава са
наблюдавани входната и изходна рана от вещите лица. По-късното сваляне на гипса
според съда означава по-дълъг период на зарастване на двете рани вход-изход и следователно
намалена възможност за обективна преценка за вход-изход на огнестрелното
нараняване и преценяване на разстоянието
на причиняването му. Поради този факт и поради вътрешното противоречие на тази
експертиза, както и поради противоречието й с кредитираните доказателствени
средства – показанията на св.М., Ч..и Т., съдът я прие за недостоверна и не
прие сочения в нея механизъм и разстояние на причиняване на процесното
увреждане.
Обясненията на обвиняемия / на л.14-15 от томVІ на ДП/ - за психическото му състояние по време на нападението на М.и неговите действия и след това и тези на л. 115-118 от том V на ДП се кредитират като годно доказателствено средство почти изцяло поради това, че изнесените с тях факти се подкрепят от кредитираинте гласни и писмени доказателствени средства, посочени по-горе и това е единственото несъгласие с изложението на ДнРС за частично кредетиране обясненията на обвиняемия. Принципно функцията на тези обяснения е двояка – те служат като средство за защита, но могат да бъдат и годно доказателствено средство, ако изнесените с тях факти се подкрепят от другите доказателства по делото. И в случая изнесеното в тези обяснения се подкрепя напълно от другите кредитирани доказателствени средства – кредитираните свидетелски показания, вкл.показанията на самия М., СМЕ на в.л.д-р Н. и приложеното медицинско свидетелство от датата на деянието за уврежданията на обвиняемия. Единствено не се кредитират обясненията на обвиняемия в частта им относно времето на произвеждане на втория изстрел и разположението на двамата в този момент, тъй като за този факт се кредитират като достоверни показанията на св.М.и на свидетелите Ч.и Т.. А неточността на обясненията в тази им част се дължи на състоянието на уплаха и смущеине на обивняемия, който поради това си състояние според съда не е възприел правилно този момент. А това, че е изстрелял само два патрона, се потвърждава и от балистичната експертиза.
При тези
безспорно установени фактически обстоятелства единствено възможният правен извод е, че са налице всички
елементи от фактическия състав на института
на неизбежна отбрана, дефиниран от
чл.12 ал.1 НК и доразвит от ППВС № 12/1973 г. Настоящият състав намира правните изводи на І-инстанционния съд в тази
насока за правилни и законосъобразни, като ще изложи и собствените си правни
съображения за този институт и приложението му в конкретния казус.
От възприетата фактическа обстановка се извежда правния извод, че причинената средна телесна повреда на св.С. М.- огнестрелна рана на лявата
подбедрица, счупване на двата пищяла на лявата подбедрица - е причинена от обвиняемия при
неизбежна отбрана. Този си извод
съдът формира след цялостната преценка на събрания по делото доказателствен
материал относно започването, развитието и финала на конфликтната ситуация,
като се установи безспорно, че причината за произвеждане на
увреждащия изстрел от обвиняемия е било агресивното и застрашаващо живота на
обвиняемия поведение на самия пострадал св.М..
Както се посочи по-горе, безспорно е било налице
едно непосредствено, реално съществуващо и противоправно физическо нападение на обвиняемия от
пострадалия С. М., който най-напред започнал с палците на ръцете си да души обвиняемия за
врата, а впоследстиве, когато той успял да се отскубне, извадил нож, с който замахвал непрекъснато ту към горната част на тялото на обвиняемия,
ту над главата му, като успоредно с тези си действия отправял и словесни
закани: ”Сега че те разпорим и не ми пука, че си полицай и никой не може да ме
спре!. Мръсен полицай. Сега ще те
разпоря! Днеска ти е последния ден!”, без обвиняемият с нещо да е провокирал това
нападение. Той е отишъл на адреса в качеството му на длъжностно
лице от системата на МВР да връчи призовка на св.В. М. за явяването й пред
разследващ полицай. Така че целта на отиването на адреса по никакъв начин не е свързана с
личността или с някакво извършено от св.С. М.деяние, още повече, че на този
адрес живеят други лица, а не самият М..
Било е налице
следователно непосредствено противоправно
физическо посегателство от пострадалия М.лица върху обвиняемия с
ръце, след което, вместо да се подчини на полицейското предупреждение и разпореждане
на обвиняемия и на свидетелите Ч..и Т.да спре и да хвърли ножа, е последвало
отправяне на вербална заплаха за физическо ликвидиране на обвиняемия и последвало изваждане на нож, който бил
размахван към горната част на тялото и над главата на обвиняемия..
Нещо повече. След произведения първи изстрел от
обвиняемия, насочен към краката му, св. М.продължил противоправното и непосредствено физическо
нападение с цялата му агресия пряко и непосредствено към обвиняемия, като продължил да размахва ножа.
При тази
обстановка, създадена от пострадалия спрямо него самия, чрез първоначалното нападанеие с ръце и последвалото размахване на нож към
обвиняемия, съпроводено и с изречените
закани и
реалната възможност да ги осъществи предвид личностната
му характеристика мотивират
единствено законосъобразния извод, че обвиняемият с произведените
изстреил, вкл. и вторият уврежадщ изстрел, е защитавал живота си от това непосредствено противоправно
и реално извършено нападение. Пострадалият М.в момента на произвеждане изстрелите от обвиняемия е представлявал
непосредствена и реална опасност за здравето и живота на обвиняемия, тъй като той е
бил въоръжен с нож.
