П
Р О Т
О К О Л
№ 141
гр. Пловдив, 19.03.2020 год.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ
ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
съдебен секретар: Елеонора Крачолова
прокурор: Светлозар Лазаров
сложи за разглеждане докладваното от съдия МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ВЧНД № 122 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Производството e по реда на чл.65, ал.7 и ал.8 НПК.
Образувано е по частна жалба, на адв. Д. – защитник на обв. Г.Н.А., срещу определението по ЧНД № 489/2020 г. на Окръжен съд - *, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на неговия подзащитен от задържане под стража в по-лека.
Обвиняемият Г.Н.А. се явява лично и с адв. Д. и с другия си защитник – адв. Д., и двамата упълномощени от досъдебното производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да бъде даден ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
Разясниха се правата на страните по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ – Нямаме искания за отводи и доказателства.
Адв. Д. – Нямаме искания за отводи и доказателства.
Адв. Д. – Нямаме искания за отводи и доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.А.: Поддържам становището на защитниците ми.
С оглед липсата на искания по този ред, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
Адв. Д. – Уважаеми г-да апелативни съдии, моля да уважите жалбата, която сме подали срещу определението на Пловдивски окръжен съд, постановено по ЧНД № 489/2020 г., с което определение Окръжен съд - * отказа изменение на мярката за неотклонение на нашия подз. Г.Н.А. от задържане под стража в по-лека такава.
Колегата е подал жалбата, която поддържаме от името на защитата и от името на нашия подзащитен и моля да преразгледате Определението на Окръжния съд и да приемете, че то е неправилно и незаконосъобразно.
Ние, като защитници на Г.Н.А., пред първоинстанционния съд изтъкнахме твърдение, че вече не е налице втората кумулативно изискуема предпоставка, а именно наличие на опасност обвиняемият да се укрие и да извърши престъпление, нещо което съдът не приема и не смята, че е така, тъй като смята, че ако мярката за неотклонение на нашия подзащитен бъде изменена от задържане под стража в по-лека такава, то съществува опасност той да извърши друго престъпление. Аз обаче съм на мнение, че този извод на съда е неправилен и незаконосъобразен и Ви моля, при преценката на това твърдение, да вземете предвид, че предходните осъждания на нашия подзащитен, които са видни от неговото свидетелство за съдимост, са единствено само за това, че той е шофирал без свидетелство за управление. Това не означава, че той се явява личност с висока степен на обществена опасност, напротив - цялостното му процесуално поведение от самото образуване на наказателното производство до настоящия момент говори, че той не е личност с висока обществена опасност.
Моля Ви, при преценка следва ли да продължава тази най-тежка мярка за неотклонение, да вземете предвид тежкото му семейно и материално положение.
На първо място, при условията на следствения арест, докато продължаваща мярка за неотклонение „Задържане под стража“, му се роди 3-то по ред дете, което той и до момента не е видял. Отделно от това, през продължителния срок от образуване на досъдебното производство до понастоящем ще видите, че към момента не се извършват никакви процесуално - следствени действия. Всичко според мен до момента е извършено и няма какво повече от това да се направи. Единствено с постановление на наблюдаващия окръжен прокурор е удължен срокът, ще видите - за изискване на справка от НАП, единствено за това нашият подзащитен дали има трудови договори – нещо, което може да бъде свършено и ако нашият подзащитен е с мярка за неотклонение, различна от задържането под стража.
Всички свидетели са разпитани, това са полицейските служители. Извършени са всички експертизи – съдебнохимическа, балистична и няма какво друго да се извършва в досъдебното производство, което да налага продължаването на тази най-тежка мярка за неотклонение.
Аз не виждам с какво би се усложнило по-нататъшното производство, особено при условията на извънредно положение, когато всички си стоим по къщите, и ако нашият подзащитен също има възможността да бъде с изменена мярка от задържане под стража в домашен арест. Виждате, че нищо няма да се извършва в този срок, продължаващ на досъдебното производство и аз мисля, че е възможно Вие да преразгледате изводите на първоинстанционния съд и да определите различна по тежест мярка за неотклонение от задържането под стража.
Всичко друго, което сме говорили в Окръжния съд, няма да го преповтаряме. Съвсем накратко, смятам, че е налице ново обстоятелство, а именно експертизата, която установява, че нашият подзащитен няма наркотични вещества в кръвта и не е управлявал моторното превозно средство след употребата на наркотични вещества. Това е едно от новите обстоятелства, отпадане на престъплението по чл.343б, ал. 3 НК. Това не е малко. Аз смятам, че това ново обстоятелство може да Ви наведе на изводи, различни от тези, които е направил първоинстанционният съд.
Моля да вземете предвид младата възраст на нашия подзащитен, фактът, че има постоянен адрес, на който пребивава със своята майка, с жената, с която живее на семейни начала, с трите деца, така че смятам, че са налице множество доказателства, които водят до извода, че той не е личност с висока степен на обществена опасност и няма да се укрие или да извърши друго престъпление така, както възприема първоинстанционният съд.
По отношение другите данни за престъпната дейност, ще се спре колегата Д., от когото изхожда и жалбата.
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, изцяло поддържам това, което каза моята колежка по отношението на основанието за евентуална отмяна на първостепенното определение и промяна на мярката за неотклонение и няма да повтарям аргументите, които тя изложи. Поддържам и това, което съм казал в първата инстанция.
Пред вас искам само да посоча следните обстоятелства, които според мен са важни. Първата инстанция прие, че не следва да се променя мярката за неотклонение, тъй като няма настъпили нови обстоятелства, които дават основание да се прави нов извод. Аз съм на по-различно мнение, ще кажа защо. На първо място мисля, че обоснованото предположение не е изведено съгласно законовите изисквания и съгласно задължителната практика на Върховния касационен съд, визирана в Тълкувателно решение от 2000 г. Там е казано, че за да е налице опасност да се укрие или да извърши престъпление едно лице, тази опасност трябва да е „реална“. Върховният съд казва, че реално означава да бъде доказана по един безспорен и категоричен начин. Тоест, обоснованото предположение не трябва да се основава на предположения, каквито визира и разпоредбата на чл. 303 НПК, а трябва да има и някои безспорни доказателства, които обосновават това предположение. В настоящия случай обоснованото предположение за престъпленията на нашия доверител изцяло се основава на предположение. Предположение е, че той е разбрал хората с цивилни дрехи, които му махат с ръка, че са полицаи, защото никой от тях не се е легитимирал, никой не е сигнализирал по някакъв начин, че те са полицейски служители. Следователно как се обосновава с едно такова предположение едно обвинение по чл. 270 НК, каквото му е повдигнато.
На второ място, притежаването на наркотичните вещества и патроните се основава на предположението, че той ги е сложил там, макар че са намерени в чужди помещения, които не принадлежат на него, не са негова собственост. Кой свързва тези наркотични вещества и тези патрони с него?! Да не говорим, че на вас ви е известно Тълкувателно решение на Военната колегия за 13 бойни патрони, държани продължително време, като ВКС приема, че е налице чл. 9, ал. 2 НК – т.е., че няма престъпление поради което държанието на такова количество е явно маловажен случай, тъй като са незначителни неговите общественоопасни последици, пък и по отношение на тези патрони не е установено той да ги е сложил в тази гума и да са негови патрони, защото се намират в чуждо помещение и най-вероятно собственикът или някой друг ги е поставил там.
Затова считам, че по настоящото дело има обосновано предположение за едно единствено престъпление – това е престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК, а именно че той е управлявал МПС без свидетелство за правоуправление.
По отношение на всички останали обвинения обоснованото предположение липсва. И аз считам, че за едно такова престъпление, макар и той да е осъждан преди това и за други случаи на управление на МПС без свидетелство за правоуправление, не може да се прилага най-тежката и изключителна мярка за неотклонение „ задържане под стража“.
Задържането под стража би следвало да се прилага само тогава, когато целите на наказателното производство не могат да бъдат постигнати с по-лека мярка. Не е вярно, абсолютно неверен е изводът на съда, че той ще отиде да извършва престъпление сега, когато му се роди в момента на задържането му трето лице, той се грижи за три деца, те нямат неговата подкрепа поне материална, което затруднява отглеждането на децата. Така че той в никакъв случай не би тръгнал да върши престъпление, след като се грижи за толкова маловръстно дете. Освен това, мярката за неотклонение не може да има цел да го възпира да извърши престъпление – управление на МПС без свидетелство за правоуправление, защото тя има друга цел – да обслужва наказателното производство, по което е задържан и по което се провежда вече съответното разследване. И колежката каза, най-важното е това производство, че е свършило, не съществуват опасностите, разколебани са силно обоснованите предположения за престъпленията, за които говорих и считам, че би следва да му се определи една по-лека мярка за неотклонение – парична гаранция или „Подписка“ за да може да си гледа своето семейство.
ОБВИНЯМИЯТ Г.А. (за лична защита): Аз просто искам да ви кажа, че не съм направил такова тежко нещо, за да имам такава тежка мярка. Това, което пише там, доколкото разбрах, че полицаите са казали, че аз не съм спрял на казаното от тяхна страна да спра, че съм им пречил, но това, което пише там не е вярно. Искането ми е за „Домашен арест“, защото аз нямам намерението като излезна, да ходя насам – натам. Наистина много ми тежи, аз имам новородено дете, което аз още не познавам. Не знам това дете как спи, как плаче, как ухае, не съм я гушнал. Това е моeто дете, дето го познавам само от снимки. Аз съм вярващ човек и се заклевам върху всичко, в което вярвам и което обичам, че нямам намерение да се укрия или да извършва друго престъпление. Моля да ми се имени мярката за неотклонение.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на Г.А., считам, че жалбата е неоснователна. Определението на Пловдивския окръжен съд като правилно обосновано, мотивирано, ще Ви моля да бъде оставено в сила, тоест да бъде потвърдено. Достатъчно мотивирано в определението на Пловдивския окръжен съд е обсъдено за липсата на предпоставки, които да налагат изменението на взетата най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия А., като е мотивирано, че са налице повдигнати обвинения за престъпления от общ характер - тежки такива, наказуеми с лишаване от свобода. Коментирано е изрично, че е налице едно новонастъпило обстоятелство, безспорно това е така – по неоснователност на повдигнатото обвинение по чл. 343б, ал. 3 НК, както и защитата спомена, но то е недостатъчно. Дали са налице предпоставките, визирани в чл. 9, ал. 2 от НК за другото обвинение – по чл. 339 НК, това е въпрос по същество. Няма да обсъждам подробно, анализът е доста подробен, включително в синхрон с Европейското законодателство е определението на Пловдивския окръжен съд. Сега, няма спор, наистина, родило му се е детенце на обвиняемия, но съдът не случайно е акцентирал и върху обществената опасност на деянията, извършени от обвиняемия А.. Не на последно място следва да се отбележи, че от около година след престояването му в пенитенциарно заведение той върши тези престъпления, за които му е повдигнато обвинение.
Категорично считам, че на този етап е налице и обоснованото предположение, и опасността да се укрие или да извърши престъпление, произлизащи именно от тази обществена опасност във връзка и с доскорошния му престой в пенитенциарно заведение. Ще ви моля да оставите жалбата без уважение.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.Н.А.: Искам да уважите нашата жалба и да ме пуснете под „домашен арест“, защото става въпрос за жена ми, тя с 3 деца как да се оправи сама? Тя трябва да излезе да вземе лекарства, да вземе храна, моята майка е омъжена, аз нямам баща, майката на жена ми също е омъжена и тя не се занимава с децата. Двете майки не ни помагат.
Съдът се оттегли на тайно
съвещание.
Съдебното заседание продължава в
10.25 часа
Съдът,
след съвещание, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите и съображенията на страните, прие, че искането за отмяна на
обжалваното първоинстанционно определение и за определяне на мярка за
неотклонение, различна от задържане под стража, не е основателно.
Наличната
доказателствена маса, състояща се от гласни, писмени и веществени доказателствени материали, ведно
с експертните изследвания, обосновават предположение за причастност на
обвиняемия към инкриминираните наказуеми с лишаване от свобода деяния с
квалификация по чл. 354а, ал. 1, чл. 339, ал. 1 и 343в, ал. 2 НК. По тези обвинения
ПАС няма сериозни възражения относно изброяването и обобщаващия анализ на
доказателствата в актовете на всички предходни съдебни състави, които са се
произнасяли относно мярката за неотклонение на жалбоподателя.
И
настоящият съдебен състав не открива пороци при осъществяването на оспорваните
от защитата действия по изземване на инкриминираните предмети на престъплението
по чл. 354а, ал. 1 НК. Трябва да се подчертае, че окръжният съд е бил прав да
отбележи, че включително констатирана (от съда по същество) некоректност на
въпросните процесуално-следствени действия не би лишила обвинението от
доказателства, доколкото обстоятелствата, фиксирани в протоколите за
претърсване и изземване, могат да се установят и с всички други източници на
доказателства, а подобни източници има в изобилие по делото.
Не се
оказва необходимо обсъждане доводите на защитата за доказателствена
необезпеченост на обвинението за престъпления, свързани с наркотици и боеприпасите,
при положение че защитата не възразява срещу обвинението по чл. 343в, ал. 2 НК.
Именно това обвинение трябва да е в центъра на решението за задържане на
жалбоподателя под стража. Действително управлението на МПС от страна на
неправоспособен водач в едногодишния срок от наказването му по административен
ред за същото деяние е уредено в наказателния закон като посегателство с
несъществена степен на обществена опасност, видно от предвиденото наказание. В
случая обаче степента на обществена опасност и на деянието, и на дееца е
завишена до нейния максимален потенциален предел, при това съдебното минало на А.
изключва условно осъждане. ПАС има предвид, че той три пъти е бил осъждан за
посегателства по споменатия текст, при това първото престъпление е било
продължавано по смисъла на чл. 26 НК; третото осъждане е било ефективно и е
активирало условно отложеното (по реда на чл. 66 НК) наказание лишаване от
свобода, наложено за второто, а пенитенциарният му престой е приключил само
година преди поредното, настоящото, престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.
Споменатата поредност, разглеждана на фона на многобройните административни
наказания, налагани на А. точно за управление на МПС (за което той не е имал и
няма съответна правоспособност) ясно показва склонност, а и упоритост за
извършване на престъпления от коментирания вид. Вижда се, че жалбоподателят е
развил престъпен навик да посяга на охраняваните от нормата на чл. 343в НК
обществени отношения, така че не би се поколебал да извърши умишлено
престъпление по транспорта при сгоден случай. Оказва се, че окръжният съд е
достигнал до споделимия извод за реална опасност от извършване на престъпление,
аналогично с престъплението, предмет на обвинението.
От
показанията на очевидците, за които не действа забрана да бъдат свидетели, се
установява негов опит за избягване на залавянето му. Това обстоятелство
бездруго сочи на съвсем реална опасност и от укриване, ако не се задържа в
пенитенциарно заведение.
ПАС ще
вметне, че не разбира смисъла на разсъжденията относно приноса на А. в
повреждането на полицейския автомобил, доколкото не е възведена обвинителна
теза за друго престъпление по транспорта, с която защитата да се конфронтира.
ПОС
отново е обсъдил обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК, а именно неговото
семейно и социално положение и полаганите грижи за негови уязвими ближни, и е
достигнал до коректния извод, че не могат да неутрализират посочените по-горе
две опасности.
ПОС
правилно е преценил, че в контекста на обема и тежестта на обвинението
тримесечното задържане не надхвърля разумната, според европейските стандарти,
продължителност. Между кориците на делото не фигурират данни за
процесуално-следствени действия, извършени пряко с обвиняемия, но процесуалният
закон не предпоставя продължаването на задържането от подобна процесуална
активност. Важното е, че необходимите действия по разкриване на обективната
истина се извършват ритмично и без излишно забавяне или разтакаване, какъвто
именно е настоящият случай. Мнението на адв. Д., че всичко по делото е свършено
(поради което задържането било безсмислено) не е релевантно, както правилно
отметна прокурорът.
В
обобщение: и към настоящия процесуален момент по-голямата част от обвинителната
теза има нужната доказателствена защитеност, а всяка от двете релевантни
опасности е съвсем отчетлива, което означава, че са изпълнени всички
предпоставки за продължаване действието на атакуваната мярка за неотклонение. С
оглед изложените по-горе съображения за интензитета на опасността от укриване и
извършване на престъпление и следващата по тежест мярка за неотклонение –
„домашен арест“ – не е целесъобразна.
Водим от
горното ПАС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 321
от 11.03.2020 г., постановено по ЧНД № 489/2020 г. по описа на Окръжен съд - *,
с което е оставено без уважение искането на обвиняемия Г.Н.А. с ЕГН **********, депозирано чрез защитника
му – адв. Й. Д., за изменение на взетата по досъдебно производство № 546/2019
г. по описа на * РУ при ОДМВР – *този обвиняем мярка за неотклонение от
„Задържане под стража" в по-лека.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: