РЕШЕНИЕ
№
2353
гр.
Пловдив, 17.12.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV
състав, в открито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЯНКО АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА
МАТЕЕВА
ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при
секретаря К.Р.и участието на прокурора Кичка
Казакова, като разгледа докладваното
от председателя КНАХД № 2706 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано
е по касационна жалба на РУ – Раковски при ОДМВР-Пловдив, представлявано от гл.
инсп. П.И., подадена чрез процесуалния пълномощник гл. юрисконсулт Д.Д.Д.-П-. против
Решение №260006 от 14.08.2020 г., постановено по АНД № 2038/2020г. на Районен
съд - гр. Пловдив - ХХVІ н.с., с което е отменено Наказателно постановление
/НП/ №99 от 24.02.2020г., издадено от ВПД Началник РУ Раковски към ОДМВР гр.Пловдив,
упълномощен със заповед №
8121з-595/26.05.2015г. с което на И.С.С. е било наложено административно
наказание „глоба“ в размер от 2500лева за извършено от него нарушение по чл.60,
ал.1, т.3а, б.“Б“ от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия.
Жалбоподателят
моли да се отмени атакуваният съдебен акт като неправилно и незаконосъобразно и
да се потвърди издаденото наказателно постановление. Касаторът в подадената
жалба счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния
закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че районният
съд не е съобразил правилно събраните доказателства и не е изяснил в пълнота
обективната истина относно авторството. Същевременно е изложил и съответните
съображения, с които счита, че от негова страна не е осъществено вмененото му
административно нарушение, а привличането му към административно- наказателна
отговорност касае съществено нарушение на проведения административно-
наказателен процес. Излага становище по събраните гласни и писмени
доказателства, които според него дават
основание за отмяна на атакувания административен акт. Претендира се отмяна на
обжалваното съдебно решение и на потвърдения с него административен
правораздавателен акт. Редовно призован, не изпраща представител. По същество
излага становище в подкрепа на основанията за отмяна на съдебното решение и за
незаконосъобразността на обжалваното НП, като претендира разноски по делото, а при
евентуално оставяне на жалбата без уважение е направено възражение да бъдат
намалени разноските на ответника за юрисконсултскоо възнаграждение до размера
на минималното такова.
Ответникът
по касационната жалба И.С.С., редовно призован, не се явява в съдебно заседание,
представлява се от адв. Ж.П., и счита жалбата за неоснователна.По същество на
спора изразява становище, че съдебното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено. Не претендира разноски по делото.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага
оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Касационната съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.
211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
От фактическа страна се установява, че Районният съд е бил сезиран с жалба,
подадена от И.С.С. чрез процесуалния
представител адв. П. срещу процесното. Твърди, че в конкретния случай липсва
състав на извършено административно нарушение, тъй като неговият подзащитен е
използвал „газов пистолет“ с цел самозащита, тъй като е бил нападнат от други
лица. НП е било издадено на основание АУАН с бл. №260417/23.12.2019г. по установеното административно нарушение
на чл.60, ал.1, т.3А, буква “Б“ от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия, обстоятелствата по което са се изразили в
това, че на 12.12.2019г. около 20:30 часа в гр. Раковски на ул. „Отец Паисий“
до №24 жалбоподателят И.С.С.
употребява /стреля/ с газов пистолет марка „Ekol’’ модел
„Jackal DVAL“, калибър 9мм с фабричен № EJ-16120058, като изстрелва три броя патрони на
обществено място – улицата, пред дома на в.т.м.. В хода на съдебното следствие
е разпитан актосъставителят М.С., който потвърждава отразеното от него в АУАН,
като добавя, че жалбоподателят е бил санкциониран затова, че е употребил оръжие
на обществено място, след възникнал скандал с други лица. Свидетелят Г.В.е
посочил факти, че е бил с жалбоподателя до семейство М., при което е възникнал
скандал и И.С. е използвал законно притежавания газов пистолет с цел
самозащита. За
да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд
е приел, че е налице съществено процесуално нарушение на проведения
административно – наказателен процес, което ограничава правото на защита на
нарушителя. Посочил е, че разпоредбата на чл.60, ал.1, т.3А, буква „Б“ ЗОБВПИ
касае забрана употребата на неогнестрелни оръжия на обществени места, но в
диспозитива на вмененото административно
нарушение не е посочено, че употребеният газов пистолет е неогнестрелно оръжие,
което съставлява нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Изложил е аргументи, че
отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно,
точно и ясно изложение на всички релевантни фактически положения, които се
приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми, като тази правнорелевантна
за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен
акт.
Решението е правилно.
Безспорно се установява от събраните доказателства, че на
12.12.2019г. около 20:30 часа в гр. Раковски на ул. „Отец Паисий“ до №24 лицето
И.С. е
използвал законно притежавания от него газов пистолет, като възпроизвел броя изстрели на обществено място – на улицата,
непосредствено пред жилищна сграда, собственост на в.т.м., след възникнал
скандал помежду им. За нарушена разпоредба се посочва тази на чл.60, ал.1,
т.3А, буква „Б“ ЗОБВПИ, в насока, че се забранява употребата на неогнестрелни
оръжия на обществени места. Никъде в описанието на нарушението, както в АУАН,
така и в НП, актосъставителят и наказващият орган не са посочили, че
употребеният газов пистолет е неогнестрелно оръжие, каквото е изискването на
цитираната разпоредба. Съгласно чл.42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити
на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на
нарушените правни норми. Затова настоящата касационна инстанция счита, че е
налице в настоящият случай липса на правилно описание на извършеното нарушение,
доколкото не е посочено, че употребеният пистолет е бил неогнестрелно оръжие и
по този начин наказаното лице не може да разбере срещу кои обстоятелства да се
защитава и по-специално дали извършеното от него деяние отговаря на
разпоредбата на чл.60, ал.1, т.3А, буква „Б“ ЗОБВПИ.
В този смисъл касационната инстанция изцяло
споделя мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат
преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният
състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните
изводи на районния съд, се споделят и от
настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.
Наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват
неоснователни. Във връзка с възраженията
на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се
посочи, че същите са несъответни на събраните доказателства в хода на
първоинстанционното производство, по които решаващият съд е дал законосъобразен
отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства
по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до
обосновани изводи относно незаконосъобразността на наказателното постановление,
като е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения,
съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила,
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и направените искания за присъждане на
разноски, такива се дължат на ответника. Същият не е направил искане за тяхното
присъждане.
По
изложените съображения и на осн. чл.221 ал.2 от АПК, Съдът,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260006
от 14.08.2020г., постановено по адм. дело №2038/2020г. по описа на Районен съд –Пловдив-ХХVI н.с..
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.