Подсъдимият, като е произвел първия изстрел, който не стреснал нападателя М.и е
бил принуден от него да произведе и втория изстрел с насочен надолу пистолет, е
предприел ответното на нападението на пострадалия отбранително за живота и здравето му
действие в момент, когато нападението на пострадалия над него още не е било
приключено и подсъдимият, като е стрелял, е целял само и единствено да отблъсне
това нападение. И когато е произвел втория изстрел със
служебния си пистолет, обвиняемият не е имал намерение да наранява самоцелно пострадалия,
а се стремял единствено да защити живота си.
Неизбежната
отбрана е упражняване право на защита, при която нападнатият може да причини
вреди на нападателя с цел защита и отблъскване на нападението.Преценявайки
конкретиката на процесното деяние, не може да не се посочи ППВС № 2/1973 г.,
чиито постановки имат задължителна сила за правоприлагащите органи. Съгласно т.5 от ППВС № 12/1973 г. „нападението е
прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато
нападателят сам се е отказал да го завърши или го е завършил.” И в
постановлението се сочи още, „че кратковременното прекъсване на нападението, не
означава прекъсване на нападението.”
Обвиняемият е предприел
ответното на нападението на пострадалия отбранително за живота и здравето му
действие, след като нападението спрямо него още не е било приключено. Нещо
повече. Дори и след произвеждане на първия изстрел с насоченост към краката
на св.М.и причинило лекото теблесно увреждане ан десния му крак, той не спрял
нападението си над обвиняемия, а
се е приближил към него и
продължил да размахва ножа си към гърдите и над главата му, което било
причина за произвеждане на втория причинил средното телесно увреждане изстрел. Нападението над подсъдимия от страна на
пострадалия е прекратено едва след избиване на ножа от
ръката му от обвиняемия и след падането на
пострадалия св.М.на
земята.
От субективна страна обвиняемият с произведените изстрели е целял
единствено да предотврати противоправното нападение на св.М.върху себе си. За
това говори посоката на произведените изстрели, вкл. и на увреждащия изстрел от
обвиняемия, която е била към краката, а не към жизненоважни органи на
пострадалия и което се потвърждава от финалното действие на обвиняемия –
избиване на ножа от ръката на св.М.. По никакъв начин от извършените обективно действия
от обвиняемия, при извършените действия от св.М., не може да се обоснове
наличие на пряк умисъл у обвиняемия за причиняване на средната телесна повреда,
макар и в хипотезата та на чл.132 ал.1 т.2 в сл.на чл.129 ал.2 пр.3 и 7 НК.
Като е достигнал до този правен
извод и е постановил оправдателно решение по внесеното обвинение, ДнРС е
постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който не съдържа
посочените в протеста пороци.
По така изложените съображения доводите
в протеста за некаконосъобразност на атакуваното решение са неоснователни.
Освен изложеното за пълнота на изложението следва да се посочи изрично по оплакването
в протеста за неспазване разп.на чл.378 ал.3 пр.ІІ НПК, че възприемане на
различна от приетата в постановлението фактическа обстановка е процесуално допустимо
при
формиране на правни изводи относно съставомерността на деянието, но при
установените вече факти от доказателствата в ДП, а не при факти, установени за
първи път в съдебното производство. Затова в настоящия случай не се налага
прекратяване на производството и връщане делото на прокурора, тъй като на
съдебното производство не са събирани никакви нови доказателства, които да са
установили нови обстоятелства за първи път в съдебното производство, а
възприетата от съда фактическа обстановка е на база единствено събраните в ДП
доказателства, които са неправилно преценени от прокурора в неговото
постановление. В тази насока е налице константна съдебна практика, като абсолютно
идентично с настоящия казус е Решение №
1035/15.10.2018 г. на СГС по ВАНД № 3280/2018 г. Настоящият състав също както
и ДнРС кредитира за достоверни показанията на пострадалия св. М.по посочените
по-горе съображения, но които са безрезервно подкрепени от показанията на
свидетелите Ч..и Т.и които свидетелски показания подкрепят почти изцяло и обяснението
на обвиняемия. И по тази причина съдът изложи подробните си съображения в
извършения собствен доказателствен анализ защо не кредитира частично
заключението на двете комплексни СМЕ относно механизма на причиняване на
уврежаднето. Както се посочи вече, произведеният втори увреждащ изстрел от
обвиняемия е бил произведен, когато нападението на М.с ножа към обвиняемия все
още не е било прекратено и е необосновано и опровергано от кредитираните
доказателствени средства твърдението на обратното в протеста на ДнРП.
Извън оплакванията в протеста при извършена служебна проверка на
постановения съдебен акт въззивният съд не намери други, различни от сочените в
протеста негови пороци, които да водят до отмяната му и до постановяване на
обратен правен резултат, каквото е искането в протеста. Решението е правилно и в частта по
доказателствата и разноските.
Предвид всичко изложено решението на ДнРС следва да се потърди като правилно
и законосъобразно и на основание чл.338 НПК Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 245/25.06.2019 г. на ДнРС, постановено по АНД № 475/2019 г. по
описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: